Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов

2. Защото, ако в събранието ви влезе човек със златен пръстен, с бляскави дрехи, па влезе и сиромах с прости дрехи,

3. и погледнете на облечения с бляскави дрехи и му кажете: ти седни тук добре, а на сиромаха кажете: ти стой там, или седни тук, при подножието ми,

4. то не направихте ли в себе си разлика между тях и не станахте ли съдии с лукави помисли?

5. Послушайте, възлюбени мои братя! Нали сиромасите на света избра Бог да бъдат богати във вяра и наследници на царството, обещано от Него на ония, които Го обичат?

6. А вие презряхте сиромаха. Нали богатите ви притесняват и нали те ви влачат по съдилища?

7. Нали те хулят доброто име, с което се вие наричате?

8. Ако изпълнявате обаче царския закон според Писанието: "възлюби ближния си като себе си" - добре правите.

9. Но, ако гледате на лице, грях правите, и законът ви изобличава като престъпници.

10. Който опази целия закон, а съгреши в едно, той бива виновен във всичко.

11. Защото Оня, Който е казал: "не прелюбодействувай", казал е и: "не убивай"; затова, ако не прелюбодействуваш, но убиеш, ти биваш престъпник на закона.

12. Говорете и постъпвайте като човеци, които ще бъдете съдени по закона на свободата.

13. Защото съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост: милостта бива похвалявана на съда.

14. Каква полза, братя мои, ако някой казва, че имал вяра, а дела няма? Може ли го спаси вярата?

15. Ако един брат или сестра са голи и нямат дневната храна,

16. а някой от вас им рече: идете си смиром, грейте се и насищайте се, пък не им даде, що е потребно за тялото, - каква полза?

17. Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.

18. Но ще рече някой: ти имаш вяра, пък аз имам дела; покажи ми вярата си без твоите дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.

19. Ти вярваш, че Бог е един: добре правиш; и бесовете вярват, и треперят.

20. Но искаш ли да разбереш, о суетни човече, че вярата без дела е мъртва?

21. Нали с дела се оправда Авраам, нашият отец, като положи върху жертвеника сина си Исаака?

22. Видиш ли, че вярата съдействуваше на делата му, и чрез делата вярата стана съвършена?

23. И изпълни се Писанието, което казва: "повярва Авраам на Бога, и това му се вмени за оправдание", и той бъде наречен приятел Божий.

24. Видите ли, че човек се оправдава с дела, а не само с вяра?

25. Също тъй нали с дела се оправда и блудницата Раав, като прие съгледвачите и ги изведе по друг път?

26. Защото, както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва.

2. защото ние всинца много грешим. Който не греши с дума, той е съвършен човек, мощен да обуздае и цялото тяло.

3. Ето, ние туряме юзда в устата на конете, за да ни се покоряват, и управляваме цялото им тяло.

4. Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и биват тласкани от буйни ветрове, с малко кърмилце се насочват, накъдето кърмиларят желае;

5. тъй и езикът е мъничък член, но големи работи говори. Ето, малък огън, а колкава гора запаля;

6. и езикът е огън, украшение на неправдата; езикът се намира в такова положение между нашите членове, че скверни цялото тяло и запаля колелото на живота, като сам бива запалян от геената;

7. защото всякакъв вид зверове и птици, влечуги и риби се укротява и е укротено от човешкото естество,

8. а езика никой човек не може укроти: той е неудържимо зло и е пълен със смъртоносна отрова.

9. С него благославяме Бога и Отца, с него и кълнем човеците, сътворени по подобие Божие.

10. Из същите уста излиза и благословия и клетва: не трябва, братя мои, това тъй да бъде.

11. Тече ли през един и същ отвор на извора сладка и горчива вода?

12. Нима може, братя мои, смоковница да ражда маслини, или лоза - смокини? Тъй и от един извор не може да тече солена и сладка вода.

13. Който между вас е мъдър и изкусен, нека покаже чрез своето добро поведение делата си в кротост и мъдрост.

14. Но, ако в сърцето си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината:

15. това не е мъдрост, която слиза отгоре, а земна, душевна, бесовска;

16. защото, дето има завист и свадливост, там е неуредица и всичко лошо.

17. А мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.

18. Плодът пък на правдата се сее в мир от миротворците.

2. Желаете, пък нямате; убивате и завиждате, а не можете да достигнете; препирате се и враждувате, а нямате, защото не просите.

3. Просите, а не получавате, защото зле просите, - за да го разпилеете във вашите сладострастия.

4. Прелюбодейци и прелюбодейки! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? Който, прочее, поиска да бъде приятел на света, враг става на Бога.

5. Или мислите, че напразно говори Писанието: "до ревнивост Бог обича духа, който е вселил в нас"?

6. Но по-голяма благодат дава; затова е казано: "Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат".

7. И тъй, покорете се Богу; опълчете се против дявола, и той ще побегне от вас.

8. Приближете се към Бога, и Той ще се приближи към вас; очистете ръце, грешници, изправете сърца, двоедушни.

9. Понесете страдания, плачете и ридайте: смехът ви нека се обърне на плач, и радостта - на тъга.

10. Смирете се пред Господа, и ще ви въздигне.

11. Не се клеветете, братя: който клевети брата или съди брата си, той клевети закона и съди закона; ако пък съдиш закона, ти не си изпълнител на закона, а съдия.

12. Един е Законодателят и Съдията, Който може да спаси и погуби: а ти кой си, който съдиш другиго?

13. Чуйте сега вие, които казвате: "днес-утре ще тръгнем за еди-кой си град и ще проживеем там една година, ще търгуваме и ще спечелим",

14. вие, които не знаете, какво ще се случи утре: защото вашият живот какво е? па'ра, която се явява за малко време, па изчезва.

15. Вместо да казвате: "ако ще Господ и бъдем живи, ще направим това или онова",

16. сега в своята надутост се хвалите: всяка такава хвалба е лукава.

17. И тъй, грях ономува, който знае да прави добро, а не прави.
ГЛАВА 5.
1. Дойдете сега вие, богатите; плачете и ридайте за бедите, които идат върху вас.

2. Богатството ви изгни, и дрехите ви молци изядоха.

3. Златото ви и среброто ръждяса, и ръждата им ще бъде свидетелство против вас и ще изяде плътта ви като огън: събрали сте си съкровища за последни дни.

4. Ето, заплатата, що сте задържали от работниците, които пожънаха нивите ви, вика, и виковете на жетварите стигнаха до ушите на Господа Саваота.

5. Живяхте разкошно на земята и се наслаждавахте, угоихте сърцата си като в ден на заколение.

6. Осъдихте, убихте праведника; той ви се не противи.

7. И тъй, братя, бъдете дълготърпеливи до пришествието Господне. Ето, земеделецът чака драгоценния плод от земята и за него търпи дълго, докле получи дъжд ранен и късен.

8. Дълготърпете и вие, укрепете сърцата си, защото пришествието Господне е наближило.

9. Не се оплаквайте, братя, един от другиго, за да не бъдете осъдени: ето, Съдията стои пред вратата.

10. За пример на злострадание и дълготърпение вземете, братя мои, пророците, които говориха в името Господне.

11. Ето, ние облажаваме търпеливите. Слушали сте за търпението на Иова и видяхте какъв край му даде Господ, защото Господ е много милосърден и състрадателен.

12. А преди всичко, братя мои, не се кълнете ни в небе, ни в земя, нито с друга някоя клетва; думата ви да бъде: да, да, и не, не, за да не паднете под осъждане.

13. Страда ли зле някой между вас, нека се моли; весел ли е някой, нека пее псалми.

14. Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне.

15. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне; и ако грехове е сторил, ще му се простят.

16. Изповядвайте си един другиму греховете и молете се един за други, за да се изцерите; голяма сила има усърдната молитва на праведника.

17. Илия беше подобострастен нам човек, и с молитва се помоли да няма дъжд: и не валя дъжд на земята три години и шест месеца.

18. И пак се помоли: и небето даде дъжд, и земята произведе своя плод.

19. Ако някой между вас, братя, се отклони от истината, и друг го обърне,

20. нека тоя знае, че, който е обърнал грешник от лъжливия му път, ще спаси една душа от смърт и ще покрие много грехове.

ПЪРВО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ПЕТРА

ГЛАВА 1.
1. Петър, апостол на Иисуса Христа, до пришълците, пръснати по Понт, Галатия, Кападокия, Асия и Витиния, избрани

2. по предведение на Бога Отца, чрез осветяване от Духа, за послушност и за поръсване с кръвта Иисус Христова: благодат вам и мир да изобилва!

3. Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който по голямата Си милост, чрез възкресението на Иисуса Христа от мъртвите, ни възроди за жива надежда,

4. за наследство нетленно, чисто, що не увяхва, съхранено на небесата за вас,

5. които с Божия сила чрез вяра сте пазени за спасение, готово да се открие в последно време.

6. Затова радвайте се, макар сега и да поскърбите малко (ако е потребно) в различни изкушения,

7. та изпитаната ваша вяра да излезе по-драгоценна от нетрайното, макар и чрез огън изпитвано злато, за похвала и чест и слава, кога се яви Иисус Христос,

8. Когото обичате, без да сте Го видели, и в Когото вярвайки сега, без да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост,

9. като постигате края на вашата вяра - спасението на душите;

10. за това спасение направиха издирвания и изследвания пророците, които предсказаха за дадената вам благодат,

11. като изследваха, кое и какво време е посочвал Христовият Дух, що беше в тях, когато Той е предвестявал Христовите страдания и идещата след тях слава;

12. тям бе открито, че не на тях самите, а нам служеше онова, което сега ви е проповядвано от ония, които ви са благовестили чрез Духа Светаго, пратен от небесата, и в което желаят да надникнат Ангелите.

13. Заради това, възлюбени, като препашете чреслата на ума си, бидейки бодри, напълно се надявайте на принасяната вам благодат при явяването Иисус Христово.

14. Като послушни чеда, не постъпвайте според предишните ваши похоти, кога бяхте в неведение,

15. но по примера на призовалия вас Светия и вие сами бъдете свети във всички постъпки.

16. Защото писано е: "бъдете свети, понеже Аз съм свет".

17. И ако вие наричате Отец Тогова, Който нелицеприятно съди всекиго по делата, то със страх прекарвайте времето на вашето странствуване,

18. като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите,

19. но с драгоценната кръв на непорочния и чист като агнец Христос,

20. Който е бил предназначен още преди свят да се създаде, но се яви в последно време за вас,

21. повярвалите чрез Него в Бога, Който Го възкреси от мъртвите и Му даде слава, та вярата ви и надеждата ви да бъдат в Бога.

22. След като сте очистили душите си с послушност на истината чрез Духа, за нелицемерно братолюбие, обичайте се постоянно един други от чисто сърце,

23. като възродени не от тленно семе, а от нетленно, чрез словото на живия Бог, Който пребъдва довеки.

24. Защото "всяка плът е като трева, и всяка човешка слава - като цвят у трева: изсъхна тревата, и цветът й олетя;

25. но словото Господне пребъдва довеки"; а това е словото, което е вам благовестено.
ГЛАВА 2.
1. И тъй, като оставите всяка злоба и всяко коварство, всяко лицемерие, завист и клевета,

2. като новородени младенци, ламтете за неподправеното словесно мляко, та с него да пораснете за спасение,

3. защото вкусихте, че Господ е благ.

4. Като пристъпвате към Него, живия камък, от човеците отхвърлен, но от Бога избран, драгоценен,

5. и вие сами, като живи камъни, съграждайте от себе си духовен дом, свето свещенство, за да принесете духовни жертви, благоприятни Богу чрез Иисуса Христа.

6. Ето защо в Писанието е казано: "ето, полагам в Сион краеъгълен Камък, избран, драгоценен; и който вярва в Него, няма да се посрами".

7. И така, за вас, вярващите, Той е драгоценност, а за невярващите - "Камък, Който отхвърлиха зидарите, но Който стана глава на ъгъла", и "Камък на препъване и Камък на съблазън",

8. о Който се те препъват, като се не покоряват на словото; за това са и отредени.

9. Но вие сте род избран, царствено свещенство, народ свет, люде придобити, за да възвестите съвършенствата на Оногова, Който ви е призовал от тъмнина в чудната Своя светлина;

10. вие именно, които някога бяхте не народ, а сега сте народ Божий; които бяхте непомилувани, а сега помилувани.

11. Възлюбени! Моля ви, като пришълци и странници, да отбягвате от плътските похоти, що воюват против душата,

12. имайки помежду си добри обноски сред езичниците, та те, кога ви корят като злосторници, щом видят добрите ви дела, да прославят Бога в деня на посещението.

13. И тъй, подчинявайте се на всяко човешко началство, заради Господа: било на цар, като на върховна власт,

14. било на управници, като на пращани от него за наказание на злосторници и за похвала на добротворци.

15. Защото такава е волята Божия - с добротворство да обуздаваме невежеството на безумните човеци,

16. като свободни, не като употребяващи свободата за було на злобата, а като раби Божии.

17. Всекиго почитайте, братството обичайте, от Бога се бойте, царя почитайте.

18. Слуги, покорявайте се с голям страх на господарите си - не само на добрите и кротките, а и на опърничавите.

19. Защото това е угодно Богу, ако някой, от съзнание за Бога пренася скърби, като страда несправедливо.

20. Та и каква похвала, като търпите, кога ви бият за престъпления? Но, ако търпите, кога правите добро и страдате, това е угодно Богу.

21. Защото вие за това сте призвани, понеже и Христос пострада за нас, като остави нам пример, за да вървим по стъпките Му:

22. Той не стори грях, нито се намери лъст в устата Му;

23. кога Го хулеха, Той не отвръщаше с хули; кога страдаше, не заплашваше, а предоставяше това на Праведния Съдия;

24. Той Сам с тялото Си възнесе нашите грехове на дървото, та, като умрем за греховете, да живеем за правдата: "чрез Неговата рана се изцерихте".

25. Защото бяхте като овци блуждаещи (без пастир), но сега се завърнахте при Пастира и Пазителя на вашите души.
ГЛАВА 3.
1. Тъй също и вие, жените, бъдете покорни на мъжете си, та, ако някои от тях не се покоряват на словото, чрез поведението на своите жени да бъдат спечелени без увещаване,

2. като видят вашия чист богобоязлив живот.

3. Вашето украшение да бъде не външно, сиреч, плетено на коси, кичене със злато или обличане в премени,

4. а вътрешно - скритият човек на сърцето в нетленната красота на кроткия и тих дух, което е драгоценно пред Бога.

5. Защото тъй някога и светите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си, като се покоряваха на мъжете си;

6. както Сарра се покоряваше на Авраама, като го наричаше господар. Вие сте нейни чеда, ако правите добро, без да се боите от нищо.

7. Също и вие, мъжете, живейте благоразумно с жените си, и отдавайте чест на женския пол като на по-слаб съсъд и като на сънаследници на благодатния живот, за да нямате спънка в молитвите си.

8. Най-сетне, бъдете всички едномислени, състрадателни, братолюбиви, милосърдни, дружелюбни, смиреномъдри;

9. не връщайте зло за зло, или хула за хула, а, наопаки, благославяйте, като знаете, че към това сте призвани, за да наследите благословение.

10. "Защото, който обича живота и иска да види добри дни, нека държи езика си от зло и устата си от говорене коварни думи,

11. нека се отклонява от зло и да прави добро, нека търси мир и да се стреми към него,

12. защото очите на Господа са обърнати към праведните, и ушите Му - към молитвите им, а лицето Господне е против ония, които правят зло, за да ги изтреби от земята."

13. И кой ще ви стори зло, ако залягате за добро?

14. Но и да бихте страдали за правда, блажени сте; а от страх пред тях се не бойте, нито се смущавайте;

15. Господа Бога светете в сърцата си; бъдете всякога готови с кротост и боязън да отговаряте всекиму, който иска от вас сметка за вашата надежда,

16. имайки добра съвест, та с това, дето ви корят като злосторници, да бъдат посрамени ония, които хулят добрия ви в Христа живот.

17. Защото, ако е угодно на волята Божия, по-добре е да страдате, като вършите добро, отколкото като вършите зло;

18. понеже и Христос, за да ни заведе при Бога, веднъж пострада за греховете ни, Праведник за неправедните, бидейки умъртвен по плът, но оживял по дух,

19. с който Той, като слезе, проповядва и на духовете, които бяха в тъмница,

20. и които някога се не покориха, когато Божието дълготърпение ги очакваше, в дните на Ноя, при строението на ковчега, в който малцина, сиреч осем души, се избавиха от водата;

21. образът на тая вода - кръщението (което не е отмахване плътската нечистота, а обещаване Богу добра съвест) спасява сега и нас чрез възкресението на Иисуса Христа,

22. Който, като се възнесе на небето, е отдясно Богу, и Комуто се покориха Ангели и Власти и Сили.

2. та през останалото в плът време да живее не вече по човешки похоти, а по воля Божия.

3. Защото стига, дето през миналото време на живота вършихте волята на езичниците, като се бяхте предали на разпътство, похоти (мъжеложство, скотоложство, лоши помисли), пиянство, срамни гощавки и препивки, и на нечестиво идолослужение;

4. затова те се и чудят, че вие не припкате заедно с тях в същото прекомерно разпътство, и ви корят;

5. те ще дадат отговор на Оногова, Който е готов да съди живи и мъртви.

6. Затова именно и на мъртвите беше благовестено, за да бъдат съдени по плът като човеци, а да живеят по Бога духом.

7. Но близо е краят на всичко. И тъй, бъдете благоразумни и бодърствувайте в молитви.

8. А най-вече имайте усърдна любов един към други, защото "любовта покрива много грехове".

9. Бъдете страннолюбиви един към други без ропот.

10. Служете един другиму, всеки с оная дарба, каквато е приел, като добри разпоредници на многоразличната Божия благодат.

11. Говори ли някой, нека говори като Божии думи; прислужва ли някой, нека прислужва по силата, която Бог дава, за да се прославя във всичко Бог чрез Иисуса Христа, Чиято слава и владичество е вовеки веков. Амин.

12. Възлюбени! не се чудете на огненото изкушение, що се праща вам за изпитание, като на случка, странна за вас;

13. но, доколкото участвувате в страданията на Христа, радвайте се, та, и кога се яви Неговата слава, да се възрадвате и развеселите.

14. Ако ви корят за име Христово, блажени сте, защото Духът на славата и Духът Божий почива върху вас. От тяхна страна Той бива хулен, а от ваша - прославян.

15. Никой, прочее, от вас да не страда като убиец или крадец, или злосторник, или като посегател на чуждо;

16. но, ако страда като християнин, да се не срамува, а да прославя Бога за такава участ.

17. Защото време е да почне съдът от Божия дом; ако пък почне първом от нас, какъв ли ще е краят на ония, които се не покоряват на Божието евангелие?

18. И ако праведникът едвам се спасява, нечестивецът и грешникът де ще се яви?

19. И тъй, ония, които страдат по волята на Бога, нека предадат Нему, като на верен Създател, душите си, правейки добро.
ГЛАВА 5.
1. Ония, които са между вас презвитери, моля аз, съпрезвитер техен и свидетел на Христовите страдания и съучастник в славата, която има да се открие:

2. пасете Божието стадо, което имате, като го надзиравате не принудено, а доброволно (и богоугодно), не заради гнусна корист, но от усърдие,

3. и не като господарувате над причта *, а като давате пример на стадото;

4. и кога се яви Пастиреначалникът, ще получите неувяхващия венец на славата.

5. Също и вие, по-младите, покорявайте се на презвитерите; а всички, като се покорявате един другиму, облечете се в смиреномъдрие, защото "Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат".

6. И тъй, смирете се под крепката ръка Божия, за да ви въздигне, кога дойде време.

7. Всичките си грижи Нему възложете, защото Той се грижи за вас.

8. Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне;

9. противостойте му с твърда вяра, като знаете, че такива също страдания сполетяват и братята ви в света.

10. А Бог на всяка благодат, който е призвал вас за вечната Си слава в Иисуса Христа, Сам, след кратковременното ви страдание, да ви усъвършенствува, утвърди, укрепи и направи непоколебими.

11. Нему слава и владичество вовеки веков. Амин.

12. Написах ви накратко по Силуана, верния брат, както мисля, като ви утешавам и уверявам, че това е истинска Божия благодат, в която вие стоите.

13. Поздравява ви избраната заедно с вас църква във Вавилон, и син ми Марко.

14. Поздравете се един други с целование любовно. Мир на всички ви, които сте в Христа Иисуса. Амин.

* Християнската община.

ВТОРО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ПЕТРА

ГЛАВА 1.
1. Симон Петър, раб и апостол Иисус Христов, до ония, на които чрез правдата на Бога нашего и Спасителя Иисуса Христа се падна да получат с нас еднаква по стойност вяра:

2. благодат вам и мир да изобилва в познаване Бога и Христа Иисуса, нашия Господ.

3. Понеже божествената Негова сила ни е подарила всичко потребно за живот и благочестие, чрез познаване Оногова, Който ни е призвал със Своята слава и съвършенство,

4. чрез които ни са дарувани твърде големите и драгоценни обещания, та чрез тях да станете участници в божественото естество, като отбегнете световното разтление от похоти, -

5. затова, като положите всяко старание, привнесете към вярата си добродетел, към добродетелта знание,

6. към знанието въздържание, към въздържанието търпение, към търпението благочестие,

7. към благочестието братолюбие, към братолюбието любов.

8. Защото, ако тия добродетели ги има у вас и се умножават, те не ще ви оставят празни, нито безплодни в познаването Господа нашего Иисуса Христа.

9. А у когото ги няма, той е сляп, късоглед и забравил, че се е очистил от прежните си грехове.

10. Затова, братя, още повече залягайте да уякчите вашето звание и избор: това като вършите, никога няма да погрешите,

11. защото тъй ще ви се даде свободен вход във вечното царство на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа.

12. Заради това ще имам грижа да ви напомням винаги тия работи, макар и да ги знаете, и да сте утвърдени в истината, що е сега пред вас.

13. Па и за справедливо считам, докле съм в тая телесна хижа, да ви подбуждам с напомняне,

14. знаейки, че скоро ще оставя моята хижа, както и Господ наш Иисус Христос ми яви.

15. Ще се постарая, обаче, щото вие и след смъртта ми всякога да си припомняте това.

16. Защото ние ви явихме силата и пришествието на Господа нашего Иисуса Христа, не като следвахме хитро измислени басни, а като станахме очевидци на Неговото величие.

17. Защото Той прие от Бога Отца чест и слава, когато от великолепната слава дойде към Него такъв глас: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение".

18. И тоя глас ние чухме да слиза от небесата, като бяхме с Него на светата планина.

19. Освен това имаме по-достоверно нещо - пророческото слово, на което, добре правите, че давате внимание, като на светило, което свети на тъмно място, докле се ден развидели и зорница изгрее в сърцата ви,

20. като знаете първом това, че никое пророчество на Писанието не е собствено (на пророка) тълкувание на Божията воля.

21. Защото никога по човешка воля не е изречено пророчество, но от Дух Светий просветявани са говорили светите Божии човеци.