Книгата е издадена с конкурс на Националния център за книгата С. G. Jung Die Archetypen und das kollektive Unbewusste

Мотивът -по-малък от малкото, но по-голям от голямото" докарва до безсилие допълващите, също тъй чудновати дела на -детето". Тази парадоксалност принадлежи към същността на героя и преминава като червена нишка през цялата му житейска съдба. Той е дорасъл, за да се справи и с най-голямата опасност,

26 Висшите гръбначни животни символизират предимно афектите.

27 Това значение на змията се среща още у Hippolytos, Refulatio, IV, 49-51. Срв. също Leisegang, Die Gnosis, p. 146.

172

Главното дело на героя е надвиването на чудовището на мрака: това е жадуваната и очаквана победа на съзнанието над несъзнаваното. Денят и светлината са синоними на съзнанието, нощта и тъмнината - на несъзнаваното. Придобиването на съзнание сигурно е най-силното преживяване в праисторическо време, защото благодарение на това е станал светът, за чието съществуване преди това никой нищо не е знаел. -И Господ рече: Да бъде Светлина!" е проекцията на онова праисторическо преживяване на отделящата се от несъзнаваното съзнаваност. При днешните примитиви инвентарът на душата е все още нещо застрашено и -загубването на душата" е типично психично заболяване, което принуждава примитивната медицина да прибегне до различни психотерапевтични интервенции. Затова още -детето" се отличава чрез дела, които свидетелстват за тази цел - побеждаването на мрака.

3. Специфичната феноменология на архетипа на детето а. Изоставеността на детето

Изоставянето, подхвърлянето на детето, опасностите и т. н. са атрибути на по-сетнешното изобразяване на невзрачното начало, от една страна, а, от друга - са свързани с тайнственото и необикновено раждане. Това представяне описва определено психично преживяване с творческа природа, което има за предмет появата на едно още непознато и ново съдържание. В психологията на индивида в такъв момент става дума винаги за изпълнена със страдания конфликтна ситуация, защото за нея винаги важи максимата -tertium non datur"28. От сблъсъка на противоположностите несъзнаваната психика винаги създава едно трето, с нерационална природа, което е неочаквано и непонятно за съзнанието. То се представя във форма, която не съответства нито на -да", нито на -не" и затова е отхвърлена и от двете. Обаче съзнанието никога не знае как да се измъкне от противоречията и затова не разпознава и това трето, съединително звено. Но понеже решаването на конфликта чрез обединя-

28Psychologische Typen [Paragr. 249 ff. -Трета възможност няма. ]. [На бълг. - Психологически типове, С., Университетско издателство, 1995. - Б. пр.]

т

ване на противоположностите е от жизнено важно значение и съзнанието също копнее за него, въпреки всичко се промъква | предчувствието за значимото Сътворение. От това се поражда нуминозният характер на -детето". Едно значимо, но неразбрано съдържание винаги има тайнствено, омагьосващо въздействие върху съзнанието. Новата фигура е една осъществяваща се цялост; тя е на път към целостността поне дотолкова, че превъзхожда по -цялост" разкъсваното от противоречията съзнание и заради това го надминава по пълнота. Ето защо на всички -съединяващи символи" се приписва значението на освобождение.

-Дете" означава нещо, което се събужда за самостоятелност. Това не може да стане без освобождаване от произхода: затова изоставеността е необходимо условие в случая, а не само съпътстващо явление. Конфликтът не е преодолян от това, че съзнанието остава в плен на противоречията; и точно поради това се нуждае от символ, който да му покаже необходимостта от освобождаване от произхода. Тъй като символът на -детето" очарова и запленява съзнанието, освобождаващото въздействие преминава в него и осъществява онова отделяне от конфликтната ситуация, на което съзнанието е било неспособно. Символът е антиципация на едно тепърва оформящо се състояние на съзнанието. Докато то не е създадено, -детето" остава митологична проекция, която изисква култово повторение и ритуално обновяване. Например детето Исус ще бъде култова необходимост дотогава, докато болшинството от хората все още е неспособно да реализира психологически изречението: -Ако не станете като децата." Понеже тук става въпрос за изключително трудни и опасни пътища на развитие и преходи, никак не е чудно, че такива образи често остават живи в продължение на столетия или хилядолетия. Всичко, което човек е трябвало - в положителен или отрицателен смисъл - да може, но което той

все още не е овладял, живее като митологичен образ и антиципация наред със съзнанието му или като религиозна проекция, или - което е по-опасно - като съдържания на несъзнаваното, които после се проецират спонтанно върху несъответстващи предмети като например теории и методи за хигиена и др. под., -обещаващи избавление". Всичко това е рационалистичен заместител на митологията, който със своята неестественост повече застрашава, отколкото подпомага хората.

Безизходната конфликтна ситуация, от която -детето" произлиза като ирационално tertium*, естествено е формула, която съответства само на една психологическа, т. е. на съвременната, степен на развитие. Тя не може да се приложи безусловно към дуЩевния живот на примитивите; още не е възможно поради това, че детският обем на съзнанието на примитивния човек изключва също и цял един свят от възможности за психични преживявания. Съвременният морален конфликт на първичното ниво на примитива е все още обективно бедствено положение, застрашаващо живота му. Поради това немалко детски фигури са носители на цивилизацията и по тази причина биват идентифицирани с полезни културни фактори като огъня29, метала, пшеницата, царевицата и др. Като просветители, т. е. увеличаващи съзнанието, те побеждават мрака, а именно по-раншното състояние на несъзнаваност. По-високо съзнание като знание, надхвърлящо осъзнатото досега, е равносилно на самотност в целия свят. Самотата изразява противоречието между носителя или символа на по-високата съзнателност и неговото обкръжение. Победителите на мрака идват от далечното предисторическо време, което е показател (наред с множеството други сказания) за това, че е имало и психична първична потребност, а именно несъзнаваността. От този източник сигурно произлиза -неразумният" страх от тъмнината на днешните примитиви. У едно племе при Монт Елгон открих форма на религия, която съответства на един пантеистичен оптимизъм. Това убеждение обаче не съществуваше съответно от 6 ч. вечерта до 6 ч. сутринта и бе заменено от страх, понеже нощем властва духът на мрака Айик, -който всява страх". Денем в онази област нямаше никакви гигантски змии, обаче нощем те дебнеха навсякъде по пътищата. Изобщо нощем цялата митология беше в действие.

* Трето (лат.). - Б. пр.

29 Дори Христос е още с огнена природа (-Qui iuxta me est, iuxta ignem est" и т. н. [Който е близо до мен, е близо до огъня]: Origenes, Homitiae in leremiam, XX, 3, цитирано в: Prcuschen,Antilegomena, p. 44); също и Светият Дух.

775

б. Непобедимостта на детето

на lapis*. Като materia prima** той е -lapis exilis et vilis"***. Като променяща се субстанция той се появява като -servus rubeus" * * * *

или -fugitivus

."*****

га ранга на -filius sapientiae" или -deus terrenus"******, -светлина над светлините", сила, която съдържа в себе си всички енергии на горния и долния свят. Той се превръща в -corpus glorificatum", който е достигнал вечната неподкупност и затова се е превърнал в панацея (-Спасител!")30. Величието и непобеди-мостта на -детето" в индийската философия е свързана със същността на атман. Той съответства на -по-малък от малкото и по-голям от голямото". Цялостната личност като .индивидуално явление е -по-малка от малкото", обаче като еквивалент на света е -по-голяма от голямото"31. Цялостната личност като противоположен полюс, като абсолютно -друг" свят е conditio sine qua поп в опознаването на света и на съзнанието на субекта и обекта. Това е психичната -другост", която прави съзнанието изобщо възможно. Всъщност идентитетът не дава възможност за пробуждане на съзнанието, само отделянето, освобождаването и пълното със страдания съществуване сред противоречия могат да породят съзнание и познание. Индийската интроспекция е прозряла доста рано този психологически факт и поради това по принцип е поставила в едно субекта на познанието и субекта на съществуването. Според предпочитаната интроверт-на нагласа на индийската мисъл обектът дори е изгубил атрибута си на абсолютна действителност и най-често е превърнат само в някаква привидност. Гръцката и западноевропейската мисъл не можаха да се освободят от убеждението за абсолютното съществуване на света. Това обаче става за сметка на космическото значение на цялостната личност. Днес за човека от Запада е все още трудно да прозре психологическата потребност

* Камък (лат.). - Б. пр.

** Първична материя (лат.). - Б. пр.

*** Малък и незначителен камък (лат.). - Б. пр.

**** Червен роб (лат.). - Б. пр.

***** Беглец (лат.). - Б. пр.

****** Земен бог (лат.). - Б. пр.

30 [Дребният и незначителен камък - червеният или бягащ роб - син на мъдростта - зелен бог - обожавано тяло.] Материалът е обединен в: Psychologic and Alchemic, 2. и 3. Teil. Меркуриус като слуга в притчата на Eirenaeus Philalethes, Erklarung der Hermetisch Poetischen Werke Herrn Georgii Riplaei, p. 131 ff.

31 [Срв. Katha-Upanishad в: Sacred Books of the East XV, p. 11, преведена и коментирана в: Psychologische Typen, Paragr. 342.] [На бълг. - Психологически типове, С., Университетско издателство, 1995. - Б. пр.]

7/7

от един трансцендентен субект на познанието като противоположен полюс на емпиричната Вселена, макар че допускането, че съществува цялостна личност, противопоставена на света, или поне нещо като точка на отражение, е крайно необходимо логически. Независимо от отричащото или условно приемащо поведение на съответната философия, в нашата несъзнавана психика съществува компенсиращата тенденция да се създаде един символ на цялостната личност в нейното космическо значение. Тези стремежи се реализират в архетипните форми на мита за героя, което, да речем, бихме могли да наблюдаваме без проблеми при всеки процес на индивидуация.

178

започнал.

Символите на цялостната личност възникват в дълбините на тялото и изразяват неговата вещественост толкова добре, колкото и структурата на възприемащото съзнание. Символът е живо тяло, corpus et anima*; затова -детето" е толкова подходяща формула за символа. Уникалността на психиката е всъщност величина, която не може да бъде напълно осъществена, но до която все пак можеш постоянно да се приближаваш и която същевременно е крайно необходимата база на цялото съзнание. По-дълбоките -пластове" на душата губят своята индивидуална неповторимост с навлизането във все по-дълбоките и по-тъмни сфери. -Надолу", т. е. с приближаването до автономните функционални системи, те стават все повече колективни, за да се превърнат в универсални във веществеността на тялото - а именно в химическите частици, и същевременно да угаснат. Въглеродът на тялото е въглерод изобщо. Затова -най-долу" психиката е -свят" изобщо. В този смисъл мога напълно да се съглася с Kerenyi, когато твърди, че от символа говори самият свят. Колкото по-архаичен и -по-дълбок", т. е. по-физиологичен, е символът, толкова той е по-колективен и по-универсален, толкова е по-" матерна лен". Колкото е по-абстрактен, диференциран и специфичен, толкова повече той се приближава до естеството на осъзнатата уникалност и неповторимост и толкова повече се е освободил от своята универсална същност. В съзнанието той е изложен на опасността да се превърне в обикновена алегория, която никъде не прекрачва границите на осъзнатото разбиране и където може да стане обект на всевъзможни рационалистични опити за обяснение.

в. Хермафродитизмът на детето

Заслужава внимание фактът, че може би повечето от космо-гоничните божества са с бисексуална природа. Хермафродитът не означава нищо друго освен обединяване на най-силните и впечатляващи противоположности. Това обединяване ни насочва първо назад, към примитивната кондиция на духа, в чиято неяснота различията и противоречията или твърде малко се разграничават, или са изобщо заличени. Обаче с напредващото

* Тяло и душа (лат.). - Б. пр.

179

просветляване на съзнанието противоположностите се открояват по-отчетливо и се вижда тяхната несъвместимост. Затова, ако хермафродитът е само един продукт на примитивна недифе-ренцираност, тогава би трябвало да очакваме, че той скоро ще бъде ликвидиран с напредването на културата. Обаче нещата не са такива. Напротив, фантазията на висшите и най-висшите културни нива постоянно се занимава с тази представа, както можем да видим от късноелинистичната и синкретичната философия на гностицизма. В натурфилософията на средновековието хермафродитната фигура играе значителна роля. А в най-ново време от католическата мистика чуваме за андрогинията на Христос32.

12 Koepgen, Die Gnosis des Christentums, p. 315 ff. 33 Камъкът като медиатор и медиум; срв. Tractatus aureus cum scholiis в: Mangetus, Bibl. chem. I, p. 408 b, и Art. aurif., p. 641.

l80

себе си и остави зад гърба си всичко фоново и съществено в сянката на несъзнаваното, в примитивно или дори във варварско състояние. Тогава отцепилото се от своите основи съзнание, неспособно да изпълни предназначението на новото състояние, пропада много по-лесно в едно ретроградно положение, което е по-лошо от онова, от което е искало да го освободи новото - exempla sunt odiosa*! Фридрих Шилер е човекът, който пръв си изяснява този проблем, обаче нито съвременниците му, нито следващите поколения са били в състояние да си направят някакви изводи от него. Вместо това хората искат повече от когато и да било просто да възпитават деца. Затова аз подозирам, че furor paedagogicus** е удобен страничен път, по който да се заобиколи засегнатият от Шилер възлов проблем - възпитанието на възпитателя. Децата се възпитават от това, което е възрастният, а не от онова, което той говори. Широко разпространената вяра в думите е истинска болест на душата, защото подобно суеверие ни отклонява все по-далеч от основите на човека и подвежда към ужасната идентификация на личността със съответния -лозунг", в който тя вярва. Междувременно всичко преодоляно от т. нар. прогрес и оставено в миналото се плъзга все по-надълбоко в бездната на несъзнаваното, в резултат на което в края на краищата отново се поражда примитивното състояние на идентитет с масата. И после действителност става това състояние вместо жадувания прогрес.

* Примерите са ужасни (лат.). - Б. пр.

** Педагогическо изстъпление (лат.). - Б. пр.

34Psychologische Typen, Definitionen, s. v. Seele [Ha бълг. - Психологически типове, С., Университетско издателство, 1995. - Б. пр.], и Die Beziehungen zwischen dem Ich and dem Unbewussten [Zweiter Teil, 2. Kp., Paragr. 296 ff.].

181

Представата за coniunctio на мъжкото и женското, която в херметичната философия е пораснала, тъй да се каже, до техническо понятие, се появява като mysterium iniquitatis* още в гностицизма вероятно не без влиянието на старозаветния -брак на Бога", както например го осъществява Осия35. Указания за това има не само в някои достигнали до нас обичаи36, а и в цитата от Библията от Второ послание на Климент: -Когато двете ще бъдат едно, а външното като вътрешното, и мъжкото, заедно с женското - нито мъжко, нито женско"37. Този цитат при Климент Александрийски е въведен с думите: -Когато стъпчете (с крака) обвивката на срама..."38, което, разбира се, се отнася за тялото, защото Климент, както и Касиан (от когото е взет цитатът), а и Псевдо-Климент тълкуват изречението от духовна гледна точка, за разлика от гностиците, които, както изглежда, са възприемали coniunctio твърде буквално. Те обаче при все това са се грижели, чрез практикуване на аборта и други ограничения, биологичният смисъл на техния живот да не доминира над религиозното значение на ритуала. Докато в църковната мистика първообразът на hieros gamos се издига до светая-светих и само от време на време, като например при Mechthild von Magdeburg39, се приближава по-ясно до физиката, поне според усещанията, той въпреки всичко остава жив навсякъде и е обект на особени психически предубеждения. Символните рисунки на Opicinus de Canistris4" в това отношение ни дават интересна представа за начина, по който този праобраз е служел като инструмент за обединяване на противоположностите дори и в патологично състояние. Обратно на това, в херметичната философия, господстваща през средновековието, това coniunctio се извършва напълно в сферата на физиката, чрез абстрактната по същество теория за -coniugium Solis et Lunae"**, която обаче въпреки всичко дава на образната фантазия достатъчно храна за антропоморфни представи.