Книга за родители. В осигуряване на най-добрата грижа на децата с бъбречни заболявания

Изказаните в настоящата публикация становища и мнения са отговорност на авторите и не отразяват непременно позицията на Асоциация на родители на деца с бъбречни заболявания. Авторите следва да бъдат цитирани при всяко преиздаване на материала, целия или част от него.


Авторски колектив:
Доц. д-р Анелия Буева - Началник клиника по детска нефрология и диализа, Университетска детска болница, София

Д-р Лалка Рангелова, дм – Главен асистент в отдел „Храни и хранене“ на Национален център по обществено здраве и анализи

Д-р Полина Митева - Началник детски диализен център към Университетска детска болница, София

Доц. д-р Маруся Лилова - Началник Детска клиника при МБАЛ „Токуда Болница София“

Емел Митева – Клиничен психолог в УМБАЛСМ“Н.И.Пирогов“

Др.Наташа Такова – Уролог в отделение по Урология при МБАЛ „Токуда Болница София“

Екип осъществил проекта:
Веселина Джамбазова - председател на УС на Асоциация на родители на деца с бъбречни заболявания

Книга за родители.

В ОСИГУРЯВАНЕ НА НАЙ-ДОБРАТА ГРИЖА НА ДЕЦАТА С БЪБРЕЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ.

© 2012 Асоциация на родители на деца с бъбречни заболявания

ISBN …………………

СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение
Скъпи родители,
това издание има за цел да Ви подпомогне при отглеждането на дете с бъбречни заболявания или увреждания.
Чрез написаните в книжката статии, се стремим да отговорим на основните въпроси, пред които се изправя всеки един родител на дете с бъбречно заболяване или увреждане, а именно:

• 
  Защо е толкова важно да опазим бъбреците на децата?
  
• 
  Защо е необходима пренеталната диагностика и какви възможности предоставя за диагностициране на аномалиите на отделителната система?
  
• 
  Към кого да се обърнем за съвет и подкрепа?
  
• 
  Как да се справим с предизвикателствата при отглеждането на нашите деца – хранене, физическа активност, чести инфекции и заболявания, спокойствие и психологическа стабилност на родители и деца?
  

Настоящият електронен вариант на книжката, съдържащ поредица от статии, написани и адаптирани за родителите от водещи специалисти в областта на детската нефрология, урология, психология и диетология в страната, ще бъде издаден и в печатен вариант.

От екипа на изданието

¹


НЕВЕРОЯТНИТЕ БЪБРЕЦИ
Автор :

Доц. Анелия Буева

Началник клиника по детска нефрология и диализа, Университетска детска болница, София
Преди да започнем дискусията за предизвикателствата и грижите за децата със заболявания на отделителната система, е важно да представим на всеки, който се грижи за дете с такова заболяване обща информация за анатомията и важните функции на бъбреците.

Латинският термин renes, свързан с английската дума "reins", е синоним на бъбреци. За бъбреците се е писало и мислило много, те са се възприемали като седалище на чувствата от древногръцката поетеса Сафо. За първи път Клавдий Гален (последният значителен представител на античната научна медицина), наричан още приживе "лекарят на Рим" (150 г. преди новата ера ) при изследвания на аутопсионен материал е изказал предположението, че везикоуретералният рефлукс (връщане на урината от пикочния мехур обратно към бъбреците) е абнормно² състояние.

С началото на Ренесанса се появяват детайлни и точни рисунки на човешкото тяло. Леонардо да Винчи рисува изключително точно бъбреците, уретерите, пикочния мехур и уретрата.

Фиг. 1. Рисунка на отделителната система от Леонардо да Винчи, 1500 год.³

Анатомия на бъбреците

Нормалното разположение на бъбреците е в коремната кухина назад към гърба (Фиг. 2). Десният бъбрек е разположен точно под черния дроб вдясно, а другият точно под слезката в лявата половина на корема. В редки случаи единият или двата бъбрека могат да бъдат локализирани ниско в корема над пикочният мехур. В повечето случаи това разположение не представлява проблем. Всеки бъбрек при възрастните тежи около 150 грама и представлява 0,5 % от телесното тегло.

Фиг 2. Нормална локализация на бъбреците.⁴

Бъбречната анатомия при човека е изключително сложна и прецизна. Тя е базата за осигуряване на многобройните и изключително важни функции на бъбреците за човешкия организъм. На фигура 3 е показан бъбрек с характерна нормална безупречно подредена структура.

Фиг. 3 Основните елементи на бъбречната структура при надлъжен срез5

1. Бъбречна пирамида 2. Интерлобуларна артерия 3. Бъбречна артерия 4. Бъбречна вена 5. Бъбречен хилус 6. Бъбречно легенче 7. Уретер 8. Малък каликс 9. Бъбречна капсула 10. Вътрешна бъбречна капсула 11. Външна бъбречна капсула 12. Интерлобуларна вена 13. Нефрон 14. Малък каликс 15. Голям каликс 16. Бъбречна папила 17. Бъбречна колонка

Бъбречният хилус е мястото, през което влизат кръвоносните съдове, хранещи бъбрека /артерия и вена/ и излиза уретера. Бъбрекът е покрит с фиброзна капсула, която е обхваната отвън от два слоя мастна тъкан. Бъбречната капсула предпазва бъбреците от травма и инфекции. Предната му повърхност е покрита с перитонуем.

Над горния полюс на всеки бъбрек е разположена надбъбречната жлеза. Десният бъбрек е разположен малко по-ниско от левия, поради наличието на черния дроб вдясно. И двата бъбрека се придвижват вертикално при дишане. Бъбреците при възрастните имат държина от 10 до13 cm, от 5 до 7, 5 cm напречен размер и предно-заден размер 4 cm. Формата им наподобява на конвенционална компютърна мишка.

Фиг. 4. Надлъжен и напречен размер на бъбреците – основни анатомични параметри за оценка на нормалното им развитие ⁶
Бъбречната тъкан – паренхимът, е съставен от две основни структури: повърхностна - бъбречен кортекс ⁷и по-дълбоко разположена - бъбречна медула. В едър план тази структура е съставена от 8 – 18 конусообразни бъбречни лобове ⁸. Всеки от тях е съставен от бъбречен кортекс, който обгръща част от бъбречната медула, наречена пирамида. Бъбречните пирамиди са разделени една от друга с издадености от бъбречния кортекс, наречени колонки на Бертини.


Фиг. 5. Схема на нефрон – гломерул, неговата обвивка – капсула на Бауман и бъбречни тубули ⁹

Основната структурна единица на бъбрека е нефронът. Всеки бъбрек съдържа около 1 милион от тези микроскопични структури. Нефронът е и основната функционална структура на бъбрека, образуваща урина. Началната филтрираща част на нефрона е бъбречното клъбце /гломерул, glomerulus фиг. № 5/, която филтрира кръвта и отделя отпадните продукти. Количеството на кръвта, преминаваща ежедневно през бъбреците чрез двете бъбречни артерии е 180 литра. Навлизащата в бъбреците кръв се филтрира и се връща обратно в кръвообращението чрез бъбречните вени. Филтрираната от гломерулите на нефрона първична урина преминава през тубулите¹⁰ на нефрона, където голяма част от нея се реабсорбира обратно. Урината преминава след това през малките чашки, големите чашки и достига бъбречното легенче..

Бъбреците са изпълнени с кръвоносни съдове. Бъбречните съдове са интегрирани за осъществяване на бъбречната функция и са основна част на гломерула на нефрона. Дължината на бъбречните съдове в двата бъбрека е около 160 км.

Процесът на отделяне на отпадъците от телесните течности и елиминирането им от организма е познат като екскреция. Тялото разполага с четири органа, които са отговорни за екскрецията. Отделителната система е един от тези основни органа, отговарящи за екскрецията.  Двата бъбрека отделят различни отпадъци от метаболизма, токсини, лекарства, хормони, соли, водород и вода. Анатомията на бъбреците при човека е в състояние да осигури изключително комплексната и специфична бъбречна функция.

Функции на бъбреците
Бъбреците участват в поддържането на вътрешната среда на организма, регулирайки алкално-киселинното равновесие, концентрацията на електролитите, обема на извънклетъчната течност и регулацията на артериалното налягане. Тези сложни функции бъбреците осъществяват, както самостоятелно, така и в координация с други органи в тялото като например ендокринната система. Ендокринните хормони координират ендокринната функция на бъбрека, която включва отделяне на хормоните ренин, ангиотензин ІІ, алдостерон, антидиуретичен хормон.
Голяма част от бъбречните функции се осъществяват от относително простите механизми на филтриране, реабсорбция и секреция, които се осъществяват в нефрона (основната структурна единица на бъбреците). Бъбреците при възрастни образуват около впечатляващото количество от 180 литра първична урина дневно чрез филтриране от кръвта. Реабсорбцията е движение на молекули от този ултрафилтрат обратно към кръвта. Огромна част от това филтрирано количество се усвоява (реабсорбира) в кръвта и се съхранява за организма, като се отделят само около 2 литра урина дневно. Секрецията е обратен процес, при който молекулите се придвижват в обратна посока в нефрона, от кръвта към урината.

Отделяне на отпадъчните продукти
Те се получават при обработката на хранителните вещества в организма, които осигуряват неговия растеж, развитие, действие и живота като цяло. Те включват азотните отпадъци от обработката на белтъците.


Киселинно-алкално равновесие
Двата органа в тялото, които поддържат алкално-киселинното равновесие са бъбреците и белите дробове . Благодарение на тяхната перфектна функция киселинността на организма се запазва постоянна.

Регулация на осмоларитета на кръвта
Осмоларитетът¹¹ се определя от количеството на разтворените химически вещества в серума на кръвта (течната част на кръвта). Химическите вещества, които определят осмоларитета на серума са натрий, хлориди, бикарбонати, протеини (белтъци), гликоза. Осмоларитетът на кръвта се изследва в проба от венозна кръв.

Осмоларитетът се контролира от хормон – антидуретичен хормон. От организма се отделя вода с урината, потенето и дишането. Ако не се приема достатъчно количество вода концентрацията на химичните вещества в серума се повишава, а от там се повишава и осмоларитета. При повишаване на осмоларитета се отделя антидиуретичен хормон. Той повишава количеството на резорбираната вода от бъбреците и увеличава концентрацията на урината и така подпомага нормализирането на осмоларитета на кръвта.

При приемане на твърде голямо количество течности серумния осмоларитет се понижава и се потиска отделянето на антидуретичен хормон. По този начин се увеличава количеството на водата, която се отделя в урината, а организма се предпазва от задържане на твърде много вода (свръх хидратация).
Регулация на артериалното налягане
Стойностите на артериалното налягате се регулират основно от бъбреците. Това е така, защото артериалното налягане зависи от количеството на есктрацелуларната течност (извънклетъчната течност), определяно основно от концентрацията на натрий в плазмата. Бъбреците не могат директно да влияят на стойностите на артериалното налягане, но те променят излъчването от организма на натрия и хлора, с което имат определяща функция върху стойностите му. Освен това бъбреците отделят и ензима ренин, който влияе също върху стойностите на артериалното налягане. Когато количеството на екстрацелуларната течност се увеличава и стойностите на артериалното налягане са високи бъбреците отделят по-голямо количество натрий и хлор, а секрецията на ренина намалява. В обратната ситуация, когато количеството на течностите в съдовете (артерии и вени) е малко и стойностите на артериалното налягане са ниски бъбреците реагират незабавно с намаляване на количеството на отделените натрий и хлор в урината и увеличена секреция на ренин.
Промяната в нивото на ренина се следва от промяна в нивото на други хормони –ангиотензин ІІ и алдостерон, които регулират артериалното налягане в организма . Всеки от тях по различни механизми променя отделянето и съхраняването на натриев хрорид, чрез което се променят стойностите на артериалното налягане.
Отделяне на хормони от бъбреците
Бъбреците секретират хормона еритропоетин, ензима ренин и активната форма на витамин Д калцитрол. Еритропоетинът стимулира образуването на червени кръвни клетки от костния мозък. Калцитролът улеснява усвояването на калция в червата и запазването на фосфора от бъбреците. Ензимът ренин е част от хормоналната регулация в човешкия организъм.

Децата, заболяванията на бъбреците и на отделителната система

Информацията за структурата и функцията на отделителната система е изключително важна. Лечението на заболяванията на отделителната система има за цел именно да съхрани структурата на бъбреците, за да могат те да функционират нормално.

При лечение на бъбречните страдания в детска възраст прилаганото лечение е борба за съхраняването на всеки нефрон. От състоянието и броя на нефроните зависи нормалната функция на бъбреците, а техният брой е окончателно определен в момента на раждането и не се увеличава никога повече през целия живот.
Всяко заболяване носи риск за намаляване на броя на нефроните и когато по време на десетилетия периодично бъбреците страдат по различни причини, броят на нефроните прогресивно намалява и е възможна появата на бъбречна недостатъчност.

Родителите нерядко се срещат със сериозния проблем за вродените аномалии на отделителната система. В миналото са вече реконструктивните корекции на кухинната част на отделителната система /легенче, уретери, пикочен мехур/. Съвременната детска нефрология е в състояние да оцени и проследи функцията на двата бъбрека, което е най-важно за бъдещето на индивида и тогава да препоръча консервативно или хирургично лечение.

Литература

Dartai AM, F Moesser-Saison : ”A table le rejime est servi” , 1997

Scott Gilbert: ”Kidney Structure and the Nephron” , 2009
Stewart P : “Physiology of the kidney” 1998

ХРАНЕНЕ ПРИ ДЕЦА С ХРОНИЧНИ БЪБРЕЧНИ¹² ЗАБОЛЯВАНИЯ

Автор:

Д-р Лалка Рангелова, дм

Главен асистент в отдел „ Храни и хранене“ на Национален център по обществено здраве и анализи

Периодът на детството е свързан с характерни темпове на растеж, развитие и повишена физическа активност на организма. За осигуряване на тези процеси са необходими енергия и хранителни вещества, чийто основен източник е храната.

Ако детето е с доказано заболяване на бъбреците, знанието и информираността на родителите и хората, които се грижат за детето по въпросите на храненето при деца с бъбречни проблеми, ще помогне за изграждане и поддържане на подходящ и подкрепящ дейността на бъбреците режим на хранене.


Защо подходящият хранителен режим е от жизнено важно значение?
Бъбреците участват в много процеси на тялото: изхвърляне на ненужните вещества от организма, регулиране на количеството вода в кръвоносните съдове, осигуряване на баланс на солите-натрий, калий, калций и фосфор в кръвта, контрол върху освобождаването на хормони, свързани с изграждане на червените кръвни клетки, с контролиране на кръвното налягане и с поддържане на здравината на костите.

В ранните стадии на хроничните бъбречни заболявания, бъбреците работят задоволително добре. Често намалението на бъбречната функция е постепенно и бавно, към което детският организъм може да се адаптира. В тези случаи родителите обикновено не забелязват промени в начина, по който детето изглежда и се чувства. На този етап е много важно диетичният режим да подкрепи дейността на увредения орган, защото здравните проблеми могат да бъдат предотвратени или отложени при консумация на подходящите храни и напитки.

Във времето е възможно дейността на засегнатите бъбреци да се влоши и тогава детето ще развие едни или други симптоми на бъбречно заболяване. В тези случаи се налага изготвяне на индивидуална диета, която да съответства най-добре на потребностите на детския организъм в конкретния стадии на бъбречното заболяване.
Не съществува единна диета за всички бъбречни заболявания, както и не съществува единна диета за всички деца с една и съща диагноза. Диетата при бъбречно болни деца е динамична и зависи от вида на заболяването, стадия, наличието на усложнения, промените в алкално-киселинното равновесие и др. фактори. Спецификата на бъбречните заболявания налага изготвяне на индивидуална диета за конкретното дете с доказано бъбречно заболяване, с възможни вариации на основния диетичен режим в зависимост от протичането на заболяването.

При остро бъбречно заболяване ¹³ на детето или обостряне на съществуващо хронично заболяване, е необходимо активното участие на лекуващ лекар, както по отношение на лекарствената терапия, така и по-отношение на диетичното лечение.

Съществуват основни рамки на диетични режими, които се отнасят към отделни групи бъбречни заболявания и които могат да се прилагат в периодите на ремисия¹⁴ на заболяванията при децата и не изискват чести консултации с диетолог, лекуващ лекар-специалист по бъбречни болести или общо практикуващ лекар.

Основни показатели в диететиката на бъбречните заболявания при децата са:

• 
  Среднодневен прием на енергия с цел осигуряване на всички процеси на растящия организъм;
  

• 
  Среднодневен прием на белтъци с храната - белтъците са основни градивни елементи на клетките и тъканите, затова адекватния среднодневен прием е много важен за осигуряване на организма с необходимото количество незаменими аминокиселини. Приемът на белтъци зависи от степента на бъбречното увреждане и може да варира значително, но по принцип при остри бъбречни заболявания се ограничава (с изключение на нефрозите);
  

• 
  Среднодневен внос на електролити: К+ (калий) и Na+ (натрий). За поддържане на водно-електролитния баланс на организма е необходимо да се следи дали чрез храната се получава достатъчно количество калий. Калият има подчертан диуретичен ефект и повишава нивото на отделената урина. Действието на натрия е обратно на това на калия и има отношение към задръжката на течности в организма, възникването на отоци и повишаване на нивото на кръвното налягане;
  

• 
  Среднодневен прием на течности. Определя се строго индивидуално според вида и стадия на бъбречното заболяване.
  

ОСНОВИ НА ХРАНЕНЕТО ПРИ ХРОНИЧЕН ГЛОМЕРУЛОНЕФРИТ

Общите препоръки за хранене и подбор на хранителни продукти при деца с хроничен гломерулонефрит се отнасят и за деца с хроничен пиелонефрит, както и след прекарани остри възпалителни заболявания на бъбреците, при които имаме различна етиология на заболяването,¹⁵ но подкрепящият режим на хранене винаги е насочен към щадене на засегнатия бъбрек (пиелонефрит) или бъбреци (гломерулонефрит) и осигуряване на необходимите енергия и хранителни вещества за обмяната на веществата, растежа и физическата активност на детския организъм. Гломерулонефритите са двустранни бъбречни заболявания, засягат предимно млади хора и протичат с общи клинични симптоми¹⁶, изразени в различна степен.

Общите препоръки представени по-долу могат да бъдат използвани като основен ориентир (база) за изграждане на диетата и хранителния режим на детето. На тази основа лекарят-специалист по бъбречни болести и/или диетолог прави корекции в храненето при обостряне на заболяването на детето, като тези промени са строго индивидуални.
Общите препоръки представени по-долу не са подходящи за деца с бъбречно-каменна болест.


Общи препоръки за хранене на дете с гломерулонефрит, хроничен пиелонефрит и след прекарани остри възпалителни заболявания на бъбреците.

• 
  Осигурявайте на детето 5-6 кратно хранене на ден в определените часове, в спокойна и приятна обстановка.
  

• 
  Изготвяйте дневното меню на детето като включвате предимно представители от изброените по-долу разрешени храни, при спазване на щадяща технологична обработка на хранителните продукти. Препоръчителни варианти на топлинна обработка са варене, печене, задушаване, включително и леко пържене. Месото се изварява предварително и се използва без бульона при приготвяне на ястия (така се отделят екстрактни вещества и пурини от месото, които имат дразнещо действие върху стомашно-чревния тракт и затрудняват дейността на бъбреците).
  

• 
  Осигурявайте на детето си необходимото среднодневно количество енергия, съгласно физиологичните норми за хранене на населението (ДВ бр. 63 от 2005), където необходимото количество енергия се определя според възрастта, пола, ръста, телесна маса и ниво на физическа активност на детето.
  

• 
  Осигурявайте на детето си достатъчен среднодневен прием на белтъци с храната. Приемът на белтъци зависи от степента на бъбречното увреждане и варира значително, но като общ принцип количеството на пълноценните белтьци трябва да преобладава (50-55% от общия прием). Източници на пълноценен белтък са храните от животински произход: яйца, месо, риба, мляко и млечни продукти. Вниманието върху белтъчния прием са налага с цел, както да не се обременява вече засегнатата функция на бъбрека, свързана с изхвърляне на азотистите вещества, които се `образуват при обмяната на белтъците, така и да се осигури необходимото количество незаменими аминокиселини за растящия организъм, защото намаленият внос на последните допълнително засяга гломерулната филтрация. ¹⁷
  

• 
  Ограничавайте приема на готварска сол от детето. Готварската сол е източник на натрий за организма, а неговият висок прием повишава риска от извличане на калция от костите, увреждане на бъбречната функция и повишаване на кръвното налягане (задръжка на течности в организма). Важно е да се знае, че не само готварската сол е източник на натрий за организма. Натрий се съдържа в месото, рибата, сиренето, туршиите, чипса, хляба, минералните води и др.
  

• 
  Осигурявайте на детето достатъчно количество течности. Ако няма отоци и кръвното налягане на детето е в норма, препоръчваното количество течности не се ограничава: при деца на възраст 1-3 години. Количеството течности се определя като сума от 1,5 мл/ ккал енергиен разход/ден или 3-4 чаши вода и течности; при деца на възраст 3-6 години 5-6 чаши вода и течности на ден; при деца на 7-19 години 6-8 чаши вода и течности на ден.
  

• 
  Осигурявайте на детето вода редовно в малки количества през целия ден;
  

• 
  Предлагайте повече вода на детето при висока температура на околната среда;
  

• 
  Предпочитайте чешмяна или минерална вода пред безалкохолни напитки и плодови сокове, съдържащи захар или други подсладители;
  

• 
  Предлагайте на детето вода и течности с умерена температура, избягвайте много студени и горещи напитки.
  

При обостряне на заболяването и наличие на усложнения, приемът на течности се намалява по преценка на лекуващия лекар с цел да не се обременява допълнително бъбречната дейност и да се намалят съществуващите отоци.

Подбор на хранителни продукти при хроничен гломерулонефрит, хроничен пиелонефрит и след прекарани остри възпалителни заболявания на бъбреците



Хляб и хлебни изделия, ориз

• 
  Разрешени: пресен леко препечен хляб; хляб “Добруджа”, бял хляб; сухари, содени питки, малки бели хлебчета - замелки; макаронени изделия - макарони, фиде, кус-кус, житна слиз, овесени ядки, елда, ориз, оризови ядки, оризово брашно, нишесте, бишкоти; обикновени бисквити, гевреци, кифли с мармалад, козунак и козуначени кифли;
  
• 
  Ограничени: пържени закуски-понички, пирожки, мекици, баници с извара или тестени изделия с извара, милинки, царевица - варена и печена; пуканки.
  
• 
  Забранени: соленки, солети, банички със солено сирене.
  

Мляко и млечни продукти

• 
  Разрешени: пресни пълномаслени млека; пресни подквасени млека - краве, овче, биволско; безсолна диетична извара; прясно безсолно подсирено сирене; изкиснато във вода бяло саламурено сирене; диетични сирена “Хеброс” и др.; сладка ниско маслена сметана с масленост - 12%; айран;
  
• 
  Ограничени: кашкавал; холандско сирене, сирене “Грюйер”;
  
• 
  Забранени: солено сирене, пушено сирене, кашкавал “Балкански”; сирене “Рокфорд”, “Камембер”, “Кефалотири” и др..
  

Месо и месни продукти

• 
  Разрешени: пресни млади меса без сухожилия, ципи и хрущяли; телешко; агнешко; нетлъсто свинско месо; нетлъсто птиче месо;
  
• 
  Ограничени: младо говеждо месо; добре сварен език без бульон; телешки черен дроб; нетлъста патица или гъска; несолена пражка шунка; роле; джолан; диетични пилешки или телешки кренвирши;
  
• 
  Забранени: бульон; силно препечени меса; животински вътрешности - дробчета, далаци, момици, бъбреци, черва; дивеч; пастърма; саздърма; наденици; луканки; бабек; салами- сухи и пресни; сарфалади; леберкез; лебервурст; сланина- прясна, пушена или осолена; тлъсти и стари меса; месни пикантни сосове; пушени гърди, пастет.
  

Риба и рибни продукти

• 
  Разрешени: нетлъсти сладководни и морски риби /варени и печени/- пъстърва, мряна, шаран, скобар, пролетна скумрия и пролетен сафрид, калкан, карас, мерлуза, хек, камбала, кефал, копърка;
  
• 
  Ограничени: тлъсти речни и морски риби: есенна скумрия, есенен сафрид, паламуд, сьомга, тлъст шаран, тон, змиорка, лефер, торук;
  
• 
  Забранени: рибни консерви, мариновани, веяни, пушени и осолени риби; рибни пастети; хайвер - червен, черен и тарама; нерибни морски и океански продукти: миди, стриди, скариди, раци, калмари, октопод, омари и др..
  

Яйца и яйчни продукти

• 
  Разрешени: яйчен жълтък; яйчен белтък-рохко сварени кокоши или пъдпъдъчи яйца; яйца по панагюрски; бъркани яйца на водна пара; крем карамел; суфлета;
  
• 
  Ограничени : твърдо сварен яйчен белтък, прясна майонеза;
  
• 
  Забранени : пържени яйца, майонеза, яйца на прах.
  

Зеленчуци и зеленчукови консерви

• 
  Разрешени: картофи; моркови; тиквички; краставици; грах; карфиол; брюкселско зеле; червено цвекло; печени и обелени червени пиперки; обелени добре узрели домати; салатки; млада и крехка маруля; безсолни стерилизирани зеленчукови консерви; детски стерилизирани зеленчукови пюрета;
  
• 
  Ограничени: спанак и леща; бамя; репички; целина; праз.
  
• 
  Забранени: коприва; ряпа; алабаш; бакла; зрял фасул; нахуд; лук; чесън; патладжани; кисело зеле; туршии; мариновани консерви; лютеница; лютиви и пикантни сосове; солени маслини; гъби; корени магданоз.
  

Плодове и плодови консерви

• 
  Разрешени: добре узрели плодове - тиква, диня, грозде, ябълки, ягоди, пъпеши, круши, кайсии, праскови, портокали, мандарини, лимони, грейпфрути, банани, ананас, шипка, кестени, бадеми, орехи, плодови пюрета и сокове-ягоди, малини, праскови, мандарини, портокали; печени плодове; компоти; бадемово мляко;
  
• 
  Ограничени: стафиди, сушени кайсии, фъстъци, лешници, малини, касис;
  
• 
  Забранени: сушени плодове- сини сливи, фурми, смокини , нар.
  

Мазнини

• 
  Разрешени: прясно краве масло; растителни масла-маслиново, царевично, сусамово, слънчогледово, орехово, фъстъчено;
  
• 
  Ограничени : маргарин;
  
• 
  Забранени: свинска мас; говежда и овча лой, сланина.
  

Захар, захарни и сладкарски изделия

• 
  Разрешени: индустриална захар, пчелен мед; глюкоза, фруктоза, мармалади, желета, сладка, конфитюр, сиропирани десерти и сладкиши, кадаиф, саварини;
  
• 
  Ограничени: баклава, тахан-халва, нуга-халва; сусамов тахан, различни видове бонбони- дропс, карамел, драже, лакта и др.
  
• 
  Забранени: шоколад и шоколадови бонбони; соеви блокчета; марципан; маслени и шоколадови торти; пасти.
  

Напитки

• 
  Разрешени : чай-лайка, липа, бяла бреза, полски хвощ; отвара-магданоз, девесил, шипки; коса от царевица, череши; слабо минерализирани минерални води - “Горна баня”, “Хисар”, Софийски минерален извор и др., отвара - жито, ръж, ечемик, овес, царевица; айран; сладка боза; прясно приготвени зеленчукови и плодови сокове; нектари; медовина;
  
• 
  Забранени: кафе, какао; газирани минерални води, безалкохолни газирани напитки, алкохолни напитки от всякакъв тип; руски квас; кисела боза;
  

Подправки

• 
  Разрешени: няма
  
• 
  Ограничени: магданоз, копър, джоджен, чубрица, лимонов сок, ванилия, доматено пюре, ванилия.
  
• 
  Забранени: чесън, хрян, горчица, оцет, черен пипер, бахар, дафинов лист, карамфил, канела, лютив пипер, индийско орехче, майорана, джинджифил, пикантни сосове, салца.
  

По отношение на храненето на децата с вродени аномалии на отделителната система, при които бъбречната функция не е нарушена и не се налага оперативно лечение е необходимо режимът на хранене да подкрепя функцията на засегнатия орган (бъбрек) и да бъде щадящ за отделителната система. По-горе представените препоръки и подбора на хранителните продукти са подходящи като насока при изграждане на хранителния режим на детето с вродена аномалия на отделителната система, ако лекуващият лекар - специалист по бъбречни заболявания няма съображения против.

При деца, претърпели операции на отделителната система – бъбреци, уретер, пикочен мехур и др. хранителният режим е необходимо да бъде съобразен с индивидуалните особености в протичането на заболяването при детето преди операцията, по-време на оперативното лечение и в периода на възстановяване след операцията, което ще подкрепи лечението и възстановяването на функциите и структурата, както на отделителната система, така и на целия детски организъм.

Ролята на родителите и хората, които се грижат за детето има изключително важно значение:

Стриктно да спазват препоръките на хирурга, извършил операцията на детето по време на болничния период и непосредствено след него, както по отношение на лекарствената терапия, така и по отношение на храненето.

Да осигурят лекар специалист по бъбречни болести, който да продължи да следи детето, претърпяло операция на бъбреците (статус, клинична картина, хранене, лабораторни изследвания, период на наблюдение, период на коригиран хранителен режим и др.). Дейността на лекаря специалист по бъбречни болести е необходимо да бъде подкрепена от лекар със специалност „Хранене и диететика”, който може да разработи хранителния режим на конкретното дете, да изготви индивидуално меню на детето и да отговори на всички въпроси на родителите, свързани с храненето на детето.


Литература

Балабански Л. Диетично хранене при заболявания на бъбреците. – В: Хранене и диететика. (Ред.) д-р Ел. Казанджиева, Медицина и физкултура, София, 1988: 275-292

Грънчаров В, Д. Хубанова. Лечебно хранене и режим на живот при хроничен гломерулонефрит и хроничен пиелонефрит. В: - Наръчник по лечебно хранене. „Медицина и физкултура”, София, 1987: 146-160
МЗ. Наредба № 23 за физиологичните норми за хранене на населението. ДВ, Бр.63/2005

National Kidney Foundation. KDOQI clinical practice guideline for nutrition in children with CKD: 2008 update. Am J Kidney Dis 2009: 53(suppl 2); S1-S124.

Shiffman RN, Shekelle P, Overhage JM, Slutsky J, Grimshaw J, Deshpande AM: Standardized reporting of clinical practice guidelines: A proposal from the Conference on Guideline Standardization. Ann Intern Med 2003: 139; 493-498

НЕ НА ТАБУТО ФИЗИЧЕСКА АКТИВНОСТ


Автор:

Д-р Полина Митева

Детски нефролог- Началник детски диализен център към Университетска детска болница, София

„Възпитанието на тялото...е процес на растеж, в който трябва да бъдат в равновесие телесното движение, душевната раздвиженост и духовната подвижност, за да се извърши превръщането на тялото от плът в инструмент.”¹⁸

Мери Вигман

Бъбречните аномалии са най-честите аномалии в човешкия организъм. Аномалиите могат да бъдат от незначителни до тежки, предизвикващи инвалидизация на човека, с картината на бъбречна недостатъчност. Освен здравословен бъбречните аномалии представляват и голям психо-социален проблем, защото при част от децата и семействата е трудна адаптация към новия начин на живот. По-голямата част от бъбречните аномалии се откриват още в детска възраст. Някои от тях се откриват случайно, по друг повод. Например при мен дойде момче на 16 години за ехографско изследване, по повод на травма в областта на левия бъбрек, при което се установи здрав ляв бъбрек и десен бъбрек с високостепенна хидронефроза, налагаща оперативна интервенция. До този момент момчето се беше занимавало активно със спортна дейност и без изобщо да знае за съществуването на тази аномалия.

Физическата активност и упражнения са много важна част от грижите за деца с бъбречни заболявания. В последните години все по – голямо внимание се обръща именно на тях като важен компонент за по-добро справяне с болестта и стреса. Физическата активност и поддържането на нормално телесно тегло може би са едни от факторите, на които досега не сме обръщали нужното внимание. Дори и да има някои специфични ограничения според индивидуалната диагноза или други медицински проблеми на детето, физическите упражнения трябва да бъдат насърчавани. Родителите и грижещите се за детето имат основна роля за насърчаване на физическата активност на децата. Докато честите посещения при лекаря, диетичните ограничения, медикаментите са в контраст с „нормалното детство”, спортът прави децата с бъбречни заболявания щастливи и социално значими.
Физическа активност и упражнения не са взаимозаменяеми. Физическата активност се определя като движение на тялото, произведено от свиването на скелетната мускулатура, което повишава енергоразхода. Категории на физическа активност са професионални, битът, свободното време, транспортът. „Упражнение” е форма на физическа активност, която е планирана, структурирана, повтаряща се и целенасочена с основна цел подобряване или поддържане на един или повече компонента на физическа годност.

Защо е необходима ежедневна физическа активност ?

• 
  Физическата активност на децата е необходима част от психологическото и социалното им развитие. Не случайно една от формите на психотерапията е терапия чрез движение /или двигателна терапия/. Неин основополагащ принцип е този, че между тялото и човешката психика има най-пряка и директна връзка. Двигателните терапевти използват движенията на човешкото тяло не само в посока на подобряване на неговото физическо благосъстояние, но и за оказване на влияние върху себеприемането и промяната на чувствата и познанията.
  
• 
  Децата с бъбречни заболявания не би трябвало да се лишават от игри със своите връстници. Общуването и игрите с тях оказват добър ефект за развитието им - развитието на мускулна сила, умения за баланс и ко­ординация, за растежа. Обикновено децата с по-тежки аномалии на отделителната система са с намалена мускулна маса и общо тегло. Освен на здравословния проблем, това се дължи и на честите хоспитализации, оперативни намеси и др. Прилагането на програма за двигателната активност на детето би оказало добър ефект върху развитието на мускулатурата и теглото. Чрез физическите упражнения се повишава доставката на кислород до всички органи и системи, включително и отделителната, от което се подобрява тяхната дейност. При физически активни пациенти по-рядко се наблюдава сърдечната болест като едно основно усложнение на бъбречните заболявания. Благоприятен ефект има физическата активност и при деца с наднормено тегло, тъй като то изисква функционално свръхнатоварване на отделителната система. По-добър апетит. Обикновено децата с бъбречни заболявания имат лош апетит. Когато са с добра двигателна активност се подобрява и апетитът.
  

• 
  Подобряване на анемичния синдром. Децата с прояви на бъбречна недостатъчност имат анемия от бъбречен произход, която освен от медикаментозно лечение се повлиява добре и при физическа активност.
  

Физическата активност при децата обаче не тряб­ва да става под силен натиск и принуда, тя трябва да бъде удоволствие и забавление. Затова избирайте подходящи игри и спорт за тяхната възраст, по възможност на открито. Играйте заедно с детето. Това може да бъде забавно за всички. Намалете времето прекарано пред телевизора, видеото или компютъра.
Имах една пациентка с аномалия на отделителната система, изискваща чести микции (уриниране или пишкане), като превенция на уроинфекциите. Стоейки пред компютъра, тя забравяше за проблема и често посещаваше кабинета. Вече пораснала и поумняла ми каза: „Човек трябва да го осъзнае и тогава няма проблем”.
В някои случаи аномалиите на отделителната система изискват редовно изпразване на пикочния мехур, което може да се стимулира чрез гимнастика и упражнения за тазовите мускули.