Книгата "Човекът социално животно" от Елиът Арансън „Един бял полицай изкряска: „Хей, момче! Ела тук!"

Теорията на „Козел отпущения”, или изкупителната жертва, и предразсъдъкът

Изтегляне 428.87 Kb. страница 2/3 Дата 10.04.2018 Размер 428.87 Kb. #66252 Тип Книга

Навигация на страницата:

• Предубедената личност.
• Предразсъдък поради конформизъм.
• Ефектите от общуването на базата на равностойни позиции

Теорията на „Козел отпущения”, или изкупителната жертва, и предразсъдъкът. В предишната глава споменахме, че агресивността отчасти се предизвиква от фрустрацията и други подобни неприятни или противни ситуации като болка или досада. В същата глава видяхме още, че има голяма вероятност фрустрираният индивид да се нахвърли срещу причината на своята фрустрация. Често обаче тази причина е твърде голяма или твърде абстрактна, за да може човек да влезе в пряка разправа с нея. Ако шестгодишно момченце например бъде унижено от учителката си, как би могло да й отвърне? Учителката има твърде голяма власт. Но възникналата фрустрация може да увеличи вероятността детето да извърши акт на агресивност срещу някой по-слаб свидетел на унижението му — дори той да няма нищо общо с обидата на момченцето. На същото основание, ако има масова безработица, срещу кого ще се изправи безработният и фрустриран работник — срещу икономическата система ли? Тя е нещо твърде могъщо и твърде неопределено. По-удобно би било, ако той намери нещо или някого, който не е така могъщ и неопределен, и върху него излее вината за това, че няма работа. Президентът? Действително той е достатъчно конкретен, но пък е твърде могъщ, за да бъде нападнат безнаказано. Древните евреи са имали обичай, за който си заслужава да споменем тук. В дните на изкуплението на греховете свещеник поставял ръцете си върху главата на козел и изреждал греховете на хората. Така грехът и злото символично се прехвърляли от хората към козела. След това козелът се пускал на свобода в пустинята, а хората се пречиствали от греховете си. Затова животното е било наречено „козел отпущения”. В наше време този израз се прилага, когато от невинен и относително безвластен човек се търси отговорност за нещо, за което той няма вина. За съжаление, този човек не може да избяга в пустинята, а най-често го сполетяват нещастия или дори смърт. Ако някой е без работа или инфлацията е намалила спестяванията му, ще му е трудно да поиска отговор от икономическата система, но може да си намери изкупителна жертва. В нацистка Германия такава жертва бяха евреите; в Южните щати изкупителна жертва бяха чернокожите. Преди няколко години Карл Ховланд и Робърт Сиърс откриват, че в периода от 1882 до 1930 г. могат да предвидят броя на линчуванията в Юга за всяка година, като знаят цените на памука през тази година. Когато цените на памука спадали, броят на линчуванията се увеличавал. Накратко, хората са преживявали икономическа криза и вероятно много пъти са изпитвали фрустрация, която очевидно е увеличила броя на линчуванията и други актове на насилие. Трудно е да се отговори със сигурност дали тези линчувания са били  мотивирани от психологическите аспекти на фрустрацията или отчасти са били резултат от този вид икономическо съперничество, който разгледахме по-рано. Що се отнася до преследването на евреите в нацистка Германия, усърдието, с което нацистите се стараеха да изтрият от лицето на земята всички членове на еврейската етническа група (без оглед на икономическото им положение), подсказва, че явлението не е имало изключително икономически или политически характер, но е имало и (поне отчасти) психически характер. По-убедителни доказателства дава добре контролиран експеримент, който са провели Нийл Милър и Ричард Бугелски. В този експеримент изследваните лица са помолени да изразят чувствата си по отношение на различни малцинства. У някои от участниците след това се предизвиква фрустрация, като им се отнема възможността да гледат филм и вместо това им се предлага поредица от трудни и измерителни тестове. Същите участници след това са помолени повторно да изразят чувствата си към малцинствата. След преживяната фрустрация изследваните лица проявяват тенденция към засилване на предубедените реакции. Контролна група, която не е била подложена на фрустриращо преживяване, не проявява изменения в предубежденията. Допълнителни изследвания са помогнали да се очертае явлението още по-точно. В един от своите експерименти Доналд Уедърли предизвиква силна фрустрация у група студенти, някои от които са били заклети антисемити, а други — не. На изследваните лица се предлага да напишат разкази въз основа на показани им картинки. Пред някои от изследваните лица героите от тези картинки се назовават с еврейски имена; на останалите участници такива имена не се дават. В този експеримент най-важни са две открития: 1) след като са изпитали фрустрация, изследваните лица с антисемитски нагласи написват разкази с повече актове на агресия срещу героите с еврейски имена, отколкото изследваните лица, които не са били антисемити; и 2) не е имало разлика между студентите антисемити и останалите студенти, когато героите, за които пишат разкази, не са били назовани с еврейски имена. Накратко, фрустрацията води до специфична агресия — агресия срещу някого, когото мразите. Общата представа на използването на изкупителна жертва показва, че индивидите са склонни да пренасят агресията върху групи, които бият на очи, които са относително безвластни и главно — не се ползват със симпатия. Освен това формата, която агресивността приема, зависи от това, какво е позволено или прието във всяка група: линчуванията и погромите не са чести събития, освен ако господстващата култура или подкултура не ги счита за подходящ начин на поведение. Предубедената личност. Както видяхме, пренасянето на агресивността върху изкупителни жертви може би е човешка склонност, но не е вярно, че всички хора го правят в една и съща степен. Вече установихме, че обществено-икономическото положение е една от причините за предубеждението. Видяхме също, че хората, които не обичат евреите, са по-склонни да пренасят агресивността си върху тях, отколкото хора, които не изпитват омраза към евреите. Сега можем да направим още една крачка напред. Събран е материал в подкрепа на становището, че в общата склонност към омраза съществуват индивидуални различия. С други думи, има хора, предразположени да бъдат предубедени не само поради непосредствени външни влияния, но и поради типа личност, към който принадлежат. Тиодор Адорноу и сътрудниците му назовават тези индивиди „авторитарни личности”. Авторитарната личност в общи линии има следните характеристики: често е твърда в убежденията си; признава „конвенционалните” ценности; не търпи слабост (нито у себе си, нито у другите); проявява силна склонност към наказанията; мнителна е и проявява прекомерно уважение към властта. За измерване на авторитарността е създадено средство (наречено „ F -скала”), което позволява да се определи степента, до която всеки човек се съгласява или не се съгласява с твърдения като изложените по-долу: 1. За престъпленията от сексуален характер като изнасилване и нападения на деца, само затворът не е достатъчен; такива престъпници би трябвало публично да бъдат бити с пръчка или подложени на още по-тежко наказание. 2. Повечето от хората не съзнават какво голямо влияние оказват върху живота ни заговорите, устройвани на тайни места. 3. Послушанието и респектът към властта са най-важните добродетели., на които децата трябва да се научат. Висока степен на съгласие с подобни твърдения означава авторитарност. Главният резултат, който са дали изследванията, е, че хората с висока степен на авторитарност не изпитват антипатия просто към евреите или чернокожите, а последователно проявяват висока степен на предубеденост към всички малцинства. Като провеждат интензивен клиничен разговор с хора, показали високи и ниски резултати по F -скалата, Адорноу и сътрудниците му проследяват развитието на този сбор от нагласи и. ценности до ранните детски преживявания в семейства, в които родителите са поддържали строга дисциплина и са използвали заплахите като възпитателна мярка. Освен това индивиди, показали високи резултати по F -скалата, често имат родители, които са използвали обичта и заплахата, че ще я отдръпнат, като главно средство, за да извикат послушание. Изобщо авторитарната личност като дете е много несигурна и силно зависима от родителите си; бои се от тях и изпитва неосъзната враждебност към тях. Това съчетание подготвя почвата за появата на зрял човек, изпитващ силен гняв, който поради страха и несигурността приема формата на пренесена агресия срещу безвластни групи, докато в същото време индивидът запазва външен респект към властта. Макар изследванията върху авторитарната личност да са разширили разбирането ни за възможния механизъм на предразсъдъка, трябва да отбележим, че по-голяма част от данните имат корелативен характер: т. е. ние знаем само, че две променливи са свързани, но не можем да бъдем сигурни коя е причината и коя — следствието. Да вземем за пример корелацията между резултата на даден човек по F -скалата и специфичните методи на социализация, на които той е бил подлаган като дете. Макар и да е вярно, че авторитарните и силно предубедени хора обикновено са имали родители, които са били с тях сурови и са използвали „условната обич” като средство за социализация, не винаги това е ставало причина те да се развият като хора с предразсъдъци. Оказва се, че самите родители на тези хора често изпитват силна предубеденост към малцинствата. Възможно е развитието на предубеденост у някои индивиди да се дължи на конформизъм чрез процеса на идентификация, така както го описахме в глава 2. С други думи може би е вярно, че своите убеждения за малцинствата детето съзнателно приема от родителите си, защото се идентифицира с тях. Това обяснение е много по-различно и много по-просто от обяснението на Адорноу и сътрудниците му, което почива на неосъзнатата враждебност на детето към родителите му и потиснатия страх пред тях. Това не означава, че няма хора, за които предразсъдъкът е дълбоко вкоренен в подсъзнателни конфликти от детството. Напротив, то означава, че мнозина хора са усвоили широка гама от предразсъдъци, докато са седели на колената на майка си или баща си. Нещо повече, някои индивиди могат да проявят конформизъм към предразсъдъци, които са ограничени и специфични в зависимост от съществуващите норми в тяхната културална общност. Да разгледаме по-внимателно предразсъдъка като акт на конформизъм. Предразсъдък поради конформизъм. Неведнъж е било отбелязвано, че предубедеността към чернокожите в САЩ е по-силна в Южните, отколкото в Северните щати. Това често се проявява в по-твърди нагласи срещу расовата интеграция. Например през 1942 г. само 4% от всички жители на Юга бяха съгласни да се премахне сегрегацията в превозните средства, а 56% от всички жители на Севера желаеха това. Защо? Икономическото съперничество ли беше причината за това? Вероятно не; сред обществото на Юга, където икономическото съперничество е слабо, същества no -силна предубеденост към чернокожите, отколкото сред обществото на Севера, където има силно икономическо съперничество. По-голям ли е относителният брой на авторитарните личности в Юга, отколкото в Севера? Не. Томас Петигру използва широко F -скалата и в Южните, и в Северните щати и установява, че резултатите, получени сред южняците и сред северняците, са почти еднакви. Освен това въпреки че в Южните щати хората са по-силно предубедени към чернокожите, към евреите те са no -слабо предубедени, отколкото цялата нация на САЩ; предубедената личност би трябвало да е предубедена към всички — южнякът обаче не е. Как тогава да си обясним враждебността към чернокожите, която съществува в Южните щати? Тя би могла да се дължи на исторически причини: чернокожите са били роби, Гражданската война се е водила за премахване на робството и т. н. Това може да е създало климата за появата на по-силни предразсъдъци. Но кое поддържа този климат? Едно възможно обяснение дава доста странна форма на расова сегрегация, която е наблюдавана в Южните щати. Достатъчно е да приведем един пример, свързан с група миньори в малко миньорско градче в Западна Вирджиния: чернокожите миньори и белите миньори си били изработили начин на живот, който представлявал цялостна и пълна интеграция, докато се намирали под земята, и цялостна и пълна сегрегация, когато били на повърхността. Как можем да обясним тази непоследователност? Ако истински мразиш някого, ще се стремиш да бъдеш далеч от него — защо ще дружиш с него под земята, а няма да дружиш на повърхността? Петигру изказва предположението, че обяснението на тези явления може да е конформизмът. В описания пример хората просто проявяват конформизъм към нормите, които съществуват в тяхното общество (на повърхността!). Историческите събития, разиграли се в американския Юг, са подготвили почвата за по-силна предубеденост към чернокожите, но тази предубеденост се поддържа от конформизма. Действително Петигру счита, че макар известна част от предразсъдъците да се дължи на икономическото съперничество, фрустрацията и потребностите на личността, основната част на предубеденото поведение е функция на робски конформизъм към обществените норми. Как можем да бъдем сигурни, че именно конформизмът е причина за предразсъдъците? Единият от начините е да установим зависимостта между предразсъдъка на един човек и обичайния вид на неговия конформизъм. Например в изследване върху междурасовите напрежения в ЮАР е установено, че тези лица, които са били най-склонни да проявят конформизъм към различни социални норми, са проявили и по-силна предубеденост към чернокожите. С други думи, ако конформистите са по-силно предубедени, това означава, че предразсъдъкът е просто още една норма, с която трябва да се съобразяват. Ролята на конформизма може да се определи и като се проследи какво става с предразсъдъците на даден индивид, след като той се премести да живее в друг район на страната. Ако конформизмът влияе върху предразсъдъците, логично е хората да проявят рязко засилване на предубежденията си, след като се преместят в райони, където нормата се отличава с no -силен предразсъдък; и, обратно, да проявяват рязко спадане на предразсъдъците, когато попаднат под влиянието на норма, предполагаща предразсъдък в по-ниска степен. И всичко става точно така. В едно от своите изследвания Джийн Уотсън установява, че хора, които скоро са се преместили да живеят в Ню Йорк и са влезли в пряк контакт с антисемити, също възприемат по-силни антисемитски нагласи. В друго свое изследване Петигру установява, че когато южняци постъпят в армията и се натъкнат на система от обществени норми с по-слаб дискриминационен характер, тяхната предубеденост към чернокожите намалява. Натискът да се прояви конформизъм може да бъде относително-явен, както е в експеримента, проведен от Аш. От друга страна, конформизмът към норма, предполагаща предразсъдък, би могъл да се дължи просто на липсата на точни данни и изобилието от подвеждаща информация. Това може да стане причина хората да възприемат отрицателни нагласи въз основа на достигнали до тях слухове. В художествената литература има безброй примери на този вид употреба на стереотипи. Да вземем като пример „Евреинът от Малта” на Кристофър Марлоу или „Венецианският търговец” на Уилям Шекспир. Във всяка от тези две пиеси евреинът е представен като потаен, сребролюбив, кръвожаден и раболепен страхливец. Бихме могли да изпитаме изкушението да заключим, че Марлоу и Шекспир са имали някакви неприятни преживявания с противни евреи, които са ги накарали да създадат тези силни и правдиви портрети, ако не беше следният факт: евреите са били прогонени от Англия близо 300 години, преди тези произведения да бъдат създадени. Така, изглежда, че Марлоу и Шекспир са се натъкнали единствено на трайно запазил се стереотип. За нещастие техните произведения не само са отразили този стереотип, но са го и обогатили. Нетолерантното общество може също преднамерено да култивира нетолерантни нагласи. Един изследовател например провежда разговор с бели заселници в ЮАР, за да открие корените на отрицателните им нагласи към чернокожите. Той установява следното: средният бял заселник в ЮАР е убеден, че огромна част от престъпленията се извършват от чернокожите. Това е невярно, но как се е създало такова погрешно убеждение? Лицата, с които изследователят е разговарял, съобщават, че виждат много чернокожи затворници да работят на публични места, а бели затворници никога не са виждали. Не доказва ли това, че чернокожите биват осъждани за повече престъпления от белите? Не. В този пример се отразява само фактът, че законът забранява на публични места да работят бели затворници. Накратко, обществото може да създава предубедени нагласи посредством законите или традициите. В нашето собствено, американско общество вестниците доскоро посочваха расата на престъпника или заподозряното лице, ако то беше цветнокожо, но никога не пишеха за расова принадлежност, ако престъпникът беше бял. Без съмнение това позволи да се създаде изопачена представа за броя на престъпленията, извършвани от цветнокожите. Доскоро по телевизията рядко можеше да се види цветнокожо лице в някоя нестереотипна роля или в търговска реклама. Това създаваше илюзията, че чернокожите са маловажни членове на нашето общество — хора, които не  използват нито аспирин, нито крем .за бръснене, нямат нито реални проблеми, нито реални вълнения. Нещо повече, ако участието на чернокожите се ограничава до стереотипните роли на героите в радиопредаването „Еймос и Анди” или с образа на мъжа, който пее и танцува в някое телевизионно шоу, то това ще засили стереотипа, че цветнокожите хора са глупави, некадърни, безотговорни, мързеливи и имат вродено чувство за ритъм. През последните няколко години на екрана на телевизията все по-често се появяват чернокожи спортисти; склонен съм да предположа, че мнозина бели от земеделските градчета на Северните щати, които нямат пряк контакт с цветнокожите, ще бъдат изненадани да узнаят, че все пак имат чернокожи, които не могат да пробягат 100 ярда за по-малко от 10 секунди! Както видяхме, предубедените нагласи могат да претърпят промяна. Това може да стане, когато човек влезе в допир с различни обществени норми — например, когато се премести в по-либерално настроена част на страната и може да започне да се идентифицира с индивиди, които споделят по-непредубедени схващания. Такива промени обаче претърпяват сравнително малък брой хора. Възможно ли е предразсъдъкът да се намали в голям мащаб? ЗАКОНИТЕ МОГАТ ДА ПРОМЕНЯТ ТРАДИЦИИТЕ През 1954 г. Върховният съд на Съединените щати постанови, че „отделните, но равностойни училища” са — както следва от самото определение — неравностойни. По думите на председателя на Върховния съд Ърл Уорън, когато чернокожите деца са отделени от белите единствено въз основа на расова принадлежност, това „създава у тях чувство за малоценност по отношение на положението им в обществото и това чувство може да окаже непоправимо влияние върху сърцата и умовете им”. Без сами да си даваме сметка, това решение въведе народа ни в един от най-вълнуващите социални експерименти в голям мащаб, които някога са били провеждани. След това историческо решение много хора се възпротивиха срещу интегрирането на училищата, като изтъкнаха съображения от .,хуманен” характер. Те предвиждаха масови убийства, ако расите бъдат принудени да се смесят в училищата, и заявяваха, че нравствеността не може да се наложи със закон; т. е. хората могат да бъдат принудени да посещават едно и също училище, но не и да се харесват и уважават взаимно. Това бе ехо от възгледите на изтъкнатия социолог Уилям Греъм Съмнър, който преди години бе заявил, че „законите не могат да променят традициите”. Те настояваха премахването на сегрегацията да се забави, докато нагласите могат да бъдат променени. Социалните психолози по това време разбира се вярваха, че поведението може да се промени, като се променят нагласите. Ако ви се удаде да накарате нетолерантни възрастни хора да станат по-непредубедени към чернокожите, тогава те без колебание ще позволят на децата си да посещават едно и също училище заедно с чернокожи деца. Проявявайки известно лекомислие, представителите на социалните науки бяха доста уверени, че могат да променят нетолерантните нагласи с помощта на просветни кампании. Те възприеха т. нар. „16-милиметров” подход за намаляването на предразсъдъците: ако предубедени хора вярват, че цветнокожите са безотговорни и мързеливи, трябва само да им се покаже филм — филм, който представя чернокожите като работливи и порядъчни хора. Този метод почива на идеята, че информацията може да се пребори с дезинформацията. Ако Шекспир под влияние на невярната си информация за евреите смята, че те са коварни кръвопийци, кажете му истината и предубедеността му ще изчезне. Ако бял заселник на ЮАР е убеден, че цветнокожите извършват по-голяма част от престъпленията, покажете му белите затворници и той ще промени убеждението си. За съжаление нещата не са толкова прости. Независимо дали предразсъдъкът в основата си е функция на икономически конфликт, на конформизъм към обществените норми или на дълбоко вкоренени личностни потребности, той не може лесно да се промени с просветна кампания. С течение на годините повечето хора развиват дълбока личностна ангажираност с предубеденото поведение. Никак не е лесно да развиеш у себе си либерално отношение към чернокожите, когато всичките ти приятели и познати са все още предубедени. Един-единствен филм не може да промени начин на мислене и начин на поведение, които съществуват от години. Читателят на настоящата книга вече знае, че когато става въпрос за значителни проблеми, просветните кампании нямат успех, защото хората не са склонни да възприемат спокойно информация, която е в дисонанс с убежденията им. Например Пол Лазарсфелд описва поредица от радиопредавания, излъчени в началото на 40-те години, които бяха предназначени да намалят етническите предразсъдъци, като представят различни етнически групи по сърдечен и съчувствен начин. Една от програмите бе посветена на американците от полски произход, друга — на американците от италиански произход, и т. н. Кой слушаше тези програми? По-голяма част от слушателите на програмата за американците от полско потекло бяха американци от полско потекло. Можете ли да познаете от какви хора се състоеше мнозинството от слушателите на програмата за американците от италиански произход? Правилно. Нещо повече, убедихме се, че когато хората са принудени да слушат информация, която им е чужда, те я отхвърлят, изопачават или пренебрегват — почти по същия начин, както г. Х поддържа отрицателната си нагласа към евреите въпреки просветната кампания на г. У и както студентите от Дартмът и Принстън изопачават събитията във футболния мач, заснет на филма, който те гледат. За повечето хора предубедеността е твърде дълбоко вкоренена в системите на собствените им убеждения, твърде съзвучна е с ежедневното им поведение и получава твърде голяма подкрепа и насърчение от околните хора, за да може да се промени само с помощта на книга, филм или радиопредаване. Ефектите от общуването на базата на равностойни позиции . Макар промяната в нагласата да предизвиква изменения в поведението, както видяхме, често е трудно да се променят нагласите чрез обучение. Това, което социалните психолози знаят отдавна, но едва в последно време започнаха да разбират, е, че изменения в поведението могат да доведат до изменения в нагласите. Най-простият аргумент е следният: ако може да стане така, че бели и чернокожи хора да общуват непосредствено, предубедените индивиди ще се натъкнат на реалността на собствения си опит, а не само на стереотипа; това постепенно ще доведе до по-добро познаване и разбиране. Общуването трябва да се осъществява, разбира се, в ситуация, в която белите и чернокожите са на равностойни позиции; голям брой бели са имали контакт с много цветнокожи, но обикновено в ситуации, в които цветнокожите изпълняват ролята на роби, портиери, миячи на съдове, ваксаджии, обслужващ персонал в обществените перални и домашни прислужници. Този вид контакт само засилва стереотипа в съзнанието на белите и предубеждението им към чернокожите. От друга страна, той засилва омразата и гнева на чернокожите към белите. Доскоро контактите на базата на равностойни позиции бяха редки както поради липсата на равенство в образованието и правото на работа, така и поради сегрегацията в местожителството. Решението на Върховния съд от 1954 г. промени всичко това. И все пак отделни случаи на интеграция от равностойни позиции е имало и преди 1954 г. Резултатите потвърдиха предположението, че промяната в поведението може да доведе до промяна в нагласата. В класическо изследване Мортън Дойч и Мери Елън Колинс са анализирали нагласите на бели към чернокожи при настаняването в държавни жилища. По-точно в един от кварталите на белите и на чернокожите семейства са били определени жилища на принципа на сегрегацията — определени са им били отделни сгради в един и същи квартал. В друг квартал е била извършена интеграция на расите — бели и чернокожи семейства са били настанени в едни и същи сгради. У белите обитатели на интегрирания квартал настъпва (според собствените им думи) по-голяма положителна промяна в нагласите към чернокожите, отколкото у белите обитатели на разделения квартал. От тези данни изглежда следва, че законите могат да променят традициите и нравствеността може да се наложи със закон — разбира се, не пряко, а посредством контакти, в които и двете страни са на равностойни позиции. Изглежда ясно, че ако различни расови групи бъдат поставени в контакт при равни условия, те ще имат възможност да се опознаят по-добре. Това може да доведе до по-голямо взаимно разбиране и да намали напрежението между тях при ранни друга условия. Би трябвало да се отбележи, че изследването, споменато в този параграф, е било проведено в квартали с държавни жилища, а не в квартали с частни жилища. Това е фактор с решаващо значение, за който ще говорим малко. Каталог: files files -> Първа част Ангел Димов ПолитиЧески портрет на александър стамболийски files -> Какво научих по математика в четвърти клас? Естествените числа files -> Отчет за дейността през 2013 Г files -> Бунтът на роботите files -> Глобалната манипулация кратък анализ files -> Vі-ти национален фестивал за операторско майсторство “златното око” files -> До общински съвет русе предложение пламен стоилов files -> № по ред Учител Изтегляне 428.87 Kb. Сподели с приятели: