Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов



страница2/34
Дата22.07.2016
Размер5.36 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   34
ГЛАВА 9.
1. Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си.

2. И ето, донесоха при Него един разслабен, сложен на постелка. И като видя Иисус вярата им, каза на разслабения: дерзай, чедо, прощават ти се греховете!

3. Тогава някои от книжниците казаха в себе си: Той богохулствува.

4. А Иисус, като видя помислите им, рече: защо мислите лошо в сърцата си?

5. Защото кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете ли; или да кажа: стани и ходи?

6. Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (тогава казва на разслабения): стани, вземи си постелката и върви у дома си.

7. И той стана, взе си постелката и отиде у дома си.

8. А народът, като видя това, почуди се и прослави Бога, Който е дал такава власт на човеците.

9. Когато минаваше оттам, Иисус видя едного човека, на име Матей, седнал на митницата, и му казва: върви след Мене. И тоя стана и тръгна след Него.

10. И когато Иисус седеше на трапеза вкъщи, ето, мнозина митари и грешници дойдоха и насядаха с Него и с учениците Му.

11. Като видяха това, фарисеите рекоха на учениците Му: защо вашият Учител яде и пие с митари и грешници?

12. А Иисус, като чу това, рече им: здравите нямат нужда от лекар, а болните;

13. идете и се научете, що значи: "милост искам, а не жертва". Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.

14. Тогава дохождат при Него Иоановите ученици и казват: защо ние и фарисеите много постим, а Твоите ученици не постят?

15. А Иисус им рече: нима могат сватбарите да тъгуват, докле е с тях младоженецът? Но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава ще постят.

16. И никой не кърпи вехта дреха с кръпка от небелен плат; защото новопришитото ще отдере от вехтото, и съдраното ще стане още по-грозно.

17. Нито пък наливат ново вино във вехти мехове; инак, меховете ще се спукат, и виното ще изтече, и меховете ще се изхабят; но ново вино наливат в нови мехове, и ще се запази едното и другото.

18. Когато им говореше това, началник някой се приближи до Него, кланяше Му се и казваше: дъщеря ми тоя час умря; но дойди, възложи ръката Си върху нея, и тя ще оживее.

19. И като стана Иисус, тръгна подире му с учениците Си.

20. И ето, една жена, която бе страдала от кръвотечение дванайсет години, приближи се изотзад и се допря до края на дрехата Му,

21. защото си думаше: ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.

22. А Иисус, като се обърна и я видя, рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси? От тоя час жената оздравя.

23. И когато Иисус дойде в къщата на началника и видя свирачите и народа смутен,

24. рече им: излезте вън; защото момичето не е умряло, а спи. И те Му се смееха.

25. А когато народът биде отпратен, Той влезе, хвана момичето за ръка, и то стана.

26. И разчу се това по цялата оная земя.

27. Когато Иисус си отиваше оттам, тръгнаха подире Му двама слепци и викаха: помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов!

28. А когато дойде вкъщи, слепците се приближиха до Него. И Иисус им рече: вярвате ли, че мога стори това? Те Му казват: да, Господи!

29. Тогава Той се допря до очите им и рече: нека ви бъде по вашата вяра.

30. И очите им се отвориха, а Иисус им строго заповяда: гледайте, никой да не узнае.

31. А те, като излязоха, разгласиха за Него по цялата оная земя.

32. Когато пък тия излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс.

33. И след като бесът биде изгонен, немият проговори. А народът се чудеше и думаше: никога не е бивало такова нещо в Израиля.

34. А фарисеите думаха: Той изгонва бесовете със силата на бесовския княз.

35. И ходеше Иисус по всички градове и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа.

36. Като видя тълпите народ, съжали ги, задето са изнурени и пръснати като овци, които нямат пастир.

37. Тогава казва на учениците Си: жетвата е голяма, а работниците малко,

38. затова, молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.


ГЛАВА 10.
1. И като повика дванайсетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове, да ги изгонват, и да изцеряват всяка болест и всяка немощ.

2. А имената на дванайсетте апостоли са тия: първият Симон, наричан Петър, и Андрей, негов брат, Иаков Зеведеев и Иоан, негов брат,

3. Филип и Вартоломей, Тома и Матей митар, Иаков Алфеев и Левей, наречен Тадей,

4. Симон Кананит и Иуда Искариот, който Го и предаде.

5. Тия дванайсет души изпрати Иисус и им заповяда, като каза: по път към езичници не ходете и в самарянски град не влизайте;

6. а отивайте най-вече при загубените овци на дома Израилев;

7. и като ходите, проповядвайте и казвайте, че се приближи царството небесно;

8. болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте.

9. Недейте има ни злато, ни сребро, нито мед в поясите си,

10. ни торба за път, ни две дрехи, нито обуща, ни тояга; защото работникът заслужава своята прехрана.

11. В който град или село влезете, разпитвайте, кой в него е достоен, и там оставайте, докато си отидете.

12. А кога влизате в някоя къща, поздравявайте я, казвайки: мир на тая къща!

13. И ако къщата бъде достойна, вашият мир нека дойде върху нея; ако ли не бъде достойна, вашият мир да се върне при вас.

14. Ако пък някой не ви приеме и не послуша думите ви, като излизате от къщата или от оня град, отърсете праха от нозете си.

15. Истина ви казвам: по-леко ще бъде на земята Содомска и Гоморска в съдния ден, отколкото на оня град.

16. Ето, Аз ви пращам като овци посред вълци: и тъй, бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби.

17. Пазете се от човеците; защото те ще ви предадат на съдилища и в синагогите си ще ви бичуват,

18. и ще ви поведат пред управници и царе заради Мене, за да свидетелствувате пред тях и пред езичниците.

19. И кога ви предават, не се грижете, как или що да говорите; защото в оня час ще ви бъде внушено, какво да кажете;

20. защото не сте вие, които ще говорите, а Духът на Отца ви, Който говори във вас.

21. И ще предаде брат брата на смърт, и баща чедо; и ще въстанат чеда против родители и ще ги убият;

22. и ще бъдете мразени от всички заради Моето име, но, който претърпи докрай, ще бъде спасен.

23. А кога ви пъдят от един град, бягайте в друг. Защото, истина ви казвам: няма да дообходите градовете Израилеви, докле Син Човеческий дойде.

24. Няма ученик по-горен от учителя си, нито слуга по-горен от господаря си:

25. доста е за ученика да бъде като учителя си, и за слугата да бъде като господаря си. Ако стопанина на къщата нарекоха Веелзевул, то колко повече домашните му?

26. И тъй, не бойте се от тях: защото няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае.

27. Което ви говоря в тъмнина, кажете го на видело; и което чуете на ухо, разгласявайте от покривите.

28. И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената.

29. Не две ли врабчета се продават за един асарий *? И ни едно от тях няма да падне на земята без волята на вашия Отец;

30. а вам и космите на главата са всички преброени;

31. не бойте се, прочее: от много врабчета вие сте по-ценни.

32. И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз Него пред Моя Отец Небесен;

33. а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен.

34. Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч;

35. защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка й, и снаха от свекърва й.

36. И врагове на човека са неговите домашни.

37. Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене;

38. и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене.

39. Който е запазил душата си, ще я изгуби, а който е изгубил душата си заради Мене, ще я запази.

40. Който приема вас, Мене приема; а който приема Мене, приема Тогова, Който Ме е пратил;

41. който приема пророка, в име на пророк, ще получи пророческа награда; и който приема праведника, в име на праведник, ще добие праведнишка награда.

42. И който напои едного от тия малки само с чаша студена вода в име на ученик, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си.

* Дребна монета.
ГЛАВА 11.
1. И когато свърши Иисус тия заповеди към дванайсетте Си ученици, замина оттам, за да поучава и проповядва в градовете им.

2. А Иоан, като чу в затвора за Христовите дела, прати двама свои ученици

3. и Му каза: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме?

4. Отговори им Иисус и рече: идете и разкажете Иоану, каквото чувате и виждате:

5. слепи прогледват и хроми прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват, мъртви възкръсват и на бедни се благовествува;

6. и блажен оня, който се не съблазни поради Мене.

7. А когато те си отиваха, Иисус почна да говори народу за Иоана: какво излязохте в пустинята да видите? Тръстика ли, люлеена от вятъра?

8. Но какво излязохте да видите? Човек ли, облечен в меки дрехи? Ето, ония, които носят меки дрехи, са в царските палати.

9. Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.

10. Защото този е, за когото е писано: "ето, Аз пращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе".

11. Истина ви казвам: между родените от жени не се е явил по-голям от Иоана Кръстителя; ала по-малкият в царството небесно е по-голям от него.

12. А от дните на Иоана Кръстителя до сега царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят;

13. защото всички пророци и законът бяха пророкували до Иоана.

14. И ако искате да приемете, той е Илия, който има да дойде:

15. който има уши да слуша, нека слуша!

16. А на кого да оприлича тоя род? Той прилича на деца, които седят по тържищата, викат на другарите си

17. и казват: свирихме ви с пищялка, и не играхте; пяхме ви жални песни, и не плакахте.

18. Защото дойде Иоан, който ни яде, ни пие, а казват: бяс има.

19. Дойде Син Човеческий, Който яде и пие, а казват: ето човек многоядец и винопиец, приятел на митари и грешници. И премъдростта биде оправдана от своите чеда.

20. Тогава начена да укорява градовете, в които се извършиха най-многото Му чудеса, задето не се покаяха.

21. Горко ти, Хоразине, горко ти, Витсаидо! Защото, ако в Тир и Сидон се бяха извършили чудесата, които станаха у вас, отдавна те биха се покаяли във вретище и пепел;

22. но казвам ви: на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съдния ден, отколкото вам.

23. И ти, Капернауме, който до небе си се въздигнал, до ада ще се провалиш; защото, ако в Содом бяха се извършили чудесата, които станаха в тебе, той щеше и до днешен ден да остане;

24. но казвам ви, че на земята Содомска ще бъде по-леко в съдния ден, отколкото на тебе.

25. В онова време, продължавайки речта, Иисус каза: прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си укрил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци;

26. тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.

27. Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие.

28. Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя;

29. вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си;

30. защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.


ГЛАВА 12.
1. По онова време, една събота, Иисус минаваше през посевите; а учениците Му, като бяха огладнели, наченаха да късат класове и да ядат.

2. Фарисеите, като видяха това, рекоха Му: ето, учениците Ти вършат, каквото не е позволено да се върши в събота.

3. А Той им рече: не сте ли чели, що стори Давид, когато огладня сам и ония, които бяха с него?

4. Как влезе в Божия дом и изяде хлябовете на предложението, що не биваше да яде ни той, ни ония, които бяха с него, а само свещениците?

5. Или не сте чели в закона, че съботен ден свещениците в храма нарушават съботата, и пак не са виновни?

6. Но казвам ви: че тук е Оня, Който е по-голям от храма;

7. и ако знаехте, що значи: "милост искам, а не жертва", не бихте осъдили невиновните;

8. защото Син Човеческий е господар и на съботата.

9. И като отмина оттам, дойде в синагогата им.

10. И ето, там имаше един човек с изсъхнала ръка. И за да Го обвинят, попитаха Иисуса: бива ли да се изцерява в събота?

11. А Той им рече: кой от вас, ако има една овца, и тя падне съботен ден в яма, не ще я улови и извлече?

12. Колко пък човек е по-ценен от овца! И тъй, в събота е позволено да се прави добро.

13. Тогава казва на човека: протегни си ръката. И той я протегна; и тя стана здрава като другата.

14. А фарисеите, като излязоха, наговориха се против Него, как да Го погубят. Но Иисус, като узна, отдалечи се оттам.

15. И тръгна подире Му множество народ, и Той ги всички изцери,

16. и запрети им да разгласяват за Него,

17. за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва:

18. "ето Моя Отрок, Когото избрах, Моя възлюбен, към Когото благоволи душата Ми. Ще положа Духа Си върху Него, и на народите ще възвести съд;

19. няма да се кара, нито ще вика, и никой няма да чуе гласа Му по кръстопътищата;

20. преломена тръст няма да дочупи и тлеещ лен няма да угаси, докле не изведе съда към победа;

21. и народите ще се уповават на Неговото име."

22. Тогава доведоха при Него едного от бяс хванат, който беше сляп и ням; и го изцери, тъй че сляпонемият прогледа и проговори.

23. И целият народ се чудеше и думаше: да не би Този да е Христос, Синът Давидов?

24. А фарисеите, като чуха това, рекоха: Той не изгонва бесовете, освен чрез Веелзевула, бесовския княз.

25. Но Иисус, като знаеше техните помисли, рече им: всяко царство, разделено на части една против друга, запустява; и всеки град или дом, разделен на части една против друга, няма да устои.

26. И ако сатана изгонва сатана, той се е разделил сам против себе си: тогава как ще устои царството му?

27. И ако Аз изгонвам бесовете чрез Веелзевула, синовете ви чрез кого ги изгонват? Затова те ще ви бъдат съдии.

28. Ако пък Аз изгонвам бесовете с Божий Дух, то значи, дошло е до вас царството Божие.

29. Или, как може някой да влезе в къщата на силния и да ограби покъщнината му, ако първом не върже силния? и тогава ще ограби къщата му.

30. Който не е с Мене, е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява.

31. Затова казвам ви: всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости на човеците;

32. и ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но ако някой каже против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят.

33. Или признайте дървото за добро и плода му за добър, или признайте дървото за лошо и плода му за лош; защото по плода се познава дървото.

34. Рожби ехиднини! Как може да говорите добро, когато сте зли? Защото от препълнено сърце говорят устата.

35. Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро; а лошият човек от лошото съкровище изнася лошо.

36. И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден:

37. защото по думите си ще бъдеш оправдан, и по думите си ще бъдеш осъден.

38. Тогава някой от книжниците и фарисеите отговориха и рекоха: Учителю, искаме да видим личба от Тебе.

39. Но Той им отговори и рече: лукав и прелюбодеен род иска личби; но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Иона;

40. защото, както Иона беше в утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Човеческий ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.

41. Ниневийци ще се изправят на съд с тоя род и ще го осъдят, защото те се покаяха от проповедта на Иона; а ето, тук има повече от Иона.

42. Южната царица ще се изправи на съд с тоя род и ще го осъди, защото тя дойде от край-земя, за да чуе мъдростта Соломонова; а ето, тук има повече от Соломона.

43. Когато нечистият дух излезе от човека, минава през безводни места, търсейки покой, и не намира;

44. тогава казва: ще се върна в къщата си, отдето излязох. И като дойде, намира я празна, пометена и наредена;

45. тогава отива и довежда други седем духа, по-зли от себе си, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото. Тъй ще бъде и с тоя зъл род.

46. И когато Той още говореше на народа, майка Му и братята Му стояха вън и искаха да приказват с Него.

47. И някой Му рече: ето, майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да говорят с Тебе.

48. А Той отговори на оногова, който Му каза това, и рече: коя е майка Ми, и кои са братята Ми?

49. И като посочи с ръка на учениците Си, рече: ето Моята майка и Моите братя;

50. защото, който изпълни волята на Моя Отец Небесен, той Ми е брат, и сестра, и майка.


ГЛАВА 13.
1. А като излезе оня ден от къщата, Иисус седна край морето.

2. И събра се около Него много народ, тъй че Той влезе в кораба и седна; а целият народ стоеше на брега.

3. И говори им много с притчи, като казваше: ето, излезе сеяч да сее;

4. и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя; и долетяха птици и ги изкълваха.

5. Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст; и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока.

6. А когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха.

7. Други паднаха в тръни, и израснаха тръните и ги заглушиха.

8. Други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод: едно сто, друго шейсет, а друго трийсет.

9. Който има уши да слуша, нека слуша!

10. И като се приближиха до Него учениците, рекоха Му: защо с притчи им говориш?

11. А Той им отговори и рече: защото вам е дадено да узнаете тайните на царството небесно, а тям не е дадено;

12. защото, който има, нему ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, и това, що има, ще му се отнеме;

13. затова им говоря с притчи, понеже те гледат, а не виждат, и слушат, а не чуват, нито разбират;

14. и над тях се сбъдва пророчеството на Исаия, което казва: "с уши ще чуете, и няма да разберете; с очи ще гледате, и няма да видите;

15. защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши тежко слушат, и затворили са очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, та да се обърнат, и ги изцеря".

16. Вашите пък очи са блажени, задето виждат, и ушите ви - задето чуват;

17. защото, истина ви казвам, мнозина пророци и праведници са много желали да видят, каквото вие виждате, и не видяха, и да чуят, каквото вие чувате, и не чуха.

18. Вие, прочее, чуйте, какво значи притчата за сеяча:

19. при всекиго, който слуша словото на царството и не разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му: ето кого означава посеяното край пътя.

20. А посеяното на камъни е онзи, който слуша словото и веднага с радост го приема,

21. ала няма в себе си корен и е непостоянен: кога настане скръб или гонение заради словото, тоз-час се съблазнява.

22. А посеяното в тръни е онзи, който слуша словото, но грижите на тоя век и примамливото богатство заглушават словото, и то бива безплодно.

23. Посеяното пък на добра земя е онзи, който слуша словото и го разбира и който принася плод: един дава плод сто, друг шейсет, а друг трийсет.

24. Друга притча им предложи Той, като каза: царството небесно прилича на човек, посеял добро семе на нивата си;

25. и когато човеците спяха, дойде врагът му и посея между житото плевели, па си отиде;

26. а когато израсте злакът и даде плод, тогава се появиха и плевелите.

27. И като дойдоха слугите на стопанина, рекоха му: господарю, нали добро семе посея на нивата си? Откъде са, прочее, в нея тия плевели?

28. А той им рече: враг човек е сторил това. Слугите пък му рекоха: искаш ли да идем и да ги оплевим?

29. Но той рече: не, за да не би, като скубите плевелите, да изскубите заедно с тях и житото;

30. оставете да расте и едното и другото заедно до жетва; а по жетва ще река на жетварите: съберете първом плевелите и ги свържете на снопове, за да се изгорят; а житото приберете в житницата ми.

31. Друга притча им предложи, като каза: царството небесно прилича на синапово зърно, което човек взе, та посея на нивата си,

32. което е най-малко от всички семена, но, кога израсте, бива по-голямо от всички злакове и става дърво, тъй че птиците небесни прилитат и се подсланят под клоните му.

33. Друга притча им каза: царството небесно прилича на квас, що го взе жена и тури в три мери брашно, докле възкисна всичкото.

34. Всичко това Иисус говори народу с притчи, и без притчи не им говореше,

35. за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва: "ще отворя с притчи устата Си; ще изкажа тайните от създание мира".

36. Тогава Иисус остави народа и влезе вкъщи. А учениците Му се приближиха до Него и казаха: разтълкувай ни притчата за плевелите на нивата.

37. А Той им отговори и рече: сеячът на доброто семе е Син Човеческий;

38. нивата е тоя свят; доброто семе, това са синовете на царството, а плевелите - синовете на лукавия;

39. врагът пък, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века, а жетварите са Ангелите.

40. И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, тъй ще бъде и при свършека на тоя век:

41. ще изпрати Син Човеческий Ангелите Си, и ще съберат от царството Му всички съблазни и ония, които вършат беззаконие,

42. и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби;

43. тогава праведните ще блеснат като слънце в царството на Отца си. Който има уши да слуша, нека слуша!

44. Царството небесно прилича още на имане, скрито в нива, което човек намери и укри, и от радост за него отива, та продава всичко, що има, и купува тая нива.

45. Царството небесно прилича още на търговец, който търси хубави бисери,

46. и като намери един скъпоценен бисер, отиде та продаде всичко, що имаше, и го купи.

47. Царството небесно прилича още на мрежа, хвърлена в морето и хванала всякакви риби,

48. която, като се напълни, изтеглиха на брега и седнаха, та събраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха вън.

49. Тъй ще бъде при свършека на века: ще излязат Ангелите и ще отлъчат злите измежду праведните,

50. и ще ги хвърлят в огнената пещ: там ще бъде плач и скърцане със зъби.

51. И попита ги Иисус: разбрахте ли всичко това? Те Му казват: да, Господи!

52. А Той им рече: затова всеки книжник, който се е учил за царството небесно, прилича на стопанин, който изнася из своята съкровищница ново и старо.

53. И когато свърши Иисус тия притчи, замина си оттам.

54. А като дойде в отечеството Си, поучаваше народа в синагогата, тъй че всички се чудеха и думаха: откъде у Него тая премъдрост и тия сили?

55. Не е ли Той на дърводелеца син? Майка Му не се ли казва Мария, и братята Му - Иаков и Иосия, Симон и Иуда?

56. И сестрите Му не са ли всички между нас? Откъде, прочее, у Него всичко това?

57. И падаха в съблазън поради Него. А Иисус им рече: пророк не бива без почит, освен в отечеството си и у дома си.

58. И не извърши там много чудеса поради неверието им.


ГЛАВА 14.
1. В онова време Ирод четвъртовластник чу мълвата за Иисуса

2. и рече на своите служещи: това е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, та затова стават чрез него чудеса.

3. Защото Ирод, като хвана Иоана, върза го и хвърли в тъмница зарад Иродиада, жената на брата си Филипа,

4. понеже Иоан му казваше: не бива да я имаш.

5. И искаше да го убие, ала се боеше от народа, понеже го имаха за пророк.

6. А когато празнуваха деня на Иродовото рождение, дъщерята Иродиадина игра пред събраните и угоди на Ирода;

7. затова той с клетва й обеща да даде, каквото и да поиска.

8. А тя, подучена от майка си, каза: дай ми тук на блюдо главата на Иоана Кръстителя.

9. И натъжи се царят; но заради клетвата и сътрапезниците си заповяда да й я дадат.

10. И проводи, та отсякоха главата на Иоана в тъмницата.

11. И донесоха главата му на блюдо и дадоха на девойката, а тя я занесе на майка си.

12. А учениците му, като дойдоха, дигнаха тялото му и го погребаха; и отидоха, та обадиха на Иисуса.

13. Като чу Иисус, замина оттам на кораб в пусто място насаме; а народът, като узна, тръгна подире Му пешком от градовете.

14. И като излезе Иисус, видя много свят; и смили се над тях и изцели болните им.

15. А на мръкване приближиха се до Него учениците Му и рекоха: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна.

16. Но Иисус им рече: няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат.

17. А те му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби.

18. Той рече: донесете Ми ги тука.

19. И, след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците - на народа.

20. И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша;

21. а ония, които ядоха, бяха около пет хиляди души, освен жени и деца.

22. И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа.

23. И като разпусна народа, Той се качи на планината, за да се помоли насаме; и вечерта остана там самичък.

24. А корабът беше вече сред морето, и вълните го блъскаха, защото вятърът беше противен.

25. И на четвърта стража през нощта отиде Иисус при тях, като ходеше по морето.

26. А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха.

27. Но Иисус веднага заговори с тях и рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се!

28. Петър отговори и Му рече: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата.

29. А Той рече: дойди. И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса;

30. но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави ме!

31. Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: маловерецо, защо се усъмни?

32. И щом влязоха в кораба, вятърът утихна.

33. А ония, които бяха в кораба, приближиха се, поклониха Му се и казаха: наистина си Божий Син!

34. И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска.

35. Жителите на онова място, като Го познаха, разпратиха по цялата оная околност, и донесоха при Него всички болни.

36. И Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и които се допряха, изцериха се.


1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   34


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница