Книга за книгата Откъдето и да я погледнеш, "Мистерията Лим"



страница2/4
Дата25.07.2016
Размер0.98 Mb.
#5451
ТипКнига
1   2   3   4

Пламен (България)

Къде изчезна питането за книгата на Борислав Русанов? Не е ли малко непочтено да налагате цензура за такъв тип въпроси? Не ви ли е ясно , че колкото едно нещо повече се забранява и омаловажава, то толкова повече то ще се търси? Видях вашето отворено писмо към г-н Русанов. Уважавам правото ви на мнение. Но ако сте почтени, ще дадете право на отговор и на него. Нека всеки прецени каква е вината му и имал ли е той някакви користни цели.Искам да ви съобщя, че дебатът за книгата и нейният автор вече напусна пределите на Свищов.Мисля,че негово величество читателят ще бъде най-обективният съдник. И... пазарът.

А книгата за много кратко време е на изчерпване. За тези, които искат да я прочетат, предлагам един много лесен начин за закупуването ѝ. Напишете google.bg, a след това в прозорчето Борислав Русанов. След това ще откриете електронни адреси за закупуване. Приятно четене на всички!

А на родителите на загиналите деца пожелавам мир, любов и ...здрав разум. Защото децата го заслужават. Те бяха прекрасни тук, на Земята, а според мен са същите и в другия, по-справедлив свят.


Явор (София, България)

по повод откритото писмо до г-н Русанов:

всичко това, което са преживели въвлечените в нещастието, е или безсмислена трагедия и ако е така, то остава само да страдаме или... е един урок, нещо което се случва, за да ни разтърси от дълбините и нещо в нас коренно да се промени... в книгата на Борислав Русанов е възприет точно вторият поглед - именно жертвата и изкуплението, нещо, което се стоварва върху нас със страшна сила, но не за да ни смаже, а да ни накара да видим с особена яснота нещата от живота си и да отсеем какво е ценното, къде сме пропуснали, къде сме загубили и КАКВО МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ ОТТУК НАТАТЪК... Когато човек погледне с този поглед на нещата, ще разбере и какво е направил г-н Русанов. И още нещо... Прочитайки книгата, се сещам за онези думи на Л.Н.Толстой - че писателят трябва да пише само тогава, когато е почувствал, че ако не излее върху листа това, което напира в него да бъде изразено, той просто ще умре... От книгата ще почувствате, че никакви комерсиални цели не са водили г-н Русанов, а именно - той е написал книгата под неудържимия напор на чувствата, събитията от неговия вътрешен живот...

А относно коментара на сп. Тема - той не заслужава внимание предвид, че го е писал поредния плитък журналист, същият като хиляди платени драскачи, които отиват на работа да наплюят или похвалят някого...


Кремена Манзарова (България)

Въпросът, свързан с набавянето на книгата беше изтрит, поради съвсем логична причина. Както сам сте си отговорил, мястото, където можете да я търсите и откриете, е друго. Google.com е достатъчно позната и разпространена търсачка.Този форум не е, за да се търгуват предмети, а за да се изрази мнение. Сами забелязвате, че ако наистина имаше цензура, Вашите мнения нямаше да бъдат публикувани. Трибуна не е отказана на никого.


Венцислав Евтимов (Свищов, България)

Жалко, че има хора в този сайт, които подкрепят един напълно луд човек, учител и самозван писател, който изведнъж се превърна в един толкова страдащ и близък на загиналите деца и на нас страдащите родители! "Писател", който не си направи труда да попита дори родителите, може или не може да напише книга за Мистерията Лим! "Писател", който въобще не е запознат с Мистерията Лим, тъй като нито е присъствал на тази екскурзия, нито познава загиналите деца, нито познава страдащите родители. А познава единствено учителките - неговите колежки, които оставиха подопечните им да се издавят в автобуса и даже не ги потърсиха след катастрофата! Човек, учител и писател, за който знаем единствено, че е член на съмнителни секти, лош педагог и учител, който децата в училището, където работи, не обичат!

Жалко за господата, които го защитават тук! Повярвайте ми - не е тук мястото, където да обсъждате качествата на Русанов като писател и като ангел-спасител за родителите и за всички хора, съпричастни към тази трагедия!!!

Аз, като родител на Антоана, НЕ ИСКАМ, НЕ ЖЕЛАЯ, съмнителен тип като Русанов да обсъжда и да петни името на детето ми, още по-вече, че тя приживе не изпитваше добри чувства към такъв тип учители! Убеден съм, че ако тя беше жива, би казала и написала същото!


Iglika Besson (France)

Всеки има правото да мисли – но мъдро да мисли, да чувства – но с обич да чувства и да постъпва добре.Не виждам да е престъпено това право в книгата, посветена на децата – с размислите си Борислав Русанов търси светлината, със сърцето си - любовта, и с думите и делата си - доброто. Да има различна от вашата гледна точка не е престъпление, а осъдителното ви писмо най – меко казано не е на място. Също би било добре да осъзнаете и факта, че благодарение на това вдъхновено художествено послание хора не само от България, но и от целия свят се молят за душите на Вашите дечица и за Вас (лично аз имам приятели в Съединените Щати и в Индия, които също вече са прочели „ Мистерията Лим ”...) – всички тези непознати отварят сърцата си за Вас като към свое свято в страданието семейство. Почувствайте топлотата им и не ги отблъсквайте!...

Iglika Besson, 11190 France

P.S. Също така Ви моля да поместите коментара ми във Вашия сайт, за да могат и други читатели да се запознаят с него и евентуално да се включат със свои отзиви –считам, че това би допринесло за обективиране на ситуацията.

Интересувам се и дали авторът на „Мистерията Лим” е отговорил на Вашето писмо и кога ние читателите можем да се запознаем и с неговата гледна точка? Въпреки всички изложени в писмото критики към книгата на Борислав Русанов, целите и собствената му личност, както и надмогвайки наранените си чувства от факта, че някой друг си е позволил да преживее трагедията на Вашите деца, все пак Вие не се колебаете да поискате сметката, която творбата може да пожъне, за създадената от Вас Фондация. Да охулим извора,но да източим водата... Четейки доводите в отвореното писмо, лично аз изпитвам съмнения в ползата, която толкова негативно настроени личности могат да принесат с дейността си.

На последно място – относно критичната забележка на списание „Тема”: очевидно авторът ѝ не се интересува от духовна литература, което мога да разбера –всеки човек има различна насоченост.От друга страна, явно му липсва известен усет, след като от „Мистерия”, посветена на смъртта на деца, очаква вид криминален роман. Така или иначе, нека „грехът” на Борислав Русанов да е в това, че е написал стихотворение за загиналите при земетресението през 1977 година... Изрази от рода на "каша", "бъркотия" и "кюп" сами по себе си разкриват нивото на сериозност и авторитет на списанието. Трето, нападките, че е съчинил „жълти факти”, слушайки разказите на трети лица, вместо да се консултира с документите – все пак случилото се е било документирано именно въз основана изявленията на свидетелите, и като такива последните не се явяват „трети лица"... И после, относно личните му философски размишления, духовни търсения и разговори с близки – моето мнение е, че ако беше изложил просто голите факти, книгата му не само щеше да остане „без сърце", но и нямаше да има каквато и да била художествена стойност и оттам – нужда да бъде издавана. Именно личното търсене на изходи светлината, която открива в тунела, дава подтика на всеки сам да предприеме пътешествието към дълбините на душата си и да потърси има ли разрешение тази в крайна сметка касаещ ни всички въпрос за смъртта. И накрая – критиката, че книгата е изпълнена със съновидения и паранормални явления, размисли за Бог, апостоли и светии – странно е подобно „обвинение” от хора, наименовали фондацията си „Ангели от Лим" –а какво са ангелите за Вас, от кой свят идват, нормални ли са или паранормални, достатъчно свети ли са за паметта на децата или я „оскверняват”, както авторовите изповеди?


MuXu (Свищов, България)

Аз съм ученичка на г-н Русанов, от три години той ми е класен и не съм склонна да се съглася с обвиненията към него! Това са пълни безмислици, ако той беше лош учител ние щяхме ли да го обичаме? Да го уважаваме? Той е един прекрасен човек и педагог! Доколкото за книгата, прочетох я и съм силно впечатлена, не съм се и съмнявала, че г-н Русанов ще напише такава творба, тя завладява сърцето, но това могат да го кажат само хора, които СА ПРОЧЕЛИ книгата! Другите могат само да гадаят и да остават с лошо впечатление от коментарите на хора, които са много бясни заради тяхната слепота!!!!




Пламен (България)

Уважаеми родители,

Май някои от вас започват да си изпускат нервите. Разбирам болката ви, плакал съм за децата ви, но квалификациите, които правите относно Борислав Русанов, са меко казано обидни за тоя форум. От тях следва, че някои от вас може би имат няколко висши образования /на психиатри, филололози.../ Във всеки форум тези думи щяха веднага да бъдат изтрити. Да не говорим, че те се наказват съгласно НК. Но нека бъдем благосклонни. Все пак са породени от голямата мъка.

И... искам да ви припомня, че някъде в българската литературна класика беше казано:''Лудите...лудите...те да са живи” /цитирам по памет/. Без лудите нямаше да я има България. Кой знае дали ''лудият'' Борислав след време няма да се окаже по-мъдър от всички.

А относно сектите - те отдавна са престанали да бъдат плашило за цивилизованите държави. В САЩ има много разрешени от закона секти и духовни общества, а е най-развитата страна в света. Не можем всички да бъдем еднакви във вярванията си. Освен ако не живеем в диктатура. А може би желаете да се върне времето на другаря Тодор Живков?

Писмото на това дете ме развълнува и ме накара да мисля, че нашата страна я очаква добро бъдеще след като и младите хора в едно малко провинциално градче не се страхуват да напишат това, което мислят.

Днес тези, които не са чели тази книга, а и дори тези, които са я чели, се питат къде е истината. Нали не може да има две истини едновременно? И си задават много въпроси. Аз не правя изключение. Oтговорите ви могат да послужат за ново открито писмо. Но този път до мен. А може и до други, които мислят като мен. Те са следните:

- Не знаехте ли, че този дълъг маршрут не може да се пропътува без да се пътува през нощта?

- Не знаехте ли, че този маршрут е доста труден за пътуване през нощта?

- Не знаехте ли, че ръководителите на автобусни фирми, в името на печелене на клиенти, намаляват цените на предлаганите от тях екскурзии за сметка на натоварването на водачите?

- Подписахте ли декларации, че сте съгласни децата ви да участват в екскурзията?

- До каква степен водачът е виновен за случилото се ?

- Какво би направил всеки от вас, ако не бяха ваши деца, в такъв момент?

- Мислите ли, че е справедлива наложената на водача присъда? Не смятате ли, че и той, подобно на вас, е жертва на случилото се?

- С какво очерни паметта на децата ви книгата на Борислав Русанов?

- Мислите ли да напишете по-добра от нея и какво ще бъде нейното съдържание?

- Наистина ли мислите, че няма честни хора, които не смятат, че е морално да печелят, използвайки скръбта на други хора?

- Знаете ли, че в момента печалбата от написването и издаването на една българска книга е нищожна и едва покрива разходите за издаването и?

- Не видяхте ли в представянето на книгата на Борислав Русанов, че тя е негова първа на официалния книжен пазар?

- Чели ли сте други негови книги и какво е мнението ви за тях? Не мислите ли, че той има качества да спечели тези пари от друго място /телевизионни игри, Еврофутбол и др./, вместо да се ''навира между шамарите''?

- Повлия ли тази трагедия върху външния вид на Борислав Русанов...

Anna de Paula (United States)

Уважаеми родители,

Първо искам да се представя: казвам се Анна де Паула и съм родена и израснала в Свищов. От 7 години живея в Бостън, САЩ.

Имах огромното удоволствие да съм свидетелка на целия процес на написването на книгата “Мистерията Лим” от Борислав Русанов и затова искам да изразя моето мнение във връзка с откритото писмо, което вие сте публикували в сайта на вашата фондация и във в.”Дунавска зора”.

Познавам Борислав Русанов от 16 години. Той беше мой учител и класен ръководител. Ако трябва да го характеризирам като човек с няколко думи, то те биха били: безкористен, благороден, чистосърдечен, автентичен и любвеобвилен.

Всички ние сме различни хора, с различни разбирания и вярвания /нито по-лоши, нито по-добри/. Тук, където живея, светът е толкова разнообразен – само си представете, че във всяка публична институция, като болница или съд, всички документи са преведени на над 30 различни езика. Буквално навсякъде срещаш хора, които са коренно различни от тебе по цвета на кожата, езика, религията, културата, разбиранията. И как е възможно всички тези хора да живеят и работят заедно по най-мирен начин? Само защото те имат уважение и толерантност един към друг. Уважение не означава, че трябва да променим нашите разбирания и да следваме нечии други, а просто да не пречим на другите да живеят според собствените си разбирания.

Умолявам ви и вие да имате уважение и толерантност към други хора, които са или участници, или свидетели на събитията сполетели вас. Може би те имат различни гледни точки, дори различно възприятие на това, което се е случило. И дори не е нужно да се опитвате да ги разберете или да намерите смисъл в тях. Просто е необходимо да покажете толерантност, да им дадете правото да съществуват редом с вашите, без да ги окачествявате или осъждате негативно.

Всеки човек заслужава свобода на словото си. Но от всички хора Борислав Русанов го заслужава най-много, защото той никога не би го използвал с лоши или комерсиални цели. Аз знам със 100% сигурност, че ако думите не бушуват в него, напъвайки да излезат на листа хартия, той не би ги написал пък даже и за 1 милион долара в Холивуд. Този човек има абсолютно чисто сърце, неговата единствена цел в живота е да повдигне другите на едно по- високо стъпало в живота. И тъй като го познавам от 13-годишна, знам, че той използва дисциплината, която преподава, за да окуражава децата да израстват не само интелектулно, но и духовно - особено в аспекта на това да бъдат достойни, със самочувствие, уверени, мъдри, чистосърдечни и автентични.

Дори не смятам да навлизам в обяснения на неговата гледна точка или вашата. Това изобщо не е най-важното. Нима човек трябва и може да изучи всички гледни точки за нещата, които го интересуват? Най- важното е да се научим да толерираме, преди да осъждаме, и да уважаваме, преди да критикуваме. Осъждането е една агресия от най-висша форма. С него ние просто заявяваме: в нашия свят няма място за този човек, за тази гледна точка, за тази вяра, религия, култура. Но това е абсурдно, защото нашия свят го споделяме с милиони и милиарди други хора, всеки уникален сам по себе си. В днешния век няма място за войни и конфликти, основани на нетолерантност.

Затова ви призовавам да махнете бинта от раната си и да позволите и на други хора да страдат и преживяват случилото се по техния собствен начин и със сигурност тя ще хване коричка по-бързо /макар че никога няма да бъде заличен белега /. Не поставяйте етикети на нещо, което не сте могли да разберете. Ако аз харесвам да чета романи, нима трябва да окачествявам като долнопробни книгите с поезия, само защото не отговарят на моя вкус? И също да започна спорове и публични конфликти с всички любители на поезия? Светът със сигурност би бил невероятно по-беден, ако беше подреден единствено по наш вкус. И тъй като, колкото и да се опитваме, не можем да спрем писателите да пишат, птиците да пеят, хората да изповядват различни религии и духовни виждания, не е ли по-добре да се усмихнем и да продължим по пътя си, вместо да се нападаме, плюем, нагрубяваме /понякога дори убиваме и нараняваме/?

Един човек ще напише роман, друг стихотворение, трети ще нарисува картина......и ето вие може би ще гледате и няма да можете да повярвате, че те всички са били вдъхновени от едно и също нещо, но това е реалността – че всички те ЧУВСТВАТ по различен начин......виждат едно, но чувстват различно.

Искрено се надявам, че това писмо ще допринесе за възцаряването на уважение и благородство в моя роден град спрямо един човек, който притежава и двете в изобилие. Борислав Русанов е човек, без който светът би бил беден – беден откъм любов, светлина, творчество и най-висши морални стойности. И именно затова е трудно да повярвате, че човек, който на пръв поглед е само страничен на тези събития, всъщност може да преживява такива дълбоки чувства. Аз ви казвам, че такъв човек или е шарлатанин, или е светец, и Борислав Русанов със сигурност върви по стъпките на светците. Може би, ако за миг повярвате в чистотата на неговите чувства и намерения и свалите всички барикади и оръжия, и вие като мен, ще откриете, че това е човек, с който болката се понася по-леко и всеки ден носи нова надежда.

С уважение:

Анна де Паула

Бостън, САЩ
Снежина (България)

Уважаеми родители,

Питам се дали вие всъщност сте прочели "Мистерията Лим" или реагирате на самия факт, че някой пише книга за децата Ви без Ваше разрешение. Болката Ви е голяма, но не разбирам защо осъждате човека, чрез когото те получиха неръкотворен паметник в сърцата на толкова много хора. Всички чухме за трагедията преди 2 години, всеки си каза "каква мъка за тези хора", "горките дечица-толкова малки и невинни", "Боже, нека не се случват такива беди, никой не заслужава такава скръб"... И това беше. За нас - страничните, животът си продължи. До момента на появата на тази книга. Тя е разтърсваща, тя направи децата Ви част от нас, тя не може да се чете спокойно. Сълзите, които извират от душата са за Вашите деца, любовта и състраданието са за Вас, молитвите ни са за душите на децата, които вече не са ни чужди, ние ги познаваме чрез тази книга. Вярвам, че тя направи много хора по-добри, защото е изстрадана, написана със сърце и носи светлина и вяра. Светлина, вяра и любов, които са Ви най-необходими сега, и които всички читатели отправят към Вас. Не ги отблъсквайте с ненужни хули. Дребнавостта на коментарите Ви е ... не искам да използвам силни думи. Ако можете - отворете прозорците, за да влезе светлина, ако не можете или не искате - не оспорвайте правото на другите да стигнат до светлината чрез съпреживяването на тази книга.
Дани (Хасково, България)

Ние, обикновените хора, които плакахме мълчаливо заедно с вас, ви прощаваме заради децата ви.

Ние, анонимните, ежедневни майки и бащи, разбираме колко ви е трудно да превърнете болката от загубата в урок по благородство, мъдрост и Любов.

Ние се молим сърцата ви да се отворят за Светлината и Любовта, които излъчва книгата на Борислав Русанов.


Стефан (Хасково, България)

Напълно ви подкрепям. Никой няма право да използва трагедията, за да печели. Той е един болен човек и само в държава като нашата му е позволено да възпитава и учи децата ни. Защо не напише друго, защото няма да се издаде.


Гергана Савова (Свищов)

Беше 21 часа, когато отворих първата страница на книгата. Мислех да прочета няколко страници и да лягам, понеже на другия ден ме чакаше тежка програма, но не стана така, както бях планирала. Книгата ме грабна още от начало. Изпълнена с толкова любов и емоция, в главата ми започна като на лента да преминава онзи проклет 04.04. Всичко беше толкова истинско, сякаш отново бях там…

Познавам Борислав Русанов и мога да кажа, че няма човек, който може да напише нещо по – стойностно за случая. В тази книга той е излял мъката си и е показал колко е обичал децата, а и продължава да ги обича.

Родители, моля Ви седнете и прочетете книгата без никакво предубеждение още от самото начало и ще видите колко любов и топлина има в нея. Ще разберете, че тази книга е духовен паметник на Вашите деца, защото тя ще се чете и след 100 и след 200 години. Сърчицата на Вашите деца бяха изпълнени с любов – нека и Вашите бъдат такива… Хората казват, че когато не разбираш нещо, не го допускаш до себе си… Допуснете книгата до себе си и ще разберете истинското ѝ послание.

А аз мога само да поздравя Борислав Русанов за „чудото”, което е сътворил, и да му кажа, че никога не съм чела нещо, което така да се е отразило на виждането ми за света и така коренно да е преобърнало мирогледа ми.
Пламен:

Написаното от Гергана е мощна подкрепа за написаното в книгата, посветена на загиналите деца от Свищов. То още веднъж доказва, че не са прави онези, които мислят, че много събития, отразени в ''Мистерията Лим'', нямат почти нищо общо с истината и... че авторът е може би луд, сектант... И.. тази книга е написана с користна цел и.... е обида за паметта на загиналите деца.

А според мен „Мистерията Лим'' е духовен паметник за тези млади души!
Митко:

Познавам Борислав /Благослав/  от студентските му години. Още от тогава за мен личи ясно как сякаш е бил подготвян дълго в житейския си път един литератор, педагог, родител и отговорен човек за много тежката задача наречена “Мистерията Лим”. От творчеството му съм впечатлен силно от предната му книга “Евангелие на Любовта”. Там, като в едно подарено от светлите ангелски ликове преживяване, той е  излял “Кодекса на Христовата Любов”. Читателят открива с учудване, че това всъщност не е кодекс, а една хармония, едно докосване до Истинската същност на живота. Тази същност обаче е така въздействаща, че превзема всяко сърце, което се докосне до творбата. Читателят е спечелен  с впечатляваща лекота по един неуловим начин. Обяснението е в съчетаването на силата на искреността с правдивостта на откровенията. Съзнанието на читателя се разширява мигновено до необятните простори на Вселената, докато в този същия миг сърцето му преживява себе си като най-чистото нещо на света. Въздействието е силно, достигащо до чувството за възраждащото се първо начало в човешкото същество. От момента, в който се запознае с Евангелие на Любовта, човек придобива способността възторжено да преживява собствената си личност.

Едно неочаквано и за мен, а вероятно и за Борислав, продължение на темата за Христовата Любов е следващата му книга - “Мистерията Лим”. Една епична творба, която е извикана от живота, разкриваща  смазващата  човешка трагедия и мястото на нашия съвременник в нея. Там може да се види присъствието на Любовта в нежното отношение на автора към сякаш дълго приготвяните за жертвата на века деца, към човешката болка на най-близките им любими родители, приятели, учители и съученици.

Всеки от персонажите е запазен с автентичното си име, за да не се нарушат или изкривят авторовите преживявания – фини нишки от жизнени ситуации изтъкани от Любовта. Отделни моменти от повествованието разкриват общуването на детските съзнания с техния водач в красотата на живота, обичан учител, който отблизо е изживявал всеки миг от   многогодишното събуждане на детските души за ценностите на света. Авторът е непрекъснато край децата с грижите на учителя по литература,  с майсторството на педагога, с качествата на обичан приятел на детските души и непоколебим следовник на законите на Любовта.

Непосилната тежест за най-близките на децата – родителите, но и за автора, тази трагедия разиграла се край Лим внезапно осветлява всички нейни съвременници в светлината на Христовата Любов. Тази светлина рисува човешките взаимоотношения, случките, събитията, преживяванията, конфликтите и проявите на морален подвиг и морално колебание, героичното себеотрицание и егоистичното отстъпление. Книгата е пробен камък за пътя на човешката душа към ерата на добродетелта.
Вилияна:

Прочетох „Мистерията Лим” и не знам дали има такива думи, с които да се опише какво мисля за написаното. След прочита ѝ бях не само изумена и потресена от нещата, които са се случили в този злокобен ден и след него, но и бях безкрайно впечатлена. Познавах много от загиналите… за жалост или може би за щастие и аз не знам. Но знаех, че те са изключителни същества и много можеше да се научи от тях. Мисля, че точно Б. Русанов трябваше да напише тази книга и че точно така книгата трябваше да бъде написана. За да знаем ние по – обикновените какво наистина е станало. „Трети лица” в книгата няма и всички, които са я прочели, отлично знаят това! Тя не обвинява никой, не съди никой, чисто и просто излага друга гледна точка, която не може да бъде приета от всички, най – вече от родителите. Но знам, че трябва да избавят сърцата си от злото, което ги е обзело, да забравят за отмъщението, защото както казвам аз „отмъщението не връща загубеното”. Начинът, по който може да стане това, е прочит на „Мистерията Лим”. Искам също да поздравя Господина, че е имал сили да напише тази книга (за талант няма да говоря – просто е излишно - той го притежава в излишък) и вярвам от цялото си сърце, че тя ще стане, въпреки че още от излизането е, словесен паметник на скъпите ни Приятели!



Десислава:

Познавам господин Русанов от три години и смятам, че са напълно достатъчни, за да го опозная добре! Той е един невероятен и добродушен човек! Прочетох много внимателно неговата книга "Мистерията Лим" и съм изумена! Това е една страхотна книга, която ще разтърси всеки, който я прочете!



Весела Минкова – майка

Привет на всички читатели!

Реших и аз да напиша нещо, пък дано помогне!

Познавам Борислав Русанов бегло. Моето мнение е, че не заслужава калта, която се изсипва отгоре му. Подкрепям изцяло написаното от Анна от Бостън. Тя описва най - точно що за човек е авторът на книгата, предизвикала такова възмущение. Познава го добре.


Скъпи родители,

На Вас ще пиша за моите си лични чувства. Когато се случи трагедията с Вашите деца и аз като всички българи изтръпнах и дълбоко Ви съжалих. Но - толкова! Всяко чудо е за три дни! Медиите даваха по малко информация. Тя ни сещаше за случилото се. Истински преживях Вашата лична болка когато прочетох книгата на Борислав Русанов. Плаках дни наред, колкото пъти се сетех. Никога досега не съм ляла толкова сълзи за филм или книга. За пръв път осъзнах мащабите на катастрофата, сполетяла Вас и съпричастните Ви хора!

За моя изненада, събитията се развиха по доста опак от моя гледна точка начин. С интерес следих словесните престрелки между родителите и автора на книгата. Те ме накараха още по - дълбоко да Ви съжалявам. Вашите думи по повод личността на автора показва че не го познавате. Та той е обучавал и възпитавал Вашите деца!

Отдавам това не на Ваши лични качества, а на трудното време, което ни кара да се държим като вълци.

Вместо благодарност - дълбока и искрена, Вие изляхте кал върху единствения човек, който се опита да ви помогне. Благодарение на книгата хората започнаха да съчувстват искрено и да търсят начини да предотвратят занапред подобни трагедии. Преди това Вие бяхте просто част от новините. Нима очаквахте държавниците, изпратили венци, да ви помогнат? Думите и изказаните съболезнования са част от задълженията им.

Никой не може да върне децата, загинали така нелепо. Според мен важното след такива трагедии не е да се търсят виновни, а да се съберат отново сили за живот - по - пълен и по - мъдър. Книгата на Борислав Русанов накара всички, които са я прочели, да отправят мисли на съчувствие и кураж към всички пострадали. Накара т.н. ни общество да започне да мисли как да опази децата си.

Родители, нима не искате хората да ви помагат и съчувстват, за да съберете сили да продължите напред? Давате ли си сметка, че ако не беше книгата, "чудото" Ви наистина щеше да е за три дни?

Помислили ли сте каква сила трябва да има човек, за да напише подобна книга? А каква сила и смелост ще му трябват на този човек, за да продължи да живее с Вас и да отгледа децата си сред Вас?

Децата са смисъл на живота за всички ни.

От сърце Ви пожелавам да намерите сили да продължите да обичате хората! Вашата загуба ви е направила по - мъдри!







Стефана Митева – учителка по Български език и Литература

За Борислав Русанов и за неговата книга ” Мистерията Лим ”


Смирението е най – трудно

постижимата човешка добродетел.“

Николай Хайтов


     Има книги, които те грабват. Защото не са комерсиални. Защото перото на създателите им е топено в кръвта на сърцето. Такава е книгата на Борислав Русанов. Болката и обичта, милостта и състраданието са движили ръката му, когато е писал за жестоката истина – жестока за децата загинали в Лим; жестока за родителите, които ще си отидат от света с огромната мъка; жестока за учителите, които ще носят цял живот кръста си с чувството за вина.

     Има ли вина, има ли виновни? Не ще сме ние съдниците. Над нас е всевиждащият, всемилостивият, всеопрощаващият Господ Бог. Той ще ни съди всички и за всичко. Сигурна съм, че той е прибрал под крилото си чистите души на отишлите си от света деца. И си задавам въпроса – говорейки толкова често за трагедията и винейки се един друг, не нарушаваме ли светлия покой на тези бели ангели. Не е ли смирението, което ще доведе до помирението и до прошката.

      Моята цел не е да преценявам и да давам съвети. Всеки в своя живот се ръководи от сърцето си и от съвестта си.

     Плод на едно голямо сърце е книгата на Борислав Русанов. Тя се изчита на един дъх. Но прочитайки я, отново и отново човек се връща към страниците ѝ. Огромно умение и писателски талант са нужни, за да съумееш да се издигнеш до най – висшите сфери на душевното, на нравственото, и от там да слезеш до всички неща от живота, такъв какъвто е – пълен с болка, с жестокост и неистини.

      Трудно е да се определи жанрът на книгата, а и моята цел не е такава. Аз не съм литературен критик, аз съм учителката на Борислав по литература. Познавам го от 14-15 годишно момче, със светли помисли и поведение, достойно за уважение. И сега е такъв. Само огромната болка от смъртта на 12-те деца се е притаила в светлия му поглед и е прошарила с бели нишки косата му.

     И само, който го познава, може да го разбере, защото сега той е учител, а през сърцето и през ума на учителя минава всяка едно дете. И когато кътчето в сърцето остава празно – болката е непоносима. Това оценявам в книгата на Борислав Русанов – този вик на непоносима болка и на всеопрощаваща любов.

     И нещо друго има – опитът да се сближат два бряга на една река. Сигурна съм, че това няма да стане. Защото между бреговете тече тъмната вода на страшната родителска болка и на жестокото чувство за учителска вина. Дали някога на двата бряга ще пораснат зелени дървета и ще цъфнат бели цветя, аз не зная. Не зная и дали ще потече светла вода, отразяваща небесната вис, но зная, че там, отгоре, ни гледат светлите погледи на дванадесетте бели ангели от Лим и търсят светлина и покой. Сигурна съм, че словата на Борислав Русанов със своята искреност са балсам за техните изтерзани души.

     А гражданската му позиция е достойна за уважение, защото тя е израз на висока нравственост и хуманизъм.












Една вечер съпругата ми Силвия сподели с мен, че майката на едно сляпо момче от града се е обърнала с молба към фондация „Ангели от Лим”, за да отпуснат някакви средства за сина ѝ, който е студент в София, а тя го издържа сама със скромната си заплата. Изказах съжаление пред Силвия: „Ех, как не е знаела тази жена да се обърне към мен за помощ! Имам желания да даря средства спечелени от продажбата на „Мистерията Лим”. А какъв по – хубав случай от този… но ти следи нещата и ако от фондацията не ѝ помогнат до един месец, тогава искам да ми уредиш среща с тази жена.” Така се и случи, защото от фондацията просто не сметнали за нужно да отговорят на молбата за парична помощ. Тогава проведох среща с жената – майка на сляпото момче. Тя ми обясни как при раждането е ослепял синът ѝ, какви мерки е предприемала в желанието си да му върне зрението и… как просто не ѝ стигат средствата, за да издържа момчето си като студент в София, а той много искал да учи… Като чух всичко това, ѝ казах, че съм издал книга в памет на загиналите в Лим деца и желая да помогна на сина ѝ с парите, които до момента съм спечелил от продажбата на книгата, т.е. със сума 400 лв. При което извадих парите и ѝ ги подадох. Тя беше дълбоко трогната и развълнувана. Понечи да ми целува ръцете, но аз я спрях. Тогава тя каза: „Направо не вярвам, че все още има хора като Вас. Г-н Русанов, знаете ли, че ако не ми бяхте дали тези пари така щедро, утре синът ми нямаше да има какво да яде… нямаше да има пари дори и за един хляб!” След няколко дни в свищовския вестник „Дунавска зора” излезе от нейно име и от името на сина ѝ благодарствено писмо. Ето и неговият текст:
На учителя Борислав Русанов благодарим!

 

      Изказвам сърдечна благодарност от мое име и от името на сина ми Ангел Ангелов студент първи курс в Медицинския факултет “Йорданка Филаретова” – София, който е незрящ, за направеното от сърце дарение – сумата 400 лева от Борислав Русанов – учител в СОУ “Николай Катранов” и автор на книгата “Мистерията Лим”.



      Независимо мрака в очите на сина ми, в сърцето му остава лъч светлина, че ще продължи напред. Затова благодарим от сърце!

                                                               Мима Спасова

                                                               Гр. Свищов
След това направих и други дарения със средства, спечелени от продажбата на „Мистерията Лим”: по 100 лв на приятелско семейство от Калоян, чиято къща бе пострадала от наводнение, на детето на една приятелка, което е с церебрална парализа, както и за възстановяване на историческа къща в Арбанаси, където Петър Дънов създава „Завета на цветните лъчи”. Отделно дарих много бройки от книгата, защото (особено що се отнася до приятели) винаги съм изпитвал неудобство да продавам рожбите на душата си… И винаги съм предпочитал да ги дарявам… по закона на Любовта.

Междувременно продължаваха коментарите за „Мистерията Лим”:


Зани Недева:

Не познавах автора на книгата, но след прочитането ѝ успях да се запозная задочно с него. Прочетох книгата на един дъх, но не защото се чете лесно, а защото е невероятен извор на сила и мъдрост - четиво, което се докосва до човешките души и до Божията милост!

   За родителите вече всичко е само болка и безкрайна тъга... Но на фона на тази огромна трагедия Борислав Русанов ни казва какви трябва да бъдем и как да живеем - че прошката и Любовта вървят ръка за ръка и че преминавайки през света на разочарованията и съмненията да запазим святостта си и вярата в Него, и чувството за вечност в настоящето...
   Надявам се да продължи да пише, защото улавя лутанията на човешката душа и дава отговори на въпросите, които ни вълнуват.
Кристияна:

Познавам г-н Борислав Русанов от много малко време, но въпреки това успях да разбера какъв човек е. Любовта към учениците му, искреността му и още куп негови добродетели са причина да се привържа толкова много към него.

В книгата "Мистерията Лим" г-н Русанов излива истинските си чувства, преживявания, мъки... Това е една "изплакана" книга, книга изляла се от дълбините на душата на този така отзивчив човек. Нормално е не всеки да подкрепя г-н Русанов и неговата книга, но това е въпрос на гледна точка. Aз лично не познавах всички от загиналите деца, но въпреки това благодарение на книгата успях да си направя изводи за тях и да разбера, че са били наистина прекрасни деца...

Мога само да поздравя г-н Русанов, че има необходимите качества и умения, за да излее всички свои чувства в една книга по такъв разтърсващ начин и да повлияе на всеки читател.


Ваня Костадинова:
- Веднъж да минеш моя праг...

- Да мина! - каза Финдли.

- И утре, знам, ще тропаш пак.

- Ще тропам! - каза Финдли.
"Финдли" Робърт Бърнс
     Книгата "Мистерията Лим" наистина тропа на прага на съзнанието ни. И прекрачването на този праг е изцяло заслуга на автора. Мистерията Лим - на прага на съзнанието на родителите, изгубили завинаги своите деца; на учителите, участници в екскурзията; на свищовската общественост. Прекрачването на прага... "Мистерията Лим" е един неконвенционален подход и поглед върху трагичното събитие, затова си позволявам да изразя мнение по подобен начин. Това е само едно мнение, на база информация и впечатления от книгата.
    Пред човешкото познание има два проблема: "проблемът Платон" - как може да се знае толкова много, след като разполагаме с толкова малко фактическа информация и "проблемът Оруел" - как може да се знае толкова малко, след като разполагаме с толкова много фактическа информация?
    "Проблемът Платон". Наистина няма никакви научни и неоспорими доказателства за живот след смъртта, но ние приемаме, че той съществува, може би за да преживеем липсата на скъпите ни хора. Съновиденията и мистериозните случки достатъчни ли са, за да убедят родителите, че техните деца са живи, но в друг свят? Толкова много ли знаем за живота след смъртта, за да го изтъкваме като аргумент срещу страданието? Родителите никога няма да приемат този аргумент! Всяка сутрин те застават до гроба, а не до леглото на детето си! Да ме прости авторът, но оставам с впечатлението, че децата ще бъдат запомнени само със смъртта си, а не с това, което, колкото и малко да е то, са постигнали за своя кратък живот! Ако животът след смъртта е мистерия, то нима реалният живот не е загадка? Как са решавали всеки ден тази загадка?

"Проблемът Оруел". Оневиняването, реабилитирането или... на учителите от Лим, означава ли, че се оневиняват и другите участници в екскурзията? За тях никъде не се споменава. А фактите са много. Само трите учителки от "Катранов" ли са на прицела на общественото мнение? Фактите са други - другите участници в ученическата екскурзия също преживяха своята Голгота. Някои дори вече са напуснали града. Явно в трагичната нощ е имало два вида поведение - поведение на участник и поведение на свидетел. Поведението на учителите на кого е било - на участник или на свидетел? А поведението на другите възрастни? За тях не се споменава? И може ли зад героизма на една учителка да се прикриват действията на другите? Знаем много, пишем малко. Липсва мнението на оцелелите деца за трагичната нощ. Какво казват те за инцидента, за участниците в него? А общественото мнение в град Свищов?

"Мистерията Лим" е Голгота. Но преди това е via dolorosa. И... веднъж прекрачил прага на съзнанието, тръгваш по него. Накрая те чака Кръста и... Възкресението!
Ивелина Иванова:

Здравейте, господин Русанов,

С голяма мъка пиша това писмо! Много съжалявам, че родителите не оценяват ни най-малко това, което сте направили в памет на техните деца. Всеки един от нас в гнева си върши неща, за които после малко или много съжалява. Лично аз не виждам защо трябва да пренебрегват тази книга и защо са обидени от това, че сте споменали точно на черния 04.04. за нея. Искам да приемете искрените ми извинения затова, че не мога да прочета тази книга. Нямам сили, нямам сълзи, нямам... Боли ме много, много, много! За Бога, тези деца са мои връстници! Те са новия живот. Те са светлия цвят на хубавия свят! Но вече ги няма... Случилото се с тези деца промени живота ми коренно. Преди все си виках – може ли животът да е толкова суров с всички, но след това разбрах, че животът винаги може да е много по-суров и много по-черен и мрачен. Аз знам, че всеки трябва да носи дори и малък спомен за тези деца. Време е да поемем и нашия живот в ръце и да пазим техния в сърцата си!!!

С голямо уважение и почит Ви благодаря, че написахте тази книга!



Б. Русанов:

Да, цялата история, лично за мен, беше много болезнена. Истинска трагедия, която преживях тотално. Имах чувството, че целият свят се е срутил върху мен. Питах се - ще мога ли да продължа напред, има ли смисъл? Задавах многобройни въпроси, търсех знаци, знамения... И... постепенно отговорите започнаха да идват - един по един, наред с изумителни от физическа гледна точка явления, които нямаше как по друг начин да бъдат възприемани, освен като знаци, които ми даваха душите на децата от отвъдното... заради вярата, заради любовта ми към тях, заради всички хора, които бяха загубили или някога ще загубят чрез смъртта любими, обичани същества. И тогава не просто разбрах, а прозрях - аз бях натоварен със задачата да напиша тази книга. Душите на децата я изискваха от мен и нямаше да ме оставят на мира, докато не свършех работата си. Знаеш ли колко безсънни нощи съм прекарал и колко сълзи съм изплакал, докато пишех книгата, а и след като излезе? Макар че тогава вече болката и притесненията бяха от по-друго естество. Но нямаше връщане назад. Трябваше да издържа докрай, въпреки всичко. Покрай книгата накарах много хора да видят "случая Лим" такъв, какъвто беше в действителност, а не такъв, какъвто някои от покрусените родители го представяха в медиите, т.е. "учителите оставиха децата ни да се удавят!" Тяхната гледна точка беше повлияна от огромната болка, която изпитваха.   Затова посрещнаха и книгата ми на нож. Тя беше неудобна за тях, въпреки прекрасните думи за децата им, защото от нея хората щяха да научат, че учителите не са убийци на деца, че и те са страдали жестоко и са били също жертви на нелепата ситуация, за която не са били подготвени. Освен това - едно от основните послания на книгата е за прошката, а те не бяха склонни да простят, включително и на мен, защото ме възприеха в ролята на адвокат на гореспоменатите учители. И друго, което не можеха да допуснат - че е възможно страничен човек, пък бил той и учител на децата им, да страда толкова, колкото са страдали и те... Но сякаш аз бях попил в себе си тяхната огромна болка! И написах книгата, защото исках да им помогна... Защото тази книга не е само болка, но тя е и надежда, и докосване до един по - възвишен свят в перспективата на който трябва да преосмислим земното си битие. И това е Смисълът да бъде написана и прочетена тази книга! Не случайно тя докосна толкова много сърца и накара много хора да се замислят върху истински важните въпроси на живота и да потърсят техните отговори.
Ралица Владова:

Книгата ти носи автентичност и неприкритост до дълбочината на Ошо. Чрез нея те виждам без посредник в Реалността, следвайки нишката на твоето съзнание. Книгата носи привкуса на автентичното изживяване, което отеква със силата на истинността си у четящия, носи усещането за разтърсваща Истина, споделена Истина. Болката, изтичаща от думите на Сърцето, се влива безпрепятствено, разтворила всички прегради, в Другото Сърце. Чрез думите на своята болка една душа се втича в Другите души. Така автентичността на Словото преодолява отчуждението в света. Чрез молитва и работа животът след всеки срив продължава. Смирението пред Божията воля – само то не е обидило съдбата… След като Йов не отхвърля Бога и в най – голямата си нищета, приемайки със смирение Божията воля, страданието му, великото страдание е възнаградено и всичко изгубено, отнето му е възвърнато многократно.



Снежина и Ралица Владови:

Мили хора,

Оставете бялата лястовица да носи надежда над гр. Свищов с новото знание! Никой не може да гледа безучастно независимо каква цена ще плаща! Знайте, че страданието е развитие! Развитие на човешката душа! Нещата имат стойност, когато са истински - в книгата всичко е живяна истина. Пътят към Истината това е Бог. Само Бог знае цялата истина. Оставете Бог да даде своята истинност. Вашият учител е поел риска да създаде хармония между всички, да може всеки да открие своята вина и намери пътя към смирението, а съвестта на всеки да намери баланса във везната на хармонията. Учителят Ви търси истината за случилото се и за света като съществуване! Окултното знание е една нова култура на знание. Децата на Свищов са една запалена негаснеща светлина! Дано Мъдростта докосне всяка будна душа, която да запази Свищовския дух!

Болката на родителите е неизмерима!

Има неща предречени и необратими! Жертвите дадени от вас са ни много скъпи! Има ли човешко сърце, което да не се трогне!

Нека бъде светла паметта на децата!Поклон пред нашите деца, огненото вълмо на кладата от нетленен огън, който ще вдигне духа на България и ще ни свети в бъдното, за да е будна съвестта ни.

Затова, молим Ви, прегорете горчилката и я превърнете в мъдрост, обич и Истина!

И Христос казва:

-Смирих се до смърт!
Станислав Кенов:

Книгата е хубава, въпреки че за някои е нереална, защото има прекалено много мистика и религия. Препоръчвам я на всички!


Пламен Георгиев:

Един нов духовен поглед към една голяма трагедия. Много любов и много скръб! Книга, която, типично по български, породи много полемики, съмнения за корист, родителско недоволство. Жалко... Тя носи толкова послания – за жертвата, за прошката, за красивата и необходима връзка с другия свят, за ценността на таланта...


Анна де Паула:

Книгата е едно невероятно четиво за хора, които търсят по – висш смисъл в това, което се случва покрай тях. Тя трябва да бъде прочетена със сърце, отворено към истини, които са много по – дълбоки от голите факти. Чудесен поклон пред тези невероятни деца!


Таня от Варна:

Прочетох книгата както се казва "на един дъх". В последствие имах възможността да посетя страницата, посветена на книгата и да прочета изявленията, да посетя този форум. Може би няма кой знае какво да добавя към вече изказаните мнения, но си мисля, че едно и също събитие или страдание предизвиква различни процеси в хората. Някои се замислят, променят към по-добро, разширяват съзнанието си, а други се озлобяват, за съжаление. Чудя се дали има поне един - двама от родителите на тези чисти душички, които да разсъждават по друг начин, които са готови да приемат нещата такива каквито са и да престанат да търсят "възмездие", виновни, да могат да простят от сърце. Не може да са всички еднакви. Жал ми е за тях и се моля от все сърце да могат да отворят сърцата си и да усетят Любовта, която струи от книгата на Б. Русанов. Сигурна съм, че на самите тях ще им стане по-леко.

Книгата е един неръкотворен паметник на техните деца.

Мили родители, нима не можете да допуснете, че някой друг освен вас може да обича с такива чиста и безкористна любов децата ви? Те освен че са ваши деца, са и граждани не само на България, те са граждани на планетата. И заслужават тази Любов. Както я заслужавате и вие, стига да можете да се отворите за нея.

Бъдете благословени!
Б. Русанов:

Във връзка с написаното от Таня, скоро попаднах в www.spiralata.net (чудесен сайт!) на една впечатляваща история, преразказана в книгата на Джордж Ричи "Завръщане от утре." Бих искал да я споделя с читателите: Героят, който разказва своята история, е Бил Коди - полски евреин. Действието се развива по време на Втората световна война: "Ние живеехме в еврейската част на Варшава - започна той бавно. Това бяха първите думи, с които той се обърна към мен - съпругата ми, нашите две дъщери и още три момченца. Когато немците завзеха нашата улица, те ни изправиха пред къщата и откриха огън с картечница... Аз ги умолявах да ми разрешат да умра заедно с моето семейство. Те чуха, че говоря немски, и ме причислиха към една работна група" - Той замълча - може би отново виждаше пред себе си своята съпруга и петте си деца. После продължи: "Тогава аз трябваше да взема решението - трябва ли да отвърна с омраза на войниците, които сториха това, или не? Решението взех наистина лесно. Аз бях адвокат и в моята практика често виждах какво може да стори омразата с човешкия разум и тяло. Току - що омразата беше убила шест човешки същества, които бяха за мен най - скъпото на този свят. Ето защо взех решението: през целия си живот - независимо дали това ще са няколко дни или много години - аз ще обичам всеки човек, когото срещна." И към това неизказано трагическо повествование Ричи добавя: "Обичта към всеки човек - това беше силата, която беше опазила този човек всред всички лишения. Тази сила ми се откри най - напред в Тексас, в болничната стая... и постепенно аз разбирах - ИСУС ХРИСТОС ВИНАГИ ИСКА ДА СЕ ОТКРИЕ, А ЧОВЕКЪТ ИЛИ СЪЗНАВА ТОВА, ИЛИ НЕ."
Емилия Атанасова:

Здравейте Борислав,

     Няколко дни преди Нова година моя приятелка ми изпрати Вашата книга.
     В началото, като всеки българин, ме заинтригува заглавието, защото това е толкова потресаващо тъжно събитие, че мисля, че едва ли някой в България не го е преживял. Та нали това са нашите деца – нищо, че точно ние не сме им родители.

     Понеже не съм литератор, не мога да направя рецензия на книгата Ви. Но искам да споделя с Вас, че прочитането й за мен беше едно пречистващо преживяване, каквото никога досега не бях имала. Оревах я от първия до последния лист. Изпитах такава сърдечна болка, че забравих за празниците и за всичко около тях.

     И аз смятам, че всичко това не е случайно и че книгата трябва да я прочетат колкото се може повече хора – и скептици, и невярващи, та белким им просветне.

     Мисля, че Вашата книга ще даде на всеки българин достатъчно ясни знаци кой е правият път!


Красимира Атанасова:

В “Мистерията Лим” се споделя болката и любовта към НАПУСКАЩИТЕ ни деца във всякакъв смисъл. Книгата беше една огромна Камбана, която произведе първите си тревожни, протяжни стенания. И до когото са стигнали и отекнали в сърцето му (ако има такова), Болката няма начин да не предизвика размисъл – размисъл за Нашата Отговорност тук, размисъл за Нашата Отговорност за Бъдещето. Нали нашите деца са точно това?! Те са нашето съкровище, нашият капитал, с който влизаме в утрешния ден ЗАЕДНО с тях. Какво ще им предадем, за да предадат и те на своите деца...?

         Що се отнася до нещастните родители – мисля си, че те не са готови в много отношения. Нужно им е още време... И не само на тях! Разигралата се битка, след излизането на книгата, беше смущаваща. Тя опорочи идеята. Но си напомням, че промените в съзнанието стават бавно и се изисква ВРЕМЕ.

          Това е вътрешното, скритото въздействие на книгата.


Кристияна:

Взех си книгата след училище и тъй като трябваше да уча, не можах да я прочета следобед. Започнах около 8-9 вечерта... прочетох едва няколко страници и не исках да я затварям. Родителите ми, обаче поискаха вече да си лягам, защото трябваше да ставам за училище. Угасиха лампата в стаята ми и си легнаха. Тъй като вратите бяха отворени, не можех да светна, а нещо ме човъркаше отвътре и исках да прочета книгата... взех мобилния си телефон и осветявах с него редовете на книгата... така четох до около полунощ... докато не я прочетох. След това най-сетне си легнах и мислих много за нея...Ще си призная, че по принцип не чета книги, а дори и да ги започна, не стигам до края. Това беше единствената книга, която прочетох от началото до края и вниквах във всяка една дума... Книгата наистина си заслужава...


На 6 април 2007 година беше направен нов опит да се дискредитира автора и да се отрече стойността на книгата "Мистерията Лим":
Пламен <parosan@abv.bg> -Шумен

Книга, която ще разтърси всяка чувствителна душа. Хроника на една голяма човешка трагедия, разказана по много умел начин. Един от редките случаи в българската литература ,в който се търси, и според мен се намира ,духовната причина за случващите се неприятности около нас. Вашето мнение за книгата можете да изпратите на е-mail: borislavil@start.bg


Тодор Братов <tbratov@yahoo.com> -Свищов

Аз съм баща на Антония Братова,и искам да кажа на всички, които Борислав Русанов е успял да заблуди, че този човек няма и грам представа за случая в Лим, и малцина знаят за сектантските му и спиритически наклонности. Той като представител учителското съсловие е много естествено да излезе в тяхна защита. Познавам този автор отдавна и според мен той яхна вълната надявайки се да спечели малко слава и пари, но не беше това мястото и случая, където той да упражнява литературния си гений за сметка на нашата мъка и страдание. Не се заблуждавайте хора! Такива като него ги е имало винаги. Похарчете си парите за нещо смислено. Това ви го казвам аз родител на Антония, който съм преживял ЧУДОВИЩНА болка да видя обичаното си дете в една сръбска морга и след това да гледам как коват ковчега му отвън! Каква мистерия може да знае този човек. Та той не знае дори как изглежда река Лим а на мен ми се наложи да вляза в ледените води за да докажа на гражданска защита че не е невъзможно да се извади автобуса. За безотговорността на учителите в онази нощ се изприказва много и едва ли е нужно сега да се повтарям. Някой казва че обичал децата ни едва ли не по-вече от нас!!!! Не му вярвайте! Той не ляга и не става гледайки снимките на децата ни, както това правим ние, нито животът му се е преобърнал както нашия та да си присвоява компетентност каквато и да било по този случай! Благодаря на всички, които ни подкрепяха! Бог да ви благослови!


Стефан - Хасково

Забраних на дъщеря си да чете този бълвоч след като прочетох отзивите за книгата. Според мен трябваше да има голяма червена точка отпред, която да предупреждава, че четивото не е за лица под 16 години.


Дарина - София

Това е мнение от списание "ТЕМА" прочетете го преди да си купите тази ЕКЗОТЕРИЧНА КАША Трудно е да се измъкне натурално парче действителност от екзотеричната бъркотия в тази книга. Още първите страници с цитати от молитви, “Пинк Флоид” и намеци за черна магия настройват скептично. Борислав Русанов е от учителите, които са си останали у дома по време на автобусната екскурзия, завършила в р. Лим. Той обещава съпоставки между гледните точки на колеги, родители и ученици, но на повечето страници разсъждава дали трагедията не е “жертвоприношение на Бога заради нашите грехове”, търси съвпадения в броя на апостолите и загиналите или преразказва пророчески сънища. Ванга също е в кюпа с предсказанието, че свищовлии ще страдат, докато не възстановят храма на името на покровителя Св. Илия, а пък шофьорът и той се казвал Илия. Русанов си признава още, че контактува с духове и публикува свое стихотворение посветено на загиналите по време на земетресението през 1977 г. Капак на всичко са отзивите накрая, в които го сравняват с Ерих Мария Ремарк”.


Траян - Радомир

Аз съм баща и ако чета някъде как друг обича, харесва и коментира качествата на детето ми без да е получил одобрението ми .....


Тихомира - Варна

Книга, чудесно, но дали е трябвало да използва точно такива похвати от света на мистичното за да има и малък шанс за малоброен тираж.





Борислав Русанов <borislavil@start.bg> -Свищов

С написаното Тошко Братов би могъл да заблуди (и вероятно и това е целта му) хора, които все още не са прочели книгата, но няма как да заблуди сърцата на тези, които вече са я прочели или пък тепърва ще я прочетат. Защото сърцето разпознава това, което идва от сърцето.
Anna de Paula <depaula_anna@yahoo.com> -Boston, USA

Книгата е едно невероятно четиво за хора, които търсят по – висш смисъл в това, което се случва покрай тях. Тя трябва да бъде прочетена със сърце, отворено към истини, които са много по – дълбоки от голите факти. Чудесен поклон пред тези невероятни деца!


Пламен <parosan@abv.bg> -Шумен

Идеите на Ренесанса са много положителни за развитието на човечеството, но за жалост чрез тях то придобива едно прекалено самочувствие относно своите възможности и знания. А обикновените хора са несъвършени. Такива са и техните сетива. Означава ли ,че не съществуват звуци с честота на трептене над 20 хил. херца, след като поради несъвършенството на нашето ухо не ги чуваме? Или това е фантастика? Това ,че не ни е дадено да разберем духовните причини за трагедията, не ни дава правото да ги обявим за фантастика. И...не пожелавам на никого да бъде в подобна ситуация ,в каквато е бил Борислав след трагедията /между 'чука' на родителите и 'наковалнята' на учителите/.Тя не e никак фантастична , а жестока и реална. Книгата е много сериозна...Но за това са необходими сетива. Ако ги нямате ...Тогава ви остава да я 'вмъкнете' в познат за вас жанр. И...да я отречете. Като повечето неща в България. Но отношението на хората към духовното в света се променя. Рухват хилядолетни канони. Дори и за най-голямото предателство /на Юда/. Изводът е...че това ,което мислим ,че е ...много често не е.



P.S. Добре е всеки ,който изказва мнението си ,да има и смелостта да напише е.maila си. Мисля ,че е време анонимниците в тази държава да понамалеят.
Тихомира <> -София

Книгата е по-скоро фантастика, която изобщо не е съобразена със същността на трагедията.


Борислав <borislavil@start.bg> -Свищов

Когато оценяваме дадено нещо, без да искаме оценяваме самите себе си! Нашето възприятие зависи от нивото на нашето съзнание. Естествено е за прасето, което влиза в храм, да види своята кочина. Да, историята е необикновена! Но мислите ли, че изобщо щеше да бъде разказана, ако не беше толкова необикновена? Читателят е свободен - той може да вярва в реалността на описаните факти, а може и да не вярва, но в последния случай губи възможността да се докосне до магическия пламък, скрит в думите на книгата, облагородяващ и извисяващ човешките души. И може би не случайно в бр.14 на "Литературен вестник" от тази година " по значимостта на своите открития " Мистерията Лим" бе поставена редом до такива книги като " Селестинското пророчество", "Джонатан Ливингстън Чайката" и романите на Кастанеда...
Живко Стоилов <evera@abv.bg>

Чрез тази книга искам да извикам на висок глас: ”Ей, хора, чуйте! Аз видях, аз разбрах, аз почувствах и смея да свидетелствам – има живот след смъртта! Това е само едно от предизвикателствата, които очакват читателя все още чудещ се дали е достатъчно смислено да си похарчи парите за „Лим бе моята Голгота”. Има и още много други и то не толкова екзистенциални, като например, ако човек се озове в потъващ в реката автобус пълен с деца, какво би направил? Въпрос, които е не философски, а твърде реален. Книгата буди много полемики, защото става въпрос за истински случай и имената на хората са запазени реални, нещо, от което лично аз не бях много въодушевен, когато четяхме книгата преди автора да реши да я публикува. Не исках някак си хората да бъдат поставени на фокуса на общественото мнение без да бъдат питани от една страна, а от друга защото това би породило много проблеми на Борислав с когото сме приятели. Това обаче е и големият плюс, защото така имаме една уникална книга която не може да бъде отмината лесно, както един булеварден роман за убиване на времето през уикенда. Въпросите които повдига книгата не се крият зад псевдоними или обичайното „героите на тази книга са измислени и всяко съвпадение на лица и събития е случайно”. Напротив, всичко е истина и то много директна. За което моето уважение към автора готов да си понесе негативите. А те са неизбежни в едно материално общество, каквото е нашето. Нямаме адекватна идея за живота след смъртта и прераждането, религиозната институция, каквато е нормално да има в едно общество, “нашата” ортодоксалната църква, е под всякаква критика, няма никакво знание, което да се дава на децата по отношение на духовното, така както това е нещо нормално за много страни от Изтока. В следствие на което хората живеят в едно своеобразно духовно невежество, заслепени и задушени от собствените си неадекватни възгледи. Живеем в едно консуматорско общество, в което се цени само това, което може да се пипне и види. А когато мине свеж полъх който раздвижва застоялия въздух, отровен за душата, хората подскачат като ужилени и са готови за бой. Никой не иска да си признае невежеството и незнанието и което е по-лошото е готов да ги защитава с цената на всичко. Не знам защо, но когато се сблъскам с подобен феномен винаги се сещам за т.н. метафора на Платон, където той описва общество от хора, живеещи в пещера, никога не видели истинската светлина, никога не излизали на свеж въздух, непознаващи външния свят, природата, слънцето... Поколение след поколение имащи само огъня като светлина и сенките по стените на пещерата като забавление, пещерните хора на Платон не могат да бъдат убедени в съществуването на друг свят, на други същества и т.н. И не само това, но когато някой от тяхното собствено общество дръзне да потърси истинската светлина и „отвъдния свят” и да разкаже после какво е видял – такъв човек се излага на риск или да бъде обвинен за невменяем или да бъде разпънат на кръст. Това е което се е случвало винаги и ще се случва и за напред. За щастие в днешно време поне такива хора не ги горим по кладите заедно с книгите им. Но пък те трябва да си носят кръста ако държат да бъдат чути. Има една вечна дилема за човека в живота и тя е: Джордано Бруно или Галилео Галилей – да бъдеш за да загубиш живота си или да не бъдеш за да го спечелиш. Не казваме че единият е начин е по-добър от другия, но все пак този избор стои пред всеки човек – почти ежедневно. Всеки си има своята Голгота и трябва да извърви пътя до там, защото това повдига не само него, но и хората около него – включително и тези, които забиват пироните. Евреите си затварят очите още за Христос Исус и продължават да си чакат “месията”, но истината е че евреите не са тези евреи, които бяха преди Исус, защото цялата история се върти около него от 2000 години насам! Има някои неща, които звучат невероятно в тази книга, защото ни сблъскват с феномени, които са извън обсега на нормалните човешки възприятия. Но това не значи, че трябва да се отрича всичко с лека ръка. Незнайното винаги е пред нас, но ние обикновено си затваряме очите за него – защото предпочитаме знайното. Само когато сме разтърсени от някоя трагедия като тази с децата от у-ще “Катранов” започваме да се замисляме по-сериозно за “нещата от живота”. И отново имаме избор – дали да подходим по конвенционалния начин и да използваме някой от готовите модели за реакция, психически шаблони, чиито единствена функция е да съхранят нашето невежество или да приемем предизвикателството на болката и промяната, да си задаваме въпроси и да търсим отговори, които биха разрешили не единичния случай на страдание, а биха ни позволили да стигнем до по-дълбоки разбирания и прозрения за живота и смъртта, за дълга и любовта...или с други думи да трансцедентираме този свят за да се събудим за онзи, който е отвън пещерата, в която сме се родили... За литературната стойност не мога да кажа нищо – защото съм пристрастен към начина, по който Борислав си пише книгите. Харесва ми, защото знам, че той пише само когато му “идва от вътре”. Няма нищо комерсиално в начина му на писане. Първите му книги бяха “Самиздат” и бяха издадени с общи средства и усилия и се подаряваха свободно на приятели и познати. Но факта, че книгата се харесва на читателите и разтърсва и провокира е достатъчен сам по себе си. Нека да има своя живот и сега да върви при хората, да буди размисъл!
Таня <tanyta@gbg.bg> -Варна

Книгата е много хубава, разтърсваща и написана с много любов и мъка. В дълбока древност един мъдрец е казал: Каквото горе, това и долу, дано не звучи нескромно - аз ще добавя каквото вътре, това и отвън. Защото ние преценяваме външните неща, в зависимост от това какво носим вътре в себе си. Ако носите любов, любов ще видите, ако носите това, в което осъждате автора - естествено това ще видите.


Гергана Савова <cherveiche@abv.bg> -Свищов

Първо ще започна с това, че аз съм едно от оцелелите деца от трагичната катастрофа в река Лим. Още когато книгата излезе от печат аз си я купих... и имах основателни причини за това. Познавах автора ѝ - г-н Борислав Русанов и този човек винаги беше предизвиквал в мен респект към личността си. Започнах прочита ѝ от любопитство, но тя ме грабна още от самото начало. Късно през нощта затворих и последната страница, обляна в сълзи и замислена по много въпроси, които предизвика това четиво в мен. Когато започнах да я чета, аз не бях предубедена за това, което Борислав Русанов беше написал... дори и за минутка не се усъмних в него, в неговия талант и дарба. Чрез тази книга този човек е излял толкова болка и мъка, а същевременно и толкова любов .Моля Ви, не нападайте една толкова чувствителна и лесно ранима душа без дори и да подозирате неговата цел за написването на книгата. Този човек не търси слава и пари, няма користни мисли, защото душата му е като на ангел. Книгата е просто едно духовно четиво, словесен паметник на дечицата и заслужава нашето уважение. Така че успокойте чувствата си и приемете протегнатата ръка за помощ, която г-н Русанов Ви подава, защото той обичаше децата Ви!!!


Анна Депаула <depaula_anna@yahoo.com> -Бостън, САЩ

НЕ СЕ ЛИШАВАЙТЕ ОТ ЕДНО НЕВЕРОЯТНО ЧЕТИВО ЗАРАДИ МНЕНИЯТА НА НЯКОЛКО ДУХОВНО СЛЯПИ ХОРА! Изключително сериозна и разтърсваща езотерична книга! Прочитането ѝ е истински катарзис – пречистващо и извисяващо духа преживяване. Убедена съм, че на автора му е помагано от невидимия свят, за да създаде творбата си, в която има толкова много от проблемите, които ни вълнуват и са толкова съществени – за сродните души и пророческите сънища, за болката и нейното превъзмогване, за вината и способността на човека да прости, за жертвоготовността и малодушието, за връзката между световете и за любовта, която надмогва смъртта... С тази книга сякаш авторът прегръща и дава утеха и надежда на всички, загубили любими същества. Всяка дума в нея е като прекрасна червена роза, която той е поил със сълзите си. И може би на това се дължи магическото въздействие на книгата и способността ѝ да променя читателите. Намериш ли сили да я прочетеш ( защото не само написването, но и прочитането на книгата е истинско разпятие), никога вече не можеш да бъдеш същият...

Да благодарим и на родителите





Александър

Животът е странно нещо. И понякога доста парадоксално. На пръв поглед нещата изглеждат ясни - едни чисти деца напуснаха тази Земя. Трагично и дори гадно, но факт. И когато болката почна да отшумява и да се забравя, се появява една книга. Книга, която ни показа, че не всичко е толкова видимо и просто, че зад видимото съществува един друг Замисъл, една друга Сила, за чиито съществуване избягваме да се сещаме, може би дори и друг Смисъл. Да. Книгата предизвика яростната реакция на родителите /може би и на други хора/. Защо да им благодарим обаче? Ако се опитаме да погледнем безпристрастно - може би ще открием още една Страна в тази история. Може би без тях- без родителите и тяхното поведение, тази Драма, нямаше да бъде възможна. Тяхната Гневна и дори злобна реакция /след публикуването на книгата/ отключи една огромна Духовна и човешка подкрепа, пробудиха невероятен интерес към книгата, което се оказа в нейна полза, а може би и в полза на децата,..дори на Доброто изобщо. И точно за това трябва да им благодарим - защото Те изпълниха перфектно отредената им роля. Слизайки на земята, си мисля, че тези Души са знаели каква мисия имат - Първо да изстрадат загубата на собствените си деца, а след това - да се опитат да поругаят неръкотворния пантеон на децата им. По този начин те Ни дадоха възможност по- ясно да чуем посланието и да видим къде сме Ние и какви сме, как живеем , какви са ценностите ни, какъв е смисълът на нашият Живот..."Само в тишината има звук, и само в тъмнината има светлина"- Реакцията на родителите ни даде тази тъмнина , за да може да заблести и се открои Светлината . Мисля си, че без тях - Пиесата нямаше да е така завършена и ярка. А може би има и още действия - кой знае? Може би има още неща, които ще се случат и ще открием (или дори участваме в тях)... Коленопреклонно благодаря на Душите на тези братя и сестри, които се жертваха за Нас, извървявайки трудния път на родители, учители, участници, писатели....





Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница