Книга за управлението на биологични отпадъци в Европейския съюз {sec(2008) 2936} ЗЕЛЕНА книга за управлението на биологични отпадъци в Европейския съюз

КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ

COM(2008) 811 окончателен

{SEC(2008) 2936}

Икономическият растеж е ЕС съпроводен от увеличаване на количеството на отпадъците, което води до излишни загуби на материали и енергия, нанася щети върху околната среда и оказва отрицателно въздействие върху здравето и качеството на живот. Европейският съюз си поставя стратегическата цел да намали тези отрицателни въздействия, като превърне ЕС в „Рециклиращо общество“¹, използващо ефективно наличните ресурси.

Управлението на отпадъците е предмет на редица нормативни актове, но съществуват още възможности за допълнително подобряване на управлението на някои основни потоци на отпадъци.

Биологични отпадъци означават биоразградими отпадъци от паркове и градини, хранителни и кухненски отпадъци от домакинствата, ресторантите, заведенията за обществено хранене и търговските обекти, както и подобни отпадъци от хранително-преработвателните предприятия. В тях не се включват остатъци от горскостопанска или селскостопанска дейност, естествени торове, утайки от отпадъчни води или други биоразградими отпадъци като естествен текстил, хартия или обработена дървесина. Не се включват и онези странични продукти от производството на храни, които никога не се превръщат в отпадъци².

По изчисления общото количество биологични отпадъци, които се произвеждат годишно в ЕС, възлиза на 76,5—102 млн. т. хранителни и градински отпадъци, включително смесени твърди комунално битови отпадъци (Municipal Solid Waste)³, и до 37 млн. т. от хранителната и питейна промишленост. Биологичните отпадъци са гниещи, обикновено влажни отпадъци. Съществуват два основни потока – зелени отпадъци от паркове, градини и т.н. и кухненски отпадъци. В първата категория съдържа обикновено 50—60 % влага и повече дървесина (lignocellulosis), а втората не съдържа дървесина, но съдържанието на влага достига до 80 %.

Вариантите за управление на биологичните отпадъци включват, освен превенция на образуването на отпадъци мястото на източника, събиране (разделно или като смесени отпадъци), анаеробно разлагане и компостиране, изгаряне и депониране. Екологичните и икономически ползи от различните методи на обработване зависят съществено от местните условия, като гъстота на населението, инфраструктура и климат, както и на наличието на пазари за свързаните с този процес продукти (енергия и компост).

Понастоящем управлението на биологичните отпадъци е предмет на различни национални политики, които варират от скромни действия в някои държави-членки до амбициозни политики в други. Това може да доведе до засилено въздействие върху околната среда и да възпрепятства или забави цялостното използване на модерни техники за управление на биологичните отпадъци. Следва да се проучи, дали действията на национално равнище биха били достатъчни за осигуряване на подходящо управление на биологичните отпадъци в ЕС или е необходимо действие от страна на Общността. Целта на зелената книга е да обсъди тези въпроси и да положи основите за предстоящата оценка на въздействието, която ще разгледа и въпроса за субсидиарността.

2 Цели на зелената книга

В преразгледаната Рамкова директива за отпадъците⁴ Комисията се приканва да извърши оценка на въздействието на управлението на биологични отпадъци, с оглед да внесе предложение, ако е целесъобразно.

Управлението на биологичните отпадъци в Общността вече беше предмет на обсъждане в два работни документа на Комисията през 1999 г. и 2001 г. Оттогава положението се промени съществено. От една страна, 12 нови държави-членки със специфични практики в управлението на отпадъци се присъединиха към ЕС, а от друга страна отбелязаният технологичен прогрес и получените от нови изследвания резултати, следва да бъдат отчетени при новите подходи (напр. в политиката за почвите и в енергийната политика).

Настоящата зелена книга цели да разгледа варианти за по-нататъшно развитие на управлението на биологични отпадъци. В нея е обобщена важна информация за съществуващите политики за управление на биологичните отпадъци и за нови научни открития в тази област, поставят се на обсъждане основни теми и се приканват заинтересованите страни да допринесат със своето знание и мнения при избора на пътя, който трябва да се следва. Целта е да се подготви дебат за нуждата от евентуално бъдещо политическо действие, като се търсят мнения относно начините за подобряване на управлението на биологичните отпадъци в съответствие с йерархията на обработване на отпадъците, относно възможните икономически, социални и екологични ползи, и избора на най-ефикасния политически инструмент за постигане на тази цел.

Компостирането е най-често използвания вариант за биологично преработване (около 95 % от сегашните операции по биологично преработване¹⁰). Той е най-подходящ за зелени отпадъци или за дървен материал. Съществуват различни методи, от които „затворените методи“ са по-скъпи, но пък изискват по-малко пространство и време и дават възможност за по-строг контрол на емисиите от този процес (миризми, биоаерозоли).

Анаеробното разлагане е особено подходящо за преработването на влажни биологични отпадъци, включително мазнини (напр. от кухненски отпадъци). В процеса на разлагане се получава смес от газове (основно метан — 50 до 75 %, както и въглероден двуокис) в контролирани реактори за производство на биогаз.

Приносът на биогаза за намаляване на емисиите на парникови газове е най-голям, ако той се използва като биологично гориво за нуждите на транспорта или директно се вкарва в разпределителната мрежа за природен газ. Използването му като биологично гориво може значително да намали емисиите на парникови газове, което представлява определено предимство в сравнение с другите транспортни горива¹¹.

Остатъците от процеса на биологично обработване (digestate) могат да бъдат компостирани и използвани за подобни цели като компоста, като по този начин се подобри общото оползотворяване на ресурсите от отпадъците.

Ако не е посочено друго, понятието „компост“ в този документ се отнася както за компост, пряко получен от биологични отпадъци, така и за компостирани остатъци от процеса на биологично обработване.

В механично-биологичното обработване (МБО) се включват техниките, които съчетават биологично обработване с механично обработване (сортиране). В този документ понятието се отнася само до предварителното обработване на смесени отпадъци с цел производството или на по-устойчиви отпадъци за депониране, или на продукт с подобрени горивни характеристики. Но тъй като при механично- биологично обработване, което използва анаеробно разлагане, се образуват биогазове, то също може да представлява процес на оползотворяване на енергия от отпадъци. Горимите отпадъци, сортирани чрез процеса на механично- биологично обработване, могат впоследствие да бъдат изгорени поради техния енергиен потенциал.

3.2. Настоящо управление на отпадъците в страните-членки на ЕС

Съществуват големи разлики между държавите-членки в преработването на твърдите комунално битови отпадъци и управлението на биологичните отпадъци. Докладът на Европейската агенция по околната среда¹² отбелязва три основни подхода:

• 
  Страни, които разчитат основно на изгарянето като метод за отклоняване на отпадъците от депата, съпроводено с висока степен на възстановяване на материали и с прилагането често на модерни стратегии за насърчаване на биологичното преработване на отпадъците: Дания, Швеция, Белгия (Фландрия), Нидерландия, Люксембург, Франция.
  
• 
  Страни с висока степен на възстановяване на материали, но сравнително ниско използване на изгарянето на отпадъци: Германия, Австрия, Испания, Италия — някои от тях постигат най-високия процент на компостиране на отпадъци в ЕС (Германия, Австрия), други бързо развиват своите капацитети за компостиране и механично-биологично обработване.
  
• 
  Страни, разчитащи на депа за отпадъци; в тези страни отклоняването на отпадъците от депата остава сериозно предизвикателство поради липсата на капацитет: няколко нови държави-членки.
  

Делът на изгарянето на отпадъци достига 47 % в Швеция и 55 % в Дания¹⁵. И в двете страни изгарянето на биологични отпадъци, които не са разделно събрани, се извършва обикновено посредством комбинирано производство на електроенергия и топлина с кондензация на водната пара от димните газове, което води до висок коефициент на полезно действие к.п.д. и висока степен на оползотворяване на енергията.

През последните 10 години механично-биологичното преработване се използва в целия ЕС като предварително обработване с цел спазване на критериите за допускане на отпадъци до депата или за увеличаване на калоричността, в случаите на изгаряне на отпадъци. През 2005 г. съществуваха поне 80 големи инсталации с общ капацитет от над 8,5 млн. тона, повечето от които се намират в Германия, Испания и Италия¹⁶.

За биологичното обработване на органични отпадъци като цяло (не само на биологични отпадъци) са отделени общо 6 000 инсталации, включително 3 500 обекта за компостиране и 2 500 за анаеробно разлагане (най-често малки обекти на територията на земеделски стопанства). През 2006 г. бяха в действие 124 инсталации за анаеробно разлагане за преработване на биологични отпадъци и/или на комунално битови отпадъци (включително инсталации на базата на анаеробно разлагане за преработване на твърди комунално битови отпадъци) с общ капацитет от 3,9 млн. тона, като броят им се очаква да нарасне¹⁷.

Общият потенциал за разделно събиране на биологичните отпадъци се изчислява на стойност до 150 kg на жител годишно, включително кухненските и градински отпадъци от домакинствата, отпадъците от парковете и градините от обществените терени и отпадъците от хранителната индустрия¹⁹ (80 млн. тона за 27-те държави-членки в ЕС). Около 30 % от този потенциал (24 млн.тона) се събират разделно към момента и се обработват по биологичен начин²⁰. През 2005 г. общото производство на компост беше 13,2 млн. тона. По-голямата част от него е от биологични отпадъци (4,8 млн. тона) и зелени отпадъци (5,7 млн.тона), останалата част е от утайки от отпадъчни води (1,4 млн. тона) и смесени отпадъци (1,4 млн. тона). Потенциалът за производство на компост от най-ценните материали (биологични отпадъци и зелени отпадъци) се изчислява на 35 до 40 млн. тона²¹.

Търсенето на компост не е еднакво навсякъде в Европа, като основно зависи от нуждите за подобряване на почвите и доверието на потребителя. Политиката на ЕС в областта на почвите²⁴, която приканва Комисията и Парламента да работят срещу влошаването на почвите, и която е насочена към засилване на доверието на потребителите по отношение на безопасното използване на компост от отпадъци, би могла да увеличи значително търсенето.

Използването на компост и на остатъци от процеса на биологично обработване могат обаче само до известна степен да разрешат проблема с качеството на почвите в ЕС, тъй като при типично използване на компост от 10 тона на хектар годишно само 3,2 % от обработваемата земя би могла да бъде подобрена, дори ако всички биологични отпадъци се компостират и използват за тази цел²⁵, като в същото време ще бъде необходимо осигуряването на транспортиране на големи разстояния, което ще има отрицателни икономически и екологични последици.

3.3. Правни инструменти на ЕС, регламентиращи преработването на биологични отпадъци

Редица правни инструменти на ЕС разглеждат въпроса за преработване на биологичните отпадъци. Общите изисквания за управление на отпадъците, като закрила на околната среда и здравето на човека по време на преработване на отпадъците, както и отдаване на приоритет на рециклирането на отпадъците са залегнали в преразгледаната Рамкова директива за отпадъците, в която се съдържат също специфични елементи, свързани с биологичните отпадъци (нови цели за рециклиране на битовите отпадъци, които могат да включват биологични отпадъци) и механизъм, позволяващ определянето на качествени критерии за компоста. Депонирането на биологични отпадъци се разглежда в Директивата относно депонирането на отпадъци, която изисква отклоняването на биоразградимите комунално битови отпадъци от депата. Преразгледаната Директива за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (Директивата КПКЗ), която постановява основните принципи за разрешаване и контрол на инсталациите за преработване на биологични отпадъци, ще обхване всяко биологично третиране на органични отпадъци с капацитет над 50 тона дневно. Изгарянето на биологичните отпадъци се регламентира от Директивата за изгаряне на отпадъци, докато здравните правила за обектите за компостиране и производство на биогаз, които обработват остатъчни продукти от животински произход, са заложени в Регламента за странични животински продукти. Предложената Директива за енергията от възобновяеми източници също съдържа мерки за това как биологичните отпадъци да бъдат насочени за използване за целите на производството на енергия от възобновяеми източници. Законодателството на ЕС не ограничава избора на държавите-членки за варианти за преработване на биологичните отпадъци при условие, че спазват някои рамкови условия, най-вече условията, залегнали в Рамковата директива за отпадъците. Изборът на варианти за преработване е необходимо да бъде обяснен и аргументиран в националните или регионалните планове за управление на отпадъците и програмите за превенция. Тази свобода при избора на варианти, както и определението за отпадъци, което преди преразглеждането на Рамковата директива за отпадъците не поставяше ясни граници за това кога отпадъците са правилно преработване и следва да бъдат разглеждани като продукт, доведоха до различни политики и методи за преработване в ЕС, включително различни тълкувания на държавите-членки, относно кога преработване биологични отпадъци престават да бъдат отпадъци и се превръщат в продукт, който може свободно да се придвижва във вътрешния пазар или да се изнася от ЕС.

Пътната карта за възобновяемите енергийни източници³² предвижда през 2020 г. да се използва за енергийни цели биомаса в размер на около 195 млн. тона нефтен еквивалент (Mtoe), за да се постигне целта за 20 % дял на енергията от възобновяеми източници. Според доклад на Европейската агенция за околна среда³³потенциалът за биоенергия от твърди комунално битови отпадъци е 20 млн. тона нефтен еквивалент, (което би представлявало около 7 % от общата енергия от възобновяеми източници през 2020 г.), ако се приеме, че всички отпадъци, които понастоящем се депонират, бъдат изгаряни с оползотворяване на енергията, а отпадъците, които се компостират, бъдат подложени първо на анаеробно разлагане преди компостирането им.