Книгата, издадена в сащ "Божествено откровение за ада", от Мери Кетрин Бакстър "a divine revelation for hell"

Аз не бях в състояние да заспя или да се храня, след тази първа нощ в ада, която прекарах. Всеки ден ми изпъкваше ада. Когато си затварях очите, всичко, което виждах беше ад. Ушите ми не можеха да се затворят от виковете на людете там. Точно като някоя телевизионна програма, ми изпъкваше всичко, на което бях свидетелка отново и отново. Всяка нощ аз бях в ада и се стараех да намеря точните думи, за да донеса това ужасяващо нещо до целия свят.

Исус отново се появи и ми каза: ”Довечера ние ще ходим в дясното крило на ада, чадо Мое. Не се страхувай, защото те обичам и Аз Съм с теб!“ Лицето на Господа беше изпълнено със скръб и Неговите очи бяха пълни с голяма топлота и дълбока любов. Като си мислех, че хората в ада бяха загубени завинаги, а знаех, че Той все още ги обича и ще продължава да ги обича за цяла вечност.

“Чадо Мое, – рече Той, – Бог, Нашият Отец, е дал на всеки един от нас воля, така че, да можем да изберем на кого да служим – на Него или на сатана. Ти видя, че Бог не е направил ада за Своите Си хора. Сатана мами много хора да го следват, но ада е направен за дявола и неговите ангели. Не е Мое желание, нито такова на Моя Отец, да бъде наказан някой.” Сълзи на съчувствие се стекоха по бузите на Исуса. Той отново започна да говори: ”Запомни думите Ми в дните занапред, като ти показвам ада: ‘Аз имам цялата власт на небето и на земята!’ Сега, понякога ще ти се струва, че Съм те оставил, но не Съм. Също така на места ще бъдем видени от злите сили и изгубените души, докато на други места не ще бъдем видени. Няма значение къде отиваме – бъди с мир и не се страхувай да Ме следваш!”

Ние продължихме заедно. Аз Го следвах близо изотзад, плачейки. Аз съм плакала от дни и вече не се разлюлявах от всяко представяне на ада, както беше в началото. Повечето случаи аз плачех вътре в себе си. Духът ми беше тъжен. Ние пристигнахме в дясното крило на ада. Поглеждайки напред, забелязах, че се намираме на пътека, която бе суха и изгорена. Писъци изпълваха мръсния въздух и зловоние на смърт беше навсякъде. Вонята понякога беше толкова противна, че ме правеше болна в стомаха. Навсякъде имаше мрак, освен светлината, която произтичаше от Христос и от горящите ями, които осейваха пейзажа, колкото и да можехме да се взираме. Изведнъж, демони от всички видове преминаха покрай нас. Дяволи ръмжаха по нас, докато преминаваха. Демонски духове с различни размери и форми се разговаряха един с друг.

Пред нас един голям демон даваше заповеди на по-малките. Спряхме да ги чуем и Исус рече: ”Има една невидима армия от зли сили, която не я виждаме тук – това са демони, които са зли духове на болести.” “Ела! – извика големият демон на по-малките дяволчета и духчета. – Направи много зли неща. Разруши домове и разбий семейства. Прелъсти слаби християни, грешно ръководи и инструктирай, колкото можеш повече. Ще получите вашата награда като се завърнете. Запомнете, вие трябва да бъдете внимателни към тези, които истински са приели Исус като техен Спасител. Те имат сила да ви гонят. Преминете през Земята. Аз имам партида вече изпратени, а другите са тука. Запомнете, вие сте слуги на принцът на тъмнината и на княза на въздушната власт.” /бел. на превод.: принцът на тъмнината и князът на въздушната власт е сатана/.

След това злите форми започнаха да бягат навън от ада. Вратите на върха на дясното крило на ада се отвориха и много бързо се затвориха да им позволят да излязат. Също така някои от тях се изкачиха и излязоха от фунията, откъдето ние слязохме долу. Ще се опитам да опиша изгледа на тези зли създания. Този, който говореше, беше много голям по размер – около големината на голяма мечка гризли, на цвят – кафяв, с глава като на прилеп и с очи, които се намираха много назад на едно космато място. Имаше космати ръце, отпуснати от двете му страни, и кучешки зъби, като бивници, излизащи от косата на неговата глава. Друго едно същество беше малко като маймуна, с много дълги ръце и с козина по цялото си тяло. Лицето му бе мъничко, а имаше нос като точка. Не можах да видя очи никъде по него. А други бяха – един с голяма глава, големи уши и с дълга опашка, докато друг беше голям като кон и имаше гладка кожа. Гледката на тези демони и зли духове и отвратителната воня, която идваше от тях ме правеше болна в стомаха.

Навсякъде, където погледнех, имаше демони и дяволи. Най-големият от тези демони, научих от Господа, беше получил заповедите си направо от сатана. Исус и аз вървяхме надолу по пътеката, докато достигнахме друга яма. Викове на болка, скръбни звуци, които никога няма да се забравят, имаше навред. “Господи Мой, какво е следващото?” – питах аз. Ние вървяхме точно покрай едно зъл дух, който не ни виждаше. Спряхме до една друга яма на огън и сяра. Там имаше един голям скелет на мъж. Аз го чух да проповядва Евангелието. Изумена погледнах към Исуса за отговор, защото Той винаги знаеше моите мисли. Той ми рече: ”Докато той беше на Земята, този човек беше проповедник на Евангелието. По едно време той говореше истината и Ми служеше.“ Аз се учудих какво този мъж правеше в ада. Той беше около 6 фута висок /около 1,80 м/ и скелета му беше с мръсен кафяв цвят, като от гробница. Части от неговите дрехи все още висяха на него. Учудих се защо пламъците не изгаряха тези разкъсани и съдрани дрехи. Изгоряла плът висеше от него, а черепа му изглеждаше да е в пламъци. Една отвратителна воня идваше от него. Наблюдавах мъжа, разпрострял своите ръце, както че държи книга и започна да цитира Святото Писание от въображаема книга. Отново си припомних, какво рече Исус: “Ти имаш всички свои осезания в ада и те са даже много по-силни тук.” Мъжът цитираше писание след писание и си мислех, че беше добре. Исус каза на този мъж с голяма любов в Своя глас: “Мир да бъде с тебе!”

Веднага мъжът спря да говори и се обърна бавно да види Исус. Видях душата на този човек вътре в скелетната форма. Той каза на Господ: “Господи, сега ще проповядвам истината на всички хора. Сега, Господи, съм готов да отида и да разкажа на другите за това място. Зная, че докато бях на земята не вярвах, че има ад, нито пък вярвах, че Ти ще дойдеш отново. Направих компромиси с истината спрямо хората в моята църква и проповядвах, каквото те искаха да чуят. /бел. на превод.: виж във ІІ Тим. 4:3, 4: “Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение, но понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите си страсти и като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните.”/ “Признавам си, че не обичах, който е различен по раса или цвят на кожата, и причиних много хора да отпаднат от Тебе, Господи. Аз си направих мои собствени правила за влизане в небето, а също и за добро и зло. Зная, че доведох много хора до падане и причиних те да се препъват в Твоето Свято Слово. Взимах пари от бедните. Но, Господи, пусни ме навън и ще върша само добро. Не ще взимам пари от църквата повече. Вече съм се покаял. Ще обичам хората от всяка раса и цвят на кожата.” – молеше човека.

“Ти не само изопачи и представи в невярна светлина святото Божие Слово, но ти лъжеше, че не знаеш за истината. Удоволствията на живота бяха по-важни за тебе, отколкото истината. Аз Самият те посетих и се опитах да те върна обратно, но ти не Ме послуша. Ти знаеше истината, но не се покая и не се върна обратно при Мене. Аз бях там през цялото време. Аз те чаках. Желаех да се покаеш, но не го направи. И сега ти е наложен съда.” – каза Исус. Състрадание имаше на Господното лице. Знаех, че ако този мъж беше чул призива на Спасителя, той нямаше да бъде тук сега. О, хора, моля ви, слушайте и бъдете покорни на Бог! Исус отново говореше на отпадналия: “Ти трябваше да говориш истината и да обърнеш мнозина към праведността с Божието Слово, което казва, че всички невярващи ще си вземат своя дял в огненото езеро, което гори с огън и жупел. Ти знаеше пътя на кръста. Също и праведността. Знаеше да говориш истината. Но сатана изпълни сърцето ти с лъжи и отиде в грях. Трябваше да се покаеш с искрено сърце, а не половинчато. Моето Слово е истинно. То не лъже. А сега е твърде късно, твърде късно.”

И в този момент мъжът разклати с юмрук към Исуса и Го прокълна. Със скръб Исус и аз отидохме до следващата яма. Отстъпилият проповедник все още продължаваше да проклина и да се ядосва на Исуса. Когато минавахме покрай другите ями, ръце на изгубените и осъдени души се протягаха към Исус и с умилителни викове Го молеха за милост. Техните костеливи ръце и рамена бяха сиво-черни от изгарянето, без жива плът или кръв, без органи, само смърт и умиране. Вътре в себе си плачех: “О, земьо, покай се! Ако ли не – ти ще дойдеш тук! Спри преди да е станало твърде късно!”

Ние спряхме при една друга яма. Чувствах такова умиление за всички и такава скръб, че физически станах слаба и можех много трудно да ставам. Големите стенания ме разтресоха.

“Исусе, толкова съм наранена вътрешно.” – казах аз. От ямата, женски глас говореше към Исуса. Жената стоеше в центъра от пламъци, които покриваха цялото й тяло. Костите й бяха пълни от червеи и мъртва плът. Щом проблясваха пламъците, тя издигаше ръцете си към Исуса, викайки: “Пусни ме от тук. Ще ти дам сърцето си сега, Исусе. Ще разкажа на другите за Твоята простителност. Ще свидетелствам за Теб. Моля Те, пусни ме от тук да изляза!”

Но Исус й рече: “Моето Слово е Истина и казва, че всички трябва да се покаят и да се обърнат от своя си грях и да се помолят да вляза Аз в техния живот, ако искат да избегнат това място. Чрез Моята кръв има прощение на греховете! – Господ се обърна, погледна жената и рече: Ако беше Ме послушала и дошла при Мен, и ако се бе покаяла, Аз бих ти простил.” Жената попита: ”Няма ли избавление от тук?“ Исус каза: ”Жено, на тебе бяха дадени много възможности да се покаеш, но ти закорави сърцето си и не се покая. Знаеш, че Моето Слово казва, че беззаконниците и нечестивците ще имат своята участ в огненото езеро.”

Исус се обърна към мен и каза: ”Тази жена имаше греховни дела с много мъже и причини разрушаването на много домове. И въпреки всичко, аз продължих да я обичам. Дойдох при нея не с осъждение, а със спасение. Много от Моите служители пращах до нея, за да се покае от злите си дела, но тя не се покая. Когато беше младо момиче, Аз я призовах, но тя продължи да върши зло. Тази жена правеше много неправди, но Аз щях да й простя, ако беше дошла при Мене. Сатана влезе в нея и тя растеше с огорчение в себе си и не прости на другите. Тя ходеше на църква само за да си взема мъже. Намираше и ги съблазняваше. Ако само беше дошла при Мене, всичките й грехове щяха да бъдат умити чрез Моята кръв. Част от тази жена искаше да Ми служи, но ти не можеш да служиш на Бога и на сатана едновременно. Всеки човек трябва да направи избор на кой ще служи.“

“Господи, – извиках аз, – дай ми сила да продължа по-нататък.” Аз се разлюлявах от главата до стъпалата ми, поради ужаса на ада. Исус ми рече: “Мир да бъде с теб!“

“Помогни ми, Господи!” – молих Го аз.

Сатана не иска да знаем истината за ада. С всичките си сънища и представи, никога ни бих си представяла ада такъв, какъвто го видях. “Скъпи Исусе, кога ще стигнем до края?” – питах отново. “Чадо Мое, – ми отговори Той, – само Отец знае, кога ще дойде свършекът!” Тогава Господ ми говори отново, казвайки: ”Мир да бъде с теб!” И голяма сила дойде върху мен.

С Исус вървяхме между ямите. Исках да издърпам всеки човек и да го хвърля при нозете на Човешкия Син. Все повече плачех вътре в себе си. Мислех си, че не желая моите чада да дойдат тук. Най-подир, Исус се обърна и ми рече тихо: “Чадо Мое, ние ще отидем в твоя дом сега. Утре вечер ще се върнем в същата част на ада.” На връщане в дома ми, аз плачех и плачех. През деня си представях ужаса на всички тези хора там. На всеки, който срещах през деня му говорих за ада. Казвах му, че болките в ада изпреварват всякаква представа. Тези от вас, които четете тази книга, моля ви, покайте се от греховете си! Извикайте към Исус и Го помолете да ви спаси. Днес извикайте към Него! Не чакайте до утре! Утре-то може никога да не дойде. Времето бързо се изнизва. Паднете на колената си и бъдете изчистени от вашите грехове, като се покаете. Бъдете добри един с друг. Заради Исус бъдете внимателни и прощаващи един на друг. Ако сте ядосан на някой, простете му. Заради никакъв гняв не си струва да се ходи в ада.

Прощавайте, както Христос ни е простил всички грехове. Обичайте децата си, обичайте вашия ближен, както себе си. Господ на църквите казва: ”Покайте се и ще бъдете спасени!”

Следващата нощ аз и Исус отново бяхме в лявото крило на ада. И сега видях, както и преди, любовта Му, която имаше за погиналите там. И аз почувствах Неговата любов към мене и към всички, които са на Земята.

“Чадо, – ми рече Той – не е по волята на Отца да погине ни един. Сатана мами много и те го следват. Но Бог все още прощава. Бог е любов. Ако тези наистина бяха дошли при Отца и се покаяха, Той би им простил.“

Голяма чувствителност покри Исусовото лице, докато говореше. Отново ние ходихме всред огнени ями и преминахме покрай повечето хора, които по-рано описах.

“Боже мой, Боже мой, такива ужаси!” – продължавах да мисля, докато преминавах покрай толкова много горящи души в ада.

Всички горящи ръце покрай пътеката се протягаха към Исуса. Имаше само кости, а където е била плътта – една сива маса с горене и разложена плът на парцали. Вътре във всяка рамка на техните скелетни форми имаше една мръсно-сива мъгла – това е душата, захваната завинаги за един сух скелет. Аз бих могла да кажа според техните викове, че те чувстваха огъня, червеите, болката, безпомощността. И виковете им изпълниха мойта душа със скръб толкова много, че не мога да я опиша. Само, ако бяха послушали призива на Бога, мислех си аз, те ни биха били тук. Аз знаех, че изгубените в ада имаха всички свои сетива. Те помнеха всичко, което някой им е казвал. Знаеха, че няма изход от пламъците и че са загубени завинаги. Да, без надежда, те все още се надяваха, като викаха към Исуса за милост. Ние спряхме до следващата яма. Тя беше като всички други. В нея се намираше формата на жена, която познах по гласа й.Тя викаше към Исуса за освобождение от пламъците. Исус погледна жената с любов и рече:

“Докато ти беше на Земята, Аз те призовавах да дойдеш при Мене. Аз те призовавах да направиш своето сърце право пред Мен, преди да е станало твърде късно. Посещавах те много пъти посред нощните часове да ти говоря с Моята любов. Аз бях кандидат за тебе, обичах те и те теглех към Мене с Духа Си. ‘Да, Господи, – каза ти, – аз ще Те следвам.’ С устните си ти Ми каза, че Ме обичаш, но сърцето ти не го направи. Аз знаех, къде беше твоето сърце. Често пращах Моите служители до теб да ти кажат да се покаеш за греховете си и да дойдеш при Мен, но ти не Ме слушаше. Исках да те употребя да служиш на другите, да помогнеш на други хора да Ме намерят.

Но ти желаеше света, а не Мен. Аз те призовавах, но ти нито Ме чуваше, нито се покайваше за греховете си.”

Жената рече на Исус: “Ти помниш, Господи, как аз ходех на църква и бях една добра християнка. Аз се присъединих към църквата. Знаех, че Ти имаше призив за живота ми. Знаех, че трябваше да бъда послушна на този призив на всяка цена и го направих.”

Исус каза: “Жено, ти все още си пълна с лъжи и грях. Аз те призовах, но ти не Ме чуваше!

Наистина ти беше член на църква, но да бъдеш член на църква не те прави да влезеш в Небето.

Твоите грехове бяха много, а ти не се покая. Ти беше причината другите да се спъват в Моето Слово. Ти никога не прости на другите, когато те нараняваха. Претендираше, че Ме обичаш и Ми служиш, когато беше с християни, но когато беше далеч от тях, ти лъжеше, мамеше и крадеше. Ти даде внимание на прелъстителни духове и ги присъедини към твоя двойнствен живот. Знаеше правия и тесен път. – каза Исус. – Ти също беше двуезична. Говореше за твоите братя и сестри в Христа. Ти ги съдеше и си мислеше, че беше по-свята от тях, когато имаше голям грях в твоето сърце. Аз зная, че ти не послуша Моя нежен Дух на състрадание. Ти съдеше външно човека, без да обърнеш внимание, че много от тях бяха деца във вярата. Ти беше много строга. Да, ти каза, че Ме обичаш със своите устни, но твоето сърце беше далеч от Мене. Ти знаеше пътищата на Господа и ги разбра. Ти си играеше с Бога, а Бог знае всичко. Ако ти искрено служеше на Бога, ти нямаше да бъдеш тука днес. Не можеш да служиш на сатана и на Бога едновеременно.“

Исус се обърна към мене и рече:

“Много хора в последните дни ще отстъпят от вярата, слушайки прелъстителни духове и ще служат на греха. Излезте от тях и се отделете. Не ходете в пътя им.”

Като се отдалечихме, жената започна да кълне и псува Исуса. Тя пискаше и викаше с ярост. Ние продължихме да вървим, а аз бях толкова слаба в тялото си. В следващата яма имаше форма на друг скелет. Аз усетих миризмата на смърт дори преди да пристигнем. Скелетът изглеждаше като

останалите. Аз се зачудих какво ли е вършила тази душа, за да бъде изгубена и безпомощна, без

бъдеще, а цяла вечност да е на това смъртно място. Адът е за цяла вечност! Като слушах викането

на душите в мъка, аз също виках. Чух как една жена говори на Исуса от пламъците на ямата. Тя цитираше Божието Слово.

“Мили, Господи, какво прави тя тук?” – попитах аз.

“Чуй!” – рече Исус.

Жената каза: “Исусе Ти Си Пътят, Истината и Живота. Никой не може да дойде при Отца, освен чрез Тебе. Исус е Светлината на света. Ела при Исуса и Той ще те спаси.”

Когато тя изговори това, много от изгубените души около нея я чуха. Някои изпсуваха и я прокълнаха. Други й рекоха да спре. А трети казваха: “Има ли наистина надежда?” или “Помогни ни, Исусе!“

Огромен вик на мъка изпълни въздуха. Не можах да разбера какво се беше случило. Не можах да науча, понеже жената проповядваше Евангелието. Но Господ знаеше моите мисли и ми рече:

“Чадо, Аз призовах тази жена на 30 годишна възраст да проповядва Моето Слово и да бъде свидетел на Евангелието. Призовавах различни хора, за различни цели в Моето тяло. Но ако мъжът или жената, момчето или момичето не искат Моя Дух, Аз ще си замина. Да, тя отговори на Моя призив за много години и порасна в знание за Господа. Тя научи Моя глас и направи много добри неща за Мене. Изучаваше Божието Слово. Често се молеше и имаше много отговорени молитви. Поучаваше много хора на пътя на святостта. Беше вярна в своята си къща. Годините минаваха, докато един ден тя хвана съпруга си да й изневерява с друга жена. И дори той, след това, я молеше за простителност, но тя растеше с огорчение в сърцето си, не му прости и не се опита да спаси брака си. Наистина, нейният съпруг беше грешен и извърши голям грях. Но тази жена познаваше Моето Слово. Тя знаеше да прощава и че при всяко изкушение има начин то да се избегне. Съпругът й я молеше да му прости. И въпреки всичко тя не го направи. Вместо това, омразата хвана корен и растеше в нея, и тя не се обърна към Мене. Тази жена се обърна към растящата с всеки ден омраза и си каза в сърцето: ‘Аз служа на Бога през цялото време, а моят съпруг избяга с друга жена! Мислиш ли, че това, което мисля е правилно?’ А Аз й отговорих: Не, не е правилно. Но той дойде при теб, покая се и каза, че никога няма да прави това отново. Дъще, погледни вътре в себе си и ще видиш, че ти сама си го причинила това.”

“Не аз, Господи! – рече тя. – Аз съм свята, а той е грешен.”

Тя не Ме слушаше. Времето си минаваше, а тя не се молеше, нито пък четеше Библията. Стана ядосана, не само на своя съпруг, но също и на онези, които са около нея. Цитираше Писанията, но не му прости. Не Ме слушаше. В сърцето й горчивината растеше и голям грях влезе в него.

Убийството растеше в нейното сърце, където някога е била любовта. И един ден, в своята омраза, тя уби съпруга си и другата жена. Сатана я превзе напълно и тя се самоуби.”

Погледнах към изгубената душа, която е предала Христос и осъдила себе си на пламъци и болка.

Чух я как отговори на Исуса:

“Аз ще му простя сега, Господи! – рече тя. – Пусни ме навън. Аз ще Ти се подчинявам вече. Виж, Господи, аз проповядвам u1058 Твоето Слово сега. За в час демоните дойдоха и ме грабнаха да бъда мъчена дори по-лошо. С часове ме измъчваха, защото аз проповядвах Твоето Слово. Мъките ми са даже по-лоши. Моля Те, Господи! Прося от Тебе да ми позволиш да изляза навън.”

Аз виках с жената и молих Господ да ме пази от цялата горчевина в сърцето.

“Не допускай омразата да дойде в моето сърце, Господи Исусе!” – молих Го аз.

“Ела, нека да продължим.” – каза Исус.

В следващата яма се намираше душата на мъж, обгърната в нейния скелет, крещящ към Исуса:

“Господи, помогни ми да разбера защо съм тука.”

Исус рече: “Мир да бъде все още. Ти знаеш защо си тука.”

“Пусни ме и аз ще бъда добър!” – се молеше човека.

Господ му рече: “Дори и в ада все още лъжеш.”

Тогава Исус се обърна към мен и рече: “Този мъж беше на 23 години, когато дойде тук. Той не послуша Моето Евангелие. Много пъти слушаше Словото Ми и често беше в дома Ми. Аз го водех чрез Духа Си към спасение, но той желаеше света с неговата похот. Обичаше да пие и не послуша призива Ми. Този човек беше отраснал в църквата, но не предаде себе си на Мен.

Веднъж той Ми каза: ‘Аз ще Ти дам своя живот, Исусе, някой ден’. Но този ден никога не дойде.

Една нощ, след едно парти, той катастрофира и умря на място. Сатана напълно го измами. Не послуша Моя призив. Другите също умряха при катастрофата. Сатана идва да заколи, открадне и погуби. Ако само Ме беше послушал този млад мъж! Не е по Божията воля да загине ни един!

Сатана искаше тази душа и я погуби чрез безгрижие, грях и пиянство. Много домове и животи са разрушени всяка година от алкохола.”

Ако хората можеха да видят, че похотта и пожеланията на света са само за един сезон! Ако дойдеш при Господ Исус Христос, Той ще те освободи от пиянството. Извикай към Исуса и Той ще те чуе и помогне. Ще бъде твой приятел. Запомни: Исус те обича и има власт да прости грехове ти!

Христос предупреждава женените християни да не прелюбодействат! А пожеланието в сърцето на жена или мъж, дори и да не си извършил прелюбодейство, вече е прелюбодейство в твоето сърце.

Млади хора, стойте далеч от наркотици и извънбрачен секс! Ако съгрешите, Бог ще ви прости, ако се покаете. Извикайте към Него сега, докато все още е време. Намерете силни и зрели християни и ги помолете, ако могат да говорят с вас относно вашите проблеми. Вие ще бъдете щастливи, че сте отделили време сега, в този свят, преди да е станало твърде късно. Сатана идва като светъл ангел да измами света. Преоблечен като бял ангел, дяволът завежда много повече души в ада, отколкото като ревящ лъв.

Въпреки че е знаел святото Божие Слово, за този млад човек грехът се е сторил само едно изкушение. Той си е мислел: ‘Само още едно парти. Исус ще прояви разбиране.’ Но смъртта няма милост. Той е отлагал твърде много.

Погледнах към душата на младежа и си припомних за моите собствени деца: “О, Господи, нека те да Ти служат!“ Зная, че много читатели имат близки и любими хора, може би и деца, които не искат те да отидат в ада. Кажете им за Исуса, преди да е станало u1090 твърде късно. Кажете им да се покаят от греховете си и Бог ще им прости и ще ги направи святи.

Виковете на младежа кънтяха в мене дълго време. Никога няма да забравя тези викове на разкаяние. Помня как плътта висеше и гореше в пламъци. Не ще забравя гниенето й, миризмата на смърт, дупки, където някога е имало очи, мръсно–сивата душа и червеи, които пълзяха през костите. Тази форма на младия човек издигна ръцете си към Исуса, молейки Го, докато ние вървяхме към следващата яма.

“Мили, Господи, – се молех аз, – дай ми сила да продължа по-нататък.”

И тогава чух женски вик на отчаяние. Смъртни викове имаше навсякъде. Скоро се намерихме пред ямата, където се намираше тази жена. Тя се молеше от цялата си душа на Исуса да я изведе от там.

“Господи, – рече тя, – не съм ли била тук твърде дълго? Моите мъки са повече, отколкото мога да нося. Моля Те, Исусе, изведи ме навън!”

Ридания разтресоха скелета й и същата болка се чувстваше в гласа й. Разбрах, че е страдала много и попитах:

“Исусе, нищо ли не можеш да направиш?”

Тогава Исус каза на жената от ямата:

“Докато ти беше на земята, Аз те виках да дойдеш при Мен. Призовавах те да предадеш сърцето си на Мене, да простиш на другите, да стоиш далеч от греха. Дори съм те посещавал посред нощ, за да те привлека чрез Духа Си отново и отново. Чрез устните си казваше, че Ме обичаш, но твоето сърце беше далеч от Мене. Нима не знаеш, че нищо не може да се скрие от Бога? Ти лъжеше другите, но не можеш да излъжеш Мен. Все още изпращах други да ти кажат да се покаеш, но ти не ги послуша. Ти не послуша, не проумя, а в омраза се отвърна от тях. Аз те поставих на място, където можеше да слушаш Моето Слово. Но ти не предаде сърцето си на Мене.

Не съжаляваше, нито се срамуваше от това, което вършеше. Закорави сърцето си и Ме отхвърли.

Сега си изгубена и погубена. Трябваше да Ме послушаш.“

И в този момент тя погледна Исуса и започна да проклина и псува Бога. Аз почувствах присъствието на зли духове и знаех, че те са, които псуваха и кълняха. Колко е скръбно да си загубен завинаги в ада! Съпротивявай се на дявола, докато все още можеш и той ще побегне от теб.

Исус рече: “Небето и Земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат!”