Книгата, издадена в сащ "Божествено откровение за ада", от Мери Кетрин Бакстър "a divine revelation for hell"

Чух един глас да ми казва: “Пиши, защото тези неща са верни и истинни.”

Отново бях с Господа в Духа. Той каза:

“Събуди се, о, земьо! Тези неща са в действие – били са и ще дойдат. Аз съм Първият и Последният, Който съм Създателят, защото Аз давам живот, а не смърт. Служете Ми! Вдигнете се от злото ви и Ме призовете и Аз ще ви изцеря и освободя. Всички тези неща, за които ви говорих, са истинни и те скоро ще се случат. Покайте се, защото времето наближи и славата на Господа скоро ще се появи! Бъдете готови, защото не знаете ни деня, ни часа, когато Божият Син ще се завърне да прибере праведните. Голяма ще бъде наградата на тези, които очакват Моето идване.

Аз ще благословя всяко едно Мое чадо – тези, които пазят вярата и Ми служат в истина и праведност. Преди те да узнаят, това благословение ще бъде над тях. Приготвил съм благословения за тези, които са верни в техния призив и за тези, които не са се отрекли от Името Ми. Казвам ви: ако хората Ми, които се наричат с Моето Име, смирят себе си и се помолят, ще им простя, ще ги изцеря и възстановя техните загуби. Аз желая да освобождавам и спасявам всеки, който вярва и призове Моето Име. Осветете пост. Призовете тържествено събрание. Съберете стареите и всички земни обитатели в Моя дом и извикайте към Мене. Защото денят Господен идва като крадец в нощта – денят наближи! Уповавайте на Мене и ще ви върна годините, които изпояде скакалецът, изедникът, гъсеницата и лапача. Моята голяма войска, която пратих между вас, която Съм призовал, нито ще разруши редиците си, нито своя стремителен ход напред. Те ще извършат чудесни подвизи и не ще бъдат победени, защото Аз Съм тяхната сила. Техните гласове звучат като на тромпет, като буря те звучат и всички ще чуят и узнаят, че Аз Съм Господ, вашият Бог!”

Мили Господи Исусе, моята молитва е да се счета достойна да бъда в тази армия. Аз искам да бъда в тази армия, но зная, че трябва да бъда чиста и свята, както Ти Си чист и свят. Твоята пролята кръв ме изчисти от всяка неправедност. Помогни ми да пазя сърцето си чисто, освободено от всяка омраза и огорчение. Господи, не искам да отивам в ада отново и да стоя там. О, Господи, помогни ми да предупредя хората. Дай ми сила да спра увеличаването на ада, като свидетелствам за Теб.

Помогни на мен и на Твоя народ да бъдем добри, с любвеобилни сърца, прощаващи и обичащи се един друг. Помогни ни да говорим истината през цялото време. Зная, че Ти ще се върнеш скоро и че наградата Ти е с Теб. Аз зная, че моето послание към света е: “Покайте се, защото Господният ден наближи!” Отче, не искам да се изисква кръвта на тези хора от моите ръце. И зная, че ако аз ги предупредя да се покаят, а те отхвърлят, тогава няма да бъда отговорна за тях.
ГЛАВА 16 -- ЦЕНТЪРЪТ НА АДА

Отново с Исус отидохме в ада. Той ми рече:

“Чадо Мое, поради тази причина ти се роди – да запишеш и кажеш, каквото Съм ти показал и казал. Защото тези неща са верни и истинни. Аз Съм те призовал да се съобщи на света чрез теб, че има ад, но Аз Съм направил път на избавление от него. Няма да ти покажа всички части на ада.

Има скрити неща, които не мога да ти открия, но Съм ти показал достатъчно. Сега ела и виж силите на тъмнината и техния край.”

После отново отидохме в търбуха на ада и започнахме да ходим към един малък отвор. Обърнах се да видя къде сме и видях, че бяхме на една издатина около една клетка в центъра на ада. Спряхме пред тази клетка, в която се намираше прекрасна жена. А над клетката беше написано: “Преди Христа”.

Тогава чух жената да казва: “Господи, аз знаех, че някой ден ще дойдеш. Моля Те, пусни ме от това място на мъчения.”

Тя беше облечена в дрехи от стара епоха, но самата тя беше много красива. Разбрах, че тя е прекарала много векове на това място, но не може да умре. Нейната душа беше измъчвана. И тя започна да дърпа решетките и да плаче.

Нежно Исус й рече с печал в гласа Си: “Мир да бъде с теб! Жено, ти знаеш, защо си тук.”

“Да. – рече тя. – Но аз не мога да го променя. Аз си спомням Твоите думи на спасение. Сега, аз ще бъда добра и ще Ти служа! – изкрещя тя.

Жената стисна решетките на клетката със слабите си юмруци и започна да крещи:

“Пуснете ме от тук! Пуснете ме от тук!”

И в този момент тя започна да се променя пред очите ми. Дрехите й започнаха да горят. Плътта й падна долу, остана само черен скелет с изгорени дупки на мястото на очите и една куха черупка, вместо душата. Наблюдавах с ужас как старата жена падна на пода. Цялата й красота изчезна моментално. Тази жена е била тук от преди идването на Исус Христос на земята, преди повече от 2000 години.

Исус й каза: “Ти знаеше на земята какъв ще бъде твоят край. Мойсей ви даде закона и ти го слушаше. Но вместо да се подчиняваш на Моя закон, ти избра да бъдеш инструмент u1074 в ръката на сатана – да бъдеш врачка и вещица. Ти възлюби тъмнината повече, отколкото светлината и твоите дела бяха зли. Ако се беше покаяла със сърцето си, Моят Отец щеше да ти прости! Но сега е твърде късно.”

Със скръб и голямо състрадание в сърцата си, продължихме да вървим. Нямаше край на нейните болки и страдания. Костеливите й ръце се протягаха към нас като продължихме пътя си.

“Чадо Мое, – ми рече Господ, – сатана използва много начини за да разруши добри мъже и жени. Той работи ден и нощ, стараейки се да спечели хората за да му служат. Ако ти не избереш да служиш на Бога, ще служиш на дявола. Избери живот и истината ще те освободи!”

След кратко ходене, ние спряхме пред една друга клетка. Чух мъжки глас да вика отвътре:

“Кой е там? Кой е там?”

Почудих се защо викаше той. Исус каза:

“Той е сляп.”

Чух звук и погледнах. Пред нас имаше един голям демон с пречупени крила, които приличаха на счупени. Той гледаше точно покрай нас. Аз стоях много близо до Исуса. Заедно се обърнахме към човека, който беше извикал. Той също беше в клетка, а неговия гръб беше към нас. Той беше горяща скелетна форма, миришеща на смърт. Той удряше във въздуха и крещеше: “Помогнете ми.

Някой да ми помогне!”

Нежно Исус му рече: “Човече, имай мир!”

Мъжът се обърна и каза:

“Господи, зная, че Ти Си дошъл за мен. Сега се покайвам. Моля Те, изведи ме от тук. Знаех, че бях ужасен човек и използвах моя недостатък за егоистична печалба. Зная, че бях чародеец и измамих много хора да отидат при дявола. Но Господи, аз се покайвам сега. Моля Те, изведи ме от тук. Ден и нощ съм на мъки в тези пламъци, няма вода. Толкова съм жаден. Няма ли да ми дадеш да пия вода?”

Мъжът все още призоваваше Исуса, след като продължихме по-нататък. Тъжно си наведох главата. Исус рече:

“Всички чародейци и зли работници имат своята част в огненото езеро, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт.”

Ние тръгнахме към една друга клетка, в която беше друг мъж. Той рече:

“Господи, зная, че Ти ще дойдеш и ще ме освободиш. Тук съм се покайвал от много дълго време.”

Този човек също представляваше скелет, пълен с пламъци и червеи.

“О, човече, ти все още си пълен с лъжи и грях. Знаеш, че беше ученик на сатана. Ти беше лъжец, който измами множество хора. Истината никога не е била в твоята уста. И смъртта е завинаги твоя награда. Ти често слушаше думите Ми и си правеше шега с Моето спасение и със Святия Дух.

Лъжеше през целия си живот и не Ме слушаше. Ти си като твоя баща – дявола. Всички лъжци имат своята част в огненото езеро. Ти похули Святия Дух!”

Мъжът започна да проклина и да изговаря много зли неща срещу Господа. Ние продължихме нататък. Тази душа беше завинаги загубена в ада.

Исус рече: “Който иска да дойде при Мен и загуби живота си поради Мен, ще намери живот и то повече от изобилен. Но грешниците трябва да се покаят, докато са все още живи на земята! Твърде късно е, когато те пристигнат тук. Много грешници искат да служат на Бога и сатаната или те мислят, че имат неограничено време да приемат благодатта на Бог, която се предлага от Него.

Наистина мъдрите ще изберат този ден, от който Те ще ми служат”.

След това ние отидохме до следващата клетка. Отчайващ вик на скръб дойде от отвътре. Ние погледнахме и видяхме скелет на мъж на купчина на пода. Костите му бяха черни от изгарянето, а душата му бе мръсно-сива мъгла. Забелязах, че липсваха части от неговото тяло. Пушек и пламъци излизаха около него, и червеи пълзяха в него.

Исус рече: “Греховете на този мъж бяха много. Той беше убиец и таеше омраза в сърцето си. Не се покая, нито дори повярва, че Аз бих му простил. Ако само той беше дошъл при Мен! Да, ако само беше повярвал и дошъл при Мене, бих му простил всичките грехове – и големи, и малки. Вместо това, той продължи да греши и умря в тях. Ето защо той е тук днес. Бяха му дадени много възможности да Ми служи и да повярва в Евангелието, но той отхвърли. Сега е твърде късно.”

Следващата клетка, до която отидохме, беше изпълнена с отвратителна миризма. Можех да чуя крясъците на разкаяние навред. Толкова ми беше тъжно и тежко.

Женски глас каза: “Помогни ми!”

Аз се втренчих в истински очи – не изгорели дупки, както при другите. Бях обзета от тъга и почувствах голямо състрадание и скръб за тази душа. Исках да я изведа навън от клетката и да избягам с нея.

“Толкова е болезнено. – продължи тя. – Господи, ще върша това, което е право сега. Веднъж аз Те познах и Ти беше Моят Спасител. – Нейните ръце се вкопчиха в решетките на килията. – Защо не си моят Спасител сега?”

Голямо парче от изгоряла плът падна от нея и само кости се бяха вкопчили в решетките.

“Ти дори ме изцери от рак. – рече тя. – Каза ми да си тръгвам и да не съгрешавам вече, защото по-лошо нещо ще ми се случи. Аз се опитах, Господи. Ти знаеш, че се опитах. Дори се опитвах да свидетелствам за Теб. Но, Господи, скоро след това разбрах, че тези, които проповядват Словото Ти, не са популярни. Исках хората да ме обичат. Бавно се връщах в света и похотта на плътта ме погълна. Нощни клубове и силни питиета станаха за мен по-важни от Теб. Загубих контакта с моите християнски приятели и станах седем пъти по-лоша, отколкото съм била преди. Станах любовница едновременно на мъже и жени и никога не разбрах, че бях изгубена. Не знаех, че бях завладяна от сатана. Все още чувствах Твоя призив върху сърцето си да се покая и да се спася, но не го направих. Все още си мислех, че имам време. Казвах си, че Ти ще ми простиш и освободиш.

Но чаках твърде дълго и сега е много късно!” – изкрещя тя.

Очите й се запалиха от пламъците и изчезнаха. Аз изкрещях и паднах до Исуса.

Моля те, грешниче, събуди се преди да е станало твърде късно!

Ние продължихме към друга клетка. В нея имаше мъж, под формата на скелет, с мръсно-сива мъгла в него. Крясъци на толкова дълбока болка и разкаяние идваха от този човек, че никога не бих ги забравила.

Исус рече: “Чадо Мое, някои хора, които четат настоящата книга, ще я сравняват с измислена история или филм, който са гледали. Те ще кажат, че това не е истина. Но ти самата знаеш, че тези неща са истинни. Ти знаеш, че ада е реален, затова Аз те докарах с Духа Си много пъти тук.

Разкрих ти истината, така че да можеш да свидетелстваш за нея.”

Изгубени хора, ако не се покаете и не бъдете кръстени във вода, в знак на това, че оставяте грешния си начин на живот и ако не вярвате в Евангелието на Господа Исуса Христа, това наистина ще бъде вашия край!

Тогава Господ продължи: “Този човек е тук поради неговото бунтарство. Грехът на бунтарството и непокорството е като грехът на чародейството. Тези, които са знаели Моето Слово и пътищата Ми, и са чували Евангелието, но не са се покаяли от непокорството към Мен, са в ада поради този си грях.”

Мъжът говореше на Исуса, казвайки:

“Веднъж си мислех да Те направя Господ на своя живот, но не исках да ходя по Твоя праведен и тесен път. Аз желаех широкия път. Толкова по-лесно е да се служи на греха. Не желаех да бъда праведен. Обичах своя грешен път. Харесвах да пия алкохол и да върша делата на този свят повече, отколкото да се подчинявам на Твоите заповеди. Но сега желая да слушам тези, които ти изпрати до мен, вместо да върша зло и да не се покая. – Силно стенание разтресе тялото му, както плачеше, съжалявайки. – От години съм мъчен на това място. Зная какъв съм и не искам никога Ти да се махнеш. Ден и нощ съм измъчван в тези пламъци и червеи. Викам, но никой не идва да ми помогне. Никой не го е грижа за моята душа. – Той падна на пода като купчина и продължи да плаче.”

Ние продължихме до друга клетка. Една жена чоплеше червеите и ги вадеше от костите си.

Започна да плаче, когато видя Исуса.

“Помогни ми, Господи! – помоли тя. Аз ще бъда добра. Моля Те, изведи ме от тук.”

Тя също се надигна и сграбчи решетките на клетката. Аз почувствах голямо състрадание към нея.

Както плачеше, стенания разтресоха тялото й.

Тя каза: “Господи, когато бях на u1079 земята, аз се покланях на Хинду боговете и на много други идоли. Не повярвах в Евангелието на мисионерите, проповядващи на мен, въпреки че ги слушах много пъти. Един ден умрях. Плаках към моите богове да ме спасят от ада, но те не можаха. Сега,

Господи, бих желала да се покая.”

“Твърде късно е!” – рече Исус.

Пламъци покриха формата й, а ние продължихме по-нататък Нейните крясъци все още изпълваха моята душа. Сатана я беше измамил.

С тъга в гласа Си, Исус каза:

“Ела, ще се върнем утре. Време е да си ходим.”
ГЛАВА 17 -- ВОЙНА В НЕБЕСАТА

Духът на Господа беше на мене и отново отидохме в ада. Исус рече:

“Ще ти кажа истината. Много души са тук поради чародейство, окултизъм, идолопоклонство, непослушание, невярване, пиянство и поради пороците на плътта и духа. Ела, ще ти покажа една тайна и ще ти разкрия скрити неща. Ще ти открия как да се молиш срещу силите на злото!”

Ние отидохме до част от ада, съседна на сърцето му. Исус рече:

“Скоро ще отидем до челюстите на ада, но Аз желая да ти открия всичко, което увеличава ада.”

Ние спряхме и Той добави: “Ето тук виж и повярвай.”

Аз погледнах и видях отново видение. В него Исус и аз бяхме високо над земята, наблюдавайки космоса. Видях един духовен кръг над земята. Кръгът беше невидим за естественото око, но в духа мога да го забележа много добре. Знаех, че видението се отнасяше до нашата борба срещу въздушните началства и власти. Докато гледах, видях, че там имаше няколко кръга. В първия кръг имаше много зли духове, които се превръщаха във вещици, започвайки да летят из небесата и да вършат много злини. Тогава чух гласа на Исус да казва:

“В Мое Име Съм ви дал, чада Мои, сила над злите сили! Чуйте и се научете как да се молите.”

Видях странни форми да се появяват на другия кръг, да се въртят около себе си и да казват заклинания. Видях тогава, че един демон се бе издигнал, който вършеше зли неща по земята.

Демонът беше дух на магьосничество. Той се въртеше и се смееше, и от жезъла в ръката си изхвърляше зли заклинания върху различни хора. Видях други зли духове, които се присъединиха към магьосника и Сатана му даде повече сила.

“Ето, виж, каквото вържеш на земята, Аз ще го вържа на Небето! – каза Исус. – За да бъдат молитвите на вярващите ефективни в тези последни дни, сатана трябва да бъде вързан.”

На друг такъв кръг видях чародеец да се издига, започвайки да дава заповеди. Дъжд и огън паднаха върху земята, докато говореше. Той изговори много зли неща и измами хората по лицето на земята. Докато гледах, забелязах други два духа да се присъединяват към чародееца високо над земята. Всички те бяха злите въздушни князе и власти. Те дадоха силите си на магьосниците, които бяха събрани заедно на едно определено място да вършат зло. Работниците на тъмнината се събраха около тях, а нечистите духове идваха и си отиваха.

“Гледай внимателно, – каза Исус, – защото Святият Дух ти открива една голяма истина.”

Във видението видях ужасни неща да се случват на земята. Злото се преумножаваше и грехът изобилстваше. Силите на злото караха хората да крадат, да лъжат, да се нараняват един друг, да говорят зло и да бъдат поробени от похотите на плътта. Злини от всякакъв вид бяха освободени върху земята.

Тогава аз казах: “Исусе, това е ужасно да се гледа.”

А Исус ми рече: “Чадо Мое, в Мое Име злото трябва да побегне. Екипирай се с цялото Божие всеоръжие, за да можете да му противостоите в злия ден и като надвиете над всичко, да устоите.”

Докато злите духове бълваха своите хули и клевети по лицето на земята, видях хората на Бог да започват да се молят. Молейки се светиите с вяра в Името на Исуса, Словото на Бога се издигна срещу злите духове, които започнаха да губят своята територия и тези, които държаха. Злите им заклинания, бяха разчупени и хората, които бяха отслабени от силите на ада, сега бяха укрепнали.

Когато те се молеха като в един глас, небесните Божии ангели влязоха в битката. Видях святи ангели, биещи се със злите въздушни князе и сили, и Божиите ангели погубиха силите на злото.

Имаше много редици ангели – около 600 във всяка от тях. Като вярваха и се молеха хората на Бога, ангелите напредваха. Бог им даде заповеди и ги направи могъщи със Своята сила. Той даде голяма сила на хората Си и на ангелите, за да разрушат делата на сатана. Бог се биеше срещу злото в небето. И понеже хората се молеха и вярваха в Бога, злите сили бяха погубени. Но винаги, когато имаше неверие, силите на злото започваха да побеждават.

“Моите хора трябва да Ми вярват и да са съгласни с Мен. – каза Господ. – Всичко трябва да бъде поставено с вяра под нозете на Отца. Небето и земята трябва да са в единодушие, ако желаем да унищожим враговете си.”

Щом хвалението на Божиите хора започна да се издига от земята, злите сили се оттеглиха. Видях Божии светии, молещи се с цялото си сърце срещу атаките на дявола. Като правеха това, злите заклинания и проклетии бяха разрушени и светиите взеха победата. Това е, което се случи. Докато Господните ангели се сражаваха с демоните и силите на ада, светиите бяха освободени чрез молитва. След като хората бяха освободени, множество хваления прозвучаха към Бога и тези хваления донесоха още повече победи. Но когато резултатите от молитвата не бяха видими веднага, хората преустановяваха хвалението си към Бог и злото u1079 започваше да побеждава в битката.

Тогава чух един ангел с висок глас да казва:

“О, Господи, вярата на Твоя народ е слаба. Те трябва да имат повече вяра, щом Ти искаш да ги освободиш от силите на сатана. Господи, имай милост за наследниците на спасението!”

Гласът на Всемогъщия отговори:

“Без вяра е невъзможно да се угоди на Бога. Но Господ е Верен и Той ще те установи.”

Отново, във видение, аз видях Бог да излива от Духа Си на всяка плът и на хората, вярващи, че Той ще извърши всичко, което са попросили с вяра, защото са Негови и искрено Го обичат. Те имат вяра в Своя Бог и вярват в Неговото Слово, и Господ ги освободи. Тогава Божието Слово се разпространяваше по лицето на земята.

Господ каза:

“Всичко е възможно за този, който вярва. Аз внимавам върху Словото Си да Го изпълня. Вие направете вашата част и можете да сте уверени, че Аз ще извърша Своята част. Ако Моите хора стоят на истината и воюват с доброто воинстване на вярата, чудесни неща ще се случат както в деня на Петдесятница. Призовете Ме и Аз ще послушам! Аз ще бъда ваш Бог и вие ще бъдете Мои люде. Ще ви установя и укрепя в праведност, истина и искреност.”

Във видението си видях християни, родени като малки бебета. Забелязах ангелите да бдят над тях и да ги защитават от зло. Видях Самия Господ на силите да се сражава в техните битки и да печели победата за тях. Тогава гледах тези бебета да растат и имаше голяма жътва по полетата на Господа на Славата. Те вършеха делата на Господа с радостно сърце, обичащи Бога, уповаващи Му и служещи. Видях ангелите и Божието Слово заедно да разрушават злото по лицето на земята.

Имаше мир на земята, като всяко нещо беше поставено под нозете на Всемогъщия Бог.

Следващата нощ с Исус отидохме до челюстите на ада.

Той ми рече: “Ние почти преминахме през ада. Няма да ти покажа целия ад, но това, което Съм ти показал желая да го кажеш на света. Кажи им, че ада съществува. Кажи им, че всичко това е истина.”

Докато ходихме, спряхме на един хълм, откъдето погледнахме към малка долина. Колкото и далече да се взирах, имаше купчини от човешки души наредени по страните на този хълм. Можех да чуя виковете им. Силен шум изпълваше мястото.

Исус рече: “Чадо Мое, това са челюстите на ада. Всеки път когато устата на ада е отворена, ти ще чуваш силен шум.”

Душите се опитваха да излязат, но не можеха. Щом Исус каза това, видях множество тъмни форми да падат в подножието на хълма. Демони с огромни вериги влачеха души надалече.

Исус каза: “Това са души, които току що са умрели на земята и са пристигнали в ада. Това се случва тук непрестанно.”

Изведнъж настана голяма тишина. Исус рече:

“Аз те обичам, чадо Мое и искам да кажеш на хората по земята за ада.”

Погледнах надалече към челюстите на ада през един процеп, намиращ се на страните им. Викове на болка и мъчение идваха от там. Чудех се кога ще му дойде краят. Толкова ще съм щастлива да си отдъхна от всичко това. Изведнъж, докато си мислех, се почувствах съвсем изгубена. Чувствах, че Исус беше изчезнал. Почувствах се много натъжена. Търсех Го, но Него Го нямаше!

“О, не! – виках аз. – Не отново! О, Исусе, къде Си?”

Моля ви да се покаете от греховете си и да повярвате в Бог, така че да не отидете на това ужасно място! Моля се да повярвате на това, което пиша и да се събудите преди да е станало твърде късно. Ако сте християнин и четете това, трябва да бъдете сигурен във вашето спасение! Бъдете готов да срещнете Господа Исуса Христа по всяко време, защото понякога няма време да се покаем. Светилника ви нека бъде пълен с масло. Бъдете готови, защото не знаете, кога Той ще се завърне за верните!

“Бог толкова много възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот. Понеже Бог не е пратил Сина Си на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в Него не е осъден, който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в Името на Единородния Божий Син. И ето що е осъждането: Светлината дойде на света и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли...” (Йоан 3:16-19)

Аз виках към Исуса и започнах да бягам надолу към хълма за да Го намеря. Тогава голям демон ме спря с една верига. Той ми се изсмя и каза:

“Ти няма накъде да бягаш, жено. Исус Го няма тук за да те спаси. Ти си в ада завинаги.”

“О, не! – извиках. – Пусни ме!”

Аз се борих с него с всичката си сила, но скоро той ме върза с веригата и блъсна на земята. Тогава нещо лепкаво, с лоша миризма, започна да покрива тялото ми и усетих, че плътта ми започва да пада от костите ми. Аз изкрещях, изпаднала в ужас:

“О, Исусе, къде Си?”

По останалата ми плът започнаха да се появяват дупки. Имаше дупки по тялото ми, по моите нозе, ръце и длани. Изкрещях:

“О, не! Аз съм в ада завинаги! О, не!”

Чувствах червеите в костите си. Опитах се да ги изкарам, но те още повече ме изпълваха. Усещах как тялото ми се разлага. Можех да чувствам, виждам и мириша. Бях се превърнала в сива скелетна форма и все пак можех да виждам какво се случваше в тялото ми. Видях и много други души като мен. Тогава изкрещях с голяма болка:

“О, Исусе! Моля Те, помогни ми!”

Исках да умра, но не можех. Отново почувствах запалването на огъня в нозете ми. Виках:

“Къде Си, Исусе?”

Свих се върху земята и ридах като другите. Лежахме в челюстите на ада на малки купчини като изхвърлен боклук. Непоносима болка сграбчи душите ни. Продължавах да крещя все повече и повече, отново и отново:

“Къде Си, Исусе? Къде Си, Исусе?“

Чудех се дали това не е само сън? Наистина ли съм в ада? Бях ли извършила някакъв грях против Бога и съм загубила спасението си? Какво се случи? Съгрешила ли съм срещу Святия Дух?

Спомних си всички библейски поучения, които съм слушала. Осъзнавах, че семейството ми беше някъде над мене. С ужас разбрах, че се намирам в ада, точно както всички останали души.

Червеите започнаха да ме лазят отново. Крещях от болка и ужас. Точно тогава един демон ми каза:

“Твоят Исус те остави долу, нали? Добре, сега ти си вече собственост на дявола!” – изсмя се той с ехиден смях и ме премести върху някакъв вид животно. То беше като мене u1084 мръсно-сиво, с разлагаща се мъртва плът. Отвратителен мирис изпълваше мръсния въздух. Съществото ме занесе високо на една издатина. А аз си мислех къде е Господ. Преминахме покрай множество души, викащи за спасение. Чух големия шум от звука на адските челюсти, как се отварят и все повече души падаха покрай мен. Болката не беше постоянна – тя идеше внезапно и внезапно си отиваше.

Всеки път аз крещях от болки и чаках да спаднат. Мислех си как да изляза от тук. Какво ли има напред? Това ли е краят? Какво съм извършила, че да заслужа ада?

“О, Господи, къде Си?” – крещях от болка.

Виках, но сълзи не течаха, само сухи стенания разтрисаха тялото ми. Животното спря пред нещо. Погледнах и видях прекрасна стая, пълна с богатства и блестящи скъпоценни камъни. В центъра на тази стая имаше красива жена, облечена в облекло на кралица.

“Жено, моля те, помогни ми! – помолих я аз.

Тя дойде близо и ми се изплю в лицето. Прокле ме и изрече мръсни неща.

“О, Господи, какво ли ще е следващото?” – крещях аз, когато зъл смях дойде от нея.

Пред очите ми жената се променяше в котка, в змия, в плъх и в млад мъж. Тя можеше да се превръща в каквото си избереше. Имаше огромна зла сила. На тавана на стаята й беше написано:

“Кралица на сатана”. Животното, което ме носеше, се премести и ме събори на земята. Погледнах и видях армия от мъже, яздещи на коне, които идваха към мен. Аз се преместих настрани и те преминаха. Те също бяха скелети с мръсно-сив цвят. След като преминаха, бях хваната и сложена в клетка. Някой заключи вратата. Виках и се молех, но без надежда. Покайвах се хиляди пъти за греховете си. Да, мислех си за много неща, които съм правила за да приведа много хора до Христос и да помогна на някой, когато се е нуждаел. Покаях се за всеки един грях.

“О, Господи, спаси ме! – виках аз.

Отново и отново призовавах Бог да ми помогне. Не можех да Го видя или почувствам. Аз бях в ада както останалите други души. Паднах на пода в болка и ридание. Чувствах се завинаги изгубена.

Постоянно нови и нови души идваха в ада. А аз продължавах да викам:

“Исусе, къде Си?”

Но отговор нямаше. Отново червеите започнаха да пълзят в мен. Смъртта беше навсякъде. Нямах плът, нито органи, тяло или надежда. Исках да умра, но не можех. Моята душа беше вечно жива.

Започнах да пея за живота и силата в кръвта на Исуса, която е в състояние да ни спаси от грях.

Когато направих това, големи демони с копия дойдоха и изкрещяха: “Спри!” Те ме промушиха с копията си и аз почувствах горещи пламъци от огън да влизат в тялото ми. Отново и отново те ме промушваха. Те пееха:

“Тук е бог сатана. Ние мразим u1048 Исус и всички, които са с Него!”

Когато не спрях да пея, те ме изхвърлиха извън клетката и ме повлякоха към голям отвор.

“Ако не замълчиш, – казаха те, – твоите мъки ще бъдат по-големи”.

Спрях да пея и не след дълго ме върнаха обратно в клетката. Спомних си библейския стих за падналите ангели, които бяха пазени във вериги за последния съд. Помислих си дали това беше моят последен съд.

“Господи, спаси хората по земята! – виках аз. – Събуди ги, преди да е станало твърде късно.”

Припомних си много стихове от Библията в този момент, но се страхувах от демоните и нищо не казвах. Стонове и писъци изпълниха мръсния въздух. Плъхове пълзяха близо до мен. Мислех си за съпруга ми и децата ми.

“О, Боже, не допускай те да дойдат тук! Ако само някой ме послуша.”

Един грамаден плъх скочи върху крака ми и ме ухапа. Изпищях и го махнах от мен. Усетих голяма болка и огън на това място започна бавно да ме изгаря. Аз бях грешник, отишъл в ада.

“О, смърт, моля те ела!” – виках аз.

Виковете ми изглежда изпълниха целия ад. И други души се присъединиха към моите писъци – изгубени завинаги, без изход! Исках да умра, но не можех. Паднах на пода на купчина, чувствайки мъченията. Отново чух, че челюстите на ада се отварят и все повече души влизаха вътре.

Пламъците пак ме изгориха и отново усетих болка. Постоянно виках към Господ да ме спаси.

Припомних си целия си живот и всички хора, които ми говореха за Исуса. Спомних си молитвите за болните и как Исус ги изцери. Спомних си и Неговите думи на любов и утеха, и верността Му.

Ако се бях стремяла да приличам повече на Исуса сега нямаше да съм тук! Размишлявах за всички добри неща, които Бог ми беше дал – как ми даде жизнено дихание, храна, дом, семейство, деца и много други благословения. Но, ако Той е добър Бог, тогава защо съм тук? Нямах никаква сила да стана, но душата ми продължаваше да вика: “Пусни ме от тук!” Знаех, че животът на земята продължава и моите приятели си живеят нормален живот. Знаех, че някъде горе има смях, любов и милост. Полутъмнина, дим и мръсна мъгла изпълваха тази част от ада. Имаше мъгливо-жълта светлина и миризма на изгнила плът и разложение. Като че ли времето беше спряло. О, кога ще спре всичко това? Не бях спала, без почивка, храна и вода. Имах голям глад и бях толкова жадна, колкото никога не съм била през целия си живот. Бях толкова уморена и ми се спеше, но болката продължаваше и продължаваше. Всеки път, когато челюстите се отваряха, стоварваха още изгубени човешки души в ада. Много време мина, откакто пристигнах в челюстите на ада. Но тогава аз забелязах, че светлина започна да изпълва помещението. Внезапно огъня спря, плъховете избягаха и болката напусна тялото ми. Учудих се на това, което се случваше. И тогава ада започна да се тресе и избухващ огън u1080 изригна отново. Дойдоха змии, плъхове и червеи! Непоносима болка изпълни душата ми щом пак започнаха мъченията.

“О, Боже, нека да умра!” – виках аз, като започнах да удрям пода на клетката ми с костеливите си ръце.

Изведнъж бях вдигната от клетката с някаква невидима сила. Когато дойдох отново на себе си, Господ и аз стояхме около моята къща. Тогава извиках: “Защо, Господи, защо?” и паднах на нозете Му. А Исус ми рече:

“Имай мир!”

Моментално бях изпълнена с мир. Той ме вдигна нежно и заспах на ръцете Му.

Когато се събудих на следващия ден бях много болна. За дни аз се възстановявах от ужасите на ада и мъченията му. Посред нощ се събуждах, крещейки, че червеи пълзят вътре в мен. Толкова много се страхувах от ада.