Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов

2. А знаем, че Божият съд пада наистина върху ония, които вършат такива дела.

3. Нима мислиш, о човече, че ще избегнеш Божия съд ти, който съдиш ония, що вършат такива дела, каквито и сам вършиш?

4. Или нехаеш за богатството на Божията благост, кротост и дълготърпение, без да разумяваш, че Божията благост те води към покаяние?

5. Но по твоята упоритост и неразкаяно сърце си събираш гняв за деня на гнева, когато се открие праведният съд от Бога,

6. Който ще въздаде всекиму според делата му:

7. живот вечен на ония, които с постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие;

8. ярост и гняв пък на тия, които упорствуват и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата.

9. Скръб и утеснение върху душата на всеки човек, който прави зло, първом на иудеин, сетне и на елин,

10. а слава и чест и мир всекиму, който прави добро, първом на иудеин, а сетне и на елин;

11. защото Бог не гледа на лице.

12. Ония, които без закон са съгрешили, без закон и ще загинат; а ония, които при закон са съгрешили, чрез закон ще бъдат съдени

13. (защото не слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани;

14. защото, щом езичниците, които нямат закон, по природа вършат законното, те, без да имат закон, сами на себе са закон;

15. че делото на закона е написано в техните сърца, те показват в туй време, когато тяхната съвест свидетелствува, и мислите им една друга се обвиняват, или се оправдават),

16. в деня, когато, съгласно моето благовестие, Бог чрез Иисуса Христа ще съди тайните на човеците.

17. Ето, ти се казваш иудеин, и на закона се облягаш, и с Бога се хвалиш,

18. и знаеш волята Му, и разбираш по-доброто, понеже се поучаваш от закона,

19. и си уверен, че ти си водач на слепци, светлина на ония, които са в мрак,

20. наставник на неразумни, учител на младенци, който в закона имаш образеца на знанието и истината.

21. Прочее, как ти, който учиш другиго, себе си не учиш?

22. който проповядваш да се не краде, крадеш? който казваш да се не прелюбодействува, прелюбодействуваш? който се гнусиш от идолите, светотатствуваш?

23. който се хвалиш със закона, безчестиш Бога, като тъпчеш закона?

24. "Защото заради вас името Божие се хули между езичниците", както е писано.

25. Обрязването, наистина, е полезно, но ако изпълняваш закона; ако пък престъпваш закона, обрязването ти е станало необрязване.

26. И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, то необрязването му няма ли да му се сметне за обрязване?

27. и необрязаният по плът, като изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който при Писание и обрязване престъпваш закона?

28. Защото не онзи е иудеин, който е такъв по външност, нито онова е обрязване, що е външно, върху плътта;

29. а онзи е иудеин, който вътрешно е такъв, и онова е обрязване, що е в сърцето, по дух, а не по буква: нему похвалата иде не от човеци, а от Бога.
ГЛАВА 3.
1. И тъй, какво е предимството на иудеите, или каква е ползата от обрязването?

2. Голямо е предимството във всяко отношение, а главно, че тям е поверено словото Божие.

3. Та какво, ако някои не са повярвали? Нима неверието им ще унищожи Божията вярност?

4. Съвсем не! Нека признаваме, че Бог е верен, а всеки човек е лъжлив, както е писано: "за да се оправдаеш в думите Си, и да победиш, когато си в съд".

5. Ако пък нашата неправда изважда наяве правдата Божия, какво ще кажем? Нима Бог е несправедлив, кога проявява гняв (по човешки говоря)?

6. Съвсем не! Защото, инак, как Бог ще съди света?

7. Защото, ако истината Божия се възвеличава чрез моята лъжа за слава Божия, то защо още и мене да съдят като грешник?

8. Не бива ли тогава да правим зло, за да излезе добро, както някои ни хулят и говорят, че уж тъй сме учели? Такива са справедливо осъдени.

9. И тъй, какво? имаме ли предимство? Съвсем не; защото вече обвинихме, както иудеи, тъй и елини, че всички са под грях,

10. както е писано: "няма нито един праведен,

11. няма кой да разбира; няма кой да търси Бога,

12. всички се отклониха от пътя, вкупом станаха негодни; няма кой да прави добро, няма нито един".

13. "Гърлото им - отворен гроб; с езиците си лъстят; под устните им - аспидина отрова;

14. устата им пълни с клетва и горчилка.

15. Нозете им бързи за проливане кръв;

16. пустош и неволя по техните пътища;

17. те не познаха пътя на мира.

18. Страх Божий няма пред очите им".

19. А знаем, че каквото говори законът, говори го на ония, които са под закона, за да се затулят всички уста, и цял свят да стане виновен пред Бога,

20. защото чрез делата на закона няма да се оправдае пред Него нито една плът; понеже чрез закона се познава грехът.

21. А сега без закона се яви Божията правда, засвидетелствувана от закона и пророците.

22. Божията правда чрез вяра в Иисуса Христа е у всички и върху всички вярващи; защото няма разлика:

23. всички съгрешиха и са лишени от славата Божия,

24. оправдавайки се даром, с Божията благодат, чрез изкуплението в Христа Иисуса,

25. Когото Бог отреди да бъде с кръвта Си умилостивна жертва чрез вярата, за да покаже Своята правда в прощението на сторените по-преди грехове, във време на Божието дълготърпение,

26. за да покаже Своята правда в сегашно време, та да стане явно, че Той е справедлив и оправдава вярващия в Иисуса.

27. Де е, прочее, хвалбата? тя е изключена. По кой закон? по закона на делата ли? Не, а по закона на вярата.

28. И тъй, мислим, че човек се оправдава с вярата, без делата по закона.

29. Или Бог е Бог само на иудеите, а не и на езичниците? Разбира се, и на езичниците;

30. защото един е Бог, Който ще оправдае обрязаните по вяра и необрязаните чрез вярата.

31. И тъй, унищожаваме ли закона чрез вярата? Съвсем не, а утвърдяваме закона.
ГЛАВА 4.
1. И тъй, запитваме ние, нашият отец Авраам какво е придобил по плът?

2. Ако Авраам се оправда с дела, той има похвала, но не пред Бога.

3. Защото, какво казва Писанието? - ";Повярва Авраам на Бога, и това му се вмени за оправдание".

4. На оногова, който работи, заплатата се вменява не по милост, а по дълг.

5. Напротив, ономува, който не работи, а вярва в Оногова, Който оправдава нечестивеца, вярата му се вменява за оправдание.

6. Тъй и Давид нарича блажен оня човек, комуто Бог вменява оправдание без дела по закона, като казва:

7. "блажени са ония, чиито беззакония са простени и чиито грехове са покрити;

8. блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях".

9. И тъй, това блаженство само за обрязани ли е, или и за необрязани? Понеже казваме, че на Авраама биде вменена вярата за оправдание.

10. Кога биде вменена: след обрязването ли, или преди обрязването? Не след обрязването, а преди обрязването.

11. И знака на обрязването той получи като печат на оправданието чрез вярата, която имаше преди обрязването си, за да бъде отец на всички необрязани вярващи, та и тям да се вмени оправданието,

12. и отец на обрязаните, ала не на ония, които само обрязване са приели, но които и вървят по стъпките на вярата на отца ни Авраама, що имаше той преди обрязването си.

13. Защото обещанието към Авраама или към семето му - да бъде наследник на света, се даде не чрез закона, а чрез оправдаване посредством вярата.

14. Ако привържениците на закона са наследници, вярата е обезсилена, и обещанието унищожено;

15. защото законът поражда гняв; дето пък няма закон, няма и престъпление.

16. Затова оправданието е от вяра, за да бъде по милост, та и обещанието да бъде заздравено за всички не само по закон, но и по вяра потомци на Авраама, който е отец на всички ни,

17. според както е писано: "поставих те баща на много народи", пред Бога, Комуто той повярва, Който животвори мъртвите и зове несъществуващото като съществуващо.

18. Авраам, без никакво основание за надежда, повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: "тъй многобройно ще бъде семето ти".

19. И без да отслабне във вярата, той не помисли, че тялото му е вече умъртвяло (понеже беше току-речи стогодишен) и утробата Саррина е в омъртвение;

20. а в обещанието Божие се не усъмни чрез неверие, но остана твърд във вярата, като въздаде Богу слава,

21. напълно уверен, че Той е силен и да изпълни това, що е обещал.

22. Затова му се вмени за праведност.

23. Но не само за него е писано, че му се е вменило,

24. но и за нас: ще се вмени и нам, вярващите в Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса Христа, Господа нашего,

25. предадения за нашите грехове и възкръсналия за наше оправдаване.
ГЛАВА 5.
1. И тъй, бидейки оправдани с вяра, имаме мир с Бога, чрез Господа нашего Иисуса Христа,

2. чрез Когото с вяра получихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се хвалим с надежда за слава Божия.

3. Не само това, но се хвалим и със скърбите, като знаем, че скръбта поражда търпение,

4. търпението - опитност, опитността - надежда,

5. а надеждата не посрамя, защото любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий.

6. Защото, още когато ние бяхме немощни, Христос в определеното време умря за нечестивите.

7. За праведник едва ли ще умре някой; за добрия, може би, някой и да се реши да умре.

8. Но Бог доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни.

9. Затова много повече сега, след като сме се оправдали с кръвта Му, ще се спасим чрез Него от гнева.

10. Защото ако, бидейки врагове, се помирихме с Бога чрез смъртта на Сина Му, то още повече, след като сме се помирили, ще се спасим чрез живота Му;

11. и не само това, но се и хвалим с Бога чрез Господа нашего Иисуса Христа, чрез Когото получихме сега помирение.

12. Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха - смъртта, и по такъв начин смъртта премина във всички люде чрез един човек, в когото всички съгрешиха; - *

13. защото и преди закона имаше грях в света; ала грях се не смята, кога няма закон.

14. Обаче смъртта царува от Адама до Моисея и над несъгрешилите с престъпление, подобно на престъплението на Адама, който е образ на Бъдещия.

15. Но дарът не е като престъплението. Защото, ако поради престъплението на едного измряха мнозина, още повече Божията благодат и дарът чрез благодатта на Едного Човека, Иисуса Христа, се изля преизобилно върху многото.

16. И дарът не е като осъждането, станало чрез единия човек, който съгрешил; защото съденето за едно престъпление води към осъждане, а дарът - от много престъпления към оправдаване.

17. Защото, ако с престъплението на един човек смъртта царува чрез него единия, много повече ония, които приемат изобилно благодатта и дара на оправданието, ще царуват в живота чрез Едного Иисуса Христа.

18. И така, както чрез престъплението на едного дойде осъждане на всички човеци, тъй и чрез правдата на Едного дойде на всички човеци оправдаване за живот.

19. Защото, както чрез непослушанието на един човек мнозина станаха грешни, тъй и чрез послушанието на Едного мнозина ще станат праведни.

20. А законът биде привнесен, за да се умножи престъплението. Дето пък се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие,

21. та, както грехът царува, причинявайки смърт, тъй и благодатта да се възцари с правда за живот вечен, чрез Иисуса Христа, нашия Господ.

* Втората част на сравнението, която не е на лице, трябва да се подразбере тъй: "така чрез един Човек сега влиза в света оправданието, а чрез оправданието - животът, и по такъв начин животът влиза във всички люде чрез един Човек, в Когото всички се оправдаха".

2. Ние, които сме умрели за греха, как ще живеем още в него?

3. Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в Христа Иисуса, в Неговата смърт се кръстихме?

4. И тъй, ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта, та, както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца, тъй и ние да ходим в обновен живот.

5. Защото, ако сме сраснати с подобието на смъртта Му, то ще бъдем съучастници и на възкресението,

6. като знаем това, че ветхият наш човек е разпнат с Него, за да бъде унищожено греховното тяло, та да не бъдем вече роби на греха;

7. защото, който е умрял, той се е освободил от грях.

8. Ако пък сме умрели с Христа, вярваме, че и ще живеем с Него,

9. знаейки, че Христос, веднъж възкръснал от мъртвите, вече не умира: смъртта няма вече власт над Него.

10. Колкото до това, че Той умря, умря веднъж за греха; а колкото до това, че живее, живее за Бога.

11. Тъй и вие считайте себе си мъртви за греха, обаче живи за Бога в Христа Иисуса, нашия Господ.

12. И тъй, грехът да не царува в смъртното ви тяло, за да му се не покорявате в телесните похоти;

13. и не предоставяйте членовете си на греха за оръдия на неправдата, а предоставете себе си Богу като оживели от мъртвите, и членовете си - Богу, за оръдия на правдата.

14. Грехът не бива да господарува над вас, защото вие не сте под закона, а под благодатта.

15. Е, какво? да грешим ли, понеже не сме под закона, а под благодатта? Съвсем не.

16. Не знаете ли, че комуто предавате себе си като роби за послушание, роби сте на оногова, комуто се покорявате: или роби на греха, за смърт, или - на послушанието, за оправдание?

17. Но благодарение на Бога, вие, бидейки роби на греха, станахте от сърце послушни на оня вид учение, на който се предадохте.

18. А като се освободихте от греха, станахте роби на правдата.

19. Говоря по човешки, поради плътската ваша немощ. Както предоставяхте членовете си да бъдат роби на нечистотата и беззаконието за беззаконни дела, тъй и сега предоставете членовете си да бъдат роби на правдата за свети дела.

20. Защото, докато бяхте роби на греха, бяхте свободни от правдата.

21. А какъв плод имахте тогава? Такива дела, от които сега се срамувате, защото техният край е смърт.

22. Но сега, когато се освободихте от греха и станахте роби Богу, вашият плод е светост, а краят - живот вечен.

23. Защото платката, що дава грехът, е смърт, а дарът Божий е живот вечен в Христа Иисуса, нашия Господ.
ГЛАВА 7.
1. Или не знаете, братя (понеже говоря на такива, които познават закона), че законът има власт над човека, докле е той жив?

2. Омъжената жена е свързана чрез закона с мъжа, докле е той жив; умре ли мъжът, тя се освобождава от закона, който я свързва с мъжа.

3. Затова, ако при жив мъж тя се омъжи за другиго, ще бъде прелюбодейка; ако пък умре мъжът, тя е свободна от закона, и няма да бъде прелюбодейка, кога се омъжи за другиго.

4. Тъй и вие, братя мои, умряхте за закона чрез тялото Христово, за да принадлежите Другиму, Който възкръсна от мъртвите, та да принесем плод Богу.

5. Защото, когато живеехме по плът, тогава страстите греховни, узнавани чрез закона, действуваха в членовете ни, за да принесем плод на смъртта;

6. но сега, като умряхме за закона, чрез който бяхме свързани, ние се освободихме от него, за да служим Богу с обновен дух, а не по вехтата буква.

7. Какво, прочее, ще кажем? Нима законът е грях? Съвсем не. Ала аз узнах греха не инак, освен чрез закона, защото и похотта не бих познал, ако законът не казваше: "не похотствувай".

8. Но грехът, като взе повод от заповедта, произведе в мене всякаква похот; защото грехът без закона е мъртъв.

9. Аз живеех някога си без закон; но, когато дойде заповедта, грехът оживя,

10. пък аз умрях; и оказа се, че заповедта, дадена за живот, ми послужи за смърт,

11. защото грехът, като взе повод от заповедта, ме прелъсти и чрез нея ме умъртви.

12. Тъй че законът е свет, и заповедта - света, справедлива и добра.

13. И тъй, доброто ли стана за мене смърт? Съвсем не: но грехът, за да се яви той, че е грях, като ми причинява чрез доброто смърт, та чрез заповедта грехът да стане извънредно греховен.

14. Защото знаем, че законът е духовен, пък аз съм от плът, продаден на греха.

15. А каквото правя, не зная; защото не това, що желая, върша, а онова, що мразя, него правя.

16. Ако пък върша това, що не желая, съгласявам се със закона, че е добър;

17. а в такъв случай не аз вече върша това, а грехът, който живее в мене.

18. Аз зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; защото желание за добро има у мене, но да го върша не намирам сили.

19. Защото не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша.

20. А щом върша това, що не искам, не аз го върша вече, а грехът, който живее в мене.

21. И тъй, намирам у себе си такъв закон, че, кога искам да върша доброто, злото стои до мене.

22. Защото с вътрешния си човек намирам услада в закона Божий,

23. но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон, що е в членовете ми.

24. Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?

25. Благодаря на моя Бог чрез Иисуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума си служа на Божия закон, а с плътта - на греховния закон.
ГЛАВА 8.
1. И тъй, сега няма никакво осъждане за ония, които са в Христа Иисуса и живеят не по плът, а по дух,

2. защото законът на духа, който дава живот в Христа Иисуса, ме освободи от закона на греха и на смъртта.

3. Онова, което законът не можеше да извърши, понеже беше безсилен поради плътта, Бог извърши, като изпрати Своя Син в плът, подобна на плътта на греха, да се принесе в жертва за грях, и Той осъди греха в плътта,

4. та оправданието, изисквано от закона, да се изпълни в нас, които живеем не по плът, а по дух.

5. Защото ония, които живеят по плът, за плътско мислят, а които живеят по дух - за духовно.

6. Плътското мъдруване е смърт, а духовното мъдруване - живот и мир;

7. защото плътското мъдруване е вражда против Бога: на закона Божий то се не покорява, нито пък може.

8. А ония, които живеят по плът, не могат да угодят Богу.

9. Вие живеете не по плът, а по дух, само ако Духът Божий живее във вас. Ако пък някой няма Духа на Христа, той не е Христов.

10. Ако ли Христос е във вас, тялото е мъртво за грях, а духът живее за правда.

11. Но ако Духът на Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса, живее във вас, то, Който възкреси Христа от мъртвите, ще оживотвори и смъртните ви тела чрез живеещия във вас Негов Дух.

12. И тъй, братя, ние не сме длъжници на плътта, та да живеем по плът;

13. защото, ако живеете по плът, ще умрете; но, ако чрез духа умъртвявате деянията на тялото, ще бъдете живи,

14. понеже всички, водени от Духа Божий, са синове Божии;

15. защото вие не приехте духа на робство, та пак да бъдете в страх, а приехте Духа на осиновение, чрез Когото викаме: Авва, Отче!

16. Самият Дух свидетелствува на нашия дух, че ние сме чеда Божии.

17. Ако пък сме чеда, ние сме и наследници: наследници Божии, а сънаследници на Христа, и то само ако с Него страдаме, за да се и с Него прославим.

18. Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас.

19. Па и тварите с нетърпение ожидат прославянето на синовете Божии,

20. защото тварите се покориха на суетата не доброволно, а по волята на Оногова, Който ги покори,

21. с надежда, че и самите твари ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии.

22. Защото знаем, че всички твари заедно стенат и се мъчат досега;

23. и не само те, но и ние сами, които имаме начатъците на Духа, и ние сами стенем в себе си, очаквайки осиновение - изкупване на нашето тяло.

24. Защото нашето спасение е в надежда. А надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже, защо ще се надява някой за нещо, което вижда?

25. Кога пък се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме.

26. Също и Духът ни подкрепя в нашите немощи; защото не знаем, за какво да се помолим, както трябва, но Сам Духът ходатайствува за нас с неизказани въздишки.

27. А Оня, Който изпитва сърцата, знае, каква е мисълта на Духа, понеже Тоя по волята на Бога ходатайствува за светиите.

28. При това знаем, че на ония, които любят Бога и са призвани по Негова воля, всичко съдействува към добро;

29. защото, които Той е предузнал, тях е и предопределил да бъдат сходни с образа на Сина Му, та Той да бъде първороден между многото братя.

30. А които е предопределил, тях и призвал; и които е призвал, тях и оправдал; а които е оправдал, тях и прославил.

31. Какво, прочее, ще кажем на това? Ако Бог е за нас, кой ще е против нас?

32. Оня, Който и собствения Си Син не пощади, а Го отдаде за всички ни, как няма да ни подари с Него и всичко?

33. Кой ще обвини избраниците Божии? Бог е, Който ги оправдава.

34. Кой е, който ще осъжда? Христос Иисус, Който умря, но още и възкръсна, Който е и отдясно на Бога, Който и ходатайствува за нас.

35. Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч?

36. както е писано: "заради Тебе весден ни умъртвяват; смятат ни като овци за клане".

37. Но във всичко това одържаме преголяма победа чрез Оногова, Който ни възлюби.

38. Защото аз съм уверен, че ни смърт, нито живот, ни Ангели, ни Власти, нито Сили, ни настояще, нито бъдеще,

39. ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ.
ГЛАВА 9.
1. Истина говоря в Христа, не лъжа, - свидетелствува ми моята съвест чрез Духа Светаго, -

2. че ми е голяма скръб и непрестанна мъка на сърце;

3. молил бих се сам аз да бъда отлъчен от Христа за братята си, мои сродници по плът,

4. които са израилтяни, на които принадлежи осиновяване и слава, завети и законоположения, богослужение и обещания;

5. техни са и отците, от тях е и Христос по плът, Който е над всички Бог, благословен вовеки, амин.

6. Ала това не ще рече, че словото Божие не се е сбъднало: понеже не всички, които са от Израиля, са израилтяни,

7. нито са всички чеда на Авраама, затова че са негово семе; но казано е: "от Исаака потомство ще се назове с твое име".

8. Сиреч, не чедата на плътта са чеда Божии, а чедата на обещанието, те се признават за потомство.

9. Защото думите на обещанието са тия: "по това време ще дойда, и Сарра ще има син".

10. И не само със Сарра, но тъй беше и с Ревека, която зачена наведнъж двама сина от Исаака, нашия баща;

11. защото, докле не бяха се още родили и не бяха направили нищо добро или лошо (за да се знае, че Божието решение в избора зависи не от дела, а от Призоваващия),

12. беше й казано: "по-големият ще робува на по-малкия",

13. както е и писано: "Иакова възлюбих, а Исава намразих".

14. Какво, прочее, ще кажем? Нима неправда има у Бога? Съвсем не.

15. Защото Той казва на Моисея: "който е за помилуване, ще го помилувам, и който е за съжаляване, ще го съжаля".

16. И тъй, това зависи не от оногова, който желае, нито от оногова, който тича, а от Бога, Който милува.

17. Защото Писанието казва на фараона: "тъкмо за това те издигнах, за да покажа над тебе силата Си, и за да бъде името Ми проповядвано по цяла земя".

18. И тъй, когото иска, милува, а когото иска, ожесточава.

19. Но ще ми кажеш: а защо още обвинява? Кой се е възпротивил на волята Му?

20. Ами ти, човече, кой си, та спориш с Бога? Изделието нима ще каже на майстора си: защо си ме тъй направил?

21. Или грънчарят не е властен над глината, та от едно и също месиво да направи един съд за почетна употреба, а друг - за долна?

22. Какво от туй, ако Бог, желаейки да покаже гнева Си, и да яви мощта Си с голямо дълготърпение, понесе някои съдове на гняв, приготвени за погибел?

23. и ако Той, за да яви богатството на Своята слава над някои съдове на милосърдие, приготвени от Него за слава,

24. помилува нас, които Той призва не само от иудеи, но и от езичници?

25. както и в Осия казва: "ще нарека Мой народ оня, който не беше Мой народ, и възлюбена - невъзлюбената".

26. "И на онова място, дето им е казано: вие сте не Мой народ, там ще бъдат наречени синове на живия Бог".

27. А Исаия се провиква за Израиля: "ако броят на синовете Израилеви бъде колкото морския пясък, остатъкът само ще се спаси;

28. защото Господ ще завърши делото и ще реши по правда: Господ ще извърши решително дело на земята".

29. И, както предрече Исаия, "ако Господ Саваот не бе ни оставил семе, щяхме да станем като Содом и щяхме да заприличаме на Гомора".

30. Какво, прочее, ще кажем? Езичниците, които не търсеха оправдание, получиха оправдание, и то оправдание чрез вярата.

31. А Израил, който търсеше закона на правдата, не достигна до закона на правдата.

32. Защо? Затова че търсеха не от вярата, а като че от делата на закона. Защото се препънаха о Камъка на препъване,

33. както е писано: "ето, полагам в Сион Камък на препъване и Камък на съблазън; и всеки, който вярва в Него, няма да се посрами".