Книга за мерките за търговска защита на Европейския съюз превод на български език



Дата19.01.2018
Размер241.97 Kb.
#48303
ТипКнига
Зелена книга за мерките за търговска защита на Европейския съюз - превод на български език

Зелена книга за публично обсъждане

РАБОТЕН ПРЕВОД

Въведение

Европейският съюз, както повечето икономики, внасящи стоки, поддържа система от инструменти за търговска защита. Тези инструменти - анти-дъмпингови, анти-субсидийни и защитни мерки - позволяват на Европейския съюз да защитава своите производители от нелоялно търгувани или субсидирани вносни стоки и от драматични промени в търговските потоци, доколкото те нанасят вреда на икономиката на ЕС. Важно е тези инструменти да бъдат ползвани ефективно и прецизно, за да се гарантира спазване на правилата на международната търговия и защита на европейските интереси срещу нелоялна търговия.

Използването на тези инструменти от страна на ЕС се основава на правила, произтичащи от споразуменията на СТО, които определят мерките за търговска защита и принципите, въз основа на които те функционират като легитимна част от многостранната система на свободна търговия. Подобно на спешните действия за борба с фалшификациите и нарушаването на правата върху интелектуалната собственост, включително чрез злоупотреба с електронни комуникации, защитата от нелоялна търговия е ключова част от защитата на свободната търговия в политически и икономически план. Тя ни позволява да подкрепяме интересите на европейските работници и европейската конкурентоспособност и поради това е важна част от подпомагането на Европа при справянето с последствията от глобализацията.

Икономическата обосновка на анти-дъмпинговите и анти-субсидийни мерки в защита на търговията произтича най-вече от факта, че международната икономика не разполага с механизъм за коригиране на практики, нарушаващи конкуренцията, подобни на съответните власти, които функционират в почти всички национални икономики. Освен това много малък брой юрисдикции имат формални правила или институции за контрол на субсидиите, подобно на правилата за държавните помощи на Европейския съюз. Инструментите за търговска защита са се развили в международното право като средства за коригиране на ефекта на изкривяване вследствие на неконкурентни практики в търговията на международно ниво.

През последното десетилетие европейските действия за търговска защита елиминираха ефектите на изкривяване от дъмпинг във важни сектори като стоманодобив, химическа промишленост и микропроцесори, които заплашваха жизнеността на тези индустрии и заетите в тях хиляди работници в Европа.

ЕС направи повече от която и да било държава членка на СТО за едностранното създаване на по-строги условия за използване и отчитане на въздействието от защитните мерки върху собствения му пазар на базата на правилата на СТО. ЕС създаде система от инструменти за търговска защита, която може да бъде определена като по-отворена и по-балансирана отколкото на другите държави членки на СТО. Освен това ЕС беше начело на дебата по реформирането на правилата на СТО за търговска защита, който е неразделна част от кръга от преговори от Доха. Точното прилагане на тези международно приети правила от всички държави членки на СТО е определящо за функционирането на международната търговска система. .Изискването всички да се придържат към приетите правила в тази област, трябва да остане водеща цел за бъдещата ни политика.

Независимо от това през десетилетието след Споразумението по антидъмпинг от 1994 г. и последната голяма реформа на инструментите за търговска защита настъпиха широко-мащабни промени в глобалната икономика и структурата на икономиката на ЕС. Те се оказаха важен фактор в общите приоритети на тази Комисия при разработването и популяризирането на дневния ред за нов растеж и конкурентоспособност. Тези приоритети са заложени в приноса на Комисията за Европейския съвет от Хемптън Корт: Европейски ценности в глобализирания свят.

Много повече компании от ЕС сега произвеждат стоки извън ЕС за внос в ЕС или управляват вериги на снабдяване, които излизат извън рамките на пазара на ЕС. Тези промени оспорват познатото ни разбиране за това, какво представлява производството на ЕС и неговите икономически интереси. Тъй като инструментите за търговска защита са предназначени именно за тяхната защита, периодичният преглед може да ни помогне да гарантираме, че инструментите за търговска защита ще останат ефективна реакция на нелоялните търговски практики. Това може да помогне и за поддържането на силна политическа подкрепа за използването на тези необходими инструменти в целия ЕС.

Неотдавна Комисията очерта нов политически дневен ред, предназначен да увеличи капацитета за ЕС за конкуренция в глобалната икономика, характеризираща се с фрагментация и сложност на процеса на производство и вериги за снабдяване и израстването на големи нови икономически партньори, особено в Азия (Глобална Европа: Конкуренция в световен мащаб). Това отразяване на инструментите за търговска защита на ЕС е неразделна част от дневния ред. Зелената книга не поставя под въпрос фундаменталната стойност на инструментите за търговска защита, но приканва към публична оценка за това, как ЕС може да ги използва с най-добър ефект за европейския интерес.

Зелената книга черпи от опита на Европейската комисия в управлението на използването на инструментите за търговска защита, както и от резултатите от неотдавнашната оценка, която им беше направена. Освен това тя отразява неформални контакти с държави-членки на ЕС и с Европейския парламент и серия от доклади, предоставени на Комисаря по търговията Петер Манделсон от експерти в областта на инструментите за търговска защита през юли 2006 г[1].

Книгата групира проблемите в шест теми:

(1) ролята на инструментите за търговска защита в променящата се глобална икономика;

(2) претеглянето на различни интереси в ЕС при разследванията за търговска защита;

(3) организирането и провеждането на разследванията за търговска защита;

(4) формата, графика и продължителността на мерките за търговска защита;

(5) прозрачността на разследванията за търговска защита; и

(6) институционалната структура на разследванията за търговска защита.

За всяка група проблеми са поставени редица въпроси, на които участниците в обсъждането са поканени да отговорят.

 

Тема 1: Инструментите на Европа за търговска защита

Анти-дъмпингови мерки. Анти-дъмпинговите правила са най-често използваната форма на инструмент за търговска защита в Европейския съюз. Анти-дъмпинговите мерки са насочени към вноса на стоки в Европейския съюз на стойност, по-ниска от нормалната за техните национални пазари - обикновено в резултат на липсата на конкуренция и/или държавна намеса в производствения процес, което позволява на износителя изкуствено да занижава цената на износа.  Дъмпингът вреди, както на производителите от ЕС, така и на производители от трети страни, които се конкурират за достъп до пазара на ЕС. Типични примери за нарушения, водещи до дъмпинг, са: значителни тарифни и нетарифни бариери, недостатъчно прилагане на мерките за защита на конкуренцията, злоупотреби с таксите за износ; изкуствено ниски цени на суровините и/или енергията. Когато едно разследване на ЕС показва, че даден внос вреди на производителите от ЕС, анти-дъмпинговите правила позволяват използването на оздравителни мерки за компенсиране на вредата. Обикновено става дума за налагане на мита върху дъмпинговия внос.

Анти-субсидийни мерки. Анти-субсидийните мерки са подобни на анти-дъмпинговите мерки, но са конкретно насочени към ефекта на изкривяване в търговията, възникнал в резултат на прилагането на подсъдни в рамките на СТО субсидии за чуждестранни производители, когато може да се докаже, че тези субсидии вредят на производителите от ЕС.

Защитни мерки. Защитните мерки се различават по това, че не са насочени към лоялни или нелоялни практики в търговията, а към промените в обема на търговията, които са толкова бързи и мащабни, че не може реалистично да се очаква от производителите в ЕС да се адаптират към променените стокови потоци. При тези обстоятелства правилата на СТО и ЕС позволяват краткосрочни ограничения на вноса, за да може индустрията да има време да се адаптира към внезапното увеличение на вноса. Това временно облекчение върви ръка за ръка с ясно задължение за преструктуриране.

Между януари 1996 г. и декември 2005 г. ЕС наложи 194 окончателни анти-дъмпингови мерки. Държавите, които най-често са използвали дъмпингови практики през този период, са Китай (38 мерки) и Индия (16 мерки). Към 31 октомври 2006 г в ЕС има 12 анти-субсидийни мерки. ЕС е въвел едва осем окончателни защитни мерки по правилата на СТО: само една от тях все още е в сила. В ЕС анти-дъмпинговите и анти-субсидийните мерки срещу нелоялната търговия представляват по-малко от 0.45% от стойността на общия внос.

За сравнение САЩ са наложили 201 окончателни мерки, а Индия - 309 окончателни мерки между 1996 и 2005 г. За същия период ЕС е предприел 294 разследвания, САЩ - 352, а Индия - 419.

Европейската комисия е отговорна за провеждането на анти-дъмпингови и анти-субсидийни разследвания и разследвания за въвеждане на защитни мерки, включително за решения за започване на разследване в отговор на оплаквания от индустрията и прегледи в хода на прилагане на текущите мерки. Тя може да налага временни мерки, и да предлага окончателни мерки на Съвета, когато има основания за това. Съветът налага окончателни анти-дъмпингови/анти-субсидийни мерки с просто мнозинство, докато защитните мерки изискват подкрепата на квалифицирано мнозинство от държавите-членки.

 

ЧАСТ 1. Каква е ролята на мерките за търговска защита в глобалната икономика?

Икономическите основания за анти-дъмпингови мерки произтичат главно от факта, че конкуренцията на международните пазари е несъвършена - не съществува международен орган по конкуренцията, който да регулира анти-конкурентната практика между държавите. За разлика от един вътрешен пазар като ЕС, правилата за регулиране на поведението на бизнеса на международните пазари са твърде малко.

Анти-дъмпинговите мерки са единственото средство на международното право за борба с ефектите от нелоялен внос от такива пазари върху индустрията на ЕС. Подобно на тях, анти-субсидийните мерки се противопоставят на неконкурентното субсидиране на производителите в трети страни в отсъствието на работещи международни инструменти за ограничаване на подобни интервенции. Защитните мерки са насочени срещу внос, който достига количества, причиняващи или заплашващи да причинят сериозна вреда на индустрията на ЕС.

В момента ЕС провежда значително по-голям брой анти-дъмпингови отколкото анти-субсидийни разследвания. Една от причините компаниите да се въздържат от молби за анти-субсидийни дела е, че се страхуват от ответни мерки от страна на засегнатите правителства. Възможно решение на проблема би било самата Комисия да провежда повече анти-субсидийни разследвания.

Икономическите основания на инструментите за търговска защита остават противоречиви в оценките на икономистите. Някои твърдят, че инструментите за търговска защита са необходими в отсъствието на международно приети правила за конкуренцията. Други считат, че мерките за търговска защита не могат да имат икономическо основание от гледна точка на общото благосъстояние на една държава. Съществува мнение, че те биха могли потенциално да бъдат предмет на злоупотреба от страна на секторни интереси като средство за защита срещу конкурентен внос. Срещат се и твърдения, че анти-дъмпинговите действия са оправдани единствено, ако износителят от трета страна има полза от липсата на или недостатъчното прилагане на местните правила за конкуренция.



Въпрос 1: Каква е ролята на инструментите за търговска защита в модерната глобална икономика? Необходими ли са все още инструментите за търговска защита, за да се гарантира спазване на международните търговски правила и да се защитят европейските интереси? Трябва ли ЕС да реши, как биха могли да бъдат подобрени?

Въпрос 2: Трябва ли ЕС да използва повече анти-субсидийни и защитни мерки едновременно с анти-дъмпинговите мерки? Трябва ли Комисията при определени обстоятелства да има готовност да предприеме разследване за търговска защита по собствена инициатива при наличие на нужните доказателства?

Въпрос 3: Съществуват ли алтернативи на използването на инструменти за търговска защита в отсъствието на международно приети правила за конкуренцията?

 

ЧАСТ 2. Претегляне на различни интереси в ЕС при разследванията за търговска защита

Мерките за търговска защита трябва да служат на общия икономически интерес на ЕС, в това число интересите на производителите и на работниците. Правилата на ЕС трябва да продължат да визират ситуации, в които по-ниските цени на вноса не са движени единствено от реални конкурентни предимства в цената на труда и производството в трети страни, а отразяват факта, че тези предимства са допълнени от условия на нелоялна конкуренция от рода на субсидии или други нарушения на търговията поради държавна намеса.

Промените в структурата както на глобалната, така и на икономиката на ЕС направиха определянето на икономическите интереси на ЕС по-сложно. Глобализацията засилва международното разделение на труда вследствие на значително намалените разходи за транспорт и комуникации. Европейските компании все повече изнасят производството си извън Европейския съюз, като едновременно поддържат важни дейности и заетост в Европа. От гл. т. на инструментите за търговска защита предизвикателството е да се реши, дали правилата на ЕС отчитат в достатъчна степен изнесените производства на европейския бизнес, които влизат впоследствие в конкуренция с производството в ЕС и могат да бъдат негативно засегнати от мерките за търговска защита.

Не е в интерес на ЕС в дългосрочен план да толерира дъмпинг, дори когато той е от полза за европейски компании, които изнасят производството си в трети страни. Но трябва да отчитаме факта, че действията за ограничаване на вредата, причинена от дъмпинга, може да окаже въздействие върху заетостта и жизнеността на компаниите от ЕС, работещи легитимно чрез изнесени производства. Намирането на правилния баланс между свободната търговия и лоялната търговия е от решаващо значение. Нужни са ни ясни правила, които ще ни помогнат да се справим със ситуацията.

Тази част от книгата засяга четири ключови проблема, свързани с теста на интереса на Общността. 

 

Тема 2: Казус - Анти-дъмпингови мерки за кожени обувки, август 2006 г.

През октомври 2006 г. Европейският съюз наложи мита от 16.5% и 10% на някои кожени обувки, внесени в Европейския съюз. Митата бяха резултат от разследване, което установи дъмпинг на този износ от определени трети страни, водещ до вреда за производителите от ЕС. Прилагането на мерките на ЕС и СТО в този твърде сложен случай предизвика противопоставяне между икономическите оператори в ЕС и държавите-членки на ЕС. Казусът илюстрира два важни проблема, обхванати от настоящата Зелена книга.



Изнасяне на производство от производители от ЕС. Въпреки, че множество компании от ЕС все още произвеждат кожени обувки в Европейския съюз, значителен брой компании от ЕС са изнесли производството си в трети страни, като са запазили друга част от своята дейност в ЕС. Компаниите, произвеждащи обувки в трети страни, подлежат на анти-дъмпингови мита. Нещо повече, при съществуващите правила за анти-дъмпингови разследвания само производители, които запазват производството си в ЕС, бяха взети предвид, когато се определяше дали е налице нужния дял от индустрията на Общността за разглеждане на случая. Броят на компаниите от ЕС, които изнасят елементи от производството си, обаче, нараства и те осигуряват хиляди работни места в ЕС.

Интереса на потребителя. Казусът с обувките илюстрира и друг проблем в контекста на определянето на по-широкия икономически интерес на ЕС. В болшинството от случаите, особено онези от тях, които не се отнасят до потребителски стоки, въздействието на анти-дъмпинговите мерки върху цените, заплащани от потребителите, не е голямо. Въпреки това е важно да се разгледа въпроса дали и как биха могли да се отчетат интересите на потребителите в анти-дъмпинговите разследвания и във всички въведени мерки.

 

2.1 Проверка на интереса на Общността. ЕС е сред малкото страни, които прилагат тест за обществения интерес под формата на правило за интереса на Общността, преди въвеждането на анти-дъмпингови мерки. Правилото за интереса на Общността постановява, че налагането на мерки е възможно само когато Комисията определи, че въвеждането им не противоречи на по-широкия икономически интерес на ЕС. Подобен тест не се изисква от Споразумението по антидъмпинг в СТО, но се е доказало като полезен фактор в претеглянето на баланса на интересите в случаите на анти-дъмпингови мерки.

Съществуват твърдения, че теста на интереса на Общността прекалено наклонява везните към производителите от ЕС и не отчита в достатъчна степен въздействието на мерките върху вносителите, които са изнесли част от производството си извън ЕС. Налице са и безпокойства, че интересът на потребителя не е адекватно отчетен, когато се прилагат инструменти за търговска защита за готови потребителски стоки. Макар че основното предназначение на инструментите на ЕС е да противодействат на ефекта от нелоялната конкуренция, последните казуси повдигнаха въпроса за използването на теста на интереса на Общността при претегляне на въздействието от мерките върху общата съгласуваност на политиките на ЕС. Например, ЕС може да прецени дали в дадени случаи анти-дъмпинговите мерки не намаляват ефективността на помощта за развитие на ЕС в отделни държави.

Въпрос 4: Трябва ли ЕС да направи преглед на текущия баланс на интереси между различните икономически оператори при проверката на интереса на Общността в рамките на разследвания за защитата на търговията? Паралелно с интересите на производителите и техния персонал в Европа, как трябва да отчитаме интересите на компании, които са задържали голям обем дейности и работници в Европа, въпреки че са изнесли някаква част от производството си извън ЕС? Как трябва да отчитаме интересите на вносители или производители, които обработват засегнатия внос?

Въпрос 5: Трябва ли да разгледаме начина, по който се отчитат интересите на потребителите в разследванията за защита на търговията? Трябва ли Комисията да бъде по-инициативна в търсене на мненията на потребителски сдружения? Как може това участие да бъде претеглено? Как може да се оцени и наблюдава въздействието на мерките за търговска защита върху потребителите?

Въпрос 6: Трябва ли ЕС да включи повече аспекти в оценките на интереса на Общността при разследвания на защитата на търговията, като например съгласуваност с други политики на ЕС? Що се отнася до политиката за развитие, трябва ли ЕС да прави формално разграничение между развитите държави и развиващите се държави, когато прилага мерки за защита на търговията?

Въпрос 7: Какъв вид икономически анализ може да е от полза при такива оценки?

 

2.2 Използване на проверката на интереса на Общността за прецизиране на мерките за търговска защита. Към момента заключенията от теста на интереса на Общността стигат само дотам, че мерките трябва или да продължат, или да не бъдат налагани. По принцип този тип тест „или/или" не позволява използване на анализа на интереса на Общността като основание за адаптиране или модификация на мерките. Може да се окаже удачно, обаче, да се въведе повече гъвкавост в това отношение, стига всяка промяна да отразява пълно обективните изводи от случая. Подобна гъвкавост ще бъде ограничена до прилагане на правилото за по-малкото мито, което постановява определяне на митата на границата на вредата или на границата на дъмпинга в зависимост от това коя е по-ниска. На теория тя може да се разпростре и до възможност за освобождаване на някои продукти от мита по причини, свързани с интереса на Общността.



Въпрос 8: Трябва ли да бъде изрично записано, че степента на предложените мерки може да се намалява според резултатите от теста за интереса на Общността в разследванията на защита на търговията? Трябва ли ЕС специално да разреши изключването на определени видове продукти от аргументите за интереса на Общността? Ако да, какви критерии трябва да бъдат приложени?

 

2.3 Кога да се прилага проверката на интереса на Общността. Понастоящем се предвижда проверка на интереса на Общността само след започване на разследване в момента на определяне на мерките. Правилата на СТО, забраняващи разгласяването на анти-дъмпингови жалби преди започване на разследване към момента изключват употребата на тест за интереса на Общността при оценяване на силата на първоначалната жалба. Някои заинтересовани страни обаче предложиха натиск от страна на ЕС за промяна на тези правила.



Въпрос 9: Трябва ли ЕС да се опитва да промени правилата на СТО така, че да позволи ползване на теста за интереса на Общността на етапа „подадена жалба" в разследвания за анти-дъмпинг или анти-субсидии? Има ли други ситуации, в които теста за интереса на Общността би бил удачен - например преди започване на преглед за изтичане на мерките?

 

2.4 Оценка за жизнеспособност. Общата жизнеспособност на индустрията в ЕС е един от елементите, изследвани от теста за интереса на Общността. Когато са налице добри прогнози за жизнеспособността на конкретен сектор, това е важен фактор за оценяване, дали да бъдат наложени мерки за търговска защита.



Въпрос 10: Целесъобразни ли са оценките на жизнеспособността при вземането на решения за използване на инструменти за търговска защита? Ако да, какви критерии трябва да бъдат използвани за оценяване на жизнеспособността на индустрията в ЕС при разследвания за  търговска защита, напр. равнище на производство, заетост, пазарен дял?

 

ЧАСТ 3. Предприемане и провеждане на разследвания за търговска защита

Заинтересованите страни идентифицираха редица технически области, свързани с предприемане и провеждане на разследвания за търговска защита, в които въвеждането на промени може да подобри пропорционалността, ефикасността и лоялността на разследванията за търговска защита на ЕС. По-долу са разгледани осем от тези въпроса:

3.1 Консултации с трети страни износителки на ранен етап. Макар правилата на СТО да забраняват контакти с компании, които могат да бъдат разследвани преди започване на процедурата, някои заинтересовани страни предлагат контакти с правителствата на трети страни преди началото на разследвания с цел избягване на политически противоречия и обсъждане на продукти и практики, които биха били засегнати от разследване.

Въпрос 11: Трябва ли ЕС да предвиди консултации с трети страни износителки след получаване на жалби и преди предприемане на анти-дъмпингови разследвания?

 

3.2 Използването на анти-субсидийни инструменти в икономики в преход. Настоящата практика не предвижда предприемане на анти-субсидийни разследвания в случаи, засягащи икономики в преход поради широкото разпространение на изкривяване в стойността и цените в тези икономики. Използването на анти-субсидиен инструмент може обаче да се има предвид, когато отделни компании от икономики в преход се третират като действащи при пазарни условия.



Въпрос 12: Трябва ли ЕС да предвиди по-конкретно използването на анти-субсидиен инструмент в случаи, включващи компании от икономики в преход, които се третират като действащи при пазарни условия?

 

3.3 Постоянни изисквания. ЕС налага известни изисквания, които са необходимо условие за предприемане на разследвания за търговска защита. Според правилата на СТО разследване се предприема обичайно само когато производителите, изразили недвусмислена подкрепа на жалбата, представляват повече от 25% от общото производство на съответния продукт на въпросния пазар.

При съществуващите правила компании, които едновременно произвеждат и внасят продукта, за който има жалба  за дъмпинг, могат да бъдат изключени при оценката на изпълнението на постоянните изисквания. Ефектът от това е намален брой на компаниите по дадено дело и изключване на такива, които могат да имат възражения по жалбата. Има заинтересовани страни, според които тези така наречени „постоянни изисквания" са твърде занижени.

Въпрос 13: Трябва ли ЕС да направи преглед на „постоянните изисквания" за определяне на индустрията на Общността в анти-дъмпингови и анти-субсидийни разследвания? Удачно ли е изискваното ниво на подкрепа на жалбата (заявлението) от страна на производителите, за да се предприеме съответното разследване? Трябва ли да преразгледаме възможността за изключване на компании, които са вносителки или са свързани с износители, от оценката за изпълнението на постоянните изисквания?

 

3.4 De-minimis правила за дъмпинг, субсидии и вреда. При текущите правила съществува праг, под който се приема, че разследваният случай не е достатъчно съществен, за да се стигне до намеса на ЕС. Анти-дъмпинговият закон на ЕС постановява, че разследването трябва да бъде преустановено, ако дъмпинговия марж е по-нисък от 2%, изразен като процент от експортната цена - това се нарича ‘de-minimis праг’.

Прагът de-minimis е приложим и при определяне на вреда от дъмпингови стоки. Срещу държави, чиито внос представлява по-малко от 1% от пазара на ЕС, не се предприемат действия. Текущият de-minimis праг може да бъде по-висок или по-нисък в зависимост от разбирането за икономическото въздействие от ниски дъмпингови/субсидийни маржове и праг на вредата.

Освен тези процентни прагове, може да се помисли за втори "de-minimis тест", като започването на разследване се обвърже със стойността на вноса в евро.



Въпрос 14: Трябва ли ЕС да промени de-minimis прага (в процентно и абсолютно изражение), който понастоящем се прилага към дъмпинга и вредата в разследвания за въвеждане на мерки за  търговска защита?

 

3.5 Изчисляване на дъмпинговия марж. Важна част от едно анти-дъмпингово разследване е определянето на производствените разходи и нормалната стойност на даден продукт на местния пазар. Заинтересовани страни предположиха, че ЕС не отчита в достатъчна степен факта, че ниските обеми, произведени и продавани в началната фаза на един продукт, могат да изкривят единичната стойност, вследствие на което тя изглежда нереалистично висока. Това от своя страна би могло да увеличи дъмпинговия марж.



Въпрос 15: Трябва ли Комисията да прецизира подхода „начални разходи" за изчисляване на дъмпинг в анти-дъмпингови разследвания, за да даде по-дълъг „гратисен период" на износителите в стартови ситуации?

Въпрос 16: Следва ли да се помисли за други промени в методологията за изчисляване на дъмпингови маржове при анти-дъмпингови разследвания - например по отношение на съществуващите правила за теста за наличие на „обичайни търговски условия"?

 

3.6 Третиране на нови износители. Заинтересовани страни предложиха да се прецизират разпоредбите за третирането на нови износители, които започват износна дейност в хода на провеждане на разследване. Новите износители поставят проблема за заключения, основани на много малък брой транзакции. Към момента Комисията може да решава въпроса с нови износители, започнали дейността си по време на разследването, единствено чрез отделен самостоятелен преглед.



Въпрос 17: Трябва ли ЕС да прецизира разпоредбите за третиране на нови износители в анти-дъмпингови и анти-субсидийни разследвания? Трябва ли ЕС да въведе възможност за по-експедитивно третиране на начинаещи компании, които започват работата си по време на провеждане на разследването?

 

3.7 Планове за преструктуриране. Има заинтересовани страни, които са на мнение, че от производителите в ЕС трябва да се изисква да представят планове за преструктуриране преди да се възползват от анти-дъмпинговите мерки. Друго мнение е, че когато проблемите за дадена индустрия са пряко следствие от нелоялни търговски практики, преструктурирането е лишено от основание.



Въпрос 18: Трябва ли фактите за преструктуриране на определена индустрия на общността да се използват в анти-дъмпинговите и анти-субсидийните разследвания? Ако да, по какъв начин и на какъв етап?

 

3.8 Включване на малки и средни предприятия (МСП). Много заинтересовани страни смятат, че МСП изпитват трудности в предизвикване и участие в разследвания за търговска защита поради тяхната сложност и висока цена.



Въпрос 19: Какви са конкретните препятствия за МСП пред участието им в разследвания за търговска защита и как могат да бъдат преодолени?

 

ЧАСТ 4. Формата, графика и продължителността на мерките за търговска защита

Идентифицирани са редица области, свързани с налагането, формата, продължителността и изтичане на валидността на мерки за търговска защита, които могат да бъдат преразгледани. В тази част са включени четири проблема.

4.1 График на временните мерки. Беше повдигнат въпроса за по-бързото приемане на временни анти-дъмпингови мерки. Понастоящем Комисията ги приема между два и девет месеца след започване на разследване, ако предварителните доказателства сочат наличие на вреден дъмпинг.

Въпрос 20: Като се има предвид, че скъсяването на сроковете може да наложи ограничения на провеждането и прозрачността на разследванията, трябва ли ЕС да предвиди намаляване на сроковете на анти-дъмпингови и анти-субсидийни разследвания, в рамките на които трябва да реши дали да въвежда временни мерки или не? Трябва ли сроковете да бъдат по-гъвкави?

 

4.2 Форма, график и продължителност на мерките. Много заинтересовани страни твърдят, че ЕС трябва да разполага с по-голям набор от възможни мерки от стандартните мита ad valorem, фиксираните мита, минималните цени и ценовите гаранции. Това ще осигури по-голяма гъвкавост за решаването на сложни случаи, включващи важни потребителски продукти. Например, трябва ли Комисията, доколкото позволяват международните задължения на Общността, да има принципната възможност на прилага мита, които се въвеждат поетапно или в зависимост от обема на вноса, за да даде време на пазара да се адаптира?

Съществуват и мнения, че мерките трябва да отчитат въздействието върху продукти, които са били поръчани много преди приемането на мерките или които към момента на приемане вече се транспортират.

В момента мерките са обичайно в сила за пет години - максимумът на СТО. Имаше предложение да се намали продължителността на мерките в зависимост, например, от вида продукт, пазарната ситуация или характеристиките на индустрията. Продължителността на мерките, наложени след прегледите преди изтичане на мерките, също може да бъде по-малка.



Въпрос 21: Трябва ли ЕС да увеличи употребата на по-гъвкави мерки в анти-дъмпингови и анти-субсидийни разследвания?

Въпрос 22: Трябва ли мерките в анти-дъмпингови и анти-субсидийни разследвания да бъдат адаптирани така, че да отчитат по-добре продуктите с по-дългосрочна поръчка или време за транспортиране? Ако да, как?

Въпрос 23: Трябва ли изрично да се определи възможността, окончателните мерки, въведени след анти-дъмпингови и анти-субсидийни разследвания да са с продължителност по-малка от 5 години? Ако да, в кои случаи е оправдана по-малка продължителност на мерките

 

4.3 Възстановяване на митата след прегледите преди изтичане на мерките. Към момента валидността на мерките изтича след пет години, освен когато е предприет преглед преди тази дата. По време на последващото разследване (което може да продължи до 15 месеца след петгодишния период), мерките остават в сила. Ако прегледа преди изтичане на мерките стигне до извода, че действието на мерките не бива да бъде продължено, може да се помисли за възстановяване на митата, събрани след приключването на „нормалния" петгодишен период. Алтернативно решение би било провеждането и приключването на подобни прегледи преди окончателното изтичане на валидността на мерките. При този подход въпроса за възстановяването ще отпадне.



Въпрос 24: Трябва ли мита, събрани след изтичането на 5-годишния период на мерките в анти-дъмпингови и анти-субсидийни разследвания, да бъдат възстановени, ако прегледа преди изтичане на мерките стигне до заключението, че мерките не трябва да бъдат продължени?

Въпрос 25: Трябва ли прегледите преди изтичане на мерките в анти-дъмпингови и анти-субсидийни разследвания да бъдат насрочени така, че да приключат до края на петата година, а не да започват от тази дата?

 

4.4 По-високи прагове за прегледите преди изтичане на мерките. Някои заинтересовани страни мислят, че е прекалено лесно да се подновят анти-дъмпинговите мерки. Според правилата на СТО и ЕС индустрията трябва да покаже, че има „вероятност за повторна проява на вреден дъмпинг". Един по-висок праг за индустрията може да бъде „ясно различима и непосредствена заплаха за вреда".



Въпрос 26: Трябва ли ЕС да повиши прага за прегледите преди изтичане на мерките в анти-дъмпингови и анти-субсидийни разследвания? Трябва ли, например, ЕС да обсъди въвеждането на стандарт „заплаха от вреда" вместо „вероятност за повторна проява"?

 

ЧАСТ 5. Прозрачност в разследванията за търговска защита

Ефективната прозрачност е определяща за надеждността на инструментите за търговска защита. Правилата на ЕС осигуряват баланс между отвореното управление на разследванията и необходимостта от спазване на поверителност на търговската информация. Качеството на анализа и производните предложения зависят много от качеството на поверителната информация, предоставена по време на разследването. Заинтересованите страни са предложили редица възможности за по-нататъшно подобряване на прозрачността в разследванията за търговска защита.

По-долу са разгледани четири аспекта на прозрачността:



5.1 Служител по изслушванията. Настоящите правила на ЕС предвиждат възможност заинтересованите страни да искат изслушване. Някои от тях настояват, че трябва да бъде назначен служител за изслушвания, за да се гарантира по-доброто упражняване на правата на страните да изложат аргументите си в разследвания за търговска защита, както и спазването на техните права. 

Въпрос 27: Комисията ще създаде позиция служител по изслушвания в разследванията за търговска защита - какви конкретни функции трябва да изпълнява лицето?

 

5.2 Обществено обсъждане на общодържавни решения за статута на пазарната икономика. Някои държави не се считат за пазарни икономики за целите на разследвания за търговска защита - като например Китай и Виетнам. Тези държави могат да получат статут на пазарна икономика, ако изпълнят определени технически критерии. Поради важността, сложността и политическата чувствителност на решенията за присъждане на статут на пазарна икономика (СПИ) на дадена държава, много от заинтересованите страни препоръчват провеждането на обществени обсъждания преди Комисията да предложи да даде СПИ на някоя държава.



Въпрос 28: Трябва ли Комисията да провежда обществени обсъждания в анти-дъмпингови разследвания за решенията за присъждане на статут на пазарна икономика на държавите?

 

5.3 Открито поле за информация. Изразено беше безпокойство относно несигурността, причинена от слухове за възможни жалби или разследвания. Беше повдигнат въпроса дали работата на консултативния Анти-дъмпингов комитет може да бъде направена по-прозрачна.



Въпрос 29: Необходима ли е по-голяма откритост, що се отнася до работата на Анти-дъмпинговия комитет, напр. публикуване на дневния му ред и/или протоколите от неговите заседания?

 

5.4 По-добър достъп до неповерителна документация. Ако страните желаят да се консултират с неповерителен документ от анти-дъмпингово разследване, към момента те трябва да го направят лично в сградата на Европейската комисия. Възможно е да се осигури достъп до тези материали онлайн.

Някои заинтересовани страни, обаче, може да сметнат това за нежелано широко разпространение на неповерителни бизнес факти.

Въпрос 30: Желателно ли е неповерителните документи в разследвания за търговска защита да бъдат достъпни чрез интернет? Дали междинните решения са по-подходящи - например публикуване на индекс на документ?

 

ЧАСТ 6. Институционален процес

Докато използването на инструменти за търговска защита може да бъде политически чувствително, надеждността на тези инструменти зависи от прозрачността и предвидимостта на употребата им, както и от подлагането им на строга проверка. Взетите решения трябва да се основават на резултатите, демонстрирани от разследването.

Настоящата институционална структура, както е определена в Основните регламенти за инструментите за търговска защита на ЕС, разделя отговорностите между Комисията и Съвета. Решенията подлежат на проверка от Европейския съд и трябва да съответстват на задълженията на ЕС към СТО. Тази институционална рамка функционира добре, но някои заинтересовани страни са обезпокоени от факта, че тя понякога позволява влияние върху решенията на фактори, които не са пряко свързани с фактите от самото разследване.



Въпрос 31: Трябва ли да се запази сегашната институционална уредба за приемане на анти-дъмпингови, анти-субсидийни и защитни мерки? Може ли да се подобри начина, по който се вземат решенията?

 

Принос към обсъждането по Зелената книга

Всички заинтересовани страни са поканени да дадат своите коментари, в това число Европейския парламент и държавите-членки, по въпросите, повдигнати в Зелената книга. Структуриран въпросник в помощ на участниците е на разположение онлайн, а Комисията се интересува от мненията на всички участници, включително на властите на трети страни.

Комисията приканва заинтересованите страни да поставят за обсъждане и други теми, свързани с инструментите за търговска защита, които не са обхванати в предходните въпроси.



Въпрос 32. Има ли други въпроси от областта на прилаганите от ЕС инструменти за търговска защита, които бихте желали да  бъдат обсъдени?

Въпросникът на английски език може да бъде намерен на страницата на Зелената книга в Интернет на адрес:



http://ec.europa.eu/trade/issues/respectrules/anti_dumping/comu061206_en.htm

Крайният срок за предоставяне на отговорите на ЕК е 31 март 2007 г. Ако респондентите не са посочили изрично условия за конфиденциалност, се предоставя публичен достъп до получените коментари на страницата на Зелената книга. В края на периода за консултации ЕК ще организира семинар със заинтересованите страни. След това публично обсъждане ЕК ще съобщи резултатите от консултациите и ще прецени дали е подходящо предприемането на последващи действия.







Каталог: uploads -> files -> oldsite standpoint
oldsite standpoint -> Министерство на труда и социалната политика п р о е к т ! Средносрочна стратегия
oldsite standpoint -> До г-н Румен Овчаров – Министър на икономиката и енергетиката на Република България Относно
oldsite standpoint -> Няма по-глух човек от този, който не иска да чуе
oldsite standpoint -> Закон за електронната търговия. Уважаеми г-н Методиев, Приложено Ви изпращам предложения на Българска стопанска камара за промени в проекта на Закон за електронната търговия
oldsite standpoint -> Такса битови отпадъци (1998, 2000)1
oldsite standpoint -> К о н ц е п ц и я за развитие на транспортната инфраструктура на България в периода 2005 – 2015 година
oldsite standpoint -> Г-н сергей станишев


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница