Книгата е издадена с конкурс на Националния център за книгата С. G. Jung Die Archetypen und das kollektive Unbewusste



страница7/37
Дата25.07.2016
Размер5.03 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   37

[Scott, Hermetica I, p. 140.]

сигурно, че неговото собствено предразположение и нагласа са универсални, и не би признал факта, ако не може да го избегне, че неговото -лично пристрастие" обуславя философията му. Като емпирик трябва да отбележа, че съществува темперамент, който разглежда идеите като реални съдържания, а не само като nomina*. Става така - може би по чиста случайност, - че в последните двеста години ние живеем във време, в което е съвсем непопулярно и даже неинтелигентно да се предполага, че идеите са нещо друго освен nomina. Всеки, който продължава да мисли като Платон, трябва да плаща за своя анахронизъм, гледайки как -свръхнебесната", т. е. метафизична, същност на Идеята бива захвърлена в неподлежащото на верифициране царство на вярата и предразсъдъка или милостиво бива оставена на поета. В стародавния спор относно универсалните номи-налистичната позиция триумфира над реализма, а идеята се изпарява до едно просто flatus vocis**. Тази промяна се съпътства - и до голяма степен причинява - от резкия възход на емпиризма, преимуществата на който са твърде очевидни за интелекта. Оттогава Идеята не е вече нещо a priori, a нещо вторично и производно. Естествено, новият номинализъм веднага провъзгласява своята универсална валидност въпреки факта, че той също стъпва върху една определена и ограничена теза, оцветена от темперамента. Тази теза гласи следното: приемаме за валидно всичко, което идва отвън и може да бъде верифици-рано. Идеалният случай е верифицирането чрез експеримент. Антитезата е: приемаме за валидно всичко, което идва отвътре и не може да бъде верифицирано. Безнадеждността на тази ситуация е очевидна. Гръцката натурфилософия, с нейния интерес към материята, заедно с Аристотел постига една закъсняла, но окончателна победа над Платон.

Но всяка победа съдържа зародиша на бъдещо поражение. В нашето съвремие симптомите на промяна на нагласата бързо се умножават. Достатъчно показателно е учението на Кант за категориите, което унищожава в зародиш всеки опит да бъде съживена метафизиката в стария смисъл на думата, но в същото време проправя пътя за възраждане на Платоновия дух. Ако е вярно, че не може да има метафизика отвъд човешкия разум, то не по-малко вярно е, че не може да има емпирично познание, което да не е вече обхванато и ограничено от предварителната структура на знанието. През този век и половина, изминал от появата на -Критика на чистия разум", постепенно се утвърж-
* Имена (лат.). - Б. пр.

** Раздвижване на въздуха, празен звук (лат.). - Б. пр.

дава убеждението, че мисленето, разбирането и разсъждението не могат да се разглеждат като независими процеси, субект единствено на вечните закони на логиката, а че те са психични функции, съгласувани с личността и подчинени на нея. Ние вече не питаме: -Трябва ли това или онова, което е видяно, чуто, докоснато, претеглено, пресметнато, помислено и намерено, да бъде логично?" Вместо това питаме: -Кой видя, кой чу или кой помисли?" Започвайки с -личното уравнение" в наблюдението и измерването на минималните процеси, тази критична нагласа стигна до създаването на една емпирична психология, каквато не се среша в нито една епоха преди нас. Днес ние сме убедени, че във всички области на познанието съществуват психологически предпоставки, които оказват решаващо влияние върху избора на материал, метода на изследване, естеството на заключенията и формулирането на хипотези и теории. Ние дори вярваме, че личността на Кант е била решаващ фактор за написването на неговата -Критика на чистия разум". Не само нашите философи, но и нашите собствени предпочитания във философията и даже това, което обичаме да наричаме нашите -най-добри" истини, са засегнати, ако не и опасно подкопани, от признаването на личните предпоставки. Цялата творческа свобода, която обявихме на всеослушание, ни е отнета! Какво? Възможно ли е човек да мисли, казва или прави само онова, което той самият е?

Ако ние отново не преувеличаваме и не сме жертва на неконтролирано -психологизиране", ми се струва, че очертаната тук критическа позиция е неизбежна. Тя съставлява същността, произхода и метода на съвременната психология. Има един а priori фактор във всички човешки дейности, а именно вродената, предсъзнавана и несъзнавана индивидуална структура на психиката. Предсъзнаваната психика - например на новороденото -не представлява някакъв празен съд, в който при благоприятни условия практически може да бъде налято всичко. Напротив, това е безкрайно сложна, точно определена индивидуална същност, която ни изглежда неопределена само защото не можем да я наблюдаваме непосредствено. Но в момента, в който започват първите видими прояви на психичния живот, човек трябва да е сляп, за да не разпознае техния индивидуален характер, т. е. отделната личност зад тях. Едва ли може да се предположи, че всички тези подробности се зараждат в момента, в който се появяват. Когато имаме случай на предразположение към някакво заболяване, вече проявено в родителите, ние заключаваме, че става дума за наследствено предаване чрез зародишната плазма. Изобщо не ни хрумва да разглеждаме епилепсията на

дете с епилептична майка като непредвидена мутация. И отново с наследствеността обясняваме дарбите и талантите, които могат да бъдат проследени в цели поколения. По същия начин обясняваме проявата на сложни инстинктивни действия у животни, които никога не са виждали родителите си и следователно не са могли да бъдат -научени" от тях.

Днес ние трябва да започнем с хипотезата, че що се отнася до предразположеността, няма съществена разлика между човека и другите същества. Като всяко животно той притежава една преформирана психика, която е съобразена с биологическия вид и която при по-точно изследване разкрива още по-ясни черти на семейна предопределеност. Нямаме и най-малкото основание да предполагаме, че съществуват човешки активности или функции, представляващи изключение от това правило. Не можем да си изградим никаква представа относно това, кои са онези предразположения или склонности, които правят възможни инстинктивните действия у животните. За нас е също толкова невъзможно да узнаем природата на предсъзнаваното психично предразположение, което дава възможност на детето да реагира по човешки начин. Можем само да предполагаме, че неговото поведение произхожда от определени образци на функциониране, които аз описах като образи. Терминът -образ" има за цел да изрази не само наличната форма на активността, но и типичната ситуация, в която се разгръща активността2. Тези образи са -първообрази", доколкото са характерни за всички видове, и ако те изобщо -произлизат", тяхното начало трябва да съвпада поне с началото на видовете. Те са -човешките качества" на човешките същества, специфично човешката форма, която приемат техните активности. Тази специфична форма се унаследява и е дадена още в зародишната плазма. Идеята, че тя не се унаследява, а се появява отново във всяко дете, е толкова абсурдна, колкото примитивното вярване, че слънцето, което изгрява сутринта, е различно от слънцето, залязло предишната вечер.

Тъй като всичко психично е преформирано, това би трябвало да важи и за индивидуалните функции, по-специално за онези, които произлизат непосредствено от несъзнаваното предразположение. Най-важната от тях е творческата фантазия. В творенията на фантазията -първообразите" стават видими и точно тук понятието за архетипа намира своето специфично приложение. Аз не претендирам, че съм първият, който посочва този факт. Честта принадлежи на Платон. Първият изследовател в областта на етнологията, който обърна внимание върху широко

: Срв. [Jung] Instinkt and Unbewusstes.

разпространената поява на някои -елементарни идеи", беше Adolf Bastian. Двама по-съвременни учени, Hubert и Mauss, последователи на Durkheim, говорят за -категории" на въображението. А притежаващият не по-малък авторитет Hermann Usener3 пръв откри несъзнаваната преформация под формата на -несъзнавано мислене". Ако имам някакъв дял в тези открития, той се състои в това, че показах, че архетиповете не се разпространяват чрез традицията, езика и миграцията, а могат да се появят спонтанно, по всяко време, на всяко място и без каквото и да е външно влияние.

Не бива да се пренебрегват евентуалните бъдещи приложения на това твърдение. Защото то означава, че във всяка психика са налице форми, които са несъзнавани, но не по-малко активни - живите нагласи, идеи в смисъла на Платон, които преформи-рат и непрекъснато влияят върху нашите мисли, чувства и

действия.

Отново и отново се сблъсквам с погрешното схващане, че архетипът се определя в зависимост от своето съдържание, с други думи, че представлява някаква несъзнавана идея (ако такъв израз е приемлив). Необходимо е да подчертая още веднъж, че архетиповете не се определят от своето съдържание, а единствено от своята форма, и то само до една твърде ограничена степен. Един първообраз се определя от своето съдържание само когато бъде осъзнат и следователно изпълнен с материал от съзнавания опит. Неговата форма обаче, както вече обясних, може да се сравни с аксиалната система на един кристал, която преформира кристалинната структура в майчината течност, без сама да има материално съществуване. В началото това се проявява съобразно специфичния начин, по който йоните и молекулите се съединяват. Самият архетип е празен и чисто формален, нищо друго освен -facultas praeformandi", възможност за представяне, която е дадена а priori. Самите представи не са унаследени, такива са само формите, и в този смисъл те са подобни на инстинктите, които също се определят само от формата. Съществуването на инстинктите, както и това на архетиповете, не може да бъде доказано, докато не се проявят конкретно. С оглед определеността на формата нашето сравнение с кристала е подходящо, тъй като аксиалната система определя само стереометричната структура, а не и конкретната форма на отделния кристал. Той може да бъде голям или малък и може да варира безкрайно поради различната големина на неговите фасети или поради израст-

' Usener, Das Weihnachtsfest, p. 3.

ването му от два кристала. Единственото нещо, което остава постоянно, е аксиалната система, или no-скоро непроменливите геометрични пропорции, които лежат в основата й. Същото се отнася и за архетипа. По принцип той може да има и едно непроменливо ядро на значението - но винаги само по принцип, никога съобразно конкретните му прояви. По същия начин специфичната поява на образа на майката в дадено време не може да се изведе единствено от архетипа на майката, а зависи и от множество други фактори.

2. Архетипът на майката

Като много други архетипове архетипът на майката се проявява в едно почти безкрайно разнообразие от аспекти. Ще спомена тук само някои от най-характерните. Първи по значение са собствената майка и бабата, мащехата и тъщата, респективно свекървата, и после всяка жена, с която съществува някаква връзка, например дойка или гувернантка, или може би някоя далечна роднина. Следват онези, които могат да се нарекат майки фигуративно. Към тази категория спадат богините и по-специално Божията Майка, Дева Мария и София. Митологията предлага много вариации на архетипа на майката като например майката, която се появява отново като момичето в мита за Деметра и Кора, или майката, която е също и любимата в мита за Кибела и Атис. Други символи на майката във фигуративен смисъл се появяват в нещата, представляващи целта на нашия стремеж към спасение, като Рая, Царството на Бога, Небесния Йерусалим, много неща, извикващи привързаност или чувство на страхопочитание, като например Църквата, университета, града или страната, Небето, Земята, горите, морето или всички спокойни води. Даже материята, подземният свят и Луната могат да бъдат символи на майката. Архетипът често се свързва с неща и места, които означават раждаемост и плодотворност - изобилието, изораната нива, някоя градина. Той може да бъде свързан с някоя скала, пещера, дърво, извор, дълбок кладенец или с цветя под формата на съд като роза или лотос. Във връзка със защитата, която символизира, магическият кръг на мандалата може да бъде форма на архетипа на майката. Кухи обекти като печки и готварски съдове се свързват с архетипа на майката и, разбира се, матката, yoni*, и всичко с подобна форма. В допълнение към този списък могат да се посочат много животни като кравата, кобилата и изобщо домашните животни.

Всички тези символи могат да имат положително и благоприятно значение или отрицателно и зловредно значение. Една двойствена перспектива се съдържа в богините на съдбата (мойри, грайи, норни). Символи на злото са вещицата, драконът (и всички кръвожадни и пълзящи животни като голямата риба или змията), гробът, саркофагът, дълбоката вода, смъртта, кошмарите и вампирите (Емпуса, Лилит и др.). Разбира се, този списък не е пълен, той представя само най-важните черти на архетипа на майката.

Качествата, свързани с него, са майчинската грижа и симпатия, магичният авторитет на жената, мъдростта и духовната възвишеност, която надхвърля разума; всеки подпомагащ инстинкт или импулс; всичко, което е доброкачествено; всичко, което предпазва и подкрепя, което стимулира растежа и плодородието. Мястото на магичното превъплъщение и прераждане, както и подземният свят и неговите обитатели, е владение на майката. В негативен план архетипът на майката може да означава всичко тайно, скрито, тъмно; ада, света на мъртвите, всичко, което поглъща, съблазнява и трови, което е ужасяващо и неизбежно като съдбата. Всички тези атрибути на архетипа на майката са подробно описани и документирани в моята книга -Символи на промяната". Там формулирах двойствеността на тези атрибути като -любещата и ужасна майка". Може би историческият пример за двойствената природа на майката, който познаваме най-добре, е Дева Мария, която е не само майка на Бога, но съгласно със средновековните алегории също и негов кръст. В Индия -любещата и ужасна майка", макар и да изглежда парадоксално, е Кали. Философията на Санкия включва архетипа на майката и концепцията за пракрити (материя) и й приписва три гуни, или основни качества: сатва, раджас, тамас - доброта, страст и тъмнина4. Ето трите основни аспекта на майката: нейната любвеобвилна и всеотдайна доброта, нейната необуздана емоционалност и нейните стигийски дълбини. Особеният момент от философския мит, който показва Пракрити танцуваща пред Пуруша, за да му напомни за -разумното познание", не се отнася до архетипа на майката, а до архетипа на анимата, който в мъжката психология отначало неизменно се появява смесен с образа на майката.

Макар че фигурата на майката във фолклора е повече или по-малко универсална, нейният образ се променя забележимо,

Източник, женски гениталии (др.-инд.). - Б. пр.

4 Това е етимологическото значение на трите гуни. Вж. Weckerling [Hg.], Das Cluck des Lebens. Medizinisches Drama van AnandardyamakM, P. 21 ff., и Garbe, Die Samkhya-Philosophie, p. 272 ff.

когато се появява в индивидуалната психика. При лечението на болния - човек отначало бива впечатлен и дори поразен от очевидната значимост на собствената майка. Тази фигура на собствената майка приема такива измерения във всички персо-налистични психологии, че както вече знаем, те никога не търсят даже на теория други важни етиологични фактори. Моето мнение се различава принципно от другите медикопсихоло-гически теории по това, че приписвам на собствената майка само едно определено етиологично значение. Т. е. всички тези влияния, които се оказват върху децата, не идват от самата майка, а no-скоро от архетипа, който се проецира в нея и който й придава митологически произход, авторитет и нуминозност5. Етиологичните и травматични въздействия, предизвикани от майката, трябва да бъдат разделени на две групи: първо, такива, които съответстват на чертите на характера или на нагласите, които майката има в момента, и, второ, други, свързани с черти, които майката само изглежда, че притежава, а в действителност те се състоят от повече или по-малко фантастични (т. е. архетип-ни) проекции от страна на детето. Самият Фройд също разбра, че истинската етиология на неврозите не се открива в травматичните ефекти, както предполагаше в началото, а в особеното развитие на детската фантазия. Което не означава, че това развитие не може да бъде проследено назад до разстройващите влияния от страна на майката. Аз самият по правило търся причината на детските неврози най-напред в майката, защото зная от опит, че за едно дете е много по-вероятно да се развива нормално, а не невротично, и че в по-голямата част от случаите определени причини за разстройства се откриват във връзка с родителите и по-специално с майката. Съдържанията на абнор-мните детски фантазии могат само отчасти да се свържат с майката, защото те често съдържат ясни и несъмнени алюзии, които е невъзможно да се свържат с човешки същества. Това важи най-вече, когато става дума за митологични продукти, какъвто е случаят с детските фобии, в които майката може да се появи като див звяр, вещица, чудовище, човекоядец, хермафродит и т. н. Трябва да имаме предвид обаче, че подобни фантазии невинаги имат единствено митологичен произход и дори когато е така, те невинаги задължително се коренят в несъзнавания архетип, а понякога са породени от приказките или от случайни изказвания. Във всеки отделен случай се налага подробно изс-

5 Американската психология може да ни предостави много примери. Един разтърсващ, но твърде поучителен пасквил на тази тема е Generation of Vipers от Philip Wylie.

94

ледване. От практическа гледна точка тези проучвания са много по-трудни при децата, отколкото при възрастните, които почти без изключение пренасят своите фантазии върху лекаря по време на лечението - или ако бъдем по-точни, фантазиите се пренасят върху него автоматично.



Когато това се случи, не печелим нищо, ако ги отхвърлим като смешни, защото архетиповете са неотнимаема част на всяка психика. Те представляват -съкровището в царството на тъмните мисли", за което говореше Кант и за което разполагаме с достатъчно доказателства в многобройните мотиви за съкровища от митологията. Архетипът като такъв в никакъв случай не е просто някакъв отегчителен предразсъдък. Той става такъв само когато е на погрешно място. Сами по себе си архетипните образи се нареждат сред най-висшите ценности на човешката психика, те населяват небесата на всички народи от незапомнени времена. Пренебрегването на тяхната стойност би представлявало огромна загуба. Следователно нашата задача не е да отречем архетипа, а да премахнем проекциите, за да възстановим съдържанията на индивида, които той, без да иска, е изгубил, проецирайки ги извън себе си.

3. Майчиният комплекс

Архетипът на майката представлява основата на т. нар. майчин комплекс. Въпросът за това, дали майчиният комплекс може да се развие, без майката да вземе участие в неговото формиране, остава открит. Моят собствен опит ме кара да вярвам, че майката винаги играе активна роля в етиологията на разстройството, особено при детските неврози или при неврозите, имащи причини в ранното детство. При всички случаи инстинктите на детето са нарушени и това съответно препод-режда архетиповете, които на свой ред произвеждат фантазии, заставащи между майката и детето като някакъв чужд и често пъти застрашаващ елемент. Така децата на една свръхтревожна майка редовно сънуват, че тя е някакво страшно животно или магьосница, преживявания, които говорят за разцепление в детската психика, предразполагащо към невроза.

А. Майчиният комплекс при сина

Последствията от майчиния комплекс се различават в зависимост от това, дали той се проявява при син или дъщеря. Типичните ефекти при сина са хомосексуалност и донжуанство,

а понякога и импотентност6. При хомосексуалността цялата хетеросексуалност на сина е свързана с майката в една несъзна-вана форма. При донжуанството той неосъзнато търси майка си във всяка жена, която среща. Последствията от майчиния комплекс при сина могат да се видят в идеологията, свързана с мита за Кибела и Атис: автокастрация, полудяване и ранна смърт. Това е причината във всеки мъжки майчин комплекс заедно с архетипа на майката съществена роля да играе и образът на сексуалния партньор, анимата. Майката е първото женско същество, с което бъдещият мъж влиза в контакт, и тя не може да се въздържи тайно или явно, осъзнато или неосъзнато да не въздейства върху мъжествеността на сина, както и синът на свой ред все повече усеща женствеността на своята майка или й отговаря неосъзнато инстинктивно. Следователно при сина простите отношения на идентичност или на съпротива и диференциация постоянно биват прекъсвани от едно еротично привличане или отблъскване, което значително усложнява нещата. С това не искам да кажа, че по тази причина майчиният комплекс при сина трябва да се разглежда като по-сериозен от този при дъщерята. Изследването на тези сложни психични явления е все още в началната си фаза. Сравненията ще станат възможни само когато имаме на разположение някаква статистика, а такава все още липсва.

Все пак при дъщерята майчиният комплекс е по-ясен и не толкова усложнен. Тук имаме работа или със свръхразвитле на женските инстинкти, предизвикано под непосредственото влияние на майката, или с отслабването им до степен на пълно изчезване. В първия случай преобладаването на инстинкта довежда до това дъщерята да не осъзнава собствената си личност, във втория инстинктите се проецират върху майката. Засега трябва да се задоволим със заключението, че при дъщерята майчиният комплекс или прекалено стимулира, или потиска женския инстинкт, докато при сина той уврежда мъжкия инстинкт чрез неестествена сексуализация.

И тъй като -майчиният комплекс" е понятие, заето от психо-патологията, той винаги се свързва с идеята за увреждане и болест. Но ако го извадим от неговите тесни психопатологичес-ки рамки и му дадем по-широко тълкуване, ще видим, че той оказва и положително влияние. Така един мъж с майчин комплекс може да притежава добре диференциран Ерос7 вместо или освен хомосексуалност (нещо подобно се споменава от Платон

6 Но тук значителна роля играе също бащиният комплекс.

7 [Uber die Psychologic des Unbewussten, Paragr. 16 ff.: -Die Erostheorie".]

и неговия -Symposion"). Това го прави способен на приятелство, което често прераства в отношения на поразителна нежност между мъже и което може да спаси приятелство между половете дори от ада на невъзможното. Той често има добър вкус и естетическо чувство, които се подхранват от наличието на женствена черта. Освен това може да бъде силно надарен за учител поради своя почти женски усет и такт. Възможно е да има вкус към историята, да бъде консервативен в добрия смисъл на думата и да тачи ценностите на миналото. Той често притежава цяло богатство на религиозното чувство, което превръща в действителност някаква ecclesia spiritualis*, и в края на краищата една духовна възприе-мчивост, която е отворен съд на откровението.

По подобен начин това, което в негативния си аспект е донжу-анст-во, може да се прояви позитивно като смела и решителна мъжественост, амбициозно преследване на най-високи цели, противопоставяне на глупостта, тесногръдието, несправедливостта и мързела: готовност да се правят жертви за това, което се смята за справедливо, стигаща понякога до героизъм; постоянство, непоколебимост и твърдост на волята; любопитство, което не намалява дори и пред загадките на Космоса; и най-сетне, един революционен дух, който се бори да промени света.

Всички тези възможности са отразени в митологичните мотиви, изброени no-горе като различни аспекти на архетипа на майката. И тъй като вече се занимавах с майчиния комплекс при сина, включително и с ролята на анимата, а моята тема тук е архетипът на майката, ще оставя мъжката психология на заден план.

Б. Майчиният комплекс при дъщерята а. Хипертрофия на майчинския елемент

Ние вече отбелязахме, че при дъщерята майчиният комплекс8 води или до хипертрофия, или до атрофия на женската страна. Преувеличаването на женската страна означава усилване на

* Духовна общност (лат.). - Б. пр.

8 В тази част предлагам на вниманието серия от различни -типове" на майчиния комплекс. Като ги формулирам, аз очертавам собствения си терапевтичен опит. -Типовете" не са индивидуални случаи, нито произволно измислени схеми, в които трябва да се поберат всички индивидуални случаи. -Типовете" са идеални случаи или представи относно усреднения човешки опит, с който никой отделен индивид не може да бъде идентифициран. Хора, чийто опит се ограничава единствено до книги или психологически лаборатории, могат да си изградят неточна представа относно натрупващия се опит на един практикуващ психолог.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   37


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница