Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 1

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 57 фалоса, или мъжката репродуктивна енергия. Чакрата на партньорството съдържа също и енергията на “договора". Тази репродуктивна енергия не импулсира само биологичното зачеване, но духовно въплъщава творческите идеи във физически форми, което е от решаващо значение както за физическото така и за духовното ни здраве. Тайнството Причастие възбужда енергията на тази чакра и символизира връзките ни с хората. Причастието символно се изразява в споделяне на хляба".
Първичен страх: Страх от загуба на самоконтрол или от това някой друг да те контролира чрез наркомания, изнасилване, предателство, импотентност, банкрут, изоставяне от страна на партньор или колеги и страх от физическо безсилие.
Първични сили: Способност и устойчивост да оцеляваме финансово и физически без външна помощ и да защитаваме и пазим себе си; инстинктът за самосъхранение - „борба или бягство"; способността да поемаме рискове, да се възстановяваме бързо след загуба на членове на семейството или партньори, на имущество, работа, пари; силата да се противопоставяме и да извоюваме отново свое място в живота; способността да вземаме решения в личната и професионална сфера.
Свещена истина: Свещената истина, присъща на втората чакра е, “Почитайте се взаимно”.
Тази истина се отнася до взаимодействията помежду ни, и с всички форми на живот. От духовна гледна точка, предназначението на всяка създадена от нас връзка – от най-случайната до най- интимната – е да ни помогне да станем по-съзнателни. Някои взаимоотношения са болезнени по необходимост, защото да опознаеш себе си и да застанеш очи в очи с границите на твоите възможности, не е нещо, което човек прави с ентусиазъм. Често пъти трябва да сме духовно
“подготвени” за такива срещи.
Архетипната енергия на сефира Йесод, тайнството Причастие и физическата енергия на втората чакра ни учат, че партньорите по същество, са духовни пратеници, които разкриват пред нас собствените ни достойнства и слабости. От взаимоотношенията в дома и на работното място, до онези в обществената и политическа дейност, нито един съюз не е без духовен смисъл; всеки ни помага да израснем като индивиди. По-лесно ще можем да разберем стойността на нашите взаимоотношения, когато се освободим от склонността си да съдим и вместо това уважаваме човека и задачата, с която сме се заели.
Енергията на втората чакра е съчетание от противоположности. Всеобщата енергия на първата, представена от племенния интелект, се поляризира във втората чакра. Тази поляризация на силите е получила много наименования: ин/ян, анима/анимус, мъжко/женско, слънце/луна.
Разбирането на значението на тези противоположности е ключът към работата с проблематиката на втората чакра. Енергиите на сефира Йесод и на тайнството Причастие се съчетават с полярните енергии на втората чакра, така че да “привличаме" към себе си други хора, които ни помагат да опознаем себе си. Известни изрази като „всеки с късмета си” и „когато ученикът е готов, учителят сам ще се появи" са признание за наличието на една сила, която действа „зад кулисите" и
„организира" кога и къде да срещнем определени хора - винаги навреме. Духовното предизвикателство на втората чакра е да се научим да общуваме съзнателно с другите: да се съюзяваме с хора, които подкрепят нашето развитие и да отбягваме онези, които спъват растежа ни.
Физическата наука свързва енергията на втората чакра със закона за причината и следствието (всяко действие поражда еднакво по сила и противоположно по посока противодействие) и със закона за магнетизма (противоположно заредените частици се привличат).
Приложени към взаимоотношенията, тези закони означават, че произведеното от нас енергийно своеобразие привлича хора, които са различни от нас и имат на какво да ни научат. Нищо не е случайно, преди да встъпим в който и да е съюз, освобождаваме енергията, която сме произвели.
На този факт се дължи неповторимият дуализъм на втората чакра: колкото по-съзнателни ставаме, толкова по-съзнателно си служим с енергията на втората чакра.
Силата на избора
Енергията на втората чакра ни помага да се издигнем в своето развитие над колективната енергия на племето. Изборът се ражда от противоположностите и дуализмът на втората чакра винаги ще ни предизвиква да правим избори в този свят на противоположни полюси, на позитивни и негативни енергийни структури. Всеки избор, който правим, изпраща един „квант" от нашата

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 58 енергия във вселената, която реагира на въздействията на човешкото съзнание.
Упражняването на правото на избор, с всички творчески и духовни последици е квинтесенцията на човешкия опит. Всички духовни учения ни внушават, че възможността за избор е силата, която превръща нашия дух в материя, думите ни - в дела. Изборът е творчески процес.
Фактът, че нашият избор вплита духа ни в поредица от преживявания и срещи, е причината, поради която всички главни духовни традиции са обединени около един основен урок: Прави своите избори мъдро, защото всеки избор, който правиш, е творчески акт на духовна сила, за който носиш отговорност. Освен това, зад всеки избор, направен с вяра, стои цялата мощ на небето - причината, поради която “вяра, колкото синапено семе може да премести планината”. А всеки избор, направен от страх, замърсява енергията на вярата.
В избора присъства и тайна, защото не знаем и няма да узнаем какьв ще бъде крайният резултат от който и да е избор направен от нас. Парадоксалната природа на избора е най-важният урок на втората чакра: това, което ни се струва правилно, може да се окаже погрешно; това, което ни се струва добро, може да завърши зле. Точно когато всичко върви гладко, хаосът обърква нещата.
Парадоксално е, че докато енергията на втората чакра ни подтиква да управляваме своя живот, урокът на втората чакра е, че нямаме власт над него. Ние сме физически същества и енергийни същества, но тъй като физическият свят не може да бъде управляван, задачата ни е да усъвършенстваме вътрешните реакции спрямо външния свят, своите мисли и емоции.
Въпреки това всички ние се борим като че ли безконечно, като преживяваме разочарование след разочарование, опитвайки се да управляваме своя живот. Не преставаме да търсим единствения голям избор, който завинаги ще постави живота ни в ред и задържаме хода на промяната, за да установим окончателен контрол върху всички и всичко. Това ли е най- подходящата професия? Най-подходящият партньор? Най-подходящото географско място? В постоянното търсене на този единствено правилен избор, даваме форма на своя страх от променящия се ритъм, който е самият живот. Опитвайки се да открием единствения човек или нещо, извън нас, което завинаги ще ни донесе мир, сигурност, любов и здраве, пропускаме автентичната сила, която стои „зад нашите очи, не пред тях”. Истината, до която ни води парадоксалната природа на дуализма, е следната: Не е важно какво избираме; важни са причините, поради които правим определен избор – в тях е нашата сила, чрез, която влияем на крайния резултат.
Предизвикателството на втората чакра е да разберем какви са мотивите ни за избора, който правим. Нашите подбуди отразяват съдържанието на нашия дух. Със страх ли сме изпълнени, или с вяра? Всеки избор, който правим, обема енергията или на вярата, или на страха и крайният резултат от всяко решение в известна степен отразява тази вяра или този страх. Динамиката на избора не ни позволява да избягаме от себе си или от своите решения.
Избор и взаимоотношения
Енергията на втората чакра е изключително подвижна, защото се стреми към творчество.
Освен това е свързана с физическото оцеляване: секс, власт, пари и разнообразието и трайността на взаимоотношенията. Когато започнем да воюваме за свое място във физическия свят, вътрешният конфликт между вярата и страха често тлее в нас, заровен под проблемите на оцеляването, които владеят мислите ни. Способен ли съм да изкарвам прехраната си? Да намеря партньор? Да се грижа за себе си?
Сенчестата страна на втората чакра съдържа най-често срещаните страхове: страх от насилие, предателство, финансова загуба, бедност. изоставяне, изолация, импотентност и нес- пособност да се грижим за себе си Всеки един от тези страхове е способен да ни управлява и ръководи действията ни цял живот. На библейски език тези страхове могат да бъдат определени като „идоли".
За да научим кои са мотивите ни - за да открием своите „идоли" - имаме нужда от взаимоотношения. За да създадем една връзка, използваме част от своята енергия или лична сила.
Когато връзката вече е факт, може да се запитаме, често пъти, несъзнателно: Тази връзка черпи ли сила от мен, или аз черпя сила от нея? Къде свършвам аз и къде започва другият? Каква е моята власт и каква е властта на другия? Не правя ли компромис със себе си, в замяна на сигурност или

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 59 пари, или положение? Тези въпроси по същество не се отклоняват от нормата; лошо е, когато започнем да разсъждаваме посредством противоположни категории: аз или ти, мой или твой, добър или лош, печелещ или губещ, богат или беден, правилен или погрешен.
Символно, тези противоречия олицетворяват отношението на повечето хора към Бога: моя ли е силата, или е Твоя - с мен ли си всъщност на тази земя, или трябва да се старая да управлявам всичко сам? Дори Божествена сила да дърпа конците, как да разбера какъв избор да направя? Това главно противоречие на вярата присъства и във всяка наша връзка.
Парадоксално е, че предизвикателството в управляването на тези противоположни енергии, е умението да ги балансираме със съзнание за вътрешното единство на вселената. Ние започваме това пътешествие с изследване на вътрешното противоречие във взаимоотношенията.
Взаимоотношението поражда противоречие, противоречието поражда избор, изборът поражда движение, а движението - ново противоречие. Ние се освобождаваме от този цикъл чрез избор, който надраства дуализма и привидните различия между нас и другите, между нас и Бога. Когато с всички сили се стараем да позорим друг човек и забравяме, че този човек е огледало, което отразява нашите собствени качества, храним противоречието вътре в нас. И обратно, когато виждаме себе си и другите в символични съюзи, приемаме различията. Това е символичното значение на тайнството Причастие.
Предизвикателството на творческата енергия
Енергиите на втората чакра създават живот, „движат Земята оставят своя отпечатък навсякъде и допринасят за продължаването на живота. Енергията на творчеството за разлика от вдъхновението - качество на седмата чакра – по своята същност, е физическа, свързана е със земята. Тя е усещането, че сме живи физически. Енергията на втората чакра ни дава инстинкта за самосъхранение и интуицията, както и желанието да творим музика, изкуство, поезия и архитектура, любознателността да изследваме природата чрез науката и медицината. Тя ни въвлича във вътрешен диалог с противоположните полюси на личността, с нашите противоречиви наклонности и ни принуждава да създаваме връзки и взаимоотношения, за да разрешим тези противоречия.
Творческата енергия ни избавя от обичайните модели на поведение, мисли и взаимоотношения. Навикът е ад, към който хората се придържат в своя опит да спрат промяната.
Но творческата енергия е готова да се бори с повторението на навика. Тези две сили, повторението и творчеството, са несъзвучни помежду си в човешката психика и ни подтикват да преобразуваме хаоса на нашия свят, като го осмисляме.
Енергията на втората чакра е едно от главните средства, с които разполагаме за справяне с делничните събития в нашия живот и за намиране на творчески решения на психологичните, физическите и духовните проблеми или въпроси на всекидневието. Блокирането на тази енергия може да предизвика импотентност, безплодие, вагинални инфекции, ендометриоза и депресия.
Също така смущава нашето духовно развитие, сякаш заявява: „Стига ти това, което си видял и проумял; не бива да имаш нищо общо с учебния процес на живота" . Ако й се даде възможност да протича свободно, творческата енергия би подпомагала постоянно преобразуването на нашия живот и би ни позволила да проникнем по-дълбоко в смисъла на събитията, които ни карат да се питаме защо се случва всичко.
Жена на име Кати ме потърси за преглед, след като нейният съпруг, на не повече от тридесет и пет години, починал при автомобилна катастрофа. Беше останала сама с две деца, кои- то трябваше да издържа. Нямаше образование или някаква квалификация. Не виждаше възможност да се справи с живота. Каза ми, че просто няма сили „да живее".
Беше ми ясно, както и на самата Кати, че страда от депресия. По време на прегледа забелязах, че има доброкачествена киста на яйчника, за която още не знаеше. Говорихме за това, колко е важно да остави миналото и да намери причина да продължи нататък, но това изискване й се струваше непосилно. Препоръчах й да се прегледа при лекар заради кистата и я помолих да изпълни една малка задача, с която да покаже, че желанието й да живее е пълноценно. Трябваше да си изгради зрителна представа за приток на нова енергия в нейния живот. Не беше чудно, че имаше новообразувание в областта на яйчника, тъй като не само беше загубила съпруга си, но нямаше и представа как да живее и сега оспорваше дори своята способност за физическо и финансово оцеляване. Оцеляването е главен въпрос на втората чакра.

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 60
"Задачата, която Кати избра като символ на ново начало, беше да засажда цветя, което символизираше желанието й за нов живот. След всяко посадено цвете, казваше: „Засаждам едно ново начало за себе си и своите деца". Всеки ден работеше все по-съзнателно, за да пренесе своята енергия в настоящето. Не си позволяваше да мисли за миналото, свързано със съпруга й. Също така, отиде на преглед и нейният лекар потвърди, че има доброкачествена киста на яйчника: не представлявала заплаха, но трябвало да бъде проверявана периодично. После Кати прибави друга задача към своето градинарство; докато плевеше градината, повтаряше: ..Изтръгвам кистата от моето тяло".
След месец и половина започнали да й хрумват идеи как да си осигури доход. Била добра домакиня, умеела добре да готви и да шие, но никога не й било хрумвало да си изкарва прехраната чрез тези свои умения. Един ден нейна приятелка й се обадила, за да й каже, че току-що си е навехнала китката и не може да ушие всички костюми, които обещала за местна театрална продукция. Кати би ли се наела?
Тя се съгласила, отишла в театъра, дали й плат, кройки и указания за костюмите. След като прегледала чертежите, започнала да си играе и да отбелязва местата, в които можела да направи подобрение. Телефонирала на човека, отговарящ за костюмите и предложила някои промени, които били посрещнати с одобрение. Нейните костюми имали успех. Скоро след това по телефона завалели предложения от други театрални продукции и частни моделиери.
Сега Кати има свое модно ателие и преуспяващ бизнес. Кистата постепенно изчезна. Тя винаги казва на хората в безизходица, че трябва да започнат отначало, като им препоръчва да садят цветя с мисълта: „В този момент засаждам една творческа идея за себе си."
Историята на Кати показва как творческата енергия ни тласка напред по неподозирани пътища и разширява свободата на позитивния ни избор. Творческата идея има свое собствено енергийно поле и може да събере на едно място и по едно и също време хора и условия, необходими за осъществяването й. Символно, историята на Кати изразява и наличието на духовните енергии на сефира Йесод - потребността да творим - и на тайнството Причастие - магнитната сила, която излъчваме и която привлича помощници към нас, когато най-много се нуждаем от помощ.
Тъй като творческата енергия е подвижна, едно от най-големите предизвикателства към нас е нейното разумно използване. Ние най-често проявяваме творчество в уединението на своите мисли, но творческата енергия се изявява и в отношенията ни с хората. Така например, случва се творчески да украсяваме подробностите в историите, които разказваме, с користна цел или да манипулираме някого, за да получим каквото искаме. Това са постъпки, които използват енергията по негативен начин. Клюката и манипулацията “черпят" сила от втората чакра.
Негативните мисли и действия водят началото си от страха: колкото повече се страхуваме от предателство, от насилие или финансова злоупотреба в една връзка, толкова по-негативно е нашето поведение. Позитивна или негативна, вярата дава различни резултати. Страхът, действа разрушително, когато влагаме вяра в него, като на първо място разрушава нашата способност да се отнасяме с доверие към външния свят. Когато страхът ни управлява можем лесно да бъдем изкушени от идолите на секса, властта и парите, както и от всичко, на което те са въплъщение.
Веднъж прелъстени, се отказваме от самоконтрол и се оставяме да бъдем управлявани от
„пагубната сила": опустошена връзка, страх да не пресекне източникът ни на пари и сигурност, спомен за преживяване, което отдавна е трябвало да забравим, наркотик или алкохол. „Човек, който е хипнотизиран от страха, не мисли и действа с ясно съзнание, тъй като страховете, с които е заразен, блокират творческата енергия и идеите, които се захранват с енергия от втората чакра.
Буквално и символно, втората чакра е детеродния канал. Въпреки че новородените идеи имат собствено енергийно поле и се борят за правото си на живот подобно на новородените деца, страхът често отхвърля новата идея. Някои хора се страхуват да дадат на идеите - или взаимоотно- шенията - пространството, което им е необходимо, за да разцъфтят. Плашат се, когато, осъществявайки някоя своя идея, се налага да почерпят опит и знания от чужд източник. Или за- емат собственическа позиция - в смисъл, че щом са „родили" идеята, тя е тяхна и следователно контролират всичко и всички, свързани с нея. И двете реакции често завършват с „енергиен задух"
- усещане за задушаване, пораждащо се у индивида от тираничен родител или партньор.
Джон посещаваше един от моите семинари, защото искаше да открие интуитивно ново

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 61 професионално поприще. Отдавна мечтаел да създаде своя видеозаписна компания. Когато наближил четиридесетте, почувствал, че времето е дошло. „Сега или никога" - казал си той.
Намерил двама партньори и заедно се впуснали в едно приключение, което вярвали, че ще се превърне в преуспяваща корпорация. Тримата заедно разработили план за работа и се заели да търсят инвеститори. Докато нещата били в проект и все още само в областта на мечтите, царяло разбирателство между тримата. Кипели от енергия и амбиция и вярвали, че са белязани от успеха - вяра, която станала още по-силна, когато осигурили петима инвеститори.
Но притокът на капитал неочаквано ги поставил един срещу друг. Вместо да тласнат партньорите към следващия творчески етап, парите променили нагласата на Джон. Започнал да прави намеци, че всички идеи са най-вече плод на неговото творчество и затова трябва да ръководи по-нататък планирането. Амбициите на Джон прекършили творческия им устрем и шест месеца по-късно, когато голяма част от началния капитал била изразходвана, се оказало, че още не са реализирали нито един проект. Накрая тримата били принудени да прекратят сътрудничеството си и да обявят фалит. Джон обвиняваше своите партньори за провала, убеден, че са завиждали на таланта му.
Свойствена на творческия потенциал на втората чакра е също и опасността от конфликт.
Свещената истина на втората чакра, “Почитайте се взаимно", съдържа огромна духовна сила и отговор на въпроса как да се справим с тази духовна задача. Когато съблюдаваме истината
“Почитайте се взаимно", извличаме най-доброто от себе си и другите. Символно, енергиите на сефира Йесод и на тайнството Причастие ни помагат да проявяваме уважение към друго човешко същество с уместна реплика, или признаване на равнопоставеността на другото лице във връзката.
Творчеството е форма на причастие, обединяваща животосъздаващите енергии на хората, устремени към обща цел. Процесът на творчество често се оприличава на засяване на семена, което е още една метафора за енергията на фалоса, на сефира Йесод.
Джон не можеше да приеме факта, че неговите съдружници също имат талант, творчески идеи и амбиции. Вместо да ги уважава и да работи с тях, той се чувстваше заплашен от тяхното присъствие. Когато го прегледах исках да му помогна да разбере причината за своя страх. Видях, че най-силно се страхува от импотентността, и че свързва сексуалната импотентност, както финансовото и творческото безсилие, със споделения авторитет. В същото време беше привлечен от идеята да твори съвместно с други хора. Това вътрешно противоречие можеше да се разреши чрез терапия, но Джон отклони предложението. Каза, че според него всяка работа трябва да има само един ръководител и че неговият проблем ще се реши, когато успее да намери група талантливи хора, разбиращи това негово изискване. Терапията нямало да промени неговите възгледи за управлението на едно предприятие, затова била излишна. Докато не осъзнаеше, че трябва да промени убежденията си, Джон щеше да продължи да ръководи начинания, обречени на неуспех. Всъщност напусна семинара, решен да намери друг екип от хора, които да ръководи.
Енергийните и физически „аборти", в резултат на страха, имат емоционални и често пъти физически последици. Жените, които правят аборт, защото съпругът не иска детето или самите тях, или защото се страхуват, че няма да могат да осигурят дом за детето, могат да получат увреждания на половата система - например фиброми. Веднъж Норм Шийли ме покани, за да се посъветва с мен за една пациентка, която беше получила остро вагинално кръвотечение с неизвестна физическа причина. Докато преглеждах енергията й, забелязах, че има два аборта, нито един по собствено желание. Попитах Норм: „Каза ли ти за двата аборта?" Норм попита пациентката какво изпитва във връзка с абортите, за които не беше споменала при медицинския преглед. Тя не издържа емоционално и изля болката и вината, които й тежели от години. Тези травми бяха енергийната причина за кръвотечението.
Жените, абортирали по свое желание, които аз познавам, не се чувстват травматизирани от преживяното. По-скоро мисълта, че моментът не е бил подходящ да станат майки или да родят друго дете и че са имали правото да вземат това решение, им позволява да живеят спокойно със своя избор. Една моя позната сподели, че преди да направи аборт, е изпълнила ритуал, изпращайки послание на духа на детето, което носела. Предала на детето, че не може да му осигури подходящ живот. Била убедена, че съобщението й е прието, защото веднага след аборта, сънувала сън, в който й се явил дух и казал, че й прощава.
Енергийният аборт, пропадането на една идея или проект, се случва много по-често от

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 62 физическия - и при жените, и при мъжете. Той може да остави своя отпечатък, по същия начин, както преждевременното прекратяване на една бременност може да остави емоционални и физически белези за цял живот. Много делови жени, които са крайно заети с „раждането" на своята кариера, имат трудности със забременяването. Някои амбициозни мъже също имат проблеми с простатната жлеза и потентността.
Един мъж си спомни как вложил голяма част от своята енергия, пари и време в планирането на нов бизнес. Тъй като нямал достатъчно пари да започне сам, поискал финансова помощ от няколко свои познати. Повярвал, че ще го подкрепят и се заел да прави планове. След няколкомесечно изпипване на детайлите, се обърнал към своите партньори за обещаните пари.
Всички се измъкнали. Неговото творение не видяло бял свят. Бил дълбоко наранен. Години наред носил в тялото си „смъртта" на своя проект като неродено дете. Каза, че не е успял да даде живот" на идеята си. Накрая получи злокачествен тумор на дебелото черво, от който почина няколко години по-късно. Неговата потребност да роди живот, която е еднакво силна и в мъжката, и в женската психика, го накара да изстрада този енергиен аборт.
Друг мъж ми каза, че веднъж неговата съпруга направила аборт без негово знание, защото смятала, че изборът е само неин. Когато научил, пренесъл енергията на този аборт - яростта и вината - в своята система. Като резултат, станал импотентен: тялото му повече отказало да произвежда живот.
Предизвикателството на сексуалната енергия
Сексуалността и всичко свързано с нея е заложено като модел във втората чакра.
Сексуалността е жизнена сила. Тя е нашата способност да образуваме здрави връзки и интимен съюз с друг човек, с когото можем да създаваме живот и да го поддържаме. Брачният партньор и семейството, със или без деца, въплъщават представата за сигурност в зряла възраст. Намирането на партньор в живота може да означава и образуване на съюз с лице от същия пол. Премахването на културните забрани, които налагаха изолирани и ограничени форми на сексуална изява, даде възможност на отделните индивиди да търсят партньори според потребностите си и позволи на хомосексуалната общност да започне своето пътуване към извоюването на достойнство в хетеросексуалния ни свят.
Втората чакра съдържа желанието, както и способността да се създава живот. Бременността и раждането свързват „дуалистичните" сили между двама души по-осезаемо от който и да е друг външен израз на единство.
Освен за създаване на живот, сексът е и средство за себеизява, начин да изразим задоволството си от физическото общуване със света около нас. Сексуалността ни свърза с нашето собствено тяло и физически потребности, както и със способността да изследваме еротичния и чувствен аспект на своята природа. Сексуалната еротика е форма както на физическо и емоционално освобождение, така и на духовно. Защо духовно? Еротичното удоволствие „в сублимния момент", е среща, при която повечето наши физически задръжки отпадат, за да се насладим напълно на човешката близост. Изследвана без свян, еротичната енергия може да доведе човешкото тяло и дух до екстаз и понякога да предизвика духовно просветление.
Жените въплъщават представата за вечния жизнен модел на преобразяващата се в материя енергия чрез бременността, родилните мъки и раждането. Женският жизнен цикъл отразява възходящото движение на сексуалната енергия. При повечето жени, например, кундалини, или сексуално-духовната енергия, започва естествено да се издига нагоре на около четиридесет- годишна възраст. Издигайки се, активира чакрите, през които преминава. Последствията за всяка несвършена работа се управляват от долните чакри, и ще напомнят за себе си, когато настъпи менопаузата. При жени, които са имали непълноценни полови връзки, блокираната енергия кундалини, или неоползотвореният сексуален сок, може да се прояви като топли вълни. Същото се отнася и за неоползотворената творческа енергия и за творческите конфликти.
При жена под четиридесетте, проблемите с менструацията, болезнените спазми и предменструалният синдром са класически признаци, че тя се е противопоставила на племенните предразсъдъци за ролята й в племето и с очакванията на племето към нея. Повечето проблеми с менструацията и нередовния менструален цикъл са резултат от прекомерен емоционален стрес, подсилен от убеждението, че не управляваме житейския си избор и че други хора се разпореждат с живота ни. Често пъти аномалиите се изострят, когато жената приеме, че възгледите на

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 63 семейството и обществото за сексуалните взаимоотношения я засягат лично и ограничават сексуалните й желания и потребности. Например, желанието й за сексуално удоволствие може да я накара да се чувства виновна, а може и да не й достигне смелост да го заяви открито. Възможно е дори да не съзнава този вътрешен конфликт.
В центъра на проблемите с безплодието е „вътрешното дете” в жената, а непроходимостта на маточните тръби е израз на неизлекувани рани от детството или неоползотворена енергия.
Движението на яйцеклетките може да бъде блокирано, защото вътрешно жената или не е п
пораснала", или не е достатъчно развита, зряла, или здрава, за да се чувства плодовита. Това е един от възможните енергийни модели, лежащ в основата на проблемите с маточните тръби: част от жената остава в пубертета, заради нейната собствена неосъзната нерешителност по отношение на готовността й да създаде живот.
Енергиите кундалини са противоположни енергии на психиката и тялото. Те се увиват около гръбнака, от неговата основа при първата чакра до върха на главата, като обикалят спираловидно всичките седем чакри. Учението кундалини йога ни учи как съзнателно да управляваме тази енергия и как да предизвикваме преживяването кундалини - възторгът на духовния екстаз, който се постига чрез овладяване на сексуалната енергия. Вместо да позволи естественото освобождаване на сексуалната енергия чрез физически оргазъм, духовната практика кундалини насочва сексуалната енергия нагоре, така че да се издигне по гръбнака и да кулминира в духовен съюз с Бога. Известно е, че много от мистиците са достигали просветление в мигове на дълбоко съзерцание, като са освобождавали сексуалната енергия.
Сексуалната чувственост обикновено предизвиква оргазъм и освобождаването на това енергийно напрежение е крайно необходимо за физическото, умственото и психичното здраве.
Оргазмът безспорно е един от приятните начини за освобождаване от натрупаните чрез обикновените човешки взаимоотношения „енергийни наноси". физическите упражнения и творческите занимания са друг начин за освобождаване. Когато обаче човек няма „отдушник", тази енергия се връща обратно в организма и оставена без съзнателно управление, може да предизвика всякакви реакции - от депресия до насилие. Спонтанното освобождаване на кундалини, уви, не е изключено.
Някога бих се изсмяла на мисълта за сексуален съюз, водещ до духовна връзка. Но дълбоките истини, които се съдържат в кундалини и тантрите, са очевидни при следния случай.
С Линда се запознах преди няколко години, докато гостувахме в дома на обща приятелка.
Имах предменструални болки и попитах Линда дали има аспирин, като съвсем случайно добавих:
„Знаеш какво е." Тя отговори: „Не, не зная. Никога през живота си не съм имала мензис."
Виждайки моето недоумение, добави: „Не се шегувам. Ако искаш, можеш да ме прегледаш." Така и направих.
Веднага разбрах, че й е правена хистеректомия, но необичайното беше, че виждах ясно образа на дете, което оперират. В същото време усещах мощен поток от здрава сексуална енергия, протичащ през втората й чакра - образ, рядко наблюдаван при жени с отстранени полови органи.
Споделих впечатленията си с Линда и признах, че съм много озадачена.
Смеейки се, Линда потвърди, че наистина е оперирана и матката й е отстранена.
Останалото ще ми стане ясно, увери ме тя, когато чуя нейната история.
Линда и нейният съпруг Стийв имали ученическа любов в началото на шестдесетте години.
В онези дни сексуалните отношения между непълнолетни все още били рядко явление. Линда призна, че се бояла от момента, когато приятелството й със Стийв щяло да прерасне в сексуална връзка, тъй като на шестнадесет години открили, че е с недоразвити полови органи (което обяснява защо видях образа на дете). Да има нормален месечен цикъл, за нея било невъзможно и още повече да забременее. Линда била смутена от своето състояние и го пазела в тайна от Стийв, защото се страхувала, че ако научи за неспособността й да ражда, няма да се ожени за нея, понеже не е „нормална" жена. Може би дори щял да престане да я чувства като сексуално привлекателна.
Нямала представа дали би могла да има сексуални отношения с мъж, но много искала да се омъжи за Стийв.
В гимназията Линда се пристрастила към свиренето на цимбал. Като подарък по случай завършването, Стийв направил цимбал и й го подарил в абитуриентската нощ. Същата нощ Линда и Стийв се любили. Тя не му разкрила тайната си, страхувайки се, че той по някакъв начин ще

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 64 открие нещо нередно в нея, някаква аномалия в половия акт, който бил пръв за нея.
Докато се любили, Линда започнала да диша тежко, не толкова от страст, колкото от страх, като повтаряла наум една молитва, с която искала Бог да ги събере завинаги. В тази смесица от религиозен плам и сексуална любов, Линда почувствала енергийна вълна, преминаваща през тялото й към тялото на Стийв. Имала чувството, че двамата са се слели в една обща енергийна система. В този момент била убедена, че ще се оженят, независимо че не можела да има деца.
Но няколко дни след тази бурна абитуриентска нощ, Стийв съобщил, че иска да остане сам за малко. Това внезапно решение, след тяхната нова физическа близост, убедило Линда, че той си отива, защото нещо при нея сексуално не е наред. Въобразила си, че той не иска да бъде с нея, и че е намерил начин да й го каже, напускайки града. Те се разделили.
Четири години по-късно и тя, и той сключили брак с други лица. Колкото и да е невероятно, сватбите и на двамата били в един и същи месец. Линда залагала много на своя брак, но никога не престанала да обича Стийв. Всъщност по времето, когато се омъжила, вече не я интересувало дали невъзможността да има деца или нормален полов живот е проблем за някой мъж, бил той и нейния съпруг. След година и половина брачен живот й направили хистеректомия поради признаци за развиващ се тумор.
Докато били женени и Линда, и Стийв се преместили да живеят в големи градове, далеч от родното си място. И двете семейства се разпаднали след пет години и колкото и невероятно да изглежда, и двамата се развели в една и съща седмица. После се върнали в родния си град през един и същи месец. Всичките тези години изминали, без да знаят нищо един за друг.
Когато Линда се завърнала, останала съвсем без доходи, толкова била притеснена от безпаричието, че заложила всичките си ценности, заедно с така скъпия й цимбал, единственото, което я свързвало със Стийв. Два часа по-късно в заложната къща влязъл Стийв, за да заложи някои свои бижута. Забелязал цимбала. „От колко време е в магазина?", попитал. Когато му казали, че жената, която го е заложила току-що си е отишла, той се спуснал да я търси с цимбала в ръка. Същата вечер Линда и Стийв били отново заедно и повече никога не се разделили. Когато познал собственоръчно изработения инструмент, казал й Стийв, спомените нахлули в тялото му и се почувствал преливащ от любов. Разбрал, че Линда е в безнадеждно финансово положение, иначе не би заложила своя цимбал.
Същата вечер Линда разказала на Стийв за своето здравословно състояние и за убеждението си, че я е напуснал, защото е полово непълноценна. Стийв признал, че причината да я напусне било усещането за енергийна вълна, преминаваща през тялото му, докато се любили за първи път в абитуриентската нощ. В този миг се почувствал на седмото небе и усетил как цялото му същество се е сляло завинаги с нея. Когато няколко дни по-късно размишлявал, споменът за усещането го стъписал и изплашен от силата на чувството побягнал.
Същата вечер Стийв и Линда решили да се оженят, и то до края на седмицата. Докато се любили в нощта на тяхното повторно събиране, усещането за избликваща енергия отново ги завладяло. Радостта, че са отново заедно, мислели те, е причина за изживяването, но след като продължили да се срещат редовно, енергията се засилила. Стийв бил чел за кундалини и запознал
Линда с практиката на съзнателното използване на енергията за физическа и духовна наслада.
Историята на Линда обясни представата ми за потоците от здрава енергия, протичащи през втората й чакра, въпреки хистеректомията.
Сексуалният съюз, при всички свои физически удоволствия, също така е символ на духовния съюз на двама души. Напълно е възможно сексуалната енергия да отприщва поток от духовна енергия, който свързва извън пределите на съзнанието двама души, влюбени един в друг.
Тя е позволила на Линда и Стийв да достигнат състоянието, известно като кундалини - пълна изява на обединената мощ на сефира Йесод, тайнството Причастие и втората чакра, или чакрата на
Партньорството.
Задължението да съблюдаваме правилото „Почитайте се взаимно" лесно минава на втори план в сексуалните отношения, най-вече защото сексуалната енергия много често е управлявана от страха или от необузданите желания. Мъжете се опасяват, че не са достатъчно потентни или мъжествени, въпреки че повечето племена разрешават на своите синове сексуална свобода, докато достигнат определена степен на „зрялост" -мига, в който тяхната способност да действат сексуално отговорно се включва автоматично. Широко разпространено племенно схващане е, че

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 65 младите мъже трябва „да си поживеят" преди да улегнат. Племето освобождава склонните към промискуитет мъжкари от публично порицание и не търси от тях отговорност за поведението им.
В края на краищата, биологичните нагони са тези, които ги управляват.
Жените, обаче, не разполагат със същата свобода да изследват своята сексуална природа, независимо от навършилото три десетилетия движение за еманципация на жените. От тях все още се изисква подобаващо поведение и контрол над сексуалната енергия, докато мъжете продължават да се радват на пълна свобода. На много жени се внушава страх от загуба на контрол и дори от това да бъдат смятани за полови същества. Една от участничките в моите семинари описа как винаги, когато се обличала, за да излезе с приятели, нейната майка я карала да се чувства
„мръсна". С язвителните си намеци й внушавала, че да привлича вниманието на мъжете е равносилно на проституция. Емоционалната агресивност на тази майка е насилие срещу енергията на нейната дъщеря.
Възгледът, че сексуалната енергия е необходима, но винаги „потенциално извън контрол", допринася в огромна степен за шизофреничното отношение на нашето общество към сексуалната изява. То поощрява жените да изглеждат „секси", да се държат „секси", да се обличат „секси"; но когато предизвикателният им вид стане причина за насилие, общественото съзнание изпитва неудобство да обвини насилника, побойника или убиеца. Все още жените, станали жертва на изнасилване, се разследват за това как са били облечени, както и за личния им полов живот.
Битите или изнасилвани от своите приятели или съпрузи жени получават подкрепа от групи, организирани специално за тяхна защита, но не и от обществото. На изнасилваните или малтре- тирани жени общественото съзнание все още задава въпроси като: Ако наистина е толкова лош, защо чисто и просто не го напусна?" - с което иска да каже, че тези прояви на физическо насилие са въпроси, които трябва да се решават чрез терапия, а не по съдебен ред. Леките наказания, които насилниците получават, изразяват племенното становище, че сексуалните престъпления са все пак само донякъде противозаконни, противно на истинските социални злини.
Дуализмът на енергиите на втората чакра е отговорен за общоприетото мнение, че сексуалната енергия не може да се контролира, от една страна, и високата оценка, която племето поставя на самоконтрола, от друга. Ние гледаме на сексуалността като на постоянна заплаха за нашето адекватно отношение към себе си и другите. Вярно е, че всички взаимоотношения активират инстинкта ни за самосъхранение (нашите защитни реакции), но сексуалните връзки предизвикват извънмерни страхове, най-вече страх от изневяра, който е толкова силен, че може да постави под въпрос бъдещето на една интимна връзка.
Културните възгледи за сексуалността са различни в различните общества. Пуританската традиция в културната история на Америка високо оценяваща сексуалната въздържаност, допринася в значителна степен за изпитваното от повечето американци чувство на срам от собственото тяло и сексуална природа. На моите семинари участниците, които споделят лични истории от своя неблагополучен сексуален живот, са не по-малко от онези, които идват, за да подобрят здравето си. Много от тях казват, че са живели с брачния си партньор в продължение на години, дори десетилетия, в пълно мълчание за своите лични сексуални потребности. Причините, които изтъкват, са все разновидности на същата гама от чувства - от смущението до липсата на разбиране за това, какво означава да имаш лични сексуални потребности.
Този преобладаващ в племенното съзнание сексуален срам е един от факторите, който налага необходимостта от създаване на правила, определящи кое сексуално поведение е правилно и кое погрешно - друг парадокс на втората чакра. Тъй като енергията на втората чакра е насочена към „другия", характерният за нея страх създава необходимост да се контролира сексуалното поведение. Така, племето одобрява женените моногамни двойки и се опитва да засрами другите.
Някои държави смятат определени типове сексуално поведение не само за неприемливи, но и за престъпни, независимо че сексуалните отношения между пълнолетните индивиди са доброволни обикновено заклеймените от закона са хомосексуалистите.
Срамът от сексуалността се пренася върху болестите, предавани по полов път, като сифилиса, херпеса и СПИН. Болните от венерически болести неминуемо се оказват принудени да описват сексуалния си живот, за да се отхвърли предположението, че болестта им е резултат от безразборни полови контакти.
Криминални сексуални престъпления - изнасилване, кръвосмешение и блудство с деца - са

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 66 не само физическите престъпления. Такива могат да бъдат и енергийните престъпления. Нечие енергийно поле може да бъде изнасилено от обидните думи или разрушителните обноски на друг човек. Бил, участник в един мой семинар, ни разказа за взаимоотношенията си със своя баща, които са пример за емоционално престъпление или изнасилване чрез зло отношение.
Докато растял, баща му непрекъснато го подценявал, като казвал, че „няма да стигне до никъде в своя живот". Години наред Бил се опитвал да докаже противното, но все не успявал.
Когато баща му починал, без да оттегли проклятието си, Бил изпаднал в състояние на душевна парализа. Страдал от хронична депресия, не можел да се задържи на нито една работа и бил импотентен. Бащата подценявал потентността на сина си в материален план, а не неговата сексуална потентност, но финансовата продуктивност и сексуалността са енергии на втората чакра и са тясно свързани помежду си.
Изнасилването и кръвосмешението на ниво енергийно поле са мотивирани от желанието индивидът да бъде парализиран и да му се отнеме способността да живее добре извън контрола на друго лице. Половите органи са мястото, където се складират вредите, нанесени от тези негативни действия и убеждения. Много хора, които имат проблеми с половата система, като се започне от импотентността и безплодието и се стигне до рака на половите органи, си спомнят, че непрекъснато са били критикувани професионалните им умения, амбиции и постижения, както и външния им вид. Всъщност техните родители са ги „изнасилвали", лишавайки ги от силата им, необходима за здравето и успеха им.
Енергийните престъпления от този тип са даже по-често срещани явления от физическото изнасилване и кръвосмешението. Когато става въпрос за енергийно изнасилване и кръвосмешение, еднакъв брой мъже и жени признават, че са били обект на насилие. Когато питам участниците в семинарите: „Кои от вас са чувствали достойнството или самочувствието си накърнени в професионалната или домашната си среда?", почти всички вдигат ръка.
Когато питам: „Кои от вас са или са били енергийни насилници?", реакцията, разбира се, е доста по-сдържана. Когато физическата надареност на друг човек ни застрашава и ние таим не- гативни чувства или влизаме в словесна престрелка, това вече е опит за изнасилване, опит да лишим другия от неговата сила. Половите органи са мястото, където физическото тяло складира лошите намерения: проявите на енергийно насилие са също толкова вредни за насилника, колкото и за жертвата. Престъпленията срещу други човешки същества тровят енергийната система на престъпника и заедно с това замърсяват биологичния му организъм. Енергийните престъпления са подчинени на кармичния закон за вечна справедливост, който стои над физическото правораздаване - дори и да ни се струва, че лицата с криминално поведение са се измъкнали безнаказано, особено в случаите на изнасилване и кръвосмешение, справедливостта винаги възтържествува на енергийно ниво и без наше знание. По тази причина, духовните учения наблягат на прошката, за да поощрят хората да продължат да живеят. От духовна гледна точка се подразбира, че Божественият ред е сила, която непрекъснато възстановява равновесието в нашия живот, сила, която действа по-ефикасно, когато се откажем да търсим справедлив изход. Дали сме свидетели на правилния развой на събитията или не, е без значение. Това е „духовен факт", който често пъти ни е трудно да асимилираме.
Сексуалността е форма на размяна и при определени обстоятелства - вид валута. Много хора използват секса като средство за постигане на цел и стигат дотам, че се чувстват жертва на изнасилване, когато опитите им да подведат някого, се окажат безуспешни. Човек, който предлага секс, за да получи желана работа, или го използва, за да се доближи до човек, който е на власт, рискува да създаде ситуация, след която ще се почувства употребен. Когато сексът се използва за
„честна размяна", енергийната вибрация на сексуалното насилие отсъства от тялото.
Най-старият вид сексуална валута, разбира се, е проституцията - най-обезсилващият акт, в който едно човешко същество може да участва. Продаването на собствената енергия е по-широко разпространено престъпление от физическата проституция. Безброй мъже и жени се оказват в положение което за тях е олицетворение на физическа сигурност, като едновременно с това чувстват, че продават част от себе си.
Енергията на парите
В психиката на всеки един от нас живее частица от проститутката - онази част от нас, която може да бъде управлявана от силна финансова фигура и с която неизбежно се сблъскваме в

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 67 деловите си или в личните си отношения.
Парите, по отношение на енергията, са неутрална субстанция, чиято посока на движение отразява намеренията на индивида. Те обаче, имат необикновеното свойство да се вплитат в човешката психика като заместител на жизнената сила. Когато хората поставят знак за равенство между парите и жизнената енергия, която често не съзнаваме в действителност, последиците обикновено са негативни, защото всеки похарчен долар – пак несъзнателно – се превръща в енергиен разход, а недостигът на пари – в недостиг на енергия.
Неправилното осъзнаване на парите като жизнена сила, в съчетание с внезапна загуба на пари, може да активира всяко едно от следните тежки заболявания: рак на простатната жлеза, импотентност, ендометриоза, проблеми с яйчниците, болка в долната част на гърба и ишиас.
Фактът, че толкова много физически проблеми, породени от финансов стрес, се проявяват в половите органи, е символна изява на енергията на фалоса, представена чрез сефира Йесод: парите са отъждествени с половата сила.
До известна степен, всички ние в своята психика свързваме парите с жизнената сила.
Предизвикателството се състои в това да придобием, ако можем, такова отношение към парите, че те да стоят отделени от нашата жизнена сила. Това е трудно осъществимо, тъй като енергията ни ги привлича лесно и естествено. Колкото по-безпристрастно е отношението ни към парите, толкова по-добре си служим с тяхната енергия.
Не може да се отрече, че парите имат място в символния и енергийния свят. Изрази като:
„Парите са добър слуга и лош господар" и „Парите изкарват глупостта на показ", отразяват об- щоприетото мнение, че това, което хората правят с парите си, говори много повече за техните истински подбуди,
Парите са средство чрез което правим своите лични възгледи и цели публично достояние.
Енергията предхожда действието, а същината на нашите намерения значително допринася за резултатите.
Личните убеждения относно парите влияят и на духовните ни нагласи и дейности.
Преобладава убеждението, че Бог благославя онези, които се стремят да правят добро, като им дава парични награди, както и убеждението, че финансовата помощ чрез благотворителност ни защитава от бедност. Тези и много други убеждения изразяват представата, че общението ни с
Бога се осъществява посредством финансови операции.
Дали тези нагласи произхождат от митологията или от истината е без значение. Важното е, че сме далеч по-склонни да се доверяваме на известни поговорки, отколкото да се съмняваме в тях. Само този единствен факт говори, че сме свързали парите с вярата си. Най-мъдрото отношение, което можем да имаме към парите, е да ги схващаме като субстанция, която вярата е в състояние да привлече в живота ни.
За да превърнем парите от наш господар в наш слуга, трябва да поставим вярата над парите. Вярата, когато стои над парите, ни дава свобода да следваме своя интуитивен глас, без да придаваме излишно значение на финансовите въпроси. Безспорно, докато сме част от физическия свят, трябва да уважаваме неговите закони за паричните задължения и да се отнасяме разумно към тях, но по-голямо внимание от това парите не заслужават.
Дори наченките на такава вяра са признак на духовна зрелост. Един духовно зрял индивид може да действа, ръководейки се от подбуди, които биха смаяли финансово мотивирания човек. В много митове небето се свързва с вярващия човек, и после го ръководи, като всекидневно му изпраща „манна небесна", така че човекът може да изпълни възложена задача. Такива митове изразяват символното значение на сефира Йесод. Част от тази „манна небесна" притежава финансова енергия. Никъде в религиозната литература, доколкото аз знам, няма случай някой да е съжалил затова, че е следвал Божието ръководство.
Андрю, на двадесет и седем години, ме потърси за да му разтълкувам сън, който непрекъснато му се явявал. Сънувал, че се премествал да живее я Монтана. Нямал нито работа, нито дом, нито приятели или познати там, защото никога не бил ходил в Монтана. Опитал се да пропъди съня, сякаш бил натрапчив епизод от филм. Но постепенно сънят произвел усещане, че единствената причина да е на сегашната си работа, са финансовите изгоди, Попита ме какво според мен означава сънят и аз отговорих: „На твое място сериозно бих обмислила дали да не се преместя в Монтана."

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 68
Андрю отговори, че никога не е бил в Монтана и че няма желание да отиде там. Може би трябва да отиде на екскурзия до Монтана, само за да види как ще му се стори там, отвърнах аз.
Каза, че ще помисли и ще ме уведоми.
Шест месеца по-късно получих писмо от Андрю. Продължавал да сънува все същия сън, само че сега усещането за финансовите изгоди го карало да се чувства като проститутка. Смятал себе си за човек на честта и когато сънят му подсказвал, че продава своята чест, му било трудно да преживее до вечерта. Отново го поощрих да посети Монтана, при това колкото се може по-скоро.
Отговори, че сериозно ще помисли за това.
На следващата сутрин Андрю се обади, за да ми каже, че е напуснал работа. Когато влязъл в кабинета си, го връхлетяло чувство, на което бил длъжен да се подчини. Съобщил, че се мести в
Монтана и неговите колеги решили, че си е намерил някаква хубава работа там. Казал им, че не само няма работа, нито някакво обещание за такава, но всъщност следва един сън.
След по-малко от месец вече беше в Монтата. Наел стая в дома на семейство, което притежавало скотовъдна ферма. Нуждаели се от помощник за домакинската работа и го наели.
Един след друг, месеците минавали, Андрю работел повече с ръцете си, отколкото с главата - нещо ново за него. По празниците решил да остане при своите нови приятели, вместо да се върне на Изток. Тяхната дъщеря дошла за Коледа. През лятото Андрю се оженил за нея и през следващите пет години се учел как да управлява голямата ферма, която той и съпругата му щели да наследят.
Следвайки своя сън, Андрю се обявил за свободен човек, независимо дали го съзнавал или не. Неговите действия са заявление пред небето, че предпочита да застане очи в очи с неизвестността, пред това да продава своята чест заради финансова сигурност. В отплата, получил много повече, отколкото бил сънувал.
При многото негативни сексуални послания, които са част от нашата култура, не е лесно да имаме пълноценен сексуален живот, както е видно от следния случай.
Алън, на двадесет и една години, ме потърси за мнение, като каза, че се страхува от жените и се нуждае от помощ, за да проумее причината. Разбрах, че е импотентен. Също така останах с впечатление, че Алън осъзнава себе си като сексуално извратен, въпреки че нямах усещане да е блудствал с някого. Нямаше и енергия на човек, с когото са злоупотребявали като дете, така че бях объркана от тази картина. Споделих впечатленията си и го попитах защо се смята за сексуално извратен. Сподели, че когато бил юноша, заедно с други момчета се събрали, за да мастурбират заедно. Майката на едно от момчетата влязла неочаквано и закрещяла, че са извратени и че трябва да се срамуват от себе си. Телефонирала на другите майки, както и на директора на училището.
Настоявала, че тези момчета са опасни за момичетата и децата в града. Скоро всички знаели и всички ги отбягвали. Веднага щом свършил училище, Алън се преместил в друг град, но вече бил убеден, че е извратен.
Алън призна, че е импотентен и че никога досега не е бил на среща с момиче. Отбелязах, че случаят от детството му е всъщност нещо много обикновено, толкова обикновено, че може едва ли не да се разглежда като тайнство на прехода за юношите. „Не съм убеден", беше отговорът на
Алън. Ние се споразумяхме, че той ще потърси психотерапевтична помощ, за да се справи с проблема и да разбере, че тази случка не е доказателство за сексуална извратеност.
Година по-късно получих писмо от Алън, в което той споделяше напредъка, който беше постигнал в терапията. Пишеше, че е започнал да се чувства „социално нормален", което за него било ново усещане. Започнал връзка с жена, която го предразполагала и на която разказал за травмиращото си преживяване. Тя реагирала със съчувствие и не се отвратила от него. Алън бил оптимистично настроен и вярвал, че скоро ще се излекува напълно.
Енергиите на втората чакра изваждат от паметта ни минали преживявания, от които трябва да се освободим, като поддържат у нас желанието за телесно и духовно оздравяване.
Енергията на нравствеността
Втората чакра е центърът на нравствеността. Законите са свързани с първата чакра, а личният морал и нравственост – с втората, влиянието на енергията на сефира Йесод и на тайнството Причастие върху нас се изразява в потребността от строг личен нравствен кодекс, който да ръководи нашите междуличностни отношения и да ни предупреждава чрез интуицията за опасността да изневерим на своя закон на честта.

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 69
Органите на втората чакра “записват" всички наши връзки, в които “даваме дума" на други хора, поемаме задължения към тях или приемаме такива. Строгият личен нравствен кодекс излъчва осезаема енергия. Тази част от нашата биология записва и обещанията, които даваме на себе си, например нашите решения да “превъзпитаваме” някои свои навици.
Физическият ред, за който първата чакра отговаря, създава у нас чувство за сигурност, а нейните закони - чувство, че това, което ни заобикаля, е под контрол. Нравствените правила и принципи на втората чакра ни дават езика, чрез който можем да съобщим какво приемаме и какво не приемаме в човешките взаимоотношения. Моралът има огромна свързваща сила: ние търсим приятелството на онези, които имат същото чувство правилно и неправилно като нас; когато някой се отклони от своите морални и нравствени принципи, ние в повечето случаи го отхвърляме и повече не го смятаме за приятел.
Ние също така искаме нашият бог да бъде един порядъчен бог и винаги се опитваме да проникнем в Божествения кодекс за правилно и неправилно, за награда и наказание, полагайки усилия да разберем защо „на добри хора се случват лоши неща". Утешава ни мисълта, че ако човешката справедливост ни изневери, Божествената справедливост ще се погрижи всеки да си получи „заслуженото".
Втората чакра приютява всичките ни страхове за оцеляване. Ето защо сме изградили външна правна система, която наподобява „честната игра" и има решаващо значение за нашето благополучие. Силата на закона или дори само използването на правна терминология освобождава клапата за енергиите, които се натрупват във втората чакра. Правната система, поне на теория, е средство за определяне на размера на вината и наказанието; често оправдателната присъда е въпрос на чест, а паричното обезщетение, което жертвата получава, олицетворява възвръщането на известна част от личното достойнство. Тази динамика е социалният вариант на истината „Почи- тайте се взаимно".
Чувстваме потребност от справедливост, ред и закон и в нашата биология, където съблюдаваме физическите закони на здравето, като например спортните упражнения, правилното хранене, съзнателното регулиране на стреса и спазваме известна последователност и ред. Тези закони сигнализират на нашата физиология, че не сме застрашени физически и че се чувстваме сигурно в своята среда. Несигурността, обратно, поддържа нивото на адреналина максимално високо и механизмът „бий се или бягай" е в постоянна готовност. Физическото тяло не може да понася продължително натоварване, без да се предизвика негативна биологическа реакция. Язвите и мигрената са два от често срещаните симптоми, които показват, че хаосът в човешкият живот е станал непоносим.
Пол, 42-годишен адвокат, ме потърси за мнение, защото, както ми обясни, стресът, свързан с неговата работа, го тревожел. Докато го изследвах, почувствах, че някаква токсична енергия се опитва да проникне във втората му чакра, сякаш някой или нещо се мъчи да го управлява.
Същевременно разбрах, че Пол страда от мигрена и хронични болки в областта на гърба, шията и раменете.
Когато споделих впечатленията си с него, Пол ги потвърди, като каза, че имал различни по сила болки през последните десет години. Опитал да се лекува, но нищо не му помогнало. Гълтал хапчетата против болки като бонбони, което обясни моето впечатление, че нещо се опитва да го управлява: страхуваше се да не развие зависимост от обезболяващите лекарства. Източникът на болката, посочих му аз, беше натрапчивият импулс, който го караше да иска всичко да става по план. Част от тази мания се проявяваше като потребност да побеждава, без значение какво прави и в каква област - в правото, спорта, играта на карти или дори това, да стигне някъде пръв. Потреб- ността да контролира всичко и всички беше неговият двигател и сега, когато приемаше обезболяващи лекарства, го измъчваше мисълта, че може да стане зависим от нещо. За Пол такова развитие на нещата би означавало да загуби чувството си за чест. Пол беше убеден, че да бъде контролиран от нещо или някого е заплаха за неговата почтеност; това беше неговият закон на честта.
Предложих му, тъй като беше юрист, да сключи договор със себе си, чрез който, стъпка по стъпка, да преустрои своя живот. Можеше да накара своята контролираща, но изпълнена с чест природа да работи за него, като постепенно се откаже от потребността да контролира крайните резултати. При всеки успех, казах му, енергията, произвеждана от този успех, ще облекчава

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 70 неговата болка. Той хареса идеята, най-вече защото можеше да контролира съдържанието на договора. Каза, че ще сключи споразумението веднага и ще ми изпрати копие по факса, както и направи - на следващия ден.
Три месеца по-късно Пол ми изпрати бележка, че има напредък в лечението, откакто се е
„договорил" със себе си за лечение. За да изкорени своята потребност да побеждава, той си забранил да залага на каквото и да е. Позволил на импулса си за победа да го управлява само в правните въпроси, където беше уместен. По-рано не съзнавал, каза той, че всеки, с когото се познавал, определял потребността му да побеждава като „неприятна състезателна природа".
Страданието му било изцелено, мигренозните пристъпи ставали все по по-редки, а болките в гърба стихнали до такава степен, че отново можел да спортува.
Историята на Пол има символно значение на причестяване със себе си; т.е. сключване на споразумение със себе си да правиш всичко за себе си, за да бъдеш здрав и уравновесен. Докато една непълноценна част от нашето същество влияе негативно върху останалия организъм, раздвижената енергия ще намалява, обърната срещу себе си Пол сключи успешен договор със себе си и започна да оздравява.
Човек по природа се нуждае от ред и закон. Ето защо лесно ставаме жертва на произвола на хора, които могат и искат да управляват. Инстинктът ни да се доверяваме на хората, с които живеем и работим, също е проява на енергията „Почитайте се взаимно": неестествено е да гледаш отвисоко, когато се опитваш да създадеш нещо заедно с другите. И все пак много хора злоупотребяват със своя авторитет, вместо да подкрепят околните.
В личните взаимоотношения е нормално да бъде създадена система от правила, които и двете страни са съгласни да спазват: никакви извънбрачни връзки, никакъв хазарт, никакви големи покупки без взаимно съгласие и така нататък. Установяването на правила, за да бъде контролиран емоционалният, умственият, психичният или духовният расреж на друг човек, обаче, е енергетично разрушително. Ако една двойка не може да различава първоначалните правила и граници, за да отвори място за личния растеж, връзката се разпада. Родителите понякога насилват своите деца духовно и емоционално като им налагат строги правила, за да упражнят родителска власт.
Личното отмъщение е друг вид злоупотреба с енергията на втората чакра. Втората чакра е нашият център на самозащитата и средствата за отбрана. Въпреки че вестниците днес са пълни със съобщения за хора, раздаващи правосъдие с куршуми, най-често проявите на „вземане на закона в свои ръце" се основават на лични психологични и емоционални закони на честта, като желанието да се „разплатиш" с човека, който те е наранил по някакъв начин. Енергията на отмъщението е една от най-силните емоционални отрови за нашия биологичен организъм и причинява разстройство на половите функции – от импотентност до ракови заболявания в гениталната област.
Личната сила на втората чакра
Понеже творчеството, сексуалността, нравствеността и парите представляват форми на енергията, изявяваща се посредством втората чакра, затова желанието за лична сила също заслужава да бъде разгледано. Чрез нея животът процъфтява. Ние се нуждаем от сила, за да живеем и да растем и за да се радваме на порядък в нас и около нас. Болестта, например, е естественият спътник на обезсилените хора. Всичко в нашия живот всъщност отразява връзката ни с тази енергия, проявяваща се като сила.
На нивото на първата чакра, ние имаме усещане за сила, когато сме в група от хора, с които сме свързани чрез нещо, подобно на електричество. Ентусиазмът на спортните запалянковци или на участниците в масовите политически прояви -обединяващи хората в отбор или кауза - са нагледен пример за такъв тип сила. Качеството на силата във втората чакра обаче кара тази енергия да се изявява във физически форми, като материализъм, власт, управление, собственост, сексуален магнетизъм, чувственост, еротика и наркомания. Всяка физически привлекателна форма, която силата може да приеме, е енергетично свързана с втората чакра. За разлика от първата чакра, чиято сила има групова природа, силата на втората ни чакра се противопоставя на околните. Всеки от нас, като отделен индивид, изпитва потребност да изследва своята връзка с физическата сила. Трябва да научим как и кога сме контролирани от външна сила, и за кой вид сила сме най-уязвими.

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 71
Силата е жизнената енергия, и ние знаем това по рождение. От най-ранни години изпробваме себе си и своята способност да получаваме знание за това, кой и какво притежава сила, да привличаме силата и да я използваме. Чрез тези детски упражнения откриваме дали разполагаме с онова, което притегля силата към нас. Ако го имаме, започваме да мечтаем какво ще постигнем, когато станем възрастни. Ако обаче решим, че не можем да привличаме жизнената сила, заживяваме в нещо като „силов дълг". Виждаме се във въображението си като оцеляващи единствено чрез енергията на други хора, не със собствени сили.
За хората, които са уверени в своите способности да привличат силата, обикновените мечти могат да се превърнат във фантазии за власт. В най-лошия случай могат да придобият мания за величие. След това разумът бива помрачен от желание за власт, което разширява параметрите на поведението извън допустимото, за да включи всички средства за постигане на тази цел.
Желанието за власт може да се превърне в непреодолима страст, която се опълчва срещу волята на
Бога. Жаждата за власт, заради самата власт, е тема на голям брой евангелски сказания и митове за човешки същества, които накрая са били принудени да преклонят глава пред Божествения промисъл.
Нашата задача е не да станем „целомъдрени" по отношение на властта, а да придобием достатъчно вътрешна сила, ,за да можем да общуваме с физическата сила без да продаваме душата си. Ето това означава да си „на този свят, но да не му принадлежиш". Ние се възхищаваме на хората, които са неуязвими за съблазните на физическия свят; те са нашите национални и духовни герои.
Ганди имаше чисти отношения с властта. Неговото желание да подобри живота на народа на Индия имаше повече надличностна, отколкото лична мотивация. В своя личен живот той наистина изстрада дълбоко силата, особено що се отнася до секса. Неговото страдание обаче, само придава още по-голяма стойност на личните му заслуги в световен мащаб: той признаваше своите собствени несъвършенства и съзнателно отделяше своята обществена работа от слабостта си, като се стараеше да я използва, за да еволюира духовно.
Филмовият герой Форест Гъмп спечели сърцата на милиони, главно със своето етично отношение към силата във физическия свят. Гъмп не беше открито религиозен и не отхвърляше секса, властта и парите. Напротив, постигна всички тези цели на втората чакра чрез своята невинност и неуязвимост за пошлостта на живота. Той нито веднъж не продаде душата си, независимо от страха и самотата.
Когато на моите семинари моля участниците да опишат отношението си към силата, атмосферата в стаята обикновено се променя драматично. Напрежението само усилва моето желание да получа отговор. Повечето хора променят положението си на стола, за да прикрият втората си чакра. Кръстосват крака например, или се навеждат напред, като поставят лакти на коленете си и подпират глава с длани. Гледат ме като че ли искат да кажат: „Интересен въпрос, но не отиваш ли твърде далеч."
Когато предлагат отговори, една група неизменно описва силата като способност да държиш под контрол своята среда или като средство за изпълнение на задачите си. Друга група описва силата като вътрешна способност да контролираш себе си. Най-изненадващото в отговорите е, че повечето определят силата като имаща „обет", бил той нещо във външния свят или Аза. Въпреки че вътрешната сила е безспорно призната като идеал, на практика е по-малко популярна от външната сила първо, защото външната сила е много по-реална и приложима и второ, защото вътрешната сила в известен смисъл изисква да се откажем от взаимоотношенията си с физическия свят.
На този етап от своето развитие и като култура и като индивиди, можем да признаем, че външната или физическата сила е необходима за здравето. Здравето е пряк резултат от духовните и терапевтичните принципи, които възприемаме във всекидневния си живот. И съвременната духовност, и психотерапията изтъкват, че личната сила е от основно значение за материалния успех и душевното равновесие. Тя участва пряко в създаването на нашия личен свят, както и на здравето ни.
Дейвид Четлахе Паладин (това е истинското му име) ми разказа своята история през 1985 година (Дейвид почина през 1986 година). Тя е свидетелство за способността на човек да придобие такава вътрешна сила, за която границите на физическата материя не съществуват. Когато се

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 72 запознах с него, излъчваше вътрешна сила, каквато рядко се среща, и трябваше да разбера как е придобил онова, към което толкова много хора се стремят. Дейвид беше един от моите най-добри учители - човек, овладял свещената истина „Почитайте се взаимно" и предаващ изцяло на другите енергията на сефира Йесод и на тайнството Причастие.
Дейвид беше индианец от племето навахо, израснал в резерват през 20-те и 30-те години.
На единадесет години вече бил алкохолик. Напуснал резервата, няколко месеца скитал наоколо, после започнал работа на търговски кораб. Бил на петнадесет години, но се представял за шестнадесетгодишен.
На кораба се сприятелил с един млад немец и друг млад индианец. Заедно пътували до различни пристанища из Тихия океан. В свободното време Дейвид рисувал. Едно от нещата, които рисувал, били скици на бункерите, които японците строели по бреговете на островите в Южните морета. Годината била 1941.
Рисунките на Дейвид някак си попаднали в ръцете на американските военни. Когато го взели в армията, предположил, че ще продължи своята работа като художник. Вместо това станал участник в секретна операция срещу нацистите. Индианци навахо и други коренни американци били включени в шпионска мрежа. Оперативните работници били изпращани в тила на врага, за да предават информация обратно на главната военна оперативна база в Европа. Тъй като всички радиопредавания се подслушвали, използвали езиците на коренните американци, за да е сигурно, че уловените съобщения няма да бъдат разбрани.
В тила на врага Дейвид бил заловен от група нацистки бойници. Нацистите го подложили на мъчения, като между другото, приковали краката му към пода и останал така дни наред. След като преживял този ужас, наредили да бъде изпратен в Концентрационен лагер, тъй като бил от
„по-нисша раса". Докато го изтиквали в един товарен вагон, усетил, че някой го ръга в ребрата, заповядвайки му да се движи по-бързо. Обърнал очи към нацисткия войник. Бил немецът, с когото се сприятелил на борда на търговския кораб.
Немският приятел уредил прехвърлянето на Дейвид в лагер за военнопленници, където той останал до края на войната. Когато лагерът бил освободен, американските войници намерили
Дейвид в безсъзнание и умиращ. Транспортиран обратно в Съединените щати, прекарал две години и половина в кома, в една военна болница в Бетл Крийк, Мичиган. Когато най-накрая изля- зъл от състоянието на кома, тялото му било толкова изнемощяло от преживяното в лагера, че не можел да ходи. Прикрепен към крачни скоби и с помощта на патерици, с мъка изминавал къси разстояния.
Решил да се върне в резервата, да каже последно сбогом на своите роднини и близки, и после да постъпи в болница за ветерани и да остане там до края на живота си. Когато пристигнал в резервата, неговото семейство и приятели били ужасени от това, което е станало с него. Събрали се на съвет, за да решат как да му помогнат. След събранието, старейшините се приближили до
Дейвид, свалили скобите от краката му, вързали въже около кръста му и го хвърлили в дълбока вода. „Дейвид, повикай своя дух", заповядали те. „Твоят дух вече не е в тялото ти. Ако не можеш да го повикаш, ще те оставим да си отидеш. Никой не може да живее без своя дух. Твоят дух е твоята сила."
Да повика своя дух, каза ми Дейвид, била най-трудната задача, с която някога се е заемал.
„Беше по-трудно, отколкото да издържа с крака, приковани към пода. Видях лицата на онези нацистки войници. Преживях отново всички онези моменти в затворническия лагер. Знаех, че трябва да превъзмогна своя гняв и омраза. Едва не се удавих, но се молех гневът да напусне тялото ми. Това беше всичко, за което се молех, и молитвата ми беше чута."
Дейвид си върнал способността да ходи и се заел да стане шаман, християнски свещеник и лечител. Също така се върнал към рисуването и спечелил слава на изключителен художник.
Дейвид Четлахе Паладин излъчваше сила, която беше истинска божия благодат. Опознал най-тъмната страна на силата и надживял всичко, той се беше издигнал над мрака и прекара остатъка от живота си, лекувайки и насърчавайки хората да “призовават своя дух" от преживяванията, които изсмукват жизнената сила от телата им.
Централният въпрос в обединяването на противоположните енергии на взаимоотношенията е как да “се почитаме взаимно” Използвайки енергията на втората чакра, градивната сила на сефира Йесод и символното зрение на тайнството Причастие, можем да се научим да ценим

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 73 свещените съюзи, в които влизаме през дните на своя живот.
Начинът, по който реагираме на външните предизвикателства, се определя до голяма степен от това как реагираме към себе си. Редом с взаимоотношенията ни с хората трябва да създадем здравословна и изпълнена с любов връзка със себе си – задача, която принадлежи на енергията на третата чакра.
Въпроси за самоанализ:
1. Как определяте творчеството? Смятате ли себе си за творческа личност? Преследвате ли докрай творческите си идеи?
2. Често ли насочвате своята творческа енергия към негативни полета на изява? Случва ли се да преувеличавате или изопачавате „фактите", за да подкрепите гледната си точка?
3. Имате ли проблеми със своята сексуалност? Ако е така, способни ли сте да работите за преодоляването им? Използвате ли хората за сексуално удоволствие или се чувствате използвани?
Притежавате ли достатъчно сила, за да уважавате своите сексуални възможности?
4. Държите ли на думата си? Какъв е личният ви кодекс на честта? Моралният ви кодекс?
Отстъпвате ли от етичните си норми, в зависимост от обстоятелствата?
5. Чувствате ли Бог като сила, която налага справедливост във вашия живот? в. Контролираща личност ли сте? Обичате ли да мерите сили с тези, с които общувате?
Способни ли сте да виждате ясно себе си в обстоятелства, свързани с властта и парите?
7. Имат ли парите власт над вас? Правите ли компромиси, които нарушават вътрешното ви Аз, заради финансова сигурност?
8. Страхът за оцеляването често ли диктува вашият избор?
9. Достатъчно силни ли сте да овладеете страха си за финансовото и физическото ви оцеляване или те контролират вас и вашите нагласи?
10. Кои са целите, които в бъдеще трябва да постигнете? Какво не ви позволява да работите за постигането на тези цели?

Изтегляне 1.67 Mb.

Сподели с приятели: