Втора глава „Философският аспект към медиите

• 
  да се дефинира времето в контекста на съвременните научни теории;
  

• 
  да се анализира относителността на времето и времевите дескрипции;
  

• 
  да се изследват медиите като средства за манипулиране на времето.
  

В тази научна парадигма на времето се оказва, че по-скоро процесите, които протичат в мозъка при възприемане на постъпващата информация от индивида и колективната памет са „създатели” на миналото и бъдещето като категории. Те са в резултат от описания (дескрипции) – първоначално орални, в рамките на рода, на племето, а после писмени – разширявайки полето на въздействие. Обект на описание са митове, легенди, истории, предсказания, очаквания, изграждащи рамката на дискурса „минало – настояще – бъдеще”. Именно чрез този дескриптивен акт, човекът цели да подчини, да управлява времето. Първоначалната проекция на времето се явява календарът. Миналото се съхранява в нашето съзнание благодарение на механизмите на паметта, а бъдещето – чрез въображението. Времето се състои от два вида записи в съзнанието ни – записи под формата на памет и записи под формата на очакване. Модусите на времето са по-скоро виртуални категории, които съществуват чрез материалните средства за пренасяне на идеи във времето, като медиите. Научното осмисляне на понятието „време” в контекста на начините за манипулирането му от книгата налага анализа на следните категории време: „философско време”, „историческо време”, „социално време”, „психическо време”, „перцептивно време”, „художествено време” и „медийно време”.

Трайността на актуалната информация днес е условно понятие. Излъчването, възприемането и рефлексията на информацията се случват едновременно. Експанзията на медиите в наши дни превърна „медийното време” в изграждащо реалността на съвременния човек. То потапя изцяло и подчинява човека на темпоралността, която се задава от медиите, от тяхната трактовка на текущите събития. Днес ние битуваме в разгърнат „настоящ” момент, в паузите между излъчванията „на живо” на всякакви събития, много от които са изкуствено създадени от медиите. Откриването и приемането на относителността на времето прави възможно анализирането на времевите дескрипции, които изграждат нашия светоглед като относителни, т.е. манипулативни. Времевите дескрипции са относителни. Те могат да предлагат множество интерпретации на едни и същи събития във времето. Чрез описанията могат да се избират различни форми, различни варианти на описване на модусите на времето. Чрез условните маркери „преди” – „след”; „по-рано” – „по-късно” се създават множество относителни и манипулативни времеви потоци, които да съществуват едновременно. Манипулирането на времето се осъществява чрез удобните интерпретация на минали, настоящи и бъдещи събития през призмата на идеологии и политика. Всяка една висша обществена функция формира свой светоглед, своя трактовка за времената. Илюзиите за миналото, за сегашното и за бъдещето са удобно средство за изграждане на действителност, в която човекът има активна, а не поддържаща роля; удобен инструмент в тази борба се оказват медиите.

Теорията на Харолд Инис¹⁹ анализира възникването и употребата на медиите като средства за контрол над времето и пространството. За него именно медиите са ключовият фактор, който формира културата и определя съдбата на една цивилизация; успехът на всяко общество зависи от способността за балансиране между величините „време” и „пространство” чрез медиите. Инис смята, че една от причините за прехода от орални към писмени култури се дължи на линейното мислене за времето. Той предупреждава за нарушения баланс между време и пространство в резултат от влиянието на новите медии, отбелязвайки „модерната мания на настоящото мислене”.

Функционалността на медиите за манипулиране на времето се разкрива с появата на електронните медии през XX в. В резултат от появата на новите електронни медии се наблюдава усещане за забързване на времето и времево-пространствена компресия. Медиите създават свое „текущо време”, което създава фрагментарен събитиен хоризонт без последователност, начало и край. В този смисъл е и концепцията на Мануел Кастелс за „безвременното време” в мрежовото общество²⁰. Времето бива разгъвано, свивано и компресирано от медиите между представите за категориите „вечно” и „мигновено”.

Трета глава „Спектър на употребите на книгата като медия за манипулиране на времето” осъществява емпиричен анализ на обекти, доказващи хипотезата на настоящото изследване. Манипулирането и моделирането на времето е акт, в който се крие възможността за контрол над обществото. В променящите се културни практики, медиасредствата изпълняват функцията на „властелини” на времето. Ето защо обект на анализ са примери за употребата на книгата като медия за манипулиране на времето в религията, науката, политиката, литературата, изкуството.

Цел на тази глава е да разкрие спектъра от употреби на книгата като медия за манипулиране на времето. За реализирането на тази цел са поставени следните задачи:

• 
  извеждане на общи прояви на книгата като медия за манипулиране на времето в конкретни социални области – религия, наука, политика;
  
• 
  емпиричен анализ на писмени, аудио-визуални и изобразителни произведения;
  

Изследването разкрива спектъра на употреби на книгата като медия за манипулиране на времето:

Книгата посредничи за конструиране на формата на времето. Например в християнството Библията способства за формирането на линейния вектор на времето. Парадигмата на приетия календар по оста преди/след Христа (пр.Хр. и сл.Хр.) кореспондира съответно и на книгите от Светото писание – Стар/Нов Завет. Книгата може да се използва от религията и за формирането на ежедневното време на човека – например Часословите, които съдържат молитви и църковни календари и могат да се разглеждат като книги-дневници и книги-календари.

В приложенията към дисертационния труд са включени трите масива с емпиричния изследователски материал, а именно:

• 
  Каталог на книгите в спектъра на употреби на книгата като медия за манипулиране на времето (използвани като емпирично доказателство в трета глава) – 28 заглавия
  
• 
  Каталог на филмите с мотив за книгата като медия за манипулиране на времето – 37 заглавия
  
• 
  Каталог на произведения на изобразителното изкуство с мотив за книгата като медия за манипулиране на времето – 27 заглавия
  

Емпиричният анализ в изследването разкри спектъра на употреби на книгата като медия за манипулиране на времето в писмени, аудио-визуални и изобразителни произведения.

1. 
   Генезис на времето / на света;
   
2. 
   Времето на човешкия живот и времето след смъртта;
   
3. 
   Край на времето.
   

• 
  книгата като медия за манипулиране на времето;
  
• 
  книгата като медия (инструмент) за пътуване във времето;
  
• 
  книгата като медиум между художествения хронотоп и действителността;
  
• 
  книгата като инструмент за контрол над времетраенето на човешкия живот;
  
• 
  книгата като медиум (посредник) между различни светове, времена;
  
• 
  книгата като медия за проектиране на бъдещето;
  
• 
  книгата като медия за управление на времето.
  

Книгата е медията – властелин на времето. Тя е медията, което създава времето, която предава миналото и конструира бъдещето, тя е медията, която заличава, анулира и побеждава времето. Характерен за книгата е контролът над големите времеви потоци: една от най-важните й характеристики е трайността на посланията й, което я превръща де факто в среда, медия на времето в частните му категории „философско”, „социално”, „историческо”, „психологично”, „перцептивно”, „художествено” и „медийно” време. Функционалността на книгата като медия благоприятства широкия спектър от манипулативни практики, които взаимодействат в процеса на конструиране на втора реалност със собствена темпоралност. Чрез функционалността на книгата за манипулиране на човешкото съзнание, натрупаните представи за времето под формата на дескрипции за миналото и бъдещето могат да се моделират и видоизменят в мнемата на читателя – а оттам и в колективните представи.

Темпоралността на книгата като медия се екстраполира в двата елемента на книгата като медия: формата (носителят, книжното тяло) и съдържанието (текста). Посредством рецепцията на медията – т.е. акта на четене, се осъществяват всички манипулативни практики, които са заложени в тези два медиаелемента: четенето на книгата е процес на темпорализиране на постъпващата информация. Медианосителят (книжното тяло) и медиасъдържанието (текста) се запълват с различни по характеристики и функционалност „времена”, а при смесването им се осъществява „пътуване във времето”.

Табл. 1. Книгата като медия за манипулиране на времето

КНИЖНО ТЯЛО (медианосител)	ТЕКСТ, ИЛЮСТРАТИВЕН МАТЕРИАЛ, МУЛТИМЕДИЙНО СЪДЪРЖАНИЕ (медиасъдържание)
V1	V2
Позициониране на информацията в даден времеви отрязък – винаги в настоящото време	Пресъздава се художественото време, което подсилва представите за миналото или бъдещето, независимо от настоящия момент
Чрез четенето времената се смесват, осъществява се „пътуване във времето”