Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов



страница30/34
Дата22.07.2016
Размер5.36 Mb.
#1042
ТипКнига
1   ...   26   27   28   29   30   31   32   33   34
ГЛАВА 2.
1. Вие сами знаете, братя, че идването ни при вас не бе напразно:

2. макар и пострадали и поругани попреди във Филипи, както знаете, ние дръзнахме в Бога нашего да ви проповядваме Божието благовестие с голям труд.

3. Защото нашето учение не произхожда нито от заблуждение, нито от нечисти подбуди, нито от лукавство;

4. но както Бог ни удостои да ни повери благовестието, тъй и говорим - не за да угаждаме на човеци, а на Бога, Който изпитва сърцата ни.

5. Защото нито с ласкателни думи се отнесохме някога към вас, както знаете, нито с користна умисъл: Бог е свидетел!

6. Нито човешка слава дирехме - било от вас, било от други:

7. макар и да можехме да се явим с важност като Христови апостоли, при все това ние бяхме благи среди вас, също както кърмачка се нежно отнася с децата си.

8. Тъй ви бяхме обикнали, че бяхме готови да ви предадем не само благовестието Божие, но и душите си, понеже ни бяхте станали драги.

9. Защото помните, братя, нашия труд и мъка: работейки денем и нощем, за да не отегчим някого от вас, ние ви проповядвахме благовестието Божие.

10. Свидетели сте вие и Бог, как свето, праведно и безукорно постъпвахме пред вас, вярващите,

11. защото знаете, че всекиго от вас, както баща децата си,

12. ние подканяхме, молехме и убеждавахме да постъпва достойно за Бога, Който ви призва в Своето царство и слава.

13. Затова и ние непрестанно благодарим на Бога, задето, като възприехте слушаното от нас слово Божие, усвоихте го не като слово човешко, а като слово Божие (каквото е и наистина), което и действува във вас, вярващите.

14. Вие, братя, станахте подражатели на Божиите в Христа Иисуса църкви, що са в Иудея, понеже и вие същото претърпяхте от своите едноплеменници, каквото и те от иудеите,

15. които убиха и Господа Иисуса, и Неговите пророци, и нас изгониха, и Богу не угаждат, и на всички човеци се противят,

16. които ни пречат да говорим на езичниците да се спасят, и с това винаги допълнят греховете си; но постигна ги гневът докрай.

17. А ние, братя, осиротели от вас за късо време по лице, а не по сърце, с още по-голямо желание се старахме да видим лицето ви.

18. Заради това ние, най-вече аз, Павел, и веднъж и дваж поискахме да дойдем при вас; но попречи ни сатаната.

19. Защото кой е наша надежда, или радост, или венец за похвала? Това не сте ли и вие пред Господа нашего Иисуса Христа при Неговото пришествие?

20. Да, вие сте нашата слава и радост.


ГЛАВА 3.
1. Поради това, като не можехме вече да търпим, намерихме за добре да останем сами в Атина,

2. и изпроводихме Тимотея, наш брат и Божий служител и наш сътрудник в Христовото благовестие, за да ви укрепи и утеши във вярата ви,

3. та да се не смущава никой в тия скърби; защото сами знаете, че за това сме отредени.

4. Защото ние, и когато бяхме при вас, предсказвахме ви, че ще страдаме, както се и случи, и вие знаете.

5. Поради това и аз, като не можех вече да търпя, пратих да узная за вярата ви, да не би някак да ви е изкусил изкусителят, та да отиде напразно нашият труд.

6. Но сега, след като от вас дойде Тимотей при нас и ни донесе добра вест за вашата вяра и любов, и че винаги имате добър спомен за нас и копнеете да ни видите, както и ние вас, -

7. ние, при всичката ни скръб и нужда, се утешихме за вас, братя, с вашата вяра;

8. защото ние сме живи сега, когато вие стоите в Господа.

9. Каква благодарност, наистина, можем да въздадем Богу за вас, за всичката радост, с която се радваме поради вас пред нашия Бог,

10. като денем и нощем твърде усърдно се молим, за да видим лицето ви и да допълним недостига на вашата вяра!

11. А Сам Бог и Отец наш и Господ наш Иисус Христос да насочи пътя ни към вас.

12. Вам пък Господ да наспори и преумножи любовта един към друг и към всички, каквато имаме и ние към вас,

13. за да утвърди сърцата ви да бъдат непорочни в светост пред Бога и Отца нашего, при дохождането на Господа нашего Иисуса Христа с всичките Му светии. Амин.
ГЛАВА 4.
1. И тъй, братя, молим и ви увещаваме в Христа Иисуса, щото вие, след като научихте от нас, как трябва да постъпвате и да угаждате Богу, както и постъпвате, повече да преуспявате в това;

2. защото знаете, какви заповеди ви дадохме от Господа Иисуса.

3. Тази е волята Божия: да бъдете осветени, да се въздържате от блудство,

4. всеки от вас да умее да запазва своя съсъд в светост и чест,

5. а не в похотна страст, както и езичниците, незнаещи Бога,

6. и да не престъпничи и измамва в това нещо брата си; защото Господ отмъщава за всичко това, както и по-преди ви говорихме и свидетелствувахме.

7. Защото Бог не ни призва към нечистота, но към светост.

8. И тъй, който отхвърля това, той отхвърля не човека, а Бога, Който и даде Своя Свети Дух в нас.

9. А за братолюбие няма нужда да ви пишем, защото вие сами сте научени от Бога да обичате един другиго,

10. защото тъй и постъпвате с всички братя по цяла Македония. И молим ви, братя, още повече да преуспявате,

11. и усърдно да се стараете да живеете тихо, да си гледате работата и със собствените си ръце да работите, както ви заповядахме,

12. за да се държите благоприлично към външните и да нямате нужда от никого.

13. Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда.

14. Защото ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него.

15. Прочее, това ви казваме чрез слово Господне, че ние живите, които останем до пришествието Господне, няма да изпреварим починалите,

16. защото Сам Господ с повеление, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето, и мъртвите в Христа ще възкръснат първом;

17. после ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем Господа във въздуха, и така винаги с Господа ще бъдем.

18. Прочее, утешавайте се един други с тия думи.


ГЛАВА 5.
1. А за времената и годините, братя, няма нужда да ви се пише,

2. защото сами вие твърде добре знаете, че денят Господен ще дойде тъй, както крадец нощя.

3. Защото, кога рекат: мир и безопасност, тогава внезапно ще ги постигне гибел, както родилни болки постигат трудна жена, и няма да избягнат.

4. А вие, братя, не сте в тъмнина, та денят да ви завари като крадец.

5. Защото всички вие сте синове на светлината и синове на деня: ние не сме синове на нощта, нито на тъмнината.

6. И тъй, нека не спим, както и другите, а да бъдем бодри и трезвени.

7. Защото, които спят, нощя спят, и които се опиват, нощя се опиват.

8. Ние пък, бидейки синове на деня, нека бъдем трезвени, като наденем бронята на вярата и на любовта и шлема на надеждата за спасение,

9. защото Бог ни определи не за гняв, а за да придобием спасение чрез Господа нашего Иисуса Христа,

10. Който умря за нас, та ние, будни ли сме, или спим, да живеем заедно с Него.

11. Поради това увещавайте се помежду си и се назидавайте един другиго, както и правите.

12. И молим ви, братя, да уважавате ония, които се трудят между вас, които са ваши предстоятели в Господа и които ви наставляват,

13. и да имате към тях преголяма любов заради делото им; живейте в мир помежду си.

14. Молим ви също, братя, вразумявайте безчинните, утешавайте малодушните, подкрепяйте немощните и бъдете дълготърпеливи към всички.

15. Гледайте, никой никому да не отвръща зло за зло; а винаги желайте доброто и един другиму, и на всички.

16. Винаги се радвайте.

17. Непрестанно се молете.

18. За всичко благодарете; защото такава е спрямо вас волята Божия в Христа Иисуса.

19. Духа не угасяйте.

20. Пророчествата не унижавайте.

21. Всичко изпитвайте, о доброто се дръжте.

22. Въздържайте се от всякакво зло.

23. А Сам Бог на мира да ви освети напълно, и целият ваш дух и душата и тялото да се запази без порок при пришествието на Господа нашего Иисуса Христа.

24. Верен е Оня, Който ви призовава, Който и ще стори това.

25. Братя, молете се за нас.

26. Поздравете всички братя със свето целуване.

27. Заклевам ви в Господа да прочетете това послание на всички свети братя.

28. Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вас. Амин.


ВТОРО ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЛА ДО СОЛУНЯНИ

ГЛАВА 1.
1. Павел, Силуан и Тимотей - до солунската църква в Бога Отца нашего и в Господа Иисуса Христа:

2. благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа.

3. Длъжни сме винаги да благодарим на Бога за вас, братя, както подобава, задето вярата ви твърде много расте, и взаимната любов у всеки едного от всички вас тъй изобилва,

4. че сами ние се хвалим с вас в Божиите църкви за вашето търпение и вяра при всички гонения и скърби, що пренасяте;

5. това е доказателство на праведния Божий съд, че вие ще се удостоите с царството Божие, за което и страдате.

6. Защото справедливо е пред Бога да въздаде скръб на ония, които ви оскърбяват,

7. а вам, оскърбяваните, да въздаде утеха заедно с нас, когато Господ Иисус се яви от небето с Ангелите на Своята сила,

8. в пламенен огън да отмъщава на ония, които не познават Бога, които не се покоряват на благовестието на Господа нашего Иисуса Христа

9. и които с вечна погибел ще бъдат наказани от лицето на Господа и от славата на Неговото могъщество,

10. когато Той дойде, за да бъде прославен в оня ден всред Своите светии, и за да Му се удивяват всички повярвали, а също и вие, понеже с вяра приехте нашето свидетелство.

11. За това се и молим винаги за вас, да ви направи Бог наш достойни за званието и да изпълни със сила всяко желание на благост и всяко дело на вярата,

12. та да се прослави във вас името на Господа нашего Иисуса Христа, и вие в Него, по благодатта на нашия Бог и на Господа Иисуса Христа.


ГЛАВА 2.
1. А колкото за пришествието на Господа нашего Иисуса Христа и нашето събиране при Него, молим ви, братя,

2. да се не поколебаете тъй скоро в мислите си, нито да дохождате в ужас било чрез дух, било чрез слово, или чрез послание, като че ли от нас изпратено, какво уж настъпва вече Христовият ден.

3. Никой да ви не прелъсти по никой начин; защото оня ден не ще настъпи, докле първом не дойде отстъплението и се не открие човекът на греха, синът на погибелта,

4. който се противи и се превъзнася над всичко, що се нарича Бог, или светиня, за да седне като бог в Божия храм, показвайки себе си, че е бог.

5. Не помните ли, че, още когато бях при вас, ви говорех това?

6. И сега знаете онова, що го задържа да се открие той в свое време.

7. Тайната на беззаконието вече действува, само че няма да бъде извършена, докато се не отдръпне оня, който я задържа сега, -

8. тогава и ще се открие беззаконникът, когото Господ Иисус ще убие с дъха на устата Си, и чрез блясъка на Своето пришествие ще изтреби

9. тогова, чието явяване, по действие на сатаната, е с всяка сила и с поличби и лъжливи чудеса,

10. и с всяко неправедно прелъстяване ония, които загиват, задето не са приели любовта на истината за свое спасение.

11. И за това Бог ще им прати действие на заблуда, за да повярват на лъжата,

12. та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, а обикнали неправдата.

13. Ние пък сме длъжни да благодарим на Бога винаги за вас, възлюбени от Господа братя, задето отначало Бог, чрез освещение от Духа и чрез вяра в истината, ви избра за спасение,

14. към което нещо ви и призва чрез нашето благовестие, за да придобиете славата на Господа нашего Иисуса Христа.

15. И тъй, братя, стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание.

16. А Сам Господ наш Иисус Христос, и Бог и Отец наш, Който ни възлюби и чрез благодатта Си ни даде вечна утеха и блага надежда,

17. да утеши сърцата ви и да ви утвърди във всяко слово и добро дело.
ГЛАВА 3.
1. И тъй, молете се за нас, братя, щото словото Господне да се разпространява и се слави навред, както и у вас,

2. и да се избавим от безчинни и лукави човеци, защото не всички имат вяра.

3. Но верен е Господ, Който ще ви утвърди и запази от лукавия.

4. Ние сме уверени за вас в Господа, че вършите и ще вършите, що ви заповядваме.

5. А Господ да насочи сърцата ви към любов Божия и търпение Христово.

6. Заповядваме ви също, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да страните от всеки брат, който постъпва безчинно, а не по преданието, що е получил от нас.

7. Сами знаете, как трябва да подражавате нам, защото ние не безчинствувахме при вас,

8. нито у някого ядохме хляб даром, а работехме с труд и мъка деня и нощя, за да не отегчим някого от вас, -

9. и не за това, че нямахме власт, а за да ви дадем себе си за пример, та да ни подражавате.

10. Защото и когато бяхме между вас, наръчвахме ви това: който не иска да се труди, не бива и да яде.

11. Но слушаме, че някои у вас живеят безчинно, нищо не работят, а се занимават с празни работи;

12. на такива заповядваме и ги молим в Господа нашего Иисуса Христа да работят безшумно и свой си хляб да ядат.

13. А вие, братя, не падайте духом, кога вършите добро.

14. Ако ли някой не послуша думите ни в това послание, забележете го и не се сношавайте с него, за да се засрами;

15. и го не смятайте за враг, а го наставлявайте като брат.

16. А Сам Господ на мира да ви дава мир винаги и всякак; Господ да бъде с всички вас!

17. Саморъчен поздрав от мене, Павла; това е белег във всяко послание; аз пиша тъй:

18. благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с всички вас. Амин.


ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЛА ДО ТИМОТЕЯ

ГЛАВА 1.
1. Павел, апостол Иисус Христов по повеление на Бога, нашия Спасител, и на Господа Иисуса Христа, нашата надежда, -

2. до Тимотея, истинско по вяра чедо: благодат, милост, мир от Бога, нашия Отец, и от Христа Иисуса, нашия Господ.

3. Както на тръгване за Македония те молих да останеш в Ефес, така и сега те моля да поръчаш на някои да не проповядват друго учение,

4. нито да се занимават с басни и безкрайни родословия, които причиняват по-скоро препирни, отколкото назидание Божие във вярата.

5. А целта на поръчването е - да се породи любов от чисто сърце, от добра съвест и нелицемерна вяра;

6. някои, като не постигнаха тия неща, отклониха се в празнословие,

7. желаейки да бъдат законоучители, без да разбират ни какво говорят, ни какво утвърждават.

8. А ние знаем, че законът е добър, ако някой го употребява законно,

9. като знае, че законът е установен не за праведник, а за беззаконници и непослушници, за нечестивци и грешници, за неправедни и скверни, за ония, които оскърбяват баща си и майка си, за човекоубийци,

10. за блудници, мъжеложци, разбойници, клеветници, скотоложци, лъжци, клетвопрестъпници и за всичко друго, що е противно на здравото учение,

11. по славното благовестие на блажения Бог, що ми бе поверено.

12. Благодаря на Христа Иисуса, нашия Господ, Който ми даде сила, задето ме призна за верен, като отреди на служба мене,

13. който по-рано бях хулител, гонител и оскърбител, но бидох помилуван, защото, без да зная, вършех това в неверие;

14. а с вяра и любов в Христа Иисуса се преумножи благодатта на нашия Господ.

15. Верни и за всяко приемане достойни са думите, че Христос Иисус дойде в света да спаси грешниците, от които пръв съм аз.

16. Но затова бидох помилуван, за да покаже Иисус Христос в мене първи всичкото Си дълготърпение за пример на ония, които повярват в Него за живот вечен.

17. А на Царя на вековете, на нетленния, невидимия, едничкия премъдър Бог - чест и слава вовеки веков. Амин.

18. Чедо Тимотее! Тая поръка ти предавам съгласно по-раншните за тебе пророчества, за да воюваш съобразно с тях като добър воин,

19. имайки вяра и добра съвест, която някои отхвърлиха, и претърпяха корабокрушение във вярата;

20. от тях са Именей и Александър, които предадох на сатаната, за да се научат да не богохулствуват.


ГЛАВА 2.
1. И тъй, моля преди всичко да се правят просби, молитви, молби, благодарения за всички човеци,

2. за царе и за всички, които са на власт, за да прекарваме тих и мирен живот в пълно благочестие и чистота;

3. защото това е добро и угодно пред нашия Спасител Бога,

4. Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината.

5. Защото един е Бог, един и Ходатай между Бога и човеци - Човекът Христос Иисус,

6. Който отдаде Себе Си откуп за всички - нещо в свое време засвидетелствувано,

7. за което аз съм поставен проповедник и апостол (истина казвам в Христа, не лъжа), учител на езичниците във вярата и истината.

8. И тъй, желая мъжете да се молят на всяко място, като въздигат чисти ръце без гняв и съмнение;

9. също така и жените, облечени прилично, със срамежливост и целомъдрие да се гиздят, не с плетенки, ни със злато, или с бисери, или драгоценни дрехи,

10. а с добри дела, както прилича на жени, които се посвещават на благочестие.

11. Жената да се учи в безмълвие и пълно покорство.

12. На жена не позволявам да поучава, нито да господарува над мъж, но заповядвам да бъде в безмълвие.

13. Защото по-напред биде създаден Адам, а после Ева;

14. и не Адам биде прелъстен, а жената биде прелъстена и падна в престъпление;

15. но ще се спаси чрез раждане деца, ако пребъде във вяра, в любов и в светост с целомъдрие.
ГЛАВА 3.
1. Верни са тия думи: желае ли някой епископство, добро нещо желае.

2. Но епископът трябва да е непорочен, мъж на една жена, трезвен, целомъдър, скромен, почтен, страннолюбив, поучлив;

3. не пияница, не побойник, не свадлив, не алчен за гнусна печалба, а кротък, миролюбив и не сребролюбив;

4. да управлява добре къщата си и да има деца послушни със съвършена почтителност;

5. защото, който не умее да управлява собствената си къща, как ще се грижи за църквата Божия?

6. Да не е новопокръстен, за да се не възгордее и падне в еднакво осъждане с дявола.

7. Трябва още той да има и добро свидетелство от външните, за да не бъде укоряван и да не падне в примката на дявола.

8. Дяконите също трябва да бъдат почтени, недвуезични, да не са пристрастени към вино, нито алчни за гнусна печалба,

9. да пазят тайнството на вярата с чиста съвест.

10. И те трябва първом да бъдат изпитвани, та после, ако са безпорочни, да стават дякони.

11. Също и жените им трябва да бъдат почтени, не клеветници, трезвени и верни във всичко.

12. Всеки от дяконите трябва да бъде мъж на една жена, добре да управлява децата си и къщата си.

13. Защото, които са служили добре, придобиват добър чин и голямо дръзновение във вярата, що имат в Христа Иисуса.

14. Надявам се скоро да дойда при тебе; а това ти пиша за

15. в случай, че се позабавя, да знаеш, как трябва да постъпваш в Божия дом, който е църква на живия Бог, стълб и крепило на истината.

16. И наистина, велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът, засвидетелствуван бе от Духа, показа се на Ангели, проповядван биде на народи, приет с вяра в света, възнесе се в слава.


ГЛАВА 4.
1. А Духът ясно говори, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата, като се предават на мамливи духове и бесовски учения

2. чрез лицемерието на ония, които говорят лъжа и имат жигосана съвест,

3. които забраняват да се встъпва в брак и съветват въздържане от ястия, що Бог е създал да ги ядат с благодарност верните, и ония, които са познали истината.

4. Защото всяко творение Божие е добро, и нищо не е за отхвърляне, щом се приема с благодарение,

5. понеже се осветява чрез слово Божие и с молитва.

6. Като съветваш на това братята, ще бъдеш добър служител на Иисуса Христа, хранен с думите на вярата и на доброто учение, което си последвал.

7. От скверни и бабешки басни отбягвай, а се упражнявай в благочестие,

8. защото телесното упражнение за малко е полезно, а благочестието е полезно за всичко, понеже съдържа обещание за сегашния и за бъдещия живот.

9. Тия думи са верни и достойни за всяко възприемане.

10. Затова се и трудим и укори търпим, защото се уповахме на живия Бог, Който е Спасител на всички човеци, а най-вече на верните.

11. Поръчвай това и поучавай.

12. Никой да не презира младостта ти, но бъди образец за верните в слово, поведение, любов, дух, вяра и чистота.

13. Докле дойда, занимавай се с четене, наставление и поучаване.

14. Не занемаряй дарбата, която е в тебе и ти бе дадена чрез пророчество с възлагане върху ти ръцете на свещенството.

15. За това се грижи, в това пребъдвай, та успехът ти да бъде явен във всичко.

16. Внимавай на себе си и на учението; постоянствувай в тия неща, защото, като постъпваш тъй, и себе си ще спасиш, и ония, които те слушат.


ГЛАВА 5.
1. Старец не укорявай, а увещавай го, като да ти е баща; по-младите пък, като да ти са братя,

2. старите жени - като майки, младите - като сестри, с всяка чистота.

3. Вдовици почитай - истинските вдовици.

4. Ако ли пък някоя вдовица има деца или внуци, нека те се научат първом да почитат своите домашни и да се отплащат на родителите си, защото това е добро и угодно пред Бога.

5. А която е истинска вдовица и е останала сама, тя се надява на Бога и пребъдва в моления и молитви денем и нощем;

6. оная пък, която живее разпуснато, приживе е умряла.

7. Наръчвай им още и това, да бъдат безпорочни.

8. Ако някой се не грижи за своите, а особено за домашните си, той се е отрекъл от вярата и е по-лош от неверник.

9. За вдовица да се приема жена не по-долу от шейсет години, водила един мъж,

10. известна с добри дела: ако е деца отхранила, странници пригледвала, нозе на светии умивала; ако е на страдалци помагала и всяко добро дело усърдно следвала.

11. А по-млади вдовици не приемай, защото, кога пренебрегнат Христа, искат да се женят.

12. Те подпадат под осъждане, защото са отхвърлили първото си обещание;

13. освен това, бидейки без работа, навикват да ходят от къща в къща; и не само са без работа, но са и бъбриви, любопитни и говорят, каквото не подобава.

14. И тъй, желая, щото по-младите вдовици да се женят, да раждат деца, да въртят къща и да не дават никакъв повод на противника за похула;

15. защото някои вече се повлякоха подир сатаната.

16. Ако някой верен или вярна имат в къщата си вдовици, да ги приглеждат, та църквата да се не товари и да може да приглежда истинските вдовици.

17. Презвитерите, които добре изпълняват предстоятелската си служба, да се удостояват с двойна почет, най-вече пък ония, които се трудят в слово и поучение.

18. Защото Писанието казва: "не вързвай устата на вол, който вършее", и: "работникът заслужава своята заплата".

19. Обвинение против презвитер не приемай, освен при двама или трима свидетели.

20. Ония, които съгрешават, изобличавай пред всички, та и другите да имат страх.

21. Заклевам те пред Бога, пред Господа Иисуса Христа и пред избраните Ангели, да спазваш това без предубеждение и да не вършиш нищо по пристрастие.

22. Ръце на никого не възлагай прибързано, нито ставай съучастник на чужди грехове. Пази себе си чист.

23. Не пий вече само вода, но употребявай и малко вино, поради стомаха си и честите си боледувания.

24. Греховете на едни човеци са явни и предварят в съд, а на някои отсетне се явяват.

25. Също и добрите дела са явни; а които не са такива, не могат се утаи.
ГЛАВА 6.
1. Ония, които са под робско иго, да считат господарите си достойни за всякаква почест, за да се не хули името Божие и учението.

2. Ония пък, които имат господари повярвали, да се не отнасят към тях небрежно, задето са братя, а с по-голямо усърдие да им слугуват, понеже тия, които получават техните услуги, са верни и възлюбени. Тъй поучавай и увещавай.

3. Който поучава инак и не върви по здравите думи на Господа нашего Иисуса Христа и по учението за благочестие,

4. той е помрачен от гордост, нищо не знае и е болен за празни разисквания и словопрения, от които произлизат завист, разпри, хули, лукави подозрения,

5. зловредни препирни между човеци, които имат развратен ум, лишени са от истината и мислят, че благочестието служи за печалба. Бягай от такива.

6. Голяма печалба е да бъде човек благочестив и доволен от себе си.

7. Понеже нищо не сме донесли на света, явно е, че не можем и нищо да изнесем.

8. Като имаме прехрана и облекло, нека с това бъдем доволни.

9. А ония, които искат да се обогатяват, падат в изкушение, в примка и в много безразсъдни и вредни похоти, които потопяват човеците в провала и погибел.

10. Защото корен на всички злини е сребролюбието, на което предавайки се, някои се отклониха от вярата и си навлякоха много мъки.

11. Но ти, човече Божий, бягай от тия неща и стреми се към правда, благочестие, вяра, любов, търпение и кротост.

12. Подвизавай се с добрия подвиг на вярата: дръж се о вечния живот, за който ти биде и повикан и изповяда доброто изповедание пред много свидетели.

13. Наръчвам ти пред Бога, Който всичко животвори, и пред Христа Иисуса, Който засвидетелствува доброто изповедание пред Понтия Пилата,

14. да спазиш заповедта чиста, безукорна, дори до явяването на Господа нашего Иисуса Христа,

15. което, кога му дойде време, ще открие блажения и едничък Властител, Цар на царете и Господар на господаруващите,

16. Който е едничък безсмъртен и живее в непристъпна светлина, Когото никой от човеците не е видял, нито може да види. Нему чест и владичество вовеки. Амин.

17. Наръчвай на богатите в тоя свят, да не мислят високо за себе си, нито да се надяват на непостоянното богатство, а на живия Бог, Който ни дава всичко в изобилие за наслада;

18. да вършат добро, да богатеят с добри дела, да бъдат щедри и общителни,

19. като по този начин си събират съкровище - добра основа за бъдещето, за да постигнат вечен живот.

20. О, Тимотее! пази онова, що ти е предадено, и се отвърщай от скверното празнодумство и от възраженията на лъжовната наука,

21. с която, като се занимават, някои се отклониха от вярата. Благодатта да бъде с тебе. Амин.

ВТОРО ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЛА ДО ТИМОТЕЯ

ГЛАВА 1.
1. Павел, апостол Иисус Христов по воля Божия, за възвестяване обещания живот в Христа Иисуса,

2. до Тимотея, възлюбено чедо: благодат, милост, мир от Бога Отца и от Христа Иисуса, Господа нашего.

3. Благодаря Богу, Комуто още от прародители служа с чиста съвест, задето непрестанно те споменувам в молитвите си денем и нощем,

4. като, при спомена за твоите сълзи, копнея да те видя, за да се изпълня с радост,

5. и като си спомням за твоята нелицемерна вяра, която по-рано я имаше у баба ти Лоида и майка ти Евника, а убеден съм, има я и в тебе.

6. Затова ти напомням да разпаляш Божия дар, който е в тебе чрез моето ръковъзлагане.

7. Защото Бог не ни е дал дух на боязливост, а дух на сила, любов и целомъдрие.

8. И тъй, не се срамувай от страданията на Господа нашего Иисуса Христа, нито от мене, Негов окованик, а стани участник в страданията за благовестието Христово по силата на Бога,

9. Който ни спаси и повика към свето звание, не заради нашите дела, а по Свое благоволение и благодат, дадена нам в Христа Иисуса преди вечни времена,

10. а открита сега с явяването на нашия Спасител Иисуса Христа, Който унищожи смъртта и извади наяве живот и нетление чрез благовестието,

11. за което съм поставен аз проповедник, апостол и учител на езичниците.

12. Затова и така страдам; ала не се срамувам, понеже зная в Кого съм повярвал и съм уверен, че Той е мощен да запази моя залог за оня ден.

13. Имай за образец здравите думи, които си чул от мене, с вяра и любов в Христа Иисуса.

14. Запази добрия залог чрез Духа Светаго, Който живее в нас.

15. Знаеш това, че ме изоставиха всички от Асия, между които и Фигел и Ермоген.

16. Господ да даде милост на дома на Онисифора, защото много пъти ме успокои и се не посрами от веригите ми,

17. но, като дойде в Рим, с голямо старание ме потърси и намери.

18. Нека Господ му даде да намери милост у Него в оня ден; а колко ми услужи той в Ефес, ти по-добре знаеш.




Сподели с приятели:
1   ...   26   27   28   29   30   31   32   33   34




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница