Книгата е издадена с конкурс на Националния център за книгата С. G. Jung Die Archetypen und das kollektive Unbewusste

Така и анимата, и самият живот са безсмислени, докато не предлагат обяснение. А те притежават природа, която може да бъде тълкувана, защото всеки хаос съдържа един космос, всяко безредие - някакъв скрит ред, случайността - установен закон, защото всичко, което действа, се основава на своята противоположност. За да разбере това, човек се нуждае от аналитично виждане, което изведнъж да сведе всичко до антиномични заключения. Веднъж хванал се за анимата, неговото хаотично непостоянство ще му даде основание да подозира наличие на скрит ред, да съзира някакъв план, смисъл, цел отвъд и над нейната природа и дори - ние сме изкушени да кажем това - да -постулира" подобно нещо, макар и да не съответства на истината. Защото в действителност ние нямаме на свое разположение силата на обективната рефлексия, нито пък философията или която и да е наука ни помагат, а традиционното учение на религията прави това само до известна степен. Ние сме въвлечени в един безцелен свят, а оценяващият интелект с неговите категории се оказва безсилен. Човешкото тълкуване не успява, защото възниква бурна житейска ситуация, която отказва да се съобрази с някое от традиционните значения, които й се приписват. Това е момент на колапс. Ние слизаме до максималната дълбочина - Апулей нарича това -ad instar voluntariae mortis'"".

Това е капитулация на нашите собствени сили, не изкуствено желана, а наложена ни от природата, не доброволно подчинява-не и принизяване, представено в морална дреха, а покорно и недвусмислено поражение, съпътствано от панически страх от деморализиране. Само когато всички опори и патерици са строшени и нищо не предлага даже и най-слабата надежда за сигурност, за нас става възможно да доловим един архетип, който дотогава е лежал скрит зад пълната със значение безсмислица, разигравана от анимата. Това е архетипът на значението също както анимата е архетип на самия живот.

На нас винаги ни изглежда, че значението - сравнено с живота - е по-новото явление, защото приемаме с известно основание, че го извличаме сами, и защото вярваме също без всякакво съмнение, че големият свят може да съществува, без да бъде обяснявай. Но как определяме значението? От кой източник в последния анализ извличаме значението? Формите, които използваме за определяне на значението, са исторически категории, които идват от мъглявото минало - факт, който не вземаме достатъчно предвид. Интерпретациите използват определени лингвистични матрици, които сами по себе си произлизат от примордиални образи. От която и страна да подходим към този въпрос, ние се сблъскваме с историята на езика, с образи и мотиви, които водят право назад към примитивния свят на чудеса.

Да вземем за пример думата -идея". Тя идва от понятието е1бо<; на Платон, а вечните идеи са примордиални образи, складирани в ev UJCegcruQavtcp тояср (в едно свръхнебесно място) като вечни, трасцендентни форми. Окото на^пророка ги възприема като -imagines et lares"* или като образи в сънищата и предсказващите видения. Или нека вземем понятието за енергия, което представлява интерпретация на физични явления. В древни времена това е тайният огън на алхимиците, или флогис-тонът, или топлинната сила, вложена в материята, като -първичната топлина" на стоиците, или Хераклитовият XVQ del?6Jov (вечно жив огън), който се доближава до примитивното схващане за всепроникващата жизнена сила, една способност за растеж и магично лечение, наречена тапа.

Няма да давам повече примери. Достатъчно е да знаем, че не съществува важна идея или схващане, които да нямат исторически предшественици. Всички те се основават на примордиални архетипни форми, чиято конкретност датира още от времето, когато съзнанието не е мислело, а само възприемало. -Мислите"

* Фантазии и духове (фр.). - Б. пр.

са били обекти на вътрешно възприятие, не като мисли в точния смисъл на думата, а като външни явления - видени или чути, така да се каже. Мисълта е била преди всичко откровение, не измислено, а наложено, или убеждение, приемано поради неговата непосредственост и актуалност. Мисленето от този тип предшества примитивното съзнание на Аза, където съзнанието е повече негов обект, отколкото субект. Но ние самите още не сме достигнали последния връх на съзнанието, така че също имаме едно предекзистентно мислене, за което не се досещаме, докато намира опора в традиционните символи - или, ако използваме езика на сънищата, докато бащата или кралят не е умрял.

Аз няма да ви давам пример за това, как несъзнаваното -мисли" и лавира пътя за решенията. Ето случая на млад студент по теология, когото не познавам лично. Той бил много притеснен поради религиозните си вярвания и по това време сънувал следния сън42:

Той стои до елегантен възрастен човек, облечен в черно. Знае, че това е белият магьосник. Тази личност току-що дълго му е говорила, но сънуващият вече не си спомня за какво. Той е запомнил само последните думи: -Изатова ние се нуждаем от помощта на черния магьосник." В този момент вратата се отваря и влиза друг възрастен човек, приличащ на първия, само че облечен в бяло. Той казва на белия магьосник: -Имам нужда от вашия съвет", но хвърля бегъл въпросителен поглед към сънуващия, на който поглед белият магьосник отговаря: -Можете да говорите свободно, той не е посветен." Тогава черният магьосник разказва своята история. Той дошъл от една далечна страна, в която се случило нещо необикновено. Страната била управлявана от възрастен цар, който усещал, че смъртта му приближава. Той - царят - си търсел гроб. В тази страна имало много гробове от древни времена и царят си избрал най-хубавия. Според легендата в него била заровена девойка. Царят заповядал да се отвори гробът, за да бъде подготвен. Но когато извадили от гроба костите на дневна светлина, те оживели и се превърнали в черен кон, който изведнъж побягнал към пустинята и изчезнал. Черният магьосник чул за тази история и веднага предприел преследване на коня. След многодневно скитане все по следите на коня той стигнал пустинята и преминал от другата страна, където отново започвала растителност. Там той видял коня да пасе и намерил нещо, за

42 Аз вече използвах този сън във Фсноменология на духа в приказките [пар. 398 на това издание] и в Psychologic und Erziehung [Paragr. 208] като пример за -голям" сън без повече коментар.

което се нуждаел от съвета на белия магьосник, а именно изгубените ключове на рая и не знаел какво да прави с тях. В този вълнуващ момент сънуващият се събудил.

В светлината на нашите предишни разсъждения не е трудно да се разгадае значението на съня: старият цар е господстващият символ, който иска да се оттегли във вечен покой, и то на същото място, където лежат заровени подобни -доминанти". Неговият избор се проваля на гроба на анимата, която се намира в смъртния транс на една Спяща красавица, докато царят е жив - т. е. докато някакъв валиден принцип (крал или първенец) регулира и изразява живота. Но когато царят стига до своя край4-1, тя отново оживява и се превръща в черен кон, който според Платон е израз на необуздаността на страстите. Всеки, който следва този кон, стига до пустинята, до една дива страна, далеч от хората - образ на духовно и морално уединение. Но там лежат ключовете на рая.

Какво е рай? Очевидно Градината на Едем със своето двули-ко дърво на живота и познанието и със своите четири потока. В християнски вариант той е и небесният град от Откровението, който подобно на Градината на Едем се възприема като мандала. Но мандалата е символ на индивидуацията. И така черният магьосник намира ключовете за разрешаване на религиозните проблеми на сънуващия, ключовете, които откриват пътя към индивидуацията. Контрастът между пустинята и рая изразява уединението в противоположност на индивидуацията или себе-постигането.

Тази част на съня е забележителна парафраза от проповедите на Христос44, в които пътят към небесното царство е посочван от животни и където намираме поучението: -Следователно опознайте себе си, защото вие сте градът, а градът е царството." Това е също парафраза на змията от рая, която убеждава нашите първи родители да прегрешат и която накрая довежда до спасението на човечеството чрез Божия Син. Както знаем, причинната връзка довежда до офитичната идентификация на змията със Soter (Спасителя). Черният кон и черният магьосник са наполовина елементи на злото, чиято относителност спрямо доброто е загатната в размяната на дрехите. Всъщност двамата магьосници са два аспекта на мъдрия стар човек, на висшия господар и учител, на архетипа на духа, който символизира предсъществуващия смисъл, скрит в хаоса на живота. Той е

43 Вж. мотива за -стария цар" в алхимията [Psychologic und Alchemic, Paragr. 491 ff.].

44 [Вж. също James, Apocryphal New Testament, p. 25 ff.]

баща на душата, която въпреки това по някакъв странен начин е също и негова Дева майка, поради което той е наречен от алхимиците -първи син на майката". Черният магьосник и черният кон олицетворяват слизането в мрака на сънищата, отбелязано по-горе.

Какъв непоносимо труден урок за един млад студент по теология! За щастие той изобщо не се е досетил, че в съня му е говорил бащата на всички пророци, полагайки почти в ръцете му една велика тайна. Човек се учудва на неадекватността на подобни видения. Защо е нужно подобно разточителство? Но трябва да призная, че ние не знаем как този сън е повлиял на студента по-нататък, и трябва да подчертая, че поне за мен сънят е можел да каже много. Не е трябвало да се допуска сънят да бъде изгубен, независимо че е бил неразбираем за сънуващия.

Духовният учител от този сън очевидно се опитва да му покаже как доброто и злото действат заедно, вероятно като един отговор на все още неразрешения морален конфликт в християнската душа. С тази особена релативизация на противоположностите ние се приближаваме до идеите на Изтока, до -nirdvandva" на индуистката философия, до освобождаването от противоположностите, посочено като възможно разрешение на конфликта чрез примиряване. Колко опасно препълнена със значение е тази относителност на доброто и злото в източните религии, може да се види от индийския афористичен въпрос: -На кого му трябва повече време, за да достигне съвършенството: на човека, който обича Бога, или на онзи, който го мрази?" А отговорът е: -На този, който обича Бога, са му нужни седем прераждания, за да достигне съвършенство, а на онзи, който мрази Бога, само три, защото, който мрази Бога, ще мисли за него повече от онзи, който го обича." Освобождаването от противоположностите предполага тяхната функционална равностойност, което обижда нашите християнски чувства. Независимо от това, както показва нашият сън, балансираното взаимодействие на моралните противоположности е естествена истина, която се признава също така естествено и от Изтока. Най-чистият пример за това може да се намери в даоистката философия. В християнската традиция също има различни изказвания, които се приближават до тази позиция. Трябва само да ви припомня притчата за несправедливия стопанин.

В този смисъл нашият сън в никакъв случай не е уникален, защото склонността да релативизира противоположностите е забележителна особеност на несъзнаваното. Трябва веднага да прибавя обаче, че това е вярно само в случаите на прекомерна морална чувствителност, в други случаи несъзнаваното може да

42

отстоява също толкова твърдо непримиримостта на противоположностите. Като правило позицията на несъзнаваното е относителна спрямо съзнаваната нагласа. Ние вероятно можем да кажем, че нашият сън предполага специфичните вярвания и съмнения на едно теологично съзнание с протестантска убеденост. Това ограничава изложеното в съня до една определена група проблеми. Но дори и с подобно омаловажаване на неговата валидност сънят ясно показва превъзходството на своята позиция. Той достатъчно съответно изразява своя смисъл чрез мнението и гласа на мъдрия магьосник, който директно напомня фигурата на лечителя в примитивното общество. Също като анимата той е един безсмъртен живот със светлината на смисъла. Той е просветителят, майсторът и учителят, един психо-помп, чиято персонификация дори Ницше, този рушител на традициите, не може да избегне - защото той обяви неговото прераждане в Заратустра, величествения дух на една почти Омирова епоха, и го направи носител и говорител на собственото си -Дионисиево" просветление и екстаз. За него Бог беше мъртъв, но движещият демон на мъдростта стана като че ли негов телесен двойник. Той самият казва:

За Ницше Заратустра е нещо повече от поетическа фигура, той е спонтанна изповед, завещание. Ницше също изгубва своя път в мрака на един живот, който обръща гръб на Бога на християнството, ето защо при него идва откровението, просветителят, говорещият извор на неговата душа. Това е източникът на йератическия език па -Заратустра", защото такъв е типът на този архетип.

Съвременният човек при преживяване на този архетип започва да разбира тази най-стара форма на мислене като някаква автономна активност, чийто обект е той. Хермес Трисмегист или Тот, Орфей, Poimandres (пастирят на хората) и близкият до него Poimen на Хермас46 са други форми на същото преживяване. Ако името -Луцифер" не беше свързано с предубеждения, щеше да е много подходящо за този архетип. Но аз съм доволен, че мога да го нарека архетип на мъдрия стар човек или на значението. Като всички архетипове той има позитивен и нега-

4i [-Sils-Maria" в: Lieder des Prinzen Vogelfrei, p. 360.] 46 Reitzenstein тълкува Hirt des Hermas като конкурентно християнско писание на Poimandres.

тивен аспект, но аз няма да се спирам на юва тук. Читателят ще намери подробно изложение на тези две страни на мъдрия стар човек във -Фсноменология на духа в приказките1'".

Разгледаните три архстипа - сянката, анимата и мъдрият стар човек - могат да се преживеят непосредствено в персонифицирана форма. Опитах се да покажа общите психологически условия, при които възниква подобно преживяване. Но приведох само абстрактни обобщения. Наистина би трябвало да се направи известно описание на процеса, както се проявява той в непосредственото преживяване. По време на този процес архе-типовете се появяват като действащи личности в сънищата и фантазиите. Но самият процес включва друг клас архетипове, които могат да се нарекат архетипове на трансформацията. Те не са личности, а типични ситуации, пътища и начини, кои ю символизират вида на въпросната трансформация. Също като личностите тези архетипове са истински и неподправени символи, които не могат да се обяснят изчерпателно нито като огцдеТа (знаци), нито като алегории. Те са истински символи именно защото са двойствени, пълни с полуясни значения и в крайна сметка неизчерпаеми. Основните принципи, ag^cti, на несъзна-ваното не могат да бъдат описани поради богатството на техните отношения, макар че сами по себе си те са познаваеми. Проницателният интелект естествено се опитва да установи тяхната уникална значимост и по този начин изпуска същественото. Защото това, което може да установим като нещо съвместимо с тяхната природа, е тяхното множествено значение, тяхното почти неограничено богатство на отношения, което прави невъзможна еднопосочната формулировка. Освен това те по принцип са парадоксални, също както за алхимиците духът се възприема като -senex et iuvenis simul"48.

Ако човек иска да си създаде представа за символния процес, серията от обрати, срещани в алхимията, са добър пример, макар че символите, които те съдържат, са в по-голямата си част традиционни независимо от техния неясен произход и смисъл. Един отличен пример от Изтока е тантричната чакра система49 или мистичната нервна система на китайските йоги50. Изглежда също, че наборът от картини в картите на Таро произлизат от архетиповете на трансформацията, схващане, което за мен беше потвърдено в твърде информативната лекция
47 Вж. студия VIII в това издание. 4* [Старец и юноша в едно.]

49 Avalon [Hg.], The Serpent Power.

50 Rousselle, Seeli.iche Fiihrung im lebenden Taoismus.

44

на професор Bernoulli51.

Нещата, които се проявяват ярко в лудостта, остават скрити при неврозата, но продължават да влияят със същата сила върху съзнанието. Следователно, когато анализата проникне в пред-

" Bernoulli, Zur Symbolik geometrischer Figuren und Zahlen. 52 Denkwiirdigkeiten eines Nervenkranken.

*No' Analytische Beobachtungen iiber Phantasien eines Schizophrenen. 54 Custance, Wisdom, Madness and Folly.

L

поставката на съзнаваните явления, тя открива същите архетип-ни фигури, които активират налудностите при психотично болните. И най-сетне, съществува голям брой литературни и исторически доказателства, че при тези архетипове ние имаме работа с нормални форми на фантазия, които се срещат навсякъде, а не с чудовищните продукти на лудостта. Патологичният елемент не се съдържа в тези идеи, а в дисоциацията на съзнанието, което повече не може да контролира несъзнаваното. Следователно във всички случаи на дисоциация е необходимо несъзнаваното да бъде интегрирано в съзнанието. Това е един синтетичен процес, който аз нарекох -процес на индивидуация".

Тъй като архетиповете като всички нуминозни съдържания са относително автономни, те не могат да бъдат интегрирани с прости рационални средства, а изискват определена диалекти-ческа процедура, реално контактуване с тях, често провеждано от болния под формата на диалог, така че, без да знае, той използва алхимичната дефиниция на медитацията: -интимно

46

събеседване със собствения добър ангел"55. Обикновено процесът протича драматично, с много колебания нагоре и надолу. Той се изразява или се придружава от символи на съня, свързани с -representations collectives", които под формата на митологични мотиви са изобразили психичните процеси на трансформация още от най-древни времена56.

55 Rulandus, Lexicon alchemiae, s. v. meditatio.

" Насочвам към моите схващания в: Symbole der Wandlung.

57 Л ion. Untersuchungen zur Symbolgeschichte. [На бълг. - Еон, ЕА, Плевен, 1995. - Б. пр.]

58 Psychologic und Alchemic.

47

II

ЗА КОЛЕКТИВНО

НЕСЪЗНАВАНО

[Първоначално това е доклад, изнесен под заглавието -The Consept of the Collective Unconscious" в Abernethian Society към болницата -Св. Вартоломей", London, 19. Х. 1936. Публикуван ъ Journal на болницата, XLIV (London, 1936/ 37), pp. 46-49 и 64-66. Тук за първи път в немски превод.]

ПОНЯТИЕТО

ЗА КОЛЕКТИВНО

НЕСЪЗНАВАНО

Може би никое от моите понятия не се е натъквало на такова голямо неразбиране, както концепцията за колективното несъзнавано. В тази си работа ще се опитам: а) да дефинирам понятието; б) да представя значението му за психологията; в) да обясня метода за доказването му и г) да дам няколко примера.

а) Определение

Колективното несъзнавано е част от психиката, която може да бъде негативно разграничена от личното несъзнавано по това, че не дължи съществуването си на личен опит и следователно не е лично завоевание. Докато личното несъзнавано в съществената си част се състои от съдържания, които в определено време са били съзнавани, но въпреки това са изчезнали от съзнанието, като са били забравени или изтласкани, съдържанията на колективното несъзнавано никога не са били в съзнанието и следователно никога не са били придобити индивидуално, а дължат съществуването си изключително на наследствеността.