Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов



страница7/34
Дата22.07.2016
Размер5.36 Mb.
#1042
ТипКнига
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   34
ГЛАВА 10.
1. Като стана оттам, дохожда в пределите Иудейски през отвъдната страна Иорданска. И народът пак се стичаше при Него; и по обичая Си Той пак ги поучаваше.

2. Приближиха се фарисеите и Го попитаха, изкушавайки Го: позволено ли е на мъж да напусне жена си?

3. Той им отговори и рече: какво ви е заповядал Моисей?

4. А те казаха: Моисей е позволил да напише мъжът разводно писмо, и да я напусне.

5. Иисус им отговори и рече: поради вашето жестокосърдие ви е написал тая заповед.

6. Но в начало на създанието Бог ги сътвори мъж и жена.

7. Затова ще остави човек баща си и майка си

8. и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът; тъй че те вече не са двама, а една плът.

9. И тъй, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.

10. Вкъщи учениците Му пак Го попитаха за същото.

11. Той им отговори: който напусне жена си, и се ожени за друга, той прелюбодействува спрямо нея;

12. и ако жена напусне мъжа си, и се омъжи за друг, прелюбодействува.

13. И донасяха при Него деца, за да се докосне до тях, а учениците забраняваха на ония, които ги донасяха.

14. Като видя това, Иисус възнегодува и им рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие.

15. Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, той няма да влезе в него.

16. И като ги прегърна, възлагаше върху им ръце и ги благославяше.

17. А когато излизаше на път, някой се затече, падна пред Него на колене и Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?

18. Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.

19. Знаеш заповедите: не прелюбодействувай; не убивай; не кради; не лъжесвидетелствувай; не увреждай; почитай баща си и майка си.

20. А той Му отговори и рече: Учителю, всичко това съм опазил от младини.

21. Иисус, като го погледна, възлюби го и му рече: едно ти не достига: иди, продай всичко, що имаш, и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене, като вземеш кръста.

22. А той, като се смути от тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот.

23. И като погледна наоколо, Иисус казва на учениците Си: колко мъчно богатите ще влязат в царството Божие!

24. А учениците се смаяха от думите Му. Но Иисус пак им отговаря и казва: чеда, колко мъчно е ония, които се надяват на богатството си, да влязат в царството Божие!

25. По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.

26. А те твърде много се чудеха и говореха помежду си: а кой може да се спаси?

27. Иисус, като ги погледна, казва: за човеците това е невъзможно, ала не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.

28. И Петър почна да Му говори: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.

29. А Иисус отговори и рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Мене и Евангелието,

30. и да не е получил сега, в това време, среди гоненията, стократно повече от къщи, и братя, и сестри, и бащи, и майки, и деца, и нивя, а в идещия век - живот вечен.

31. А мнозина първи ще бъдат последни, и последни - първи.

32. Когато бяха на път, възлизайки за Иерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни; и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него:

33. ето, възлизаме за Иерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците;

34. и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.

35. Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Иоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме.

36. Той ги попита: какво искате да ви сторя?

37. Те Му рекоха: дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво, в славата Ти.

38. Но Иисус им рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?

39. Те отговориха: можем. А Иисус им каза: чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите;

40. но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено.

41. И десетте, като чуха, почнаха да негодуват за Иакова и Иоана.

42. А Иисус, като ги повика, рече им: знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях.

43. Но между вас няма да бъде тъй: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга;

44. и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб.

45. Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.

46. След това дохождат в Иерихон. И когато Иисус излизаше из Иерихон с учениците Си и с множество народ, синът Тимеев, Вартимей, който беше сляп, седеше на пътя и просеше.

47. И като чу, че това е Иисус Назорей, той взе да вика и да говори: Сине Давидов, Иисусе, помилуй ме!

48. Мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, помилуй ме!

49. Иисус се спря и заповяда да го повикат. Викат слепия и му казват: дерзай, стани, вика те.

50. Той хвърли горната си дреха, стана и дойде при Иисуса.

51. И отговаряйки му, Иисус го запита: какво искаш да ти сторя? Слепият Му рече: да прогледам, Учителю!

52. Иисус му рече: иди си, твоята вяра те спаси. И той веднага прогледа и тръгна след Иисуса по пътя.


ГЛАВА 11.
1. Когато наближиха до Иерусалим, до Витфагия и Витания, при Елеонската планина, Иисус изпраща двама от учениците Си

2. и им казва: идете в селото, що е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и докарайте.

3. И ако някой ви рече: защо правите това? отговорете, че то е потребно Господу; и веднага ще го прати тука.

4. Те отидоха и намериха ослето, вързано о вратата на улицата, и го отвързаха.

5. И някои от стоещите там им казваха: какво правите? защо отвързвате ослето?

6. А те им отговориха, както им бе заповядал Иисус, и ония ги пуснаха.

7. И докараха ослето при Иисуса, намятаха върху него дрехите си, и Иисус го възседна.

8. А мнозина постилаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха по пътя.

9. И които вървяха отпред, и които Го съпровождаха, възклицаваха и казваха: осана, благословен Идещият в име Господне!

10. Благословено царството на отца ни Давида, което иде в име Господне! Осана във висините!

11. И влезе Иисус в Иерусалим и в храма; като разгледа всичко, и понеже беше вече късно, излезе и отиде във Витания с дванайсетте.

12. На другия ден, когато излязоха от Витания, Той огладня;

13. и като видя отдалеч една смоковница, покрита с листа, отиде, дано намери нещо на нея; но, като дойде при нея, не намери нищо, освен листа, понеже още не беше време за смокини.

14. И рече й Иисус: занапред никой да не вкуси плод от тебе вовеки! И чуха това учениците Му.

15. Дойдоха в Иерусалим. Иисус, като влезе в храма, почна да пъди продавачите и купувачите в храма; и прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците;

16. и не позволяваше да пренесе някой през храма какъвто и да е съд.

17. И поучаваше ги, като казваше: не е ли писано: "домът Ми ще се нарече дом молитвен за всички народи"? А вие го направихте разбойнишки вертеп.

18. Чуха това книжниците и първосвещениците и гледаха, как да Го погубят, понеже се бояха от Него, тъй като цял народ се чудеше на учението Му.

19. А когато се стъмни, Той излезе вън от града.

20. Сутринта, минавайки, видяха, че смоковницата бе изсъхнала от корен.

21. И като си спомни, Петър Му казва: Рави, виж, смоковницата, която Ти прокле, изсъхнала.

22. Иисус им отговори и рече:

23. имайте вяра в Бога. Защото, истина ви казвам: ако някой каже на тая планина: дигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, - ще му се сбъдне, каквото и да каже.

24. Затова казвам ви: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено.

25. И кога стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, та и Небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви.

26. Ако ли вие не прощавате, и Небесният ви Отец няма да прости вам прегрешенията ви.

27. И дойдоха пак в Иерусалим. И когато Той ходеше из храма, приближиха се до Него първосвещениците и книжниците и стареите

28. и Му казват: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт да вършиш това?

29. А Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и отговорете Ми; тогава и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това.

30. Кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците? отговорете Ми.

31. А те разсъждаваха помежду си и казваха: ако речем, от небето, ще каже: а защо му не повярвахте?

32. Ако ли речем, от човеците - бояха се от народа; понеже всички приемаха, че Иоан наистина беше пророк.

33. И казаха в отговор Иисусу: не знаем. Тогава Иисус им отговори и рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.
ГЛАВА 12.
1. И почна да им говори с притчи: някой си човек насади лозе, и огради го с плет, и изкопа лин, и съгради кула, и като го предаде на лозари, отиде си.

2. И на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да вземе от тях от плода на лозето.

3. А те, като го хванаха, биха го и отпратиха без нищо.

4. Пак изпрати при тях друг слуга; и него като замериха с камъни, пукнаха му главата и го пуснаха с безчестие.

5. Изпрати и другиго; и него убиха; и мнозина други или биха, или убиха.

6. А понеже още имаше едничък син, обичен нему, най-сетне изпрати и него при тях, думайки: ще се засрамят от сина ми.

7. Но лозарите казаха помежду си: това е наследникът; хайде да го убием, и наследството ще бъде наше.

8. И като го уловиха, убиха го и хвърлиха вън от лозето.

9. Какво, прочее, ще направи господарят на лозето? Ще дойде и ще погуби лозарите, и ще даде лозето на други.

10. Нима и това не сте чели в Писанието: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла:

11. това стана от Господа, и е дивно в очите ни"?

12. И търсеха повод да Го хванат, но се побояха от народа, понеже разбраха, че за тях каза притчата; и като Го оставиха, отидоха си.

13. И изпращат при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го уловят на дума.

14. Те дойдоха и Му казват: Учителю, знаем, че си справедлив и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице, а истински поучаваш на път Божий. Позволено ли е да се дава данък кесарю, или не? Да дадем ли, или да не дадем?

15. А Той, като знаеше тяхното лицемерие, рече им: що Ме изкушавате? донесете Ми един динарий да го видя.

16. И те донесоха. Тогава им казва: чий е този образ и надпис? Те Му казаха: на кесаря.

17. Иисус им отговори и рече: отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу. И те Му се почудиха.

18. След това дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:

19. Учителю, Моисей ни е написал: ако някому умре брат и остави жена, а деца не остави, то нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си.

20. Имаше седем братя: първият взе жена, и на умиране не остави потомство.

21. Взе я вторият, и умря, но и той не остави потомство; също и третият.

22. Вземаха я и седмината, и не оставиха потомство. След всички умря и жената.

23. И тъй, при възкресението, кога възкръснат, кому от тях ще бъде жена? понеже седмината я имаха за жена.

24. Иисус им отговори и рече: не от това ли се заблуждавате, задето не знаете Писанията, нито силата Божия?

25. Защото, кога възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат, а са като Ангели на небесата.

26. А за мъртвите, че ще възкръснат, не сте ли чели в книгата на Моисея, как Бог му каза при къпината: "Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов"?

27. Но Той не е Бог на мъртви, а Бог на живи. И тъй, вие много се заблуждавате.

28. Един от книжниците, като чу препирните им и като видя, че Иисус им отговаряше добре, приближи се и Го попита: коя е първа от всички заповеди?

29. А Иисус му отговори: първа от всички заповеди е: "слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ,

30. и възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила". Тази е първа заповед.

31. Втора, подобна ней, е: "възлюби ближния си като себе си". Друга заповед, по-голяма от тия, няма.

32. Книжникът Му рече: добре, Учителю! Ти право каза, че Бог е един, и няма друг, освен Него;

33. и че да Го любиш от все сърце, и с всичкия си разум, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и да любиш ближния като самаго себе е повече от всички всесъжения и жертви.

34. Иисус, като видя, че той разумно отговори, рече му: не си далеч от царството Божие. След това никой вече не смееше да Го пита.

35. Като заговори Иисус и поучаваше в храма, рече: как казват книжниците, че Христос е син Давидов?

36. Понеже сам Давид каза чрез Духа Светаго: "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти".

37. И тъй, сам Давид Го нарече Господ; отде тогава Той е негов син? И множество народ Го слушаше с наслада.

38. И думаше им в поучението Си: пазете се от книжниците, които искат да ходят пременени и обичат поздрави по тържищата,

39. предни седалища в синагогите и първи места по гощавките.

40. Тия, които изпояждат домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молят, ще получат най-тежка присъда.

41. И седна Иисус срещу съкровищницата и гледаше, как народът пуска пари в съкровищницата. Мнозина богати пускаха много.

42. А една бедна вдовица, като дойде, пусна две лепти, сиреч, един кодрант.

43. Като повика учениците Си, Иисус им рече: истина ви казвам, че тая бедна вдовица тури повече от всички, които пуснаха в съкровищницата;

44. защото всички пуснаха от излишъка си, а тя от своята немотия тури всичко, що имаше, цялата си прехрана.


ГЛАВА 13.
1. И когато Той излизаше от храма един от Неговите ученици Му казва: Учителю, погледни, какви камъни и какви здания!

2. Иисус му отговори и рече: виждаш ли тия големи здания? Няма да остане тук камък на камък, който да не бъде сринат.

3. И когато седеше на Елеонската планина, срещу храма, питаха Го насаме Петър, Иаков, Иоан и Андрей:

4. кажи ни, кога ще бъде това, и какъв ще е белегът, когато всичко това стане?

5. Отговаряйки им, Иисус почна да говори: пазете се да ви не прелъсти някой.

6. Защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки, че съм Аз; и ще прелъстят мнозина.

7. А кога чуете боеве и вести за войни, не се смущавайте; понеже това трябва да стане; ала туй не е още краят.

8. Защото ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има трусове, и ще има глад и смутове. Това е начало на болки.

9. Но вие гледайте себе си; защото ще ви предадат на съдилища, и по синагоги ще бъдете бити, и пред управници и царе ще бъдете изправени заради Мене, за свидетелство пред тях.

10. И у всички народи първом трябва да се проповядва Евангелието.

11. Кога пък ви поведат, за да ви предават, недейте се грижи отнапред, какво ще говорите, и не обмисляйте; а което ще ви бъде внушено оня час, него и говорете; понеже не сте вие, които ще говорите, а Дух Светий.

12. И брат брата ще предаде на смърт, и баща - чедо; и ще въстанат чеда против родители, и ще ги умъртвят.

13. И ще бъдете мразени от всички, заради Моето име; а който претърпи докрай, той ще бъде спасен.

14. А кога видите "мерзостта на запустението", за която е казал пророк Даниил, да стои, дето не трябва (който чете, нека разбира), тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините;

15. и който е на покрива, да не слиза вкъщи, нито да влиза да вземе нещо от къщата си;

16. и който е на нивата, да се не връща назад да вземе дрехата си.

17. Но горко на непразните и на кърмачките през ония дни!

18. Затова молете се да се не случи бягството ви зиме.

19. Защото през ония дни ще има такава скръб, каквато досега не е имало от начало на създанието, що е създал Бог, и няма да бъде.

20. И ако Господ не скратеше ония дни, не би се спасил никой човек; но заради избраните, които Той избра, е скратил дните.

21. Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или ето, там е, - не вярвайте.

22. Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, и ще покажат личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните.

23. А вие се пазете: ето, казах ви отнапред всичко.

24. Но в ония дни, след оная скръб, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си,

25. и звездите небесни ще изпадат, и силите, които са на небето, ще се разклатят.

26. Тогава ще видят Сина Човечески да иде на облаци, със сила и слава голяма.

27. И тогава ще изпрати Ангелите Си и ще събере избраниците Си от четирите вятра, от края на земята до края на небето.

28. Вземете подобие от смоковницата: когато клоните й станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято;

29. тъй и вие, кога видите това да се сбъдва, знайте, че е близо, при вратата.

30. Истина ви казвам: няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне.

31. Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат.

32. А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, нито Син, а само Отец.

33. Внимавайте, бъдете будни и се молете; понеже не знаете, кога ще настане времето.

34. То прилича, както кога някой човек, отивайки на чужбина и оставяйки къщата си, даде на слугите си власт и всекиму своя работа, и заповяда на вратаря да бъде буден.

35. И тъй, бъдете будни; понеже не знаете, кога ще дойде господарят на къщата, привечер ли, или среднощ, или кога петли пропеят, или на съмване,

36. та, като дойде ненадейно, да ви не намери, че спите.

37. А каквото вам говоря, говоря го на всички: бъдете будни!
ГЛАВА 14.
1. След два дни идеше Пасха и празник Безквасници; и първосвещениците и книжниците гледаха, как да Го уловят с измама и убият;

2. но казваха: само не на празника, за да не бъде смут у народа.

3. И когато Той беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени, и седеше на трапезата, дойде една жена, която носеше алабастрен съд с миро от чист, драгоценен нард, и, като счупи алабастрения съд, възливаше върху главата Му.

4. А някои негодуваха и казваха помежду си: защо стана това прахосване на мирото?

5. Та то можеше да се продаде за повече от триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси. И роптаеха против нея.

6. Но Иисус рече: оставете я; що я смущавате? Тя извърши добро дело за Мене.

7. Защото сиромасите всякога имате при себе си и, кога поискате, можете да им сторите добро; а Мене не всякога имате.

8. Тя извърши, което можа; превари да помаже тялото Ми за погребение.

9. Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и за това, що тя извърши.

10. Тогава Иуда Искариот, един от дванайсетте, отиде при първосвещениците, за да им Го предаде.

11. А те, като чуха, зарадваха се и обещаха да му дадат сребърници. И търсеше, как да Го предаде в сгодно време.

12. В първия ден на Безквасниците, когато колеха пасхалното агне, казват Му учениците: де искаш да отидем и приготвим, за да ядеш пасхата?

13. И изпраща двама от учениците Си, па им казва: идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него.

14. И където той влезе, кажете на стопанина: Учителят казва: де е стаята, в която трябва да ям пасхата с учениците Си?

15. И той ще ви покаже горница голяма, постлана, готова; там ни пригответе.

16. И излязоха учениците Му, и дойдоха в града, и намериха, както им бе казал; и приготвиха пасхата.

17. Когато се свечери, Той дохожда с дванайсетте.

18. И когато бяха седнали на трапезата и ядяха, Иисус рече: истина ви казвам, един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде.

19. А те почнаха да скърбят и да Му казват един след друг: да не съм аз?

20. А Той им отговори и рече: един от дванайсетте е, който топи с Мене в блюдото.

21. Прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий бъде предаден; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил.

22. И когато те ядяха, Иисус, като взе хляб, благослови, преломи, даде им и рече: вземете, яжте; това е Моето тяло.

23. И като взе чашата и благодари, даде им; и пиха от нея всички.

24. И им рече: това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива.

25. Истина ви казвам: Аз вече няма да пия от лозовия плод до оня ден, когато ще го пия нов в царството Божие.

26. И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.

27. И казва им Иисус: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: "ще поразя пастира, и ще се пръснат овците".

28. Но след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея.

29. А Петър Му рече: дори и всички да се съблазнят, аз обаче - не.

30. Иисус му казва: истина ти казвам, че днес, в тая нощ, преди петел дваж да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

31. Но той още повече настояваше: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото казваха и всички.

32. Дохождат в едно село, наречено Гетсимания; и Той казва на учениците Си: поседете тук, докле се помоля.

33. И взима със Себе Си Петра, Иакова и Иоана; и почна да се ужасява и да тъгува.

34. И рече им: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни.

35. И като се поотдалечи, падна на земята и се молеше, да Го отмине тоя час, ако е възможно;

36. и казваше: Ава Отче! За Тебе е всичко възможно; отклони от Мене тая чаша; но да бъде не каквото Аз искам, а каквото Ти.

37. Дохожда, и ги намира, че спят, и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не можа ли един час да постоиш буден?

38. Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта - немощна.

39. И пак като отиде, помоли се и каза същите думи.

40. А като се завърна, намери ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали; и не знаеха, що да Му отговорят.

41. И дохожда трети път и им казва: спете, прочее, и почивайте! Свърши се, дойде часът: ето, Син Човеческий се предава в ръцете на грешниците.

42. Ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава.

43. И тозчас, докле Той още говореше, Иуда, един от дванайсетте, дохожда, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците, книжниците и стареите.

44. А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и водете зорко.

45. И като дойде, веднага се приближи до Него и казва: Рави', Рави'! и Го целуна.

46. А те сложиха ръцете си върху Му и Го хванаха.

47. А един от ония, които стояха там, извади нож, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото.

48. Тогава Иисус продума и им рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете.

49. Всеки ден бивах с вас в храма и поучавах, и Ме не хванахте: но - да се сбъднат Писанията.

50. Тогава всички ученици Го оставиха, и се разбягаха.

51. Един момък, обвит с платнище по голо тяло, вървеше подире Му; и войниците го хванаха.

52. Но той, като остави платнището, избяга гол от тях.

53. И доведоха Иисуса при първосвещеника, при когото се събраха всички първосвещеници, стареи и книжници.

54. Петър Го следва отдалеч до вътре в двора на първосвещеника; и седеше със слугите и се грееше на огъня.

55. А първосвещениците и целият синедрион търсеха свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят; и не намираха.

56. Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, ала тия свидетелства не бяха еднакви.

57. И някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казваха:

58. чухме, че Той говореше: ще разруша тоя ръкотворен храм, и след три дни ще съзидам друг неръкотворен.

59. Но и това тяхно свидетелство не беше еднакво.

60. Тогава първосвещеникът застана посред и попита Иисуса, казвайки: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?

61. Но Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита и Му рече: Ти ли си Христос, Синът на Благословения?

62. Иисус Му рече: Аз съм; и ще видите Сина Човечески да седи отдясно на Силата и да иде на небесните облаци.

63. Тогава първосвещеникът, като раздра дрехите си, каза: каква нужда имаме вече от свидетели?

64. Чухте богохулството; как ви се струва? И те всички признаха, че заслужава смърт.

65. И някои почнаха да плюят върху Му, да Му закриват лицето, да Го бият и да Му казват: проречи! И слугите му удряха плесници.

66. Когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника

67. и, като видя Петра да се грее, взря се в него и рече: и ти беше с Иисуса Назарееца.

68. Но той се отрече, като каза: не зная, нито разбирам, що говориш. И излезе вън на предния двор; и петел пропя.

69. Слугинята, като го видя пак, почна да говори на ония, що стояха там: този е от тях.

70. А той пак се отрече. След малко тия, що стояха там, пак почнаха да говорят на Петра: наистина, от тях си; защото си галилеец, и говорът ти прилича на галилейския.

71. И той почна да проклина и да се кълне: не познавам Тоя Човек, за Когото говорите.

72. Тогава петел пропя втори път. И спомни си Петър думите, казани му от Иисуса: преди още петел дваж да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като падна на земята, почна да плаче.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   34




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница