Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов



страница22/34
Дата22.07.2016
Размер5.36 Mb.
#1042
ТипКнига
1   ...   18   19   20   21   22   23   24   25   ...   34
ГЛАВА 2.
1. Имало е и лъжепророци между народа, както и между вас ще има лъжеучители, които ще вмъкнат пагубни ереси и, като се отричат от Господа, Който ги е изкупил, ще навлекат върху си скорошна погибел.

2. И мнозина ще последват тяхното разпътство, и поради тях пътят на истината ще бъде похулен.

3. И, подбуждани от користолюбие, ще ви мамят с лъстиви думи; тяхното осъждане отдавна е готово, и тяхната погибел не дреме.

4. Защото, ако Бог не пощади съгрешилите ангели, но като ги сгромоляса в ада и свърза с вериги на мрака, предаде ги да бъдат пазени за съд,

5. и ако не пощади първия свят, но, когато нанесе потоп върху света на нечестивите, запази осмочленната челяд на Ноя, проповедника на правдата,

6. и ако градовете Содомски и Гоморски осъди на разорение и превърна на пепел, та ги постави за пример на бъдещите нечестивци,

7. а избави праведния Лот, който се измъчваше от разпътното поведение на беззаконниците

8. (защото тоя праведник, като живееше между тях, всекидневно измъчваше праведната си душа поради беззаконните дела, които гледаше и слушаше), -

9. то Господ знае, как да избавя благочестивите от напасти, а неправедниците да държи в мъки за съдния ден,

10. а най-вече ония, които вървят подир плътта в нейните гнусни похоти, презират началниците, дръзки са, надменни и не се страхуват да хулят властта,

11. когато и Ангелите, които са по-горни от тях по крепост и сила, не произнасят хулна присъда против тях пред Господа.

12. А те, като безсловесни по природа животни, родени, за да бъдат ловени и изтребвани, хулейки това, що не разбират, в своето разтление ще погинат,

13. като получат заплата за неправда. Те смятат за наслада всекидневния разкош; те са сквернители и безсрамници, наслаждават се със своите измами, гощавайки се с вас;

14. те имат очи пълни с прелюбодеяние и непрестанен грях, прелъстяват неукрепналите души; сърцето им навикнало на користолюбие: те са чеда на проклятие;

15. те оставиха правия път и се заблудиха, като тръгнаха по стъпките на Восоровия син Валаама, който обикна неправедна заплата,

16. но биде изобличен за беззаконието си: безсловесната подяремница проговори с човешки глас и възпря безумието на пророка.

17. Те са безводни извори, облаци и мъгли, от буря разнасяни: за тях е запазен мракът на тъмнината вовеки.

18. Защото, като говорят надути празни думи, прелъстят в плътски похоти и разпътство ония, които напълно са се отдръпнали от живеещите в заблуда.

19. Обещават им свобода, когато те сами са роби на развалата, защото от когото някой бъде победен, от него бива и поробен.

20. Защото, след като са избягнали световните скверности чрез познаване Господа и Спасителя нашего Иисуса Христа, ако пак се заплетат в тях и бъдат победени, то за такива последното състояние бива по-лошо от първото.

21. За тях би било по-добре, да не бяха познали пътя на правдата, отколкото, след като са го познали, да се върнат назад от предадената тям свята заповед.

22. С тях се е случило, според истинската пословица: "псето се върна на своята бълвотина", и: "изкъпаната свиня - в тинната кал".


ГЛАВА 3.
1. Това е вече второ послание, що ви пиша, възлюбени; в тия две послания с напомняне пробуждам вашия чист разум,

2. за да си спомните думите, изпреди казани от светите пророци, и заповедта на Господа и Спасителя, предадена от вашите апостоли;

3. най-първо знайте това, че в последните дни ще се явят подигравачи, които вървят по своите си похоти

4. и казват: де е обещанието за Неговото пришествие? Защото, откак бащите ни починаха, всичко си стои тъй, както от начало на творението.

5. Защото тия, които това искат, умишлено забравят, че небесата и земята открай бяха съставени от вода и чрез вода със силата на Божието слово,

6. поради което тогавашният свят, потопен от вода, загина.

7. А сегашните небеса и земята, съхранявани от същото слово, пазят се за огъня в деня на съда и погибелта на нечестивите човеци.

8. Едничко това да не отбягва от вниманието ви, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години - като един ден.

9. Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние.

10. И ще дойде денят Господен, както крадец идва нощем; тогава небесата с шум ще преминат, стихиите ще пламнат и ще се разрушат, а земята и всички неща по нея ще изгорят.

11. И тъй, понеже всичко това ще се разруши, какви трябва да бъдете в свят живот и благочестие вие,

12. които очаквате и желаете скорото дохождане на Божия ден, за който пламналите небеса ще се разрушат, и разгорелите се стихии ще се стопят?

13. Но ние, според обещанието Му, очакваме ново небе и нова земя, на които обитава правда.

14. Затуй, възлюбени, като очаквате това, постарайте се да се намерите пред Него в мир, неосквернени и непорочни;

15. и дълготърпението на Господа нашего считайте за спасение, както и възлюбеният наш брат Павел ви писа според дадената му мъдрост,

16. както той говори за това и във всички послания, дето има някои места мъчни за разбиране, които невежи и неукрепнали изопачават, както и другите Писания, за своя си погибел.

17. Вие, прочее, възлюбени, като знаете това от по-рано, пазете се, да не би, увлечени от заблуждението на беззаконниците, да отпаднете от твърдостта си,

18. но растете в благодат и познаване на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа. Нему слава и сега и в ден вечний. Амин.


ПЪРВО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ИОАНА БОГОСЛОВА

ГЛАВА 1.
1. Което е било отначало, което сме чули, което сме видели с очите си, което сме наблюдавали и което ръцете ни са попипали, за Словото на живота

2. (и животът се яви, и ние видяхме, и свидетелствуваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви нам),

3. което сме видели и чули, ви възвестяваме, за да имате и вие общение с нас; а нашето общение е с Отца и Неговия Син Иисуса Христа.

4. И това ви пишем, за да бъде радостта ви пълна.

5. И благовестието, което чухме от Него и ви възвестяваме, е това, че Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина.

6. Ако кажем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, ние лъжем и не постъпваме по истината;

7. ако ли ходим в светлината, както и Той е в светлината, имаме общение един с други, и кръвта на Иисуса Христа, Неговия Син, ни очистя от всеки грях.

8. Ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим, и истината не е в нас.

9. Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и ни очисти от всяка неправда.

10. Ако кажем, че не сме съгрешили, правим Го лъжец, и словото Му не е в нас.


ГЛАВА 2.
1. Чеда мои! Това ви пиша, за да не съгрешавате; и ако някой съгреши, то пред Отца имаме ходатай Иисуса Христа Праведника:

2. и Той е омилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на цял свят.

3. По това узнаваме, че сме Го познали, ако пазим Неговите заповеди.

4. Който казва: "познах Го", а заповедите Му не пази, той е лъжец, и истината не е в него;

5. а който пази словото Му, в него наистина Божията любов е съвършена: по това узнаваме, че сме в Него.

6. Който казва, че пребъдва в Него, длъжен е да постъпва тъй, както Той е постъпвал.

7. Възлюбени, пиша ви не нова заповед, а заповед стара, която имахте отначало. Старата заповед е словото, което чухте отначало.

8. Но все пак нова заповед ви пиша, - онова, що е истинско и в Него и във вас; защото тъмнината преминава, и истинската светлина вече свети.

9. Който казва, че е в светлината, а мрази брата си, той е още в тъмнината.

10. Който обича брата си, той пребъдва в светлината, и в него няма съблазън.

11. А който мрази брата си, той се намира в тъмнината, и в тъмнината ходи, и не знае накъде отива, защото тъмнината е ослепила очите му.

12. Пиша вам, чеда, защото ви са простени греховете заради Неговото име.

13. Пиша вам, бащи, защото познахте Оногова, Който е отначало. Пиша вам, момци, защото победихте лукавия. Пиша вам, момчета, защото познахте Отца.

14. Писах вам, бащи, защото познахте Оногова, Който е отначало; писах вам, момци, защото сте силни, и Божието слово пребъдва във вас, и победихте лукавия.

15. Не обичайте света, нито което е в света: ако някой обича света, той няма любовта на Отца.

16. Защото всичко, що е в света - похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска, не е от Отца, а от тоя свят.

17. И светът преминава, и неговите похоти, а който изпълнява волята Божия, пребъдва довека.

18. Деца, последно време е. И както сте слушали, че иде антихрист, и сега са се появили вече много антихристи: от това и познаваме, че е последно време.

19. Те излязоха от нас, но не бяха наши; защото, ако бяха били наши, щяха да останат с нас; но те излязоха, за да стане явно, че не са всички наши.

20. И вие имате помазание от Светаго и знаете всичко.

21. Не ви писах, че не знаете истината, а че я знаете, както и че никоя лъжа не иде от истината.

22. Кой е лъжец, ако не оня, който отрича, че Иисус е Христос? Той е антихрист, който отрича Отца и Сина.

23. Всякой, който отрича Сина, няма и Отца; а който изповядва Сина, има и Отца.

24. И тъй, каквото вие сте чули отначало, то и да пребъдва у вас; ако пребъде у вас което сте чули изпърво, и вие ще пребъдете в Сина и в Отца.

25. И това е обещанието, което Сам ни обеща - вечният живот.

26. Това ви писах поради ония, които ви прелъстяват.

27. И помазанието, което вие получихте от Него, пребъдва у вас, и нямате нужда да ви учи някой; но понеже самото това помазание ви учи на всичко и е истинско и нелъжовно, то пребъдвайте в него, според както ви е научило.

28. И тъй, чеда, пребъдвайте в Него, та, когато се яви, да имаме дръзновение и да се не посрамим от Него, кога дойде.

29. Ако знаете, че Той е праведник, знайте и това, че всякой, който върши правда, е роден от Него.
ГЛАВА 3.
1. Вижте, каква любов ни е дал Отец - да се наречем чеда Божии и сме. Затова светът не ни знае, защото Него не позна.

2. Възлюбени, сега сме чеда Божии; но още не е станало явно, какво ще бъдем. Знаем само, че, кога стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както си е.

3. И всякой, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както е Той чист.

4. Всякой, който прави грях, прави и беззаконие; и грехът е беззаконие.

5. И знаете, че Той се яви, за да вземе греховете ни, и грях в Него няма.

6. Всякой, който пребъдва в Него, не съгрешава; всякой, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал.

7. Чеда, никой да ви не прелъстява! Който върши правда, праведен е, както Той е праведен.

8. Който прави грях, от дявола е, защото открай време дяволът съгрешава. Затова се и яви Син Божий, за да разруши делата на дявола.

9. Всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото семето Му пребъдва в него; и не може да греши, защото е роден от Бога.

10. Чедата Божии и чедата дяволови се познават тъй: всякой, който не върши правда, не е от Бога, също и който не обича брата си.

11. Защото такова е благовестието, което чухте изпърво, - да любим един другиго,

12. не както Каин, който беше от лукавия и уби брата си. А защо го уби? Затова, че неговите дела бяха лоши, а братовите му - праведни.

13. Недейте се чуди, братя мои, ако светът ви мрази.

14. Ние знаем, че преминахме от смърт в живот, защото обичаме братята; който не обича брата си, пребъдва в смърт.

15. Всякой, който мрази брата си, е човекоубиец; и знаете, че никой човекоубиец няма вечен живот, който да пребъдва в него.

16. Любовта познахме по това, че Той положи за нас душата Си: и ние сме длъжни да полагаме душите си за братята.

17. А който има световните блага, пък като види брата си в немотия, затвори от него сърцето си, - как пребъдва в такъв Божията любов?

18. Чеда мои, нека любим не с думи или с език, а с дела и истина!

19. И по това познаваме, че сме от истината, и пред Него ще успокояваме сърцата си;

20. защото, ако нашето сърце ни осъжда, колко повече Бог, понеже Той е по-голям от нашето сърце и знае всичко.

21. Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, ние имаме дръзновение пред Бога,

22. и, каквото просим, получаваме от Него, защото пазим Неговите заповеди и вършим което е благоугодно пред Него.

23. А заповедта Му е тая, да вярваме в името на Неговия Син Иисуса Христа и да любим един други, както ни е дал заповед.

24. И който пази заповедите Му, пребъдва в Него, и Той - в него. А че Той пребъдва в нас, узнаваме по духа, който ни е дал.


ГЛАВА 4.
1. Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света.

2. По това познавайте Божия Дух (и лъжливия дух); всякой дух, който изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, е от Бога.

3. А всякой дух, който не изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, не е от Бога; това е духът на антихриста, за когото сте слушали, че иде, па и сега е вече в света.

4. Вие сте от Бога, чеда, и сте ги победили; защото Тоя, Който е във вас, е по-голям от оногова, който е в света.

5. Те са от света, затова и по светски говорят, и светът ги слуша.

6. Ние сме от Бога: който знае Бога, слуша ни; който не е от Бога, не ни слуша. По това и познаваме духа на истината и духа на заблудата.

7. Възлюбени, нека любим един другиго, защото любовта е от Бога, и всякой, който люби, е роден от Бога и познава Бога;

8. който не люби, той не е познал Бога, защото Бог е любов,

9. Божията любов към нас в това се яви, дето Бог проводи в света Своя Единороден Син, за да бъдем живи чрез Него.

10. В това се състои любовта, че не ние възлюбихме Бога, а Той ни възлюби и проводи Сина Си да стане умилостивение за нашите грехове.

11. Възлюбени, ако тъй ни възлюби Бог, и ние сме длъжни да любим един другиго.

12. Бога никой никога не е видял. Ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и любовта Му е съвършена у нас.

13. Че ние пребъдваме в Него и Той в нас, узнаваме от това, дето ни е дал от Своя Дух.

14. И ние видяхме и свидетелствуваме, че Отец проводи Сина за Спасител на света.

15. Който изповяда, че Иисус е Син Божий, в него пребъдва Бог, и той - в Бога.

16. И ние познахме любовта, която Бог има към нас, и повярвахме в това. Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог - в него.

17. Любовта у нас се затуй съвършенствува, за да имаме дръзновение в съдния ден; защото, както е Той, тъй сме и ние в тоя свят.

18. В любовта страх няма, но съвършената любов пропъжда страха, защото в страха има мъка. Който се бои, не е съвършен в любовта.

19. Ние Го любим, защото Той по-напред ни възлюби.

20. Който каже: "любя Бога", а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял?

21. И ние имаме от Него тая заповед, който люби Бога, да люби и брата си.
ГЛАВА 5.
1. Всякой, който вярва, че Иисус е Христос, от Бога е роден, и всякой, който люби Родилия, люби и Родения от Него.

2. По това познаваме, че любим чедата Божии, като любим Бога и пазим Неговите заповеди.

3. Защото любовта към Бога се състои в това: да пазим заповедите Му. И Неговите заповеди не са тежки.

4. Защото всякой, който е роден от Бога, побеждава света; и тази е победата, която победи света - нашата вяра.

5. Кой побеждава света, ако не онзи, който вярва, че Иисус е Син Божий?

6. Този е Иисус Христос, Който дойде чрез вода и кръв (и чрез Духа) - не само чрез вода, а чрез вода и кръв; и Духът е, Който свидетелствува, понеже Духът е истина.

7. Защото Трима са, Които свидетелствуват на небето: Отец, Слово и Светий Дух; и Тия Тримата са Едно.

8. И три са, които свидетелствуват на земята: духът, водата и кръвта; и трите за едно свидетелствуват.

9. Ако приемаме човешкото свидетелство, Божието свидетелство е по-голямо, защото това е свидетелството Божие, с което Бог свидетелствува за Своя Син.

10. Който вярва в Сина Божий, има свидетелството в себе си; който не вярва в Бога, прави Го лъжец, защото не е повярвал в свидетелството, с което е свидетелствувал Бог за Своя Син.

11. А свидетелството е това, че Бог ни е дарувал живот вечен; и тоя живот е в Неговия Син.

12. Който има Сина Божий, има тоя живот; който няма Сина Божий, няма тоя живот.

13. Това писах до вас, вярващите в името на Сина Божий, за да знаете, че имате живот вечен, и да вярвате в името на Сина Божий.

14. И дръзновението, що имаме пред Него, е това, че, ако просим нещо по Неговата воля, слуша ни;

15. и ако знаем, че ни слуша за каквото бихме просили, знаем и че получаваме, каквото сме просили от Него.

16. Ако някой види брата си да съгрешава с грях не за смърт, нека се моли, и Бог ще даде живот нему, - сиреч, на оногова, който съгрешава не за смърт. Има грях за смърт: не за него, казвам, да се моли.

17. Всяка неправда е грях, но има грях не за смърт.

18. Знаем, че всеки, роден от Бога, не греши; но роденият от Бога пази себе си, и лукавият го не докосва.

19. Знаем, че ние сме от Бога, и че цял свят лежи в злото.

20. Знаем също, че Син Божий дойде и ни даде светлина и разум, да познаем истиннаго Бога; и ние пребъдваме в истиннаго Бога - Неговия Син Иисуса Христа. Той е истински Бог и живот вечен.

21. Чеда, пазете себе си от идолите. Амин.

ВТОРО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ИОАНА БОГОСЛОВА

ГЛАВА 1.
1. Аз, старецът - до избраната госпожа и нейните чеда, които истински обичам, - и не само аз, но и всички, които са познали истината, -

2. заради истината, която пребъдва в нас и ще бъде с нас вовеки:

3. да бъде с вас благодат, милост, мир от Бога Отца и от Господа Иисуса Христа, Сина на Отца, в истина и любов.

4. Много се зарадвах, че намерих твои чеда да ходят в истината, според както получихме заповед от Отца.

5. И сега те моля, госпожо, не като че ти пиша нова заповед, но оная, която имаме отначало, да любим един другиго.

6. А любовта се състои в това, да постъпваме по Неговите заповеди. Тази е заповедта, която сте чули отначало, за да постъпвате по нея;

7. защото в света влязоха мнозина прелъстници, които не изповядват, че Иисус Христос е дошъл в плът; такъв човек е прелъстник и антихрист.

8. Пазете се, да не би да изгубите онова, за което сте се трудили, но да получите пълна награда.

9. Всякой, който престъпва Христовото учение и не пребъдва в него, няма Бога; който пребъдва в Христовото учение, той има и Отца, и Сина.

10. Който дохожда при вас и не донася това учение, него не приемайте у дома си и не го поздравявайте;

11. защото, който го поздравява, участвува в неговите лоши дела.

12. Ако и да имах много да ви пиша, ала не исках на книга и с мастило, а се надявам да дойда при вас и да говоря уста с уста, та радостта ми да бъде пълна.

13. Поздравяват те чедата на избраната твоя сестра. Амин.

ТРЕТО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ИОАНА БОГОСЛОВА

ГЛАВА 1.
1. Аз, старецът - до възлюбения Гаия, когото истински обичам.

2. Възлюбений, молитствувам да бъдеш здрав и да преуспяваш във всичко, както преуспява душата ти.

3. Много се зарадвах, когато дойдоха братя и свидетелствуваха за твоята вярност - как ти ходиш в истината.

4. За мене няма по-голяма радост от тая - да чувам, че моите чеда ходят в истината.

5. Възлюбений, ти постъпваш вярно във всичко, що вършиш за братята и за странниците,

6. които засвидетелствуваха пред църквата твоята любов. Добре ще сториш, ако ги отпратиш достойно за Бога,

7. защото за Неговото име тръгнаха, без да вземат нещо от езичниците.

8. Длъжни сме, прочее, да приемаме такива, за да ставаме спомощници на истината.

9. Писах до църквата; ала Диотреф, който обича да първенствува между тях, не ни приема.

10. Затова, ако дойда, ще му напомня за делата, които върши, като ни хули с лоши думи; и като не се задоволява с това, и сам не приема братята, пък и на желаещите да ги приемат забранява, и ги пъди от църквата.

11. Възлюбений, не подражавай на злото, а на доброто. Който прави добро, от Бога е, а който прави зло, не е видял Бога.

12. За Димитрия биде засвидетелствувано от всички и от самата истина; свидетелствуваме също и ние, и вие знаете, че нашето свидетелство е истинско.

13. Много имах да пиша; ала не искам да ти пиша с мастило и перо,

14. а се надявам скоро да те видя и да поговорим уста с уста.

15. Мир на теб; поздравяват те приятелите; поздрави приятелите поименно. Амин.

СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ИУДА

ГЛАВА 1.
1. Иуда, раб на Иисуса Христа, а брат на Иакова - до призваните, осветени в Бога Отца и запазени от Иисуса Христа:

2. милост вам и мир и любов да изобилва.

3. Възлюбени, като имам голямо усърдие да ви пиша за общото наше спасение, счетох за нужно да ви пиша и помоля - да се подвизавате за вярата, веднъж завинаги предадена на светиите.

4. Защото са се вмъкнали някои човеци, чието осъждане е отдавна предназначено, нечестивци, които обръщат благодатта на Бога нашего в разпътство и се отричат от едничкия Владика Бога и Господа нашего Иисуса Христа.

5. Искам да ви напомня, - макар да знаете вече това, - че Господ, като избави народа от Египетската земя, погуби отпосле ония, които не вярваха;

6. ангелите пък, които не опазиха своето началство, а напуснаха жилището си, запази във вечни окови, в мрак, за съда на великия ден.

7. Както Содом и Гомора и околните градове, които по същия начин като тях блудствуваха и налитаха на друга плът, станаха за пример с това, че бидоха наказани с вечен огън, -

8. също тъй ще бъде и с тия, които, бълнувайки като насъне, сквернят плътта, презират началниците и хулят властта.

9. А Михаил Архангел, когато се препираше с дявола за Моисеевото тяло, не посмея да произнесе хулна присъда, а рече: Господ да ти забрани.

10. А тия хулят това, що не знаят; което пък по природа като безсловесните животни знаят, в него се разтляват.

11. Горко им, защото тръгнаха по Каиновия път, хвърлиха се в користната заблуда на Валаама и загинаха в упорството Кореево.

12. Те са петно на вашите "вечери на любовта", като пируват с вас и без страх се гоят. Те са безводни облаци, носени от ветрове, есенни дървета, безплодни, дваж умрели, изкоренени,

13. свирепи морски вълни, които разпенят срамотиите си, звезди скитници, за които мракът на тъмнината е навеки запазен.

14. За тях е пророкувал и Енох, седмият от Адама, като казва: ето, иде Господ с десетки хиляди Свои свети Ангели,

15. за да извърши съд над всички и да изобличи всички нечестивци между тях за всички дела, които са извършили с нечестието си, и за всички жестоки думи, които са изрекли против Него нечестивите грешници.

16. Те са роптачи, недоволници, които постъпят според своите похоти (нечестиво и беззаконно); устата им произнасят надути думи, и за облага биват ласкатели.

17. Но вие, възлюбени, помнете думите, които апостолите на Господа нашего Иисуса Христа предрекоха;

18. те ви говореха, че в последно време ще се явят подигравачи, които ще постъпват според нечестивите си похоти.

19. Те са човеци, които се лъчат (от единството на вярата), те са душевни - и нямат дух.

20. А вие, възлюбени, като се назидавате в пресветата ваша вяра и се молите чрез Дух Светий,

21. запазвайте себе си в любов Божия, очаквайки милост от Господа нашего Иисуса Христа, за вечен живот;

22. и към едни бивайте милостиви с разсъждение,

23. а други със страх спасявайте, като ги изтръгвате от огън, и изобличавайте със страх, като се гнусите от дрехата, която е осквернена от плътта.

24. А на Оногова, Който може да ви запази от прегрешения и да ви постави пред славата Си непорочни в радост, -

25. на Едничкия премъдър Бог, наш Спасител чрез Иисуса Христа Господа нашего, слава и величие, сила и власт преди всички векове, сега и във всички векове. Амин.

ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЛА ДО РИМЛЯНИ

ГЛАВА 1.
1. Павел, раб на Иисуса Христа, призван апостол, отреден за Божието благовестие,

2. което Бог от по-напред бе обещал чрез пророците Си, в светите Писания,

3. за Своя Син (роден по плът от Давидово семе

4. и открил се за Син Божий чрез силата на чудесата, по духа на освещението, чрез възкресението от мъртвите) Иисуса Христа, Господа нашего,

5. чрез Когото получихме благодат и апостолство, та в Негово име да покоряваме на вярата всички народи,

6. между които сте и вие, призваните от Иисуса Христа, -

7. благодат и мир от Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа на всички вас, които сте в Рим възлюбени Божии, призвани светии.

8. Преди всичко благодаря на моя Бог чрез Иисуса Христа за всички вас, дето за вашата вяра се говори по цял свят;

9. Бог, Комуто служа с духа си, като благовестявам за Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно си спомням за вас

10. и винаги се моля в молитвите си, дано с Божия воля ми се падне някога да дойда при вас;

11. защото копнея да ви видя, за да ви предам някой духовен дар за ваше укрепване,

12. сиреч, като бъда между вас, да се утешим взаимно чрез общата вяра - ваша и моя.

13. Не искам, братя, да не знаете, че много пъти се канех да дойда при вас (но срещах пречки дори и досега), та да имам някой плод и между вас, както между другите народи.

14. Аз имам дълг към елини и варвари, към мъдреци и невежи;

15. тъй че, колкото зависи от мене, готов съм да благовестя и вам, които сте в Рим.

16. Не се срамувам от благовестието Христово, понеже то е сила Божия за спасение на всеки вярващ, първом на иудеин, сетне и на елин.

17. Защото в него се открива правдата Божия от вяра във вяра, както е писано: "праведният чрез вяра ще бъде жив".

18. Гневът Божий се открива от небето върху всяко нечестие и неправда на човеците, които държат истината в неправда;

19. тъй като онова, що може да се знае за Бога, тям е явно, понеже Бог им го откри.

20. Защото онова, що е невидимо у Него, сиреч, вечната Му сила и Божеството, се вижда още от създание мира чрез разглеждане творенията; тъй че те са неизвиняеми.

21. Понеже те, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха, а се заблудиха в своите помисли, и неразумното им сърце се помрачи;

22. наричайки себе си мъдри, те обезумяха,

23. и славата на нетленния Бог измениха в образ, подобен на тленен човек, на птици, на четвероноги и на влечуги, -

24. затова и Бог, според похотите на сърцата им, предаде ги на нечистотата, за да се безчестят телата им сами в себе си;

25. те замениха истината Божия с лъжа, и се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца, Който е благословен вовеки. Амин.

26. Затова Бог ги предаде на срамотни страсти: жените им замениха естественото употребление с противоестествено;

27. също и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се с похоти един към други, и вършеха срамотии мъже на мъже, та получаваха в себе си отплата, каквато подобаваше на тяхната заблуда.

28. А понеже се не опитаха да имат Бога в разума си, то Бог ги предаде на извратен ум - да вършат онова, що не прилича,

29. бидейки изпълнени с всяка неправда, блудство, лукавство, користолюбие, злоба; пълни със завист, убийство, разпри, измама, злонравие;

30. бидейки клюкари, клеветници, богомразци, ругатели, горделивци, самохвалци, изобретатели на зло, непослушни към родители,

31. безразсъдни, вероломни, недружелюбни, непримирими, немилостиви.

32. Те, ако и да знаят правдата Божия, именно, че тия, които вършат такива дела, са достойни за смърт, пак не само ги вършат, но са и благосклонни към ония, които ги вършат.




Сподели с приятели:
1   ...   18   19   20   21   22   23   24   25   ...   34




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница