Книгата е издадена с конкурс на Националния център за книгата С. G. Jung Die Archetypen und das kollektive Unbewusste

97

всички женски инстинкти, най-вече на майчинския инстинкт. Негативният аспект се наблюдава при жената, чиято единствена цел е раждането на дете. За нея съпругът има второстепенно значение, той е първият и най-важен инструмент за зачеването и тя се отнася към него като към обект, за който трябва да се грижи, наред с децата, бедните роднини, кучетата, котките и къщната мебел. Дори нейната собствена личност има второстепенно значение. Много често тя изобщо не съзнава това, защото животът й протича със и сред другите, в по-силно или по-слабо идентифициране с всичките обекти на нейната грижа. Най-напред тя ражда децата, след това се привързва към тях, защото без тях за нея изобщо няма живот. Също като Деметра с упорита настойчивост тя принуждава боговете да й гарантират правото на притежание над собствената й дъщеря. Нейният Ерос се развива изключително като майчинско отношение. Един несъзнаван Ерос винаги се проявява като воля за власт9. Жени от този тип, макар че постоянно -живеят за другите", всъщност не са способни на истинска саможертва. Тласкани от жестока жажда за власт и фанатично отстояване на своите майчински права, те често успяват да съсипят не само собствената си личност, но също и личния живот на децата си. Колкото по-малко майката осъзнава собствената си личност, толкова по-силна и неосъзната е волята й за власт. За повечето такива жени не Деметра, а Баубо е съответстващият символ. Разумът не се култивира сам, а обикновено остава в първоначалното си състояние, напълно примитивен, безотносителен и безмилостен, но също и истински, и понякога дълбок като самата природа10. Тя самата не знае това и е неспособна да оцени остротата на своя разум или да се възхищава философски на неговата дълбочина, най-вероятно тя веднага забравя какво изобщо е казала.

От това в никакъв случай не следва, че причиненият в дъщерята комплекс от такава майка непременно ще доведе до хипер-трофия на майчинския инстинкт. Дори напротив, инстинктът може напълно да изчезне. Като заместител се появява един свръхразвит Ерос и това неизменно довежда до несъзнавано инцестно отношение към бащата". Твърде силният Ерос поста-

9 Това твърдение се основава на множество случаи, при които липсата на любов се замества с власт.

10 В моите английски семинари аз нарекох това -natural mind" (естествен разум - б. пр.).

1' Тук инициативата идва от дъщерята. В други случаи е отговорна психологията на бащата, неговата проекция на анима предизвиква инцестна фиксация у дъщерята.

98

вя абнормно ударение върху личността на другите. Ревност към майката и желание за превъзходство над нея стават лайтмотивът на действия, които често са пагубни. Жена от този тип обича романтичните и бурни епизоди и се интересува от женени мъже не толкова заради самите тях, а защото са женени, и това й дава възможност да разруши един брак, което е единствената цел на цялата й маневра. Щом постигне целта, нейният интерес се изпарява поради липса на какъвто и да било майчински инстинкт и тогава идва нечий друг ред12. Този тип се характеризира със забележителна неосъзнатост. Подобни жени наистина изглеждат съвсем слепи за това, което вършат", което е всичко друго, но не и предимство както за самите тях, така и за техните жертви. Едва ли е необходимо да посочвам, че за мъже с пасивен Ерос този тип предлага превъзходна въдица за проекциите на анима.

Ако майчиният комплекс в една жена не предизвика свръхразвит Ерос, той довежда до идентифициране с майката и до парализа на женската инициатива на дъщерята. Става пълна проекция на личността й в майката, дължаща се на факта, че тя не осъзнава нито майчинския инстинкт в себе си, нито своя Ерос. Всичко, което й напомня за майчинство, отговорност, лични отношения и еротични изисквания, поражда чувство за непълноценност и я принуждава да бяга - естествено при майка си, която преживява пълноценно всичко, което изглежда недос-тижимо за нейната дъщеря. Като някаква свръхжена (обект на неволно възхищение от страна на дъщерята) майката е преживяла вече всичко, което дъщерята би могла да преживее сама за себе си. Тя е доволна да се държи за майка си в една безлична привързаност, докато в същото време неосъзнато се стреми почти против волята си да я тиранизира, естествено под маската на абсолютна преданост и привързаност. Дъщерята води едно съществуване в сянка, често видимо изсмукана докрай от майката, но тя продължава живота на майката чрез постоянно преливане на кръв. Безкръвните девици в никакъв случай не са предпазени от евентуален брак. Напротив, въпреки тяхната невзрачност и пасивност те се радват на висока цена на брачния

12 Това е разликата между този тип комплекс и присъщия на жените бащин комплекс, свързан с него, при който към -бащата" се проявява майчинско отношение и грижа.

15 Това не означава, че те не осъзнават фактите. Убягва им само тяхното значение.

99

пазар. Първо, те са толкова празни, че един мъж е свободен да им припише всичко, което си въобрази. Освен това са толкова неосъзнати, че несъзнаваното пуска безброй невидими антени, истински пипала на октопод, които всмукват всички мъжки проекции, а това безкрайно се харесва на мъжете. Цялата тази женска неопределеност е мечтаното допълнение на мъжката решителност и целеустременост, които могат задоволително да се постигнат само ако мъжът се освободи от всичко съмнително, двойствено, неясно и объркано, като го проецира върху някой очарователен пример на женска невинност14. Поради характерната пасивност на жената и нейното чувство за непъл-ноценност, които я карат непрекъснато да играе ролята на оскърбена невинност, мъжът бива поставен в привлекателна роля: той има привилегията да приема обичайните женски слабости с реално превъзходство и дори със снизходителност като истински рицар. (За щастие той не разбира факта, че тези недостатъци се състоят до голяма степен от неговите проекции.) Добре познатата момичешка безпомощност е особено привлекателна. Това същество е толкова свързано с майка си, че когато се приближава мъж, може само да се суети объркано. То просто не знае нищо. То е толкова неопитно, така ужасно се нуждае от помощ, че и най-нежният момък се превръща в дързък похитител, който брутално лишава любещата майка от нейната дъщеря. Такава чудесна възможност да се представиш като веселия Лотарио не възниква всеки ден и поради това действа като силен стимул. По такъв начин Плутон отнема Персефона от неутешимата Деметра. Но по разпореждане на боговете той трябвало да връща съпругата си на нейната майка всяка година за летния сезон. (Внимателният читател ще забележи, че подобни легенди не се появяват случайно!)

Тези три крайни типа са свързани чрез множество преходи, от които аз ще отбележа само един важен пример. В междинния тип, който аз имам предвид, проблемът се свежда не толкова до свръхразвити или потиснати женски инстинкти, колкото до прекомерна съпротива срещу майчиното превъзходство, често до изключване на всичко останало. Това е крайният пример за негативния майчин комплекс. Мотото на този тип е: каквото и

14 Този тип жени оказва особено обезоръжаващо въздействие върху съпруга, но само докато той открие, че жената, за която се е оженил и с която дели брачното легло, е неговата тъща.

100

И отново съпротивата към майката понякога може да доведе до спонтанно развитие на интелекта с цел да се създаде кръг от интереси, в който майката няма място. Това развитие произтича от личните потребности на дъщерята, а не заради някакъв мъж, когото тя би искала да впечатли или да примами с някакво подобие на интелектуална дружба. Негова истинска цел е да сломи властта на майката с интелектуална критика и висше познание, да й покаже всички нейни глупости, логически грешки и недостатъчна образованост. Интелектуалното развитие често се придружава с проява на някои мъжки черти.

Утроба (лат.). - Б. пр.

101

Положителният аспект на първия тип на комплекса, а именно свръхразвитието на майчинския инстинкт, е идентичен с онзи добре познат образ на майката, който се прославя във всички времена и на всички езици. Това е майчината любов, която е един от най-трогателните и незабравими спомени в нашия живот, тайнственият източник на растежа и промяната: любовта, която означава завръщането у дома, подслонът, дългото безмълвие, от което започва и към което се връща всичко. Интимно познато и все пак странно като Природата, любещо нежно и все пак жестоко като съдба, радостна и неуморима дарителка на живот - mater dolorosa*, и безмълвно безмилостна врата, която се затваря след покойника. Майката е майчината любов, моето преживяване и моята тайна. Защо да рискуваме да кажем твърде много, ако то може да се окаже фалшиво и неподходящо за това човешко същество, което е нашата майка, случайният носител на великото преживяване, което включва нея и мене, и целият човешки род, и в крайна сметка целостта на сътворената природа, преживяването на живота, чиито деца сме ние? Винаги са се правели опити да се изразят тези неща и вероятно винаги ще се правят. Но един чувствителен човек не може да стовари този огромен товар от смисъл, отговорност, дълг, рай и ад върху плещите на това крехко и грешно човешко същество - така заслужаващо любов, удовлетворение, разбиране и прошка, което е нашата майка. Той знае, че майката носи за нас онзи вроден образ на mater natura** и mater spiritualis*** на целостта на живота, от който ние сме една малка и безпомощна частица. Нито за момент не бихме се поколебали да освободим от този страшен товар човешката майка както заради нея, така и заради нас самите. Точно тази огромна натовареност със смисъл е, която ни привързва към майката, а нея приковава към детето до физическата и духовна гибел и на двамата. От майчиния комплекс не можем да се освободим само чрез безразсъдно принизяване на майката до човешки измерения. Освен това ние рискуваме да разложим преживяването -Майка" до атоми, разрушавайки по този начин нещо свръхценно и захвърляйки златния ключ, който една добра фея е оставила в нашата люлка. Ето

* Скърбяща майка (лат.). - Б. пр.

** Майка родителница (лат.). - Б. пр.

*** Духовна майка (лат.). - Б. пр.

102

Архетипът наистина е не толкова научен проблем, колкото спешен въпрос на психичната хигиена. Даже да липсват каквито и да било доказателства за съществуването на архетиповете и всички тези умни хора по света да успеят да ни убедят, че такова нещо не е възможно да съществува, ние би трябвало да ги измислим, за да запазим нашите най-висши и най-важни ценности от изчезване в несъзнаваното. Защото, когато те потънат в несъзнаваното, цялата стихийна сила на първичното преживяване се изгубва. Тогава на тяхното място възниква фиксацията върху образа на майката и когато това достатъчно се рационализира и -коригира", ние се свързваме здраво с човешкия разум и оттам нататък сме осъдени да вярваме изключително на онова, което е рационално. От една страна, това е достойнство и предимство, но, от друга страна, е ограничение и обедняване, защото то ни приближава до безцветността на доктринерството и -просвещението". Този Deesse Raison* излъчва една измамна светлина, която осветява само това, което вече знаем, а обвива в мрак всички неща, които трябва да познаваме и да осъзнаваме. Колкото повече -разумът" претендира за самостоятелност, толкова повече се превръща в чиста интелектуалност, която подменя реалността с доктрината и ни показва човека не такъв, какъвто е, а такъв, какъвто разумът го иска.

Независимо дали ги разбира или не, човек трябва да познава света на архетиповете, защото в него той е все още една част от Природата и е свързан със своите собствени корени. Един светоглед или социален ред, който го откъсва от примордиал-ните образи на живота, не само изобщо не представлява култура, но в нарастваща степен се превръща в някакъв затвор или кошара. Ако примордиалните образи останат съзнавани под една или друга форма, тяхната енергия би могла свободно да протича в човека. Но когато вече не е възможно да се поддържа връзка с тях, огромното количество енергия, съхраняваща се в тези образи, които са също и изворът на очарованието, стоящо в основата на детско-родителския комплекс, потъва в несъзнаваното. Тогава несъзнаваното се зарежда със сила, която дейс-

Божествен разум (фр.). - Б. пр.

тва като непреодолимо vis a tergo* срещу всеки възглед или тенденция, от която нашият интелект може да бъде съблазнен и повлечен. По такъв начин човекът е предоставен на неговата съзнавана страна, а разумът става арбитър на вярното и невярното, доброто и злото. Аз съвсем не искам да омаловажа този божествен дар, разума, най-високата човешка способност. Но в ролята на абсолютен тиран той загубва своя смисъл - както светлината в един свят, в който нейната противоположност, тъмнината, липсва. Човекът ще направи добре, ако следва мъдрия съвет на майката и се подчинява на неумолимите закони на природата, които поставят граници пред всяко същество. Той не трябва никога да забравя, че светът съществува само защото противоположните сили в него са в равновесие. Така рационалното се уравновесява от ирационалното, а заплануваното и поставеното като цел - от това, което е.

Това пътешествие в областта на общото беше неизбежно, защото майката е първият свят на детето и последният свят на възрастния. Ние всички сме обгърнати от дрехата на тази велика Изида като нейни деца. Но нека сега се върнем към различните типове на женския майчин комплекс. Може да изглежда странно, че отделям много повече време за майчиния комплекс у жената, отколкото за нейния двойник в мъжа. Причината за това вече беше изтъкната: в мъжа майчиният комплекс никога не е -чист", той винаги е смесен с архетипа на анимата и резултатът е такъв, че изказванията на мъжа за майката са винаги емоционално предубедени в смисъл, че изразяват -враждебност". Само при жените е възможно да се изследва влиянието на архетипа на майката без примеси на враждебност и дори това може да бъде успешно само ако не се е развил един компенсиращ анимус.

б. Свръхразвитият Ерос

Аз обрисувах един твърде непривлекателен образ на този тип, както го срещаме в областта на психопатологията. Но той, колкото и непривлекателен да изглежда, има и положителни страни, без които обществото не може. И наистина, дори зад онова, което е възможно най-лошото следствие от тази нагласа, безскрупулното разстройване на брака, ние можем да открием една изключително значима и целенасочена намеса от страна на природата. Този тип често се развива като реакция срещу майка, която е изцяло в плен на природата, чисто инстинктивна и следователно всепоглъщаща. Подобна майка е анахронизъм,

* Сила зад гърба (лат.). - Б. пр.

връщане към едно примитивно състояние на матриархат, в което мъжът води безцветно съществуване само като родител и роб на земята. Реактивното усилване на Ероса у дъщерята води до насочване към такъв мъж, който трябва да бъде избавен от превеса на женско-майчинските елементи в неговия живот. Жена от този тип реагира инстинктивно, когато е провокирана от неосъзнатостта на брачния партньор. Тя често ще нарушава този удобен покой, което е много опасно за личността на мъжа, но което той често приема като брачна вярност. Това самодоволство води до пълно неосъзнаване на собствената му личност и до тези, така наричани, идеални бракове, където той е просто -Папа", а тя просто -Мама" и те се наричат така дори един друг. Това е една хлъзгава пътека, по която бракът лесно може да деградира до степен на инкубатор за добро възпитание.

Жена от този тип насочва пламтящия лъч на своя Ерос към мъж, чийто живот е задушаван от майчината грижа, и по такъв начин създава един морален конфликт. И все пак без това не може да се постигне осъзнаване на личността. -Но защо, за Бога - ще попитате вие, - за един мъж е необходимо да постигне с всички средства по-високо равнище на съзнание?" Това е наистина основателен въпрос и аз не бих могъл лесно да отговоря. Вместо истински отговор мога да направя едно признание, основано на вярата: вярвам, че след хиляди или дори милиони години някой ще осъзнае, че този чудесен свят от планини и океани, слънца и луни, галактики и мъглявини, растения и животни съществува. От един нисък хълм в полята на Ати в Източна Африка веднъж наблюдавах огромните стада от диви животни, които пасяха в безмълвно спокойствие, както правят от незапомнени времена, докосвани единствено от дъха на първобитния свят. Тогава се почувствах като първия човек, първото същество, което знае, че всичко това е. Целият свят около мене беше още в първобитно състояние, той не знаеше, че е бил. И тогава, точно в момента, в който узнах това, светът започна да съществува. Без този момент него никога нямаше да го има. Цялата Природа преследва тази цел и я намира постигната в човека, но само в най-високоразвития и напълно осъзнат човек. Всеки напредък, дори и най-слабият, по този път на осъзната реализация прибавя много към света.

Не съществува съзнание без разграничаване на противоположностите. Това е бащиният принцип. Логосът, който вечно се бори, за да се освободи от първичната топлина и първичната тъмнина на майчината утроба, с една дума, от неосъзнатостта. Божествената любознателност жадува да се роди и не избягва конфликта, страданието или греха. Неосъзнатостта е основният

грях, самото зло, за Логоса. Затова неговият пръв творчески акт за освобождаване е майцеубийството и духът, който постига всички висини и всички дълбини, трябва, както казва Синезий, да изстрада божественото наказание, приковаването към скалите на Кавказ. Нищо не може да съществува без своята противоположност, двете са едно в началото и отново ще бъдат едно в края. Съзнанието може да съществува единствено чрез непрекъснатото познаване на несъзнаваното, също както всичко, което живее, трябва да умре многократно.

Пробуждането на конфликта е заслуга на Луцифер в истинския смисъл на думата. Конфликтът поражда огън, огъня на чувствата и афектите, и като всеки друг огън има два аспекта, изгаряне и творческа светлина. От една страна, емоцията е алхимичният огън, чиято топлина довежда всичко до живот и чиято жар -omnes superfluitates comburit", изгаря всичко излишно до пепел. Но, от друга страна, емоцията е мигът, в който стоманата среща кремъка и се получава искра, защото емоцията е главният източник на съзнание. Няма смяна на тъмнина със светлина или на инерция с движение без емоцията.

Жената, чиято съдба е да бъде нарушаващият елемент, не е единствено деструктивна, с изключение на патологичните случаи. Обикновено нарушителят сам е засегнат от нарушението, променящият сам се променя и пламъкът на огъня, който запалва, едновременно осветява и прояснява всички жертви на сблъсъка. Това, което изглежда безсмислен катаклизъм, се оказва процес на пречистване: -така всичко безсмислено избледнява и изчезва"15.

Ако жена от този тип не осъзнае смисъла на своята функция, ако тя не знае, че е -част от силата, която желае зло, а все добро твори"16, тя самата ще загине от меча, който вдига. Но съзнанието я превръща в спасител и избавител.

в. -Само"-дъщеря

Жената от третия тип, тази, която е дотолкова идентифицирана с майката17, че нейните собствени инстинкти са парализирани чрез проекции, не е задължително по тази причина да остане завинаги безпомощно нищожество. Напротив, ако тя изобщо е нормална, съществува добър шанс празният съд да

15 [Faust, II, 5. (На бълг. - Фауст. Превод Кр. Станишев, НК, 1980 г.

- Б. ред.)]

16 П-с., l.Teil.]

17 Предизвикан от проекцията на инстинктите.

юб

бъде запълнен с мощни проекции на анимата. Наистина съдбата на такава жена зависи от тази възможност. Тя може никога да не намери себе си, дори и отчасти, без помощта на някакъв мъж. Тя буквално трябва да бъде откъсната или открадната от нейната майка. Освен това тя трябва да играе отредената й роля дълго време и с голямо усилие, докато наистина започне да я проклина. По такъв начин тя може би ще открие коя е всъщност. Такива жени могат да станат привързани и самопожертвувателни съпруги на съпрузи, цялото съществуване на които зависи от тяхната идентификация с дадена професия или с някакъв голям талант, но които в останалото са неосъзнати и си остават такива. Тъй като те не са нищо друго, а просто маски, съпругата също трябва да бъде способна да им приглася с привидна естественост. Понякога тези жени притежават ценни дарби, които остават неразвити само защото те абсолютно не осъзнават собствената си личност. Те могат да проецират дарбата или таланта върху един съпруг, в който такива липсват, и тогава се разиграва спектакълът на един напълно незначителен мъж, който не е имал никакъв шанс и който изведнъж се издига като на вълшебно килимче до най-високия връх на успеха. Cherchez la femme* и вие имате тайната на успеха. Тези жени ми напомнят - ако мога да бъда извинен за неучтивото сравнение - на големи здрави кучки, които въртят опашка пред най-дребното пале само защото то е страхотен мъжкар, и на които никога не хрумва

Накрая трябва да се отбележи, че празнотата е една голяма женска тайна. Тя е нещо абсолютно чуждо за мъжа, пропастта, бездънните дълбочини, ин. Нещастността на това празно нищожество стига до сърцето на мъжа (говоря като мъж) и човек се изкушава да каже, че в това се състои цялата -мистериозност" на жената. Подобна жена е самата съдба. Един мъж може да каже какво му харесва в нея, да бъде за или срещу нея, или едновременно и двете, но накрая пада, абсурдно щастлив, в този капан или ако не падне, е пропуснал и провалил единствения си шанс да стане мъж. В първия случай неговият шанс не може да се отрече, а във втория не можем да разглеждаме нещастието му като оправдано. -Чух майки! Чудно то за мен ехти!""1 С тази въздишка, която тържествено узаконява капитулацията на мъжа, приближаващ царството на Майките, ние ще преминем към четвъртия тип.

* Търсете жената (фр.)- - Б. пр. '" [Фауст, 2. Teil, 1. с.]

107

Като патологичен феномен този тип жени е неприятен, взискателен и всичко друго, но не и добър партньор за своя съпруг, защото се бунтува с всяка клетка на своето същество срещу всичко, което израства върху естествена почва. И все пак няма причина, поради която тя да не може с нарастващия жизнен опит да се научи на някои неща, така че като начало да се откаже от битката с майката в собствения и тесен смисъл на думата. Но дори и в най-добрата си форма тя ще остане враждебна към всичко тъмно, неясно и двойствено и ще съхранява и изтъква всичко сигурно, ясно и разумно. Превъзхождайки своята по-женствена сестра със своята обективност и хладност на преценката, тя може да стане приятелят, сестрата и компетентният съветник на съпруга. Нейните собствени мъжки аспирации й позволяват да проявява човечност и разбиране спрямо индивидуалността на съпруга, издигайки се над еротичното. Жена с този тип майчин комплекс може би има най-добрия шанс от всички да превърне брака си във видим успех през втората половина на живота. Но това може да стане само ако тя успее да преодолее ада на своята -само-женственост", хаоса на майчината утроба, който представлява най-голямата опасност за нея поради нейния негативен комплекс. Както знаем, един комплекс може да бъде наистина преодолян, ако се изживее напълно. С други думи, ако трябва да се развиваме по-нататък, ние трябва да приемем и да изпием до дъно това, което поради своите комплекси сме държали на разстояние.