Книгата, издадена в сащ "Божествено откровение за ада", от Мери Кетрин Бакстър "a divine revelation for hell"



страница1/7
Дата23.07.2016
Размер1.06 Mb.
#2896
ТипКнига
  1   2   3   4   5   6   7





Уважаеми читатели,

Настоящият превод е на книгата, издадена в САЩ – “Божествено откровение за ада“, от Мери Кетрин Бакстър (“A Divine revelation for hell“, by Mary Kathryn Baxter). Когато Исус Христос й се явява, й казва: “Твоят призив е светът да узнае, че адът е реалност и че Аз, Исус, бях изпратен от Бог Отец, за да ги спася от него.“ Всичко, което е преживяла, е действителен случай, който е описан, за да послужи като предупреждение към всеки жив човек, че има Рай и Ад и че всеки, който не приеме Исус Христос за свой Господ и личен Спасител, ще отиде в ада – за цяла вечност! Адът е ужасен, адът съществува! Не би желал да отидеш там, нали?! Може би казваш: “Няма ад! Няма рай!” Добре, но ако има? Библията казва, че ако днес чуеш гласа на Святия Дух, да не закоравяваш сърцето си. “Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. Защото със сърце човек вярва и се оправдава, а с уста прави изповед и се спасява.” (Библията, Римляни 10:9-10).


От преводача
С ъ д ъ р ж а н и е :

Въведение

Глава 1 – В ада

Глава 2 – Лявото крило на ада

Глава 3 – Дясното крило на ада

Глава 4 – Многото ями

Глава 5 – Тунелът на страха

Глава 6 – Дейността на ада

Глава 7 – Търбухът на ада

Глава 8 – Клетките на ада

Глава 9 – Ужасите на ада

Глава 10 – Сърцето на ада

Глава 11 – Външната тъмница

Глава 12 – Роговете

Глава 13 – Дясната ръка на ада

Глава 14 – Лявата ръка на ада

Глава 15 – Дните на Йоил

Глава 16 – Центърът на ада

Глава 17 – Война в небесата

Глава 18 – Челюстите на ада

Глава 19 – Небето

Глава 20 – Фалшивата религия

Глава 21 – Белегът на звяра

Глава 22 – Второто идване на Исус Христос

Глава 23 – Последната Божия молба

Глава 24 – Едно пророчество от Исус

Заключителни думи

Няколко думи за авторката на книгата


В Ъ В Е Д Е Н И Е

Осъзнавам, че без свръхестествената сила на Господ Исус Христос, нито тази книга, нито каквито и да са други, чиято цел е да третират живота след смъртта, не е възможно да бъдат написани. Единствен Исус държи ключовете за ада и е платил цената за нашето влизане в Небето.

Аз открих, че писането на тази книга беше едно дълго, самотно и търсещо преживяване. Като факт, тя чакаше няколко години да бъде открита.

Откровението от Господа дойде към мене през 1976 год. Отне ми осем месеца, за да го опиша на хартия. Самото писане на ръкописа покри един период от няколко години, а също да поставя и препратките от Свещеното писание стъпка по стъпка отне още една година. Завършването на книгата беше през периода на зимата на 1982 и самата 1983 година. Като допълнение, за период от 40 дни, Исус ме взимаше в ада, за да ми го покаже. Сега проумявам, че Господ Исус ме е приготвял за тази книга да я напиша, като съм сънувала за Бога дори като дете.

След като се новородих, имах много силна любов за загубените и исках да видя душите на хората покаяли се и спасени. След като Господ ми се яви през 1976 год. и ми каза, че съм била избрана за специално назначение, Той ми рече: “Чадо Мое, Аз ще ти Се изявя, за да доведа хора от тъмнина в светлина. Ето защо Отец Ми те е избрал с една цел – да запишеш и документираш нещата, които Аз ще ти покажа и разкажа. Ще ти открия действителността на ада, така, че много да бъдат спасени, много да се покаят от своите зли пътища, преди да е станало твърде късно. Душата ти ще бъде взета от тялото ти /бел. на превод.: т.нар. изстъпление в Духа, като доказателство за друг случай – този път с апостол Павел, прочетете във ІІ Коринтяни 12:1-4/ от Мен, Господа Исуса Христа и ще бъде заведена в ада и други места, които искам да видиш. Аз ще ти покажа и видения за Небето и други места и ще ти дам много откровения. За тази цел ти беше родена – да напишеш книга и да кажеш, какво Съм ти показал и разказал. Тези неща са верни и истинни. Твоят призив е: нека светът да узнае, че Адът е реалност и че Аз, Исус, бях изпратен от Бог Отец – да умра и възкръсна, за да ги спася от този ужас, понеже чрез Мен, всеки може да има вечен живот!”

ГЛАВА 1 – В АДА

През месец март 1976 година, докато се молех в къщи, имах посещение от Господ Исус Христос. Молела съм се в Духа в продължение на дни, когато веднага след това почувствах самото присъствие на Бога. Неговата сила и Слава изпълни къщата. Една брилянтна светлина светеше в стаята, където се молех и сладко, и чудно усещане дойде върху мен. Светлини падаха на вълни и се разливаха, като се захващаха една с друга отново и отново. Беше грандиозна гледка. И тогава гласът на Господа започна да ми говори. Той каза: “Аз съм Исус Христос, твоят Господ и желая да ти дам откровение, за да се приготвят светиите за Моето идване и много да се обърнат към праведността. Силите на тъмнината са реалност и Моите съдби са истина. Чадо Мое, Аз ще те взема в ада чрез Моя Дух и ще ти покажа много неща, които желая света да узнае. Аз ще ти ги показвам много пъти; ще взема духа ти от твоето тяло и в действителност ще те отведа в ада. Аз желая да напишеш книга и да разкажеш за виденията и всички неща, които ти разкривам. Ти и Аз ще вървим заедно в ада. Направи запис на тези неща, които са били, които са и които ще се случат. Моите думи са истинни, верни, на които може да се има пълно доверие. Аз съм, Който съм и няма никой освен Мен!“ “Мили, Господи, – извиках аз, – какво искаш от мене да направя?”

Цялото ми същество искаше да извика към Исуса, да признае Неговото присъствие. Най-доброто, което мога да опиша в този момент е да кажа, че любов дойде върху мене. Това беше най-прекрасната, изпълнена с мир, радост мощна любов, която някога съм преживявала. Хваление към Бога започна да се излива от мене. В този момент единственото, което исках е да дам целия си живот, за да бъда употребена от Него, за да помогне да се спасяват хора от техните грехове. Аз знаех чрез Неговия Дух, че наистина Исус е Син на Бога, Който беше там в стаята с мене. Не можех да намеря думи, за да изразя Неговото Божествено присъствие. Но аз знаех, че знаех – това беше Господ. “Ето, виж чадо Мое. – рече Исус. – Аз ще те отведа чрез Моя Дух в ада, така че да можеш да направиш запис на неговата действителност, да кажеш на цялата земя, че ада е реален и да доведеш изгубените от тъмнината към светлината на Евангелието на Исус Христос.”

Моментално душата ми бе взета от моето тяло. Аз тръгнах с Исуса на горе от моята стая към небето. Осъзнавах всичко това, което продължаваше да става с мене. Видях под мен съпруга и децата ми, заспали в къщата ни. Беше, като че бях умряла и моето тяло беше оставено назад на леглото, докато духът ми се издигаше нагоре през върха на къщата с Исуса. Струваше ми се, че целият покрив беше отместен и аз можех да видя семейството си, спящо в техните легла.

Почувствах докосването на Исус, като каза: “Не се страхувай. Те ще бъдат здрави и читави.”

