Книгата е издадена с конкурс на Националния център за книгата С. G. Jung Die Archetypen und das kollektive Unbewusste

118

ЗА ПРЕРАЖДАНЕТО

ЗА ПРЕРАЖДАНЕТО

КРАТКО ПРЕДИСЛОВИЕ

Следващите редове предават същественото от съдържанието на два доклада, които съм изнасял импровизирано. Те бяха записани от стенографи и можех да използвам тези бележки при обработката. Някои части трябваше да бъдат изоставени най-вече поради това, че изискванията към един писмен текст са други, а не като в устната реч. И обратното - продължих, доколкото бе възможно, мислите от докладите си по темата -Прераждане", вместо, както първоначално възнамерявах, да ги резюмирам; постарах се също така да предам моя анализ на 18. глава от Корана като пример за една мистерия на прераждането в нейните основни аспекти. Добавих редица указания за източниците, които може би ще са добре дошли за читателя. Моето обобщение няма претенции да бъде нещо повече от опит да се направи преглед на една област на знанието, която в рамките на един доклад може да бъде осветлена само в най-горните си слоеве.

Понятието за прераждането невинаги се използва с един и същ смисъл. Понеже това понятие има различни аспекти, аз се опитах тук да систематизирам най-важните му значения. Изтъквам пет различни аспекта, които вероятно биха могли да се умножат, ако човек навлезе повече в подробности; обаче на мен ми се струва, че с това са засегнати поне основните значения. Първата част на моето изложение представя накратко различните форми на прераждането, докато втората излага различните му психологически аспекти. [В третата част се илюстрира процесът на промяната въз основа на примера с една серия от символи.]

1. Форми на прераждането

а. Метем психоза*. Както се вижда от казаното току-що, понятието за прераждането е многопластово. Като първи аспект ще изтъкна метемпсихозата - пътуването на душата. При тази представа става дума за идеята за един живот, който се разпростира във времето през различните тела, или за серия животи, прекъсвана от различни реинкарнации. Дори и в будизма, където специално се говори за тази теория - самият Буда е преживял много дълга редица от прераждания, - изобщо не е установено със сигурност дали е гарантиран континуитетът на

* Пътуване на душата (гр.). - Б. пр.

727

личността или не, с други думи - може да става дума и само за континуитет на кармата. Още докато Учителят е бил жив, учениците са му поставяли този въпрос, обаче той никога не е дал недвусмислена информация за това, дали съществува континуитет на личността или не1.

у. Възкръсване (resurrectio). Третата форма е възкръсването. С това се има предвид ново създаване на човешкото същество след смъртта, връщане към човешкия му начин на съществуване. Тук се вмъква друг нюанс, а именно този на промяната, на трансмутаци-ята или превръщението на съществото. Това може да бъде действително, т. е. възкръсналото същество е друго; или пък промяната не е истинска, общите условия на съществуване са различни отпреди: човек е на друго място или в тяло с различна от предишната структура. То може да бъде от плът, както приемат християните, че това тяло отново се въздига. На по-високо ниво този процес не се разбира вече така грубо материално, а се допуска, че възкръсването на мъртвите е въздигане на corpus glorificationis**, на -subtle body"***, в състояние на нетление.

6. Прераждане (renovatio). Четвъртата форма засяга прераждането sensu strictiori****; именно Wiedergeburt***** в рамките на индивидуалната продължителност на живота. На тази немска дума съответства английската -rebirth". Обаче изглежда няма съответен френски термин, който да има своеобразно значение на -прераждане". Тази дума има специфичен привкус. Тя има атмосфера, която съдържа идеята за -renovatio" - обновяването или дори подобряването чрез магическо въздействие.

1 Срв. Samyulta-Nikaya, 16,12 [Kassapa-Samyutta, Sutta 12: -Nach dem Tode", p. 286].

* Превъплъщаване, ново слизане в плът (лат.). - Б. пр.

** Тяло на прославата (лат.). - Б. пр.

*** Ефирното тяло (англ.). - Б. пр.

**** В тесен смисъл (лат.). - Б. пр.

***** Ново раждане, раждане отново (нем.). - Б. пр.

122

състояния.

Друга форма е същинската промяна, а именно цялостното прераждане на индивида. В този случай обновяването е свързано с промяна на съществото, което можем да обозначим като трансму-тация. При това става дума за превръщане на смъртното същество в безсмъртно, на физическото - в духовно, на човешкото - в божествено. Общоизвестен пример е трансфигурацията, преображението или възнесението на Христа или приемането на Божията майка след смъртта й, ведно с тялото й, в небесата. Подобни представи се срещат във -Фауст", втора част, а именно превръщането на Фауст в момче, а после в д-р Марианус.

е. Участие в процеса на промяната. И накрая - петата форма е непрякото прераждане. Тук промяната не се осъществява непосредствено чрез това, че самият човек преминава през смъртта и прераждането, а става косвено чрез участие в един процес на промяна, който се приема за извършващ се извън индивида. Става дума за съучастие или присъствие при ритуал за промяна. Това може да бъде церемония - като например месата, където става въпрос за промяна на субстанциите. Благодарение на присъствието на личността на ритуала се получава действие на мислите в индивида. За подобни промени на бога става дума и в езическите мистерии, в които съпреживяващият мистик също става съпричастен в даряването на милост, както знаем от Елевсинските мистерии. Спомням си изповедта на елевсинския мистик, която възхвалява въздействието на милостта под формата на увереност в безсмъртието2.

2. Психология на прераждането

Прераждането не е процес, който можем да наблюдаваме. Не можем нито да го измерим, нито да го изтеглим или фотографираме. Той изцяло се изплъзва от нашите сетива. Имаме работа

2 Срв. стихове 480-482 на -Demeterhymnus" (De Jong, Das antike Mysterienwesen in religionsgeschichtlicher, ethnologischer and psychologischer

Bedeutung, p. 14):

Който от земните люде видял е, блазе му, блажен е!

Който обаче в свещените действа не влиза,

нему се пада и друг дял в тъмата, обвила смъртта!

с една чисто психична реалност, която ни се дава опосредствано, само чрез изказвания. Човек говори за прераждането, вярва в него, изпълнен е от прераждането - това е действителността, която ни стига. Тук не ни занимава въпросът: можем ли по някакъв начин да се докоснем до процеса на прераждането? Трябва да се задоволим с психическата реалност. Във всеки случай трябва допълнително да отбележа, че с това нямам предвид мнението на простолюдието, че -психическото" или не е нищо, или че е нещо по-разредено от газообразното. Аз пък съм на точно обратното мнение, че психиката е най-могъщият факт в света на хората. Да, тя е майка на всичко, създадено от хората - на културата и на човекоубийствената война. Всичко това първо е психическо и невидимо. Докато е -само" психическо, не можем да го узнаем чрез сетивата, обаче въпреки това не можем да отречем, че е действително. Фактът, че хората говорят за прераждането и че изобщо има такова понятие, означава именно, че е налице психически факт, който бива обозначен с него. Какво представлява това фактическо положение на нещата, можем да съдим само от изказвания. Затова трябва да направим кръстосан разпит със световната история за това, какво означава тя като -прераждане", ако искаме да научим какво е прераждане.

-Прераждане" е израз, който се числи към най-древните в света. Тези най-древни формулировки почиват върху онова, което аз обозначавам като -архетип". Всички изрази, засягащи свръхсетивното, в най-дълбоката си основа са винаги обусловени от архетипа, тъй че не е чудно, когато у най-различни народи се срещат еднакви изрази за прераждането. В основата им би трябвало да лежи една и съща психична преживелица, с която психологията трябва да се занимае, далеч от всички метафизични и философски хипотези за значението на такива изрази. За да добием общ поглед върху феноменологията на преживяванията при промяната, е необходимо да определим малко по-точно тази област. Различаваме главно две групи преживявания: първо, преживяването на трансцендентността на живота и, второ, преживяването на собствената промяна.

А. Преживяването на трансцендентността на живота

а. Преживявания, породени от свещенодействие. Под понятието -трансцендентност на живота" имам предвид онези, споме-

В една елевсинска епитафия [1. с.] се казва:

Истина, тайна прекрасна откриват ни тук боговете блажени! Не за проклятие - благо на смъртния носи смъртта!

124

Един жив пример за мистерийна драма, представяща постоянността и промяната на живота, е литургията. Ако наблюдаваме публиката по време на свещенодействието, можем да видим всички степени на емоционални реакции - от безучастно, само физическо присъствие до най-дълбока покъртеност. Групите мъже, които по време на литургията стоят вкупом близо до изхода, поддържат всякакви светски разговори, кръстят се и коленичат машинално, въпреки своето невнимание все пак участват в свещенодействието, и то само чрез присъствието си в изпълненото с Божията милост помещение. При литургията бива пожертвай Христос - като акт извън света и времето, и той възкръсва отново в променени субстанции. Ритуалната жертве-на смърт не е повторение на историческото събитие, а ставащият за първи път, единствен, вечен процес. Затова преживяването на литургията е участие в преодоляващата всички ограничения на пространството и времето трансцендентност на живота. Това е един момент на вечност във времето3.

1 Срв. [Jung,] Das Wandlungssymbol in der Messe.

125

Много мистични преживявания имат сходен характер - на представление, в което е включен зрителят, но все пак това не включва непременно и преображение на неговата същност. Така често дори и най-хубавите, и най-впечатляващите сънища нямат никакъв траен или променящ ефект върху самия сънуващ, макар че той би могъл съответно да бъде впечатлен от тях. Но не е задължително той да прави проблем от това. Тогава, естествено, случката остава -отвън", като извършено от други ритуално действие. Тези често повече естетически форми на преживяване трябва грижливо да бъдат разграничавани от ония, които безспорно означават промени на собственото същество.

Б. Субективната промяна

Сами по себе си промените на личността не са рядкост. В психопатологията те дори играят значителна роля. Във всеки случай тук става дума за съвсем различни от разгледаните мистични преживявания, които психологически са доста труд-норазбираеми. Обаче явленията, които искаме да разгледаме сега, принадлежат към една рутинна за психологията област.

а. Смаляване на личността. Под това се разбира промяна на личността в посока към смаляване. Пример за това е обозначаваното в психологията на примитивите като -загуба на душата". Става дума за едно особено състояние, което примитивът би обяснил с изгубването на една душа. Според неговото разбира-

4 Also sprach Zarathustra, p. 400 ff. [На бълг. - Ницше, Тъй рече Заратустра, С., 1990. - Б. пр.]

s Horneffer, Nietzsches Lehre van der Ewigen Wiederkunft.

126

Abaissement може да бъде следствие от физическа и психическа умора, от болести на тялото, от силни афекти и шок, който има особено заличаващо въздействие върху самоувереността на личността. Abaissement винаги има стесняващо въздействие върху личността като цяло. То подкопава вярата в собствените сили и предприемчивостта и стеснява духовния хоризонт чрез нарастващ егоцентризъм. В крайна сметка то може да доведе до развитието на една до голяма степен отрицателна личност, която в сравнение с първоначалната е подправена.

* Понижаване на душевния тонус (фр.). - Б. пр. 6 Les Nevroses, p. 358.

Това принадлежи към

описания от граф Keyserling

(Siidamerikanische Meditationen) феномен гана.

127

р. Промяна no посока на увеличаване. В началото личността рядко е онова, което ще стане по-късно. Затова поне през първата половина на живота съществува възможността за увеличаване или промяна на същата. Тя може да настъпи благодарение нарастване отвън, и то от това, че отвън се вливат и биват асимилирани нови витални съдържания. По този път може да се преживее значително разрастване на личността. Затова предпочитат да приемат, че разширението идва само отвън, и на това се базира предразсъдъкът, че човек става личност, ако черпи възможно най-много отвън. Обаче колкото повече следваш тази рецепта и колкото по-дълбоко си убеден, че целият растеж идва само от външните фактори, толкова повече обедняваш вътрешно. Затова, когато ни завладее някоя велика идея отвън, трябва добре да разберем, че тя ни е завладяла, защото нещо в нас откликва и съответства на нея. Притежаването на душевна отзивчивост е богатство, а не натрупването на ловна плячка. Всичко, постъпващо отвън, както впрочем и всичко, изплуващо отвътре, става наше собствено само тогава, когато сме способни на вътрешен простор, съответстващ по обем на постъпващото отвън или отвътре съдържание. Истинското израстване на личността е осъзнаването на едно разширение, произтичащо от вътрешни източници. Без душевна широта никога не можем да схванем величината на нашия предмет. Поради това казват с право, че човек расте с мащаба на задачата си. Но той трябва да има заложена в себе си способността да расте, иначе и най-тежката задача не би му била от полза. Най-многото да се пречупи от нея.

В един върховен момент от живота, когато пъпката се разтваря и от малкото излиза голямото, когато -едно става две", и голямата фигура, която човекът винаги е бил, но която въпреки това винаги е оставала невидима, се възправя срещу досегашния човек в мощта на своето проявление. Истински и безнадеждно малкият винаги ще вмъква проявленията на големия в границите на своята малкост и никога няма да разбере, че е настъпил Съдният ден за неговата незначителност. Обаче вътрешно големият знае, че дългоочакваният приятел на душата,

128

безсмъртният, най-после наистина е дошъл, за да -плени плен"8, именно онзи, който винаги го е носил и го е държал в плен, да го хване сам и да прелее живота му в своя: един миг смъртна опасност! Пророческо видение на Ницше - танцуващият на въже', разкрива грозящата опасност на -въжеиграческото" отношение към едно събитие, което даде на Павел най-висшето прозвище, за което бе достоен.

Двама другари с красиви крила прегърнали ствола на плодно дърво; единият хапва от сладките дарове Божи, а другият гледа надолу и нищо не слага в уста.

Духът, който слязъл е тука в дървото, измъчва се в своята немощ, пленен от заблуди; когато обаче съзира и тачи на другия силата и пищността, тъгата напуска душата му".

Забележителен паралел е също и ислямската легенда за събирането на Мойсей и Кадир12, на която ще се върна по-късно. Разбира се, промяната на личността по посока на нарастването не бива да си представяме само под формата на такива значими преживявания. Има и една тривиална казуистика, която би могло лесно да се компилира от историите на заболяванията и протичането на лечението при нервно болни пациенти. Най-сетне всеки случай, когато с познанието на по-голямата фигура се разкъсва и някакъв железен обръч около сърцето, се числи към тази категория13.

8 Ефесяни 4:8. [Цитирано по Библия, издание на Св. синод на Бълг. църква, С., 1993. Там цитатът е от 7-9 стих. - Б. пр.]

' Also sprach Zarathustra, p. 21 ff. [На бълг. - Ницше, Тъй рече Заратустра, С., 1990. - Б. пр.]: -Душата ти ще бъде мъртва по-скоро

от плътта ти."

10 Вж. повече в [Jung,] Versuch einer psychologischen Deutung des

Trinitatsdogmas [Paragr. 226 ff.].

" Cveta9vatara Upanishad IV, 6, 7,9 в: Deussen.SecAzig Upanishad's des

Veda, p. 301.

12 Коранът, 18 cypa.

13 В моята докторска дисертация Zur Psychologie and Pathologic sogenannter occuller Phanomene от 1902 г. съм описал един такъв случай на разширяване на личността.

9 12$

Често срещан случай е идентитетът с персоната, онази система на приспособяване или оня маниер, с който контактуваме със света. Така почти всяка професия има характерна за нея персона. Днес тези неща лесно могат да бъдат изследвани, тъй като снимките на обществениците толкова често се появяват в пресата. Обществото изисква определено поведение и професионалистите полагат усилия да отговорят на тези очаквания. Опасността е само, че те се идентифицират с персоната, напри-мер професорът със своя учебник или тенорът със своя глас. С това нещастието е дошло. Тогава човек живее вече само в собствената си биография. Той вече не може да извършва никаква обикновена дейност по естествен начин. Понеже вече е написано: -... а после той се отправи за еди-къде си и каза еди-какво си" и т. н. Одеждата на богоподобността се е сраснала с кожата му. След това вече е нужно отчаяното Хераклово решение да смъкне от тялото си тази одежда на Нес* и да влезе в опустошителния огън на безсмъртието, за да се преобрази в това, което е той в действителност. С известно преувеличение бихме могли да кажем също, че персоната е онова, което човек всъщност не е, но което той и другите хора мислят, че е15. Във всеки случай изкушението да бъдеш това, което изглеждаш, е

14 За църковното разбиране на обсебеността вж. De Tonquedec, Les Maladies nerveuses ou mentales et les manifestations diaboliques. (С предговор от кардинал Verdier.)

* Нес - кентавър от гръцката митология; одеждата или ризата на Нес - дрехата, отровена от кръвта на Нес - алегория за подарък, носещ нещастие. - Б. пр.

15 Във връзка с това би било от полза да се прочетат Aphorismen zur Lebensweisheit на Шопенхауер (Parerga und Paralipomena I [Kp. II: -3a това, което някой е", и Кр. IV: -За това, което някой представлява"]).