Книга за здравето здраве, болести, начин на живот, лечение, рецепти, формули, песни човешкото тяло устройство

В Божествения свят болести не съществуват. Човек създава болестите, а не Бог.

Законът е следният: когато страда тялото, то е за благото на душата.

За да могат да издържат на вибрациите на духовния свят, съвременните хора трябва да калят нервната си система. Днес бялата раса постепенно се приспособява към духовния живот. Страданията, които изпитва, са подготовка от невидимия свят, за да влязат хората във връзка със същества от възвишените светове. Болестите показват пътищата на вашето отклонение от великия Божествен живот, или от правата мисъл.

Болестите, от които съвременните хора страдат, биват 3 вида: физически, т.е. такива, които засягат тялото; сърдечни, засягащи чувствата; и умствени. Болестите на физическото тяло се лекуват по един начин, на чувствата - по друг, а на нервите - по трети начин. Съвременната медицина не разполага още с методи, чрез които окончателно да лекува болестите. Като говоря за добрата страна на болестите, това не значи, че човек трябва да боледува. При това болестите не са само физически. Всяко неразположение, всяка скръб, мъка са болезнени състояния, които се отразяват върху организма. В този смисъл болестите биват видими и невидими, или физически и психически. Важно е човек да намери начин да се справи с тях разумно. Колкото и да е учен, човек все е недоволен, все му липсва нещо.

Кой е психически болен? Който е недоволен, който все се съмнява, който не владее ума, сърцето и волята си.

Когато боледува от някаква болест, човек се намира в страданията на плътта. Като страда, той изучава законите на живота. Всяка болест показва, че е нарушена някоя добродетел. Болката на очите, на главата, на гърдите, на стомаха, както и на всички останали показва, че тези органи са лишени от нещо. Щом придобият това, което им липсва, здравословното състояние ще се възстанови.

Болестта е следствие. Докато живеят при обикновени условия, хората използуват резултатите на миналото. Как се постига съвършенството? Чрез страдания. Тогава човек слиза към гъстата материя да се учи. Ако не страда, няма бъдеще. Скръбта е суров материал, който трябва да се обработи. Щом се обработи, човек се изкачва към радостта. Бог, нашият Баща, иска нашето съвършенство. Той иска от нас да ходим в училището да се учим. Желанието на Бога е да учим. То трябва да стане и наше желание. Желанието на Бога е да станем съвършени. То трябва да стане и наше желание.

Най-хубавото нещо на земята е страданието. Дето е Бог, там е страданието. Дето не е Бог, никакво страдание не съществува. Благата на живота идат чрез страданието. Ако можеше без страдания, първо Христос щеше да спаси света без страдания. Велик е онзи, който носи съзнателно страданието. Ние със своето неразбиране си причиняваме страданията. Най-малката нечиста мисъл е в сила да наруши хармонията на твоя живот. Най-малкото нечисто чувство и желание нарушава чистотата на твоя живот. Когато научим дълбокия смисъл на страданието, ще разберем, че това е процес, който изработва нашия характер. Страданията са метод,чрез който природата си служи за смекчаване на грубите чувства на човека. Като страда известно време, човек постепенно отстъпва и започва да мисли, да влиза в положението на бедните, на страдащите. Без страдания жестокостта, грубостта на човека не могат да се смекчат. Страданията са пътища, чрез които природата изхвърля нечистотиите от човешкия организъм. Като знаете това, благодарете за страданията, защото без тях щяхте да се отровите. Има страдания в живота, през които човек неизбежно трябва да мине. Те са предвидени от самата природа. Разумните страдания са необходимата тежест в параход или в лодка, когато плават по водите на моретата и океаните. За да може една лодка или един параход да плават по водата, на дъното си непременно трябва да имат известна тежест. Тежестта уравновесява движението на парахода. Следователно страданията не са нищо друго, освен баласт, който държи в равновесие силите на човешкия организъм.

В страданието всякога се печели. Който не страда, той е в застой. Който страда - расте.

Оправянето на света е работа на Бога. Работата на човека е да оправи своя малък свят. Как ще го оправи? Чрез страданията човек се изправя.

Когато Бог иска да застави хората да го познаят, дава им страдания.

Какво е предназначението на болестите? Когато някое живо същество злоупотребява със силите, които са му дадени, природата му изпраща болест, с която го ограничава. Значи, болестта не е нищо друго, освен временно ограничаване свободата на човека или на живите същества изобщо. Неразположението, ограничаването не са нищо друго, освен болезнени състояния.

Днешните хора се безпокоят за дребни неща. Те не подозират, че болестите крият известни блага в себе си. Всяка болест е задача за човека. Който реши задачата си; той сам изважда благото, което е скрито в болестта. Ако роптаят, благото се крие от тях. Колкото повече роптаят, толкова повече болести ги нападат.

Болестите правят човека нежен, деликатен. Хора, които много са боледували, развиват в себе си благородство, деликатност, нежност. Които малко или почти никак не са боледували, са груби, жестоки натури. Аз не говоря за нервно болните. Тия болести са от друг характер, те нямат органически произход. Нервните болести не облагородяват човека. Напротив, те го ожесточават.

Болестта е живо нещо. Като влезе в човека и намери съответна храна, тя остава да живее в него. Ако не намери храна, заминава си. Следователно махни всички условия, които хранят болестите, и ще бъдеш свободен от тях.

Всяко неразположение внася утайки, излишъци, инертна материя в организма, които трябва да се асимилират по някакъв начин, за да не заболява човек. Ето защо природата е допуснала болестите като метод за лекуване. Болестта не е наказание, но подтик, подбудителна причина, която кара човека да изхвърля всичко нечисто от себе си,

Често провидението праща на човека голямо страдание, за да го избави от друго, по-голямо нещастие. Ако искаш да оздравееш, трябва да дойдеш до дъното на всички страдания. Страданието е метод за пречистване. Ще минеш през огъня, за да се очистиш. Ако не добиеш абсолютна чистота, ти не можеш да намериш това, което търсиш. И без страдания можеш да се очистиш, но ако си по начало абсолютно чист. Щом си нечист, ще страдаш. След всяка болест, след всяко страдание човек придобива известна опитност, която го повдига. Колкото по-тежка е била болестта, толкова по-силен е станал той.

Инфлуенцата е почистване за Коледа, треската е почистване за Великден. Те са две пречиствания.

Болестите имат възпитателно значение за човека. Те каляват организма и продължават живота му. Забелязано е, че хора, които през детинството си боледували, са калили организма си, направили са го по-издръжлив към болести, към страдания.

Болестите са нужни; те тонизират. За да станат хората по-меки, по-чувствителни, трябва да боледуват. Най-великите хора са боледували.

Всички болести, страдания, нещастия в живота на човека не са нищо друго, освен благословения, които Бог му изпраща и за които той трябва да благодари.

Когато мислите, чувствата и постъпките на човека са чисти, той не се страхува, не се тревожи и безпокои. Каквито болести да дойдат, той остава неуязвим. И да заболее, болестта ще мине и замине, не оставя никакви следи. Коя е причината за това? Чистата кръв. Следователно, за да издържате на болести и страдания, да се справяте лесно с противоречията си, изчистете мислите, чувствата и постъпките си. Това е т. н. вътрешна чистота. Който има тази чистота в себе си, кръвта му е чиста. Здравето, силата и разположението на човека се дължат на чистата кръв.

Чрез болестите вие изплащате задължения. Щом турите в себе си желанието да служите на Бога, той плаща заради вас и вие така оздравявате.

Човек, който страда постоянно, по-лесно може да издържа на болести, отколкото онзи, който не е боледувал. В злото има повече сила, а в доброто има повече мекота. Силата е съединена с мекотата. Ако вие манипулирате заедно с доброто и злото и ако речете да отделите доброто от злото, ще си създадете една болест, която е неизлечима. Ако се изключат болестите от живота на хората, те ще се натъкнат на едно много по-голямо зло, отколкото сега, когато страдат чрез болестите. Болестите смекчават хората. Набрала се е много излишна енергия в човека и тя по някакъв начин трябва да се регулира. Когато се приближавате към меки хора, вие изпитвате известна приятност. Това се дължи на обстоятелството, че мекотата е приятна, топла дреха, която обвива тия хора. Тази топла, приятна обвивка прави меките хора имунитетни към всякакви болести. Здравето на човека зависи от неговата мекота. Когато изгуби мекотата си, човек започва да изсъхва, да се втвърдява и лесно заболява. Дето влезе той, каквото погледне, навсякъде вижда лошото. Недоволството е негов спътник.

Страданието е духовен процес - то представлява най-великото нещо в живота и предизвиква най-голямо раздвижване на силите в човешкия организъм, докато те се уравновесят. Често хората изпитват големи вътрешни мъчнотии, които се дължат на подпушвания на порите в организма. Трябва да дойде някакво голямо страдание, за да предизвика отпушване на тия пори. При миенето с вода и сапун порите само отвън се измиват, а дупчиците им отвътре пак остават запушени. В тялото на човека има около седем милиона пори, главни отдушници на човешкия организъм. Когато всички пори са отворени, човек е напълно здрав, а това отпушване става чрез вътрешно миене, което наричаме изпотяване. В човека се загнездват ония микроби, към които той има разположение. Те стават съдружници с него и започват да черпят от неговите енергии. Незабелязано той заболява и им става жертва.

Казваме, че Бог живее у нас, но имаме ревматизъм. И ревматизмът остава. Казваме, че Бог живее у нас, но имаме тумор. И туморът остава. Господ не може да живее в едно тяло, където има язва или друга болест. Когато тялото стане абсолютно чисто и свободно от всички болести, може да влезе Духът и да живее там. При сегашните условия, щом ти е размътен умът, щом те болят краката, ръцете, главата, Господ е далеч от теб.

Какво представлява болестта? Неорганизирана материя, неорганизирана сила, неорганизирана мисъл.

Болестите са вашите барометри. По тях се съди докъде сте стигнали и какво ви липсва. Докато минавате още през болестите, благодарете на Бога и се молете да ви помогне, да разберете какво ви липсва. Засега те представляват отрицателната страна на вашия живот. Един ден, когато се справите с вашите болести, ще дойдете до положителната страна на живота.

Изкълчи си някой крака или го счупи - това е следствие на някоя лоша мисъл, някоя погрешка. Няма закон, който да го съди за мисълта, но от болката, която чувства, не може да се освободи. Лекарят туря наркотични средства, прави операция и пострадалият не усеща болка, но след операцията болката се удвоява. Природата е толкова умна, че наказанието, което иска да наложи за изправянето на една погрешка, не може да се избегне, понеже с това наказание тя го изправя. Когато аз страдам, разбирам, че има едно същество вън от мене, което ми казва: поправи тази грешка. Ако ти не искаш да я поправиш, аз ще я поправя.

Всички болезнени състояния не са болести. Например хремата, треската не са болести, но състояния за пречистване. Чрез тях организмът се чисти от излишни утайки и наслоявания. Обаче туберкулозата, живеницата са болести. Има и психически болести. Който се самоосъжда, без да се изправя, той е болен.

Едно се иска от човека - чиста кръв. Чистата кръв е в състояние да се справи с всички болести. Тя не позволява да се развиват в нея никакви бацили. Трептенията на чистата кръв са толкова силни, че всички бактерии отскачат от нея.

Болният трябва да се откаже от нещо, но не от въздух, а от ядене. Той трябва да яде по-малко и да избира храната си. Болестта му е дадена именно за възпитаване на стомаха. Дайте на болния една печена ябълка, няколко ореха и едно малко парченце хляб, препечено на огъня. На другия ден вместо ябълка дайте му една печена круша. Причината за всички болести, за всички недъзи, за всички несрети в живота е духовна, а не физическа. Ако искате да бъдете здрави, не допущайте в ума и в сърцето си нито една отрицателна мисъл, нито едно отрицателно чувство - последните са паразити и не бива да се оставят в главата ви.

Излезе ли ви някой цирей, ще знаете, че злото излиза чрез него. Всяка лоша мисъл, лошо чувство или постъпка се проявява във вид на ревматизъм, на цирей или друга болест.

Чрез хремата и кашлицата човек чисти дробовете си и цялата дихателна система от вътрешни утайки.

Огненицата подлага всички нечисотии на изгаряне. Щом заболее един орган от органите на човека, целия организъм страда. Равновесие има само тогава, когато всички органи са здрави и задоволени.

Болестите и работоспособността на човека зависят от трептенията на неговия мозък.

Здравето се възстановява чрез човешката мисъл, а се поддържа чрез човешките чувства.

Болестите в света идват периодически. При това колкото повече се увеличават престъпленията по отношение на любовта, толкова повече се увеличават болестите и аномалиите в човешкия живот. Щом приложите закона на любовта в домовете, обществата и народите, веднага болестите ще намалеят. Аз не говоря за човешката любов, но за Божията, която повдига духа на човека и разрешава всички въпроси.
ЗДРАВЕ

Здравето на човека зависи от следните четири неща: от силата на неговия дух, от добротата на неговата душа, от светлината на неговия ум и от мекотата на неговото сърце. За да придобие човек тия качества, трябва да има знание. Всеки има дух, душа, сърце и ум, но не всеки е могъл да ги развие - да развие такива качества у себе си, които да го направят здрав.

Какво представлява здравето? То е капитал, вложен в банката. Ако всеки ден изразходваш определения за това време капитал, без да внасяш нещо, ти ще фалираш. Ако всеки ден внасяш по нещо, капиталът ти ще се увеличи, т.е. здравето ти ще се укрепи. Като знаеш това, не се чуди защо, след като си бил здрав, заболяваш. Мнозина изразходват капитала си, без да внасят нещо в банката и незабелязано губят здравето си. Истински здравият човек е здрав във физическо, в умствено и в сърдечно отношение. Здравето има отношение не само към физическия свят, но и към сърдечния и умствения свят. То е резултат на действието на висшите закони, т.е. на законите на разумния свят. Да бъдеш здрав, това значи да си в хармония с Първата Причина на нещата, с ближния си и със себе си. Физическото здраве се основава изключително на добродетелите в човека. Добрият човек не боледува. Щом се усъмни в доброто, той започва да боледува. Ако болният вярва в доброто, непременно ще оздравее. Като греши, човек излиза от областта на доброто и отваря у себе си вратата на греха. Щом греши, той започва да боледува. След болестта иде смъртта. Ако през целия си живот, от младини до старини, човек не допусне в ума си нито една лоша мисъл, в сърцето си - нито едно лошо чувство и във волята си - нито една лоша постъпка, никаква болест не може да го хване. Много бацили ще минат през него, но отровата им ще се обезсили. Който иска да има цветущо здраве, непременно трябва да е свързан с Бога, да има един непрекъснат приток в себе от Божествена енергия.

Не може да сте здрав, ако не сте магнетичен. Когато човек се чувствува нервно изтощен, това значи, че се е демагнетизирал, тогава не може да задържи божествените мисли, които само минават през него, без да оставят нещо. Какво ще стане с едно растение, ако то не приеме дъждовните капки, не ги използува? Вие мислите, че човек, който е на земята, живее. Човек щом е на земята, той е само на изпитания. И след като го изпитат, го пращат на друго място. Човек може да бъде физически здрав, да има разположение да хапне и пийне добре, но духовно може да не е здрав, да няма разположение да направи някакво добро. Като прави добро, човек се храни духовно. Ако няма разположение да прави добро, това показва, че е духовно болен. Да бъде човек духовно здрав, това подразбира здрави и устойчиви чувства.

Абсолютно здрав човек е онзи, в организма на когото няма никакви утайки. Здрав е онзи човек, в организма на когото не става абсолютно никакво гниене. Всеки може да бъде здраве или в една минута да стане здрав, като се подложи на влиянието на специални токове, които съществуват в природата. В самото Слънце съществуват особени лъчи, особени токове, които могат да възкресят човека, стига той да знае как и кога да възприема тези лъчи, за да се ползува от тях.

Здравето зависи от съзнанието на човека. Мирът, здравето, мощта, добрите чувства и всички сили, които съществуват в човека, произтичат от неговото съзнание. Който живее в областта на съзнанието, и без пари в джоба си е спокоен, той от нищо не се плаши, а концентрира мисълта си към възвишения свят. Не се минава и половин час, помощта идва, хлябът пристига, колата пристига. Този човек е разумен и никога не злоупотребява със силите и способносите, които притежава.

Хората мислят, че каквато храна и да употребяват, както и да мислят и чувстват, могат да бъдат здрави. Това е невъзможно. Здравето е свързано с чистите мисли и чувства, с чистата и доброкачествена храна.

Лицето на светията свети, то не е жълто и изпито, както вие си мислите, нито очите му са хлътнали.

И слабият, и пълният не са светии.

Когато мисли човек, силите на главният мозък отиват в симпатичната нервна система, отиват в мозъчната система. Когато тези енергии се кръстосват правилно, човек е здрав, мисли и чувства правилно.

Здравето е вътрешен процес. Ако организмът не е здрав отвътре, каквито и благоприятни външни условия да има, той не може да ги използва. Какво е нужно, за да бъде здрав? Да определи отношението си първо към Бога, после към своята душа и най-после към ближния си. Ако тези отношения са правилни, човек ще бъде здрав.

Силата и здравето не идват от външната храна. Бог храни човека отвътре и му дава сила и живот да работи, да решава задачите си. Който много яде, много плаща.

Здравето е резултат на правилна обмяна на енергиите в организма на човека, от една страна, както и на правилна обмяна между душите, от друга страна. Дойде ли някаква болест, тя е нарушение на закона за правилната обмяна. В здравия организъм кръвта се разпределя еднакво по всички органи на тялото и енергията, която излиза от мозъка, също така еднакво трябва да се разпределя и мисълта трябва да прониква във всички клетки.

Ако частиците на материята, от които е съставен човешкият организъм, се намират в правилни отношения помежду си, всички негови органи ще бъдат в хармония. Щом те са в хармония, и мислите, чувствата и постъпките на човека ще бъдат хармонични.

За да поддържа хармонията на своя организъм, човек трябва да храни мозъка си със светли чувства, сърцето си - с чисти чувства, дробовете си - с чист въздух, и стомаха си - с чиста здравословна храна.

Който иска да бъде здрав, трябва да увеличи количеството на любовта и енергията в себе си. Възприемайте повече енергия от Слънцето, ако искате да сте жизнерадостни. Радвайте се на изгряващото слънце, ако искате да продължите живота си.

Законът за чистотата е един от основните закони на Битието. От него зависи здравословното състояние на всички и хигиената на душата. Всички заразителни болести се дължат на нечистотата. Както съществуват микроби във физическия свят, така съществуват микроби в духовния и в умствения свят. Който иска да бъде здрав, да не боледува, да не се дразни, трябва да бъде чист. Микробите не действуват върху чистия човек. И тъй, искате ли да бъдете здрави, работете върху тялото си, освободете се от всички нечистотии и излишъци - утайки, мазнини. Забележите ли натрупване на мазнини в някоя част от тялото, веднага приложете върху себе си спартански режим. Здравето без чистота е непостижимо.

Какъвто е човек по тяло, такъв е и по душа: Какъвто е по дух, такъв е и по тяло. Някои мислят, че човек може да бъде болен, хилав и пак да е гениален. Това е невъзможно. Гениалният човек има особен строеж на тялото. Ако боледува, лесно се справя с болестите.

Здрав човек наричаме този, у когото всеки орган има свой определен тон и свои определени вибрации. Щом всички органи у човека действуват правилно, от тяхната дейност се произвеждат приятни и хармонични тонове. Ако дейността на човешките органи е правилна и създава музика, човек може да се нарече напълно здрав. При това всеки музикален тон има и свой определен цвят. Какви са признаците, по които се познава здравият човек? Когато човек е здрав по тяло, по сърце и по ум, от него излизат три ухания. Здравото тяло издава особено приятно ухание. Възвишените чувства издават друг вид ухание. Щом едно от трите ухания отсъствува, човек е болен в известно отношение.

Истински здрав е онзи, който от сутрин до вечер е подвижен, лек, готов за работа. Той не знае какво е болест, не се оплаква от нищо, готов е да помага на всички.

По какво се познава здравият човек? Когато здравият човек погледне вечер или денем към небето, той веднага се чувствува весел, радостен, благодари за всичко, което има. Който не може да се зарадва, като погледне към небето, и не благодари за всичко, което му е дадено, той е болен човек.

Здравият човек има чист, ясен, отворен поглед, установени възгледи, той трепти от живот, от енергия в себе си, изпитва приятност от мъчнотиите в живота.

Мнозина ме питат защо трябва да бъде човек добър. Много просто. Човек трябва да е добър, за да бъде здрав. Доброто, добродетелта е първото условие за здравето на човека. Който има силна воля, той е здрав човек. Неговата кръв е чиста; ръцете, краката, гръбнакът му са здрави. Здравото тяло е резултат на силна, разумна воля.

На първо място здравето зависи от мисълта на човека. Като знае законите на мисълта и правилно ги прилага, човек е здрав.

Искаш ли да бъдеш здрав, трябва да мислиш за здравите хора. Изобщо, за каквото човек мисли, такъв става.

Човек е здрав, когато от дясната страна има студени електрически течения, а от лявата - топли течения. За да бъде човек здрав, главата му трябва да бъде хладка, а краката топли. Стане ли обратното, той трябва да намери метод, чрез който да смени състоянието си.

Колкото повече злато има в човешката кръв, толкова той е по-благороден, по-устойчив, по-здрав.

Дръжте носа си в изправност. Пазете го и го почитайте като свещен орган. Докато носът е в изправност, човек е здрав. Щом носът е добре, ще знаете, че и очите, и ушите, и устата ще бъдат добре. Оттам пък ще бъдат добре и дробовете, и сърцето, и стомахът. Ако се наруши нещо в носа, организмът постепенно се разглобява. Пазете носа си и не се страхувайте. Внимавайте да не изгладите кривата линия на ноздрите. Нещастие е, ако тя се изглади, Нещастие е да нямаш нос. Той представлява красив планински връх, дето се трансформират енергиите на човешкия организъм. Който не знае значението на носа, не може да го оцени като велико благо на живота. Докато носът ти е в изправност, Бог ще ти говори и чрез ума, и чрез сърцето. Забележете - централното място на човешкото лице е носът. Бог се проявява на земята трояко: чрез мислите, чувствата и постъпките на човека. Това се отпечатва на носа.

Главата ви трябва да е винаги изправена, никога не гледайте надолу. Главата и гръбнакът винаги да са перпендикулярни на Земята. Когато сте изправени, се свързвате със слънчевите енергии и положителното в живота.

Всякога главата трябва да има едно перпендикулярно отношение към Слънцето и центъра на Земята, за да се приемат трептенията правилно.

Трябва да знаете как да си държите главата спрямо центъра на Слънцето - отвесно да държите главата си спрямо Слънцето и Земята. За да не падаш, за да не изкълчваш крак, за да не си пукваш глава, ще се научиш как да вървиш, как да стоиш, как да сядаш. Случват ли ви се често неприятности, значи не знаете как да вървите: краката ви не са правилно поставени към центъра на Земята, а главата ви не е правилно поставена спрямо центъра на Слънцето.

На физическия свят човек трябва да пази нормалната топлина на организма си. От нея зависи здравето му. В духовния свят той трябва да пази вътрешния огън, да не го загасва, Той е наречен „свещен огън”. За да гори свещеният огън постоянно, това зависи от правилното кръвообращение, от правилните мисли, чувства и постъпки на човека.