Книгата е издадена с конкурс на Националния център за книгата С. G. Jung Die Archetypen und das kollektive Unbewusste

" [Колкото повече се изменя, толкова повече си остава същото.] 20 Разбира се, наред с това не бива да пренебрегваме факта, че вероятно има доста по-голям брой видения, които съответстват на догмата. Но те все пак не са спонтанни и автономни проекции в тесния смисъл, а са визуализации на съзнавани съдържания, предизвикани от молитва, авто- и хетеросугестия. В тази насока действат духовните упражнения, както и предписваните от Изтока практики за медитация. При точно изследване на такива визии би трябвало, между другото, да се установи още кое е било истинската визия и доколко преработката в догматичен дух е допринесла за оформяне на видението.

74

Един от най-поучителните примери в тази насока е този за наскоро канонизирания светец Никлаус от Флюе, швейцарски мистик от XV век, за чиито визии имаме разкази на съвременници21. Във виденията, чийто предмет е неговото посвещение, Бог се явява в два образа, а именно веднъж като царствения баща, а другия път - като царствената майка. Тази представа е възможно най-далеч от ортодоксалната, тъй като по това време вече църквата от хиляда години е била отделила женския елемент от Троицата като еретичен. Брат Клаус бил обикновен, неграмотен селянин, който сигурно не е приел друго освен изпробваната църковна догматика и при всички случаи не е бил запознат с гностическото тълкуване на Светия Дух като женски, като майката София22. Тъй нареченото -видение на Троицата" на този мистик същевременно е ясен пример за интензивността на проецираното съдържание. Психологическото състояние на Никлаус е твърде подходящо за такава проекция, понеже неговата съзнателна представа съвпада толкова малко с несъзнаваното съдържание, че то се появява под формата на странно явление. От този факт трябва да направим заключението, че това в никакъв случай не е била традиционната представа за Бога, а -напротив -една -еретична" сцена23, който се изяснява визуално, т. е. получава тълкуване от архетипно естество, което се е събудило отново спонтанно, без предаване отнякъде. Това е архетипът на двойката богове - на сизигията.

Една впечатляваща представа за характерността на визията на сизигията като преживяване можем да намерим в труда на Edward Maitland, който представя биографията на Anna Kingsford.

21 Stockli, Die Visionen des seligen Bruder Klaus, и Blanke, Bruder Klaus van der Flue.

22 Най-своеобразната любовна история от тази най-нова епоха може да се намери в Irenaeus, Adversus omnes haereses, I, 2, 2 ff.

23 Jung, Bruder Klaus.

24 Guillaume написал три Скитания по маниера на Божествена комедия, но независимо от Данте, между 1330 и 1350 г. Той бил игумен на малкия цистерцински манастир на Chalis в Нормандия. Срв. Delacotte, Guillaume de Digulleville... Trois romans-poemes du XIV siecle._ [И още Psychologic und Alchemic, Paragr. 315 ff.]

Там Maitland подробно описва своето преживяване на Бога, което става в едно видение, подобно на онова на брат Клаус. Той казва буквално: -Беше... Бог като владетел, който чрез своята дуалност доказва, че Бог е субстанция, а също и енергия, любов, но и воля, женски, както и мъжки, майка и баща"25.

Тези няколко примера би трябвало да са достатъчни, за да характеризират проекцията като нещо, което се преживява и е независимо от традицията. Не можем да заобиколим и хипотезата, че в несъзнаваното е залегнало едно емоционално напрегнато съдържание и в определен момент то стига до проекция. Съдържанието е сизигийният мотив, който изразява, че с едно мъжко същество винаги е имало и едно съответно женско. Необикновено широкото разпространение и емоционалност на мотива доказват, че става дума за фундаментален и затова важен за практиката факт, независимо дали отделният психотерапевт или психолог разбира къде и по какъв начин този душевен фактор влияе върху специфичната му област на работа. Известно е, че микробите са играли своята опасна роля доста преди да бъдат открити.

Както отбелязахме no-горе, би било логично в сизигията да се предполага родителската двойка. Женската част, значи майката, съответства на анимата. Но понеже по вече споменатите причини осъзнатостта на предмета пречи на неговото проециране, така не ни остава нищо друго, освен да предположим, че родителите същевременно са и най-непознатите сред всички хора. И че съществува един несъзнаван огледален образ на родителската двойка, който не прилича на истинския и дори е съвсем различен от него, точно толкова несъизмерим с него, колкото човек, съпоставен с Бог. Би било мислимо и това, както знаете, вече е казано, че несъзнаваният огледален образ не е нищо друго освен оня придобит в ранното детство, надценявай и после, вследствие на съпътстващия го фантазъм за инцеста, изтласкан образ на бащата и майката. Във всеки случай това становище приема като предпоставка, че този образ някога е бил съзнаван, понеже иначе изобщо не би могъл да бъде -изтласкан". Би трябвало да предпоставим още и това, че самият акт на морално изтласкване е станал несъзнаван, защото иначе актът на изтласкване би се съхранил в съзнанието, а с това най-малкото и споменът за

25 Maitland, Anna Kingsford: Her Life, Letters, Diary and Work I, p. 130. По форма и съдържание видението на Maitland съответства на онова в Poimandres (Scott, Hermetica I, I, p. 114 ff.), където духовната светлина също е обозначена като -мъжко-женска". Не знам дали Maitland е бил запознат с Poimandres, вероятно не.

7б

изтласкващата морална реакция, от чиято структура после лесно би могла да бъде разпозната отново природата на изтласканото. Аз обаче не искам да се спирам на тези съмнения, а бих желал да подчертая, че според всеобщото мнение родителското имаго не възниква в периода на предпубертета или по друго време, когато съзнанието е повече или по-малко развито, а no-скоро в зората на съзнанието, между първата и четвъртата година от живота, т. е. във време, когато съзнанието все още няма истински континуи-тет и затова проявява характер на фрагментарен дисконтинуитет. Крайно необходимата за едно непрекъснато съзнание съотнесе-ност към Аза е едва частично проявена, поради това голяма част от психическия живот протича на онова стъпало в състояние, което не можем да означим по никакъв друг начин освен като относително несъзнавано. Във всеки случай такова състояние би създало у възрастния впечатлението за сомнамбулно, сънно или помрачено състояние. Обаче тези състояния винаги са белязани от една изпълнена с фантазми аперцепция на действителността, както знаем това от наблюдението на малките деца. Фантазиите образи доминират над влиянието на сетивните дразнения и ги оформят в духа на един предшестващ душевен образ.

* Чиста дъска (лат.). - Б. пр.

77

ване на архетиповете .

Спомням си за един случай, който ми се представи като жертва на значителен майчин и кастрационен комплекс, който все още не бил преодолян въпреки направената -психоанализа". Без моя намеса, съвсем самостоятелно човекът бе направил няколко рисунки, които отначало представяха майката като свръхчовешко същество, но после като страдаща фигура с кървави рани и осакатена. Особено очебийно бе, че майката явно бе претърпяла кастрация, защото пред окървавените й гениталии лежаха отрязани мъжки срамни части. Рисунките представляваха едно -climax a maiori ad minus"27: отначало майката е била божествен хермафродит, който после, чрез разочароващото и невъзможното да се отрича повече познаване на действителността, бива лишен от своето андрогинно, платоническо съвършенство и се е превърнал в страдащата фигура на една обикновена стара жена. Значи явно от самото начало, т. е. от най-ранното детство, майката е била асимилирана от архетипната

26 Hubert и Mauss (Melanges d'histoire des religions, preface p. XXIX) наричат тези априорни форми на светоглед -категории", позовавайки се на Кант: -elles existent d'ordinaire plutot sous la forme d'habitudes directrices de la conscience, elles-memes inconscientes" [обикновено съществуват от по-рано под формата на навици, които управляват съзнанието, обаче самите те са несъзнавани]. Авторите предполагат, че първообразите са дадени чрез езика. Това предположение в отделни случаи наистина е вярно, но, общо взето, е оборено от факта, че от психологията на сънищата и от психопатологията на бял свят са извадени доста архетипни образи и взаимовръзки, които не са били дадени посредством историческата употреба на езика.

27 [Слизане от великото към незначителното.]

идея за сизигията или coniunctio на мъжко-женското и затова се е появила като съвършено и свръхчовешко същество28. Именно това качество е винаги свързано с архетипа и е причината да изглежда чужд и несвойствен на съзнанието и ако субектът се отъждестви с него, да предизвика често пъти опустошителна промяна на личността най-вече под формата на мания за величие или за нищожност.

Разочарованието е извършило кастрация на хермафродитна-та майка: това беше тъй нареченият кастрационен комплекс на пациента. Той бе паднал от своя Олимп от детството и вече не беше синът герой на майка богиня. Неговият -ужас от кастрация" бе ужас от действителния живот, който в нито едно отношение не отговаря на изконните очаквания на детето и във всички сфери е лишен от оня митологичен смисъл, за който той все пак си спомня смътно от най-ранното си младенчество. Неговото съществуване бе -обезбожено" - в най-пълния смисъл на думата. А за него това означаваше, въпреки че той не го разбираше, тежка загуба на надежда в живота и на активност. Изглеждаше -кастриран" в собствените си очи, което е разбираемо невротично недоразумение, толкова разбираемо, че дори би могло да се превърне в теория на неврозите.

Понеже опасението, че в хода на живота си можем да загубим онази връзка с инстинктивното, архетипно, априорно ниво на съзнанието, е всеобщо, отдавна е добил популярност ритуалът към двамата кръвни родители на новороденото да се прибавят още двама кръстници, а именно един -godfather" и една -godmother", както се наричат на английски, един -Gotti" и една -Gotte" - на швейцарски немски, на които основно би трябвало да се възложи духовното подпомагане на кръщелника. Те представляват двойката богове, които идват при раждането, въплъ-щавайки мотива на -двойното раждане"29.

Образът на анимата, който в очите на сина е придал на

28 Съответства на двуполовия прачовек в Platon, Symposion, XIV, и изобщо на хермафродитното първообразно същество.

2' -Двойното раждане" е оня познат от героичната митология мотив, според който героят произхожда от родители богове и от човешки родители. Той играе значителна роля в мистериите и религиите като мотив на кръщението или новото раждане. Този мотив е подвел към грешка и Фройд в неговата студия Eine Kindheitserinnerung des Leonardo da Vinci. [На бълг. - Един спомен от детството на Леонардо да Винчи. Български художник, С., 1991 - б. пр.] Без да си дава сметка за това, че Леонардо в никакъв случай не е единственият, който рисува мотива на св. Анна и още двама души, той прави опит да сведе Анна и Мария - бабата и майката, до майката и мащехата на Леонардо,

79

майката свръхчовешкй блясък, постепенно бива отстранен от баналността на всекидневието и така попада в несъзнаваното, без при това да е изгубил по някакъв начин първоначалната си напрегнатост и пълнота на инстинктивността. Оттам той, тъй да се каже, е готов за скок и се проецира при първа възможност именно тогава, когато някое женско същество направи впечатление, разчупващо делничността. Тогава се случва онова, което Гьоте е преживял с г-жа Фон Щайн30 и което се е повторило в образите на Миньон и на Гретхен. В последния случай, както е известно, Гьоте ни е издал още и цялата скрита зад това -метафизика". Психологията на този архетип се проявява в преживяванията от любовния живот на мъжа под формата на безгранично очарование, надценяване и заслепление или като женомразие Във всичките му степени и разновидности, които никак не могат да се обяснят, изхождайки от истинското естество на съответните -обекти", а само чрез пренасяне на майчиния комплекс. Той обаче възниква чрез нормалното само по себе си и разпространено навсякъде асимилиране на майката от предекзистентната, женската част на архетипа на една двойка противоположности -мъжко - женско", а после - чрез едно изключително забавяне на отделянето на първообраза от майката. Всъщност хората не понасят пълната загуба на архетипа. От

м -Защо ни Дари дълбоките погледи". Април, 1776 г. [На r-жа Фон Щайн.]

това произлиза една чудовищна -неловкост в културата"*, където вече не се чувстваме у дома си, понеже липсват -татко" и -мама". Всеки знае как религията се е погрижила предварително за всичко в тази насока. Но за съжаление има твърде много люде, които, без да мислят, постоянно поставят въпроса за истината там, където все пак става дума за въпроса за психологическата потребност. С -разумно" показване на пътя тук не се постига нищо.

В проекциите анимата винаги има женска форма с определени качества. Обаче тази емпирична констатация в никакъв случай не означава, че архетипът сам по себе си е със същата структура. Мъжко-женската сизигия е само една от възможните двойки противоположности, във всеки случай една от най-важните за практиката и затова и най-често срещаната. Тя има многобройни отношения с другите двойки, които не са с така изразено полово различие и затова би било насилие да ги причислим към противоположностите по пол. Тези отношения можем да намерим в многобройни пасажи особено в кундалини-йога31, в гностицизма32 и преди всичко в алхимичната философия33, да не говорим за спонтанните фантазии образи в материалите от неврозите и психозите. Ако претеглим внимателно всички тези данни, може би ще се окаже, че един архетип в спокойно, непроецирано състояние няма точно определена форма, а е само образувание с неопределима форма, което обаче има възможност да се появи в различни форми чрез проециране.

Изглежда, че тази констатация противоречи на понятието -тип". Както ми се струва, не само изглежда, а си е в противоречие. Емпирично наистина става въпрос за -типове", т. в. за определени форми, които поради това могат да бъдат назовани и разграничени. Обаче щом свалим от тези типове тяхната казуистична феноменология и се опитаме да ги изследваме в техните отношения към другите архетипни форми, тогава те се разрастват до достигащи така далече връзки от историята на символите, че стигаме до заключението, че основополагащите психически елементи са с неопределено бляскаща многостран-ност, което далеч превъзхожда способността на човека да си ги представи. Тогава емпирията трябва да се задоволи само с едно

* В оригинала е -Unbehagen in der Kultur", както се нарича съчинението на Фройд, излязло на български език под заглавието Ерос и култура, Евразия - Абагар, 1991 г. - Б. пр.

" Avalon [Hg.], The Serpent Power. И omeShrT-Chakra-Sambhara Tantra, и Woodroffe, Shakti and Shakta.

32 Schultz, Dokumente der Gnosis; особено списъците при Irenaeus, 1. с.

" Срв. Psychologic and Alchemic.

81

теоретично -като че ли". С това тя не се оказва в по-лоша позиция от атомната физика, макар че нейната методика не е количественото измерване, а морфологичното описание.

Образът на анимата, както вече отбелязах преди, не е останал извън вниманието на поетите. Има превъзходни описания, които същевременно дават информация и за символичния контекст, в който по принцип изглежда поставен архетипът. Ще спомена преди всичко -She", -The Return of She" и -Wisdom's Daughter" на Райдър Хагард, nocne,,L'Atlantide" (Атлантида - б. пр.) на Беноа. Навремето си Беноа бил обвинен в плагиатство от Райдър Хагард, понеже аналогията на двете описания е поразяваща. Той обаче, както изглежда, е успял да се освободи от обвинението. -Prometheus" на Spitteler съдържа също много изтънчени наблюдения, а неговият роман -Imago" описва про-ецирането изключително точно.

Въпросът за терапията е проблем, който не може да се изчерпи с няколко думи. Аз също нямам намерението да го разискваме тук, но бих искал накратко да очертая становището си по въпроса: по-млади хора, преди средата на живота (която е някъде около тридесет и петте), могат да понесат без увреждания дори и на пръв поглед тоталната загуба на анимата. Във всички случаи един мъж трябва да успява да бъде мъж. Подрастващият юноша трябва да успее да се освободи от анима-очарованието на майката. Има и изключения, особено у хора на изкуството, където проблемът е съществено по-различен; после - хомосексуалността, която по принцип се характеризира с идентифициране с анимата. При признатата честота на това явление неговото възприемане като патологична перверзия е доста съмнително. Според психологически констатации става дума no-скоро за непълно освобождаване от архетипа на хермафродита, свързано с упорита съпротива да се идентифицираш с ролята на едно еднополово същество. Подобна диспози-

82

ция невинаги трябва да се оценява като отрицателна, доколкото тя съхранява типа на първобитния човек, който при еднополо-вото същество се губи до известна степен.

* Размекване (фр.). - Б. пр.

54 В моята работа Die Bezieh ungen zwischen dem Ich und dem Un bewussten съм представил съществената за лекуването проблематика, както и в Die Psychologic der Ubertragung. За митологичния аспект на анимата читателят би могъл да сравни с издадената съвместно с Karl Kerenyi Einfiihrung in das Wesen der Mythologie.

83

IV

[Публикувано за първи път като лекция -Die psychologischen Aspekte des Mutterarchetypus" в Eranos-Jahrbuch, 1938 (Phein-Verlag, Zurich, 1939). По-късно преработена и публикувана във Van den Wurzeln des Bewusstseins. Studien iiber den Archetypus. (Psychologische Abhandlungen IX) Rascher, Zurich, 1954.]

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА АРХЕТИПА НА МАЙКАТА

1. Върху понятието за архетипа

Идеята за Великата Майка се отнася към сравнителната религия и обхваща широко вариращи типове на богинята-майка. Самата идея не е непосредствено свързана с психологията, защото образът на -Великата Майка" в тази форма се среща рядко в практиката, и то само при много специални обстоятелства. Но очевидно символът произлиза от архетипа на майката. Ако се опитаме да изследваме произхода на образа на Великата Майка от гледна точка на психологията, тогава архетипът на майката, като по-общото от двете, трябва да стане основа на нашето обсъждане. Въпреки че изчерпателно разглеждане на понятието за архетипа едва ли е необходимо на този етап, някои предварителни бележки от най-общ характер може би няма да са неуместни.

В древността, въпреки някои разногласия и влиянието на Аристотел, не е било много трудно да се разбере схващането на Платон за Идеята като съществуваща сама по себе си и предшестваща всички явления. Понятието -архетип", което изобщо не е съвременен термин, се употребява още преди свети Авгус-тин и е синоним на понятието -идея" на Платон. Когато Corpus Hermeticum, който вероятно датира от трети век, описва Бог като то ад/етдигоу q>doq (архетипна светлина)1, той изразява идеята, че Бог е първообраз на всяка светлина, така да се каже, предхождащ и предсъществуващ спрямо явлението -светлина". Ако бях философ, бих продължил в духа на Платон и бих казал, че някъде, в -едно свръхнебесно място", съществува един прототип или примордиален образ на майката, предсъществуващ и превъзхождащ всички явления, в които -майчинското", в широкия смисъл на думата, се проявява. Но аз съм емпирик, а не философ. Не мога да си позволя да предполагам, че моят особен темперамент, моята собствена нагласа към интелектуалните проблеми са универсално валидни. Подобно предположение може да направи само философът, понеже той винаги приема за