Книгата е издадена с конкурс на Националния център за книгата С. G. Jung Die Archetypen und das kollektive Unbewusste



страница1/37
Дата25.07.2016
Размер5.03 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   37
К. Г. ЮНГ

АРХЕТИПОВЕТЕ

И КОЛЕКТИВНОТО

НЕСЪЗНАВАНО

Плевен 1999

Това заглавие се ползва от финансовата подкрепа на Швейцарската фондация за култура "PRO HELVETIA"

Книгата е издадена с конкурс на Националния център за книгата

С. G.Jung

Die Archetypen und das kollektive Unbewusste

© Walter-Verlag AG, Zurich, Schweiz, 1959, 1976 ©EA-Плевен, 1999

© Лилия Атанасова, Марина Бояджиева, превод © Гергана Елезова, корица, 1999

ISBN 954-450-088-X

СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор на издателите 8

I. За архетиповете на колективното несъзнавано 9

II. Понятието за колективно несъзнавано

а) Определение 51

49

б) Значение на колективното несъзнавано за психологията 52



в) Метод за доказване 57

г) Един пример 59

III. За архетипа с особено внимание върху понятието -анима" 63

IV. Психологически аспекти на архетипа на майката 85

1. Върху понятието за архетипа 87

1. Архетипът на майката 92

3. Майчиният комплекс 95

А. Майчиният комплекс при сина 95

Б. Майчиният комплекс при дъщерята 97

а. Хипертрофия на майчинския елемент 97

б. Свръхразвитие на Ероса 98

в. Идентичност с майката 99

г. Съпротива срещу майката 100

В. Положителни аспекти на майчиния комплекс 102

а. Майката 702

б. Свръхразвитият Ерос 104

в. -Само"-дъщеря 106

Г. Негативният майчин комплекс 108

4. Обобщение 109

V. За прераждането 119

Кратко предисловие 121

1. Форми на прераждането 121

а. Метемпсихоза 121

Р. Реинкарнация 122

j. Възкръсване (resurrectio) 722

6. Прераждане (renovatio) 722

е. Участие в процеса на промяната 725

2. Психология на прераждането 723

А. Преживяването на трансцендентността на живота 124

а. Преживявания, породени от свещенодействие 124

Р. Непосредствени преживявания 126

Б. Субективната промяна 726

а. Смаляване на личността 726

Р. Промяна по посока на увеличаване 128

у. Вътрешна структурна промяна 130

6. Идентификация с група 752

е. Идентификация с култовия герой 755

^. Магически процедури 756

т). Техническа промяна 756

0. Естествена промяна 757

3. Пример с една серия символи, илюстриращи процеса на промяната 742

VI. За психологията на архетипа на детето /55

1. Увод 757

2. Психологията на архетипа на детето 766 а. Архетипът като състояние на миналото 766 б. Функцията на архетипа 168 в. Ориентираният към бъдещето характер

на архетипа 770

г. Единственост и множественост на мотива

на детето 777

д. Детето-бог и детето-герой 777

3. Специфичната феноменология на архетипа

на детето 775

а. Изоставеността на детето 775

б. Непобедимостта на детето 776

в. Хермафродитизмът на детето 779

г. Детето като същество на началото и на края 183

4. Обобщение 185

4

VII. За психологическия аспект на образа на Кора 189



а. Случай Х 799 б. Случай Y 202 в. Случай Z 207

VIII. За феноменологията на духа в приказките 277

Предговор 275

а. За думата -дух" 214

б. Самоизявата на духа в сънищата 220

в. Духът в приказките 225

г. Териоморфната символика на духа в приказките 255

д. Допълнителни бележки 247

е. Приложение 248

ж. Заключение 257

IX. За психологията на образа на трикстера 259

X. Съзнание, несъзнавано и индивидуация 279

XI. За емпирията на процеса на индивидуация 297

Рисунки 1-24 299 Тълкуване на рисунките 500 Обобщение 564

XII. За символиката на мандалата 577

Рисунки 1-54 575 Тълкуване на рисунките 574 Обобщение 405

XIII. Мандали 405

Приложение 477

Библиография 475

Предговор

-Архетипове" и -колективно несьзнавано" са централни понятия в аналитичния проект на К. Г. Юнг. Техният произход може да се открие в най-ранната му публикация - медицинската дисертация -За психологията и патологията на тъй наречените окултни явления" (1902), в която описва фантазиите образи на един млад хистеричен медиум и прави изследвания въз основа на източници от този род. В много от неговите следващи трудове намираме скицирани тези понятия, от тях постепенно изкристализират първите дефиниции, но биват отново и отново преформу-лирани, докато възниква стабилно ядро на теорията (в първоначалния смисъл на думата -възглед").

Настоящият том IX/I* се състои от работи, написани между 1933 и 1955 г., които очертават и разработват тези две понятия. При това първите три съчинения могат да се разглеждат като теоретично основополагане, а именно -За архетиповете на колективното несъзнавано", после -Понятието за колективно несъз-навано" (тук за първи път представено на немски) и най-накрая - -За архетипа с особено внимание върху понятието -анима". Следват публикации, в центъра на които са специфични архети-пове, а именно на -майката", -прераждането", -детето-бог", респективно -божествено момиче", после - мотивът на -духа", както често се появява в детските приказки, и т. нар. -трикстер" (хитрец). Накрая се разглежда връзката на архетиповете с процеса на индивидуация, веднъж теоретически в статията -Съзнание, несъзнавано и индивидуация", после - практически приложено върху един такъв процес на индивидуация, както се разкрива на основата на една впечатляваща серия рисунки от аналитичната работа на Юнг. За центриращата символика на мандалите става дума в последните две работи на този том.

Към снимковите илюстрации в оригиналното издание Изображения на несъзнаваното са добавени още седем. Благодарим на Магда Керени, която отново осигури изготвянето на регистрите. Преводът на статия II от английски осигури Елизабет Рюф.

есен 1974 г.

Издателите

* От Die Gesammelle Wcrkc von C. G. Jung, Walter-Verlag, Zurich und Dusseldorf, 1996. - Б. ред.

7

I

ЗА АРХЕТИПОВЕТЕ



НА КОЛЕКТИВНОТО

НЕСЪЗНАВАНО

[За първи път публикувано ъ Eranos-Jahrbuch, 1934, а по-късно във Van den Wurzeln des Bewusstseins. Studien uber den Archetypus. (Psychologische Abhandlungen IX) Rascher, Zurich, 1954.]

ЗА АРХЕТИПОВЕТЕ

НА КОЛЕКТИВНОТО

НЕСЪЗНАВАНО

Хипотезата за колективното несъзнавано принадлежи към онзи клас идеи, които хората отначало намират за странни, но после ги възприемат и си служат с тях като с обикновени понятия. Такъв е случаят с несъзнаваното. След като философската идея за несъзнаваното, представена главно от С. G. Cams и Е. v. Hartmann, потъна под мощната вълна на материализма, оставяйки след себе си само леко вълнение, тя постепенно се появи отново в научната област на медицинската психология.

Отначало концепцията за несъзнаваното беше ограничена до описание на състоянието на потиснати или забравени съдържания. Дори за Фройд, който накара несъзнаваното - поне метафорично - да излезе на сцената като действащ субект, то пак не е нещо повече от събирателно място за потиснати и забравени съдържания и има функционално значение единствено благодарение на тях. За Фройд несъзнаваното съответно притежава изключително личностна природа1, макар че той познаваше неговите архаични и митологични мисловни форми.

Несъмнено един повече или по-малко повърхностен слой от несъзнаваното е личностен. Аз го наричам лично несъзнавано. Но това лично несъзнавано лежи върху един по-долен пласт, който не се дължи на личния опит и не е лична придобивка, а е вроден. По-дълбокия слой аз наричам колективно несъзнавано. Избрах термина -колективно", защото тази част на несъзнаваното не е индивидуална, а универсална. За разлика от личностната психика, тя притежава съдържания и форми на поведение, които са повече или по-малко еднакви навсякъде и във всички индивиди. С други думи, тя е еднаква във всички хора и представлява общ психичен субстрат от свръхличностно естество, даден във всеки от нас.

Психичното съществуване може да бъде разпознато единствено по наличието на съдържания, които могат да бъдат осъзна-

1 В по-късните си работи Фройд прецизира това основно схващане. Той нарича инстинктивната психика -То", а със -Свръхаз" обозначава колективното съзнание, в което индивидът е отчасти осъзнат, отчасти неосъзнат (понеже е потиснат).

77

ти. Следователно можем да говорим за несъзнавано само когато сме в състояние да покажем неговите съдържания. Съдържания на личното несъзнавано са главно т. нар. емоционално оцветени комплекси, те съставляват личната и частна страна на психичния живот. От своя страна съдържанията на колективното несъзнавано са известни като архетипове.



Терминът -архетип" се появява още в писанията на Philo ludaeus2 във връзка с imago Dei* в човека. Той може да се срещне и у Иреней3, който казва: -Създателят на света не придава форма на тези неща непосредствено от себе си, а ги копира от архетипове, които са извън него." В Corpus Hermeticum4 Бог е наречен то UQxetimov срок; (архетип на светлината). Терминът се появява многократно у Дионисий Ареопагит, например в -De caelesti hierarchia"5: al at)A,ai ад^етгжСои (нематериални архетипове), и в -Dc divinis nominibus"6: -архетипен камък". У св. Августин липсва терминът -архетип", но се съдържа идеята за него. Така в -Dc diversis quaestionibus" той говори за -идеи... които не са се формирали сами... които се съдържат в божествения ум"7. -Архетип" е обяснителна парафраза на Платоновия е16о<^. Този термин съответства и е подходящ за нашите цели, защото ни казва, че що се отнася до съдържанията на колективното несъзнавано, ние имаме работа с архаични, или - бих казал - примордиални типове, т. е. с универсални образи, които съществуват от най-древни времена. Терминът -representations collectives" [колективни представи (фр.) - б. пр.], използван от Levy-Bruhl за обозначение на символните фигури в примитивното виждане на света, може с успех да се използва и за

2 De opificio mundi, Index, s. v. * Образът на Бога (лат.). - Б. пр.

1 Adversus omnes haerescs, 2,6 [p. 126]: -Mundi fabricator non a semetipso fecit haec, sed de alienis archetypis transtulit."

4 [Scott, Hermetica I, p. 140.]

5 II, 4 [Migne, P. G.-L. Ill col. 144].

6 II, 6 [Migne, 1. c., col. 595].

7 Dc diversis quaestionibus, LXXXII1, XLVI, col. 49 [ideae... quae ipsae formatae non sunt... quae in divina intelligentia continentur]. -Архетип" се употребява в алхимичен смисъл както в Tractatus aureus на Hermes Trismegistus (Theatrum chemicum, 1613, IV, p. 718): -Както Бог [съдържа] всички съкровища на неговата божествена глава... скрит в себе си като архетип [in se tanquam archetype absconditum]... по подобен начин Сатурн носи образите на металните тела скрити в себе си." В Tractatus de ignc ct sale на Vigenerus (Theatrum chemicum, 1661, VI, Kp. 4, p. 3) светът е -ad archetypi sui similitudinem factus" [направен по подобие на своя архетип] и наречен -magnus homo" [голям човек] (-homo maximus" при Swedenborg).

72

несъзнаваните съдържания, тъй като на практика означава същото. Примитивната племенна традиция се отнася до архетиповете, които са били модифицирани по специален начин. Те вече не са съдържания на несъзнаваното, а са превърнати в съзнавани формули, предавани съобразно традицията, главно под формата на езотерични учения. Последните са типични начини на изразяване и предаване на колективните съдържания, които първоначално идват от несъзнаваното.



Други добре известни изрази на архетиповете са митът и приказката. Но и тук имаме работа с форми, които са се развили в продължение на дълги периоди от време. Така че терминът -Archetypus" съответства само отчасти на -representations collectives", тъй като обозначава единствено онези психични съдържания, които все още не са подложени на осъзната обработка и следователно представляват непосредствен материал на психичното преживяване. В този смисъл съществуват значителни различия между архетипа и развилата се историческа формула. На по-високи равнища на езотеричното учение архетиповете се появяват във форма, която несъмнено разкрива критичното и оценъчно влияние на осъзнатата обработка. Тяхната непосредствена проява в сънищата и виденията е много по-индивидуална, по-неразбираема и по-наивна, отколкото например в митовете. По същество архетипът е несъзнавано съдържание, което се променя при осъзнаване и възприемане и се оцветява от индивидуалното съзнание, в което се случи да се прояви8.

Какво означава -архетип", става ясно от неговата връзка с мита, езотеричното учение и приказката. Но ако се опитаме да установим какво е архетипът психологически, работата става много по-сложна. Впрочем митолозите винаги са прибягвали до слънчеви, лунни, метеорологични, растителни и други идеи от този вид. Досега те абсолютно отказваха да вземат предвид факта, че митовете са първите и най-важни психични явления, които разкриват природата на душата. Примитивният човек не се интересува особено от обективните обяснения на очевидното, но има императивна потребност - или по-точно неговата несъзнавана психика проявява непреодолим стремеж - да превърне целия външен сетивен опит във вътрешни, психични събития. За него не е достатъчно да вижда как слънцето изгрява и залязва, това външно наблюдение трябва в същото време да

" За да бъдем точни, трябва да разграничаваме -архетип" и -архе-типни идеи". Архетипът е хипотетичен и непредставим модел, нещо като -образец на поведение". Вж. [Jung] Theoretische Uberlegungen zum Wesen des Psychischen.

бъде и психично събитие: слънцето в своето движение трябва да представя съдбата на един бог или герой, който в последна сметка обитава човешката душа. Митологизираните природни явления като лято и зима, фазите на луната, дъждовните сезони и пр. в никакъв смисъл не са алегории9 на тези обективни факти, те са no-скоро символни изражения на вътрешната, несъзнавана драма на психиката, която става достъпна за човешкото съзнание чрез проекцията - т. е. чрез отражението й в природните явления. Проекцията е толкова фундаментална, че са били необходими няколко хиляди години цивилизация, за да я отделят до известна степен от нейния външен обект. В астрологията например тази вековна -scientia intuitiva"* е била дамгосвана като отявлена ерес, защото човекът още не е умеел да прави психологическо описание на характера независимо от звездите. Дори и днес хората, които все още вярват в астрологията, почти без изключение приемат старото суеверно схващане за влиянието на звездите. И все пак всеки, който може да прави хороскоп, знае, че от времето на Хипарх от Александрия началото на пролетта е фиксирано на 0~ Овен, че зодиакът, на който се основава всеки хороскоп, е напълно произволен и че оттогава началото постепенно се е преместило до първите градуси на Риби в резултат на изместването на равноденствието.

Примитивният човек ни прави толкова силно впечатление със своята субективност, че би трябвало отдавна да сме се досетили, че митовете съответстват на нещо психично. Неговото познание за природата е основно езикът и външната обвивка на несъзнавания психичен процес. Но самият факт, че този процес е несъзнаван, ни разкрива защо човекът в опитите си да обясни митовете е мислел за всичко друго освен за психиката. Той просто не е знаел, че психиката съдържа всички образи, които са породили митовете, и че нашето несъзнавано е действащ и страдащ субект със своя вътрешна драма, която примитивният човек открива по пътя на аналогията в големите и малките природни процеси10.

-Звездите на твоята собствена съдба лежат в гърдите ти" -казва Сени на Валенщайн" - твърдение, което би удовлетворило

4 Алегорията е парафраза на едно съзнавано съдържание, а символът е възможно най-добрият израз на някакво несъзнавано съдържание, относно чиято природа може само да се гадае, защото е все още непозната.

* Интуитивно знание (лат.). - Б. пр.

10 Вж. Jung und Kerenyi, Einfuhrung in das \Vesen der Mylhologie [и студии VI и VII в това издание].

11 [Schiller, Die Piccolomini, II, 6, p. 118.]

Ч

всички астролози, ако знаехме поне малко относно тайните на сърцето, Но за това хората не са имали достатъчно разбиране. Не бих се осмелил да твърдя, че днес положението е по-добро. Племенните знания са винаги свети и опасни. Всички езоте-рични учения се стремят да проникват в невидимите преживявания на психиката и претендират за най-висш авторитет. Онова, което е вярно за примитивните знания, е вярно в още по-висока степен за господстващите в света религии. Те съдържат познание, което отначало е било скрито, и обясняват тайните на душата чрез величествени образи. Техните храмове и свещени писания прославят с образ и слово доктрината, почитана от дълго време, като я правят достъпна за всяко вярващо сърце, за всяко чувствително око, за всяка прогресивна мисъл. Наистина, ние сме принудени да кажем, че колкото по-красив, по-величествен и по-всеобхватен е развитият и утвърден от традицията образ, толкова по-отдалечен е той от индивидуалното преживяване. Ние можем само да почувстваме своя път към него и да доловим нещо от него, но истинското преживяване е изгубено за нас.



Защо психологията е най-младата от емпиричните науки? Защо не сме открили несъзнаваното отдавна и не сме проникнали в неговата съкровищница от вечни образи? Просто защото за всичко психично ние сме имали определена религиозна формула - и то много по-красива и по-всеобхватна от непосредствения опит. Въпреки че християнското виждане за света е избледняло за много хора, символната съкровищница на Изтока все още е пълна с чудеса, които могат да подхранват за още дълго време страстта към зрелища и нови одежди. Нещо повече, тези образи - християнски, будистки или каквито искате - са привлекателни, мистериозни и напълно интуитивни. Разбира се, колкото по-добре ги опознаваме, толкова по-ясно виждаме, че постоянната употреба ги е полирала напълно и това, което е останало, е само тривиална повърхностност и безсмислен парадокс. Мистерията на непорочното зачатие или homoousia* на Сина с Бащата, или Светата Троица, която обаче не е триада, не могат повече да дават криле на която и да било философска фантазия. Те са застинали до прости обекти на вярване. Затова не е изненадващо, че религиозната потребност, вярващият дух и философските спекулации на образованите европейци са зап-ленени от символите на Изтока - от онези грандиозни учения за божествеността в Индия и от бездните на даоистката философия в Китай - така, както преди сърцето и духът на хората от древността са били запленени от християнските идеи. Има

* Единосъщност (лат.). - Б. пр.

много европейци, които започват с пълно отдаване на влиянието на християнския символ, докато изпаднат в Киркегорова невроза, или чиято връзка с Бога вследствие прогресивното обедняване на символизма се е превърнала в една непоносимо усложнена връзка Аз - Ти, само за да станат на свой ред жертва на очарованието и свежестта на източните символи. Това отстъпление не е непременно и поражение, то no-скоро доказва приемливостта и жизнеността на религиозното чувство. Можем да наблюдаваме почти същото нещо при образования ориента-лец, който нерядко бива привлечен от християнския символ или от науката, която е толкова чужда на ориенталския дух, и дори развива достойно за внимание разбиране за тях. Това, че хората се подчиняват на тези вечни образи, е напълно нормално, те са за това. Те трябва да привличат, да убеждават, да омагьосват и да обсебват. Произхождат от първичния материал на откровението и отразяват винаги уникалното преживяване за божествеността. Ето защо те винаги предизвикват у човека предчувствие за божественото, като в същото време го предпазват от непосредственото му преживяване. Благодарение на дейността на човешкия дух през вековете тези образи са намерили място в една грандиозна мисловна система, която предписва определен ред на света, и в същото време се представят от една мощна, широко влиятелна и уважавана институция, наречена Църква. Най-добре мога да илюстрирам думите си, като взема за пример швейцарския мистик и отшелник брат Никола от Флюе12, канонизиран неотдавна. Може би неговото най-важно религиозно преживяване е било т. нар. видение на Троицата, което го завладяло до такава степен, че той го нарисувал на стената на килията си. Тази рисунка все още се пази в енорийската църква в Закселн. Това е една мандала, разделена на шест части, в центъра на която се намира увенчаният с ореол образ на Бога. Сега знаем, че брат Клаус е изследвал природата на неговото видение с помощта на една илюстрована брошура от някакъв немски мистик, като се опитал да предаде оригиналното му преживяване в достъпна за разбиране форма. С това се е занимал дълги години. Това е, което аз наричам -обработка" (Bearbeitung) на символа. Неговите разсъждения върху природата на видението, повлияни от мистичните диаграми, които е използвал като водеща нишка, неизбежно го довеждат до заключението, че той самият трябва да е видял Светата Троица -summum bonum"*, вечната любов. Това става ясно от -цензу-

" [Вж. Jung, Bruder Klaus.]

* Върховно благо (лат.). - Б. пр.

рираната" версия в Закселн.



Всъщност истинското преживяване е било съвсем различно. В своя екстаз брат Клаус е видял нещо толкова ужасно, че от него се е променил и собственият му лицеизраз - до такава степен, че хората били потресени и се плашели от него. Това, което той видял, било видение с изключителна яркост. Woelflin, нашият най-стар източник, пише следното: -Всички, които идваха при него, още при първия поглед биваха обземани от ужас. Той самият обясняваше, че видял пронизваща светлина, наподобяваща човешко лице. При вида й се уплашил, че сърцето му ще се пръсне на малки късчета. Затова, обзет от страх, веднага извърнал лицето си и паднал на земята. И това е причината, поради която неговото лице сега е страшно за другите"13.

Това видение с основание се сравнява14 с нещо подобно в Откровението 1:13 и сл., този странен апокалиптичен образ на Христос, който по своята неповторимост и изключителност отстъпва'единствено на чудовищния Агнец със седем рога и седем очи (Откр. 5:6 и сл.). Наистина е много трудно да се обясни връзката между тази фигура и Христос от евангелията. Видението на брат Клаус се тълкува по един строго определен начин в най-древните източници. През 1508 година хуманистът Karl Bovillus пише до свой приятел: -Искам да ти кажа за видението, което му се яви в небето през една нощ, когато звездите блестяха, а той стоеше в молитва и съзерцание. Той видя главата на една човешка фигура, фигура с ужасяващо лице, изразяващо гняв и заплашителност"15.

Тази интерпретация напълно съответства на съвременното допълнение, направено в Откровението 1:1316. А не трябва да забравяме и другото видение на брат Клаус за Христос в меча кожа, за Бога-Баща и Бога-Майка и за самия него като Сина. Те съдържат черти, които наистина не са изцяло догматични.

Традиционно това величаво видение се свързва с изображението на Троицата в църквата на Закселн, а също и със симво-лизма на колелото в т. нар. Pilger Traktat". Там се разказва, че

13 Blanke, Bruder Klaus van Flue, p. 92 f. [Stockli, Die Visionen des seligen Bruder Klaus, p. 34.]

14 Blanke, 1. c., p. 94.

15 Stockli, 1. c.

16 Lavaud (Vie profonde de Nicolas de Flue) прави подходящ паралел с текст от Horologium sapientiae на Henry Seuse, където апокалиптичният Христос се появява като разярен и озлобен отмъстител, съвсем различен от Исус, който чете проповед на Планината.

" [Ein nutzlicher und loblicher Tractat van Bruder Claus und einem Bilger. Срв. Stockli, p. 95.]

брат Клаус показал картината на колелото на един посетил го пътник. Очевидно тази картина го е занимавала известно време. Blanke е на мнение, че обратно на традицията, няма връзка между видението и изображението на Троицата18. Струва ми се, че този скептицизъм отива твърде далеч. Трябва да има някаква причина за интереса на брат Клаус към колелото. Видения като това, което е имал той, често предизвикват душевно объркване и разпад (спомнете си пръсването на сърцето на -малки парченца"). От опит знаем, че охраняващият кръг, мандалата, е традиционното средство срещу хаотичните състояния на духа. Става съвсем ясно защо брат Клаус е бил привлечен от символа на колелото. Тълкуването на ужасяващото видение като преживяване на Бога не трябва да се разширява толкова. Според мене връзката между необикновеното видение и изображението на Троицата и на тях двете със символа на колелото стават достатъчно разбираеми на психологическо равнище.

Видението, несъмнено страшно и много смущаващо, което из-ригва като вулкан върху неговото религиозно виждане за света без каквато и да било догматична прелюдия и без обяснителен коментар, естествено се нуждае от дълго време за асимилиране, за да отговори на цялостната структура на психиката и по такъв начин да възстанови нарушения психичен баланс. Брат Клаус стига до своето преживяване на основата на догмата, тогава твърда като скала. И догмата доказва своята асимилираща сила, като превръща нещо толкова ужасно и живо в красивата абстракция на идеята за Троицата. Но помирението става върху съвсем друга основа, предоставена от самото видение и неговата неземна актуалност - в ущърб на християнската идея за Бога и без съмнение още повече във вреда на самия брат Клаус, който впоследствие става не светец, а еретик (ако не и лунатик) и вероятно завършва живота си на кладата.

Този пример показва използването на догматичния символ: той е израз на едно забележително и опасно, решаващо психично преживяване, сполучливо наречено -преживяване на божественото", по начин, приемлив от наша човешка гледна точка, без да ограничава сферата на опита и без да намалява неговото изключително значение. Видението на божествения гняв, което намираме и у Якоб Бьоме, не съответства на Бога от Новия завет, любещия Баща в небето, и по тази причина лесно може да стане източник на вътрешен конфликт. Това съответства на духа на епохата - края на XV столетие, времето на Николай Кузан-ски, чиято формула за -complexio oppositorum"* всъщност под-

181. с., р. 95 ff.

* Обединяване на противоположности (лат.). - Б. пр.

18

помага приближаващия разкол. Не много след това яхвистична-та конвенция за Бога претърпява серия от прераждания в про-тестантизма. Яхве е схващане за Бога, което съдържа противоположностите в едно все още неразграничено състояние.



Брат Клаус напуска утъпканата пътека на условностите и обичая, като изоставя дома и семейството си, живеейки сам дълги години и вглеждайки се дълбоко в тъмното огледало, така че чудесната и ужасна благодат на първичното преживяване да го сполети. В тази ситуация догматичният образ на божествеността, развит през вековете, действа като живително лекарство. Той му помага да асимилира фаталното нахлуване на един архетип"ен образ и да избегне разкъсването на части. Ангелус Силезиус няма този късмет, вътрешният конфликт го разкъсва, защото в неговото време стабилността на Църквата, гарантирана от догмата, вече е разклатена.

Якоб Бьоме също познава един Бог на -огнения гняв", един истински Deus absconditus*. Той успява да преодолее дълбокото и мъчително противоречие чрез християнската формула за Бащата и Сина и спекулативно да я включи в своето виждане за света - което, макар и гностично, е било във всички основни пунктове християнско. Иначе той би станал дуалист. От друга страна, без съмнение алхимията, подготвяла дълго и тайно единството на противоположностите, му идва на помощ. Независимо от това опозицията е оставила несъмнени следи в мандалата, прибавена към неговите Четиридесет въпроса относно душата19, показвайки природата на божественото. Мандалата е разделена на светла и тъмна част, а полукръговете, които са нарисувани около тях, вместо да се съединяват под формата на кръг, са обърнати с -гръб" един към друг20.

Догмата заема мястото на колективното несъзнавано, като изразява неговите съдържания на широка основа. Католическият начин на живот е напълно чужд на психологически проблеми в този дух. Почти целият живот на колективното несъзнавано се канализира в догматичните архетипни идеи и протича като добре контролиран поток в символизма на кредото и ритуала. Това се проявява в затвореността на католическата психика. Колективното несъзнавано, както го разбираме днес, никога не

* Скрит, таен бог (лат.). - Б. пр.

19 [Vierlzig Fragen van der Seelen Vrstand, Essentz, Wesen, Natur und Eigenschafft usw.]

20 Срв. За емпирията на процеса на индивидуация [студия XI в това издание].

е било въпрос на -психология", защото преди християнската църква са съществували древните мистерии и те водят назад чак до сивите мъгли на неолитичната предистория. На човечеството никога не са липсвали силни образи, които да оказват магическа помощ срещу всички странни неща, които обитават дълбините на психиката. Образите на несъзнаваното винаги са се изразявали чрез предпазващи и лекуващи фигури и по този начин са били разпращани от психиката в космическото пространство.

Впрочем иконоборството на Реформацията прави буквално пробив в защитната стена от свети образи и оттогава един след друг образите се разпадат. Те стават съмнителни, защото влизат в конфликт с просветления разум. Освен това хората отдавна били забравили тяхното значение. А наистина ли са ги били забравили? Всъщност те може би никога не са знаели какво означават и едва в по-ново време на протестантската част от човечеството хрумва идеята, че в действителност ние нямаме ни най-малка представа относно това, какво представляват непорочното Зачатие, божествеността на Христос и сложността на Троицата. Изглежда почти като че ли тези образи просто са живеели и тяхното съществуване е било приемано без колебания и без разсъждения по същия начин, както украсяваме коледното дърво или крием великденски яйца, без изобщо да знаем какво означават тези обичаи. Факт е, че архетипните образи са така пълни със смисъл, че хората дори не се сещат да питат какво всъщност означават. Фактът, че боговете от време на време умират, се дължи на внезапното човешко откритие, че те не означават нищо, че са сътворени от човешките ръце, безполезни идоли от дърво и камък. Едва тогава човек открива, че всъщност никога не е мислел за тези образи. И когато започва да мисли за тях, той го прави с помощта на това, което нарича -разум" - което фактически не е нищо повече от пълния сбор от всички негови предразсъдъци и късогледи схващания.

Историята на протестантството представлява непрекъснато иконоборство. Стените падали една след друга. И работата по разрушаването не е била много трудна, след като авторитетът на Църквата вече е бил разклатен. Ние всички знаем как големите и малките, общите и отделните неща са се сривали парче по парче и как възниква застрашаващата бедност на символите, която е условието на нашия живот сега. С това изчезва и силата на Църквата - крепост, лишена от бастионите и бойниците, къща с разрушени стени, изложена на всички световни ветрове и на всички опасности.

Въпреки че това по същество представлява сериозен крах,

20

който обижда нашето историческо чувство, разпадането на протестантството на близо четиристотин секти е сигурен белег, че неспокойствието продължава. Протестантът е захвърлен в състояние на беззащитност, което може да накара нормален човек да трепери. Разбира се, неговото просветено съзнание отказва да приеме този факт и спокойно търси на друго място това, което е изгубено в Европа. Ние търсим ефективни образи, мисловни форми, които да задоволят неспокойното търсене на сърцето и духа, и намираме съкровищата на Изтока.



Срещу това няма възражения. Никой не е принуждавал римляните да внасят азиатските култове. Ако християнството наистина е било - както често се пееше - -чуждо" на германските племена, те са можели лесно да го отхвърлят, когато престижът на римските легиони започва да пада. Но християнството остава, защото то отговаря на съществуващия архетипен образец. В течение на вековете обаче то се превръща в нещо, на което неговите създатели биха се чудили, ако бяха доживели да го видят. Християнството на негрите и на другите тъмнокожи покръстени също е повод за исторически рефлексии. Защо тогава Западът да не може да приеме източните форми? Римляните също отиват в Елевсина, Самотраки и Египет, за да се посветят. Изглежда, че в Египет е съществувал дори редовен туристически обмен във връзка с това.

Боговете на Гърция и Рим загиват от същата болест, от която и нашите християнски символи: хората тогава, както и днес, откриват, че те не са мислили по този проблем. От друга страна, боговете на чужденците са все още неизчерпана мана. Техните имена са неземни и неразбираеми, а делата им - необичайно неясни - нещо съвсем различно от изтърканата скандална хроника на Олимп. Най-малкото, азиатските символи са неразбираеми и по тази причина те не са банални като конвенционалните богове. Фактът, че хората приемат новото, без да се замислят, по същия начин, както отхвърлят старото, не става проблем по онова време.

А днес това превръща ли се в проблем? Способни ли сме да приемем като нова дреха готовите символи, родени върху чужда земя, наситени с чужда кръв, разказвани на чужд език, захранени от чужда култура, вплетени в една чужда история, и така да заприличаме на просяк, който се облича в царски дрехи, или на цар, който се крие в дрипи? Без съмнение това е възможно. А може би в нас има нещо, което ни тласка не към маскарад, а към това да си ушием собствените дрехи сами?

Аз съм убеден, че нарастващата липса на символи има определено значение. Това е развитие с вътрешна консистент-

27

ност. Всичко, за което не сме мислили и което е било лишено от значима връзка с нашето развиващо се съзнание, е изгубено. И ако сега се опитаме да прикрием нашата голота с великолепните атрибути на Изтока, както правят теософите, ние ще фалши-фицираме собствената си история. Човек не изпада до просия само за да позира след това като индийски владетел. Струва ми се, че би било много по-добре да приемем с твърдост нашата духовна бедност и липсата на символи, отколкото лицемерно да приемем едно наследство, на което изобщо не сме наследници. Ние по право сме наследници на християнския символизъм, но някак сме разпилели наследството си. Оставили сме къщата, която нашите бащи са построили, да се разруши и сега се опитваме да влезем в ориенталските дворци, които бащите ни никога не са познавали. Всеки, който е изгубил историческите символи и не може да се задоволи със заместители, днес наистина се намира в много трудно положение: пред него зее пустотата и той бяга ужасен от нея. И което е още по-лошо, вакуумът се запълва с абсурдни политически и социални идеи, характеризиращи се с духовна нищета. Но ако човек не може да приеме тези педантични догмати, той се вижда принуден поне веднъж да бъде сериозен спрямо отредената му вяра в Бога, въпреки че, както обикновено става, неговият страх, че нещата не вървят добре, нараства. Този страх съвсем не е неоправдан, защото там, къдегго Бог е най-близко, опасността е най-голяма. Опасно е да се признае духовната бедност, защото бедният човек има желания, а всеки, който има желания, предизвиква съдбата. Една илвейцарска поговорка казва това още по-рязко: -Зад богатия човек стои един дявол, а зад бедния - два."



Както в християнството обетът за земна бедност отклонява духа от богатствата на тази земя, така и духовната бедност се опитва да се откаже от фалшивите богатства на духа, за да се оттегли не само от жалките останки - които се наричат днес протестантска църква - на едно велико минало, но също и от всички съблазни на благоуханния Изток, и най-сетне, за да живее сам със себе си, където в студената светлина на съзнанието абсолютната безсъдържателност на света стига до самите звезди.

Ние наследихме тази бедност от своите бащи. Аз си спомням добре уроците по конфирмация, които получих от моя баща. Катехизисът ме отегчаваше невероятно. Един ден прелиствах страниците на малката си книжка с надежда да намеря нещо по-интересно, когато погледът ми попадна на параграфа за Троицата. Той ме заинтересува веднага и аз чаках с нетърпение уроците да стигнат до този раздел. Но когато дългоочакваният

22

урок дойде, баща ми каза: -Ще прескочим това. Аз самият не го разбирам напълно." С това и последната ми надежда умря. Възхищавах се от откровеността на моя баща, но това не промени факта, че оттогава всеки разговор за религия ме отегчава до смърт.


  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   37


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница