Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов



страница24/34
Дата22.07.2016
Размер5.36 Mb.
1   ...   20   21   22   23   24   25   26   27   ...   34
ГЛАВА 10.
1. Братя, желанието на моето сърце и молитвата ми към Бога за израилтяните е да бъдат спасени.

2. Свидетелствувам им, че те имат ревност за Бога, ала не по разум.

3. Защото, без да разбират Божията правда и търсейки да изтъкнат своята правда, те се не покориха на Божията правда,

4. понеже завършък на закона е Христос, за да бъде оправдан всеки вярващ.

5. Моисей пише за оправданието от закона: "който човек го е изпълнил, ще бъде жив чрез него".

6. А оправданието от вярата казва тъй: "да не речеш в сърцето си: кой ще възлезе на небето?" сиреч, да свали Христа,

7. "или: кой ще слезе в бездната?" сиреч, да изведе Христа от мъртвите.

8. Но какво казва Писанието? "Близо до тебе е словото, в твоите уста и в твоето сърце", сиреч, словото на вярата, което проповядваме;

9. защото, ако с устата си изповядваш Господа Иисуса, и със сърцето си повярваш, че Бог Го възкреси от мъртвите, ще се спасиш,

10. понеже със сърце се вярва за оправдаване, а с уста се изповядва за спасение.

11. Пък и Писанието казва: "всеки, който вярва в Него, няма да се посрами".

12. Няма разлика между иудеин и елин, защото един и същ е Господ на всички, богат за всички, които Го призовават.

13. Защото всякой, който призове името Господне, ще се спаси.

14. Но как ще призоват Оногова, в Когото не са повярвали? Как пък ще повярват в Оногова, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?

15. И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? както е писано: "колко прекрасни са нозете на ония, които благовестят мир, които благовестят доброто!"

16. Ала не всички послушаха благовестието. Защото Исаия казва: "Господи, кой повярва на това, що е чул от нас?"

17. И тъй, вярата иде от слушане, а слушането - от слово Божие.

18. Но казвам: нима те не чуха? Напротив, "гласът им се разнесе по цяла земя, и думите им - до краищата на вселената".

19. Пак казвам: нима Израил не разбра? Пръв Моисей казва: "Аз ще възбудя у вас ревност чрез тия, които са не народ, ще ви раздразня чрез неразбран народ".

20. А Исаия смело казва: "намериха Ме ония, които не Ме търсеха, открих се на ония, които не питаха за Мене".

21. За Израиля пък казва: "весден простирах ръцете Си към народ непослушен и упорит".
ГЛАВА 11.
1. И тъй, казвам: нима Бог отхвърли Своя народ? Съвсем не. Защото и аз съм израилтянин, от семе Авраамово, от коляно Вениаминово.

2. Бог не отхвърли Своя народ, който бе предузнал. Или не знаете, какво казва Писанието за Илия, как той се оплаква Богу от Израиля, думайки:

3. "Господи, избиха Ти пророците и разкопаха Ти жертвениците; аз останах сам, и искат да ми вземат душата".

4. А какво му казва Божият отговор? "Оставих Си седем хиляди мъже, които не приклониха колене пред Ваала".

5. Тъй, прочее, и в сегашно време, по избор на благодатта, запази се остатък.

6. Но, ако е по благодат, не е вече по дела; защото, инак, благодатта не би била вече благодат. Ако пък е по дела, то това не е вече благодат; защото, инак, делото не би било вече дело.

7. Но какво? Израил не получи онова, що търсеше; избраните пък получиха, а другите се ожесточиха,

8. както е писано: "Бог им даде дух на безчувствие, очи - да не виждат и уши - да не чуват, дори до днешен ден".

9. И Давид казва: "трапезата им да бъде тям примка, клопка, препънка и отплата;

10. да потъмнеят очите им, за да не виждат, и гръбнака им превий завинаги".

11. Прочее, казвам: нима се препънаха, за да паднат безвъзвратно? Съвсем не. Но чрез тяхното падане дойде спасението за езичниците, за да се възбуди в тях ревност.

12. Ако пък падането им е богатство за света, и лишението им е богатство за езичниците, то колко повече ще бъде обръщането на всички тях!

13. На вас, езичниците, казвам: доколкото съм апостол на езичниците, аз прославям службата си,

14. та дано някак възбудя ревност у сродниците си по плът и спася някои от тях.

15. Защото, ако тяхното отхвърляне е помирение за света, то какво ще бъде приемането им, ако не възкресение от мъртви?

16. Ако начатъкът е свет, свето е и тестото; и ако коренът е свет, свети са и клоните.

17. Ако пък някои от клоните са се отчеснали, а ти, бидейки дива маслина, си се присадил на тяхно място и си станал съучастник на корена и на маслинения сок,

18. то не се хвали пред клоните. Ако пък се хвалиш, знай, че не ти държиш корена, а коренът - тебе.

19. Но ще речеш: отчеснаха се клоните, за да се аз присадя.

20. Добре. Те поради неверие се отчеснаха, а ти чрез вяра се държиш: не мисли високо за себе си, а имай страх.

21. Защото, ако Бог не е пощадил природните клони, гледай да не би и тебе да не пощади.

22. Виж, прочее, Божията благост и строгост: строгост към отпадналите, а благост към тебе, ако останеш в благостта; инак, и ти ще бъдещ отсечен.

23. Но те, ако не пребъдат в неверие, ще бъдат присадени, защото Бог е мощен пак да ги присади.

24. Защото, ако ти си отсечен от естествена дива маслина, и против естеството си присаден на питомна маслина, то колко по-лесно тия, естествените, ще бъдат присадени на своята маслина.

25. Не искам, братя, да не знаете тая тайна (за да не възмечтаете много за себе си), че ожесточението у Израиля стана частично, докле да влезе цялото множество езичници,

26. и по такъв начин целият Израил ще се спаси, както е писано: "ще дойде от Сион Избавителят и ще отстрани нечестието от Иакова".

27. "И това е тям завет от Мене, когато отнема греховете им".

28. Що се отнася до благовестието, те са врагове поради вас; но в избора те са обични Богу поради отците.

29. Защото Божиите дарове и призванието са неотменни.

30. Както и вие някога си бяхте непокорни Богу, а сега сте помилувани, поради тяхното непокорство,

31. така и те сега са непокорни, поради вашето помилуване, та и сами те да бъдат помилувани.

32. Защото Бог затвори всички в непокорство, та всички да помилува.

33. О, каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога? Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими Неговите пътища!

34. Защото, кой е познал ума на Господа? Или кой Му е бил съветник?

35. Или кой е дал Нему нещо отнапред, та и Той да му възвърне?

36. Защото всичко е от Него, чрез Него и у Него. Нему слава вовеки, амин.


ГЛАВА 12.
1. И тъй, в името на милосърдието Божие ви моля, братя, да представите телата си в жертва жива, света и благоугодна Богу, и това ще бъде вашето духовно богослужение,

2. и недейте се съобразява с тоя век, а се преобразявайте чрез обновения ваш ум, та да познавате от опит, коя е благата, угодна и съвършена воля Божия.

3. По дадената мене благодат всекиму от вас казвам: не мислете за себе си повече, отколкото трябва да мислите; а мислете скромно наспоред вярата, каквато Бог е отмерил всекиму.

4. Защото, както в едно тяло имаме много членове, ала всички членове вършат не една и съща работа,

5. тъй и ние многото съставяме едно тяло в Христа, а отделно един другиму сме членове.

6. И понеже, по дадената нам благодат, имаме разни дарби, то, имаш ли пророчество, пророчествувай според вярата;

7. имаш ли служба, пребъдвай в службата; учител ли си, - в учението;

8. наставник ли си, - наставлявай; дарител ли си, - дарувай простосърдечно; предстоятел ли си, - предстоявай с усърдие; благотворител ли си, - благотвори на радо сърце.

9. Любовта да бъде нелицемерна; отвръщайте се от злото, прилепяйте се към доброто;

10. бъдете един към други нежни с братска любов; преваряйте се в почет един към други;

11. в усърдието не бивайте лениви; духом бъдете пламенни; Господу служете;

12. бъдете радостни в надеждата; в скръбта бивайте търпеливи, в молитвата - постоянни;

13. помагайте на светиите в техните нужди; залягайте да бъдете страннолюбиви;

14. благославяйте вашите гонители; благославяйте, а не кълнете.

15. Радвайте се с ония, които се радват, и плачете с ония, които плачат.

16. Бъдете единомислени помежду си; не мислете за себе си високо, а носете се смирено; недейте се има за мъдри;

17. не въздавайте никому зло за зло, а залягайте за това, що е добро пред всички човеци.

18. Ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички човеци.

19. Не отмъщавайте за себе си, възлюбени, а дайте място на Божия гняв. Защото писано е: "отмъщението е Мое. Аз ще отплатя, казва Господ".

20. И тъй, ако врагът ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, напой го; защото, вършейки това, ти ще струпаш жар на главата му.

21. Не се оставяй да те надвива злото, но надвивай злото с добро.
ГЛАВА 13.
1. Всяка душа да се подчинява на върховните власти, защото няма власт, която да не е от Бога; и каквито власти има, те са от Бога наредени.

2. Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба. А ония, които се противят, ще навлекат върху си осъждане.

3. Защото началниците не са страшни за добрите дела, а за лошите. Искаш ли пък да се не боиш от властта, прави добро, и ще получиш похвала от нея;

4. защото началникът е Божий служител, теб за добро. Ако пък правиш зло, бой се, защото той не напразно носи меч: той е Божий служител и отмъщава с гняв ономува, който прави зло.

5. Затова трябва да се подчиняваме, и то не само поради страх от неговия гняв, но и по съвест.

6. Затова и данък плащате; защото те са Божии служители, и с това именно служене са постоянно заети.

7. И тъй, отдавайте всекиму, каквото сте длъжни: комуто данък - данък; комуто берия - берия; комуто страх - страх; комуто чест - чест.

8. Не дължете никому нищо, освен взаимна любов; защото, който люби другиго, изпълнил е закона.

9. Защото заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, чуждо не пожелавай, и всяка друга заповед се съдържа в тия думи: възлюби ближния си като самаго себе си.

10. Любовта не прави зло на ближния; и тъй, любовта е изпълнение на закона.

11. И така постъпвайте, понеже знаете времето, именно, че е настъпил часът да се събудим вече от сън. Защото сега е по-близо до нас спасението, нежели когато повярвахме.

12. Нощта се провали, а денят се приближи: да отхвърлим, прочее, делата на мрака и да наденем оръжието на светлината.

13. Като в ден, да се държим благоприлично, без да се предаваме нито на срамни гощавки и пиянство, нито на сладострастие и разпътство, нито на раздор и завист;

14. но облечете се в Господа нашего Иисуса Христа, и грижите за плътта не превръщайте в похоти.


ГЛАВА 14.
1. Немощния във вярата приемайте без препирни за мнения.

2. Един вярва, че може да яде всичко, а немощният яде зеленчук.

3. Който яде, да не презира оногова, който не яде; и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, понеже Бог го е приел.

4. Кой си ти, който съдиш чуждия слуга? Пред своя Господар стои той, или пада. И ще бъде изправен, защото Бог е мощен да го изправи.

5. Един различава ден от ден, а друг смята всички дни еднакви. Всеки да постъпва, според както е напълно уверен в ума си.

6. Който различава дните, различава ги за Господа; и който не различава дните, за Господа ги не различава. Който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.

7. Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си,

8. но живеем ли - за Господа живеем, умираме ли - за Господа умираме; следователно, живеем ли, или умираме - Господни сме.

9. Защото Христос затова и умря и възкръсна и оживя, за да господарува и над мъртви и над живи.

10. А ти защо съдиш брата си? Или пък ти защо презираш брата си? Всички ще застанем пред съдилището Христово.

11. Защото писано е: "жив съм Аз, казва Господ, пред Мене ще се преклони всяко коляно, и всеки език ще изповяда Бога".

12. И тъй, всеки от нас ще отговаря Богу за себе си.

13. Прочее, нека не съдим вече един другиго, а по-добре съдете за това - да не поставяте на брата си препънка или съблазън.

14. Зная и съм уверен чрез Господа Иисуса, че няма нищо само по себе си нечисто; само за оногова, който счита нещо за нечисто, за него то е нечисто.

15. Ако пък за ястие се огорчава брат ти, ти вече не по любов постъпваш. Не погубвай със своето ястие оногова, за когото Христос умря.

16. Да се не хули, прочее, вашето добро.

17. Защото царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир и радост в Светаго Духа.

18. Който служи на Христа с тия добродетели, угоден е Богу и изпитан между човеците.

19. И тъй, нека търсим онова, що служи за мир и взаимно назидание.

20. Зарад ястие не разрушавай делото Божие. Всичко е чисто, а лошо е за оня човек, който яде със съблазън;

21. по-добре е да не ядеш месо, да не пиеш вино и да не правиш нищо, от което брат ти се препъва, или се съблазнява, или изнемогва.

22. Имаш ли вяра? Имай си я за себе си пред Бога. Блажен е, който не осъжда себе си за това, що одобрява.

23. А който се съмнява, осъден е, ако яде, защото яде не от вяра; а всичко, що не е от вяра, е грях.

24. А на Тогова, Който има сила да ви укрепи, според благовестието ми и проповедта за Иисуса Христа, според откритието на тайната, умълчавана от вечни времена,

25. а сега явена, и чрез пророческите писания, по заповед на вечния Бог, възвестена на всички народи, за да се покоряват на вярата, -

26. на Тогова единаго премъдраго Бога, чрез Иисуса Христа, слава вовеки, амин.


ГЛАВА 15.
1. Ние, силните, сме длъжни да понасяме немощите на слабите и не на себе си да угаждаме:

2. всеки от нас е длъжен да угажда на ближния в доброто, за назидание.

3. Защото и Христос не на Себе Си угоди, но както е писано: "хулите на ония, които Те хулят, паднаха върху Мене".

4. А всичко, що бе писано по-преди, за наша поука бе писано, та чрез търпението и чрез утехата от Писанията да имаме надежда.

5. А Бог на търпението и утехата дано ви даде да бъдете в единомислие помежду си според учението на Христа Иисуса,

6. та единодушно и с едни уста да славите Бога и Отца на Господа нашего Иисуса Христа.

7. Затова приемайте един другиго, както и Христос прие вас за слава Божия.

8. И казвам, че Иисус Христос стана служител на обрязването заради Божията истинност, за да утвърди обещанията, дадени на отците,

9. а пък езичниците да прославят Бога за милосърдието Му, както е писано: "за това ще Те прославя, Господи, между езичниците и ще възпея Твоето име".

10. И пак е казано: "развеселете се, езичници, с Неговия народ".

11. И пак: "хвалете Господа, всички езичници, и прославете Го, всички народи".

12. Исаия също казва: "ще съществува коренът Иесеев и Издигащият се от него ще владее над народите; Нему ще се надяват народите".

13. А Бог на надеждата дано ви изпълни с всяка радост и мир във вярата, та чрез силата на Духа Светаго да се преумножава вашата надежда.

14. И аз сам съм уверен за вас, братя мои, че и вие сте пълни с благост, изпълнени сте с всяко познание и можете да наставлявате един другиго;

15. но писах ви, братя, малко по-смеличко, за да ви напомня за дадената мене от Бога благодат

16. да бъда служител на Иисуса Христа между езичниците и свещенодействено да извършвам Божието благовестие, та приносът на езичниците, осветен от Духа Светаго, да бъде благоприятен.

17. И тъй, мога да се похваля в Христа Иисуса с това, що се отнася до Бога,

18. защото не ще се осмеля да кажа нещо, което да не е извършил Христос чрез мене, за да станат езичниците послушни на вярата, със слово и дело,

19. със силата на поличби и чудеса, със силата на Божия Дух, тъй че разпространих благовестието Христово от Иерусалим и околността дори до Илирик.

20. При това считах за чест да проповядвам Евангелието не там, дето името Христово беше вече известно, за да не зидам върху чужда основа,

21. а, както е писано: "ония, на които не беше известено за Него, ще видят, и ония, които не бяха чули, ще узнаят".

22. Тъкмо това много пъти ми и пречеше да дойда при вас.

23. Сега пък, понеже нямам вече такова място в тия страни, а от много години копнея да дойда при вас,

24. кога тръгна за Испания, ще ви навестя. Защото, преминавайки, надявам се да ви видя и да бъда от вас изпроводен нататък, след като първом ви се понарадвам малко.

25. А сега отивам в Иерусалим, за да послужа на светиите,

26. защото Македония и Ахаия благоволиха да направят някое подаяние за бедните светии в Иерусалим.

27. Благоволиха, па и длъжни им са. Понеже, ако езичниците станаха съучастници в техните духовни блага, то длъжни са и тям да услужват със своите телесни блага.

28. След като извърша това и им запечатам тоя плод, ще замина през вашите места за Испания.

29. А знам, че, кога дойда при вас, ще дойда с пълна благословия на Христовото благовестие.

30. Прочее, моля ви, братя, заради Господа нашего Иисуса Христа и заради любовта на Духа, да ми спомагате в молитвите си за мене към Бога,

31. за да се избавя от невярващите в Иудея, и за да бъде службата ми в Иерусалим благоприятна на светиите,

32. та с радост да дойда при вас с Божията воля и да се успокоя заедно с вас.

33. А Бог на мира да бъде с всички вас, амин.
ГЛАВА 16.
1. Препоръчвам ви Фива, наша сестра, дякониса при църквата в Кенхрея:

2. приемете я в Господа, както прилича на светии, и помогнете й, в каквото ще има нужда от вас, защото и тя беше помощница на мнозина и на самия мене.

3. Поздравете Прискила и Акила, моите сътрудници в Христа Иисуса

4. (които за душата ми положиха главата си; на тях не само аз благодаря, но и всички църкви из езичниците) и домашната им църква.

5. Поздравете моя възлюбен Епенет, пръв повярвал в Христа в Ахаия.

6. Поздравете Мариам, която се много труди за нас.

7. Поздравете Андроника и Юния, мои сродници и съзатворници, които са чутовни между апостолите и които още преди мене повярваха в Христа.

8. Поздравете обичния ми в Господа Амплия.

9. Поздравете нашия сътрудник в Христа Урбана и обичния ми Стахия.

10. Поздравете изпитания в Христа Апелия. Поздравете верните от дома Аристовулов.

11. Поздравете сродника ми Иродиона. Поздравете ония от домашните на Наркиса, които вярват в Господа.

12. Поздравете Трифена и Трифоса, които се трудят за Господа. Поздравете обичната Персида, която много се потруди за Господа.

13. Поздравете избрания в Господа Руфа, както и неговата и моя майка.

14. Поздравете Асинкрита, Флегонта, Ерма, Патрова, Ермия и другите с тях братя.

15. Поздравете Филолога и Юлия, Нирея и сестра му, и Олимпана, и всички с тях светии.

16. Поздравете се един други със свето целуване. Поздравяват ви всички църкви Христови.

17. Моля ви, братя, пазете се от ония, които произвеждат разцепления и съблазни против учението, което сте научили, и странете от тях.

18. Защото такива служат не на Господа нашего Иисуса Христа, а на корема си, и със сладки и ласкателни думи измамват сърцата на простодушните.

19. Вашата послушност на вярата е на всички известна; затова аз се радвам за вас, но желая, да бъдете мъдри в доброто и прости в злото.

20. А Бог на мира скоро ще съкруши сатаната под нозете ви. Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вас! Амин.

21. Поздравяват ви сътрудникът ми Тимотей и моите сродници Луций, Иасон и Сосипатър.

22. Поздравявам ви в Господа и аз Тертий, който написах това послание.

23. Поздравява ви Гаий, мой и на цялата църква странноприемник. Поздравява ви Ераст, градският ковчежник, и брат Кварт.

24. Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с всички вас. Амин.


ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЛА ДО КОРИНТЯНИ

ГЛАВА 1.
1. Павел, призван апостол Иисус Христов по воля Божия, и брат Состен -

2. на църквата Божия в Коринт, на осветените в Христа Иисуса, на призваните светии, заедно с всички ония, които призовават името на Господа нашего Иисуса Христа на всяко място, у тях и у нас -

3. благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа.

4. Благодаря на моя Бог винаги за вас заради даруваната вам в Христа Иисуса Божия благодат;

5. защото чрез Него се обогатихте с всичко, с всяко слово и всяко познание,

6. според както се е утвърдило у вас Христовото свидетелство,

7. тъй че вие се не лишавате от никакъв дар, като очаквате откровението на Господа нашего Иисуса Христа,

8. Който ще ви и утвърди докрай, за да бъдете безукорни в деня на Господа нашего Иисуса Христа.

9. Верен е Бог, чрез Когото сте призвани за общение със Сина Му Иисуса Христа, Господа нашего.

10. Моля ви, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да говорите всички едно и също, и да няма помежду ви разцепления, а да бъдете съединени в един дух и в една мисъл.

11. Защото узнах от домашните на Хлоя за вас, братя мои, че помежду ви имало раздори.

12. А това казвам, защото един от вас дума: "аз съм Павлов", друг: "аз пък - Аполосов", трети: "аз съм Кифин", а друг: "аз пък - Христов".

13. Нима Христос се е разделил? нима Павел биде разпнат за вас? или в име Павлово се кръстихте?

14. Благодаря на Бога, че не съм кръстил никого от вас, освен Криспа и Гаия,

15. та да не каже някой, че съм кръстил в мое име.

16. Кръстих също и Стефаниновия дом, а дали съм кръстил и другиго някого, не зная.

17. Защото Христос не ме прати да кръщавам, а да благовествувам, и то не с мъдри думи, за да не се обезсили кръстът Христов.

18. Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия.

19. Защото писано е: "ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните".

20. Де е мъдрецът? де е книжовникът? де е разисквачът на тоя век? Не обезуми ли Бог мъдростта на тоя свят?

21. Понеже светът със своята мъдрост не позна Бога в премъдростта Божия, Бог благоволи да спаси вярващите с безумството на проповедта.

22. Защото и иудеите искат личби, и елините търсят мъдрост,

23. а ние проповядваме Христа разпнатия, Който за иудеи е съблазън, а за елини безумство,

24. пък за самите призвани, както иудеи, тъй и елини - Божия сила и Божия премъдрост;

25. защото онова, що е безумно у Бога, е по-мъдро от човеците, и онова, що е немощно у Бога, е по-силно от човеците.

26. Гледайте, братя, какви сте вие, призваните: не мнозина сте мъдри по плът, не мнозина силни, не мнозина благородни;

27. ала Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните;

28. Бог избра онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено, и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо, -

29. та никоя плът да се не похвали пред Бога.

30. От Него сте и вие в Христа Иисуса, Който стана за нас премъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление,

31. та, както е писано, "който се хвали, с Господа да се хвали".
ГЛАВА 2.
1. И аз, братя, като дойдох при вас, дойдох да ви явя Божието свидетелство не с превъзходно слово или мъдрост;

2. защото не намерих за добре да зная между вас нещо друго, освен Иисуса Христа, и то Иисуса Христа разпнат;

3. и аз бях у вас в немощ, в страх и в голям трепет.

4. И словото ми, и проповедта ми бяха не в убедителни думи на човешка мъдрост, а в проява на дух и сила,

5. та вярата ваша да се утвърдява не на човешка мъдрост, а на силата Божия.

6. Мъдрост проповядваме между съвършените, ала мъдрост не на тоя век, нито на преходните властници в тоя свят,

7. а проповядваме Божията премъдрост, тайна, съкровена, която Бог е предопределил преди векове за наша слава,

8. която никой от властниците на тоя век не е познал; защото, ако бяха я познали, не биха разпнали Господа на славата.

9. Но, както е писано: "око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат".

10. А нам Бог откри това чрез Своя Дух, защото Духът прониква във всичко, дори и в дълбините Божии.

11. Понеже кой човек знае, какво има у човека, освен човешкия дух, който живее в него? Тъй и Божието никой не знае, освен Божия Дух.

12. Ала ние приехме не духа на тоя свят, а Духа, Който иде от Бога, за да знаем това, що ни е дарувано от Бога;

13. това и проповядваме не с думи, научени от човешка мъдрост, а с думи, научени от Духа Светаго, като сравняваме духовното с духовно.

14. Душевният човек не възприема онова, що е от Божия Дух: за него това е безумство; и не може да го разбере, защото то се изследва духовно.

15. Духовният пък изследва всичко, а него никой не изследва.

16. Защото, кой е познал ума Господен, та да го обясни? А ние имаме ум Христов.


1   ...   20   21   22   23   24   25   26   27   ...   34


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница