Книгата е издадена с конкурс на Националния център за книгата С. G. Jung Die Archetypen und das kollektive Unbewusste

57 Срв. Rhine, Neuland der Seele. Тук също има един преглед на по-раншни експерименти. Досега няма приведени основателни възражения срещу тези резултати. Затова те са изложени на опасността да бъдат пренебрегнати.

" Езикът е кисуахили, lingua franca на Източна Африка. Той съдържа много заемки от арабски, както показва и този пример: kitab = книга.

49

място в догмата като maleika kwanza-ya-mungu = пръв ангел Господен, значи нещо като -ангел на лика Господен", истински ангел, пратеник.

-Евреите ще те разпитват и за Дулкарнайн. Отговори им: искам да ви разкажа една история за него. Ние укрепихме царството му на Земята и му дадохме средствата да изпълни всичките си желания. Веднъж той си вървял по пътя си, докато стигнал до мястото, където Слънцето залязва, и му се сторило, че потъва в кладенец с черна тиня. Там той срещнал един народ. Ние му рекохме: о, Дулкарнайн! Или накажи този народ, или се покажи благ към него. Обаче той отвърна: който от тях постъпва несправедливо, него ще накажем, и после той ще трябва да се върне при своя господар, който ще го накаже още по-строго. Който обаче вярва и е праведен, ще получи най-прекрасната отплата и ще му бъдат леки заповедите. После продължил пътя си нататък, докато стигнал мястото, където Слънцето изгрява. Заварил го да изгрява над един народ, комуто ние нищо не бяхме дали, за да се пази от него. Това е вярно, понеже нашето знание обхващаше всички ония, които са били с Дулкарнайн. Той продължил пътя си, докато стигнал между две планини, където намерил народ, неразбиращ неговия език. Те му рекли: о, Дулкарнайн, Ядшудш и Мадшудш причиняват разруха в страната. Ще бъдеш ли доволен, ако ти платим данък при условие, че ще направиш вал между нас и тях? Обаче той отговорил: силата, с която ме е въоръжил моят господар, е по-добра от вашия данък. Само ми помагайте с всички сили и ще издигна между вас и тях стабилен вал. Донесете ми големи късове желязо, за да запълня пространството между двата планински склона. После рекъл: духайте само (с ковашки мехове), за да бъде желязото нажежено като огън. После рекъл: донесете ми стопена смола, да я излея отгоре. Така те (Ядшудш и Мадшудш) няма да могат нито да се прекачат, нито да пробият вала. После Дулкарнайн казал: това направих с милостта на моя господар. Ако обаче някога неговото пророчество се сбъдне, тогава валът ще се превърне на прах, но пророчеството на моя господар е истинно. В оня ден ние ще накараме хората да се хвърлят един върху друг, както вълните в морето, и когато тръбите затръбят, ние ще ви съберем всичките вкупом. В оня ден ще дадем ада на безверниците, чиито очи бяха забулени и чиито уши бяха запушени, тъй че не са могли да чуят моето предупреждение."

Тук отново се натъкваме на онази липса на връзка, която в Корана не е рядкост. Как би трябвало да възприемаме този на пръв поглед преход към Дулкарнайн - двурогия, а всъщност Александър Велики? Ако се абстрахираме от невероятния анахронизъм (изобщо хронологията на Мохамед е в много лошо състояние), не може да се разбере как така тук се вмъква Александър. Трябва обаче да се знае, че Кадир и Дулкарнайн са великата двойка приятели, които Vollers с право сравнява с близнаци. Психологическата връзка би била приблизително такава: Мойсей е имал разтърсващо преживяване на цялостната личност, което е показало пред очите му с неоспорима яснота несъзнавани процеси. Когато после се върнал при хората си -

150

59 Същото се загатва и в еврейските разкази за Александър. Вж. Bin Gorion, Der Bom Judas III, p. 133 f., легендата за -свещената пещера", и р. 153, разказа за -живата вода", която се родее с 18. сура на Корана.

60 [Срв. също Jung, Symbole der Wandlung [Paragr. 282 ff.] * Опасности на душата (англ.). - Б. пр.

ни деформираният от инфлацията образ на приятелска двойка в образа на Ницше и Заратустра. А какво да мислим за Фауст и Мефистофел? Самонадеяността на Фауст е вече първата крачка към лудостта. Струва ми, се че във факта, че невпечатляващото начало на промяната при Фауст е едно куче, а не рибата, която се яде, и че преобразената фигура е дявол, а не мъдър приятел, -с нашата милост и мъдрост дарен", се крие ключ към разбирането на загадъчната германска душа.

Пренебрегвайки известни подробности от текста, бих искал още да спомена построяването на стената срещу Ядшудш и Мадшудш. Този мотив повтаря последното деяние на Кадир в предходния акт - възстановяването на градската стена. Този път обаче стената означава яка защита срещу Гог и Магог. Това място би трябвало да се отнася към Откровение 20:7:

-А кога се свършат хилядата години, сатаната ще бъде пуснат от тъмницата / си, и ще излезе да прелъсти народите по четирите краища на земята, Гога и Магога, и да ги събере за война; броят им е колкото морския пясък. / Те възлязоха по ширината земна и заобиколиха стана на светиите и възлюбления град"".

Тук Дулкарнайн поема ролята на Кадир и построява неразрушима стена за народа, който живее -между две планини". Това очевидно пак е мястото в средата, което трябва да бъде защитено от Гог и Магог, неопределените и безгранични вражески маси. От психологическа гледна точка пак става дума за цялостната личност, която седи на трон в средата и в Откровението е означена като -възлюбления град" (Йерусалим в центъра на Земята). Цялостната личност е героят, чието раждане вече е застрашено от завистливи колективни сили; онази скъпоценност, жадувана от всички и предизвикваща разпри от ревност, и най-накрая Бог, който бива разкъсан на парчета от злата първична и тъмна сила. Индивидуацията в своето психологическо значение е opus contra naturam*, който предизвиква в колективния слой horror vacui** и най-накрая става жертва на сблъсъка на колективните душевни сили. Мистерийният разказ за щедро помагащата двойка приятели обещава закрила62 на оня, който в търсенията си намира бижуто. Обаче все някога, според пророчеството на Аллаха, и железният защитен вал ще се разпадне, в деня на свършека на света, т. е. психологически тогава, когато индивидуалното съзнание угасне в приливите на мрака, значи

61 [Лутеровият превод.]

* Противоестествено дело (лат.). - Б. пр.

** Страх от празнотата (лат.). - Б. пр.

62 Подобно на близнаците Еретер от Зеенот.

152

Обаче мистерийният разказ продължава в есхатологичното: на този ден (деня на Страшния съд) светлината ще се върне при вечната светлина, обаче и мракът ще отиде при вечния мрак. Противоположностите биват отделени една от друга и настъпва продължително, безвремево състояние, което всъщност представлява върховно напрежение и поради това - невероятното начално състояние, именно заради абсолютното разделяне на противоположностите; това е в противовес на едно разбиране, което вижда края в -cornplexio oppositorum".

С този поглед към вечността, рая и ада завършва серията символи от 18. сура на Корана. Въпреки привидната си несвър-заност една с друга и често само загатващата си същност, серията от символи е едно почти пълно представяне на душевна промяна, каквато ние днес, при нарасналото психологическо познание, схващаме като процес на индивидуация. Вследствие на почтената възраст на легендата и на примитивното ниво на духа на правоверния пророк процесът протича изключително в областта извън съзнанието, под формата на мистериен разказ за приятел или двойка приятели и за техните дела. Поради това всичко е като само загатнато и липсва логическа последователност, обаче така точно изразява тъмния архетип на промяната, че страстният религиозен ерос на арабина напълно се задоволява с това. Ето защо образът на Кадир играе значителна роля в ислямската мистика.

VI

у ЗА ПСИХОЛОГИЯТА НА АРХЕТИПА НА ДЕТЕТО

ЗА ПСИХОЛОГИЯТА НА АРХЕТИПА НА ДЕТЕТО

1. Увод

Авторът1 - на труда върху митологията на -детето" или на детето-бог - ме помоли да коментирам от психологическа гледна точка предмета на неговото изследване. Аз с удоволствие искам да удовлетворя молбата му, въпреки че ми се струва твърде голяма дързост да се заемеш с митологичния мотив за детето, имайки предвид неговото съществено значение. Ker6nyi разширява срещащия се в гръко-римската митология мотив чрез паралели от индийската, финската и други митологии и с това показва, че изложението на проблема би могло да се разгърне значително повече. Подробното описание всъщност не би дало съществен принос за изследването, но навярно би могло да създаде широко мащабно впечатление от честото срещане и от разпространението на мотива по целия свят. Обичайното до ден днешен разглеждане на митологичните мотиви от несвързани помежду си науки като филология, етнология, културология и от различните истории на религиите не бе особено благоприятно за разбирането на тяхната универсалност и повдигнатата от универсалността психологическа проблематика би могло лесно да бъде изместена настрана посредством хипотезите за миграцията. Респективно и идеите на Adolf Bastian нямаха особен успех-навремето си. Всъщност още тогава наличният емпиричен материал бе напълно достатъчен, за да гарантира широко мащабни психологически заключения, но липсваха необходимите предпоставки за това. Тогавашното психологическо познание де факто привлича създаването на митовете в своята област, както показва примерът с Wilhelm Wundt (-Народопсихология"), но не е било в състояние да докаже, че същият процес се среща в душата на цивилизования човек като жива, налична функция, а също така изследователите не са могли да схванат митологичните мотиви като структурни елементи на психиката. Вярно на своята история, където психологията първо е била метафизика, после наука за функциите на сетивата, а после - за-съзнанието и за неговите

'57

При тези продукти не става дума никога (или поне в много

* Междинна територия (лат.). - Б. пр.

2 [Jung,] Die Struktur der Seele [Paragr. 317 ff.].

1 Фройд (Тълкуване на сънищата) прави паралел между някои аспекти на детската психология и мита за Едип и отбелязва, че неговата -общовалидна действеност" би трябвало да се обясни със сходните предпоставки в детската душа. Сериозната обработка на митологичен материал бе поета после от моите ученици. (Maeder,Essai d'interpretation de quelques reves u Die Symbolik in den Legenden, Marchen, Gebrduchen und Traumen; Riklin, Uber Gefangnispsychosen u Wunscherfiillung und Symbolik im Marchen; Abraham, Traum undMythus.)

редки случаи) за оформени митове, а no-скоро за компоненти от митове, които можем да наречем -мотиви", -първообрази", -типове" или -архетипове", както съм ги назовал заради тяхната типична природа. Архетипът на детето е един подходящ пример. Днес вече можем спокойно да изкажем тезата, че архетиповете се появяват в митовете и приказките, както и в съня и в психотичните продукти на фантазията. Средата, в която се намират, в първия случай е подредена и най-често в пряко разбираема смислова връзка, а в последния - обратното - най-често е неразбираема, ирационална, дори бихме моли да я окачествим като делириумна поредица от образи, на които обаче въпреки всичко не им липсва скрита смислова спойка. У индивида архетиповете се появяват като непреднамерени проявления на несъзнавани процеси, за чието съществуване и смисъл може да се съди само индиректно; в мита - напротив, става дума за традиционни форми, чиято възраст най-често не може да се определи. Те стигат доста назад във времето до един примитивен първичен свят с духовни предпоставки и условия, които днес можем да наблюдаваме при останалите все още примитивни племена. На това ниво митовете по правило са знание на племето, което се предава чрез преразказване от поколение на поколение. Примитивното състояние на духа се отличава от цивилизованото основно по това, че съзнанието е значително по-слаборазвито по отношение на широтата и интензивността. А именно функции като мисленето, волята и т. под. са още недиференцирани, а само предсъзнавани, което при мисленето например се отразява в това, че не се мисли осъзнато, а мислите се появяват. Дивакът не може да твърди, че мисли, а казва, че -нещо мисли в него". Спонтанността на мисловния акт не е свързана причинно със съзнанието му, а с неговото несъз-навано. Той не е способен и на осъзнато волево усилие, а първо трябва да се настрои или да бъде настроен в -състояние на желаене": оттам идват и неговите -rites d'entree et de sortie"*. Съзнанието му е заплашено от едно твърде мощно несъзнавано, откъдето идва страхът от магически въздействия, който всеки момент може да зачеркне неговото намерение и затова той е обкръжен от непознати сили, към които трябва да се нагоди по

После представителят на Виенската школа - Rank, Der Mythus von der Geburt des Helden. B: Wandlungen und Symbole der Libido (1911) вече съм представил по-обстойно изследване на психичните и митологични паралели. Вж. и моята студия За архетипа с особено внимание върху понятието -анима" [студия III в това издание]. * Ритуали на влизане и излизане (фр.). - Б. пр.

159

На примитивно равнище духът не измисля митове, а ги преживява. Митовете първоначално са прояви на предсъзнаваната душа, неволни изказвания за ставащото несъзнавано в душата и не са нищо друго освен алегории на физически процеси5. Такива алегории биха били безсмислена игра на един нямащ нищо общо с науката интелект. Митовете обаче имат жизнено важно значение. Те не само изобразяват, а наистина са душевният живот на първобитното племе, което се разпада и загива, когато изгуби митологичното наследство на предците си, като човек, който е изгубил душата си. Митологията на едно племе е неговата жива религия, чиято загуба винаги и навсякъде, също и при цивилизованите хора, е морална катастрофа. Но религията е живо отношение към душевните процеси, които не зависят от съзнанието, а се случват отвъд него, в мрака на бездната на душата. Много от тези несъзнавани процеси възникват всъщност от индиректен импулс на съзнанието, но никога от негов осъзнаван акт. Други, изглежда, възникват спонтанно, т. е. без разбираеми и доказуеми от съзнанието причини.

Съвременната психология разглежда продуктите на несъзнаваната дейност на фантазията като самоизява на процесите в несъзнаваното или като изказвания на несъзнаваната психика за самата себе си. Различават се две категории на тези продукти. Първо: фантазии с личен характер (включително сънища), чиито корени безспорно са в лично преживяното, забравеното или изтласканото и според това могат изцяло да бъдат обяснени от

4 Фактът е известен, а съответната етнологическа литература на въпроса е твърде много, за да можем да я цитираме тук.

5 Die Struktur der Seele [Paragr. 328 ff.].

анамнезата на индивида. Второ: фантазии с неличен характер (включително сънища), които обаче не могат да се свържат с минали преживявания от личната история на човека и съответно не.могат да се обяснят, като се изхожда от индивидуално натрупаните впечатления. Тези фантазии обрати безспорно имат своите най-близки аналози в митологичните типове. Затова трябва да се приеме, че те изцяло съответстват на определени колективни (а не лични) структурни елементи на човешката душа, както се наследяват морфологичните елементи на човешкото тяло. Въпреки че традицията и разпространението й чрез миграция наистина съществуват, има и твърде много случаи, както вече споменахме, които не могат да бъдат обяснени като резултат от тях, а налагат допускането на едно -автохтонно" възникване отново. Тези случаи са толкова чести, че няма начин да не се приеме съществуването на колективен базисен душевен пласт. Аз обозначих това несъзнавано като колективно несъзнавано. Продуктите на тази втора категория са дотолкова подобни на структурните типове на митовете и приказките, че би трябвало да ги приемем за сродни. Твърде е възможно двете - митологичните типове, както и индивидуалните - да се реализират при съвсем сходни условия. Както вече казахме, фантазиите продукти от втората категория (както впрочем и тези от първата) възникват в състояние на понижена интензивност на съзнанието (сънища, делириуми, видения, сънища наяве и т. н.). В такива състояния възникващата от концентрацията на съзнанието преграда за съдържанията на несъзнаваното престава да съществува и така, като от отворени странични врати, несъзнаваният преди материал се влива в сферата на съзнанието. Този начин на възникване е универсално правило6.

Понижената интензивност на съзнанието и липсата на концентрация и внимание, -abaissement du niveau mental" (Pierre Janet), съответства доста точно на примитивното състояние на мозъка, където би трябвало да предположим, че е началото на митотворчеството. Поради това е твърде възможно митологичните архетипове да са се появили на бял свят също както и осъществяващите се и днес индивидуални проявления на архе-типни структури.

Методическият принцип, според който психологията разглежда продуктите на несъзнаваното, гласи: съдържанията с

6 Изключение правят някои случаи на спонтанни видения, -automatismes t616ologiques" (Flournoy) и процесите на посочения от мен метод на -активно въображение" [За емпирията на процеса на индивидуация (студия XI в това издание)].

архетипна природа показват ясно процеси в колективното не-съзнавано. Поради това те не се отнасят към нищо съзнавано или осъзнато някога, а към жизнено важното несъзнавано. И затова в крайна сметка не трябва да се назовава онова, към което се отнасят. Всяко тълкуване по необходимост остава при -като че ли". Всъщност смисловото ядро на последното може да се обясни описателно, но не и да се опише. И все пак дори само едно описателно обяснение означава съществен напредък в опознаването на предсъзнаваната структура на душата, тя е била, когато все още не е имало единство на личността (чиято наличност още не е потвърдена дори у днешните примитиви) и изобщо не е имало още съзнание. Това предсъзнавано състояние можем да наблюдаваме и в ранното детство, и то именно в сънищата от онзи ранен период, които нерядко изваждат на бял свят изключително впечатляващи, архетипни съдържания7.

Така че ако се работи според гореспоменатия принцип, вече няма да възникват никакви въпроси дали един мит е свързан със Слънцето или с Луната, с бащата или с майката, със сексуалността, огъня или водата, а става дума единствено за описателно обяснение и приблизително характеризиране на едно несъзнавано смислово ядро. Смисълът на това ядро никога не е бил съзнаван и никога няма да стане такъв. Той е бил и винаги ще бъде само тълкуван, при което всяко тълкуване, приближаващо се в известна степен до скрития смисъл (или - от гледна точка на научния интелект - безсмислица, което пак води към същото), предварително проявява претенцията не само за безусловна истинност и валидност, но същевременно и за страхопочитание и набожна смиреност. Архетиповете са били и са душевни жизнени сили, които изискват да бъдат приемани сериозно, а и по този странен начин се опитват да привлекат вниманието към себе си. Те винаги са били пазители и спасители и тяхното пренебрегване винаги е имало за последица добре познатите от психологията на примитивите -perils of the soul"8. Именно те са непогрешимите причинители на невротични и дори на психо-тични нарушения, при което се държат точно така, както пренебрегнатите или третирани неправилно органи на тялото или функционални системи в организма.