Книгата "Човекът социално животно" от Елиът Арансън „Един бял полицай изкряска: „Хей, момче! Ела тук!"
Изтегляне 428.87 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Признанията на един шовинист.
- Икономическо и политическо съперничество.
| Предразсъдъците
Откъс от книгата “Човекът - социално животно” от Елиът Арансън „Един бял полицай изкряска: „Хей, момче! Ела тук!” Леко обезпокоен, отвърнах: „Не съм момче!” Той се спусна и разлютен се изправи пред мен, като изсумтя: „К'во каза, момче?” Претърси ме бързо и полита: „Как се казваш, момче?” Изплашен, отговорих „Д-р Пусейнт. Лекар съм.” Той ядно се засмя и изсъска: „Как ти е малкото име, момче?” Докато се колебаех, той зае заплашителна поза и стисна юмруци. Сърцето ми силно заби и аз промълвих в пълно смирение: “Алвин.” Той продължи психическата обработка, като изрева: „Алвин, като те повикам следващия път, идваш веднага, чуваш ли? Чуваш ли?” Аз се колебаех. „Чуваш ли ме, момче?” Ако това беше холивудски филм, героят щеше да се нахвърли върху мъчителя си и да излезе победител. В живота обаче д-р Пусейнт просто се е измъкнал, чувствайки се унизен и, както самият казва, „психически кастриран”. Чувството на безпомощност и безсилие, което остава у потиснатите хора, неизбежно принизява самооценката им, като този процес започва още от ранно детство. Преди много години Кенет и Мейми Кларк показват, че чернокожи деца — някои от които са били само на три години — вече са били убедени, че не е добре да си чернокож; те не искали да играят с черни кукли, тъй като намирали белите кукли по-хубави и изобщо ги оценявали по-високо. Този експеримент посочва, че „отделните, но равностойни” образователни системи никога не са равностойни, тъй като внушават на детето от малцинството, че е отделено, защото нещо в него не е наред. Експериментът е изиграл важна роля за решението на Върховния съд на САЩ (Браун срещу Министерството на образованието), което обяви училищата за цветнокожи деца за противоконституционни. Това принизяване на самооценката не се среща само сред цветнокожите хора, а засяга и други потиснати групи. В изследване, което е подобно на експеримента, проведен от Кенет и Мейми Кларк, Филип Голдбърг доказва, че жените са научени да се считат за по-нискостоящи в интелектуално отношение от мъжете. В един от своите експерименти Голдбърг моли известен брой студентки да прочетат няколко научни статии и да ги степенуват по компетентност на автора, стил и прочее. На някои от студентките се обявява, че определени статии са писани от мъже (например Джон Т. Маккей); на останалите участнички се казва, че същите статии са писани от жени (например Джоун Т. Маккей). Студентките дават много по-високи оценки на статиите, писани от мъже, отколкото на статиите, писани от жени. Същият резултат е бил наблюдаван и когато статиите са третирали проблеми, за които обикновено се смята, че са от компетенцията на жените, като началното образование и диетологията. С други думи, тези жени са се „научили да си стоят на мястото” — те считат, че написаните от жени статии по принцип са по-слаби от статиите, написани от мъже, също както чернокожите деца са се научили да оценяват черните кукли по-ниско от белите,, Това е наследството на общество, пълно с предразсъдъци. Социалните психолози дават различни определения на “предразсъдък”. От практическа гледна точка предразсъдъците са положителни и отрицателни; аз мога да имам предубеждение към модерните художници или предразположение към тях. Това означава, че още преди да съм се запознал със Сам Цапача (за когото са ми казали, че е модерен художник), ще бъда склонен да го харесвам или да не го харесвам и ще очаквам да открия у него определени черти. Така, ако свързвам понятието „модерен художник” с известна женственост, а в стаята наперено влезе Сам Цапача, досущ приличащ на среден защитник от професионален футболен отбор, ще бъда поразен и изпълнен с недоверие. Ако свързвам понятието „модерен художник” с радикалнолиберални политически възгледи, ще бъда удивен, ако Сам Цапача носи значка, каквато обикновено носят консерваторите. Тези очаквания се наричат „стереотипи”. Думата „стереотип”, както и думата „предразсъдък”, има отрицателна окраска. Тя се отнася за прекаленото обобщаване — приписването на еднакви особености на всеки индивид, принадлежащ към дадена група, без оглед на действителните различия сред членовете на тази група. Така да се вярва, че цветнокожите хора имат вродено чувство за ритъм или евреите са материалисти, означава да се приема, че практически всички чернокожи усещат ритъма или всички евреи се стремят да натрупат богатство. Създаването на стереотипи обаче не е непременно преднамерен акт на оскърбление: често това е само един начин да се опрости представата ни за света и всички ние го правим до известна степен. Когато чуем думите „ирландски пастор”, „нюйоркски шофьор на такси” или „италиански бръснар”, в съзнанието на повечето от нас изниква специфичен образ. Когато стереотипът се основава на опита и в общи черти е правилен, той представлява опростен метод за възприемане на света, който улеснява адаптацията. От друга страна, ако затваря очите ни за индивидуалните различия в рамките на дадена група от хора, той затруднява адаптацията и крие потенциална заплаха. Освен това повечето стереотипи не се основават на общовалиден опит, а почиват на слухове или образи, създадени от средствата за масова информация, или пък се изграждат в съзнанието ни като средства за оправдаване на нашите собствени предразсъдъци и жестокост. Също като в примера със „самоизпълняващото се пророчество”, за който говорихме по-рано, за нас е удобно да смятаме чернокожите за глупави, ако това оправдава факта, че ги лишаваме от образование: удобно е да смятаме, че жените са биологично предразположени към досадните домакински задължения, ако желаем да ги държим „вързани” за прахосмукачката. В тези случаи създаването на стереотипи действително е оскърбително. Трябва също да се изясни, че то може да бъде мъчително за лицата, към които се отнася, макар и стереотипът да изглежда неутрален или положителен. Например да се приписва „амбициозност” на евреите или „вродено чувство за ритъм” на чернокожите не е непременно проява на отрицателна нагласа; но то е оскърбително дори само защото лишава отделния евреин или отделния цветнокож от правото да бъде третиран като индивид, притежаващ свои собствени, индивидуални черти — били те положителни или отрицателни. В настоящата глава няма да разглеждаме ситуации, представящи предубеждения „в полза” на хората; във връзка с това „работното” определение на предразсъдъка, с което ще си служим по-нататък, ще включва само отрицателни нагласи. Ще определим предразсъдъка като враждебна или отрицателна нагласа към дадена група, формирала се въз основа на погрешна или непълна информация. (Българските думи, които най-точно отразяват смисъла на определението, дадено от автора, са „предубеждение”, „предубеденост”. По-нататък в текста ще използваме синонимно понятията „предразсъдък”, „предубеждение” и „предубеденост”.) Така, когато казваме, че човек е предубеден към чернокожите хора, имаме пред вид, че той е склонен да се държи враждебно към тях; смята, че с едно или две изключения всички чернокожи са едни и същи; чертите, които им приписва, са или абсолютно неточни, или в най-добрия случай, се основават на зрънце истина, което той ревностно прилага към групата като цяло. Предубедените хора виждат света по начин, който съответства на предубежденията им. Ако г-н Фанатик види добре облечен бял англосаксонски протестант да седи на скамейка в парка и да се прилича на слънцето някоя сряда в 3 часа следобед, той няма да си помисли нищо лошо. Но ако види добре облечен цветнокож мъж, който прави същото, склонен е веднага да заключи, че това е някой безработен: г-н Фанатик изпада в ярост, защото му идва наум, че с данъците върху спечелените си с пот пари той плаща на този мързелив нехранимайко достатъчно, за да се облича добре. Ако г-н Фанатик мине покрай къщата на г-н. Англо и види преобърната кофа за боклук и разпилени наоколо отпадъци, той е склонен да заключи, че някое бездомно куче е търсило храна; ако мине покрай къщата на г. Гарсиа и види същото, той ще бъде склонен да се разгневи и заяви, че „тези хора живеят като свини”. От една страна, предубеждението влияе върху изводите му, а, от друга страна, погрешните изводи оправдават и засилват отрицателните му чувства. Така отрицателните стереотипи не съществуват само в пасивно състояние, а образуват част от процеса на атрибуция у даден човек. Когато видим някого да извършва сравнително разумна постъпка, ще припишем такива мотиви и причини за поведението му, които са в съответствие с нашите стереотипи. В станалата класическа книга „Същността на предразсъдъка” покойният Гордън Олпорт споменава следния диалог: Г-н Х: Бедата при евреите е, че се грижат единствено за членовете на собствената си група. Г-н У: Но кампанията за набиране на средства за Общинския фонд показа, че съобразно броя на членовете си те дават пари за благотворителни цели по-щедро от тези, които не са евреи. Г-н Х: Това показва, че винаги се стараят да купят благоразположението на християните и се месят в работите им. Те не мислят за нищо друго освен за пари; затова има толкова много евреи банкери. Г-н У: Но скорошно изследване показа, че процентът на евреите в банковите предприятия е незначителен и много по-нисък от процента на неевреите. Г-н Х: Така е — не се занимават с порядъчни професии, а работят само във филмовата индустрия или управляват нощни клубове. Този диалог илюстрира коварната същност на предразсъдъка много по-успешно от цял куп определения. Предубеденият г. Х фактически казва: „Не ме безпокойте с факти, вече имам становище по въпроса.” Той не се старае да оспорва данните, които му представя г. У, и или изопачава фактите така, че да подхранват ненавистта му към евреите, или неустрашимо ги използува като отправна точка за нови нападения. Дълбоко предубеденият човек е практически неподатлив на информация. Съвсем спокойно може да се приеме, че всички ние имаме някакви предубеждения — към етническа, национална или расова група, специфични географски райони като място за живеене или определени видове храни. Да вземем за пример храната. В нашата култура не сме склонни да ядем насекоми. Да допуснем, че някой (като г. У) ви каже, че гъсениците, скакалците или мравките са богат източник на протеин и са извънредно вкусни, когато са изкусно приготвени. Ще ви убеди ли това да опитате въпросните ястия? Вероятно не. Също като г. Х вие вероятно ще намерите някое друго основание за предубеждението си, например факта, че насекомите са грозни. В края на краищата в нашата култура ядем само създания, които са красиви от естетична гледна точка— например омари! ПРЕДУБЕДЕНИЯТ „ЛИБЕРАЛ” Не всеки начин на предубедено мислене е така явен, както е в: примера с г. Х от книгата на Олпорт. Мнозина индивиди, които се смятат за справедливи и порядъчни хора, са способни на далеч по-неуловима форма на предубеждение. За член на господстващото мнозинство, намиращ се в относителна безопасност, понякога е трудно да се постави на мястото на човек, който е жертва на проявено предубеждение. Той може да му съчувства и да желае нещата да са различни; от време на време обаче в нагласата му може да се прокрадне известна доза самодоволство и лека склонност да приписва на жертвата част от вината. Тази склонност може да приеме формата на „заслужената репутация”. Ето как изглеждат нещата в общи линии: „Ако евреите са били подлагани на гонения от началото на своята история, те сигурно са вършели нещо лошо.” Или: „Ако тези хора не желаят да попаднат в беда, защо просто...” (не стоят в сянка; не държат езика си зад зъбите; не престанат да ходят там, където не са желани; или каквото и да е друго). Подобно внушение е равносилно на изискване към групата аутсайдер да проявява конформизъм към норми, които са много по-строги от нормите, установени за мнозинството. Ироничното тук е, че тази склонност да се обвинява жертвата, задето е преследвана, се мотивира с желанието да се види светът като място, където господства справедливостта. Както показват Мелвин Лърнър и сътрудниците му, хората са склонни да прехвърлят отговорността за всеки несправедлив резултат, който по друг начин трудно може да се обясни. Например, ако двама души са работили еднакво упорито над една и съща задача и с хвърляне на ези-тура единият получи значително възнаграждение, а другият не получи нищо, у наблюдателите се забелязва силна склонност да преценяват, че несполучилият човек се е трудил по-малко. Очевидно хората се боят да си помислят, че живеят в свят, в който трудолюбивият човек може да не получи никакво възнаграждение; затова решават, че работникът, който не получава възнаграждение, сигурно не е работил твърде интензивно, макар да са присъствали на самото хвърляне на ези-тура, с което е било определено кой от двамата да получи възнаграждение. На същото основание, ако 6 милиона евреи са били избити без някаква основателка причина, убеждението, че те сигурно са сторили нещо, за да заслужат съдбата си, може да ни вдъхне известно спокойствие. Проницателният читател може би е забелязал, че това е по-лека форма на склонността ни да подценяваме човек, на когото ние сме причинили някакво зло. В глава 4 се убедихме, че ако Х причини зло на У, той е склонен да го подцени, да го дехуманизира и отново да му причини зло. Сега виждаме нещо друго — ако Х забележи, че У е попаднал в неудобно положение, той е склонен да мисли, че У сигурно е извършил нещо, за да заслужи това. Признанията на един шовинист. Мнозина либерали са прекалена изтънчени, за да обвиняват жертвата за нейната участ. Ние сме станали много изтънчени и знаем например, че тестовете за интелигентност са „предубедени” инструменти, които непреднамерено фаворизират белите представители на средната класа, живеещи в богатите предградия — въпросите в тези тестове се изразяват с такива думи и обрати на езика, които са по-познати на децата, отгледани в богатите предградия, отколкото на децата, расли в гетата или във фермите. Затова, преди да направим извода, че глупостта е причина за слабите резултати, които е получил в теста за интелигентност някой цветнокож, чикано (презрително название на членовете на мексиканската общност в САЩ) или селянин, ние се интересуваме дали този тест е бил независим от културни фактори. Но не сме достатъчно издигнати, за да се отърсим напълно от някои видове предразсъдъци. Ще ви дам пример от моя личен опит. В глава 3, когато разглеждах индивидуалните различия в податливостта на убеждаване, заявих, че жените са по-податливи от мъжете. Това твърдение почива на резултатите от известен експеримент, проведен от Ървинг Джанис и Питър Фийлд. Внимателният анализ на този експеримент обаче разкрива силно предубеждение към жените — почти както тестовете за интелигентност са предубедени към селяните и обитателите на гетата. Аргументите на убеждаването са включвали такива теми като гражданската отбрана, изследванията върху рака, фон Хинденбург и т. н. — теми, от които мъжете вероятно се интересуват повече от жените и по които имат повече знания. Следователно резултатите може би просто показват, че хората повече се поддават на убеждаване по въпроси, които не ги интересуват, или за които не са осведомени. Ако се проведе подобен експеримент, като се използват теми, по които жените знаят повече, мъжете могат да се окажат по-податливи на убеждаване от жените. Аз не се бях сетил за това. Изтъкна ми го (и то по много категоричен начин) една социална психоложка. Поуката, която трябва да извлечем от този пример, е очевидна: когато сме възпитани в общество, пълно с предразсъдъци, ние често приемаме тези предразсъдъци безкритично. Лесно е да се повярва, че жените са лековерни, защото такъв е стереотипът, приет в обществото. По тази причина не сме склонни да се вглеждаме критично в научните данни, подкрепящи дадено становище, и несъзнателно използваме данните като научно потвърждение на собствените си предразсъдъци. Правейки още една крачка напред, Дарил и Сандра Бем изказват предположение, че съществуващият в нашето общество предразсъдък към жените е пример на неосъзната идеология — т. е. система от убеждения, която мълчаливо приемаме, но не осъзнаваме, защото дори не можем да си представим алтернативни концепции за света. В нашата култура например сме възпитани по такъв начин, че не можем да си представим жената да отиде да работи като физичка или кранистка, а съпругът да остане у дома да чисти пода с прахосмукачката и да се грижи за децата. Ако чуем за подобен случай, сигурно веднага ще направим извода, че мъжът не е в ред. Защо? Защото подобно разпределение на ролите не се счита за реална възможност в нашето общество. Също както рибата не съзнава, че заобикалящата я среда е мокра, така и ние дори не забелязваме съществуването на тази идеология, защото тя е вездесъща. Да си припомним примера в глава 1, в който малката Мери получава сервизче „Сузи — Домакиня” („пълен комплект със собствена фурничка”) за своя рожден ден: на деветгодишна възраст тя вече има изработен условен рефлекс да мисли, че мястото й е в кухнята. Този рефлекс е така дълбоко залегнал, че баща й е убеден в генетичния произход на „домакинското чувство”. Този пример съвсем не е плод на въображението. Изследвания, проведени от Рут Хартли, показват, че на пет години децата вече имат ясно изразена представа кое е подходящото държание за жените и за мъжете. Тази неосъзната идеология може да има сериозни последствия за обществото. Например Джийн Липман-Блумен съобщава, че огромното мнозинство от жените, които от ранно детство са възприели традиционен възглед за ролята, свързана с пола им (т. е. „мястото на жената е вкъщи”), не се стремят към по-високо образование; от друга страна, жените, възприели по-егалитарен поглед към ролите, свързани с пола, проявяват много по-голям стремеж да получат по-високо образование. ПРИЧИНИ ЗА ПРЕДРАЗСЪДЪКА Както се убедихме, един от факторите, определящ предразсъдъка у човека, е потребността от оправдаване на собственото поведение. В предишните две глави например видяхме, че ако сме проявили жестокост към някой човек или група от хора, ние подценяваме този човек или група, за да оправдаем собствената си жестокост. Ако можем да убедим самите себе си, че хората от дадена група са недостойни, непълноценни, глупави или неморални, това ще ни помогне да не се чувстваме неморални, ако ги поробим, лишим от достъпа до добри училища или убием. След това можем да продължим да ходим на черква и се чувстваме добри християни, защото този, на когото сме причинили зло, не е човек като нас. Наистина, ако сме достатъчно находчиви, можем дори да се убедим, че варварското избиване на жени и деца е християнска добродетел — както са направили кръстоносците, когато на път за светите места са избивали масово европейски евреи в името на „Принца на мира” - има се предвид Исус Христос. И отново, както се убедихме, тази форма на оправдаване на собственото поведение засилва проявяваната по-късно бруталност. Разбира се, освен потребността за оправдаване на собственото поведение хората имат и други потребности. Например потребността от висок социален статус и от власт. Така на индивид, който стои ниско в социално-икономическата йерархия, може да е потребно присъствието на потиснато малцинство, за да има над кого да изпитва чувство на превъзходство. В няколко изследвания е показано, че степента на предубеденост на даден човек успешно може да се предвиди, ако е известно дали общественото му положение е, или не е ниско или се понижава. Независимо дали е налице предубеждение към чернокожите или към евреите, ако социалният статус на един човек е нисък или се понижава, той обикновено е по-силно предубеден от човек, чието обществено положение е високо или се повишава. Установено е, че хора, който се намират на най-ниското стъпало или близо до него по отношение на образование, доходи и служебно положение, не само изпитват най-голяма антипатия към чернокожите, но са най-склонни да прибягват към насилие, за да не позволят да се премахне сегрегацията в училищата. Тези открития повдигат някои интересни въпроси. Дали хората, които се намират ниско в социално-икономическата и образователната йерархия, са по-силно предубедени, защото: 1) имат потребност от някого, над когото да чувстват превъзходство, 2) най-силно усещат съперничеството за работни места от страна на членове от малцинствата, 3) са по-силно фрустрирани от повечето хора и поради това са по-агресивни или 4) недостатъчното им образование увеличава вероятността те да възприемат прекалено опростен, стереотипен възглед за света? Трудно е да се разграничат тези променливи, но изглежда, че всяко от тези явления спомага за появата на предразсъдъка. Трябва ясно да се подчертае, че няма една единствена причина за предразсъдъка — той се обуславя от голям брой фактори. Да се спрем на главните фактори, обуславящи появата на предразсъдъка. В настоящата глава ще разгледаме четири основни причини за предразсъдъка: 1) икономическо и политическо съперничество или конфликт, 2) пренесена агресивност, 3) потребностите на личността и 4) конформизъм със съществуващите обществени норми. Тези четири причини не се изключват взаимно — дори могат да действат едновременно —- но ще е полезно да се установи какво е значението на всяка от тях, тъй като от това, какво смятаме за главната причина на предразсъдъка, ще зависят действията, които бихме предложили, за да го премахнем. Така например, ако аз съм убеден, че нетърпимостта и фанатизмът са дълбоко вкоренени в човешката личност, бих могъл да вдигна ръце в отчаяние и стигна до извода, че без провеждането на дълбока психотерапия мнозинството от предубедените хора винаги ще бъдат предубедени. Това би ме накарало да се надсмивам над опитите да се намали предубедеността, като се намалява съперничеството или се противодейства на натиска на конформизма. Икономическо и политическо съперничество. Предразсъдъкът може да се счита за резултат от действието на икономически и политически сили. Според това схващане при условие, че материалните ресурси са ограничени, господстващата група би могла да се старае да експлоатира или подценява малцинствена група, за да получи материални облаги. Предубедените нагласи се засилват, когато времената са напрегнати и съществува конфликт във връзка с взаимно изключващи се цели. Това е вярно независимо дали целите са от икономически, политически или идеологически характер. Така например предразсъдъци съществуват между сезонните работници от англосаксонски и мексикански произход в резултат на ограничения брой работни места, между арабите и израелците във връзка с териториални спорове и между жителите на Северните и Южните щати по повод премахването на робството. Икономическите предимства на расовата дискриминация проличават ясно от упорството, с което някои занаятчийски профсъюзи продължават да не приемат за свои членове цветнокожи и по този начин не ги допускат до сравнително високо платените професии, които са под техен контрол. Неотдавна проведено изследване показва, че в контролираните от тези профсъюзи места за чираци само 2,7% са били цветнокожи, както през 1966 г. — тази цифра представлява нищожно увеличение от 1% в сравнение с предходните десет години. Нещо повече, в средата на 60-те години Министерството на труда в САЩ проведе изследване в четири големи града, за да установи колко души от малцинствата са заети като чираци на членуващите в занаятчийските профсъюзи водопроводчици, монтьори по парните инсталации, тенекеджии, зидари, стругари, бояджии, джамджии и оператори на различни устройства. В четирите града не е бил открит нито един цветнокож човек, зает в горните професии. Очевидно предразсъдъкът е извор на облаги за някои хора. Установено е също, че дискриминацията, предразсъдъкът и прилагането на отрицателни стереотипи рязко се засилват, когато нараства съперничеството за оскъдни работни места. Така в едно от класическите си ранни изследвания върху предразсъдъка в малък индустриален град Джон Долард доказва, че макар първоначално в градчето да не е имало видимо предубеждение към немците, то се е появило по-късно, когато работните места намалели: Местните бели —в по-голямата си част дошли от околните ферми — проявяваха значителна пряка агресивност към новодошлите. За тези немци се изразяваха презрителни и пренебрежителни мнения и местните бели имаха силно чувство на превъзходство над тях... Главният елемент, който допускаше агресивност спрямо немците, бе съперничеството за работни места и позиция в местните фабрики за дървени изделия. Местните бели се чувстваха изхвърлени от работните си места от пристигащите групи немци и вместо да обвиняват трудните времена, имаха възможност да обвиняват немците, които с присъствието си създаваха по-голяма конкуренция за по-малкия брой места. Традиционен модел на предубеждение към немците, изглежда, нямаше, освен ако за такъв модел не се приеме мнителността (която винаги съществува) към всички групи — аутсайдери. По същия начин американците са изпитвали съвсем незначително отрицателно чувство (или изобщо не са изпитвали такова чувство) към китайските имигранти, които в средата на XIX в. са работили на строежа на трансконтиненталната жп линия. По това време работните места били в изобилие и китайците се занимавали с тежък труд срещу много ниско заплащане. Общо взето, считали ги за сдържани, работливи и кротки хора. След като жп линията била завършена обаче, работните места намалели; освен това свършила Гражданската война и в без това стеснилия се пазар на работни места се влели бивши войници. Непосредствено след това отрицателните нагласи към китайците рязко се засилили; стереотипът се променил в: „престъпни”, „потайни”, „коварни” и „глупави”. Анкета, проведена неотдавна от Националния център за проучване на общественото мнение, показва, че тази тенденция е все още жива сред нас. През 1971 г. най-силните предразсъдъци срещу чернокожите бяха открити сред членове на групи, стоящи само с едно стъпало по-високо от цветнокожите в обществено-икономическата йерархия. Освен това тази тенденция най-ясно се проявява в ситуациите, в които същества силно съперничество за работни места между чернокожите и белите. Тези данни показват, че съперничеството и конфликтът вероятно пораждат предразсъдъци. Същевременно има известна двусмисленост в тълкуването на данните, защото в някои случаи променливите на съперничеството са преплетени с други променливи като образователния ценз и семейната среда. За да се определи дали съперничеството само по себе си предизвиква предубеждение, е необходимо да се проведе експеримент. Но каква трябва да бъде процедурата? Добре, ако конфликтът и съперничеството могат да доведат до предубеждение, би трябвало да е възможно да се предизвика появата на предубеждение в лабораторни условия. Това може лесно да се постигне, като: 1) хора с различен социален произход се разделят по случаен начин на две групи, 2) се въвежда някакво различие между двете групи, 3) групите се поставят в ситуация, в която влизат в съперничество помежду си, и 4) се търсят доказателства за предубеждение. Подобен експеримент е бил проведен от Мюзафер Шериф и колегите му в естествените условия на скаутска дружина от момчета. Изследваните лица са били нормални, добре приспособени дванадесетгодишни момчета, които са били случайно разпределени в две групи — „Червени дяволи” и „Булдози”. Децата във всяка група се приучват да работят съвместно. Това се постига с организирането на дейности, при които членовете на всяка група са силно зависими едни от други. Например момчетата във всяка група е трябвало заедно да работят, за да построят трамплин за скокове към плувния си басейн, да приготвят храна за цялата група, да построят въжен мост и други. След като се е развила силна сплотеност сред членовете на всяка група, почвата е била подготвена за внасянето на конфликт. Изследователите постигат това, като организират поредица дейности със състезателен характер, в които двете групи се изправят една срещу друга — например в игри като футбол, бейзбол и теглене на въже. За да се засили напрежението, на отбора победител се присъждат награди. Това довежда до известна враждебност и лошо чувство по време на игрите. Като допълнение изследователите измислят доста безскрупулни начини, за да въвлекат групите в ситуации, които са специално планирани да създадат конфликт. В една от тези ситуации се организира лагерно празненство. Експериментаторите подготвят нещата така, че „Червените дяволи” да могат да пристигнат много по-рано от „Булдозите”. Подготвени са два напълно различни вида закуски: половината от храната е прясна, привлекателна и апетитна, а другата половина е скашкана, неапетитна и отблъскваща. Вероятно поради вече зародилото се съперничество момчетата, пристигнали по-рано, прибират по-голяма част от съблазнителните закуски и оставят по-неинтересните, неапетитни, скашкани и развалени храни на противниците си. Когато членовете па „Булдозите”' пристигат и виждат как са измамени, ги обзема разбираемо раздразнение — раздразнението им е толкова силно, че започват да наричат другата група с най-различни обидни имена. Тъй като „Червените дяволи” са убедени, че заслужават това, което са си взели (кой превари, той натовари), те са възмутени от това поведение и реагират по подобен начин. Словесните обиди прерастват в замерване с храна и за много кратък срок се разгаря истинска схватка. След този инцидент игрите със състезателен характер се прекратяват и се организират редица дружески контакти между групите. След като вече се е породила неприязън обаче, простото отстраняване на съперничеството не може да заличи враждебността. Тя дори продължава да се засилва, когато двете групи се занимават с такива миролюбиви дейности като гледане на филми. Накрая експериментаторите успяват да намалят враждебността. Как е станало това, ще разберем по-късно в тази глава. Каталог: files files -> Първа част Ангел Димов ПолитиЧески портрет на александър стамболийски files -> Какво научих по математика в четвърти клас? Естествените числа files -> Отчет за дейността през 2013 Г files -> Бунтът на роботите files -> Глобалната манипулация кратък анализ files -> Vі-ти национален фестивал за операторско майсторство “златното око” files -> До общински съвет русе предложение пламен стоилов files -> № по ред Учител Изтегляне 428.87 Kb. Сподели с приятели:
|