Книгата е издадена с конкурс на Националния център за книгата С. G. Jung Die Archetypen und das kollektive Unbewusste



страница4/37
Дата25.07.2016
Размер5.03 Mb.
#5553
ТипКнига
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   37

Понятието архетип, което представлява неизбежен корелат на концепцията за колективното несъзнавано, указва наличието на определени форми в психиката, които присъстват или са разпространени навсякъде. Изследването на митовете ги нарича -мотиви", в психологията на примитивите на Levy-Bruhl те съответстват на неговия термин -representations collectives", а в областта на сравнителното религиознание те бяха дефинирани от Hubert и Mauss като -категории на въображението". Преди доста време Adolf Bastian ги обозначи като -елементарни" или -първични мисли". От тези указания би трябвало да стане достатъчно ясно, че моето понятие за архетипа - буквално: една предекзистентна форма - не е само мое понятие, а е било признато и назовано от други области на науката.

И тъй, моята теза е следната. За разлика от личностното естество на съзнаваната психика, има и втора психична система с колективен, неличностен характер наред с нашето съзнание,

която от своя страна е с подчертана личностна природа и която ние смятаме за единствената емпирично познаваема страна на психиката дори и ако прибавяме личното несъзнавано като придатък. Колективното несъзнавано не се развива индивидуално, а бива унаследявано. То се състои от предекзистентни форми, архетипо-ве, които едва вторично могат да бъдат осъзнати и придават строго определена форма на съдържанията на съзнанието.

б) Значение на колективното несъзнавано за психологията

Нашата медицинска психология, израсла от професионалната практика, акцентира върху личностното естество на психиката. Имам предвид, на първо място, възгледите на Фройд и Адлер. Това е една психология на личността, а нейните етиологични или каузални фактори се разглеждат почти изцяло като личностни по своята природа. И все пак самата тази психология се опира на някои общи биологични фактори, например на сексуалния инстинкт или на стремежа към себеутвърждаване, но в никакъв случай не само на особености на личността. Тя е принудена да прави това дотолкова, доколкото има претенции да бъде обясняваща наука. Никой от тези възгледи не оспорва инстинктите, които са общи при животните и човека, нито тяхното влияние върху психологията на личността. Все пак инстинктите са не-личностни, всеобщо разпространени и наследствени фактори с мотивиращ характер, които често са толкова отдалечени от границата на съзнанието, че съвременната психология се вижда изправена пред задачата да помогне на пациента за тяхното осъзнаване. Освен това по своята същност инстинктите не са неясни и неопределени, а са движещи сили със специфична форма, които преследват присъщите си цели далеч преди всякакво осъзнаване и независимо от каквато и да било степен на осъзнатост. Поради това те представляват съвсем точни аналози на архетиповете, толкова точни наистина, че имаме основание да предположим, че архетиповете са несъзнавани образи на самите инстинкти; с други думи, те представят основния модел на инстинктивното поведение.

Затова хипотезата за съществуването на колективно несъзнавано е точно толкова смела, колкото и предположението, че има инстинкти. Безспорно може да се признае, че активността на човека до голяма степен се влияе от инстинкти независимо от рационалните мотиви на здравия разум. И когато се твърди, че нашата фантазия, възприятията и мисленето ни са повлияни по същия начин от вродени и налични у всеки един принципи на формата, на мен ми се струва, че нормалното разбиране би

52

могло да открие в тази представа точно толкова много или точно толкова малко мистика, колкото в теорията за инстинктите. Въпреки че към моята концепция често се отправя упрекът в мистицизъм, трябва дебело да подчертая, че понятието за колективно несъзнавано не е нещо умозрително, нито философско, а емпири-чески доказуем факт. Просто въпросът е има ли такива универсални форми или не? Ако ги има, тогава в психиката съществува такава област, която можем да наречем колективно несъзнавано. Диагностиката на колективното несъзнавано невинаги е проста задача. Не е достатъчно да се изтъкне често очевидно архетипната природа на продуктите на несъзнаваното, защото тя би могла да се отдаде също така и на възпитанието, и на придобитото чрез езика. Криптомнезия* също би трябвало да се изключи, което в много случаи е почти невъзможно. Въпреки тези трудности остават достатъчно индивидуални случаи, които показват - извън всякакво съмнение - автохтонно възродили се митологични мотиви. Ако изобщо съществува такова несъзнавано, психологическото обяснение трябва да ни запознае с него и да подложи на по-остра критика някои привидно лични етиологии.



Това, което имам предвид, може би ще обясня най-добре с един конкретен пример. Предполагам, че сте чели дискусията на Фройд за едно платно на Леонардо да Винчи1 - -Свети Анна и Мария и детето Христос". Фройд обяснява забележителната картина с факта, че самият Леонардо е имал две майки. Тази каузалност е лична. Не искаме да се спираме на факта, че такива картини са всичко друго, но не и уникални, нито пък на малката неточност, че св. Анна всъщност е бабата на Христос, а искаме да обърнем внимание, че с привидно личностната психология е преплетен един неличностен мотив, който добре познаваме от другаде. Това е мотивът за двете майки - архетип, който се среща в най-разнообразни варианти в областта на митологията и религията и образува основата на многобройни representations collectives. Бих могъл да спомена например мотива за двойствения произход, т. е. произхода от родители хора и родители богове, както е при Херакъл, който бил осиновен от Хера поради незнание и се сдобил с безсмъртие. Онова, което в Гърция е мит, в Египет е дори ритуал. Там фараонът по природа е същество както с човешка, така и с божествена природа. В залите на рождеството на египетските храмове по стените е изобразено второто, божественото зачеване на фараона и раждането му -той е -роден два пъти". Това е една представа, която изобразява

* Скрит спомен (от гр.). - Б. пр.

' Einc Kindheitserinnerung des Leonardo da Vinci, IV.

основата на всички мистерии около прераждането, включително и онези на християнството. Самият Христос е роден два пъти: чрез кръщението в Йордан той получава новорождението си от водата и от Духа. Логично е, че в римската литургия басейнът за кръщаване се наричал -uterus ecclesiae"*, а както може да се прочете в Римския служебник, той и днес все още се нарича така при осветяването на водата за кръщаване в sabbatum sanctum, съботата преди Великден. Както и да е, ранните гнос-тици са си представяли Духа,, който се появява в образа на гъжьб, като София, Sapientia, Мъдрост и като майката на Хрис-ЗФ&г Въз"основа на тези мотиви за двойното родителство днес децата вместо добри и лоши орисници, които извършват -вълшебно осиновяване" с благословия или проклятие, получават кръстници, -Gotti" и -Gotte" (швейцарски немски), -godfather" и -godmother" (английски).

Представата за второ раждане е широко разпространена във времето и в пространството. В зората на медицината то се среща като вълшебно средство за изцеление, в много религии е мистично преживяване; то е главната идея на средновековната натурфилософия и, last not least**, инфантилна фантазия на много малки и -възрастни" деца, които смятат, че техните родители не са истинските им, а са само осиновители, на които те са били предадени. Бенвенуто Челини например също е имал такава представа, както пише в автобиографията2 си.

Значи е напълно изключено всички хора, които вярват в двойствения произход, в действителност да имат винаги две майки или - обратното - малкото, които имат съдба като Леопардовата, да са заразили останалата част от човечеството със своя комплекс. Факт е, че нямаме друг изход, освен да приемем, че универсалното наличие на фантазията за двойното раждане и наред с нея фантазният образ на двете майки отговарят на една срещана навсякъде човешка потребност, отразена в тази тема. Ако Леонардо да Винчи наистина е изобразил двете си майки в образите на св. Анна и св. Мария - в което аз се съмнявам, - тогава той все пак е дал израз на нещо, в което са вярвали милиони хора преди и след него. Също така символът на лешояда, който Фройд разглежда в споменатото съчинение, прави този възглед само още по-убедителен. Той с право цитира като източник на символа JHieroglyphica" на Horapollo3 - една

* Утроба на църквата (лат.). - Б. пр.

** Последно по място, но не по значение (англ.). - Б. пр. 2 [Leben des Benvenuto Cellini, преведено и издадено от Гьоте. ' [I, 11, р. 32. - Freud, 1. с., И, р. 24 ff.]

54

твърде разпространена навремето си книга. В нея можем да прочетем, че лешоядите били само женски и символизирали майката; те зачевали от вятъра (на гръцки pneuma). Тази дума, -pneuma", получила значението -дух" предимно под влиянието на християнството. Даже и в разказа за чудото на Петдесетница -pneuma" все още има и двете значения на вятър и на дух. Според мен този факт безспорно ни насочва към Мария, която според своята същност като дева е заченала от -пневмата", т. е. като лешояд. Наред с това според Horapollo лешоядът е символ и на Атина, която произлязла направо от челото на върховния бог, била девица и познавала очевидно само духовното майчинство. Всичко това ясно визира Мария и мотива за прераждането. Няма и следа от някакво доказателство, че Леонардо би могъл да има нещо друго предвид с тази картина. Ако е правилно да приемем, че той самият се идентифицира с детето Христос, по всяка вероятност е изобразил двойното мистично майчинство, но все пак в никакъв случай не и своята лична история. А какво да кажем за всички други художници, рисували същия мотив? Нали те всичките със сигурност не са имали по две майки?



Нека пренесем Леонардовия случай в областта на неврозите, да приемем, че става дума за пациент с майчин комплекс и че той страда от заблудата, че причината за неговата невроза е в това, че наистина е имал две майки. Личното тълкуване би могло да признае, че той има право, и все пак в действителност това би било съвсем невярно. Защото по принцип причината за неговата невроза би била в събуждането на архетипа на двете майки абсолютно независимо от това, дали е имал една или две майки; понеже, както видяхме, този архетип функционира индивидуално и исторически без каквато и да било връзка с относително редкия случай да имаш две майки.

Разбира се, примамливо е да предпоставим една толкова проста и лична причина, но въпреки това хипотезата е не само неточна, а и принципно погрешна. Трудно е, естествено, да се разбере как така мотивът за две майки - непознат за един лекар с познания само в областта на медицината - би могъл да има до такава степен доминираща сила, че да се отразява на пациента като травматично състояние. Обаче ако вземем предвид изключителните сили, които са скрити в митичните сфери на човека, каузалното значение на архетиповете ще изглежда не чак толкова фантастично. Наистина има доста неврози, показващи отклонения, които се дължат именно на обстоятелството, че душевният живот на пациента е лишен от влиянието на тези движещи сили. Въпреки това чисто личностната психология се опитва с всички възможни средства, редуцирайки всичко до лични при-

55

чини, да отрече съществуването на архетипни мотиви и дори се опитва да ги разруши в личната анализа. Смятам това за доста опасно начинание. Днес естеството на участващите сили може да се прецени по-добре, отколкото преди двадесет години. Не сме ли свидетели точно сега как една цяла, велика нация съживява отново един архаичен символ, та дори и архаични религиозни форми и как тази нова емоция влияе на отделния човек, преобразявайки го и будейки революционния му дух? Човекът от миналото е жив в нас до степен, каквато преди войната не бихме могли дори да си представим, а какво друго в крайна сметка е съдбата на големите народи освен сумиране на психичните промени на индивидите?



Дотолкова, доколкото неврозата наистина е нещо лично, значи корените й са единствено в личните причини, архетиповете не играят абсолютно никаква роля. Ако обаче тя е нещо, свързано с общата несъвместимост или с някакво друго, вредно по някакъв начин, състояние, причиняващо неврози на по-голям брой индивиди, трябва да допуснем наличието на архетипове. Понеже преобладаващият брой неврози не са лична работа, а социални явления, в повечето случаи трябва да приемем присъствието на архетипове: видът архетип, съответстващ на ситуацията, е оживял отново и в резултат на това влизат в действие онези експлозивни и поради това толкова опасни инстинктивни сили, скрити в архетипа, което често е предпоставка за непредвидими последствия. Да, няма нищо по-лошо за човек от това да попадне под властта на архетипа. Ако преди тридесет години някой би се осмелил да предрече, че психологическото развитие ще тръгне по посока на възобновяване на средновековните гонения на евреите, че Европа отново ще потрепери пред римските снопове пръчки с брадва и под бойната крачка на легионите, че римският поздрав пак може да бъде въведен, както преди две хиляди години, и че вместо християнския кръст една древна свастика ще примамва милиони воини към готовност да умрат - бихме заклеймили този човек като шут мистик. А днес? Колкото и потресаващо да изглежда, целият този жесток абсурд е грозна действителност. Личен живот, лични мотиви и причини и лична невроза в днешния свят са почти фикция. Човекът от миналото, живял в един свят на representations collectives, e възкръснал отново за един твърде осезаем и ужасно реален живот и това не е само у неколцина неуравновесени индивиди, а у милиони хора.

Има толкова архетипове, колкото типични ситуации има в живота. Безкрайното повторение е запечатало тези преживявания в конституцията на психиката не във формата на образи,

които биха били изпълнени със съдържание, а, на първо място, почти само като форми без съдържание, които представляват само възможността на един определен тип на мислене и на действие. Ако в живота се случва нещо, съответстващо на някой архетип, той се активизира и се появява един вид принуда, която въпреки разума и волята си пробива път като инстинктивна реакция или пък предизвиква конфликт, който прераства в патология, т. е. в невроза.

в) Метод за доказване

А сега трябва да се обърнем към въпроса, как може да бъде доказано съществуването на архетипове. Понеже архетиповете би трябвало да създават определени духовни форми, трябва да обясним къде и как може да се събере материал, който онагле-дява тези форми. Основният източник е в сънищата, които имат предимството да бъдат независими от волята, спонтанни продукти на несъзнаваната психика и които поради това са чисти, неповлияни от осъзнатите намерения, естествени произведения. Ако разпитате индивида, можете да установите кои мотиви, появили се в сънищата, са му познати. От тези, които са му непознати, естествено трябва да изключим онези, които биха могли да му бъдат познати, за да се върнем към случая Леонардо - нещо от рода на символа на лешояда. Не сме сигурни дали Леонардо е взел този символ от Horapollo, макар това да е било твърде възможно за един образован човек от онова време, защото хората на изкуството при това са се отличавали със значителен запас хуманитарни познания. Ето защо - макар че мотивът с птицата е един архетип par excellence - неговото наличие във фантазията на Леонардо не би доказало нищо; по тази причина трябва да търсим мотиви, които просто не би могло да бъдат известни на сънуващия и въпреки това се държат в съня му по този функционален начин, познат ни от действието на архетиповете, описано в историческите източници.

Друг източник на материала, от който се нуждаем, е тъй нареченото активно въображение. Под това разбирам онези серии от фантазии образи, които произвежда осъзнатата концентрация. От опит знам, че честотата и интензивността на сънищата се увеличава от наличието на непонятни и несъзнава-ни фантазии и че когато тези фантазии биват доведени до съзнанието, сънищата променят характера си, стават по-бегли и по-редки. От това направих заключението, че сънищата често съдържат фантазии с тенденция към осъзнаване - източници на сънищата често са потиснати инстинкти, които имат естест-

вената склонност да влияят върху осъзнатия разум. В случаи от този род поръчваме на пациента да наблюдава всеки един детайл от своята фантазия, който му се струва важен, в неговия тъй наречен контекст, т. е. във връзка със съответния асоциативен материал, сред който се намира, докато го разбере. Това не е въпрос на свободна асоциация, както препоръчва Фройд за целите на анализата на сънищата, а става дума за обработка на фантазията чрез наблюдение на по-обемен фантазиен материал, какъвто е естествено да се прибавя към фрагмента.

Тук не му е мястото да се впускам в технически разяснения на метода. Бихме могли да се задоволим с това, че изведената на бял свят фантазна серия облекчава несъзнаваното и представя богат на архетипни форми материал. Разбира се, този метод може да бъде прилаган само в определени, внимателно подбрани случаи. Той не е съвсем безопасен, понеже би могъл да отведе пациента твърде далеч от действителността. Във всеки случай тук е уместно едно предупреждение: методът да не се прилага необмислено.

Накрая, но не на последно място, като интересен източник на архетипен материал имаме на разположение налудните идеи на душевноболните, фантазмите в състояние на транс и сънищата от ранното детство (от третата до петата година). Такъв материал може да се намери колкото искате, обаче той е без стойност, ако не успеете да откриете убедителни исторически паралели. Естествено не е достатъчно да свържете един сън за змия с появата на змията в митовете, защото кой би могъл да гарантира, че функционалното значение на змията в съня е същото като това в митологичната рамка? И поради това, за да се направи подходящ паралел, е необходимо да се познава функционалното значение на един индивидуален символ и после да се открие дали паралелният на пръв поглед митологичен символ принадлежи към същия вид обстоятелства и следователно има същото функционално значение. Събирането на такива факти е не само предмет на продължително и трудоемко изследване, а и един неблагодарен за демонстриране обект. Понеже символите не бива да се откъсват от техния контекст, трябва да се изложат изчерпателни данни за личността и факти от науката за символите, едно нещо, което е невъзможно в рамките на един-единствен доклад. Опитвал съм това няколко пъти, излагайки се на опасността да приспя половината от слушателите си.

г) Един пример

Ще избера като пример един случай от практиката, който ще използвам пак, въпреки че е публикуван, понеже неговата краткост го прави особено подходящ за илюстрация. Освен това мога да включа още няколко забележки, които бяха пропуснати в по-раншната публикация4.

През 1906 г. се сблъсках със забележителна фантазия на интерниран от много години параноик. От младостта си пациентът страдал от неизлечима шизофрения. Той посещавал основни училища и бил чиновник в една канцелария. Нямал никакви особени дарби, а аз самият тогава още нищо не знаех от митологията или археологията, тъй че ситуацията в никакъв случай не беше подозрителна. Един ден го заварих, както си стои на прозореца, да движи глава насам-натам и да примижава на слънце. Той ме помоли да направя същото и ми обеща, че ще видя нещо много интересно. Когато го попитах какво вижда, той се изненада, че аз самият нищо не мога да видя, и каза: -Вие все пак виждате пениса на Слънцето - когато движа главата си насам-натам, той също се движи и това е причината за възникването на вятъра." Аз, разбира се, изобщо не разбрах странната идея, обаче я записах в един бележник. Около пет години по-късно, по времето, когато изучавах задълбочено митологията, открих една книга от Albrecht Dieterich - известния филолог, която хвърли светлина върху онази фантазия. Този труд, излязъл през 1910 г., анализира един гръцки папирус от Националната библиотека в Париж. Dieterich смяташе, че в една част от текста е открил митрическа литургия. Текстът безспорно е религиозно указание за провеждането на определени призовавания, в които се споменава Митра. Писанието е от Александрийската школа за мистици и по значение съвпада с Corpus Hermeticum. В текста на Dieterich четем следните указания:

-Поеми си дъх от лъчите, вдишвайки три пъти, колкото можеш no-силно, и ще се видиш издигнат и крачещ към ада, така че ше си помислиш, че си в средата на въздушна област... пътят на видимите богове ще се появи чрез слънцето - Бога, моя баща; по съшия начин ще стане видима и тъй наречената тръба, източникът на действащия вятър. Защото ще видиш, че от слънчевия диск виси тръба: и то към областите на запад, безкрайна, като източен вятър; когато другият вятър трябва да духа в източните области, по подобен начин ще видиш обръщането (придвижването) на лицето към тях"5.

4 Symbols der Wandlung [Paragr. 149 ff. и 223 и Die Struktur der Seele, Paragr. 317].

s Eine Mithrasliturgie, pp. 6/7. [Както Юнг научава по-късно, изданието от 1910 г. е второ. Книгата е излязла през 1903 г. Между другото, пациентът е бил хоспитализиран няколко години преди 1903 г.]

Текстът показва намерението на автора да накара читателя сам да преживее това видение, което е имал пишещият или в което той поне вярва. Читателят трябва да бъде въведен във вътрешното преживяване на автора или, което е по-вероятно, в една от онези съществуващи тогава мистични общности, за които свидетелства Philo ludaeus като съвременник: защото призоваваният тук огнен и слънчев бог е фигура, историческите паралели за която могат да бъдат доказани например в тясна връзка с образа на Христос от Откровението. Поради това става дума за колективна представа, каквито са описаните ритуални действия, като имитирането на животински гласове и т. н. По този начин това видение се поставя в религиозен контекст от недвусмислено екстатично естество и описва нещо като посвещение в мистичното преживяване на Бога.

Нашият пациент беше около десет години по-възрастен от мен. Той беше с мания за величие - а именно Бог и Христос в едно. Неговото отношение към мен бе благосклонно - обичаше ме като единствения човек, проявяващ изобщо някакъв интерес към неговите странни представи. Налудните му идеи бяха предимно от религиозен характер и когато ме подкани да замижа на слънцето като него и да клатя главата си насам-натам, той явно имаше намерението да ме направи -съучастник" във видението си. Играеше ролята на мистичния мъдрец, а аз му бях ученик. Той дори беше самият Бог на Слънцето, като с клатенето на главата си създаваше вятър. Ритуалното превръщане в бог е засвидетелствано от Апулей в мистериите на Изида, и то във формата на апотеоз на Слънцето. Значението на действащия вятър по всяка вероятност е това на оплождащия дух (пневмата е вятър), който нахлува от Бога на Слънцето в душата и я опложда. Връзката между Слънцето и вятъра се среща често в древната символика.

Сега трябва да се даде доказателството, че при двата отделни случая не става дума само за съвпадение. Затова трябва да покажем, че представата за една тръба на вятъра, свързана с Бог или със Слънцето, има колективно съществуване независимо от тези два разказа или, казано по друг начин, че се среща и в други епохи и на други места. Някои средновековни платна представят Благовещението с едно подобно на тръба приспособление, което стига от Божия трон до тялото на Мария. По него се спускат или гълъбът, или детето Христос. Гълъбът е оплодите-лят, Светият Дух - вятър.

Напълно се изключва възможността пациентът да е знаел нещо за папирус, който бива публикуван четири години по-късно, а е абсолютно невъзможно неговото видение да има

бо

нещо общо със специфичното средновековно изображение на Благовещението дори ако по някаква неведома случайност е виждал репродукция на такава картина. Той е бил обявен за луд в началото на двадесетте си години. Никога не бе пътувал. В нито една от обществените художествени галерии в родния му град Цюрих няма такава картина.



Не споменавам този случай, за да докажа видението на един архетип, а за да ви представя начина на изследване във възможно най-простата форма. Ако имахме само такива случаи, нашите изследвания щяха да бъдат сравнително лесни, но в действителност представянето на доказателствен материал е сложно. Първо, някои символи трябва да се изолират достатъчно недвусмислено, за да бъдат разпознати като типични явления, а не само като случайни неща. Това става чрез изследване на поредица сънища, да кажем - неколкостотин, за типични образи, както и чрез наблюдаване на тяхното развитие в серията. Чрез този метод е възможно да се установят определени континуите-ти и отклонения при един и същ образ. Може да се избере всеки произволен образ, който чрез поведението си в съня или в сънищата поражда впечатлението, че е архетип. Ако материалът, който имате на разположение, е бил добре разгледан и е достатъчно богат, могат да се установят интересни факти за промяната, която е претърпял типът. Не само типът сам по себе си, а и вариантите му могат да бъдат обяснени с доказателства от сравним митологичен материал. Тази методика на изследване съм описал в една публикувана през 1935 г. работа6 и в нея съм представил необходимия материал от случаите.


Каталог: 2010
2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За
2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика
2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където
2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011
2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе
2010 -> 7 клас отговори на теста
2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
2010 -> Код на училище Име на училище


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   37




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница