Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов

2. Пилат Го попита: Ти ли си Иудейският Цар? А Той отговори и му рече: ти казваш.

3. И първосвещениците Го обвиняваха в много неща.

4. А Пилат пак Го попита и каза: нищо ли не отговаряш? Виж, за колко работи свидетелствуват против Тебе.

5. Но Иисус нищо вече не отговори, тъй че на Пилата беше чудно.

6. А на празника той им пускаше по един затворник, когото биха изпросили.

7. Тогава беше затворен някой си, на име Вара'ва, със събунтовниците си, които във време на бунт бяха извършили убийство.

8. И народът извика и почна да моли Пилата да направи, както им правеше винаги.

9. А той им отговори и рече: искате ли да ви пусна Иудейския Цар?

10. Защото знаеше, че първосвещениците Го бяха предали от завист.

11. Но първосвещениците възбудиха народа да иска да им пусне по-добре Вара'ва.

12. Пилат отговори пак и им рече: какво искате да сторя с Тогова, Когото вие наричате Иудейски Цар?

13. Те отново закрещяха: разпни Го!

14. Пилат им рече: та какво зло е сторил Той? Но те още по-силно закрещяха: разпни Го!

15. Тогава Пилат, като искаше да угоди на тълпата, пусна им Вара'ва, а Иисуса бичува и предаде на разпятие.

16. Войниците пък Го отведоха вътре в двора, сиреч, в преторията, и събраха цялата чета войници,

17. и Му облякоха багреница и, като сплетоха венец от тръни, наложиха Му го;

18. и почнаха да Го поздравяват: радвай се, Царю Иудейски!

19. Па Го биеха по главата с тръст и Го заплюваха и, коленичейки, кланяха Му се.

20. След като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи, и Го поведоха да Го разпнат.

21. И накараха някого си Симона Киринеец, баща на Александра и Руфа, както минаваше на връщане от полето, да носи кръста Му.

22. Заведоха Го на мястото Голгота, което значи: лобно място.

23. И даваха Му да пие вино със смирна, ала Той не прие.

24. Ония, които Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие, кой какво да вземе.

25. Беше третият час, и Го разпнаха.

26. Имаше надпис за вината Му: Цар Иудейски.

27. С Него разпнаха двама разбойници, единия отдясно Нему, а другия отляво.

28. И се сбъдна Писанието, което казва: "и към беззаконници бе причислен".

29. Минувачите Го хулеха, като клатеха глава и думаха: уа! Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш,

30. спаси Себе Си и слез от кръста!

31. Също и първосвещениците с книжниците се присмиваха и думаха помежду си: други спасяваше, а Себе Си не може да спаси.

32. Христос, Царят Израилев, нека слезе сега от кръста, та да видим и повярваме. Хулеха Го и разпнатите с Него.

33. А на шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час.

34. А на деветия час Иисус извика с висок глас: Елои', Елои', лама' савахтани'? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?

35. Някои от стоещите там, като чуха, казваха: ето, вика Илия.

36. А един се затече, натопи гъба в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие, думайки: почакайте да видим, дали ще дойде Илия да Го снеме.

37. А Иисус, като издаде висок глас, издъхна.

38. И храмовата завеса се раздра на две отгоре додолу.

39. А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че Той, след като извика тъй, издъхна, каза: наистина Тоя Човек е бил Син Божий.

40. Имаше там и жени, които гледаха отдалеч; между тях беше и Мария Магдалина, и Мария, майка на малкия Иаков и на Иосия, и Саломия,

41. които и тогава, когато беше Той в Галилея, вървяха подире Му и Му служеха, и много други, дошли заедно с Него в Иерусалим.

42. И когато вече мръкна, - понеже беше петък, сиреч, срещу събота, -

43. дойде Иосиф Ариматейски, виден член от съвета, който и сам очакваше царството Божие, дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово.

44. Пилат се почуди, че Той вече е умрял; и, като повика стотника, попита го: дали отдавна е умрял?

45. И като узна от стотника, даде тялото Иосифу.

46. А Иосиф, като купи плащаница, сне Го, па Го обви в плащаницата и положи в гроб, изсечен в скала; и привали камък върху вратата гробни.

47. А Мария Магдалина и Мария Иосиева гледаха, де Го полагат.
ГЛАВА 16.
1. След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат.

2. И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце,

3. и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни?

4. И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям.

5. Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха.

6. А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен.

7. Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал.

8. И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха.

9. Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса.

10. Тя отиде, та обади на ония, които са били с Него и които плачеха и ридаеха;

11. но те, като чуха, че Той е жив, и че тя Го видяла, не повярваха.

12. След това се яви в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в село.

13. И като се върнаха, обадиха на останалите; но и тям не повярваха.

14. Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал.

15. И рече им: идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари.

16. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден.

17. А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици;

18. ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави.

19. А след разговора с тях, Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога.

20. Те пък отидоха и проповядваха навсякъде; и Господ им помагаше и подкрепяваше словото с личби, от каквито то се придружаваше. Амин.

ОТ ЛУКА СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ

ГЛАВА 1.
1. Понеже мнозина предприеха да съчинят разказ за напълно известните между нас събития,

2. както ни ги предадоха ония, които от самото начало бяха очевидци и служители на словото, -

3. то намерих за добре и аз, след като грижливо проучих всичко от начало, наред да ти опиша, достопочтени Теофиле,

4. за да узнаеш твърдата основа на онова учение, на което си се учил.

5. В дните на Ирода, цар иудейски, имаше един свещеник от Авиевата смяна, на име Захария; а жена му беше от дъщерите Ааронови, и името й - Елисавета.

6. И двамата бяха праведни пред Бога, постъпвайки безпорочно по всички заповеди и наредби Господни.

7. Те нямаха чедо, понеже Елисавета беше неплодна, и двамата бяха в напреднала възраст.

8. Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога,

9. по жребие, както бе обичай у свещениците, падна му се да влезе в храма Господен, за да покади,

10. а цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето, -

11. тогава му се яви Ангел Господен, изправен отдясно на кадилния жертвеник,

12. и Захария, като го видя, смути се, и страх го обзе.

13. А Ангелът му рече: не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Иоан;

14. и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му;

15. защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си;

16. и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог;

17. и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен.

18. И рече Захария на Ангела: по какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст.

19. Ангелът му отговори и рече: аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това;

20. и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си.

21. И народът чакаше Захария и се чудеше, задето се бави в храма.

22. А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, а той им се обясняваше със знакове, и оставаше ням.

23. След като се изминаха дните на службата му, той се върна у дома си.

24. След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше:

25. тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците.

26. А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет,

27. при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам.

28. Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.

29. А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав.

30. И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога;

31. и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус.

32. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида;

33. и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край.

34. А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?

35. Ангелът й отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.

36. Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец;

37. защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума.

38. Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея.

39. И като стана Мариам през тия дни, отиде набързо в планинската страна, в град Иудин,

40. и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета.

41. Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата й; и Елисавета се изпълни с Духа Светаго,

42. извика с висок глас и рече: благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!

43. И откъде ми е това - да дойде при мене майката на моя Господ?

44. Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми.

45. И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното й от Господа.

46. И рече Мариам: душата ми величае Господа,

47. и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой,

48. задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове;

49. задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му;

50. и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят;

51. Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си;

52. свали силни от престоли и въздигна смирени;

53. гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо;

54. взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, -

55. както говори на нашите отци, - към Авраама и семето му довека.

56. И остана Мариам с нея около три месеца, и се върна у дома си.

57. А за Елисавета настана време да роди, и тя роди син.

58. И чуха съседите и роднините й, че възвеличил Господ милостта Си над нея, и се радваха с нея.

59. На осмия ден дойдоха да обрежат младенеца, и искаха да го нарекат Захария, по името на баща му.

60. Но майка му продума и каза: не, а да се нарече Иоан.

61. И рекоха й: няма никой в рода ти, който се нарича с това име.

62. И кимваха на баща му, как би искал да го нарекат.

63. Той поиска дъсчица и написа: Иоан му е името. И всички се почудиха.

64. И веднага му се развързаха уста и език, и той проговори, благославяйки Бога.

65. И обхвана страх всички, живеещи около тях; и разказваха за всичко това по цялата планинска страна на Иудея.

66. Всички, които чуха, туриха това на сърце си и казваха: какво ли ще бъде тоя младенец? И ръката Господня беше с него.

67. И Захария, баща му, се изпълни с Духа Светаго и пророкува, казвайки:

68. благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на Своя народ

69. и издигна за нас в дома на Своя отрок Давида рог на спасение,

70. (както възвести през устата на Своите свети от века пророци) -

71. спасение от враговете ни и от ръцете на всички, които ни мразят;

72. за да прояви Своята милост над отците ни и да си спомни светия Си завет, -

73. клетвата, с която Той се кле на Авраама, нашия отец;

74. за да ни даде, след като ни избави от ръката на враговете ни,

75. безстрашно да Му служим в светост и правда пред Него, през всички дни на живота си.

76. И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища,

77. и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване греховете им,

78. поради великото милосърдие на нашия Бог, с което ни посети Изток свише,

79. за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира.

80. А младенецът растеше и крепнеше духом, и остана в пустинята до деня, когато се яви на Израиля.

2. Това преброяване беше първо, когато Кириний управляваше Сирия.

3. И отиваха всички да се записват, всеки в своя град.

4. Тръгна и Иосиф от Галилея, от град Назарет, за Иудея, за града Давидов, наречен Витлеем, понеже беше от дома и рода Давидов,

5. за да се запише с Мария, сгодената за него жена, която беше непразна.

6. А когато бяха те там, дойде й време да роди;

7. и роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата.

8. В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си.

9. И ето, яви се пред тях Ангел Господен, и слава Господня ги осия; и се изплашиха твърде много.

10. И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци;

11. защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ;

12. и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли.

13. И внезапно се яви с Ангела многобройно воинство небесно, което хвалеше Бога и казваше:

14. слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!

15. Когато Ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един другиму: да идем до Витлеем, и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ.

16. И дойдоха бързешком, и намериха Мариам и Иосифа, и Младенеца да лежи в яслите.

17. А като видяха, разказаха каквото им бе възвестено за тоя Младенец.

18. И всички, които чуха, почудиха се на това, що им разказаха пастирите.

19. А Мариам спазваше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си.

20. И върнаха се пастирите, славейки и хвалейки Бога за всичко, що чуха и видяха, както им бе казано.

21. Като се изпълниха осем дена, за да бъде обрязан Младенецът, дадоха Му името Иисус, наречено от Ангела, преда да се зачене Той в утробата.

22. А когато се изпълниха дните на нейното очистяне, според закона Моисеев, донесоха Го в Иерусалим, за да Го представят пред Господа,

23. както е писано в закона Господен, че всяко мъжко, което разтваря утроба, ще бъде посветено Господу;

24. и да принесат жертва, според реченото в закона Господен, две гургулици, или две гълъбчета.

25. Тогава имаше в Иерусалим един човек, на име Симеон; и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева; и Дух Светий беше върху него.

26. Нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен.

27. И дойде по вдъхновение в храма. И когато родителите донесоха Младенеца Иисуса, за да извършат на Него обичая по Закона,

28. той Го прегърна, благослови Бога и рече:

29. сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром;

30. защото очите ми видяха Твоето спасение,

31. що си приготвил пред лицето на всички народи, -

32. светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля.

33. А Иосиф и майка Му се чудеха на казаното за Него.

34. И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, -

35. и на сама тебе меч ще прониже душата, - за да се открият мислите на много сърца.

36. Тук беше и Анна пророчица, дъщеря Фануилова, от коляно Асирово, достигнала до дълбока старост, като бе проживяла с мъжа си седем години след девството си;

37. тя бе вдовица на около осемдесет и четири години, и не се отделяше от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем.

38. И в това време, като се приближи, тя славеше Господа и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Иерусалим.

39. И когато свършиха всичко според закона Господен, върнаха се в Галилея, в своя град Назарет.

40. А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него.

41. Всяка година родителите Му ходеха в Иерусалим за празник Пасха.

42. И когато Той стана на дванайсет години, те отидоха в Иерусалим по обичая на празника;

43. а когато се връщаха, след свършване на празничните дни, Отрокът Иисус остана в Иерусалим; и не забелязаха това Иосиф и майка Му.

44. Като мислеха, че Той върви с дружината, изминаха един ден път и Го търсиха между роднини и познайници;

45. и като Го не намериха, върнаха се в Иерусалим и Го търсеха.

46. Подир три дни Го намериха в храма, да седи между учителите, да ги слуша и запитва;

47. всички, които Го слушаха, чудеха се на разума и отговорите Му.

48. И като Го видяха, смаяха се; и Му рече майка Му: Чедо, защо ни направи тъй? Ето, баща Ти и аз твърде много се измъчихме да Те търсим.

49. Той им рече: защо сте Ме търсили? Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, що принадлежи на Отца Ми?

50. Но те не разбраха казаните от Него думи.

51. Той тръгна с тях и дойде в Назарет; и им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си.

52. Иисус пък преуспяваше в мъдрост и възраст и в любов пред Бога и човеците.

2. при първосвещениците Анна и Каиафа, биде слово Божие към Иоана, син Захариев, в пустинята.

3. И той обиколи цялата страна около Иордан и проповядваше покайно кръщение за опрощаване грехове,

4. както е писано в книгата с речите на пророк Исаия, който казва: "гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му;

5. всеки дол ще се изпълни, и всяка планина и рътлина ще се снишат, кривините ще се изправят и неравните пътища ще станат гладки;

6. и всяка плът ще види спасението Божие".

7. Иоан говореше на човеците, които отиваха при него да ги кръсти: рожби ехиднини! кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв?

8. Прочее, сторете плодове, достойни за покаяние, и не начевайте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне Аврааму чеда.

9. И секирата лежи вече при корена на дърветата: всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън.

10. И питаше го народът и казваше: какво тогава да правим?

11. Той отговори и им рече: който има две дрехи, нека даде ономува, който няма; и който има храна, нека прави същото.

12. Дойдоха и митари да се кръстят, и му рекоха: учителю, какво да правим?

13. А той им отговори: не изисквайте нищо повече от това, що ви е определено.

14. Питаха го тъй също и войници и казваха: а ние какво да правим? И рече им: никого не притеснявайте, не клеветете, и задоволявайте се с вашите заплати.

15. Когато пък народът очакваше, и всички мислеха в сърцата си за Иоана, дали не е той Христос, -

16. Иоан на всички отговори и рече: аз ви кръщавам с вода, но иде по-силният от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата: Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън.

17. Лопатата Му е в ръката Му, и Той ще очисти гумното Си, и ще събере житото в житницата Си, а плявата ще изгори с неугасим огън.

18. Така и много друго благовестеше той народу, като го утешаваше.

19. А Ирод четвъртовластник, изобличаван от него зарад братовата си жена Иродиада и зарад всичко, що бе лошо направил Ирод,

20. прибави към всичко друго и това, че затвори Иоана в тъмница.

21. А когато се кръсти целият народ, и когато Иисус, след като се кръсти, се молеше, отвори се небето,

22. и Дух Светий слезе върху Него в телесен вид, като гълъб, и чу се глас от небето, който казваше: Ти си Моят Син възлюбен; в Тебе е Моето благоволение!

23. Иисус, когато начеваше служението Си, беше на около трийсет години, и беше, както мислеха, син Иосифов, Илиев,

24. Мататов, Левиин, Малхиев, Ианаев, Иосифов,

25. Мататиев, Амосов, Наумов, Еслимов, Нагеев,

26. Маатов, Мататиев, Семеиев, Иосифов, Иудин,

27. Иоананов, Рисаев, Зоровавелев, Салатиилев, Нириев,

28. Мелхиев, Адиев, Косамов, Елмодамов, Иров,

29. Иосиев, Елиезеров, Иоримов, Мататов, Левиин,

30. Симеонов, Иудин, Иосифов, Ионанов, Елиакимов,

31. Мелеаев, Маинанов, Мататаев, Натанов, Давидов,

32. Иесеев, Овидов, Воозов, Салмонов, Наасонов,

33. Аминадавов, Арамов, Есромов, Фаресов, Иудин,

34. Иаковов, Исааков, Авраамов, Тарин, Нахоров,

35. Серухов, Рагавов, Фалеков, Еверов, Салин,

36. Каинанов, Арфаксадов, Симов, Ноев, Ламехов,

37. Матусалов, Енохов, Иаредов, Малелеилов, Каинанов,

38. Еносов, Ситов, Адамов, Божий.

2. там Той биде изкушаван четирийсет дена от дявола, и нищо не яде през тия дни; а като се изминаха те, най-сетне огладня.

3. И рече Му дяволът: ако си Син Божий, кажи на тоя камък да стане хляб.

4. А Иисус му отговори и рече: писано е, че не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово Божие.

5. И като Го възведе на висока планина, дяволът Му показа всички царства на вселената в един миг време.

6. И рече Му дяволът: Тебе ще дам властта над всички тия царства и славата им, понеже тя е мене предадена, и аз я давам, комуто искам;

7. ако, прочее, ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.

8. Иисус му отговори и рече: махни се от Мене, сатана! защото писано е: "Господу, Богу твоему се покланяй, и Нему едному служи".

9. И заведе Го в Иерусалим, постави Го на храмовата стряха и Му рече: ако си Син Божий, хвърли се оттук долу;

10. защото писано е: "на Ангелите Си ще заповяда за Тебе да Те запазят;

11. и на ръце ще Те понесат, да не би някак да препънеш о камък ногата Си".

12. Иисус му отговори и рече: казано е: "няма да изкусиш Господа, Бога твоего".

13. И като свърши всички изкушения, дяволът отстъпи от Него до някое време.

14. И върна се Иисус със силата на Духа в Галилея; и пръсна се мълва за Него по цялата околна страна.

15. Той поучаваше в синагогите им, прославян от всички.

16. И дойде в Назарет, дето бе възпитан, и по обичая Си влезе един съботен ден в синагогата, и стана да чете.

17. Подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като разгъна книгата, намери мястото, дето бе писано:

18. "Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените,

19. да проповядвам благоприятната Господня година".

20. И като сгъна книгата и я даде на слугата, седна; и очите на всички в синагогата бяха насочени в Него.

21. И почна да им говори: днес се изпълни това писание, което чухте.

22. И всички Му засвидетелствуваха, и се чудеха на благодатните Му думи, които излизаха от устата Му, и казваха: не е ли този Иосифовият син?

23. Той им рече: навярно ще Ми кажете поговорката: лекарю, изцери се сам; направи и тук, в твоето отечество, онова, което чухме, че е станало в Капернаум.

24. И рече: истина ви казвам: никой пророк не е приет в отечеството си.

25. Наистина ви казвам: много вдовици имаше в Израиля в дните на Илия, когато беше затворено небето три години и шест месеца, тъй че настана голям глад по цяла земя;

26. и нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при вдовицата в Сидонска Сарепта;

27. тъй също много прокажени имаше в Израиля при пророк Елисея, и нито един от тях не се очисти, освен сириецът Нееман.

28. Като чуха това, всички в синагогата се изпълниха с ярост;

29. и станаха, та Го изкараха вън от града и заведоха навръх рътлината, на която бе построен градът им, за да го блъснат надолу.

30. Но Той премина посред тях и си отиде,

31. и слезе в Капернаум, галилейски град, и ги поучаваше в съботни дни.

32. И бяха смаяни от учението Му, понеже словото Му беше с власт.

33. В синагогата се намираше един човек, който имаше нечист дух бесовски, и той завика с висок глас:

34. о, какво имаш Ти с нас, Иисусе Назареецо? Дошъл си да ни погубиш ли? зная Те, Кой си Ти, Светия Божий.

35. Иисус му запрети и рече: млъкни и излез из него. И бесът, като го повали всред синагогата, излезе из него, без да му повреди ни най-малко.

36. И ужас обвзе всички, и разсъждаваха помежду си и казваха: какво значи това, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?

37. И се разнесе слух за Него по всички околни места.

38. След като излезе от синагогата, Той влезе в къщата на Симона; а тъщата Симонова бе заболяла от силна огница, и Го молиха за нея.

39. Като се приближи до нея, Той запрети на огницата, и тя я остави. Болната веднага стана и им прислужваше.

40. А при заник-слънце всички, които имаха болни от разни болести, завеждаха ги при Него; а Той, като слагаше ръка на всекиго от тях, изцеряваше ги.

41. Излизаха тъй също и бесове из мнозина с вик и казваха: Ти си Христос, Син Божий. А Той ги мъмреше и не оставяше да казват, че знаят, какво Той е Христос.

42. А когато настана ден, Той излезе и отиде в самотно място; а народът Го търсеше и, като дойде при Него, задържаше Го, да си не отива от тях.

43. Но Той им рече: и на другите градове трябва да благовестя царството Божие, защото затова съм пратен.

44. И проповядваше в синагогите галилейски.