Съдбата на другите високи чудеса

А сега да се върнем към чудесата, които са били забележителни преди всичко с височината си. Втори по височина след Голямата египетска пирамида (и втори по период на съществуването си) е фарът на остров Фарос пред египетското пристанище Александрия, описан от древни и средновековни автори – Страбон, Плиний и Ибн-ал-Саих. Височината му, изчислявана по различни начини според тези описания, се движи от 110 до 140 м, най-често се говори за 120, но нека тук да приемем максималната – 140 м. Цяла армия е поддържала огньовете на върха му, които са се виждали от корабите на разстояние 150 километра. Фарът е построен между 299 и 289 г. пр.н.е.¹⁵ от гръцкия архитект Сострат, описан като "син на Дексифан от остров Книд". Фарът се издигал на своя остров в продължение на 16 столетия и се срутил от земетресение сравнително "неотдавна" – през 1303 г. Неговата извисеност го поставя най-близо до целта на този разказ и съвсем оправдано е дала основание на някои от съвременните изследователи да го нарекат "Първия небостъргач". (Фиг. І-7а,б,в)

Представата на европейците за Седемте чудеса много дълго се е базирала на поредицата от картини на известния холандски художник Мартен ван Хеемскерк от ХVІ век. Той си позволил доста свободни отклонения от описанията на древните автори, които очевидно не е проучил внимателно. Например, на неговите картини Голямата пирамида е заобиколена с обелиски и самата тя е с пропорции, които я доближават до обелиск. Фарът на остров Фарос прилича повече на представата за Вавилонската кула на сънародника и съвременника му Питър Брьогел, а над Александрия се издигат високи планини, каквито в действителност там няма. В представата си за "Висящите градини" художникът е добавил в далечината недовършената Вавилонска кула, вярвайки, че по времето на "Градините" тя все още е съществувала. Той използвал образа, вече създаден от Брьогел. Сценографът и режисьорът на цитирания по-горе документален филм са видели интересно хрумване в картината на Хеемскерк за фон на Висящите градини да служи Вавилонската кула и са я използвали в декора към филма, без да я назоват. (Виж фиг. І-1)

За да подчертае огромната височина на Родоския колос – бога на слънцето Хелиос, Мартен ван Хеемскерк го е изобразил разкрачен над входа на пристанището като “портал”, под който минават корабите! Съвсем ясно е, че в това положение статуя с нейните размери не би имала нужната устойчивост нито на вятър, нито на земетръс. (Виж фиг. І-3в)

В действителност 35-метровият бронзов колос бил стъпил здраво на брега. Под ръководството на скулптора Харес от Линдос жителите на Родос го изливали и издигали в продължение на 12 години – от 292 до 280 г. пр.н.е. Въпреки че огромните кухини на краката му били запълнени с камъни за устойчивост, той паднал още при първото земетресение – през 226 г. пр.н.е. След това пътешествениците-историци са могли да съдят за височината и въздействието на колоса само по купчината от останки със стряскащи размери, останали там в продължение на цели 8 века – до идването на арабските завоеватели, които ги продали за "скрап". Такава е съдбата на Родоския колос, който също дължал своето "класиране" сред 7-те древни чудеса на голямата си височина. (Фиг. І-8а,б)

Случило се така, че последното построено чудо паднало първо, а първото построено съществува и днес. Тази ирония на съдбата само още веднаж показва колко странна и наивна е била идеята да се "обяви конкурс" за паметници, коренно различни по предназначение, размери и материали, разпръснати във времето и пространството. И все пак "победителите" – винаги 7 на брой – имат нещо общо помежду си: те всичките са прекрасни творения на човешките ръце, и то във времена, когато все още не са съществували инструментите, необходими днес за постигането на такова изумително съвършенство!