Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов

2. Павел, по своя обичай, влезе при иудеите и три съботи наред им говореше от Писанията,

3. като им откриваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Този Иисус, Когото той им проповядва, е Христос.

4. И някои от тях повярваха и се присъединиха към Павла и Сила, - голямо множество богобоязливи елини, а също и немалко видни жени.

5. Но неповярвалите иудеи завидяха и взеха някои лоши улични човеци, събраха се на тълпа и размиряваха града и, като нападнаха Иасоновата къща, търсеха ги да ги изведат пред народа.

6. А като ги не намериха, повлякоха Иасона и няколко братя към градоначалниците и кряскаха, че ония, които размирили вселената, дошли и тук;

7. тях ги прибрал Иасон, и всички те постъпват против заповедите на кесаря, казвайки, че има друг цар - Иисус.

8. И развълнуваха народа и градоначалниците, които слушаха това.

9. Но тия, като взеха поръчителство от Иасона и от другите, пуснаха ги.

10. А братята веднага през нощта отпратиха в Берия Павла и Сила, които, като пристигнаха, отидоха в иудейската синагога.

11. Жителите на Берия бяха по-благородни от солунчани: те приеха словото с голямо усърдие и всекидневно изпитваха Писанията, дали това е тъй.

12. И мнозина от тях повярваха - и от елинските почетни жени, и от мъжете немалко.

13. Но солунските иудеи, щом узнаха, че Павел и в Берия проповядвал словото Божие, дойдоха и там да вълнуват и смущават народа.

14. Тогава братята веднага изпратиха Павла като да отива към морето, а Сила и Тимотей останаха там.

15. Ония, които придружаваха Павла, го заведоха до Атина и, след като получиха от него заповед до Сила и Тимотея, да дойдат тия по-скоро при него, тръгнаха си.

16. Докато Павел ги чакаше в Атина, възмущаваше се духом, гледайки тоя град, пълен с идоли.

17. И той беседваше в синагогата с иудеите и с набожните, и всеки ден на тържището с които се случеше.

18. А някои епикурейски и стоически философи се запрепираха с него; едни думаха: "какво иска да каже тоя празнословец?" а други: "види се, той проповядва за чужди божества", защото им благовестеше за Иисуса и за възкресението.

19. И взеха та го отведоха в ареопага, казвайки: можем ли да знаем, какво е това ново учение, което проповядваш?

20. Защото нещо странно влагаш в ушите ни. Затова искаме да знаем, какво е то.

21. А пък всички атиняни, както и чужденците, които живееха у тях, с нищо друго тъй не обичаха да си прекарват времето, както с това - да говорят или слушат нещо ново.

22. Тогава Павел застана сред ареопага и рече: мъже атиняни, по всичко виждам, че сте особено набожни.

23. Защото, като минавах и разглеждах светините ви, намерих и жертвеник, на който бе написано: Незнайному Богу. За Тогова прочее, Когото вие, без да знаете, почитате, за Него аз ви проповядвам.

24. Бог, Който сътвори света и всичко, що е в него. Той, бидейки Господ на небето и земята, не живее в ръкотворни храмове,

25. нито приема служение от човешки ръце, като да се нуждае от нещо, но Сам дава на всички живот и дишане и всичко.

26. Той произведе от една кръв целия род човешки да обитава по цялото земно лице, като назначи предопределени времена и граници на тяхното обитаване,

27. за да търсят Господа, та не биха ли Го някак усетили и намерили, макар Той и да не е далеч от всекиго измежду нас:

28. защото ние чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме, както и някои от вашите стихотворци са казали: "Негов сме и род".

29. И тъй, ние, бидейки род Божий, не бива да мислим, че Божеството прилича на злато, или сребро, или камък - на изделие, излязло от човешко изкуство и измислица.

30. Бог, прочее, като презря времената на незнанието, сега заповядва вредом на всички човеци да се покаят;

31. защото определи ден, когато ще съди праведно вселената чрез предопределения от Него Мъж, като даде уверение на всички с възкресяването Му от мъртвите.

32. Като чуха за възкресение на мъртви, едни се присмиваха, а други думаха: друг път щем те послуша за това.

33. И тъй, Павел излезе из средата им.

34. А някои мъже се присъединиха към него и повярваха; между тях беше Дионисий Ареопагит и една жена, на име Дамара, и други с тях.

2. и, като намери един иудеин, на име Акила, родом от Понт, дошъл наскоро от Италия с жена си Прискила (защото Клавдий бе заповядал да напуснат Рим всички иудеи), дойде при тях;

3. и понеже имаше същия занаят, остана у тях и работеше; а занаятът им беше да правят шатри.

4. И всяка събота той говореше в синагогата и убеждаваше иудеи и елини.

5. А когато Сила и Тимотей слязоха от Македония, Павел беше от своя дух подбуждан да свидетелствува пред иудеите, че Иисус е Христос.

6. Но, понеже те се противяха и хулеха, той си отърси дрехите и им каза: кръвта ви - върху главите ви! Аз съм чист; отсега отивам при езичниците.

7. И като се дигна оттам, дойде у някого си, на име Юст, който почиташе Бога, и чиято къща беше до синагогата.

8. А Крист, началник на синагогата, повярва в Господа с целия си дом; и мнозина коринтяни, слушайки Павла, вярваха и се кръщаваха.

9. И рече Господ на Павла във видение нощем: не бой се, но говори и не млъквай,

10. защото Аз съм с тебе, и никой не ще посегне да ти стори зло; понеже имам много народ в тоя град.

11. Той остана там година и шест месеца и ги поучаваше на словото Божие.

12. А когато Галион беше проконсул в Ахаия, иудеите единодушно нападнаха Павла и го отведоха на съдилището,

13. като казваха, че той придумва човеците да почитат Бога не по закона.

14. И когато Павел щеше да заговори, Галион каза на иудеите: иудеи, да имаше някоя неправда или злодеяние лукаво, по право щях да ви изслушам;

15. но, щом препирнята е за учение и за имена, и за вашия закон, разгледайте сами, защото аз не искам да бъда съдия в тия работи.

16. И ги напъди от съдилището.

17. Тогава всички елини хванаха Состена, началник на синагогата, и го биха пред съдилището, а Галион и нехаеше за това.

18. Като прекара още доста дни, Павел се прости с братята и отплува за Сирия заедно с Акила и Прискила, след като си острига главата в Кенхрея, понеже бе дал оброк.

19. Като стигна в Ефес, остави ги там, а сам той влезе в синагогата и разискваше с иудеите.

20. А когато те го помолиха да остане при тях по-дълго време, той се не съгласи,

21. а се прости с тях и рече: трябва непременно да прекарам идещия празник в Иерусалим; и, ако ще Бог, ще се върна пак при вас. И отплува от Ефес, а Акила и Прискила останаха там.

22. Като слезе в Кесария, ходи в Иерусалим, поздрави църквата и отиде в Антиохия.

23. След като престоя там няколко време, излезе и обхождаше редом страната Галатийска и Фригия и утвърждаваше всички ученици.

24. И дойде в Ефес някой си иудеин, на име Аполос, родом от Александрия, мъж красноречив и силен в Писанията.

25. Той беше наставен в пътя Господен и, разпален духом, говореше и поучаваше правилно за Господа, ако и да знаеше само за Иоановото кръщение.

26. Той начена да говори смело в синагогата. Като го чуха Акила и Прискила, прибраха го и му обясниха по-точно пътя Господен.

27. А когато той искаше да замине за Ахаия, братята се обърнаха с писмо до тамошните ученици, за да го приемат; и той, като стигна там, спомогна много на повярвалите чрез благодатта,

28. защото силно изобличаваше иудеите пред цял народ, като доказваше чрез Писанията, че Иисус е Христос.

2. каза им: като повярвахте, приехте ли Светаго Духа? А те му отговориха: нито сме и чули, дали има Дух Светий.

3. Той им рече: а в какво се кръстихте? Те отговориха: в Иоановото кръщение.

4. Павел каза: Иоан кръщава с покайно кръщение, казвайки на народа да вярва в Оногова, Който иде след него, сиреч, в Христа Иисуса.

5. Като чуха това, те се кръстиха в името на Господа Иисуса.

6. И когато Павел възложи на тях ръце, слезе върху им Дух Светий, и те почнаха да говорят на разни езици и да пророчествуват.

7. Всички бяха около дванайсет души.

8. А като влезе в синагогата, Павел проповядваше без страх и през три месеца наред беседваше и увещаваше за царството Божие.

9. Но понеже някои се ожесточаваха и упорствуваха, злословейки пътя Господен пред народа, той, като ги остави, отдели учениците и всекидневно проповядваше в училището на някого си Тирана.

10. Това трая до две години, тъй че всички жители на Асия, както иудеи, тъй и елини, чуха словото на Господа Иисуса.

11. А Бог правеше немалки чудеса чрез ръцете Павлови,

12. тъй че донасяха и полагаха върху болните кърпи и убруси от снагата му, и болестите им се махваха, и злите духове излизаха из тях.

13. Някои пък от иудейските заклинатели-скитници наченаха да изговарят името на Господа Иисуса над ония, които имаха зли духове, и казваха: заклеваме ви в Иисуса, Когото Павел проповядва.

14. Това правеха някои си седем сина на иудейския първосвещеник Скева.

15. А злият дух отговори и рече: Иисуса познавам и Павла зная; но вие кои сте?

16. И скочи върху им човекът, у когото имаше зъл дух и, като ги завладя, прояви срещу тях такава сила, че те, голи и ранени, избягаха от оная къща.

17. Това стана известно на всички иудеи и елини, които живееха в Ефес, и всички тях нападна страх; а името на Господа Иисуса се величаеше.

18. И много от повярвалите идваха, та се изповядваха и откриваха делата си.

19. А мнозина от ония, които правеха магии, като събраха книгите си, горяха ги пред всички; при това пресметнаха цената им и намериха, че достига до петдесет хиляди драхми сребро.

20. Тъй мощно растеше и се усилваше словото Господне.

21. А когато се свърши това, Павел си тури наум, като премине Македония и Ахаия, да иде в Иерусалим, и каза: след като бъда там, трябва да видя и Рим.

22. И прати в Македония двама от ония, които му служеха - Тимотея и Ераста, а сам остана малко време в Асия.

23. В онова време биде голям смут за пътя Господен:

24. някой си златар, на име Димитър, който правеше сребърни храмчета на Артемида и доставяше на занаятчиите немалко печалба,

25. като събра тях, па и други работници на такива неща, каза: другари, знаете, че от тая работа зависи нашият добър поминък;

26. а пък виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Асия, тоя Павел убеди и обърна доста народ, думайки, че не са богове тия, които се правят с ръце човешки.

27. Тъй че има опасност, не само това наше занятие да дойде в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да се не смята за нищо, и да загине величието на същата, която цяла Асия и вселената почита.

28. Като чуха това, изпълниха се с ярост, закрещяха и казваха: велика е Артемида Ефеска!

29. И цял град се разбунтува; и като грабнаха Гаия и Аристарха, македонци, Павлови спътници, единодушно се втурнаха в зрелището.

30. А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците го не пускаха.

31. Също и някои от асийските началници, понеже му бяха приятели, проводиха до него и го молеха да се не показва на зрелището.

32. И тъй, едни крещяха едно, други - друго; защото в събранието имаше безредие, и повечето не знаеха, за какво се бяха събрали.

33. По предложение на иудеите, бе извикан измежду народа Александър. Като даде знак с ръка, Александър искаше да каже защитна реч пред народа.

34. Но, когато узнаха, че е иудеин, всички завикаха с един глас и кряскаха около два часа: велика е Артемида Ефеска!

35. А градският писар, като усмири народа, каза: мъже ефесци, кой човек не знае, че град Ефес е служител на великата богиня Артемида и на падналия от Зевса неин идол?

36. Прочее, щом това е неоспоримо, вие трябва да бъдете мирни и да не вършите нищо необмислено.

37. А вие сте довели тия мъже, които нито храма Артемидин са обрали, нито богинята ви хулят.

38. Ако пък Димитър и художниците, които са с него, имат да се оплакват против някого, то има съдебни събрания, има и проконсули: нека се тъжат един против други.

39. Ако пък за друго нещо придиряте, то ще бъде решено в законното събрание.

40. Защото има опасност да бъдем обвинени в бунт поради днешната случка, понеже няма никаква причина, с която да можем да оправдаем това сборище. Като каза това, разпусна събранието.

2. а като премина ония места и даде много наставления на вярващите, дойде в Елада;

3. там престоя три месеца. И понеже иудеите направиха против него заговор, когато щеше да отплува за Сирия, той взе решение да се върне през Македония.

4. Придружаваха го до Асия Сосипатър Пиров, бериец, а от солунчани Аристарх и Секунд, Гаий от Дервия и Тимотей, и асийците Тихик и Трофим.

5. Тези отидоха напред и ни чакаха в Троада.

6. А ние отплувахме от Филипи след дните на Безквасниците и в пет дни стигнахме в Троада при тях, дето прекарахме седем дни.

7. И в първия ден на седмицата, когато учениците се бяха събрали да преломят хляб, Павел, понеже на другия ден щеше да тръгне, беседваше с тях и продължи речта си до полунощ.

8. В горницата, дето се бяхме събрали, имаше доста свещи.

9. А един момък, на име Евтих, седнал на един прозорец, бе налегнат от дълбок сън и, докато Павел тъй дълго беседваше, клюмна в съня си и падна от третия кат долу, и го дигнаха мъртъв.

10. Павел като слезе, спусна се върху му, прегърна го и рече: не се смущавайте, защото душата му си е в него.

11. А като възлезе горе и преломи хляб, вкуси и говори дълго, дори дозори, и след това отпътува.

12. В туй време доведоха момчето живо, и немалко се утешиха.

13. Ние отидохме по-напред на кораба и отплувахме в Асос, отдето щяхме да вземем Павла; защото той, имайки намерение да иде сам пешком, тъй ни бе поръчал.

14. И когато се срещна с нас в Асос, взехме го и дойдохме в Митилин.

15. А като отплувахме оттам, спряхме се на другия ден срещу Хиос, а на следния стигнахме в Самос и, като престояхме в Трогилия, дойдохме на другия ден в Милит,

16. защото Павел реши да отмине Ефес, за да се не забави в Асия, понеже бързаше, ако му бъде възможно, да се намери в Иерусалим за деня Петдесетница.

17. А от Милит прати в Ефес, та повика презвитерите църковни.

18. И когато те дойдоха при него, рече им: вие знаете, как от първия ден, когато стъпих в Асия, всичкото време бях с вас,

19. служейки Господу с голямо смирение и много сълзи и сред изпитни, които ми идеха от злите замисли на иудеите:

20. как не пропуснах нищо полезно да ви го не обадя и да ви не поуча пред народа и по къщите,

21. като проповядвах на иудеи и на елини покаяние пред Бога и вяра в Господа нашего Иисуса Христа.

22. И ето сега, свързан от Духа, аз отивам в Иерусалим, без да зная, какво ще ми се случи там -

23. освен онова, което Дух Светий свидетелствува по всички градове, казвайки, че ме чакат окови и скърби.

24. Но мен не ме е за нищо грижа, нито ми е свиден животът, стига само да свърша с радост попрището си и службата, която приех от Господа Иисуса, да проповядвам Евангелието на Божията благодат.

25. И сега, ето, аз зная, че няма вече да видите лицето ми всички вие, между които ходих и проповядвах царството Божие.

26. Затова свидетелствувам ви в днешния ден, че съм чист от кръвта на всички,

27. защото не пропуснах да ви известя всичката воля Божия.

28. Внимавайте, прочее, върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дух Светий ви е поставил епископи, да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв.

29. Защото аз зная, че след заминаването ми ще се втурнат помежду ви люти вълци, които няма да щадят стадото;

30. па и от вас самите ще се дигнат мъже, които ще говорят изопачено, за да увличат учениците след себе си.

31. Затова бъдете будни и помнете, че три години денем и нощем не преставах със сълзи да поучавам всекиго едного от вас.

32. А сега ви предавам, братя, на Бога и на словото на благодатта Му; Той може да ви назидае по-добре и да ви даде наследие между всички осветени.

33. От никого не поисках ни сребро, ни злато, нито дреха;

34. сами знаете, че за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене, ми послужиха тия мои ръце.

35. С всичко ви показах, че именно така трябва да се трудите и да поддържате слабите, а още и да помните думите на Господа Иисуса, защото Сам Той каза: по-блажено е да се дава, нежели да се взима.

36. Като рече това, той коленичи и се помоли заедно с всички тях.

37. Тогава всички плакаха много и, припадайки Павлу на шията, целуваха го,

38. наскърбени най-много от думата, що каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпроводиха до кораба.

2. и като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се и отплувахме.

3. След като съзряхме Кипър и го оставихме наляво, плувахме към Сирия и слязохме в Тир, защото там трябваше корабът да се разтовари.

4. И като намерихме учениците, останахме там седем дена. Те, по внушение от Духа, думаха на Павла, да не възлиза в Иерусалим.

5. А като прекарахме тия дни, излязохме и тръгнахме, и ни изпровождаха всички с жени и деца до отвън града; а на брега коленичихме и се помолихме.

6. И след като се простихме един с други, влязохме в кораба, а те се върнаха у тях си.

7. А ние, като отплувахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, поздравихме братята и останахме у тях един ден.

8. А на другия ден Павел и ние, които бяхме с него, излязохме и дойдохме в Кесария и, като влязохме в къщата на Филипа благовестника, който беше един от седмината дякони, останахме у него.

9. Той имаше четири дъщери девици, които пророчествуваха.

10. Докато ние стояхме у тях много дни, слезе от Иудея един пророк, на име Агав,

11. и като дойде при нас, взе пояса Павлов, върза си ръцете и нозете и рече: това казва Дух Светий: така ще свържат иудеите в Иерусалим оня мъж, чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръце езически.

12. Щом чухме това, и ние и тамошните го молехме да не възлиза в Иерусалим.

13. Но Павел отговори: какво правите, та плачете и съкрушавате сърцето ми? Аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Иерусалим за името на Господа Иисуса.

14. А понеже той се не придумваше, ние си млъкнахме и рекохме: да бъде волята Господня!

15. След тия дни се приготвихме и възлязохме в Иерусалим.

16. С нас дойдоха и някои ученици от Кесария, които ни водеха при някого си Мнасона, кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да гостуваме.

17. Когато стигнахме в Иерусалим, братята ни приеха с радост.

18. На другия ден Павел влезе с нас при Иакова; дойдоха и всички презвитери.

19. И като ги поздрави Павел, разказа им едно по едно всичко, що Бог бе сторил между езичниците чрез неговата служба.

20. А те, като чуха, славеха Бога; и рекоха му: виждаш, брате, колко десетки хиляди са повярвалите иудеи, и те всички са ревнители на Закона.

21. А за тебе много им е говорено, че учиш всички иудеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисея, като казваш да не обрязват чедата си, нито да постъпват по обичаите.

22. И тъй, какво да се прави? Бездруго ще се стече много народ, защото ще чуят, че си дошъл.

23. Направи, прочее, що ти казваме: у нас има четирима мъже, които са си дали оброк.

24. Вземи ги, очисти се с тях и тегли им разноските да си острижат главата, и всички да узнаят, че, каквото са чули за тебе, не е нищо, но че и ти сам следваш да пазиш Закона.

25. А за повярвалите езичници ние писахме, като решихме да не пазят те нищо такова, а само да се въздържат от идолски жертви, от кръв, от удавнина и от блудство.

26. Тогава Павел взе ония мъже и, като се очисти с тях, на другия ден влезе в храма и обяви деня, в който се навършват дните на очистянето и в който ще се пренесе за всекиго едного от тях принос.

27. А когато щяха да се свършат седемте дена, асийските иудеи, като го видяха в храма, побуниха целия народ и туриха ръце на него,

28. викайки: мъже израилтяни, на помощ! Тоя човек учи всички навсякъде против народа, против Закона и против това място; при това още и елини въведе в храма, та оскверни това свято място.

29. Защото преди това бяха видели в града с него ефесеца Трофима и мислеха, че Павел го е въвел в храма.

30. Целият град се раздвижи и народът се стече. И като хванаха Павла, повлякоха го навън от храма; и веднага вратата бидоха затворени.

31. И когато искаха да го убият, стигна вест до хилядника на полка, че цял Иерусалим се е побунил;

32. а той веднага взе войници и стотници и се спусна срещу тях; те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павла;

33. тогава хилядникът се приближи, хвана го и заповяда да го вържат с двои вериги, и питаше: кой е той и какво е направил?

34. От народа едни крещяха едно, други - друго. А той, като не можеше поради крясъка да узнае истината, заповяда да го водят в стана.

35. А когато стигна до стъпалата, трябваше войниците да го носят, поради насилието от народа;

36. защото множеството народ вървеше подире и викаше: премахни го!

37. Когато щяха да го въведат в стана, Павел каза на хилядника: мога ли да ти кажа нещо? А тоя рече: знаеш ли гръцки?

38. та не си ти, значи, оня египтянин, който преди няколко дни разбунтува и изведе в пустинята четирите хиляди мъже разбойници!

39. А Павел отговори: аз съм иудеин от Тарс, гражданин на тоя чутовен киликийски град; моля те, позволи ми да говоря към народа.

40. А когато тоя му позволи, Павел се изправи на стъпалата, помаха с ръка на народа и, след като настана дълбоко мълчание, заговори на еврейски език и казваше:

2. А като чуха, че им говори на еврейски език, още повече утихнаха. Тогава той каза:

3. аз съм човек иудеин, родом от Тарс Киликийски, но възпитан в тоя град при нозете Гамалиилови, изучен точно по закона отечески и изпълнен с ревност към Бога, както сте и вие всички днес.

4. Аз гоних до смърт последователите на това учение, като вързвах и предавах на затвор мъже и жени,

5. както свидетелствува за мене първосвещеникът и всички стареи, от които като бях взел и писма до братята, отивах в Дамаск да докарам вързани в Иерусалим и тамошните, за да бъдат наказани.

6. Но, когато бях на път и наближавах до Дамаск, около пладне, изведнъж от небето ме огря силна светлина.

7. Аз паднах на земята и чух глас, който ми думаше: Савле, Савле, що Ме гониш?

8. Аз пък отговорих: кой си Ти, Господине? А Той ми рече: Аз съм Иисус Назорей, Когото ти гониш.

9. Ония, които бяха с мене, видяха светлината и се уплашиха; но гласа на Оногова, Който ми говореше, не чуха.

10. Тогава рекох: какво да правя, Господи? А Господ ми рече: стани та иди в Дамаск, и там ще ти бъде казано всичко, що ти е наредено да сториш.

11. И понеже от блясъка на оная светлина не можех да виждам, поведоха ме за ръка ония, които бяха с мене, и тъй дойдох в Дамаск.

12. А някой си Анания, мъж благочестив по Закона, с добро име между всички иудеи в Дамаск,

13. дойде при мене, застана и ми рече: брате Савле, прогледай! И аз тозчас прогледах и погледнах към него.

14. А той ми каза: Бог на нашите отци те е отредил да познаеш волята Му, да видиш Праведника и да чуеш глас от устата Му,

15. защото ще Му бъдеш свидетел пред всички човеци за онова, що си видял и чул.

16. И сега що се бавиш? Стани, кръсти се и умий греховете си, като призовеш името на Господа Иисуса.

17. А когато се върнах в Иерусалим и се молех в храма, унесох се

18. и Го видях да ми казва: побързай та излез скоро от Иерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.

19. Аз пък отговорих: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе;

20. и когато се проливаше кръвта на Стефана, Твоя свидетел, там стоях и аз и одобрявах неговото убиване, като пазех дрехите на ония, които го убиваха.

21. И каза ми: иди! Аз ще те пратя далеко - при езичниците.

22. До тая дума го слушаха, но след това издигнаха гласа си и викаха: премахни от земята един такъв! Той не бива да живее!

23. И понеже те крещяха, размятваха си дрехите и хвърляха прах във въздуха,

24. хилядникът заповяда да го водят в стана и поръча да го разпитват с бичуване, за да узнае, по коя причина викаха тъй против него.

25. Но, когато го разтегнаха с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: нима ви е позволено да бичувате римски гражданин, и то неосъден?

26. Като чу това стотникът, отиде та обади на хилядника и рече: гледай, какво правиш, защото тоя човек е римски гражданин.

27. Тогава хилядникът се приближи до него и рече: кажи ми, ти римски гражданин ли си? Той отговори: да.

28. А хилядникът каза: аз съм придобил това гражданство за много пари. Павел рече: аз пък съм се и родил такъв.

29. И начаса отстъпиха от него тия, които щяха да го разпитват. А и хилядникът, като узна, че той е римски гражданин, се уплаши, задето го бе вързал.

30. На другия ден, като желаеше да узнае навярно, в какво го обвиняват иудеите, освободи го от оковите и заповяда да дойдат първосвещениците и целият им синедрион, па доведе долу Павла и го изправи пред тях.