Книга за отговорността в сферата на околната среда. В резултат на тази Бяла книга беше подготвено предложение за директива за отговорност в сферата на околната среда. Тя съдържа уредба на принципа



Дата24.07.2016
Размер158.62 Kb.

ПРЕГЛЕД НА НЯКОИ ПОЛИТИКИ НА ЕС: ОКОЛНА СРЕДА, ТРАНСПОРТ, СЕЛСКО СТОПАНСТВО


Ще се спра на основните елементи в тези политики, тъй като за определеното ни време е невъзможно да се покрият стотиците директиви и регламенти в сферата на тези политики.


Ще започна изложението си със сферата на околната среда. Отправна точка са разпоредбите в договора за ЕО: член 174 ДЕО. Целите са както следва:

-опазване, защита и подобряване на качеството на околната среда

-закрила на здравето на хората

-рационално използване на природните ресурси и поощряване на мерките предназначени за посрещане на световните проблеми в сферата на околната среда.
Тази политика не е много стара. Работата по нея започва през 1972 г., когато се приемат първите планове за действие в тази сфера. От тогава до сега разполагаме с около 300 правни инструмента в сферата на околната среда. Основата на екологичното законодателство обаче се състои от около 70 директиви и около 20 регламента. Приблизително половината от тях са свързани с движението на стоки във вътрешния пазар. С течение на времето те се превръщат в една истинска политика и както знаете в някой държави-членки през изминалите години се появиха т.нар. “зелени карти”. Те оказват влияние върху формирането на националните политики. Пробивът е едва преди около 7 години на заседанието на Европейския съвет във Виена през декември 1998 година, когато се приема решение, съгласно което институциите са длъжни да вземат предвид съображения, свързани с околната среда при изработването на всички останали свои политики. Когато Комисията изготвя инструмент в дадена сфера, тя трябва да се обърне към Главна директция “Околна среда” за становище. На моменти е трудно да се изготвят общи позиции в хода на преговорите в Брюксел. През февруари 2003 година беше приета Бяла книга за отговорността в сферата на околната среда. В резултат на тази Бяла книга беше подготвено предложение за директива за отговорност в сферата на околната среда. Тя съдържа уредба на принципа, че причинителят на вреди на околната среда трябва да плаща и държавите-членки гарантират прилагането на този принцип. Има различни възможности за действие от страна на държавите-членки. На първо място държавите членки могат да предприемат необходимите мерки, които могат да бъдат превантивни или възстановителни и да се постараят замърсителят да плати за вредите, които е нанесъл на околната среда. Другите три принципа в областта на околната среда са: принцип на превантивността: изисква по пътя на превенцията да се възпрепятстват неблагоприятните въздействия върху околната среда, вместо да се подхожда репресивно срещу техните последици; принцип на борбата с неблагоприятните въздействия върху околната среда при източника: изисква неблагоприятните за околната среда въздействия да бъдат отстранявани възможно най-рано; и принцип на предохранителността, който изисква висока степен на защита на околната среда. Или по друг начин казано, възпрепятстване на извършването дори на дейности, чийто вреден за околната среда характер е само възможен, но не изглежда достатъчно вероятен. През май 1990 година ЕО приема регламент за сформиране на Европейската агенция по околната среда в Копенхаген, като специална институция на Общоността и този регламент влиза в сила на 30.10.1993 година. Тази Агенция няма законодателни правомощия, но разполага с правомощия да събира данни, да формира позиции и дори трети страни могат да членуват в тази Агенция. Като допълнение мога да посоча, че съществуват и Агенция по безопасност на морския транспорт, на въздушния транспорт. Тези агенции могат да се нарекат “аутсорсинг” – възлагане на външни изпълнители на задачи, които Комисията би трябвало да изпълнява, но тя не разполага със средства да ги изпълнява. Затова, се възлага на тези Агенции, които са органи на Общностите, но нямат законодателни правомощия. През 2001 година страните кандитатки станаха членки на Агенцията. Относно правните инструменти в сферата на околната среда. Има няколко области, които са особенно значими: управление на отпадъците, намаляване на замърсяването на въздуха, водата и земята, съхраняване на околната среда и рециклиране на отпадъци. Пример е директивата за превозните средства, които излизат от експлоатация. Производителите са длъжни да изтеглят и рециклират тези превозни средства. Има друга директива за рециклиране на батерии, акумулатори и отпъдъчни масла. Има приети максимално допустими нива на шум за определени видове машини, например има директива за шума, излъчван от кранове, мотоциклети, хидравлични машини, изкопни машини и др. , включително и машини за косене на трева. Това значи, че има едни и същи правила които важат за косачките и във Франция и в Германия и в другите държави-членки. Има приети различни директиви със стандарти за качество за питейната вода, водата за битови нужди, за къпане, за отпадъчни води и за замърсявания, причинени от нитрати. След 1998 година вече са защитени и подземните води от замърсяване. Новите членки са длъжни да вземат предвид тези директиви при изработване на своите политики. Ако искат държавите-членки могат да възприемат по-строги мерки, но в този случай Комисията трябва да бъде уведомена за тези мерки. Общността е въвела и редица технически инструменти, свързани с измервания, одит на околната среда и система за оценка на въздействието на публични и частни проекти върху околната среда и критерии, приложими към проверките в сферата на околната среда. Освен това Комисията е приела редица съобщения. Те не са правен документ със задължително действие, но е важно комисията да представи своите становища пред държавите-членки. Тези съобщения се използуват като един вид покана държавите-членки да вземат предвид тези съображения, публикувани от Комисията. Пример е съобщението от 9 юни 2004 година – Планът за действие за здраве. Бяха поканени държавите –членки и международни организации и заинтересовани лица да приложат плана за действие. Този план цели да се подпомогне здравословната среда на европейските граждани чрез осигуряване на надеждна информация за въздействието върху околната среда и въздействието върху здравето на хората. Този план цели попълване на празнотите в познанието, укрепване на проучванията в сферата на заболяванията и усъвършенствуване на комуникация чрез развитие на обучения и образования. Друго едно съобщение от 2000 година въз основа на чл.174 ал.2 от Договора, според който политиката на ЕО трябва да се основава на предохранителен принцип /на предпазливост/ и на превантивни действия. Както казах и преди това, важното е, че трябва да плати замърсителят. В това съобщение Комисията анализира факторите, които водят до тези принципи и възможните насоки за действие. Има три предусловия. Първото е потребността от възможно най-пълна оценка, потребност от оценка на риска и предоставяне на възможност на държавите да проучват различните възможни действия.

В областта на екологията Общността проведе еко-политически програми за действие в които определи първостепенни насоки за действие. До момента тези програми са 6 на брой.

Комисията публикува съобщение по шестата рамкова програма за действие в областта на околната среда до 2010 година. Съветът през юли 2002 година прие този план. Планът покрива пет основни сфери. Първата е усъвършенстване прилагането на съществуващото законодателство, втората е включване на съображения, свързани с опазването на околната среда в другите политики. Третото е по-тясно сътрудничество със заинтересованите лица на пазара. След това оправомощяване на хората и отделните граждани като им се помага да променят поведението си и накрая, вземане предвид проблемите на околната среда при планиране използването на земята и при вземане на управленски решения.

Основният проблем е Протокола от Киото за защита на климата. ЕС се стреми да намали излъчването на парниковите газове с 8 % в периода 2008-2012 година в сравнение с равнището за 90-та година. Естествено за да се постигне тази цел трябва да се положат много усилия. Важна мярка е въвеждането на Европейските схеми за търговия на емисии и друга цел е да се контролира намаляване на замърсяванията от промишлеността. Водеха се тежки преговори за една директива в продължение на няколко години. В момента тези схеми за търгуване са в сила. Държавите-членки трябва да уведомят комисията колко такива сделки са сключени по тази схема и подробно опишат как работят те на практика. Комисията издава все-повече съобщения, а не предложения за директиви.


Българското законодателство в областта на околната среда е в значителна степен хармонизирано с изискванията на правото на ЕС по глава 22 “Околна среда”. От 1997 година до днес в България са приети 8 рамкови закона, както и голяма част от подзаконовите актове към тях.

-През септември 2002 година НС прие Закон за опазване на околната среда с цел пълно транспониране в българското законодателство на няколко основни директиви.

- През 2002 година беше приет и Закона за биологичното разнообразие с цел транспониране на липсващите в българското законодателство изисквания на Директивата за опазване на естествените местообитания на дивата флора и фауна, на Директивата за опазване на дивите патици и на Директивата за отглеждане на диви животни в зоологическите градини.

- През 2002 година работна група, ръководена от Министерство на земеделието и горите и Министерство на околната среда и водите, разработи проект на Закон за генетично модифицираните организми.

- През 2002 година беше разработен проект на нов Закон за управление на отпадъците.

Като цяло България е възприела интегриран подход към опазване на околната среда. При решаването на екологичните проблеми се вземат предвид всички компоненти на околната среда /води, въздух, почви, биоразнообразие/ и връзката помежду им. Правната рамка, предвиждаща такъв комплексен подход е Законът за опазване на околната среда. Основно място в законовата рамка заема принципа “замърсителят плаща”, “превантивния контрол” и правото на достъп до информация за околната среда и правото на обществеността на участие в процеса на вземане на решения. Този елемент присъства във всички законови процедури. Той е в съзвучие и с политическия ангажимент, който правителството пое с подписването на Конвенцията за обществен достъп до информация за околната среда /по известна като Конвенцията от Орхус/. Неизменно се отчита мнението на обществеността при вземане на управленски решения в областта на околната среда. В закона се регламентира и създаването на предприятие за управлението на дейностите по опазване на околната среда и Национален доверителен екофонд за управление на средствата, постъпващи от суапсови сделки “Дълг срещу околната среда”. Принципът “замърсителят плаща” се прилага освен от приетите специализирани закони и чрез други закони, като: Законът за местните данъци и такси, Законът за концесиите и Законът за приватизацията. България прилага успешно и следните икономически инструменти по прилагане на този принцип: санкции /налагат се на икономически субекти-замърсители. Приходите се разпределят както следва: 80% в съответните общински бюджети и 20% в ПУДООС. Размерът на санкциите е пропорционален на нивото на замърсяване на околната среда/; екологични продуктови такси; потребителски такси; данъчни диференциации; такси за използване на природни продукти и пазарни механизми /Всички предприятия в България, независимо от формата на собственост финансират изцяло сами инвестиционните и експлоатационни разходи за спазване на изискванията на екологичните стандарти Практиката от миналото за субсидиране на предприятията от държавата е прекратен/.


Към настоящия момент са приети и успешно се прилагат следните програми и стратегии:

-Национална програма за управление на отпадъците –приета от МС през 1999 г. Програмата е съобразена и цели ефективно прилагане на изискванията на Директива 75/442/ЕЕС за отпадъците.

- Национална програма за приоритетно изграждане на селищни пречиствателни станции за отпадъчни води за населени места над 10 000 жители - целта на програмата е да се установяват приоритетите за изграждане на градски пречиствателни станции за отпадъчни води.

-Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие - одобрена за изпълнение от МС през 1998 година.

-Национален план за опазване на биологичното разнообразие - приет от МС през 1999 година. В него са залегнали основните изисквания на Директива 92/43/ЕИО и Директива 79/409/ЕИО и на Регламент ЕИО/338/97

- Национална програма за постепенно преустановяване на производството и употребата на оловни бензини-приета април 1998 г. Към програмата е разработен и План за действие с конкретни задачи. Програмата е разработена в съответствие изискванията на Директива 98/79/ЕС и Директива 99/32/ЕС.

- Национален план за действие по изменение на климата, приет през 1999 г. Документът се явява отговор на поетите задължения от страна на РБългария за намаляване на емисиите от парникови газове по силата на ратифицирания протокол от Киото към Конвенцията по изменение на климата, както и на изискванията на Решение 93/389/ЕЕС.

- Национална програма за необходимите мерки в условията на тенденция към засушаване – приета с решение на МС през 2001 година. Мерките са за срок на изпълнение до 2010 година.

- Национална стратегия по околна среда – разработена с участието на институции на национално, регионално и местно ниво, на бизнеса и на неправителствени организации. Планът обхваща периода 2001-2006 година.

ТРАНСПОРТНА ПОЛИТИКА


За да станат членове на Европейския Съюз присъединяващите се държави трябва да хармонизират националните закони и процедури със съвкупното право на Общността /acquis communautare/ по такъв начин, че съответните закони на ЕС да бъдат изцяло включени в тяхната национална правна система. Това задължение остава валидно и след присъединяването. Законодателството в областта на транспорта включва всички директиви, наредби и решения приети на базата на съответните клаузи от Договора. Освен това са включени правните принципи и тълкувания на Съда на Европейските общности (СЕО), всички транспортни споразумения в които участва Европейската общност, както и съответните декларации и резолюции на Съвета на министрите.
Процесът на хармонизиране включва три основни етапа:

-въвеждането на acquis отнасящо се до транспортния сектор в правната система на страната, като се използуват съответните правни процедури и механизми /най-често това за закони приети от парламента, понякога и президентски, правителствени и министерски укази/

- прилагане на законодателството като се създават съответните институции и се осигуряват съответните бюджети необходими за изпълнение на законите и разпоредбите;

- контрол върху спазването на законодателството чрез въвеждане на съответните механизми за контрол и наказания, които се необходими, за да се гарантира, че законите се спазват изцяло и правилно.



Според чл. 3 на Договора за създаване на Европейската общност, изменен с Договора за Европейския съюз от Маастрихт, общата транспортна политика е един от основните елементи на Европейската общност и на нейния Общ пазар. Договорът от Амстердам подсили ролята на Европейския парламент в процеса на вземане на решение чрез въвеждането на т.нар. процедура за съвместни решения за целия транспортен сектор.
Транспортната политика се разглежда в дял V на ДЕО. Тук са основните цели в тази сфера. Съветът приема общи правила, приложими към транспорта от или към територията на една държава-членка или преминаващ през територията на една или повече държави-членки. Това са мерки, подобряващи безопасността на транспорта и всякакви други подходящи мерки. Чл.80 обхваща най-вече железопътния транспорт и вътрешните водни пътища. Други сфери, например въздушен транспорт и морски транспорт не са на челни позиции в чл. 80. Едва когато Съветът реши да приеме актове в тази сфера, беше обхванат и този вид транспорт.
Комисията се занимава най-вече с автомобилния транспорт. Преди 1993 година имаше много трудности, когато превозвачи, регистрирани в една държава-членка превозват стоки в друга държава-членка, което наричаме “каботаж”. Държавите-членки имат право да въвеждат такси за този транспорт, което естествено представляваше пречка пред свободното движение във Вътрешния пазар. До 1993 година съществуваха много трудности в тази сфера. Но от 1 юли 1998 година каботажът в ЕС беше изцяло либерализиран. Автомобилния транспорт е свободен и държавите-членки нямат право да налагат такси за този транспорт. 30% от товарите и 70% от пътниците се превозват по пътищата, така че това е много важна политика. Комисията предприе мерки за насърчаване на т.нар. “комбиниран транспорт”. Първата директива за установяване на общи правила за комбиниран транспорт между държавите-членки е приета през 1992 година. От 1 януари 1993 година всяка държава-членка трябваше да либерализира комбинираните транспортни операции с всички квотни системи и системи на оторизация. Ново предложение в тази сфера е премахване ограниченията за превоз през почивните дни. Съществуват проблеми свързани с разрешенията и взаимното признаване на шофьорските книжки.
Когато говорим за транспорт много често се чува думата ТЕН (TEN). Тя е съкращение за означаване на трансевропейските мрежи. Това е политика създадена през 1992 година. Комисията публикува Бяла книга за бъдещото развитие на общата транспортна политика и в нея идеята за създаване на ТЕН беше лансирана за първи път. Според чл. 154 /1/ от ДЕО Комисията трябва да допринесе за установяването и развитието на ТЕН в сферата на транспорта, телекомуникациите, далекосъобщенията и енергийните инфраструктури. Общата цел на тази политика е да се превърнат ТЕН в общоевропейска мрежа посредством премахване пречките за свободен транспорт на пътници и стоки и подкрепа развитието на инфраструктурата. Европейският съвет на заседанието си в Есен през 1994 година избра общо 14 проекта. В съобщение от 1999 година Комисията набляга на факта, че ТЕН трябва да бъдат реализирани, особено по отношение на периферните региони и на страните кандидатки. Транспортът и далекосъобщенията струват много пари, но държавите-членки могат да кандидатстват за проекти за финансиране на собствената си инфраструктура, а и Комисията финансира проекти.
Друга сфера в транспортната политика е усъвършенстване на безопасността по пътищата. Комисията е предприела мерки за сближаване на законодателствата на държавите-членки. От 1991 година в ЕО задължително се използуват предпазни колани в MПС. Друга Директива на Съвета от 1994 година, изменена през 2003 година предвижда единни правила за безопасност на превоз на опасни стоки. Те могат да бъдат транспортирани опаковани или насипно. Друг инструмент е Директива 96/96 на ЕО за хармонизиране на тестовете на МПС и техните ремаркета.
Други аспекти на транспортната политика са насърчаване на железопътния, морския и въздушен транспорт. По отношение на железопътния транспорт е от значение да се хармонизират техническите изисквания, както и да се премахнат пречките пред националните железопътни системи. Има няколко директиви, които гарантират свободен достъп до националните железопътни системи на различните държави-членки. През 1996 година беше приета Бяла книга за рационализиране на финансовото положение, през 2002 година Комисията предложи пакет от мерки за насърчаване изграждането на интегрирана железопътна мрежа в Европа.
Относно международния морски транспорт през 1996 година Комисията очертава няколко приоритета: повишаване на безопасността, свободен достъп до пазара и увеличаване на конкурентоспособността. През същата година Съветът прие регламент за общите правила, приложими към транспорта във вътрешните водни пътища между държавите-членки, за да се осигури свобода при предоставяне на такива транспортни услуги.
Относно железопътния транспорт трябва да се спомене още една Бяла книга, издадена от Комисията през 2001 година. Тя предвижда цели до 2010 година. Прогнозите са до 2010 година да се увеличат с 50% товарите превозвани с този вид транспорт.
Както споменах в началото, транспортната политика е свързана с вътрешния пазар, за да може да се премахнат всички пречки пред движението на стоките - има безплатен каботаж, безплатни вътрешни водни връзки - а, това се основните цели на транспортната политика.

СЕЛСКО СТОПАНСТВО


Съгласно разпоредбата на чл. 32 ДЕО Общият пазар обхваща също селското стопанство и търговията със селскостопански произведения. Тук се включва и рибната промишленост. По смисъла на договора селскостопански продукти са продуктите от почвата, от животновъдството, риболова, както и продукти след първоначална обработка, пряко свързани с тези продукти. /чл.32 ал.1/

За всички изброени в приложение 1 на Договора селскостопански продукти важат разпоредбите на (л. 33-38 ДЕО и съответното вторично право.

Държавите-членки водят Обща селскостопанска политика (ОСП) със следните цели: /чл.33 ал.1 ДЕО/:

-повишаване на производителността в селското стопанство;

-осигуряване на съответния жизнен стандарт на населението заето със селскостопанско производство;

-стабилизация на пазарите;

-осигуряване на снабдяването;

-снабдяване на потребителите при разумни цени.


Инструменти на ОСП:

-обща организация на пазара;

-поощрителни мерки;

-контрол върху конкуренцията;

- структурна политика в областта на селското стопанство.
Основен и сложен елемент при провеждане на ОСП е ценовият механизъм. Функциите на цените в ОСП са: ориентир и стимул за производството, способ за интервенция и защита срещу конкуренция отвън. Ценовият механизъм включва:

-индикативна цена:

това е цената, която се гарантира на производителя за определени продукти. Тя се определя от Съвета за всяка пазарна година като цена, която производителят очаква да получи при реализация на продукта си в рамките на Общността. Пазарната година не съвпада с календарната година. Тя се определя за всеки продукт и започва след събиране на реколтата. Ако тази цена не се получи от производителя поради свръхпроизводство и реалната цена падне под индикативната се намесва Общността. Тогава стоката се изтегля от пазара и се продава по интервенционна цена /защитна цена/. Тази цена се определя от Съвета и е малко по-ниска от индикативната, но е по-висока от световните цени. За да се предотврати опасността от пренасищане на пазара на Общността с евтини продукти от трети страни, се въвеждат т. нар. пределни /прагови/ цени. Това са минималните цени над които могат да внасят селскостопански стоки произхождащи от трети страни в Общността. Разликата между праговата цена и по-ниската вносна оферта се запълва със специална вносна такса, наречена прелевман - той се определя от Комисията, за разлика от цените, които се определят от Съвета с регламент. Прелевманът е променлива величина, за разлика от митото, чийто размер е фиксиран.


Реформите на ОСП

Трите базисни принципа на ОСП са: единство на пазара; общностни преференции и финансова солидарност. Те са формирани в условията на дефицитно стопанство през 60-те години. ОСП довежда до стабилизация на Европейския пазар, като в значителна степен го изолира от колебанията и влиянията на световните селскостопански цени. Стабилизацията от своя страна води до гарантиране на снабдяването, като цената на това гарантирано снабдяване не е неразумно висока. Наред с положителните черти на ОСП тя довежда до свръхпроизводство на селскостопанската продукция, която поражда необходимост от ограничаване на нарастването на производството. Самият бюджет на ЕО е ограничен до определен таван. Натискът за намаляване на разходите за ОСП става силен и предизвиква необходимост от реформа в ОСП. Реформата цели: стабилизация на селскостопански пазари чрез премахване на излишъците; осигуряване на независимост на предоставените помощи от обема на произведената продукция с цел насърчаване на качеството; подтискане на интензивното производство, влияещо негативно върху околната среда.



Първият етап на реформата обхваща периода 1984-1989 година и е известна като реформа на стабилизаторите. Тази реформа се разглежда по-скоро като политика на стабилизиране на производството и на разходите чрез намаляване на цените и на гаранциите над определен праг на производството. След тази реформа селскостопанското производство в ЕО продължава да се определя не от търсенето на пазара, а от ценовия механизъм. Това налага прeоринтиране на селскостопанската политика /1992/

Реформата от 1992 година е известна като реформата “Макшери”

През 1991 година Комисията предлага на Съвета план за осъществяване на реформа в ОСП известен като план “Макшери”, по името на комисаря отговарящ за селското стопанство. Въз основа на предложенията на Комисията Съветът приема комплекс от регламенти, които са правната база на реформата в ОСП. Основните принципи залегнали в тази реформа са: компенсирането на доходите поради намалението на цените и ограничаване на произвежданите количества.

Резултатите които се постигат с реформата се изразяват в намаляване на интервенционните запаси и стабилизиране на пазарите на основните стоки.

Финансиране: чл.34 ал.3 ДЕО

Въз основа на чл. 34 ал.3 ДЕО през 1962 година е основан Европейски фонд за гарантиране на селското стопанство. Този фонд се причислява към структурните фондове на Общността. Финансира се от средства на бюджета на ЕО, т.е всички държави-членки солидарно участват във финансирането на ОСП /принцип на финансова солидарност/.

Бисерка Стоянова и Румяна Тозова

Следователи

Столична следствена служба

2005 г.



проект “Съдействие за прилагането на европейското право – законодателство и практика - в България”, програма МАТРА (2000-2001)


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница