Книга за високите сради?

Строителните инженери от ХХ век прекрачиха в следващия, не само надпреварвайки се помежду си – всички те заедно продължават да се учат от Айфел и да се състезават с него – след повече от 125 години конструкторите са все още респектирани и даже обсебени от неговите смели и пророчески решения. В това няма нищо чудно – огромното въздействие на неговото завещание и предизвикателство към следващите поколения е в твърдението му, че "ако изчисленията са верни, мостът ще бъде красив!"

А това може да се твърди и за другите конструкции.

Колкото до световните изложения, те и до днес показват най-новите постижения на съвременните технологии, но ние вече сме твърде разглезени от информационния поток, който ни облъчва ежедневно. Затова не бихме могли да изпаднем в еуфорията на нашите предци, изминали стотици и хиляди километри до поредното изложение, за да видят плодовете на Великата техническа революция и да занемеят, стъписани пред инженерните постижения на техния ХІХ век!

Важна стъпка към образа на бъдещите небостъргачи има и едно френско постижение, което арх. Жюл Солниé (последовател на Айфел), е осъществил още през 1865-72 г. Знаменитата му сграда се намира в шоколадовата фабрика "Мениé" в Ноазиел-сюр-Марн край Париж. Част от фабричния комплекс е построена на остров, а мелницата (Le Moulin) просто премоства единия ръкав на река Марна. Четириетажният производствен корпус на мелницата е първата цялостна реализация на скелетна конструкция (с полета от около 6 х 6 м). Сградата е стъпила на осем бетонови колони направо в коритото на река Марна, образувайки бент, необходим и за производството. В горните три етажа конструкцията е от чугун с конзолно окачени фасади, декорирани като фахверкови, сякаш за да ни върнат векове назад, но от това фактът не губи значението си за векове напред!⁴ (Фиг. У-15а,б)

Така още един от основните белези на архитектурата, характерна за бъдещите небостъргачи – окачената фасада – вече е приложен в практиката. Нещо повече – окачените фасади тук довеждат до още едно важно предсказание: първият пример за двустранно изнесени конзоли над ъгловите колони – "свободно висящият ъгъл" на окачените фасади, който по-късно се превръща във фикс-идея за архитектите, особено за онези, проектирали стъклените кутии по времето на Интернационалния стил.

Френските "корени" на последвалите постижения във високите сгради не би трябвало да оспорят нито явлението, нито названието "небостъргач", смятан за американски феномен.

Преди да отговорим на този въпрос, може би трябва да обясним наименованието на американския феномен, който е създал урбанистичната среда за построяването на небостъргачите – деловият център на американския град, наричан в САЩ "Даунтаун" (Downtown), с неговите бизнес- или финасови квартали (The Business District или The Financial District).

В буквален превод Downtown означава “Долният град”. Това е съчетание от наречието down – "долу" или "надолу", в случая употребено като прилагателно, и съществителното town – "град". Образуванието в случая е с функция на съществително – означава, назовава центъра на града. То влиза и в ролята на прилагателно в the downtown arеa – "централната част на града", а също и на наречие за посока: [to go] downtown – [отивам] "надолу" към центъра. По обратна аналогия, за жилищната част на града или за предградията се използва Uptown "Ъптаун" – "Горният град", а за посоката към тях – [to go] uptown, т.е. – [отивам] "нагоре" към предградията.

Големите тълковни речници не дават справки за етимологията на Downtown, но погледнато исторически, това названиe има следното обяснение:

За разлика от повечето градове в Стария свят, строени някога като крепости на по-високи места, първите градове в Новия свят са възниквали предимно на океанския, речния или езерния бряг. В епохата на колонизацията и на модерното корабоплаване, създало американските градове, тяхната “люлка” не е била най-високото, а най-ниското място в града – пристанището. Затова смисълът на израза “надолу към града (или центъра)” в началото е бил съвсем буквален, а днес вече се използва, даже когато центърът на някой град в САЩ се е оформил или преместил на по-високо място.

Пояснението са налага най-вече заради факта, че думата Centre (или Center, както се изписва в САЩ) има много значения в американския вариант на английския език, но изобщо не се използва за центъра на населеното място. Ако на летището помолите шофьор на такси да ви закара в центъра на града, той ще ви попита "кой център?"

"Горният град" като жилищна територия също съвсем естествено е заемал височините или склоновете около американските градове, където условията за обитаване са били много по-добри и са останали такива даже след възникването на големите индустриални предприятия, причинили замърсяването на градската среда в непосредствена близост до обществените центрове. За отделянето на предградията от компактния град от голямо значение е наличието на "личен" транспорт: по времето на създаването на САЩ хората вече са разполагали с каруци, двуколки или файтони и това им е позволявало да живеят на по-големи разстояния от местоработата си.

Можем да споменем още една особеност в американския вариант на английския език: в употребата на наречията за посока up “нагоре” и down “надолу” има много интересен нюанс със специфично географско значение. Вече в условията на масовото използване на географските карти, където северът задължително е горе, а югът – долу, американците казват up to Canada (нагоре към Канада, т.е. на север към Канада), или down to Mexico (надолу към Мексико, т.е. на юг към Мексико).

Друго съчетание на up, свързано с "онагледената" му от географските карти употреба като север, е разговорното название на щата Ню Йорк.

Метрополисът Ню Йорк се намира в най-южната част на едноименния щат (142 000 кв. км), "вклинен" между щатите Ню Джърси и Кънектикът. Но на северозапад територията на щата Ню Йорк се "разтваря" като ветрило и има много дълга граница с Канада в района на Големите езера. (Ниагарският водопад също се намира в щата Ню Йорк.) Затова всички жители на Ню Йорк наричат щата Upstate New York, приемайки града си за отправна точка към територията на щата в северна посока.

А сега да проследим кога се е появило и как е влязло в употреба названието "небостъргач" за новия тип високи сгради от края на ХІХ век. За целта ще надникнем в няколко от така наречените "английско-английски" речници – както британски, така и американски, издавани по различно време и в различен обем.

Етимологически погледнато, съчетанието Skyscrapеr е ясно: Sky – небе, scrapеr – стъргало (от глагола to scrap – стържа), т.е. нещо, което “стърже небето”. В лексиката обаче има изумително струпване от най-различни значения, появили се през последните 200 години, преди най-популярното днес да "подтисне" всички предишни.

Разбира се, най-напред трябва да се обърнем към големия "Оксфордски речник на английския език" – The Oxford English Dictionary (O.E.D.), където са дадени четири основни значения⁵ на Skyscraper, от които първите три са британски, а последното - американско:

1. ВИСОКО ТРИЪГЪЛНО ПЛАТНО НА КОРАБ (а triangular skysail)

(Това значение на "Skyscraper" е употребено за пръв път през 1794 г.)

2. ВИСОК КОН (В това значение "Skyscraper" се употребява за пръв път през 1826 г.); разговорно: Много висок човек, "дънгалак" (метафора, употребена за пръв път през 1857 г.)

3. ИСТОРИЯ, КОЯТО НЕ МОЖЕ ДА Е ВЯРНА (В употреба след 1841 г.)

По пряка аналогия, това е синоним или по-скоро “подсилване” на израза "tall story" – опашата лъжа, измишльотина. (Тall означава “висок”, но на жаргон има съвсем друг смисъл – “човек, който обича да се хвали; невероятен, прекален”.)

Ако за момент си позволим още филологически разсъждения в рамките на шегата, бихме могли да открием, че в четвъртото тълкувание на Големия Оксфордски речник за небостъргач има останало по нещо от първите три (като изключим само "високия кон"):

• 
  Високото платно е останало с буквалното си значение – нещо, което наистина "стърже" небето.
  

• 
  Дънгалакът – макар и висок, в началото небостъргачът е бил все още "тромав" и затова подиграван.
  

• 
  Самохвалкото – какъвто небостъргачът си остава завинаги!
  

Любопитна е и градацията в друг от по-големите речници – "Chambers" (осн. 1908, допълнен за пореден път през 1988, преиздаден 1998), където са дадени три значения на Skyscraper, изредени по следния начин:

• 
  А VERY LOFTY BUILDING – много висока сграда.
  

• 
  А TRIANGULAR SKYSAIL – триъгълно платно на кораб.
  
• 
  АNYTHING VERY HIGH – всяко много високо нещо.
  

Затова не е чудно, че в предназначените за широка аудитория съвременни еднотомни и малоформатни тълковни речници вече има само едно значение на Skyscraper – и то е небостъргач!

Бъфингтън е закъснял с патентоването на своите изследвания и проекти, но защо точно в САЩ не са възприели поне звучното и съвсем оригинално име, което той е дал на новия тип високи сгради – "облако-стъргачи"?

Имаме предположение, което може да даде отговора, и за него трябва да се върнем към големия "Оксфордски речник на английския език" – The Oxford English Dictionary (O.E.D.) По-горе се позовахме на него преди всички други, защото е всеизвестно, че той никога не греши! Ще припомним, че към четвъртото значение на "Небостъргач" – "Много висока сграда" – имаше справка, че думата е употребена за пръв път в новото си архитектурно значение във вестник "Boston Journal" през 1891 г. От това би следвало, че когато Бъфингтон се е появил на чикагската сцена с неговите фантастични проекти и с предложението си за облако-стъргач, високите сгради все още не са били получили своето ново име. Оттам дойде и основанието за риторичния въпрос защо тогава то да не е облако-стъргач?

Ами ако все пак големият "Оксфордски речник на английския език" е сгрешил и названието небостъргач е било употребявано в САЩ много преди 1891 г.? Тогава предложението на Бъфингтън за новата дума би се оказало толкова закъсняло, колкото и чертежите му, представени в патентното бюро.

В бр. 1. от 2011 г. на "CTBUH Journal" – списание, издавано от Съвета за високите сгради и градската среда (Council of Tall Buildings and Urban Habitat – CTBUH) със седалище в Чикаго – e поместена статия от Джерълд Пит, лектор в Университета по приложни науки в Ротердам (Холандия) и дългогодишен изследовател на историята на високите сгради, със заглавие "Произходът на небостъргача". В статията няма различия с общоприетите анализи и характеристики на първите небостъргачи. Но ето на какво се базира авторът, когато обяснява възникването на названието:

"Според второто издание на "Големия Оксфордски речник" думата небостъргач е получила своето архитектурно значение (в печата) в началото на 80-те години на ХIХ век в редица статии във вестници и списания.

Авторът Джерълд Пит твърди също, че "наскоро след завършването си "Монток Блок" [Montauk Block, 1882] в Чикаго е заслужил честта да бъде наречен "Небостъргач". Той не посочва източник, което може да означава, че това е отражение от изказвания на журналисти и граждани на различни места и в различни издания. След това Пит цитира списание за недвижими имоти и строителство, издавано в Чикаго – "Real Еstate and Building Journal", което на 2 август 1884 г. съобщава:

Разликата в данните между две издания на "Големия Оксфордски речник" не бива да ни учудва – оказва се, че и той може да сгреши, но се поправя, задълбочавайки изследванията и разширявайки кръга на източниците! През всичките десетилетия оттогава насам неговите екипи (както и на всички останали речници) са работили непрестанно по уточняването на данните и фактите. Иначе речниците не биха претърпявали десетки и даже стотици издания, които неслучайно имат две категории: препечатани и преработени (revised).

Но за нас в този случай по-важно е да знаем, че названието "небостъргач" вече се е споменавало в някои авторитетни издания (какъвто е цитираният по-горе "Чикаго дейли Трибюн" - най-старият и най-четеният вестник в града). При тези обстоятелства новото образувание облако-стъргач едва ли би могло да измести небостъргач, даже да е било официално предложено. Различията в определянето на момента за внедряването на небостъргач като единствен термин в официалния език на САЩ могат да се обяснят донякъде и със забавеното проникване на това толкова силно въздействащо на въображението название, с което трудно могат да се опишат тромави сгради с тежка архитектура между 7 и 10 етажа, докато в представата на хората веднага изниква образът на високото триъгълно предно платно на кораба, отговарящо буквално на името си – небостъргач!

Вероятно по тези съвсем основателни причини гражданството първоначално трудно е споделяло нетърпението на журналистите, вкопчили се в това сравнение.

Изобщо, времената са били други – не е имало и електронни медии, които да въздействат мигновено.

И все пак "облакостъргачът", макар и отхвърлен в САЩ, по странни пътища е проникнал в много други езици: от европейските това са немски, полски, чешки, словашки, румънски и ... български!

Да, образуванието "облакодер" е било възприето за известен период от време и в българския език, остроумно рационализирано с използването на друг глагол – дера, който за случая е синоним на стържа, но – с една сричка по-кратко – то е по-гладко за произнасяне и с по-добър ритъм. Вероятно в началото "облакодер" е било въведено като единствено название на високите сгради, а след това е било в "паралелна" употреба с "небостъргач", докато в крайна сметка се е наложило днешното название.

В българското списание "Архитект" в началото на 30-те години е публикуван превод на статията "Особености из строежа на двата най-високи Ню-Йоркски облакодера" от чешкия инж. арх. Иржи Кадела (Jiři Kadela), специализирал в САЩ. Той е датирал статията си "януари 1932 г." и разказва за току що построените "Крайслер Билдинг" и "Емпайър Стейт Билдинг". Преводачът от чешки на български език е оставил само инициалите си – А.Р. След като думата в чешкия език е mrakodrap, възможно е преводачът да си е послужил с буквалния ѝ превод – облакодер, но това може също и да означава, че в началото на 30-те години названието небостъргач изобщо не е било в употреба у нас.

Потвърждението идва от факта, че известният на времето български писател Марко Марчевски (1898-1962) използва облакодер вместо небостъргач в първия у нас превод от руски на "Едноетажна Америка" (София, 1938) от Иля Илф и Евгений Петров⁶, въпреки че в руския език думата е небоскрëб. Като емигрант в СССР през периода 1925-33 г., Марчевски несъмнено е бил силно повлиян от руския език. В такъв случай използването на облакодер в неговия превод може да се обясни само с наличието на по-широка употреба на това название у нас през 30-те години под влияние на немския или на чешкия език (какъвто беше примерът по-горе), или на някой друг от споменатите европейски езици.

Само че в последната глава Марчевски употребява думата небостъргач, а не облакодер за нюйоркските небостъргачи, които Илф и Петров описват отново в самия край на книгата след завръщането си в Ню Йорк от обиколката на САЩ. Какво е могло да накара преводача да използва двете названия в 300 страници текст? Може би това има някаква връзка с езиковата практика на останалите български писатели и журналисти от онова време? Интересно е да знаем: коя от двете думи кога е била възприета и използвана по онова време от българската интелигенция?

Загадката се заплита още повече, когато прибавим и факта, че в издадената през 1936 г. енциклопедия на Братя Данчови липсва думата облакодер. А това е между двата случая с употребата на облакодер, описани по-горе. В енциклопедията има само кратка статия за небостъргач, придружена с илюстрация. Рисунката е на Фулър Билдинг в Ню Йорк, построен още през 1902 г. (подробно описан тук в глава III), но авторите са проследили информацията за последните най-високи сгради през 30-те години, защото в статията се казва: "...здание с десетки етажи, каквито са постоени главно в Ню Йорк, дето някои от тях стигат до 300 м височина."

Надяваме се, че този опит за проследяване на проникването на названията-феномени у нас ще послужи за предизвикателство към езиковедите и ще стане обект на професионално, а не само на настоящото "любителско" лесксикографско изследване, за да се намерят отговорите на загадките за употребата на облакодер и небостъргач в българския език.

Връщайки се към употребата на "небостъргач" в САЩ, трябва да отбележим, че – независимо от конкретните начини и време на употреба – то е резултат от езиковата изобретателност на журналистите. В американския обществен живот – и тогава, и днес – те ежедневно произвеждат остроумни сравнения и названия, които още в деня на публикуването (или излъчването) се превръщат в "крилати фрази".

За по-нататъшното навлизане в историята на небостъргачите, особено в по-новата, е важно също да се знае, че в повечето случаи американските критици не са архитекти по образование, а журналисти или изкуствоведи (понякога и двете), наричани също "архитектурни писатели" (architectural writers). Мнозина от тях са много популярни сред широката публика, защото създават и разпространяват остроумни сравнения и изрази. Изобщо архитектурните критици в САЩ участват много повече в актуалната журналистика, отколкото във фундаментални теоретични публикации. По тази причина журналистическата визия и "флиртът" с публиката често вземат връх над професио­налното отношение към архитектурата. По-нататък ще разгледаме и такива примери.

Градската среда в САЩ е твърде различна от нашата, затова добрата ни ориентация при нейните описания както в техническата, така и в художествената литература на тази страна зависи много от вникването в специфичните езикови похвати и образи, използвани от американските автори.
6. Необходимите и достатъчни условия

Небостъргачите не биха могли да се появят, ако не бяха предшествани от две важни и абсолютно необходими технологични изобретения, без които пробивът във високото строителство, започнал най-напред в Ню Йорк и в Чикаго, нямаше да е възможен. Това са скелетната конструкция на сградите и асансьорът.

• 
  Стоманеният скелет във високите сради не е бил приложен изведнаж и на едно място. Неговото внедряване става стъпка по стъпка и вероятно започва с лятите чугунени решетки по фасадите, навлезли в декоративното оформление на нискоетажните американски сгради от средата на ХІХ век. Те обаче са изиграли ролята и на фасадна конструкция, близка до действието на укрепващия скелет на съвременните окачени фасади. Например, романтичният архитектурен образ с лятите решетки, парапети и орнаменти е разпространен в много южни градове на САЩ, но е най-известен като автентичен декор на нестихващата веселба в знаменития Френски квартал на Ню Орлийнс, щата Луизиана. (Фиг. У-17)
  

• 
  Пътническият асансьор е изобретен от Илайша Грейвс Отис (1811-1861) в град Йонкърс, щата Ню Йорк. Въвеждането на вертикалния транспорт не е заслуга на Отис, защото товарни платформи са се използвали и тогава, и много преди това – още в Древния Рим.
  

До средата на ХІХ век пречката асансьорите да станат пътнически е в това, че при скъсване на въжето катастрофата била неминуема. По тази причина те са били абсолютно непригодни за превоз на хора. Заслугата на Отис не е механично задвижвания асансьор, а безопасния асансьор! Неговото изобретение всъщност е автоматичната спирачка, която се задейства при скъсване на въжето и не позволява асансьорът да се понесе надолу в шахтата. През 1852 година Отис прилага своя принцип в товарен асансьор, а през 1854 прави ефектна демонстрация на изобретението си пред публика. Това става на международната изложба "Кристал Палас" в Ню Йорк – отзвук в САЩ от Световното изложение в Лондон три години преди това. Заради тази изложба в Ню Йорк също е бил построен Кристален дворец, подобен на лондонския.

Заедно със сандъци, варели и други тежести, на платформата застава и самият Отис. Когато товарът бил издигнат на възможната най-голяма височина, изобретателят заповядал да отрежат въжето, което държало платформата. Дамите изпищяли, мъжете ахнали и в следващия момент публиката избухнала в аплодисменти за Отис, който гордо извикал от заковалата се платформа: "Пълна безопасност, госпожи и господа!"

Отис инсталира първия пътнически асансьор в един голям магазин – "Хофут" (E. V. Haughwout) на ул. "Бродуей" в Ню Йорк през 1857 г. Той превозвал товар от 500 кг при скорост 12 м в минута и се задвижвал от парен двигател чрез система от предавки и ремъци.

След смъртта на баща си, братята Чарлс и Нортън Отис продължават изобретателската и производствената му дейност – към 1868 г. те напълно са усъвършенствали кабината и обезопасяващите механизми на парния асансьор, което всъщност отприщва пътя за проектирането на сгради с по-голяма етажност. Към 1878 г. те вече са изобретили много по-бърз хидравличен асансьор (4 м/сек.), а през 1889 г. патентоват първия електрически асансьор в света! Фирмата "Отис" е една от най-старите в света и днес продължава да произвежда асансьори, ескалатори и други механизми за придвижване на хора и товари с изключителни качества, внасяни и в България.

За разлика от "плавното" навлизане на метала в носещата конструкция, появата на пътническия асансьор действа "шоково"! Още при първото му монтиране, високите етажи, дотогава предназначени за низшите чиновници или за прислугата, изведнаж стават предпочитани от шефовете, което никой дотогава не си е представял. Това налага рязка промяна в представите както на проектантите, така и на инвеститорите и обитателите – заради новото и коренно различно разпределяне на ролите и функциите в долните и горните етажи на една висока сграда.