Исус знаеше моите мисли. Аз ще се опитам с най-доброто от себе си, стъпка по стъпка да ви разкажа какво видях и почувствах. Някои от нещата не разбирах. Господ Исус ми даде обяснението на повечето от тях, но Той не ми каза нищо за останалите. И тогава и сега знаех, че тези неща се случваха и само Бог би могъл да ми ги покаже. Слава на Неговото свято Име!

Хора, повярвайте ми – адът е реален, той съществува! Аз бях отведена там чрез Духа много пъти през време на подготвянето на това, което е написано и което четете в момента.

Скоро бяхме високо в небесата. Обърнах се и погледнах Исус. Той беше пълен със сила и слава и такъв мир изтичаше от Него. Той взе ръцете ми и рече: ”Аз те обичам. Не се страхувай, защото Аз Съм с теб.“

И така, ние започнахме да се изкачваме дори по високо от небето и сега аз можех да наблюдавам земята под мене. Изпъкнали навън от нея и разпространени на много места имаше фунии, завъртващи се около една централна точка и от там се връщаха обратно. Те се движеха високо над земята и приличаха на гигант, с мръсна хлъзгавина, която се движеше постоянно и се изправяха по цялата земя. “Какво е това?” – попитах Господ Исус, след като се приближихме близо до една от тях. “Това са вратите към ада. – ми отговори Той. – Ние ще влезем в ада през една от тях.“ Внезапно влязохме в една от фуниите. Вътре изглеждаше като тунел, извиващ се наоколо и връщащ се обратно като връх. Една дълбока тъмнина се спускаше над нас и с нея влезе една миризма толкова ужасна, че затаих дъх. По протежение на страните на тунела имаше живи форми, закрепени на стените. Тъмно-кафяви на цвят, формите мърдаха и крещяха като че ли към нас, като преминавахме покрай тях. Формите можеха да мърдат, но все още бяха прикрепени към стените.

Ужасна воня излизаше от тях и те кряскаха по нас с най-отвратителни викове. Почувствах една невидима, зла сила, движеща се вътре в тунелите. Понякога в тъмнината, аз можех да разпозная формите. Мръсна мъгла покри повечето от тях. Попитах: “Господи, кои са тези?“ А Той ми рече: “Това са зли духове, готови да бъдат избълвани на земята, когато сатана им даде заповед.”

Като минавахме надолу по тунела, злите форми се смееха и се обаждаха на нас. Те се опитваха да ни докоснат, но не можеше да стане, поради силата на Исуса. Самият въздух беше замърсен и опетнен и само присъствието на Исуса ме предпазваше от крещенето и ме отклоняваше от ужаса. О, да, аз имах всичките си сетива – можех да чувам, мириша, виждам, чувствам и дори да вкусвам от злото на това място. Ако нещо правеше сетивата ми много по-чувствителни, това беше дъха и мръсотията, ставах почти болна в този момент. Писъци изпълваха въздуха като се движех близо до основанието на тунела. Пронизващи крясъци идваха и ни срещаха в този мрак. Викове от всички видове изпълваха въздуха. Аз можех да почувствам страх, смърт и грях около мене. Най-лошата воня, която някога съм мирисала изпълни атмосферата. Това беше на разлагаща се плът и струваше ми се, че пристигаше от всяка посока. Никога на земята не съм чувствала такова зло или чувала такива крясъци на смърт и този ад беше изпълнен с техния вой. Почувствах вихър на зловещ вятър и леко духане срещу нас. Светлини като светкавици проникваха в черния мрак и хвърляха сиви сенки на стените. Аз можех едвам да очертая формата на нещо пред мене. Отскочих от ужас в шок, когато разбрах, че това беше една голяма змия движеща се напред от нас. Като продължавах да гледам, съзрях, че тези грозни змии бяха плъзнали навсякъде. Исус ми рече: “Ние скоро ще влезем в лявото крило на ада. Ще видиш пред себе си една огромна скръб, тъга и неописуем ужас. Стой близо до Мене и ще ти дам сила и защита като вървим сред ада. Нещата, които виждаш, са предупреждение! – рече Той. Книгата, която ще напишеш, ще запази много души от ада. Каквото виждаш е реалност. Не се страхувай, защото Аз ще бъда с теб.“

Най-подир, след Господ Исус, стигнахме до дъното на тунела, в самия ад. Ще се постарая с най-доброто от себе си като способност, да ви предам каквото видях и чух. Ще ви го кажа по заповед от Бога, която Той ми даде. Пред нас, колкото можеше надалече да се види, имаше летящи обекти, спускащи се тук и там. Крещящи звуци и болезнени викове изпълниха атмосферата. Горе пред мен видях мъглива светлина и ние започнахме да вървим към нея. Пътеката беше суха с мръсотия като пудра. Скоро бяхме на входа на един малък мрачен тунел. Някои неща не мога да ги поставя на лист хартия, те бяха твърде ужасяващи да се разкажат. Страхът в ада може да се вкуса и аз знаех, че ако не бях с Исуса, невъзможно е да се върна обратно. В писането на това, някои от нещата, които видях, не ги разбрах, но Господ знае всички неща и той ми помогна да проумея по-голямата част от това, което видях. Нека да ви предупредя – не отивайте на това място!

Това е ужасно място на ужаси, измъчваща болка и вечна скръб. Вашата душа ще бъде вечно жива. Душата живее вечно. Истина е, че вие и вашата душа ще отидете или в Небето или в ада. На тези от вас, които си мислят, че ада е тука на земята, прави сте – тука е! Адът е в центъра на земята и там има души, мъчени ден и нощ. Няма увеселения в ада, няма любов, няма съчувствие, няма почивка. Там е постоянно място на скръб – много повече от това, което можете да си представите.
ГЛАВА 2 – ЛЯВОТО КРИЛО НА АДА

Една ужасна воня изпълни въздуха. Исус ми рече: “В лявото крило на ада има много ями. Този тунел се разклонява в други части на ада, но ние ще прекараме известно време първо в лявото крило. Нещата, които виждаш, винаги ще бъдат с тебе. Светът трябва да узнае за действителността на ада. Много грешници, дори някои от Моите хора, не вярват, че адът съществува. Ти си избрана от Мене да разкриеш тази истина на тях. Всяко нещо, което ще ти покажа за ада и всички останали неща съществуват.” Исус ми Се беше показал във формата на ярка светлина, по-ярка от слънцето. Формата на човек беше в центъра на тази светлина. Понякога виждах Исус като човек, но в другите случаи Той беше във формата на дух. Той отново ми каза: “Чадо, когато Аз говоря, Отца е говорил. Аз и Отец Сме едно. Запомни следното: Над всяко друго нещо е да се обичате и да си прощавате един на друг! Сега ела и Ме следвай!“

Докато вървяхме, злите духове падаха от присъствието на Господа. “О, Боже! О, Боже!“ – виках аз. – Какво е следващото?“ Както преди това ви казах, имах всички мои осезания в ада. Всички в ада имат своите осезания. Моите сега работеха на пълни обороти. Страхът дебнеше на всяко място и неизразими опасности се спотайваха навсякъде. Всяка стъпка предприета от мене, беше по-ужасна, отколкото предната. Имаше входове по размер, колкото малки прозорци, отварящи се и затварящи се много бързо на върха на тунела. Писъци изпълниха въздуха, когато много зли създания излитаха в резултат на нашето движение /бел. на превод.: не могат да устоят в Божието присъствие/ извън вратите на ада. Скоро ние бяхме на края на тунела. Аз треперех от страх, поради опасността и страха около нас. Толкова бях благодарна за защитата на Исуса. Благодарих на Бога за Неговата всемогъща сила да ни пази, дори в ямите на ада. И в този защитен щит на Господа аз продължавах да мисля – не моята воля, но Твоята воля да бъде.

Погледнах към тялото си и за първи път забелязах, че бях като дух, който приличаше на мен самата. Исус и аз стъпихме от тунела на пътека с широки откоси от земя на всяка от страните й. Имаше огнени ями навсякъде, доколкото и далече да се взирахме. Те бяха 4 фута широки и 3 фута дълбоки. И формата им беше като паница. Исус рече: “Има много ями като тази в лявото крило на ада. Ела, Аз ще ти покажа някои от тях.” Аз стоях, заобиколила Исуса на пътеката и наблюдавах една от ямите. На една от стените й имаше нажежена, като огнени въглища, сяра. В центъра на самата яма беше загубена душа, която умираше в ада. Огънят започваше от дъното й, издигаше се на горе и обхващаха душата. На моменти пламъка стихваше до въглен, но след това внезапно се разгаряше буйно, мъчейки душата в ямата. Видях, че тази изгубена душа беше затворена и отвън, ограничена от скелетна форма. “Господи, мой! – извиках аз поради тази гледка. – Можеш ли да й позволиш да излезе навън?“ Колко ужасна беше картината! Аз си мислих, че това можеше да съм и аз. Казах: “Господи, колко е скръбно да виждаш и да знаеш, че тази жива душа е тук.“

Чух вик от центъра на първата яма. Видях душа във формата на скелет, крещяща: “Исусе, имай милост към мен!“ “О, Господи!” – рекох аз. Това беше глас на жена. Погледнах към нея и исках да я издърпам навън от огъня. Нейната гледка ми съкруши сърцето. Скелетната форма на жена с мръсно кафява мъгла вътре в нея /бел. на превод.: навсякъде от тука нататък тази мъгла представлява душата на човека, облечена в скелетна форма/. Бях шокирана като я слушах. Разложена плът висеше на парцали от нейните кости и изгаряйки падаше в дъното на ада. На мястото, където някога е имало очи, сега бяха само празни кухини. Нямаше коса. Огънят започваше от стъпалата й и облизваше цялото й тяло нагоре. Жената изглеждаше, че постоянно гори, дори пламъкът да беше само тлеещи въглени. От дълбочината на ямата се носеха нейните крясъци и безнадежден вой: “Господи, Господи, искам да ме изкараш от тук!” – продължаваше да се протяга към Исуса. Погледнах към Господа и видях голяма скръб изписана на лицето Му.

Той ми рече: “Чадо Мое, ти си тук с Мене. Нека светът да узнае, че резултатът на греха е смърт и че адът е реалност.” Погледнах отново към жената и червеи пълзяха извън костите й по нейния скелет. Те не бяха поразени от огъня. Исус рече: ”Жената в ямата знае и чувства тези червеи отвътре.“ “Боже, имай милост!” – извиках аз щом огъня докосна най-високата част от тялото й и ужасно горене започна отново. Големи викове и ридания разтресоха тази скелетна форма на жена, т. е. душата й. Тя беше загубена завинаги. Нямаше изходен път.



“Исусе, защо е тук?“ – попитах с тих глас, защото бях много изплашена. Исус ми рече: “Ела”. Пътеката, на която бяхме с Исус, криволичеше и се разпростираше между горящи ями, колкото и надалеч да се опитвахме да гледаме. Крясъци от живи смъртници, смесени със стенания и отвратителни писъци идваха в моите уши от всички посоки. Нямаше тихо време в ада. Воня на смърт и разлагаща се плът се носеше тежко във въздуха. Ние отидохме до следващата яма. Вътре в нея, която беше в същия размер, както първата, беше друга скелетна форма. Мъжки глас викаше от нея, казвайки: “Господи, имай милост към мене!“ Само, когато слушах гласовете им, тогава разбирах дали е жена или мъж. Големи писъци идваха от мъжа: “Аз толкова съжалявам, Исусе. Прости ми! Изведи ме от тука. Аз съм на това място на мъчения от години. Моля Те, извади ме вън!“ Тежки ридания разтрисаха скелетната форма, като се молеше: “Моля Те, Исусе, извади ме навън!” Погледнах към Исуса и видях, че Той също плачеше. “Господи Исусе, – викаше мъжа от горящата яма, – нима не съм страдал достатъчно за греховете си? Това са 40 години от моята смърт.“ Исус рече: “Писано е: ‘Справедливостта ще живее чрез вяра!’ Всички подиграватели и невярващи ще имат своята участ в огненото езеро. Ти не вярваше в Истината. Много пъти Мои хора бяха изпращани до тебе, да ти покажат пътя, но ти не искаше и да чуеш. Ти се присмиваше на тях и отхвърли Евангелието. Дори, когато Аз умрях на кръста за тебе, ти Ми се подигра и не се покая от греховете си. Моят Отец ти даде много възможности да бъдеш спасен. Ако само беше послушал!” Исус плачеше. “Аз зная, Господи, аз зная! – викаше мъжа. – Но сега се покаях.“ “Твърде късно е! – рече Исус. – Съдът е отреден.” Мъжът продължи: “Господи, някои от моите хора ще дойдат тук. Те също не са се покаяли. Моля Те, Господи, пусни ме да им кажа, че трябва да се покаят за техните грехове, докато са още на земята. Аз не искам те да идват тука.“ Но Исус му рече: “Те имат проповедници, учители, стареи – всички служители на Евангелието. Те ще им кажат. Те също имат предимството на модерните комуникационни системи и много други начини да научат за Мен. Аз изпратих работници до тях, за да повярват и да бъдат спасени. Ако не повярват, когато слушат Евангелието, нито ще бъдат убедени да повярват като възкръсне някой от мъртвите.“ И в този момент мъжът стана много ядосан и започна да проклина. Зли, богохулни думи излизаха от него. Аз гледах в ужаси как пламъците се издигаха и той умираше, разложената плът започна да гори и падна долу. Вътре, в тази мъртва черупка на мъж, видях неговата душа. Изглеждаше като мръсно-кафява мъгла и беше изпълнила скелета отвътре. Аз се обърнах към Исуса и извиках: “Господи, колко е ужасно!” А Исус ми каза: “Адът е реален. Съдът е действителен. Аз ги обичам толкова много, чадо Мое. Това е само началото на страшните неща, които ще ти покажа. Многото все още не е дошло. Кажи на света за Мен, че адът съществува, че мъже и жени трябва да се покаят за своите грехове. Ела, следвай Ме! Ние трябва да продължим.“

В следващата яма се намираше една малка женска форма, която изглеждаше да е на около 80 години. Кожата й се свличаше от костите й чрез непрестанен пламък и само кости оставаха с една замърсена мъгла вътре. Гледах как огънят я изгори. Скоро там останаха само кости и червеи пълзящи отвътре, които не се поразяваха от огъня. “Господи, колко е ужасно! – извиках аз. – Не знам, ако продължим, колко ли по-ужасно ще е това, което идва да видим, не мога да си го представя.“ Колкото и надалече да се взирах, души горяха в огнените ями.

“Чадо Мое, ето защо си тук. – ми отговори Исус. – Ти трябва да знаеш и да кажеш истината за ада. Небето е реалност! Адът е реалност! Ела, ние трябва да продължаваме.”

Погледнах назад към жената. Виковете й бяха толкова тъжни. Като я наблюдавах, тя съедини своите костеливи ръце като за молитва. “Не можеш ли да й помогнеш?” – питах аз. Бях във форма на дух и крещях. Знаех, че хората в ада чувстват всички тези неща също.

Исус знаеше моите мисли. “Да, чадо. – рече Той. – Те наистина чувстват. Когато хората дойдат тук, те имат същите осезания и мисли, като на земята. Те помнят своите семейства и приятели и всичките моменти, когато са имали шанс да се покаят, но са ги отхвърлили. Паметта им е винаги с тях. Ако само бяха повярвали в Евангелието и се бяха покаяли преди да беше станало твърде късно. Докато тя /бел. прев.: възрастната жена в ямата/ беше на земята, имаше рак и беше в голяма болка. Хирурзите извършиха това, което трябваше, за да спасят живота й. Тя легна огорчена на леглото за много години. Много Мои хора ходиха до нея и й говориха, че Аз мога да я изцеря. Но тя рече: ‘Бог ми причини това!’ Не се покая, и не повярва в Евангелието. Тя дори Ме позна веднъж, но скоро започна да Ме мрази. Тя рече, че не се нуждае от Бога и не иска Аз да я изцеля. Да, Аз я призовавах, все още желаещ да й помогна и да я благословя, но тя Ми обърна гръб и Ме прокълна. Каза, че не Съм я искал. Духът Ми я молеше. Дори след като Ми обърна гръб, Аз все още се опитвах да я привлека с Духа Си, но тя не Ме послуша. Накрая умря и дойде тук.“

Възрастната жена викаше към Исуса: ”Господи Исусе, моля Те, прости ми сега! Съжалявам, че не се покаях, докато бях на земята. – С големи терзания, тя крещеше към Исуса. – Ако само се бях покаяла, преди да беше станало твърде късно! Господи, помогни ми да изляза от тук. Сега аз ще Ти служа. Ще бъда добра. Нима не страдах достатъчно? Защо чаках, докато стане твърде късно? О, защо чаках, докато Твоят Дух ме напускаше, борейки се с мен?”

Исус й отвърна: ”Ти имаше шанс след шанс да се покаеш и да Ми служиш.“

Мъка беше изписана върху цялото Исусово лице, като вървяхме по-нататък. Докато гледах възрастната жена как крещи, попитах: ”Господи, какво е следващото?“ Можех да чувствам страха навред. Скръб, викове на болка и една такава смрад беше навсякъде. Исус и аз ходехме в скръб и състрадание до следващата яма. Само с Неговата сила можех да продължа. От голямо разстояние все още можех да чуя виковете на възрастната жена на покаяние и молене за прощение. Ако само имаше нещо, което бих могла да направя, за да й помогна. Грешници, моля ви, не чакайте, докато Божият Дух ви напуска, като се е борил твърде много с вас!

В следващата яма имаше жена, застанала на коленете си, сякаш търсеше нещо. Нейната скелетна форма също беше пълна с дупки. Показваха се костите й и скъсаните й дрехи горяха. Главата й беше плешива и се показваха само дупки, където се предполага да са били очите и носа. Малък огън гореше около стъпалата й и драскаше с нокти по стените сярната яма. Огънят се прилепи до нейните ръце и умряла плът продължи да пада, докато тя разкопаваше с нокти. Ужасно ридание я разтърси. “О, Господи! О, Господи!” – викаше тя. – Искам да изляза от тук.” Най-накрая достигна до върха на ямата със стъпалата си. Мислех си, че е излязла вече навън, когато един голям демон с големи крила, изглеждащи да са пречупени на върха, увиснаха надолу и се забиха в нея. Неговият цвят беше кафяво–черен и имаше косми по цялото му голямо тяло. Очите му бяха далече назад на главата, а размерът му бе като размера на голяма мечка гризли. Демонът повлече жената и я избута твърде грубо назад на дъното на ямата и огъня. Наблюдавах с ужас как тя падна.

Исках да я взема на рамената си и да я държа, да помоля Бог да я изцери и да я извлече навън от там. Но Исус отново знаеше мислите ми и рече: “Чадо Мое, съдът е вече наложен. Бог го е изрекъл. Дори, когато тя беше дете, Аз я призовавах да се покае и да Ми служи. Когато тя беше на 16 години, Аз дойдох при нея и й казах: ‘Аз те обичам. Предай твоя живот на Мене и ела да Ме следваш, защото съм те призовал за специална цел.’ През целия неин живот я призовавах, но тя не послуша. Тя рече: ‘Някой ден аз ще Ти служа. Сега нямам време за Теб. Нямам време, нямам време, сега се забавлявам. Нямам време да Ти служа, Исусе. Утре ще мога вече.’ Утре никога не дойде, защото тя твърде дълго чака.” Жената изкрещя към Исуса: ”Душата ми наистина е в мъки. Няма изход от тук. Зная, че желаех света повече от Теб, Господи. Аз исках богатство, слава, репутация и щастие, и аз ги постигнах. Купувах си всичко, каквото си поисках. Сама бях господар на себе си. Бях най-красивата и добре облечена жена в своето време. Имах богатства, слава, репутация и щастие, но открих, че нищо не можеш да вземеш със себе си като умреш. Всичко това е било суета! О, Господи, адът е ужасен. Нямам почивка ни денем, ни нощем. Винаги съм в болки и мъчения. Помогни ми, Господи!“ – молеше тя.

Жената погледна към Исуса с толкова силно желание и рече: “Мили мой Исусе, ако само Те бях послушала! Завинаги се разкайвам. Планирах да ти служа някой ден – когато съм готова. Аз си мислех, че Ти винаги ще бъдеш с мен. Но колко грешно беше това, мое мислене. Бях една от най-харесваните жени по моето време. Знаех, че Бог ме призоваваше да се покая. През целия си живот Той ме дърпаше с връзките на любовта и си мислех, че бих могла да използвам Бога, както използвах всеки друг. Мислех си, че Той винаги ще бъде там. О, да, използвах Бога! Той толкова упорито желаеше да ме вземе да Му служа, докато през цялото време си мислех, че не се нуждая от Него. О, колко сгреших! Затова сатана започна да ме използва и започнах да служа на сатана все повече и повече. И накрая възлюбих дявола повече от Бога. Харесвах да греша и да не се обръщам към Бога. Сатана използваше моята красота и парите ми и цялото ми мислене и ги обърна в посоката – а именно, колко повече той ще ми даде и от двете. Дори тогава, Бог продължаваше да ме привлича. Но аз си мислех, утре или на следващия ден. И тогава един ден, докато се движех с колата, шофьорът ми се блъсна в една къща и аз бях убита. Господи, моля Те, изведи ме!“

Костеливите й ръце и рамена се протягаха към Исуса, докато пламъците продължаваха да я горят. Исус рече: “Съдът е наложен!” Сълзи паднаха по Неговите бузи, след като се движеше до следващата яма. Аз крещях вътре в себе си за ужасите на ада. “Мили Господи, – извиках аз, – мъчението е толкова реално. Когато душите дойдат тук, няма надежда, няма живот, няма любов. Адът е твърде реален. Няма избавление. – мислех си аз. Тя трябваше да гори за цяла вечност в тези пламъци. “Времето се изчерпва. – каза Исус. – Ние ще се върнем отново утре”.



Приятели, ако живеете в грях, моля ви, покайте се! Ако сте били новородени, и сте обърнали гръб на Бога, покайте се и се обърнете към Него сега. Живейте в доброта и стойте за истината. Събудете се, преди да е станало твърде късно и вие ще можете да прекарате завинаги с Господа в Небесата.

Исус отново каза: ”Адът има тяло (като човешка форма), лежащо на своя гръб в центъра на земята. Адът е с формата на човешко тяло – много голямо и с много помещения за мъчения. Разкажете на хората по земята, че адът е действителен! Милиони изгубени души са тук и все повече и повече идват всеки ден. В Големия Съден ден, смъртта и ада ще бъдат хвърлени в огненото езеро; това ще бъде втората смърт.”



Каталог: books -> christian%20books
christian%20books -> Божиите генерали
christian%20books -> Ако Сатана не може да ограби твоята радост… …той не може да ограби и благословениета, които ти принадлежат!
christian%20books -> Чудесата не се случват просто така Лестър Самрал и Дж. Стивън Кон
christian%20books -> Бог и вселената
christian%20books -> Към световно единство гари Ка
christian%20books -> Чие е това дете?
christian%20books -> Новата световна религия гари Ка Бестселър Прекрачване на прага
christian%20books -> Саду Сундар Синг Въведение


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница