Книгата като медия за манипулиране на времето а в т о р е ф е р а т



страница1/3
Дата10.04.2018
Размер411.09 Kb.
  1   2   3




СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

ФАКУЛТЕТ ПО ЖУРНАЛИСТИКА И МАСОВА КОМУНИКАЦИЯ

КАТЕДРА „ПЕЧАТ И КНИГОИЗДАВАНЕ”

Полина Володиева Стоянова

КНИГАТА

КАТО МЕДИЯ ЗА МАНИПУЛИРАНЕ НА ВРЕМЕТО


А В Т О Р Е Ф Е Р А Т
на дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен “доктор”

по научната специалност 3.5. Обществени комуникации и информационни науки Докторска програма: Книгата като медия


Научен ръководител:

доц. д-р Милена Цветкова




София, януари 2014
Дисертационният труд се състои от предговор, четири глави, заключение, библиография от 287 заглавия (209 на кирилица и 78 на латиница), 8 таблици, 9 фигури, 18 илюстрации, 3 приложения, резюме на научните приноси и списък на публикациите, свързани с темата на дисертационния труд.

Общият обем на работата е 273 страници.



ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ОРИГИНАЛНОСТ

Декларирам, че дисертационният труд на тема „Книгата като медия за манипулиране на времето“ за придобиване на образователна и научна степен „доктор” е оригинален авторски продукт, а използваните източници на научна и емпирична информация са документирани и цитирани съгласно действащите в Република България стандарти.

Библиографският списък в края на труда включва цитираните и препоръчителните печатни и електронни източници по темата. Описанията са направени по актуалните национални и международни стандарти: БДС 15419-82 Библиографско описание на книги, БДС 17264-91 Библиографско описание: Аналитично описание на съставни части от публикации в книжни материали. Азбучното подреждане е извършено съгласно БДС 12691-75 Правила за азбучно нареждане на описания на печатни произведения. Използвани са съкращения на думите съгласно БДС ISO 832:2004 Библиографско описание и цитирания. Правила за съкращаване на библиографски термини, БДС 9736-82 Съкращения на български думи и словосъчетания в библиографското описание на печатните произведения, БДС 15714-83 Съкращения на типични думи и словосъчетания в библиографското описание на печатни произведения на чужди езици, отпечатани с кирилска азбука, БДС 15715-83 Съкращения на типични думи и словосъчетания в библиографското описание на печатни произведения на чужди езици, отпечатани с латинска азбука и БДС 11452-86 Съкращения на наименованията на български периодични издания. Цитирането на източниците в текста на изследването е съобразено с националните стандарти БДС 17377-96 Библиографско цитиране и БДС ISO 690:2011 Ръководство за библиографски позовавания и цитиране на информационни ресурси.

София, 17.01.2014 г. Подпис: .................................................

(Полина В. Стоянова)
СЪДЪРЖАНИЕ

Структура на дисертационния труд ...........................................................................................5

Обща характеристика на дисертационния труд ................................................................7

Съдържание на дисертационния труд ...................................................................................14

Научни резултати и обобщения .................................................................................................25

Изводи .......................................................................................................................................................31

Резюме на научните приноси ......................................................................................................35

Списък на публикациите, свързани с темата на дисертационния труд .............36



СТРУКТУРА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
ПРЕДГОВОР

Първа глава. КНИГАТА КАТО МЕДИЯ ЗА МАНИПУЛИРАНЕ

1.1. Книгата като научна категория: обект на изследването

1.2. Книгата като медия: ново разбиране за книгата

1.2.1. Същност на медиологичния подход към книгата

1.2.2. Медиология на Режи Дебре и приносът й към изследване на книгата като медия

1.3. Книгата и паметта в теорията на социалните комуникации

1.4. Медиасферата и ролята й в организирането на паметта

1.5. Манипулативна функция на книгата като медия

1.6. Четенето – способ за манипулиране на съзнанието чрез книгата

Втора глава. ФИЛОСОФСКИЯТ АСПЕКТ КЪМ МЕДИИТЕ: ОТНОСИТЕЛНОСТ НА ВРЕМЕТО И ВРЕМЕВИТЕ ДЕСКРИПЦИИ

2.1. Научен поглед към категорията „време”

2.1.1. Относителност на времето

2.1.2. Видове дескрипции на времето

2.1.2.1. Някои философски концепции за времето

2.1.2.2. Историческо време

2.1.2.3. Социално време

2.1.2.4. Психологическо време

2.1.2.5. Перцептивно време

2.1.2.5. Медийно време

2.1.2.6. Художествено време

2.2. Технологии за научно изследване на времето

2.2.1. Измерване на времето

2.2.2. Техники за манипулиране на времето

2.3. Относителност и манипулативност на времевите дескрипции

2.4. Медиите и времето: теорията на Харолд Инис

2.5. Компресиране на времето от новите медии

Трета глава. СПЕКТЪР НА УПОТРЕБИТЕ НА КНИГАТА КАТО МЕДИЯ ЗА МАНИПУЛИРАНЕ НА ВРЕМЕТО

3.1. Употреби на книгата като медия за манипулиране на времето в религията

3.1.1. Ролята на книгата като медия за манипулиране на времето в християнството

3.1.2. Употреба на символиката на книгата в християнството

3.1.2.1. Употреби на книгата като медия за манипулиране на времето в християнството. Часослов

3.1.2.2. Употреби на книгата като медия за манипулиране на времето в Библията

3.2. Употреби на книгата като медия за манипулиране на времето в науката

3.3. Политически употреби на книгата като медия за манипулиране на времето

3.4. Употреби на книгата като медия за манипулиране на бъдещето в научната фантастика

3.5. Употреби на книгата като „машина за пътуване във времето“

3.6. Употреби на книгите като извори на информация за бъдещето

3.7. Отражение на книгата като медия за манипулиране на времето в аудио-визуални произведения

3.7.1. Емпиричен анализ на филми с мотива за книгата като медия за манипулиране на времето

3.8. Отражение на книгата като медия за манипулиране на времето в произведения на изобразителното изкуство

3.8.1. Употреби на книгите-обекти като медия за манипулиране на времето

Четвърта глава. КНИГАТА КАТО МЕДИЯ ЗА МАНИПУЛИРАНЕ НА ВРЕМЕТО. ФУНКЦИОНАЛНОСТ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА ТЕЗА

4.1. Темпоралност на книгата като медия

4.2. Четенето като процес на темпорализиране на информация

4.3. Функции на книгата като медия за манипулиране на времето

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

БИБЛИОГРАФИЯ

ПРИЛОЖЕНИЯ

Приложение 1. Каталог на книгите в спектъра на употреби на книгата като медия за манипулиране на времето

Приложение 2. Каталог на филмите с мотив за книгата като медия за манипулиране на времето

Приложение 3. Каталог на произведения на изобразителното изкуство с мотив за книгата като медия за манипулиране на времето

РЕЗЮМЕ НА НАУЧНИТЕ ПРИНОСИ

СПИСЪК НА ПУБЛИКАЦИИТЕ, СВЪРЗАНИ С ТЕМАТА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД


ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
На пръв поглед темата на настоящото изследване - „Книгата като медия за манипулиране на времето” вероятно предизвиква изненада. Но манипулирането на времето не е само сюжет от научната фантастика, в последните години науката доказва, че времето освен константна категория е и субективно понятие, което подлежи на „проектиране” и „моделиране” от човека. Различните видове „време” си взаимодействат и съставят сложна система, която изгражда идеята за времето – най-изследваната и същевременно с това една от най-непознатите категории за науката.

Настоящото изследване е опит за анализ на отношението между КНИГАТА като медия и ВРЕМЕТО и има за цел да докаже активния характер на книгата като медиатор в процесите на манипулиране на времето.

Изхождайки от теоретичните постановки, че книгата е първата масова медия и че всяка комуникация може да се разглежда и като вид манипулация, ще се подложи на проверка хипотезата, че книгата като медия притежава функционалност за манипулиране възприемането на времето от индивида. Една от характерните особености на книгата е трайността на посланията й, което я превръща де факто в среда, медия на времето.

Трудностите при дефинирането на времето и споровете на изследователите относно същността му се превръщат в предизвикателство за осмислянето на медиите като средства, манипулиращи усещането за време. Изследването на механизмите за манипулиране на времето от книгата като медия ще ни даде проекция на начините за манипулиране на времето от по-късно появилите се „риалити медии”, чиято информационна стойност е краткотрайна и обуславя по-малки времеви периоди.

Естеството на доктрините – религиозни, научни, политически и др. в историята на човечеството, позиционират книгата като инструмент за манипулиране на общественото съзнание и дирижиране на масовите представи относно миналото и бъдещето. Амбициите за контрол над времето се екстраполират върху носителите на памет – книгите и се редуцират до амбиции за контрол над писменото слово. Писмената медия „книга” се оказва най-ефективният инструмент за манипулиране на историческото, социалното и психологическото време. Чрез нея с лекота се извършват конюнктурни употреби на словото, поради неудобност и неактуалност на посланията, с лекота се програмират и променят дори характеристиките на самата категория „време”.

Актуалност на темата. Трансформациите в медиите разкриват промените, които настъпват в мозъка и рецепцията на човека. Един от тези ефекти е промяната в темпоралното усещане. Книгата – властващата хилядолетия наред медия е посредничила в процеса на запаметяване и предаване на информация във времето. Това е именно и един от факторите за еволюцията на човешката цивилизация. Чрез писмеността и книгата като медия се проектират и преекспонират характерните представи за формата на времето (циклична или линейна), за модусите му (настояще, минало, бъдеще). Настоящата експанзия на електронните медии коренно променя тези темпорални представи, компресира времето в една-единствена точка, в един разгънат настоящ момент. Прехвърлянето на паметта на човечеството от хартия на електронни байтове преосмисля нуждата от съхраняване на трайна информация за следващите поколения. Преходът от писмена към визуална култура обуславя промените в рецепцията и функционирането на мозъка, наблюдава се ново усещане за категориите „пространство” и „време”.

Разработеността на темата за времето е относително висока, но единствено по отношение на различните категории „време” в науката. Настоящото изследване е първото, което анализира книгата като медия за манипулиране на времето, като стъпва върху здрави основи: комуникационната теория на Харолд Инис1, медийната теория на Маршал Маклуън2, медиологията на Режи Дебре3. Като изключително важни за настоящия труд са българските изследвания на категорията „медийно време” от Снежана Попова4 и анализът на книгата като медия от Милена Цветкова5. Водещи за книговедската база на изследването са разработките на българския книговед проф. дфн Ани Гергова6 и на руския книговед проф. Алиса Беловицкая7.

Място на темата в съвременните дискусии. Съвременните научни изследвания на категорията „време” са белязани от междудисциплинарни форуми, които се опитват с общи сили да разглобят и открият нови характеристики на феномена „време”.

Анализът на книгата като медия за манипулиране на времето придобива особен смисъл в моменти, в които на практика се наблюдава повтарящ се сюжет в историята на човечеството – т.нар. „край на времето”, чиито основания се крият в древни артефакти и книги. Това ще е само един от примерите, посочени в изложението, които ще разкрият манипулативната функция на книгата по отношение на усещането за време.



Обществената и практическа потребност от изследването се състои в насочване и улесняване на възприемането на категорията „време” при творците и практиците в системата на книгата, от областта на обществените комуникации, медиите, маркетинга, рекламата, PR-а и информационните дейности, и ролята, отговорността на посредниците в този процес. Резултатът от изследването може да послужи на творците, учените, практиците от висшите функции на властта като предмет на медиологията.

Актуална теоретическа потребност от изследването. Темпоралният анализ на книгата като медия е принос към медиазнанието, медиологията и книгознанието. Актуалните научни изследвания за разгадаване природата на времето оформиха научни парадигми, които се противопоставят в дефинирането на същността на времето. Ето защо настоящият дисертационен труд ще се изправи пред предизвикателството да дефинира ролята на книгите като посредници, а защо не и като балансьори между материалното и духовното битие, между темпоралността на реалните и виртуалните пространства.

Личният изследователски интерес е водещ в избора на темата. Различията в категорията „време” при книгата и компресирането му при всяка следваща медия породиха у мен интерес и се превърнаха в опорна точка за научния анализ. Допълнителен аргумент се оказа предизвикателството за осъществяване на междудисциплинарно изследване в контекста на актуалните за ХХІ век научни практики.

Обект на изследването е книгата като създател на темпоралните дескрипции и ролята й в манипулирането на времевите потоци (компресиране, разтягане, синхронизиране, смесване, анулиране и т.н.).

Предмет на непосредствен изследователски интерес е книгата като медия със специфичните й манипулативни функции спрямо времето чрез така наречените времеви дескрипции.

Основен проблем на изследователския интерес са похватите за манипулиране на времето чрез медиасредствата и в частност чрез най-старата физическа медия – книгата. Появата на новите елекронни медии и култът към настоящия момент дават възможност за осмисляне на темпоралните характеристики на книгата като посредник в изграждането на представите за минало, настояще и бъдеще време.

Основната цел на дисертационния труд е да анализира темпоралността на книгата, за да очертае функционалността й като медия за манипулиране на времето.

За постигането на тази цел са формулирани следните задачи:



  1. дефиниране на понятието „книга” и анализ на медийното битие на книгата

  2. операционализиране на понятието „време”;

  3. дефиниране на книгата в контекста на понятието „време”;

  4. анализ на похватите за манипулиране на различните категории време;

  5. разкриване на манипулативните практики и инструментариума на медиасредствата спрямо научно-теоретичната категория време;

  6. доказване на ролята на книгата като медия за манипулиране на времето чрез емпиричен анализ на действителни продукти от три медийни области – издадени книги с научни и художествени произведения, излъчени филми и изобразени книги в изкуството.

Ограничения в обхвата на изследването

    • Извън изследователския интерес остават всички аспекти на книгознанието, които излизат извън разбирането за философската същност на книгата. Такова например е разбирането за книгата като стока. Като аргумент за това влагам позицията на руския книговед Алиса Беловицкая, че „стоката е изделие, произведено за продажба. Но нима книгата се е появила в човешкото общество като изделие за продажба?”8.

    • Абстрахирам се от разбирането за „книга” по статистическото определение, изведено в “Препоръки за Международната стандартизация на статистиката при издаване на книгите и периодичните издания” (ЮНЕСКО, 1964 г.): “Книгата е непериодично издание, с обем не по-малък от 49 страници, без да се смятат кориците, отпечатано по какъвто и да е механичен начин, публикувано в дадена страна и достъпно за публиката”. Причината е, че такова определение формализира изследователския обект „книга“ в материални параметри, редуцира го до производствен факт, до продукт на икономически дейности, до обект на статистическия метод в социологията.

Методология на изследването. Изследването ще се извърши посредством интердисциплинарен подход между книгознанието, медиазнанието и философията.

Водещият научен подход е медиологичен, т.е. прилага се теоретичната база на медиологията, развита от Режи Дебре, която се изгражда въз основа на разграничаване на акта на „комуникация” от акта на „предаване”. Комуникацията представлява само един момент от по-продължителен процес и неговата темпоралност е сведена до третиране на съобщението само в определен момент, т.е. комуникацията е фрагмент от по-обширно множество, нареченo предаване. Предаването се отнася към всичко, което има отношение към динамиката на колективната памет. В този смисъл, Режи Дебре дефинира комуникацията9 като пренос на информация в пространството в границите на една и съща пространствено-времева сфера, а предаването като пренос на информация във времето между различни пространствено-времеви сфери. Чрез изучаването на историята (разказа) през призмата на предаването, историята може да бъде възприемана като уникален вид медиация, която подрежда човешкия опит и притежава цялата мощ да проектира материално действие.



Медиологията в това изследване ще се възприема като научен подход за изследване на влиянието на идеите в човешката цивилизация и превръщането им в материални сили чрез медиасредствата, посредством системите от посредници на висшите обществени функции.

Методиката на изследването включва дескриптивен анализ, ретроспективен анализ, семантичен и функционален анализ на два типа емпирични масиви – текстови и аудиовизуални; аналитико-синтетична обработка на сюжети от митологии, легенди, книги, филми и др. произведения на изкуството и науката, и мониторинг на ефекта от социално-комуникационното им въздействие.

Ще бъдат приложени и следните частнонаучни методи:



  • сравнителна типология на категориите „време” в науката;

  • прилагане на теорията за книгата като медия;

  • медиологичен анализ и съдържателен анализ на сюжетите за манипулиране на времето в адио-визуални медийни продукти и в книги (художествени и нехудожествени произведения).


Информационни източници на изследването

Водещи източници по темата за книгата и книгознанието са трудове на авторите А. Беловицкая, А. Гергова, М. Цветкова, В. Йончев, И. Баренбаум, М. Куфаев, Г. Швецова-Водка.

Основни източници по проблемите на философия на времето са трудове на авторите А. Айнщайн, И. Пригожен, Л. Штомпель, Ю. Фрейзър, С. Герджиков, А. Стефанов, П. Сорокин, М. Бахтин.

Основните използвани трудове върху теории на медиите са на учените Р. Дебре, М. Маклуън, С. Лаш, А. Мол, М. Кастелс, А. Соколов.

Основните автори, които са използвани по проблемите на манипулацията, манипулиращата комуникация, политическите комуникации и манипулации са В. Бондиков, М. Цветкова, В. Прозд, С. Станкова, Р. Гешкова.

Базата на извършеното изследване интегрира печатни и електронни информационни източници, посветени на книгите, медиите и времето, информационните масиви на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”, университетската библиотека на СУ „Св. Климент Охридски”, библиотеката на Народното събрание, емпиричен материал, набавен чрез фондовете на Националната филмотека, на Художествени галерии, печатни каталози на филми, онлайн и офлайн бази данни с публикувани или ръкописни документи. Всички цитирани източници са отразени в Библиографията в края на изследването.



СЪДЪРЖАНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
Първа глава Книгата като медия за манипулиране” очертава теоретичната рамка, базата на която ще стъпи по-нататъшното изследване в дисертационния труд. Задача на тази глава е да дефинира книгата като медия за манипулиране и да обясни изходната точка на медиологията като научен подход на изследването. За изходна позиция на изложението се приема дебатът за т.нар. „край на книгата”, както и въпросите, които би трябвало да противодействат на нейното „изчезване“: Има ли функционалност, характеристика, която да различава книгата от останалите медии? Има ли книгата качество или свойство, който е неприложимo за останалите медии? Категоричният отговор за влиянието на книгата върху времето и невъзможността нито една друга медия на този етап да я замести от ролята на „властелин на времето” определя по-нататъшния дискурс и целта на първата глава на изследването: да анализира книгата като медия за манипулиране на индивида и обкръжаващия го свят. За осъществяването на тази цел са определени следните задачи:

  • да се дефинира книгата в контекста на съвременното медийно битие;

  • да се анализира книгата като медия за манипулиране на индивида и обкръжаващия го свят;

  • да се изследва научното място на книгата като медия за манипулиране.

В отговор на първата задача – да се дефинира книгата в контекста на съвременното медийно битие, се приема употребата на понятието „книга” като категория или обективно явление от социалната действителност, като комуникационен и социален феномен, начин на отражение и средство за формиране на съзнанието на читателя (по Беловицкая10).

Медийното битие на книгата се анализира в контекста на историята и теорията на медиите чрез медиацентричен подход към обкръжаващата ни действителност (по Цветкова11) и извежда на преден план информационно-комуникативната функция на книгата; определя я като средство за фиксиране, съхранение и предаване на информация (по Баренбаум12); възприема я като една от формите на социалната комуникация (по Беловицкая13).

В изследването ще се заложи на подхода на „медиологията” на Режи Дебре за анализ на посредническите средства; на културно-транслираната чрез различни медии информация и преекспонирането на идеи в контекста на даден период от историята на човечеството. Спецификата на този подход се дължи на акцента върху процеса на предаване (транслиране) на дадена идея и превръщането й в материална сила, благодарение на посредниците (в идеологията, науката, религията, изкуството и др.). Медиологичният подход към книгата анализира книгата като медиасредство, употребата й в услуга на висшите обществени функции (идеологиите) и мястото й в медийната еволюция. Книгата е посредник в процеса на циркулиране на идеи в обществата. Именно в процеса на четене книгата се превръща в действащ инструмент и медия за манипулиране на индивидуалното и общественото съзнание. В тази глава ще бъдат поставени основите, на които ще се стъпи в по-нататък в изложението: изследване на категорията „книга” като обективно явление в социалната действителност и нейната функционалност по отношение на фундаменталните процеси в цивилизацията, в социалната комуникация и посредничеството при възприемане на времето.

Изкуственото съхраняване на паметта чрез писмеността и книгата прави възможно възникването и функционирането на човешката цивилизация, благодарение на натрупването, складирането и надграждането на индивидуалния и колективен опит. В този смисъл медийната същност на книгата и мястото й в системата на социалната комуникация дава основа за изследването й като средство за въздействие върху индивидуалното и колективното съзнание. Същността на книгата да променя, трансформира, моделира реалността, е ключов в анализа на книгата като медия. Книгата притежава функционалност за преобразуване от човека на външния и вътрешния му свят, за въздействие на над обществата, културата и цивилизацията като цяло. Схващането за книгата като медия за манипулиране се опира на възможностите за въздействие чрез медийното битие на книгата. В този смисъл са и метафорите за книгата като „инструмент” или „оръдие”; тя е отнасяна и към инструментите на труда в широк смисъл (по Зберски14). Книгата като медия за манипулиране на човека и обкръжаващата го среда се явява продукт на общественото съзнание и идейния живот на обществата, форма на съществуване и разпространяване на идеологиите и общественото съзнание в цялост: наука, изкуство, политика, право, морал, религия, философия и т.н. (по Швецова-Водка15). Въздействието на книгата върху съзнанието на индивида активира участието на човека в преобразуването на света и самия него. Системата на книгата като медия предполага прилагането на идеи от дадена книга в реалността; автори, които черпят вдъхновение от книги от минали години, от други епохи. В този смисъл, книгата притежава и инструментариум за преобразуване на общественото съзнание; тя прилага управленска функция чрез публикуваните в нея и масово разпространяваните чрез нея идеологии. Книгата може да манипулира дотогава, докато нейните послания са възприемаеми от дадено общество – години, векове и дори хилядолетия.


  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница