Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов



страница34/34
Дата22.07.2016
Размер5.36 Mb.
#1042
ТипКнига
1   ...   26   27   28   29   30   31   32   33   34
ГЛАВА 13.
1. След това застанах на морския пясък и видях да излиза от морето звяр със седем глави и десет рога; на роговете му имаше десет корони, а на главите му - богохулни имена.

2. Звярът, който видях, приличаше на леопард; нозете му бяха като на мечка, а устата му - като уста на лъв; и даде му змеят силата си, и престола си, и голяма власт.

3. И видях, че една от главите му като да бе смъртно ранена, но тая му смъртна рана заздравя. Тогава се почуди цялата земя и тръгна подир звяра; и се поклониха на змея, който бе дал власт на звяра,

4. поклониха се и на звяра, казвайки: кой прилича на тоя звяр, и кой може да воюва с него?

5. Нему се дадоха уста, които говореха големи думи и богохулства; даде му се и власт да воюва четирийсет и два месеца.

6. Тогава отвори уста за хула против Бога, за да похули името Му, жилището Му и ония, които живеят на небето.

7. И даде му се да воюва против светиите и да ги победи; даде му се власт над всяко коляно, език и народ.

8. И му се поклониха всички жители земни, чиито имена не са написани в книгата на живота при Агнеца, заклан от създание-мира.

9. Който има ухо, нека чуе.

10. Който откарва в плен, сам ще отиде в плен; който с меч убие, той трябва с меч да бъде убит. Тук е търпението и вярата на светиите.

11. И видях друг звяр да излиза от земята; той имаше два рога като на агне и говореше като змей.

12. И с всичката власт на първия звяр той действуваше пред него и караше цялата земя и жителите й да се поклонят на първия звяр, чиято смъртна рана бе заздравяла;

13. и вършеше големи личби, та дори и огън сваляше от небето на земята пред човеците.

14. И лъстеше жителите земни с личбите, що му бяха дадени да върши пред звяра, като думаше на жителите земни да направят един образ на звяра, който има рана от меч и остана жив.

15. И даде му се да вложи дух в зверовия образ, та зверовият образ дори да проговори и подействува тъй, че да бъдат убити ония, които не биха се поклонили на зверовия образ.

16. И той ще направи, щото на всички - малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби - да се даде белег на дясната им ръка или на челата им,

17. та никой да не може нито да купува, нито да продава, освен оня, който има тоя белег, или името на звяра, или числото на името му.

18. Тук е мъдростта. Който има ум, нека пресметне числото на звяра, понеже е число на човек, и числото му е шестстотин шейсет и шест.


ГЛАВА 14.
1. След това видях: ето, Агнецът стои на планина Сион, и с Него сто четирийсет и четири хиляди, които имаха на челата си написано името на Неговия Отец.

2. И чух глас от небето като шум от много води и като звук от силен гръм; чух глас на гуслари, които свирят на гуслите си

3. и пеят като че ли нова песен пред престола и пред четирите животни и старците; и никой не можеше да научи тая песен, освен ония сто четирийсет и четири хиляди, които бяха изкупени от земята.

4. Тия са, които се не оскверниха с жени, защото са девствени; тия са, които вървят след Агнеца, където и да отиде. Тия са изкупени измежду човеците, начатъци на Бога и Агнеца,

5. и в устата им лъст се не намери: те са непорочни пред престола Божий.

6. И видях друг Ангел да хвърчи посред небето, който имаше вечно евангелие, за да благовести на жителите земни, на всяко племе и коляно, език и народ;

7. той говореше с висок глас: бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настъпи часът на Неговия съд, и поклонете се на Оногова, Който е сътворил небето и земята, морето и водните извори.

8. И друг Ангел последва и казваше: падна, падна Вавилон, великият град, защото напои всички народи с яростното вино на блудството си.

9. И трети Ангел ги последва, като говореше с висок глас: който се поклони на звяра и на образа му, и получи белег на челото си или на ръката си,

10. той ще пие от виното на яростта Божия, вино неразводнено, наляно в чашата на гнева Му, и ще бъде измъчен с огън и жупел пред светите Ангели и пред Агнеца.

11. Димът от мъчението им ще се издига вовеки веков; няма да имат покой ни денем, ни нощем ония, които се покланят на звяра и на образа му, и които получават белега на името му.

12. Тук е търпението на светиите; тук са тия, които пазят заповедите Божии и вярата в Иисуса.

13. И чух глас от небето да ми казва: напиши: блажени са мъртвите, които умират в Господа отсега. Да, казва Духът, нека починат от трудовете си: делата им вървят заедно с тях.

14. И видях: ето, светъл облак, и на облака седеше Някой, подобен на Сина Човечески; на главата Си Той имаше златен венец, а в ръката - остър сърп.

15. И друг Ангел излезе от храма и извика с висок глас на Оногова, Който седеше на облака: прати сърпа Си и пожъни, защото дойде Ти часът за жетва: жетвата на земята е узряла.

16. И Седналият на облака хвърли сърпа Си на земята, и земята биде пожъната.

17. И друг Ангел, също така с остър сърп, излезе от храма, който се намираше на небето.

18. И друг Ангел, който имаше власт над огъня, излезе от жертвеника и със силен вик извика към оногова, който имаше острия сърп, казвайки: прати острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му узря.

19. И Ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе и хвърли гроздето в големия лин на Божия гняв.

20. И стъпкан биде линът вън от града, и потече кръв от жлеба дори до юздите на конете, на хиляда и шестстотин стадии.


ГЛАВА 15.
1. И видях друга поличба на небето, голяма и чудна: седем Ангели, които държаха седемте последни порази, защото с тях се свърши Божият гняв.

2. И видях като че ли стъклено море, смесено с огън; а ония, които победиха звяра и образа му, белега му и числото на името му, стояха на това стъклено море и държаха гусли Божии.

3. И пееха песента на Моисея, Божия раб, и песента на Агнеца, думайки: велики и чудни са Твоите дела, Господи, Боже Вседържителю! Праведни и истинни са Твоите пътища, Царю на светиите!

4. Кой не ще се побои от Тебе, Господи, и не ще да прослави Твоето име? Защото само Ти си свет; защото всички народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе; защото Твоите присъди станаха явни.

5. След това видях: ето, на небето се отвори храмът на скинията на свидетелството.

6. И излязоха от храма седемте Ангели, които държаха седемте порази, облечени с чисти и светли ленени дрехи и опасани през гърдите със златни пояси.

7. И едно от четирите животни даде на седемте Ангели седем златни чаши, пълни с гнева на Бога, Който живее вовеки веков.

8. И напълни се храмът с дим от славата на Бога и от силата Му, и никой не можеше да влезе в храма, докле се не свършиха седемте порази на седемте Ангели.


ГЛАВА 16.
1. И чух от храма висок глас да казва на седемте Ангели: идете, излейте на земята седемте чаши с гнева Божий.

2. Отиде първият Ангел, та изля на земята своята чаша; и по човеците, които имаха белега на звяра и се покланяха на образа му, появиха се лоши и люти струпеи.

3. Вторият Ангел изля своята чаша в морето; и то стана на кръв, като кръвта на убит човек; и всичко живо в морето измря.

4. Третият Ангел изля чашата си в реките и в изворите водни, и те станаха на кръв.

5. След това чух Ангела на водите да казва: праведен си, Господи, Който си, Който си бил, и Който си свет, задето тъй си отсъдил,

6. понеже те проляха кръв на светии и пророци, и Ти им даде кръв да пият: заслужават това.

7. И чух другиго да говори от жертвеника: да, Господи, Боже Вседържителю, истински и праведни са Твоите присъди.

8. Четвъртият Ангел изля чашата си върху слънцето; и даде му се да опалва с огън човеците.

9. И силна жега опали човеците, а те похулиха името на Бога, Който имаше власт над тия порази, и се не покаяха да Му въздадат слава.

10. Петият Ангел изля чашата си върху престола на звяра; и царството на тоя се помрачи, и човеците прехапваха езика си от болка

11. и похулиха Небесния Бог поради болките и раните си, ала се не разкаяха за делата си.

12. Шестият Ангел изля чашата си в голямата река Ефрат; и пресъхна водата й, за да се приготви пътят за царете от изгрев слънце.

13. И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духа, подобни на жаби:

14. това са бесовски духове, които вършат личби; те отиват към царете на земята и на цялата вселена, за да ги съберат за война в онзи велик ден на Бога Вседържителя.

15. (Ето, Аз ида като крадец: блажен е, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, и да се не виждат срамотите му.)

16. И ги събра на мястото, наречено по еврейски Армагедон.

17. Седмият Ангел изля чашата си на въздуха; и от престола на небесния храм се раздаде висок глас, който казваше: свърши се!

18. И бидоха светкавици, гръмотевици и гласове, и биде силен трус, такъв голям и силен трус, какъвто не е ставал, откак има човеци на земята.

19. Великият град се раздели на три части, и езическите градове паднаха; а Вавилон великий биде споменат пред Бога, за да му се даде чашата с вино от яростта на гнева Му.

20. Всички острови изчезнаха, и планини вече се не видяха;

21. едра градушка, колкото талант тежка, валеше от небето върху човеците; а човеците похулиха Бога поради поразата от градушката, защото тази пораза беше твърде голяма.
ГЛАВА 17.
1. След това дойде един от седемте Ангели, които имаха седемте чаши, и говори с мене, като ми каза: дойди, ще ти покажа осъждането на голямата блудница, която седи над многото води;

2. с нея блудствуваха земните царе, и с виното на блудството й се опиха жителите на земята.

3. И ме отнесе духом в пустиня; и видях една жена да седи на червен звяр, който беше пълен с богохулни имена и имаше седем глави и десет рога.

4. А жената беше облечена в багреница и червено, украсена със злато, драгоценни камъни и бисери; в ръка си държеше златна чаша, пълна с гнусотии и нечистота от блудството й;

5. и на челото й бе написано името: тайна, Вавилон великий, майка на блудниците и на земните гнусотии.

6. Видях, че жената беше пияна от кръвта на светиите и от кръвта на свидетелите Иисусови, и, като я видях, почудих се твърде много.

7. И каза ми Ангелът: какво се чудиш? Аз ще ти кажа тайната на жената и на тоя звяр, който я носи и има седем глави и десет рога.

8. Звярът, който ти видя, беше и го няма; той ще излезе от бездната, и ще загине; и ония земни жители, чиито имена не са вписани в книгата на живота от създание мира, ще се почудят, като видят, че звярът беше и го няма, макар и да съществува.

9. Тук се иска ум, който да има мъдрост. Седемте глави са седем планини, върху които седи жената,

10. и са седем царе, от които петима паднаха, единият стои, а другият още не е дошъл; когато пък дойде, той ще трябва малко да остане.

11. И звярът, който беше и който го няма е осмий; той е от седемте, и ще загине.

12. А десетте рога, що видя, са десет царе, които още не са получили царство, но като царе ще получат власт само за един час заедно със звяра.

13. Те имат една мисъл и ще предадат своята сила и власт на звяра;

14. те ще воюват против Агнеца, и Агнецът ще ги победи, защото Той е Господар на господарите и Цар на царете, и ония, които са с Него, са звани, избрани и верни.

15. И казва ми: водите, които видя, дето седи блудницата, са народи и тълпи, племена и езици.

16. А десетте рога, що видя на звяра, те ще намразят блудницата, ще я направят пуста и гола, плътта й ще изядат, а сама нея на огън ще изгорят,

17. защото Бог им тури на сърце да изпълнят волята Му, да се сговорят и да дадат царството си на звяра, докле се изпълнят думите Божии.

18. И жената, която ти видя, е големият град, който царува над земните царе.


ГЛАВА 18.
1. След това видях да слиза от небето друг Ангел, който имаше голяма власт; и земята светна от неговия блясък.

2. И силно извика той, като казваше с висок глас: падна, падна Вавилон - великата блудница, и стана жилище на бесове и свърталище на всякакъв нечист дух, свърталище на всички нечисти и омразни птици; защото от виното на яростното блудство пиха всички народи,

3. и царете земни блудствуваха с нея, а търговците земни разбогатяха от големия й разкош.

4. И чух друг глас от небето да казва: излезте от нея, люде Мои, за да не участвувате в греховете й, и да се не заразите от язвите й:

5. защото нейните грехове стигнаха до небето, и Бог си спомни неправдите й.

6. Отвърнете й тъй, както ви и тя отвърна; отвърнете й двойно за делата й; с чашата, с която ви черпеше, почерпете я двойно.

7. Колкото се е прославила и живяла разкошно, толкова мъка и скръб й върнете; понеже тя казва в сърцето си: седя като царица, вдовица не съм и скръб няма да видя.

8. Затова в един ден ще й се струпат поразите: смърт, жалост и глад, и ще бъде изгорена в огън, защото силен е Господ Бог, Който я съди.

9. Ще я оплачат и ще ридаят за нея земните царе, които са блудствували с нея и живели разкошно, кога видят дима от изгарянето й,

10. като стоят надалеч от страх пред нейните мъки и казват: горко ти, горко ти, великий граде Вавилоне, граде силни, защото в един час дойде твоята осъда!

11. И търговците земни ще плачат и ридаят за нея, понеже стоките им никой вече не купува,

12. стоки от злато и сребро, от драгоценни камъни и бисери, от висон и порфира, от коприна и багреница; всякакво благовонно дърво и всякакви изделия от слонова кост; всякакви изделия от скъпоценно дърво, от мед, от желязо и от мрамор,

13. дърчин и тамян, миро и ливан, вино и дървено масло, брашно и пшеница, говеда и овци, коне и колесници, тела и души човешки.

14. И овощията, за които душата ти копнееше, отдалечиха се от тебе, и всичко тлъсто и светло изчезна за тебе, и няма вече да го намериш.

15. Търговците на тия стоки, които се обогатиха от нея, ще застанат надалеч от страх пред мъките й, като плачат, ридаят

16. и казват: горко ти, горко ти, граде велики, облечен във висон, порфира и багреница, украсен със злато, драгоценни камъни и бисери,

17. защото в един час пропадна толкова голямо богатство! И всеки корабоначалник, и всички пътници по корабите, и моряци, и ония, които търгуват по море, застанаха отдалеч

18. и викаха, като гледаха дима от изгарянето му, думайки: кой град е подобен на великия град?

19. И посипаха с пепел главите си, и с плач и ридание викаха и казваха: горко ти, горко ти, граде велики, с чиито драгоценности се обогатиха всички, които имат кораби по море: защото в един час запустя!

20. Весели се за това, небе, и вие, свети апостоли и пророци, защото Бог е отсъдил вашата съдба с него.

21. Тогава един силен Ангел дигна камък, голям като воденичен, та го хвърли в морето и каза: с такъв устрем ще бъде сринат Вавилон, великият град, и не ще го има вече;

22. глас от гуслари, певци, свирачи на пищелки и тръбачи няма вече да се чуе в тебе; никакъв художник на какво и да е изкуство няма вече да се намери в тебе; шум от воденичен камък няма вече да се чуе в тебе;

23. светлина от светило няма вече да се появи в тебе, и глас на младоженец и невеста няма вече да се чуе в тебе, защото твоите търговци бяха велможи на земята, защото чрез твоите магии се заблудиха всички народи.

24. И в него биде намерена кръв на пророци, светии и на всички избити на земята.


ГЛАВА 19.
1. След това чух висок глас като от много народ на небето, който казваше: (алилуия, спасение и слава, чест и сила на Господа, нашия Бог,

2. защото присъдите Му са истинни и праведни; защото Той осъди великата блудница, която със своето блудство направи да се разтлее земята, и отмъсти за кръвта на рабите Си, загинали от ръката й.

3. И повторно казаха: алилуия! А димът и възлизаше вовеки веков.

4. Тогава паднаха двайсет и четирите старци и четирите животни, та се поклониха Богу, Който седеше на престола, като казваха: амин, алилуия!

5. И от престола излезе глас, който казваше: хвалете нашия Бог всички Негови раби и вие, които Му се боите, малки и големи.

6. И чух глас като че ли от много народ, глас като че от много води, и глас като че от силни гръмотевици, които казваха: алилуия, защото се възцари Господ, Бог Вседържител;

7. да се радваме и веселим и да Му въздадем слава: защото дойде сватбата на Агнеца, и жена Му се приготви.

8. И даде й се да се облече в чист и светъл висон; а висонът е праведност на светиите.

9. Тогава Ангелът ми каза: напиши: блажени са поканените на сватбената вечеря на Агнеца. Каза ми още: тия са истински думи Божии.

10. И паднах пред нозете му да му се поклоня: но той ми рече: стой, не прави това! аз съм съслужител твой и на твоите братя, които имат свидетелството Иисусово; Богу се поклони, защото свидетелството Иисусово е духът на пророчеството.

11. И видях небето отворено, и ето, кон бял. Оня, Който яздеше на него, се нарича Верен и Истинен, и Той праведно съди и воюва;

12. очите Му бяха като огнен пламък, а на главата Му имаше много корони и написано име, което, освен Него, никой не знаеше.

13. Той беше облечен в дреха, обагрена с кръв, и името Му - Слово Божие.

14. А небесните воинства, облечени в бял и чист висон, следваха подире Му на бели коне.

15. От устата Му излизаше остър меч, за да поразява с него народите; Той ще ги пасе с железен жезъл и ще тъпче винения лин на яростта и гнева на Бога Вседържителя.

16. На дрехата и на бедрото Му бе написано името: Цар на царете и Господар на господарите.

17. След това видях един Ангел да стои на слънцето; той извика с висок глас и каза на всички птици, хвърчащи сред небето: долетете и се съберете на великата вечеря Божия,

18. за да ядете плът на царе, плът на хилядоначалници, плът на юнаци, плът на коне и на ездачите им, и плът на всички - свободници и роби, малки и големи.

19. Тогава видях звяра и царете земни и техните воинства, събрани, за да воюват против Седналия на коня и воинството Му.

20. Звярът биде хванат, а с него заедно и лъжепророкът, който бе вършил личби пред него, та заблуди ония, които бяха приели белега на звяра и се кланяха на образа му: и двамата бидоха живи хвърлени в огненото езеро със запален жупел;

21. останалите пък бидоха убити с меча, излизащ из устата на Оногова, Който седеше на коня; и всички птици се наситиха от плътта им.
ГЛАВА 20.
1. Видях, че от небето слизаше Ангел, който имаше ключа от бездната и голяма верига в ръката си;

2. той хвана змея, древната змия, която е дявол и сатана - и го свърза за хиляда години;

3. след това го хвърли в бездната и го заключи, като тури печат върху му, за да не прелъстява вече народите до свършека на хилядата години, след което той трябва да бъде пуснат за малко време.

4. И видях престоли и седналите на тях, на които бе дадено да съдят; видях и душите на обезглавените заради свидетелството Иисусово и заради словото Божие, и ония, които се не поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си. Те оживяха и царуваха с Христа през хилядата години;

5. останалите пък от умрелите не оживяха, докле се не свършиха хилядата години. Това е първото възкресение.

6. Блажен и свет е, който има дял в първото възкресение: над тях втората смърт няма власт, а те ще бъдат свещеници на Бога и Христа и ще царуват с Него хиляда години.

7. А кога се свършат хилядата години, сатаната ще бъде пуснат от тъмницата си,

8. и ще излезе да прелъсти народите по четирите краища на земята, Гога и Магога, и да ги събере за война; броят им е колкото морският пясък.

9. Те възлязоха по ширината земна и заобиколиха стана на светиите и възлюбения град; падна от Бога огън небесен и ги погълна;

10. а дяволът, който ги лъстеше, биде хвърлен в огненото и жупелно езеро, дето е звярът и лъжепророкът; те ще бъдат мъчени денем и нощем вовеки веков.

11. И видях голям бял престол и Седналия на него, от Чието лице побягна земята и небето, и за тях се място не намери.

12. След това видях мъртвите, малки и големи, да стоят пред Бога; отвориха се книги; отвори се и друга книга - книгата на живота; и съдени бяха мъртвите по записаното в книгите, според делата си.

13. Морето върна мъртвите, които бяха в него, смъртта и адът върнаха мъртвите, които бяха в тях; и съден биде всякой според делата си;

14. а смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро. Тази е втората смърт.

15. И който не бе записан в книгата на живота, биде хвърлен в огненото езеро.
ГЛАВА 21.
1. И видях ново небе и нова земя, защото предишното небе и предишната земя бяха преминали, и морето вече го нямаше.

2. Тогава аз, Иоан, видях светия град Иерусалим, нов, слизащ от Бога, от небето, стъкмен като невеста, пременена за своя мъж.

3. И чух висок глас от небето да говори: ето скинията на Бога с човеците, и Той ще живее с тях; те ще бъдат Негов народ, а Сам Бог ще бъде с тях - техен Бог.

4. И ще отрие Бог всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; ни жалейка, ни писък, нито болка няма да има вече, защото предишното се мина.

5. И Седящият на престола рече: ето, всичко ново творя. И ми казва: напиши, защото тия думи са истински и верни.

6. След това ми рече: свърши се! Аз съм Алфа и Омега, началото и краят; на жадния Аз ще дам даром от извора на живата вода.

7. Който побеждава, ще наследи всичко, и ще му бъда Бог, а той ще Ми бъде син.

8. А на страхливи и неверни, на мръсници и убийци, на блудници и магьосници, на идолослужители и на всички лъжци делът им е в езерото, що гори с огън и жупел; то е втора смърт.

9. Тогава дойде при мене един от седемте Ангели, които държаха седемте чаши, пълни със седемте последни язви, проговори ми и рече: дойди, ще ти покажа жената - невеста на Агнеца.

10. Па ме отнесе духом на голяма и висока планина, и ми показа големия град, светия Иерусалим, който слизаше от небето - от Бога,

11. и имаше Божия слава; светилото му приличаше на най-драгоценен камък, като на кристален камък яспис;

12. той имаше големи и високи стени, дванайсет порти, а на тях дванайсет Ангели и написани имената на дванайсетте колена на синовете Израилеви:

13. откъм изток три порти, откъм север - три порти, откъм юг - три порти, откъм запад - три порти.

14. Стените на града имаха дванайсет основи, и върху тях - имената на дванайсетте апостоли на Агнеца.

15. И който говореше с мене, имаше златна тръст, за да измери града и портите му и стените му.

16. Градът е четвъртит, и дължината му е колкото и широчината. Той измери града с тръстта и намери, че е дванайсет хиляди стадии; дължината, широчината и височината му - равни.

17. После измери стените му, които бяха сто четирийсет и четири лакти, с мярка човешка, която е и ангелска.

18. Стените му бяха съградени от яспис, а градът беше чисто злато и подобен на чисто стъкло.

19. Основите на градските стени бяха украсени с всякакви драгоценни камъни: първата основа - яспис, втората - сапфир, третата - халкидон, четвъртата - смарагд,

20. петата - сардоникс, шестата - сардий, седмата - хрисолит, осмата - берил, деветата - топаз, десетата - хрисопрас, единайсетата - хиацинт, дванайсетата - аметист.

21. А дванайсетте порти бяха дванайсет бисери: всяка порта беше от по един бисер. Стъгдите на града - чисто злато като прозрачно стъкло.

22. Храм пък не видях в него, понеже Господ Бог Вседържител и Агнецът са негов храм.

23. И градът няма нужда ни от слънце, ни от месечина, за да светят в него, понеже Божията слава го е осветила, и светило му е Агнецът.

24. И спасените народи ще ходят в светлината му, и земните царе ще принесат в него своята слава и чест.

25. И портите му няма да се заключват денем; а нощ не ще има там.

26. И ще принесат в него славата и честта на народите;

27. и няма да влезе в него нищо нечисто, нито който върши гнусни работи и лъжа, а само ония, които са записани в книгата на живота при Агнеца.
ГЛАВА 22.
1. И показа ми чиста река с вода на живота, бистра като кристал, изтичаща от престола на Бога и на Агнеца.

2. Посред главната му улица и от двете страни на реката стои дърво на живота, което дава дванайсет пъти плодове, като всеки месец ражда своя плод; листата на дървото служат за изцеление на народите.

3. И не ще има вече никакво проклятие: престолът на Бога и на Агнеца ще бъде в града; Неговите раби ще Му служат

4. и ще видят лицето Му, а името Му ще бъде на челата им.

5. И нощ не ще има там, и не ще имат нужда нито от светило, нито от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветлява; и ще царуват вовеки веков.

6. И рече ми: тия думи са верни и истински; Господ, Бог на светите пророци, изпрати Ангела Си, за да покаже на Своите раби, какво трябва да стане наскоро.

7. Ето, ида скоро: блажен е, който пази пророчествените думи на тая книга.

8. И аз, Иоан, гледах и чувах това. А когато чух и видях, паднах да се поклоня пред нозете на Ангела, който ми казваше това;

9. а той ми казваше: стой, не прави това! понеже аз съм съслужител твой и на братята ти пророци и на ония, които пазят думите на тая книга; Богу се поклони.

10. И ми каза: не запечатвай пророчествените думи на тая книга, понеже времето е близко.

11. Неправедният нека върши още неправда; нечистият нека се още скверни; праведният нека върши още правда, а светият нека се още осветява.

12. Ето, ида скоро, и отплатата Ми е с Мене, за да въздам всекиму според делата му.

13. Аз съм Алфа и Омега, начало и край, Първият и Последният.

14. Блажени са, които изпълняват заповедите Му, за да имат право да ядат от дървото на живота и да влязат в града през портите.

15. А отвън са псетата, магьосниците, блудниците, убийците, идолослужителите и всеки, който обича и върши лъжа.

16. Аз, Иисус, изпратих Своя Ангел да ви засвидетелствува това в църквите. Аз съм коренът и родът Давидов, утрената и светла звезда.

17. И Духът и невестата казват: дойди! и който чува, да каже: дойди! и който е жаден, да дойде, и който желае, нека взема от водата на живота даром.

18. И аз свидетелствувам всекиму, който слуша пророчествените думи на тая книга: ако някой прибави нещо към тях, нему Бог ще наложи поразите, за които е писано в тая книга;

19. и ако някой отнеме нещо от думите на книгата на това пророчество, Бог ще отнеме дела му от книгата на живота и от светия град и от написаното в тая книга.

20. Който свидетелствува за това, казва: да, ида скоро! Амин, да, дойди, Господи Иисусе!



21. Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с всички вас. Амин.




Сподели с приятели:
1   ...   26   27   28   29   30   31   32   33   34




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница