Книга за книгата Откъдето и да я погледнеш, "Мистерията Лим"
Borislav Да благодарим и на родителите
Изтегляне 0.98 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Borislav
- Anna Depaula
- Zhivko Stoilov
- Донка
- Писма до автора Ани Илиева 1
- Виолета Д.
Borislav Да благодарим и на родителите « Отговор #1 » Не знам доколко перфектно родителите са изпълнили ролите си и дали изобщо е било запланувано да отреагират по такъв начин. За това има кога и пред кого да отговарят. Факт е, че някои се „вързаха” на тяхното писмо и след като го прочетоха, си казаха, че авторът е мошеник, който иска да трупа богатство за сметка на чуждото нещастие, и... забравиха за книгата. Факт е и че не исках "Мистерията Лим" да придобива такава скандална слава. Напротив - от самото начало моят стремеж беше да намеря най - подходящите думи, за да изцеля болката, не само на тези родители, но и на всички, загубили някога любими същества. За да постигна тази цел, се наложи да преживея цялата болка и страдание, да достигна до дълбините на човешката мъка въобще. Затова и книгата предизвиква такъв интерес и развълнува толкова много хора - познати и непознати, а не заради яростната реакция на родителите. "Мистерията Лим" докосна сърцата на читателите, защото всяка дума в нея е като прекрасно цвете, което съм поливал със сълзите си. aleksandyr Re: Да благодарим и на родителите « Отговор #2 » Ако разрешиш - имам един въпрос: Защо искаш още да стоиш в тази болка? Съвсем сериозно те питам! Ако трябва да използвам метафора - какво ти дава "стоенето на кръста" и получаването на нови и нови рани? Кому е нужно това? Borislav Re: Да благодарим и на родителите « Отговор #3 » Ако си мислиш, че много ми се стои в тази болка и че "умирам от радост да съм на кръста..." Истината е, че не мога да се освободя от нея като с магическа пръчица. Лим беляза душата ми за цял живот! Не мога да бъда вече същият! Не мога вече да се смея пак така безгрижно, както се смеех преди, без смехът ми да е примесен с тъга. Това ми придава драматическа дълбочина, допускам дори, че ме прави по - мъдър, но не и по - щастлив. Понякога ми е изключително трудно да издържам, защото болката е многопластова и източникът ѝ не е само един. Имам усещането, че и аз, подобно на Паганини, който бил вплел етерния си двойник в своята цигулка, съм вплел своя етерен двойник в книгата си и съм особено чувствителен, когато я отричат, хулят или пренебрегват. Нещо повече - аз долавям преживяванията на тези, които я четат, и изпитвам и тяхната болка. Можеш ли да си представиш само?! Една позната ясновидка преди години ми беше предсказала, че ще бъда впрегнат като малко магаренце в голяма конска каруца и направо ще изнемогвам... Е, мисля, че този момент настъпи! Що се отнася до родителите - опитвам се да ги разбера: не им се сърдя, не ги съдя, не тая злоба към тях. Не мога - ние сме братя и сестри в страданието и трябва да помним, че и великият човек, и обикновеният - страдат, но докато великият страда и се повдига, то обикновеният се ожесточава. paro Re: Да благодарим и на родителите « Отговор #4 Какво мислите за отзива за книгата, написан от един от родителите на загинало дете в сайтa http://www.rozali.com? Бихте ли го коментирали? Borislav Re: Да благодарим и на родителите « Отговор #5 » Неприятно ми е да коментирам писмото на Тошко Братов, защото за него и неговото семейство в книгата си съм писал с особена топлота и нежност. За жалост, Тошко е от тези родители, които до този момент все още не са успели да трансформират болката от загубата в милост и прошка и продължават да търсят виновни, сякаш ако намерят, от това ще им стане по - леко. Негативната емоция, която го води, му пречи да види достойнствата на книгата, заради които толкова много хора не просто я харесаха, а се влюбиха в нея. Вместо това, той изрича озадачаващи твърдения - че нямам и грам представа от случая в Лим, че съм написал книгата, за да спечеля малко слава и пари... Но ако книгата е неудобна за някого, това се дължи точно на нейната истинност. Всеки факт в нея е проверяван от различни източници, затова и досега нито Тошко, нито който и да било друг, е успял да обори и един факт от нея. И няма как да го направи! Обвинява ме в комерсиалност... Бих го попитал - как се пише подобна книга за пари? Та аз в нея положих душата си! Колко комерсиален може да бъде автор, който пуска безплатно текста на книгата си в интернет? Колко комерсиален може да бъде автор, който дарява на сляпо момче 400 лв и то не от печалбата на книгата, а от възстановените разходи по издаването ѝ. Странно ми звучи обвинението за "сектантски наклонности" от човек, който принадлежи или поне принадлежеше към т.нар. "евангелисти", които от гледна точка на Православието минават за сектанти... Защитавал съм учителите, защото съм бил от тяхното съсловие... Не! Просто се опитах да бъда максимално обективен, защото бях двойно пристрастен - болеше ме и за родителите, и за учителите... За децата да не говорим. И продължава да ме боли! Последно - не виждам смисъл да се съпоставя моята обич с родителската или моята болка с родителската. Това, което съм преживял и почувствал, го описах в книгата си и ако не беше истинско, "Мистерията Лим" нямаше да оказва такова изумително въздействие върху читателите! aleksandyr Re: Да благодарим и на родителите « Отговор #6 » Всеки вижда това което иска / и това което може. Родителят (Т. Братов) "защитава" своята кауза и може би - знам ли точно как го вижда - достойнството, Паметта на детето си. Явно за него това е най-доброто което може да направи. Какво значение има истината? Него го боли и толкова. Той е прав за себе си. Който не е съгласен с него - значи е срещу него - проста схема. Освен това си мисля, че е доста твърд човек и...би му било доста трудно, да направи завой в поведението си и разбирането си. Така, че допълнително той се чувства длъжен да затвърждава позицията си. Мисля, че е излишно да бъде убеждаван, умоляван, нападан или каквото и да е там.....Струва ми се безнадеждно (поне за сега). Можем да се молим за него, да му съчувстваме, да го разбираме и.... и да го оставим на мира с пълното съзнание, че той има право на собствен избор. Може би трябва да изстрада нещата по този начин. Кой от нас може да каже, че знае какво е предопределението за друг човек, какви уроци има да учи, каква е съдбата му? Сещам се за фразата" Няма ненаказано Добро"- може би това е част от цената, която Авторът на книгата трябва да плати. И може би поведението на част от родителите, които не приемат книгата (друго мислещите), се явява Изпитание за нас- "по духовните :) Малко знаем и малко разбираме, но можем да търсим..................... Въпроси Приятели, у мен са наболели няколко въпроса, които смятам за съществени! Бих искал да ги споделя с вас и да чуя вашето мнение, защото отстрани нещата се виждат по - ясно: 1. Да смятам ли, че съм приключил своята работа с написването на книгата? 2. Трябва ли тя да се рекламира, да се говори и пише за нея - достатъчно ли е направеното в това отношение или тя има вече свой собствен живот и трябва да я оставим сама да си пробива път към хорските сърца? 3. Как мислите и чувствате нещата - има ли "Мистерията Лим" потенциал да се превърне в значителен литературен факт - да разтърси много хора не само у нас, но и по света, като ги накара да се замислят по съществени проблеми, които поставя книгата? paro Re: Въпроси « Отговор #1 » Мисля, че е време да оставиш книгата .Това не означава да я забравиш, а да не я коментираш и рекламираш повече. Тя свърши своето. И то - повече от очакваното от обикновените хора. Може да се преведе на чужд език, но не знам колко може да бъде разбрана. За някои неща сме много различни от чужденците. Не очаквай, че тя ще бъде изкупена бързо, че ще бъде направен сценарий. В една американска книжарница за духовна литература има хиляди книги. Някои са подобни на твоята. Разбира се, ако Бог е решил да има филм, свързан с книгата, и това може да се случи. Американските продуценти са непредвидими. Но нека това не бъде твоя основна цел. А само една мечта. Продължавай напред. Нека книгата остане един хубав спомен за една борба и добре свършена духовна работа. Anna Depaula Re: Въпроси « Отговор #2 » Аз лично смятам, че трябва да работиш неуморно /както досега/ за разпространяването на книгата. Ако написването на книга беше достатъчно, най-известните автори нямаше да имат пълна програма от срещи, пресконференции, интервюта и подписвания на книги. Пауло Коельо е на огромно световно турне в момента след издаването на поредната му книга. Ако той има нужда да прави нещо, за да достигне книгата му до колкото се може повече хора, какво остава за тебе? Няма нищо недуховно да се рекламира книгата и да се търсят канали за нейното разпространяване. Ние трябва да направим всички възможни усилия, а докъде ще стигнем с тях е Божа работа. Но ако не направим никакви усилия, тогава резултата е очевиден и предвидим: книгата ще си остане като глас в пустиня. Знам, че на много хора им е неудобно да им се набива книгата в очите постоянно поради болезнената тема, която засяга, но най-важното в случая е духовното послание, което тя носи и което е отвъд всякакви събития и факти, описани в нея. Тя споделя духовното преживяване на един човек и затова има силата да достигне директно до душите ни преди да сме я осъдили с умовете си и разнищили до голите факти. Продължавай приятелю.....................светът очаква този бисер на човешкия дух! Твоята книга не само ще надживее емоциите на тези, които са подразнени от нея сега, но и ще бъде класическо четиво след много години и даже поколения, когато малцина ще се ровят да разнищват събитията, вдъхновили книгата, преди да са я прочели, а мнозина ще я четат като послание не само от друга епоха и държава, а и от друг свят - Света на Духа и Духовното Прозрение!
« Отговор #3 » Според мен имаш още доста работа да свършиш и дълъг път да извървиш около тази книга. Мисля, че наистина книгата има заряда и носи послание в себе си, което може да докосне сърцата на хора по цял свят. Дали това ще се случи - не знам. Според мен Да, но..не решавам аз:) А дали е направено достатъчно за рекламирането ѝ? - след като ти чувстваш, че не е - си длъжен да направиш най-доброто възможно според теб. Просто бъди цялостен! Така пише в "дебелите книги" - а какво ще се случи, сам ще разбереш. Все пак това е право на личният ти избор. Само че не знам дали ми разбираш zezho Re: Въпроси « Отговор #4 » Благославе, Изпълнил си задачата си като автор, но има поле и за изследователя в тебе, изследователя на човешката душа - всички отзиви, отклици и реакции, предизвикани от книгата, променят човешките души и трябва да изследваш тези промени, да ги наблюдаваш и обобщаваш. Очаква се да видиш въздигане в духовен план след повлияване от прочитането на книгата на мисленето и поведението на читателите. Това е плода на неимоверните усилия при създаване на творбата. Рекламирането не бива да се прекратява, защото знаенето, че има такава книга, отваря пътя и до други човешки сърца. Понеже проблемите, които се разглеждат, нямат националност, както самите човешки сърца, трябва да се докоснат до нея и другите народи на планетата - въздействието няма граници - нито национални, нито етнически - и читателите със сърце и душа ще усетят нейното послание независимо в кое кътче на планетата живеят. На добър час в пътя, който не свършва! Митко tania.varna Re: Въпроси « Отговор #5 » Бориславе, Отговорът е в теб. Гуруто е в теб. Учудвам се, че изобщо задаваш тези въпроси публично. Ти умееш да се вслушваш в себе си и си достатъчно силен, за да поемеш отговорност за решенията си, както си го доказвал многократно до сега. Крепко те прегръщам и те подкрепям каквото и решение да вземеш. Таня
« Отговор #6 -: юни 02, 2007, 06:52:04 »
Това му е хубавото на този начин /имам предвид чрез книги/ за споделяне на духовно знание и опит да се събуждат хората – няма насилие, няма принуда. Автора не е там да им виси на главата и да изисква мнение...Просто “изпускаш” няколко розови листчета, както казва Йогананда на едно място, и гледаш – ако някой ги забележи и вдигне от земята, ти си траеш - всичко е анонимно, но най-важното е, че човекът е получил дар. Ако никой не ги забележи, ти си ги прибираш обратно, нищо не е загубено... Работата на писателя е да пише, а на издателя да издава и да се бори за изданието. Няма нужда да се прави повече от необходимото, пак да кажа, защото материята е духовна, деликатна. Никой велик Учител не е писал книги и въпреки това посланията са стигнали до нас. Ако едно послание е речено да стигне, ще стигне, до когото трябва. И аз мисля, че то стигна до много хора, имаше своя ефект и полза и ще има и занапред. И се радвам, че взех макар и малко участие в това начинание, почти символично Като се върна в България да си готов със следващата книга за издаване... че не съм работил отдавна с български автори А за чужбина не знам. Всяка страна е различна. Пазарите са различни. Само “Автобиография на един Йога” е навсякъде по света « Отговор #7 » Аз мисля, че тази книга не следва да се рекламира - някак си не е морално спрямо чувствата на родителите - сюжетът е твърде интимен и болезнен. Другите хора, ако са я оценили, сами ще я предложат на трети, ако не - може би така трябва. Макар да е песен на душата ти, а може би и тъкмо заради това, няма нужда от пропаганда и борби. Знам, че само доброто си мислил, като си я писал - също и сега. Само че светът е сложен и ние сме мънички - има и други - и тях ги боли, и те имат право... И също, и извън тази история за децата от Лим - има много други неща, които се случват, и хора, които страдат... и се радват... и творят неща. Фиксирането в една точка не води до нищо хубаво. Може би е време да оставиш твоята Голгота и да възкръснеш за света... Иглика Borislav Re: Въпроси « Отговор #8 » Мислил съм по този въпрос и съм съгласен, че сюжетът на книгата е интимен и болезнен за родителите. На пръв поглед действително изглежда, че не би следвало да се рекламира и да се шуми около "Мистерията Лим" - милостта го изисква и може би най - добре, ако изобщо не бях написал тази книга. Само че, когато преценяваме нещата, би трябвало да ги съизмерваме. И тогава, ако книгата се възприема болезнено от 24 човека, но поражда възторг и възвишени чувства у 240, 2 400 или 24 000 - няма ли да бъде немилостиво, ако заради тези 24 човека (ако допуснем, че всички те не харесват книгата) лишим от възможността 24 000 да я прочетат и да изпитат облагородяващата ѝ магия? anhira Re: Въпроси « Отговор #9 » Неочаквано за самия мен, споделям мнението и на други приятели, отговаряйки по този начин на трите въпроса едновременно. Въпреки голямото въздействие на книгата за Лим, може би наистина е по-добре от сега нататък други да се занимават с нейната по-нататъшна съдба, а авторът само да контролира. Не защото той не би могъл да продължи, но ние всички имаме чувството, че неговата муза сега чука настоятелно на вратата му да почне да пише нещо друго, което ще има още по-голямо значение за България (и не само). Невъзможно е сърцето на учителя, поета, приятеля, човеколюбеца да не зазвъни тревожно при трагичен случай като този, това е ставало и с други писатели. Доказвайки ангажираността и силата си в конкретиката, такива автори обаче имат правото и мисията по-бърже да се върнат към фундаменталните идеи, защото там можем да получим от тях още по-точни и блестящи отговори. Душите очакват тази храна с жажда и нетърпение, затова молим мъдреци от този ранг да ни поведат отново към висините, в които са летели и могат да летят както малцина други. Лим никога няма да забравим и тази книга остава в златния фонд на България, но нещо ни подсказва, че над Свищов витаят нови, удивителни деца на музите и на автора ѝ, които искат да се родят точно при него. От това ще спечелим пак всички. Григорий Ватан, София, аnhira@abv.bg Borislav за смисъла на прошката Благодарение на Рудолф Щайнер е известно, че във всички процеси на спомняне и забравяне взема участие етерното тяло. Затова в момента на прошката, когато под влияние на нашия Висш Аз съзнателно "забравяме" всички последици от причиненото ни зло, ние освобождаваме нашето етерно тяло от всички разрушителни елементи, които го затъмняват. Разтваряйки тези елементи в акта на прошката чрез Висшия Аз, ние правим нашето етерно тяло все по - сияещо и прозрачно, а в процеса на по - нататъшното прочистване е възможно да го направим и виждащо в обкръжаващия го астрален свят, понеже продължителното въздействие на Висшия Аз върху нашия Аз постепенно го преобразява и го прави способен да възприема външните впечатления не само с физическото, но и с етерното тяло. Тогава ни се разкрива Етерният Христос и ние придобиваме Неговите качества, ставаме ХРИСТОПОДОБНИ. Затова е напълно възможно, ако сме постигнали такова ниво, в нашето обкръжение по - сензитивни хора да долавят или осезаемо да усещат Христово Присъствие. Донка Re: за смисъла на прошката « Отговор #1 » Мисля, че книгата на Борислав Русанов е книга най-вече за прошката, за ролята и в духовното израстване или по-скоро разширяването на съзнанието ни. Необходимостта от прошка е моментът, в който Бог ни дава възможност за това. Този момент настъпва, когато се налага да приемем нещо, което до момента е било отвъд границите на способността ни да приемаме и разбираме. От нас зависи дали ще останем в тези граници или ще разчупим черупката на старото си аз и ще се "родим" отново - т.е. да сменим начина, по който наричаме нещата около себе си, гледната си точка. В новата гледна точка ние ставаме като децата - малки в новия, по-голям и различен от стария ни свят, с широко отворени сетива за новото в него и осъзнаващи новото си място... Прошката е ключът към разбирането на този нов свят, но и обратното като че ли е вярно - когато поискаме да го разберем, ние вече сме готови за прошката.... за новото си раждане... Кое ни пречи - на прошката и на разбирането - на разширяването на съзнанието? Може би страхът и болката от счупването на черупката, в която вече удобно сме се настанили? Може би новият свят, в който изведнъж нашия стар подреден и "правилен" свят се превръща в нашите стари дрехи, които са ни отеснели? Може би твърдите правила за добро и зло в стария свят, които загубват смисъла си в новия?
« Отговор #2 » Съгласен съм, че едно от основните послания на книгата е това за прошката, но трябва да се има предвид, че за да се говори за прошка, значи е имало първо осъждане. А конкретно ние, българите, сме царе на осъждането, без да си даваме сметка до колко проблеми и заболявания води това. Не случайно в Библията е казано: " Не съдете, за да не бъдете съдени!" Когато възникне някаква травмираща ситуация и ни липсва смирение и мъдрост да приемем нещата такива, каквито са като част от Божия замисъл за спасението на нашата душа, ние започваме да обвиняваме, да осъждаме, да недоволстваме от Съдбата, респективно от Бога, което е висша форма на агресия. А агресията е разрушителна. Тя задейства програма за унищожение, насочена срещу другите, които смятаме за виновни, но на по - дълбок план това в действителност е програма за самоунищожение, вследствие на която причиняваме болести както на себе си, така и на потомците си и колкото е по - силна излъчваната от нас агресия, толкова по - тежки и нелечими са заболяванията, които могат да доведат и до смърт, ако не се осъзнаем навреме. Затова и в книгата си казвам, че "БИЧът на живота трябва да ни научи на оБИЧ". Каквото и да ни се случва, колкото и тежко, и болезнено да е то, ние трябва да съхраним любовта към Бога в душите си. Това е здравословният подход и затова твърдя, че "Мистерията Лим" е написана и с лечебна цел. Душите на хората боледуват и се нуждаят от изцеление! Донка, Хасково Не се заблуждавайте хора, които искате да намерите в тази книга скандални подробности за случая Лим, оплюване, отмъщение, интриги. Не си давайте парите хора, които искате да прочетете досието - плод на работата на следователите по случая. Ще сгрешите в избора си хора, които очаквате да чуете версиите на страните по случая.... Тази книга разказва за друго... За Пътя, който изминава един сломен от мъка по децата Учител... Само ние учителите разбираме ужаса и болката да влезеш в час в същата стая при същия клас и пред теб да зее празен чин - не един и не два; и да погледнеш в просълзените изплашени детски очи... и да събереш сили и любов да продължиш, да намериш думите, с които да обясниш и успокоиш.... да лекуваш... а твоята душа кой ще излекува...? Те - децата - и оттук, и отвъд... Тази книга ще стигне до вас, обикновени хора, когато вие имате нужда от нея. Тогава, когато ви потегли да се докоснете до света на един обикновен - скромен и добър като вас самите човек, извървял своята Голгота...и превърнал сълзите си в цветя, мъката си в Любов. Простено е на родителите, които нямат силите да превърнат страданието си в прошка и го превръщат в омраза и отмъщение.. Моля се Бог да утеши неутешимата им болка и да отвори сърцата им за Любовта. Възхищавам се на Детето, което е минало през ужаса на катастрофата и ада на спомена и мъката след нея, но е успяло да запази чистотата и Любовта в душата си.
Писма до автора Ани Илиева1 Прочетох книгата и бързам да ти пиша. Четох и плаках. Плаках заради твоята мъка и заради безсмислената загуба на тези дечица. Не, не смятам, че има обяснение за тяхната смърт свише. Не мисля, че децата трябва да изкупуват греховете на бащите или разрухата на един храм. Не вярвам, че Господ може да посегне на крехък и невинен живот. И щом това се случва, то значи няма Бог. Защото справедливостта е единствената координата в смисъла на всяка религия и когато тя липсва, вярата се срутва. Не, не смятам, че човек намира Бог в мъката си. Бог би трябвало да е проявление на радостта и любовта, причиняването на мъка няма нищо общо с човека. И в доктрината за първородния грях и вечното му изкупване не вярвам. Имам нужда от по-жизнеутвърждаващ смисъл за битието. И ако една майка, например, е потърсила утеха в християнството, тя го е направила от безизходица, от надежда. Защото аз не се сещам за по-голямо страдание от това да надживееш детето си. И, повярвай ми, съзнанието ми не намира основателна вселенска причина, която да оправдае такава болка. Извинявай, още съм развълнувана и затова звуча рязко.
Да си призная честно към тази книга не подходих като филолог. Бях в България точно, когато целият този ужас се случи. Спомням си, че валяха обвинения и хули против кой ли не... А това придаваше още по-голяма уродливост на трагедията... Интересна ми беше твоята гледна точка, тази, от която си написал книгата - като учител (потенциален "оцелял свидетел") и човек. През цялото време имах чувството, че чета изповед, която извира от най-дълбоките недра на душата ти. Останах удовлетворена - разсъжденията ти за оскверняването на храма, в който са почивали мощите на духовния пазител на Свищов и предсказанието на Ванга за надвисналата опасност над града, ако не се вземат мерки, бяха доказателство за връзката на всичко, което ни се случва в този живот, както и за това, че тези връзки продължават и в живота ни след това, споделям напълно. В този смисъл твоята книга е един достоен отговор на всички онези, които се "плъзгат" по повърхността на събитията в търсене и обвиняване ей така, колкото да има виновни, за да се удовлетвори желанието ни за мъст, сякаш това ще върне онези, които са си отишли завинаги от този свят. Предполагам, че не ти е било лесно, всъщност, прочетох го и в книгата ти. Инакомислещите трудно намират съмишленици, но съдейки по отзивите в края на книгата, ти май си от късметлиите!:)) Много интересни ми бяха и разказите и тълкуванията на сънищата и знаците, които те ни носят. Наслаждавах се и на хубавите стихове, и въобще на езика ти. Магията на езика е невероятна, особено, когато с него си служи човек, който не е просто филолог... Исках само на бързо да споделя вчерашния ми опит... докато четях Лим ми се случи следното… Когато стигнах до думите на първото дете, преди да замине...пълничкото...трудно ми беше да запомня имена...само докато четях името и ...някакъв хлад навя в стаята и краката, някакви силни тръпки..абе направо ми изтръпна тялото като почна от петите и като стигна до главата, усещах нещо като че ли излизаше от гръбнака ми и правеше висока качулка над главата ми...веднага спрях да чета, поотдъхнах… и като реших все пак да прочета ..пак същата работа..казах си..как пък аз, дето хич не искам и да си мисля, че мога да усетя такива работи...сигурно си внушавам нещо....но това продължи да случва..поне 10 пъти! Този хлад..и изтръпване и качулката...казах си - силна съм и не ме е страх и ..продължих да чета въпреки усещанията...забелязах ,че когато чета името на всяко дете, изпитвам същото, но не и когато повтарям едно и също име последователно. Сигурна съм , че може би биха били 12, ако ги бях броила...аз не умея да си внушавам точно такива неща...затова ..честно, изплаших се..цяла нощ ми беше тежко и сънувах странни и страшни неща...забравих ги, защото бяха много страшни... Направо съм потресена, а не знаеш само какво самообладание се опитвам да запазя и дистанция... Нели Бояджиева Здравей Бориславе, Благодаря ти за книгата! Днес съвсем "случайно" се сетих за тебе, за този постинг, изрових го от пощата си, записах книгата на моя компютър и започнах да я поглъщам с бясна скорост. За около 2 часа и половина я прочетох - почти в несвяст. Разбира се, някой ден ще я разпечатам и ще я прочета бавно и внимателно. Сигурно, наистина, не е случайно това - в момента имам проблеми с дъщеря ми, която на 03 май ще навърши 15 години. Жалко, че не си наблизо да се посъветвам с тебе. Сигурно би ми помогнал - такова ми е впечатлението за тебе от книгата ти. Поздрави на тебе и на твоето прекрасно семейство, въпреки че физически не ви познавам. Поздравления за духовната ти смелост и още веднъж - благодаря!
Нели Бояджиева Еси Нямам думи с които да изразя всичко, което изживях, като я четох. Истината е, че дълго аз се противих да я чета, защото зная, че това е най-трудното изпитание - да загубиш детето си - няма по-голяма болка и очаквах болка, която да раздере сърцето ми, но не стана така, не ме разтърси, както си представях (аз както винаги си имам определени очаквания/нагласи) - скръбта си я представил по един невероятен начин, не е онази болка, която те повлича на "дъното на ямата" (нещо като по Достоевски), а скръб мирова, която показва "изхода". Не зная дали ме разбираш, но в твоята скръб има МИЛОСТ, и аз само мога да ти се поклоня! Много и различни мисли имах, докато четях, постоянно се питах - ами ако аз съм там? Или ако съм на твое място? Какво бих направила, т.е. през цялото време бях на "две нива" – четях, докосвах се до душата ти и се питах сама себе си, какво бих правила. Изумена съм от твоята деликатна откритост, идва ми да се вкопча и да "попия" това отношение към хората, случките... много имам да уча от теб. Бях поразена от предаването на скръб, която извисява. Кулминацията за мен беше на погребението, където учителката протягала ръце и искала прошка от децата. Болката на родителите е огромна, но мен ме разтърси точно тази сцена да кажеш - прости ми, че не можах да те спася - как се изрича това? Как се чувстваш? а мен най-важни са не някакви постулати или размисли и.... каквото се сетиш, а това какво правиш в живота. Знаеш, има прекрасни книги, които те учат, или те вдъхновяват, или намираш път към себе си - е всичко е прекрасно, но какво правиш в сивото си ежедневие или в кризисни моменти, или как отстояваш това, в което вярваш - всичко това не се учи от книгите. А твоята книга описва документално част от живота ти и аз мога много да науча от това - как да избягам от собствения си егоизъм, от зоната на комфорта. Много размисли събуди книгата ти, защото когато видиш, че някой е направил нещо и ти искаш да го направиш/така да правя и аз. Мислех си, че милостта е онова нещо, което ни пречиства и ни води до покаянието, и после до смирението. Трябва да имаш преди всичко милост към себе си, за да може в голяма болка да потърсиш покаяние от Бог. Има и още неща, които са ми в главата, но не мога да ги изразя сега, ще я прочета отново, за да се "изчисти", за да я "обхвана". Благодаря ти за силата, която имаш и която успя да ми предадеш чрез книгата си! Бог да бъде с теб! Виктор Монев Здравей Бориславе, прочетох книгата ти и съм потресен от нещата, които синаписал. Отначало ми беше интересно да прочета за неща от студентските години - Стефан го познавах от казармата в Харманли. Историята с разгневените родители ме изпълва само с мъка и тъгa. Материалните хора искат материални причини и ако не ги намерят, си мислят, че някой ги мами. Съчувствам ти за ада, през който ти и колегите ти са минали! Най-ценен за мене определено беше пластът, в който описваш собствените си преживявания и връзката си с Бога. Дори само за това си струва човек да прочете книгата. Благодаря ти за времето и любовта, които си отделил!
Борислав! Дорогой друг! Здравствуйте! Я прочитала «Мистерию Лим». Духовные Учителя говорят, что нет опыта более священного, чем тот, который получает душа Человека, восстанавливаясь после ухода близких людей. Ваша книга – это говорение любящим сердцем. Это Свет, это Милосердие, это Сострадание. Мысли Донки Георгиевой о Вашей книге это и мои мысли. Я не перестаю размышлять о книге. Я думаю о числе 12. Это число – число Мессии, Спасителя, число Жертвы, Искупления. Еще я думаю о том, что чистым душам иногда бывает даровано короткое пребывание на Земле и они (выполнив задачу, ради которой приходили) уходят в Миры Света без пребывания в чистилище. Через какое-то время я хочу вновь перечитать «Мистерию Лим». Борислав! Дорогой друг! Вы начали «Мистерию Лим» с одной из моих самых любимых молитв – Молитвы Святого Франциска Ассизского и я ей закончу это свое письмо. Господи! Удостой меня быть орудием мира Твоего! Чтобы я вносил Веру туда, где сомневаются Надежду, где отчаиваются, Радость, где страдают, Любовь, где ненавидят, Чтобы вносил Истину туда, где заблуждаются, Свет — во тьму. Господи! Удостой! Утешать, а не ждать утешения, Понимать, а не ждать понимания, Любить, а не ждать любви. Ибо, кто дает — тот получает, Кто забывает себя — тот обретает, Кто прощает — тому простится, Кто умирает — тот проснется К Жизни Вечной. Амен
Ваша Аля.
Стоян Цонев "Мистерията Лим" ме запозна с Вас и навлезе в мен. Жива книга за отишлите си от нас деца. Такова откровение не съм чел. Като добавим духовните и интелектуални познания - завладяваща е, за което благодаря! В книгите ти намирам много описания, които са се таили в мен или които съм възприемал отдавна, но не съм ги намирал на друго място. Само един случай ще споделя: Наскоро изпратихме един добър човек, мой стар познат. А само три дни преди това се видяхме, беше тук на Узана и аз не намерих достатъчно време за него. Стана ми болно. Говорих му за това пред ковчега, а вечерта като се върнах прочетох:"...ако ти ненадейно от този свят си отидеш... затова запомни всеки миг, който изживяваш било сам, било с някой друг, може би е последният ти земен миг, може би е последният му земен миг". Suny1a Здравейте! Пиша Ви без да се замисля. Просто ми идва от вътре и така го чувствам. Снощи гледах филм, в който майка загуби детето си... то се удави. Днес сутринта ставам и реших да си потърся нещо за четене във "Спиралата". Разглеждах книгите и на няколко пъти погледът ми попадаше на "Мистерията Лим"... но сякаш ме беше страх да я започна. Изтеглих си 14 книги и докато реша коя точно да чета, погледнах във форума... и се спрях на секцията за йога... а вътре нещо за Вашата книга. Казах си... абе много станаха знаците, я чакай да видя за какво става дума. Зная, че не е много хубаво да си сваляш книги в интернет. Аз всъщност обожавам да чета книгите в оригинал... но все пак това в случая беше начинът да се срещна с Вашата. Няма да я коментирам, само ще Ви кажа, че през цялото време плаках. Заради ситуацията, заради децата, заради учителите и заради родителите, заради Вас... и заради себе си… Всичко ми е толкова близко. Израстнала съм в семейство на учители. Аз самата съм била учител. С много любов. Знам какво е да си от тази страна. Майка съм - имам двама сина. Дори не искам да се поставя на мястото на родителите на децата загинали... толкова е страшно и въпреки това, без да искам, се поставям. Интересно е и друго - книгите, които посочвате /"Пътят на душите" "Следите на душите",стиховете на Руми (а тона е една от книгите, които си свалих днес)… песните на Пинк Флойд, Сигнал, Юрая Хийп, Георги Христов... това са моите стихове и песни... Аз съм родена на 5.04.1966 година. Има още толкова съвпадения... за събития, които ни предстояха и видях в книгата, имена, дати, подобни неща... че даже не искам да ги споменавам от страх да не се случи нещо. Желая ви здраве. И ви благодаря, че сте написали тази книга. Кой знае... може би ще ми помогне да се спася от нещо. Или да осъзная нещо... Бог да Ви благослови.
Иванка Маринова Жечева Здравейте, Борислав! След мнението ви по темата "Изгубих детето си" потърсих Вашата книга "Мистерията Лим". Съжалявам, нямах време да я търся по книжарниците, четох я в електронен вариант, но се надявам да нямате много нещо против, след като сам посочвате връзка към нея! Разбрах, че сме колеги, аз съм учителка по физика, от доста време. Току що прочетох книжката... Благодаря ти, че така настоятелно ми я посочваше... имала съм такава голяма нужда да я прочета. Прекрасни са словата ти, искрени, дълбоки... сега разбрах защо казваше, че има голямо значение за теб тази трагедия. Аз... в момента съм леко безмълвна... трудно намирам думи да изразя това, което преживях, четейки тези редове пропити с мъдрост и мъка. В мен възникнаха толкова много въпроси, а си отговорих и на много, които имах. Мисля, обаче, че тепърва ми предстои да осъзная всичко, за което говориш, защото чувството е бързо и идва мигновено, но мислите ми тепърва ще изкристализират. Едно само знам със сигурност - постигнал си това, към което си се стремял - да претвориш чувствата в думи. Иска ми се да споделя с майка ми книжката ти, защото знам, че и тя, като мен, може да намери отговори на много свои въпроси. Детето ме разсейва доста и не ми позволява да се вглъбя в книгата така, както мога, но... все пак тя е достатъчно силна, за да разгърне материалното съзнание и да докосне душата ми... Затова си мисля, че ще я прочитам отново, поне още веднъж... или няколко пъти, макар че обикновено не чета нещо по два пъти поне докато не го забравя напълно. БЛАГОДАРЯ, Борислав! Макар и тъжни, благи са твоите слова, пълни са с любов! Красимира Любезни господин Борислав Русанов, Благодаря Ви, че Ви има. Прочетох, че сте преподавател по литература - бих казала вече лекар на душата! Прочетох Ваши творчески трудове - развълнувана съм толкова силно! Позволих си да Ви сравня с Данте. Чудесно е, когато има личности като Вас! Вие ми върнахте оптимизма. Благодаря Ви, благодаря Ви сърдечно! От 6 години съм в Италия. Не бях чула (чела) за тази драма "Мистерията Лим". Много пъти си мисля, че ние в България не ценим нашите преподаватели, духовни просветители (не говоря за свещениците ни). За мен е огромно удовлетворение, щастие, бих казала, че мога лично да изразя мнението си. Гордея се с Вас! Вие ми помогнахте по най - добрия начин! Попитали Микеланджело как създава статуи. Той отвърнал: "Аз не виждам камък. Аз виждам ангела - дялам, докато го освободя." Знаете ли? - и Вие пишете, освобождавайки - чрез Вашите трудове аз се освободих! Моето детенце почина преди 12 години. Неща, които описвате, съм изживяла, и знам, че моето дете е в друго измерение.
Нека, ЧОВЕЦИ, като теб се множат... Благодаря! Славка Стойчева Здравейте г-н Русанов, Сигурно това мое писмо е поредното от десетките (стотиците), които сте получавали… За съжаление „Мистерията Лим” ми попадна едва сега, близо 6 години след ужаса и повече от три години от излизането ѝ от печат. Едва ли е нужно да казвам как я прочетох и как преживях всяка страница, всяко редче. Не можах на 2 – 3 зачитания да я привърша. Всеки път при започването ме заболяваше силно главата, нещо ме запритискваше в гърдите и трябваше принудително да прекъсна, въпреки че исках по – бързо да стигна до края… Ще се опитам да изразя въздействието на описаното от Вас от позицията на родител, учител и просто човек, но човек, вярващ силно и отдавна в невероятното… Разбирам майките, бащите загубили рожбите си не само в Лим, а и въобще. Не току така е казано, че няма нищо по – ужасно, по – зловещо от това да изпратиш детето си… Разбирате ли ме добре как ми се отрази, как възприех Вашето достоверно (сигурна съм) от първа до последна дума, описание на озлочестените от Лим? Абсолютно съм убедена, че няма майка на земята, която би приела тази тегоба по друг начин… Неизмерима родителска мъка, неспираща да кърви, рана! Но с каква ли мярка да премерим завинаги ранените души на учителите, придружаващи групата екскурзиантчета? Дали не са се превърнали в постоянни пациенти на психиатрични кабинети, а (пази Боже) и на други лечебни заведения? „Да, но все пак са живи!” – ще кажат обвинителите. Мисля, че са и прави, и не! Живи мъртъвци! 35 години живях с плюсовете и минусите, с даровете и грабежите на учителската професия… Но… да простим на родителите и вярвам, че и Бог ще им прости. Не искам и да си представям да съм на мястото на някои от тях! Не знам какво да кажа. Не намирам думи. Сърцето ми се свива в жал за страдащите майки и бащи, но дълбоко съчувствам и на колегите, принудени от зла орисия до края на живота си да носят бремето на чувство за вина. Най – вече жалкото е за прекършените животи! Аз не мога да обвиня никого! Като майка и като учител, чувствата ми са поделени и душата разпъната… Искам да Ви благодаря за прекрасно написаната „Мистерията Лим”, за разкритието на сърцето и чувствата Ви… Желая успокоение на сърцето Ви, смирение на душата Ви и любов човешка в мислите Ви. Нали сам казвате: „ Бичът на живота да породи О – БИЧ!” С дълбоко уважение: Славка Стойчева
В петък късно следобед получих твоята пратка. Благодаря. Точно навреме дойде, за да подаря единия комплект на моя приятелка - също учител и лутащ се човек, с надежда да намери опорни точки за себе си, както аз намерих и в двете книги. Вторият комплект е за нашата библиотека "Виделина". След като прочетох книгите, мисля, че те трябва да стигнат до повече хора. Моите непосредствени отзиви. "Евангелие на Любовта" е много точно озаглавена. Настолно четиво, което след като съм прочела на един дъх, да имам винаги под ръка. Така преди време работех с 4 споразумения на Дон Мигел, но твоята книга ми е по-близка и жива. Да прочетеш мисли, които са те спохождали, споделени от друг човек, дава сила. Конкретните опитности, които си споделил, са ми особено ценни. За човек като мене, изстрелян в непозната орбита чрез шокова терапия, е нужна посока, ориентир. От тази книга за пръв път разбрах със сърцето, не с ума, колко е важно да се моля. Аз не умея да се моля. Ти ми даде посока, другото е работа от моя страна. "Мистерията Лим". Написал си тази книга със сърцето си. Плаках и се пречиствах. Останах шокирана от разказаните събития за масовата реакция в града ви. Покланям ти се за силата да застанеш срещу гнева и желанието за възмездие по стария закон и да поемеш върху себе си част от удара. Благодаря ти, че написа тази история и направи от едно трагично събитие урок за всички нас, за да не остане напразна жертвата на тези 12 ангелчета. Бъди благословен Борислав.
Господин Русанов, След срещата с Вас имах нужда от „реанимация”, за да стихне вълнението, което бушуваше (буквално) у мен няколко дни. Отново ще кажа, че съм много благодарна и щастлива, че отделихте внимание на мен, семейството и дома ми…… Излишно е да казвам какво впечатление оставихте у близките ми…… Пред мен се яви и беше в продължение на 2 часа един Борислав, с изненадващо ученически вид. А прекараното с Вас време дорисува новия Ви портрет. Всичко у Вас излъчваше скромност, сърдечност, доброта. Благодаря на Бог, че ме срещна с Вас, първо „задочно” и после реално. Горда и щастлива трябва да е майка Ви! Завиждам малко на близките Ви, които имат възможността да Ви слушат и виждат често. Вие въздействате много силно!... Как да не Ви обичат учениците?! Радвайте се на тяхната любов, защото (мисля) е най – чистата, най – пълната!...… Вие сте обикновен човек, казвате, но не е съвсем така. Е, не сте световноизвестен писател (за сега), но понякога стига и една единствена творба, за да остане незабравим авторът. Все по – силно и пълно чувствам любовта у Вас (обикновената Христова любов) към хората, към живота, към доброто. Схващам желанието Ви това да го има у повече хора… Вие сте магьосник и можете да допринесете много в това отношение!!!...… Пожелавам винаги да остане този Борислав, който ни гостува! Мария Василева Здравейте! Благодаря за подкрепата! Прочетох Вашата книга "Мистерията Лим", която ми изпратихте. Хареса ми много и бих искала да Ви кажа, че аз вярвам безрезервно в добрите Ви намерения, както и във Вашите искрени чувства, пресъздавайки тази трагедия. Смятам, че не може човек да остане безчувствен, след като я прочете. Аз още повече, след моята тежка загуба (може би не помните - загубих 21г.син)... Благодаря! Това стихотворение, написано от прекрасната българска поетеса Павлина Стаменова, след прочитането на книгата "Мистерията Лим", ми беше пратено лично от нея. Ето и нейният сайт: http://pavlina-stamenova.hit.bg/ ГЪЛЪБИ В ХРАМА В памет на дванадесетте деца от град Свищов, загинали при катастрофата в река Лим.
И не един – дузина бяха! Животът, вечната измама, възпяха те... И отлетяха... Светлик оставиха в сърцата крилцата им – въздишки бели. Нима... Душите на децата – от Рая – бяха долетели? Да възвестят, че всяка драма не край вещае... А начало! В космическата панорама – и черното е, всъщност, бяло. От мъка ли се раждат песни? Не стихва болката! Дълбае... Къде сте, ангели небесни? Кой – орис по-жестока знае? Кръжат душите им лъчисти... Ех, Лим! Защо не ги пожали? Порой от сълзи ни пречисти. И... Сатаната – свещ запали! С преклонение и много обич! Павлина СТАМЕНОВА Каталог: dmdocuments dmdocuments -> Ликове-лекове, чумата и традицията симеон мильов dmdocuments -> Избирателен списък част I dmdocuments -> Избирателен списък част I dmdocuments -> За гласуване в изборите за общински съветници и кметове на 25 октомври 2015 Г dmdocuments -> За произвеждане на национален референдум на 25 октомври 2015 Г dmdocuments -> Адрес на избирателната секция: Читалище с Изтегляне 0.98 Mb. Сподели с приятели:
|
