Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов

2. и като Го вързаха, отведоха Го и предадоха на управителя Понтия Пилата.

3. Тогава Иуда, който Го предаде, като видя, че Той е осъден, разкая се и върна трийсетте сребърника на първосвещениците и стареите,

4. като каза: съгреших, че предадох невинна кръв. А те му рекоха: що ни е грижа? Ти му мисли.

5. И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси.

6. Първосвещениците прибраха сребърниците и казаха: не бива да се турят в църковния ковчег, защото са цена за кръв.

7. И като направиха съвещание, купиха с тях грънчаревата нива, за да погребват странници;

8. затова и доднес тая нива се нарича кръвна нива;

9. тогава се сбъдна реченото чрез пророк Иеремия, който казва: "и взеха трийсетте сребърника - цената на Оценения, Когото оцениха синовете Израилеви,

10. и дадоха ги за грънчаревата нива, както ми заповяда Господ."

11. А Иисус се изправи пред управителя; и управителят Го попита и рече: Ти ли си Иудейският Цар? А Иисус му отговори: ти казваш.

12. И когато Го обвиняваха първосвещениците и стареите, Той нищо не отговаряше.

13. Тогава Му казва Пилат: не чуваш ли, за колко работи свидетелствуват против Тебе?

14. И не му отговори нито на една дума, тъй че управителят се чудеше твърде много.

15. А на празника управителят имаше обичай да пуска на народа един затворник, когото биха поискали;

16. тогава у тях имаше един прочут затворник, на име Вара'ва.

17. И тъй, когато бяха събрани, Пилат им рече: кого искате да ви пусна: Вара'ва ли, или Иисуса, наричан Христос?

18. защото знаеше, че Го бяха предали от завист.

19. Между това, когато той седеше на съдийския престол, жена му прати да му кажат: не прави нищо на Тоя Праведник, защото днес насъне много пострадах за Него.

20. Но първосвещениците и стареите надумаха народа, да изпроси Вара'ва, а Иисуса да погуби.

21. Тогава управителят ги попита: кого от двамата искате да ви пусна? Те отговориха: Вара'ва.

22. Пилат им каза: а какво да сторя с Иисуса, наричан Христос? Казват му всички: да бъде разпнат!

23. Управителят рече: та какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха и казаха: да бъде разпнат!

24. Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете.

25. И целият народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни.

26. Тогава им пусна Вара'ва, а Иисуса бичува и Го предаде на разпятие.

27. След това войниците управителеви взеха Иисуса в преторията, събраха срещу Него цялата чета войници

28. и, като Го съблякоха, облякоха Му багреница;

29. и сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръст; и като заставаха пред Него на колене, присмиваха Му се и думаха: радвай се, Царю Иудейски!

30. И след като Го заплюха, взеха тръстта и Го биеха по главата.

31. И след като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие.

32. А като излизаха, срещнаха един киринеец, на име Симон; него накараха да носи кръста Му.

33. И като стигнаха на мястото, наричано Голгота, което значи: лобно място,

34. дадоха Му да пие оцет, смесен със жлъчка; но Той вкуси и не иска да пие.

35. А след като Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие; за да се изпълни реченото от пророка: "разделиха дрехите Ми помежду си и за облеклото Ми хвърлиха жребие";

36. и седяха, та Го пазеха там;

37. и туриха над главата Му надпис, който показваше вината Му: Този е Иисус, Царят Иудейски.

38. Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници: единият отдясно, а другият отляво.

39. А минувачите Го хулеха, като клатеха глава

40. и думаха: Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си! Ако си Син Божий, слез от кръста!

41. Също и първосвещениците заедно с книжниците и стареите и фарисеите се присмиваха и думаха:

42. други спаси, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е Цар Израилев, нека сега слезе от кръста, и ще повярваме в Него;

43. надяваше се на Бога, нека сега Го избави, ако Му е угоден; понеже бе казал: Син Божий съм.

44. Също Го хулеха и разбойниците, разпнати с него.

45. А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час;

46. а около деветия час Иисус извика с висок глас: Или'! Или'! лама' савахтани'? сиреч, Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?

47. Някои от стоещите там, като чуха, казваха: Той вика Илия.

48. И веднага един от тях се затече, взе гъба, натопи я в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие;

49. другите пък думаха: чакай, да видим, дали ще дойде Илия да Го избави.

50. А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух.

51. И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха;

52. и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха;

53. и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина.

54. А стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек!

55. Там бяха също и гледаха отдалеч много жени, които бяха последвали Иисуса от Галилея и Му служеха;

56. между тях бяха Мария Магдалина и Мария, майка на Иакова и Иосия, и майката на Зеведеевите синове.

57. А когато се свечери, дойде един богат човек от Ариматея, на име Иосиф, който също тъй беше ученик на Иисуса;

58. той отиде при Пилата и поиска тялото Иисусово. Тогава Пилат заповяда да предадат тялото;

59. а Иосиф, като взе тялото, обви Го в чиста плащаница

60. и Го положи в новия си гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък върху вратата гробни, отиде си.

61. А там беше Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба.

62. На другия ден, след петъка, събраха се първосвещениците и фарисеите у Пилата

63. и казваха: господарю, спомнихме си, че Оня измамник още приживе бе казал: подир три дни ще възкръсна;

64. затова заповядай да се запази гробът до третия ден, да не би учениците Му да отидат нощем да Го откраднат и да кажат народу: възкръсна от мъртвите. И последната измама ще бъде по-лоша от първата.

65. Пилат им рече: имате стража; идете завардете, както знаете.

66. Те отидоха, та завардиха гроба със стража и запечатаха камъка.

2. И ето, стана голям трус: защото Ангел Господен слезе от небето, пристъпи, отвали камъка от вратата гробни и седеше върху него;

3. видът му беше като светкавица, а дрехата му - бяла като сняг;

4. и пазачите, уплашени от него, се разтрепериха и станаха като мъртви.

5. Ангелът се обърна към жените и им рече: не бойте се; зная, че търсите разпнатия Иисуса;

6. няма Го тук: Той възкръсна, както беше казал; дойдете, вижте мястото, дето е лежал Господ,

7. и идете скоро, та обадете на учениците Му, че Той възкръсна от мъртвите, и ето, преварва ви в Галилея; там ще Го видите. На, казах ви.

8. И като излязоха бързо из гроба, те със страх и радост голяма се затекоха да обадят на учениците Му.

9. А когато отиваха да обадят на учениците Му, ето, Иисус ги срещна и рече: радвайте се! А те се приближиха, хванаха се за нозете Му и Му се поклониха;

10. тогава Иисус им казва: не бойте се; идете и обадете на братята Ми, да идат в Галилея, и там ще Ме видят.

11. Когато те отиваха, ето, някои от стражата, като влязоха в града, обадиха на първосвещениците за всичко станало.

12. И тия, като се събраха със стареите и се съветваха, дадоха на войниците доста пари

13. и рекоха: кажете, че учениците Му дойдоха нощем и Го откраднаха, когато ние спяхме,

14. и ако за това стигне слух до управителя, ние ще уталожим гнева му, и вас ще избавим от грижи.

15. А те взеха парите и постъпиха, според както бяха научени. И тая мълва се носи между иудеите доднес.

16. А единайсетте ученици отидоха в Галилея, на планината, дето им бе заповядал Иисус;

17. и като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха.

18. И като се приближи Иисус, заговори и им рече: даде Ми се всяка власт на небето и на земята.

19. И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа,

20. и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.

ОТ МАРКА СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ

ГЛАВА 1.
1. Начало на Евангелието на Иисуса Христа, Сина Божий,

2. както е писано у пророците: "ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе."

3. "Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му."

4. Иоан кръщаваше в пустинята и проповядваше покайно кръщение за опрощаване грехове.

5. И излизаха при него цялата Иудейска страна и иерусалимци, и всички се кръщаваха от него в река Иордан, като изповядваха греховете си.

6. А Иоан носеше дреха от камилска вълна, и кожен пояс на кръста си, и ядеше акриди и див мед.

7. И проповядваше, думайки: след мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му;

8. аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светий.

9. И в ония дни дойде Иисус от Назарет Галилейски и се кръсти от Иоана в Иордан.

10. И когато излизаше от водата, веднага видя да се разтварят небесата, и Духът като гълъб да слиза върху Него.

11. И глас биде от небесата: Ти си Моят Син възлюблен, в Когото е Моето благоволение.

12. Веднага след това Духът Го извежда в пустинята.

13. И Той беше там, в пустинята, четирийсет дни, изкушаван от сатаната; беше със зверовете; и Ангелите Му служеха.

14. А след като бе предаден Иоан, Иисус дойде в Галилея и, проповядвайки благовестието за царството Божие,

15. казваше: времето се изпълни, и наближи царството Божие; покайте се и вярвайте в Евангелието.

16. А като вървеше покрай Галилейско море, видя Симона и брата му Андрея да хвърлят мрежа в морето, понеже бяха рибари.

17. И рече им Иисус: вървете след Мене, и Аз ще ви направя да бъдете ловци на човеци.

18. И те веднага оставиха мрежите си и тръгнаха след Него.

19. И като отмина малко, Той видя Иакова Зеведеев и брата му Иоана, също в кораб, да кърпят мрежите си;

20. и тозчас ги повика. И те оставиха баща си Зеведея в кораба с надничарите и тръгнаха след Него.

21. След това дохождат в Капернаум; и наскоро в събота Той влезе в синагогата и поучаваше.

22. И чудеха се на учението Му, понеже Той ги поучаваше като такъв, който има власт, а не като книжниците.

23. Имаше в синагогата им човек с нечист дух, който извика и каза:

24. о, какво имаш Ти с нас, Иисусе Назареецо! Дошъл си да ни погубиш ли? Зная Те, кой си Ти, Светия Божий.

25. Но Иисус му запрети, като рече: млъкни и излез из него!

26. Тогава нечистият дух, като го стърси и изкрещя с висок глас, излезе из него.

27. И всички изтръпнаха от ужас, тъй че един други се питаха и казваха: що е това? Какво е това ново учение, та и на нечисти духове Той властно заповядва, и те Му се покоряват?

28. И веднага се пръсна слух за Него по цялата околност Галилейска.

29. И щом излязоха от синагогата, дойдоха с Иакова и Иоана в къщата на Симона и Андрея.

30. А тъщата Симонова лежеше от огница; и начаса Му казват за нея.

31. Като се приближи, Той я хвана за ръка и я повдигна; и огницата веднага я остави, и тя им прислужваше.

32. А привечер по заник-слънце, довеждаха при Него всички болни и хванати от бяс.

33. И целият град се бе събрал пред вратата.

34. И Той изцери мнозина, които страдаха от разни болести; изгони много бесове, и не оставяше бесовете да казват, че знаят, какво Той е Христос.

35. А сутринта, като стана в тъмни зори, излезе и се отдалечи в самотно място, и там се молеше.

36. Симон и ония, които бяха с Него, притърчаха подире Му;

37. и като Го намериха, казаха Му: всички Те търсят.

38. Той им каза: да идем в близките села и градове, та и там да проповядвам, защото затова съм излязъл.

39. И проповядваше в синагогите им по цяла Галилея и изгонваше бесовете.

40. Дохожда при Него един прокажен и, молейки Го, пада пред Него на колене и Му казва: ако искаш, можеш ме очисти.

41. А Иисус, като се смили, протегна ръка, докосна се до него и му рече: искам, очисти се!

42. След тия Негови думи проказата веднага се махна от него, и той стана чист.

43. И като го изгледа строго, Иисус начаса го отпрати,

44. и му рече: гледай, никому нищо не обаждай, а иди, покажи се на свещеника, и принеси за очистянето си, каквото е заповядал Моисей, тям за свидетелство.

45. А той, като излезе, захвана да разказва много и да разглася за станалото, тъй че Иисус не можеше вече да влезе явно в града, а се намираше навън, в самотни места. И дохождаха при Него отвсякъде.
ГЛАВА 2.
1. След няколко дни Той пак влезе в Капернаум; и се разчу, че е в една къща.

2. Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат; и Той им проповядваше словото.

3. И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица,

4. и като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният.

5. Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: чедо, прощават ти се греховете.

6. Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си:

7. какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?

8. Иисус, веднага като узна с духа Си, че размишляват тъй в себе си, рече им: що размишлявате това в сърцата си?

9. Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани, вземи си одъра и ходи?

10. Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения):

11. тебе казвам: стани, вземи си одъра и върви у дома си.

12. Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: никога такова нещо не сме виждали.

13. И излезе Иисус пак край морето; и всичкият народ дохождаше при Него, и Той ги поучаваше.

14. Като вървеше, видя Левия Алфеев, който седеше на митницата, и му казва: върви след Мене. Той стана и тръгна след Него.

15. И когато Иисус седеше на трапеза в къщата му, заедно с Него седяха и учениците Му и много митари и грешници; защото те бяха много и вървяха подире Му.

16. Книжниците и фарисеите, като видяха, че Той яде с митари и грешници, думаха на учениците Му: как тъй яде и пие Той с митари и грешници?

17. Като чу това, Иисус им казва: здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.

18. Учениците Иоанови и фарисейските постеха. Дохождат и Му казват: защо учениците Иоанови и фарисейските постят, а Твоите ученици не постят?

19. Иисус им рече: нима могат сватбарите да постят, когато е с тях младоженецът? Докле е с тях младоженецът, те не могат да постят;

20. но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава, през ония дни ще постят.

21. Никой не кърпи вехта дреха с кръпка от небелен плат; инак, новопришитото ще отдере от вехтото, и съдраното ще стане по-грозно.

22. Никой не налива ново вино във вехти мехове; инак, новото вино ще спука меховете, и виното ще изтече, и меховете ще се изхабят; но ново вино трябва да се налива в нови мехове.

23. И случи Му се да минава в събота през посевите, и учениците Му, като вървяха по пътя, късаха класове.

24. А фарисеите Му рекоха: виж, защо вършат в събота това, което не е позволено?

25. Той им рече: нима никога не сте чели, що стори Давид, когато имаше нужда и огладня сам и ония, които бяха с него?

26. Как влезе в Божия дом при първосвещеник Авиатара и изяде хлябовете на предложението, що не биваше да яде никой, освен свещениците, па даде и на ония, които бяха с него?

27. И думаше им: съботата е направена за човека, а не човек за съботата:

28. тъй че Син Човеческий е господар и на съботата.

2. И Го следяха, дали не ще го изцери в събота, за да Го обвинят.

3. А Той казва на човека с изсъхналата ръка: изправи се насред.

4. Тям пък казва: в събота добро ли е позволено да прави човек, или зло? да спаси ли една душа, или да погуби? Но те мълчаха.

5. И, като ги изгледа с гняв, нажален поради ожесточението на сърцата им, казва на човека: протегни си ръката. И протегна я, и ръката му стана здрава като другата.

6. Фарисеите, като излязоха, незабавно се събраха с иродианите на съвещание против Него, как да Го погубят.

7. А Иисус се отдалечи с учениците Си към морето, и след Него тръгна множество народ от Галилея, Иудея,

8. Иерусалим, Идумея и изотвъд Иордан. И живеещите около Тир и Сидон, като чуха, какво Той вършеше, дойдоха при Него в голямо множество.

9. И поръча на учениците Си да Го чака една ладия, поради навалицата, за да Го не притискат;

10. понеже Той бе изцерил мнозина, тъй че, които имаха недъзи, наваляха върху Му, за да се докоснат до Него.

11. И нечистите духове, щом Го виждаха, падаха пред Него, викаха и казваха: Ти си Син Божий!

12. Но Той строго им запретяваше да разгласяват за Него.

13. После се възкачи на планината и повика при Себе Си, които Сам искаше; и дойдоха при Него.

14. И отреди от тях дванайсет, за да бъдат с Него и да ги разпраща да проповядват,

15. и да имат власт да церят болести и да изгонват бесове;

16. и отреди тия дванайсет: Симона, комуто даде име Петър;

17. Иакова Зеведеева и Иоана, брат на Иакова, на които даде име Воанерге'с, сиреч, синове на гръма;

18. Андрея, Филипа, Вартоломея, Матея, Тома, Иакова Алфеев, Тадея, Симона Кананит

19. и Иуда Искариотски, който Го и предаде.

20. И дохождат в една къща; и пак се събира народ, тъй че те не можеха и хляб да ядат.

21. И като чуха близките Му, отидоха да Го приберат, понеже се говореше, че бил извън Себе Си.

22. А дошлите от Иерусалим книжници казваха, че в Него е Веелзевул, и че изгонва бесовете със силата на бесовския княз.

23. И като ги повика, говореше им с притчи: как може сатана да изгонва сатана?

24. Ако някое царство се раздели на части една против друга, това царство не може устоя;

25. и ако някой дом се раздели на части една против друга, тоя дом не може устоя;

26. и ако сатана е въстанал против себе си и се е разделил, не може устоя: дошъл е краят му.

27. Никой не може, като влезе в къщата на силния, да ограби покъщнината му, ако първом не върже силния, и тогава ограбва къщата му.

28. Истина ви казвам: на човеческите синове ще се простят всички грехове и хули, с каквито биха хулили;

29. но който похули Духа Светаго, за него прошка не ще има вовеки, а виновен ще е за вечно осъждане.

30. Това каза Той, понеже говореха: в Него има нечист дух.

31. И дойдоха майка Му и братята Му и, като стояха вън, пратиха при Него да Го викат.

32. Около Него седеше народ. И Му казаха: ето, майка Ти, и братята Ти, и сестрите Ти, вън, дирят Те.

33. Той им отговори и рече: коя е майка Ми, или кои са братята Ми?

34. И като огледа седещите наоколо Си, каза: ето Моята майка и Моите братя;

35. защото, който изпълни волята Божия, той Ми е брат, и сестра, и майка.
ГЛАВА 4.
1. И пак захвана да поучава край морето; и понеже при Него се събра много народ, Той влезе в кораба и седеше в морето, а целият народ беше на сушата край морето.

2. И поучаваше ги много с притчи, и в учението Си им говореше:

3. слушайте: ето, излезе сеяч да сее;

4. и случи се, когато сееше, едни зърна паднаха край пътя, и долетяха небесните птици и ги изкълваха.

5. Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока;

6. а когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха.

7. Други паднаха в тръни, и израснаха тръните, заглушиха семето, и то не даде плод.

8. И други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод, който поникна и порасна; и принесоха: едно трийсет, друго шейсет, а трето сто.

9. И казваше им: който има уши да слуша, нека слуша!

10. А когато остана насаме, окръжаващите Го заедно с дванайсетте Го попитаха за притчата.

11. И казваше им: вам е дадено да узнаете тайните на царството Божие, а на ония, външните, всичко бива в притчи;

12. за да гледат с очи, и да не видят; за да слушат с уши, и да не разбират; понеже те се боят, да не би някога да се обърнат, и да им се простят греховете.

13. И им казва: нима не разбирате тая притча? Как тогава ще разберете всички притчи?

14. Сеячът сее словото.

15. Посеяното край пътя означава ония, у които се сее словото, но при които, след като го чуят, тозчас дохожда сатаната и грабва словото, посято в сърцата им.

16. Също и посеяното на каменисти места означава ония, които, след като чуят словото, веднага с радост го приемат,

17. ала нямат в себе си корен и са непостоянни; после, кога настане скръб или гонение заради словото, тозчас се съблазняват.

18. Посеяното в тръни означава слушащите словото,

19. но у които грижите на тоя век, примамливото богатство и други пожелания, като влязат в тях, заглушават словото, и то бива безплодно.

20. А посеяното на добра земя са ония, които слушат словото и приемат и принасят плод: едни трийсет, други шейсет, а други сто.

21. И рече им: затова ли се донася светило, за да се тури под крина или под одър? Не затова ли, за да се тури на светилник?

22. Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно; и нищо не е станало, за да бъде скрито, но за да излезе наяве.

23. Ако някой има уши да слуша, нека слуша!

24. И казваше им: обърнете внимание на това, което слушате: с каквато мярка мерите, с такова ще ви се отмери и ще се прибави вам, които слушате.

25. Защото, който има, нему ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, що има.

26. И казваше: царството Божие прилича, както кога човек хвърли семе в земята,

27. и спи, и става нощя и дене; а как пониква и расте семето, той не знае.

28. Защото земята сама по себе си ражда първом злак, после клас, след туй пълно зърно в класа;

29. а кога узрее плодът, незабавно изпраща сърп, защото е настанала жетва.

30. И казваше: на какво да оприличим царството Божие, или с каква притча да го изобразим?

31. То е като синапово зърно, което, кога се посее в земята, е най-малко от всички семена земни;

32. а кога се посее, пониква и става по-голямо от всички злакове, и пуска големи клони, тъй че под сянката му могат да се подсланят птиците небесни.

33. И с много такива притчи им проповядваше словото, според както можеха да слушат.

34. И без притчи не им говореше, а на учениците Си разясняваше насаме всичко.

35. Него ден вечерта им казва: да минем на отсрещната страна.

36. И като разпуснаха народа, учениците Го взеха със себе си, както беше в кораба; имаше и други ладии с Него.

37. И подигна се голяма буря; а вълните прехвърляха в кораба, тъй че той вече се пълнеше с вода.

38. А Иисус беше заспал при кърмилото на възглавница. Будят Го и Му казват: Учителю, нима не Те е грижа, че загиваме?

39. И като се събуди, запрети на вятъра и каза на морето: млъкни, престани! И вятърът утихна, и настана голяма тишина.

40. И им рече: що сте тъй страхливи? Как нямате вяра!

41. И обзе ги голям страх, и казваха помежду си: кой ли е Този, та и вятърът, и морето Му се покоряват?