ЗАЩИТА НА ЛЕЧИТЕЛЯ
Винаги съм считала злото като следствие на човешката суета, алчност и корупция и съм пренебрегвала инстинктите си, когато са влизали в противоречие с тези ми възгледи. Досега грешките, при които най-силно съм страдала, съм правила, когато съм била твърде отдадена на желанието да помогна. Лекувала см в състояние на изтощение, емоционално изцедена или на ръба на разболяване. Правила съм го дори когато взаимоотношенията ми с човека са били обтегнати и ми се е случвало да пострадам при такива сеанси. Отхвърлих и слабия вътрешен глас, който ме предупреди да внимавам с Джим, и се втурнах там, където мъдростта би се побояла да пристъпи. Много ми беше трудно да науча този урок, защото съм отворена и нетърпелива да помогна, и в крайна сметка при някои трудни сеанси рискувам своите живототворящи сили заради човека. Пациентът си тръгва с голямо подобрение, благодарен и дори иска още едно такова лечение като току-що приключилото, но аз се разболявам или в мен остава някаква болка.
Когато се отваряте напълно към другия човек, всъщност вие влизате в дълбоко интимна връзка. Ако вие ме лекувате, моите енергии въздействат върху вас. Аз не знам как може да се избегне това. Лично аз не бих приела лечител, който прекалено внимава да не поеме енергиите ми, да спазва дистанция или да поддържа прекалено строги граници. Винаги по време на сеанс съм лично съпричастна. От критично важно значение е човек да прави разграничение между формирането на подходящ професионален подход и необходимостта да се отвориш към енергиите на другия. Професионалните взаимоотношения - уточняване на лечението, хонорара, продължителността на сеанса, помагат да си създадеш нещо като кутия, в рамките на която да се отвориш напълно към мистерията на мига. Почти винаги, дори отрицателните енергии да преминават през мен по време на сеанса, към края аз вече съм възстановена и се чувствам заредена и по-енергична, отколкото в началото. Все пак в някои случаи съм си докарвала проблеми със здравето, затова бих искала да ви предложа някои основни насоки за това как да се предпазите, ако решите да „разпространявате" енергийното лечение, дали като професионалисти, дали към близки и любими същества.
Когато не съм добре, по-лесно мога да прихвана заболяването на другия. Трябва да опознаете себе си от тази страна. Всяка професия има свои правила. Много по-лесно е да напуснете, ако работите в офис или фабрика, отколкото ако лекувате хора и смесвате енергиите си с техните. Вслушвайте се във вътрешния си глас и бъдете готови да се учите на принципа грешка — проба. Случвало ми се е да съм много зле преди някой сеанс, а след това и двамата сме възстановени и освежени. Друг път може да се окаже свръхнатоварващо за мен. Първо и основно правило е, че ако не мога, с помощта на няколко прости техники, да настроя сравнително лесно енергиите си, не трябва работя върху друг човек.
Друг белег на лечителството, който го отличава от останалите професии, е, че може да „прегорите" енергийните си вериги, ако строго спазвате правилото да работите по 40 часа на седмица. Количеството време, което отдавате на лечителската работа, варира в зависимост от телосложението, от разположението ви през деня и от всичко останало, което се случва в живота ви. На мен ми е необходима почивка между сеансите, за да мога напълно да дойда на себе си, и тогава правя комплекс от енергийни упражнения, като трите потупвания, издърпването на ушите и отделянето на небето от земята. Освен това натискам силно с пръсти костите на скулите, което стимулира първите точки на стомашния меридиан и изчиства току-що появилите се стресове.
Тези чисто енергийни техники не само отстраняват проблемите, които съм натрупала по време на сеансите, но и самият процес на лекуване почти винаги ме изпълва с жизненост. Стаята обикновено е изпълнена с лечебна и зареждаща атмосфера. Силите, които идват от другата страна, почти винаги са щедри и благосклонни.
• ДУХОВНИ ВОДАЧИ •
Макар винаги да е неочаквано и мистериозно, в моята работа често се случва да се появявят духовните водачи и съм принудена да се съобразя с тяхното понякога видимо присъствие. Непрекъснато зачестяват разказите за това как някой е получил помощ или насоки от други светове, а понякога съществуват неотложни причини съществата от другите светове да се разкрият. Понякога това става. Но по-често състоянието ни и културното наследство ни пречат да ги видим. Много пъти съм усещала нечие присъствие, което при конкретния сеанс е било ключово важно за успеха на лечението. Ето един такъв пример.
Провеждах курс в колежа „Паломар", близо до Сан Диего, през лятото на 1981г. Една жена привлече вниманието ми с това, че изобщо не взимаше участие и обикновено си тръгваше преди края на часовете. Изглеждаше така, сякаш страдаше от силна физическа болка. По-късно разбрах, че да пристъпи към този начин на лечение, без преди това да призове Иисус, противоречеше на религиозните й вярвания и тя се чувстваше объркана.
В крайна сметка обаче жената пожела да се срещне с мен. Бети страдаше от силна болка от лявата страна вследствие на прекаран полиомиелит като дете. Сега, когато беше малко над шейсетте, костната й структура и мускулатурата не я държаха добре и болките се засилваха, особено в лявото рамо и тазобедрената става. Ходила беше при много лекари, но нито един не бе успял да облекчи болките й. Бяха й казали:
— Просто трябва да свикнете да живеете с това.
Бети остана приятно изненадана от значително намалялата болка след първите ни два сеанса. По време на третия постоянно имах усещането, че виждам червена енергия в ъгъла на стаята. Тя не си отиваше. Опитах да я освободя, но тя бе настойчива. Изведнъж сеансът се наруши. В ъгъла на стаята стоеше мъжка, почти човешка фигура, като призрак. Приличаше ми на Юл Бринер от Кралят и аз, дори и главата му бе обръсната. Той царствено се разпореди:
— Аз съм Балашийм. Застани до раменете й!
Застанах до нея и положих пръсти върху раменете й. Внезапно почувствах как съществото проникна в тялото ми. Средните пръсти на двете ми ръце станаха като стоманени пръчки и се впиха в раменете й. Не можех да ги отместя. Толкова силна енергия премина през тялото ми и заструи през ръцете ми, че жената започна да се тресе силно и аз си помислих, че изпадна в конвулсии. Стоях вкаменена и не можех да отдръпна ръцете си. Тя непрекъснато се тресеше нагоре-надолу, в нещо средно между вибрации и конвулсии, докато накрая падна от кушетката. Едва тогава успях да я пусна.
Наведох се към нея, като се питах: „Божичко, дали е добре?" Бети неконтролируемо плачеше на пода и нищо не бе в състояние да я накара да спре. Накрая промълви:
— Виж!
Демонстрира ми увеличения си обем на движение и каза, че не чувства болка. Никаква. Беше я напуснала напълно. Не беше могла да движи толкова много крайниците си отпреди да се разболее от паралич в детството си и в продължение на много години бе страдала от непрестанни болки. Започна да се чуди на глас дали не бях „Дева Мария, Христовата майка". За нея нямаше друго обяснение. Междувременно успях да кажа:
— Бети, това не бях аз! Сякаш някакъв дух влезе в мен. Нарече се Балашийм.
— Това бяха Мария и Иисус — извика тя.
— Не! — отговорих й. — Той каза, че името му е Балашийм и приличаше на Юл Бринер.
Тя се смути. Това не се вместваше в нищо, свързано с вярата й, но не можеше да отрече подобреното си състояние. Тя разказа на църковната си общност как Дева Мария използвала тялото ми, за да я излекува. Едно през друго заваляха обаждания от хора, които искаха да ги излекувам. Първоначално се опитвах да обясня:
— Не стана така. Аз не съм Дева Мария.
Накрая започнах просто да се съгласявам с твърденията за настъпилото божествено лечение. Скоро си заминавах и не можех да поема нови пациенти, но приех да се срещна с Бети още веднъж.
Тя беше пълна с въпроси.
— Защо аз?
Не можех да й отговоря, но бях усетила, че Балашийм е свързан лично с нея, че не е изначална небесна сила, която можеше да излекува всички. Казах й го и тя отговори:
— Е, ако пак дойде, искам да знам защо направо не се обърна към мен! Внезапно почувствах, че той е в стаята. Казах:
— Бети, мисля, че той е тук.
— Добре де, попитай го — каза тя възбудено. Чух неговия отговор:
— Опитвах се достигна до Бети през целия й живот. Сега задължително трябва да повярва в мен.
Това беше. И изчезна. Не знаех какво означава всичко това, че й е задължително да повярва в него. Тя продължаваше да мърмори, но беше очарована и чувстваше, че независимо как съм го нарекла — можеше да е свързано с моите странни вярвания — Дева Мария бе благословила живота й.
Заминах си. Месеци наред нямах връзка с Бети. Докато един ден, както се разхождах в парка, едва не се сблъсках с видението на Балашийм. Появи се, за да ми каже да се обадя на Бети. Даде ми специална диета, инструкциите за която трябваше да й предам, свързана с девет витамина и минерали, от които тя имаше нужда, и ми разказа какво при нея е извън баланс. Отидох направо до телефона и казах:
— Бети, току-що в парка видях Балашийм и той ме накара да ти се обадя.
Описах й неговите наставления за диетата, която трябваше да спазва. Отсреща настана продължително мълчание. Накрая тя ме помоли да повторя казаното. Току-що бе отворила плика с последните си пълни лабораторни изследвания. Казаното от мен съвпадаше напълно с резултатите, включително и застрашително ниското съдържание на калий. Тази случка я накара (а приеме Балашийм дори повече и от излекуването си. Нарече го своя личен ангел и го направи част от религиозните си убеждения.
Същото лято пак щях да водя курсове в Сан Диего. Пътувах на юг, по магистрала № 5, дъщерите ми Таня и Донди спяха на задната седалка, валеше като из ведро. Точно бяхме отминали Сакраменто, когато неочаквано видях фигурата на Балашийм зад предното стъкло на колата. Каза ми да телефонирам на Бети.
— Кажи й, че станалото току-що не е по нейна вина. Разтревожена, спрях до телефонна кабина и позвъних. Обади се мъжки глас и аз помолих да ме свърже с Бети.
— Съжалявам, не можете да говорите с нея точно сега — беше отговорът.
— Моля ви — настоях, — трябва да говоря с нея.
— Невъзможно е! Обадете се по-късно, моля.
— Не, трябва веднага да говоря с нея. Моля ви, кажете й, че се обажда Дона и имам съобщение от Балашийм.
Щом й предаде, че съм аз, тя дойде до телефона.
— Бети — започнах аз, — не ми казвай нищо.
После й разказах как се е появил на предното ми стъкло е наредил да й предам, че „случилото се току-що не е по нейна вина". Тя нададе писък и шлака. Някой се опитваше да й вземе слушалката и тя се противопостави: “Не, не!" После сякаш се успокои. Попита ме дали е казал още нещо.
— Не още — отвърнах, — аз съм на път към Сан Диего. Бети, какво има?
— Синът ми току-що се самоуби.
Щом пристигнах в Сан Диего, веднага отидох в дома на Бети. Тя спеше, сьпругът й ми каза, че е имала сърдечна криза преди моето обаждане, но сега беше по-добре. После заговори за техния шок и вина. Любовта на Бети към сина им беше безкрайна и едновременно с това до болка сложна, а мъката на бащата се усилваше от това, че двамата със сина били доста отчуждили. Бети се оказала по средата, опитвайки се да проявява „строга любов", ето противоречало на майчинските й инстинкти.
Чух, че Бети се размърда, и влязох да я видя. Стаята бе изпълнена с толкова много любов и нежност, че още преди да го видя, знаех, че Балашийм е там. От него се излъчваше съчувствие и уважение към скръбта. Усещах, че докосвам до някаква необикновена близост. — Той е тук, Бети — казах аз.
Заизлива се невероятна информация. Организмът на сина й бе в окаяно положение поради дългогодишната злоупотреба с наркотици, така че все едно щял да умре до няколко години от заболяване на черния дроб. Химията на неговия организъм изобщо не позволявала допускането на наркотици. Отивайки си от живота в този момент, той чувствал, че спестява големи неприятности на обичните си близки, понеже бил разбрал, че е в състояние да извърши ужасни неща само и само да си намери наркотици. Избрал самоубийството, защото било по-малко ужасяваща алтернатива. Това буквално ме порази. Непримирима съм към самоубийството. То е толкова несъвместимо разбиранията ми, че ми беше трудно да приема думите на Балашийм.
През следващите три дни ходех при Бети всеки ден и Балашийм винаги се появяваше. Той обясни, че цяла година преди самото самоубийство нещата вече са били необратими. Това е била истинската причина да „забоде пръстите на Дона върху раменете на Бети" — за да й извести за себе си. Излекуването й било начин да осъществи контакт с нея и да спечели доверието й, тъй като предстояло по-страшно изпитание. Балашийм знаел, че сърцето на Бети не би могло да понесе смъртта на сина й, и затова взел мерки да намали ужасните последствия от неизбежното самоубийство.
По време на третия ми сеанс с Бети тя възкликна:
— Виждам го! ВИЖДАМ ТЕ!!!
Тя започна да говори с Балашийм и да чува отговорите му, така че вече не се налагаше да им посреднича. Всъщност тя най-много искаше да чуе гласа на сина си. Сърцето й толкова силно страдаше от липсата му, че тя не можеше да успокои мъката си. Всеки ден, в продължение на шест месеца тя отиваше до гроба му и носеше свежи цветя. Един ден, след като му говорила и плакала за него, оставила цветята и станала, за да си ходи. Точно тогава чула гласа му толкова ясно, сякаш бил зад нея.
— О, мамо, занеси цветята у дома и им се радвай — казал гласът. Оттогава ужасната агония на скръбта й я напусна.
ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ДРУГИ СВЕТОВЕ
От Фройд насам теоретиците на човешкото поведение често свързват духовното с психопатологията. Психологическите изследвания обаче установиха устойчива зависимост между „духовност" и психично здраве. Например хората, които са имали мистични преживявания, по-малко страдат от психопатологични отклонения и подобряват психологическото и физическото си здраве. Тези духовни преживявания се проявяват по различен начин.
Някои от най-безумните заблуди у хората са свързани с „канали за духове", но когато човек пряко изпита нещо толкова близко като влиянието на Балашийм върху живота на Бети, е склонен да реорганизира възгледите си. Изследователите на човешкото поведение откриват все повече доказателства, отричащи материалистичния светоглед.
Например някои деца, когато проговорят, започват да издават, че се изживяват като някой, който не отговаря на тяхното име, нито на заобикалящата ги в момента среда. При всеки такъв случай децата спонтанно дават най-големи подробности за друг човек, чиято самоличност им се струва, че притежават. Иън Стивънсън, психиатър в университета на Вирджиния, е класифицирал над 2600 случая на „спомени от минали прераждания". Пътувал е по света с колегите си и лично разпитвали децата, които твърдели, че имат такива спомени, и после изследвали подробно разказите им. В много случаи екипът на Стивънсън бил в състояние да потвърди, че такъв човек — какъвто детето твърдяло, че е — е съществувал и е починал, преди детето да се роди. Имало съвпадения и на други факти — човекът бил живял в града, който било назовало детето, имал познати и роднини, които то било споменало, или имал професия, към която детето проявявало необичаен интерес.
Тези разкрития могат да се тълкуват по много начини, но най-убедителната връзка между дете и друг човек била установена чрез случайно наблюдение. В 35% от общо 895 случая, които е изследвал Стивънсън, децата или имали белези по рождение, или вродени аномалии. В много случаи тези белези отговаряли на рани, които друг човек бил получил в действителност! Например, едно тригодишно дете твърдяло, че си спомня как било простреляно в корема и е конкретен човек, за който след проучване се установило, че е умрял по такъв начин. Още повече, момченцето имало малко рождено петно в коремната област и един по-голям несъразмерен белег, какъвто би могъл да бъде оставен след излизането на куршума. Случаите, при които са налице рождени белези, са от голямо значение, защото изключват други паранормални обяснения — например, че детето телепатично приема информация от духа на някого или че духът на починал човек го е „обсебил".
Тези заключения са били използвани за обясняването на някои невероятни фобии, обременени отношения между родители и деца, необичайни за дете интереси или необясними умения, които понякога проличават от ранно детство. По отношение на миналите прераждания много хора си задават въпроса: „Ако сме живели и преди, защо нищо не си спомняме?" Лично аз смятам, че децата забравят за миналите си животи още преди да проговорят, защото ако не беше така, тези спомени, освен всичко друго, биха им попречили да изградят личността си. Стивънсън отбелязва, че повечето деца спират да говорят за живота, който „си спомняли", между петата и осмата година. Интересно е също така, че при повече от половината от децата, чиито спомени за минал живот са били потвърдени, при предишното си прераждане са умрели от насилствена смърт. Вероятно, когато в предишен живот душата е била прекъсната, преди да е завършила някакво дело, тя се преражда в сегашния с усещането за нещо недовършено.
По време на лечебните сеанси аз не се опитвам умишлено да събуждам спомени от минали животи, но щом изплуват, а когато човек работи с фините енергии, това се случва, по един или друг начин трябва да се справям с тях. Има достатъчно причини човек да гледа скептично на разгадаването на „миналите животи" (изследователите не могат да разчитат на тълкуванията на такива гадатели — всяко тълкуване е различно и помежду им няма връзка), но когато по време на сеанс се породи такъв ясен спомен, не съществува по-разумно обяснение от това, че пациентът работи по нещо, което не приключил в миналото си прераждане. Все още малка по обем медицинска литература описва подобни случаи, а в моята практика такива спомени на няколко пъти се оказваха ключа към решаването на проблема.
Джоли беше една от първите служителки в една компания в Сан Диего, която инвестираше в недвижимо имущество, и процъфтя в началото на 80-те години, когато настъпи бум в търговията с имоти. Наеха я като машинописка и след като поработи в компанията четири години, я направиха ръководител на отдела, който управляваше преместването на фирми в Калифорния. В този момент компанията си премести офиса в една красива провинциална местност, която все пак осигуряваше добър достъп за осъществяване на търговската дейност. Изведнъж латентният и изцяло невротичен страх на Джоли от паяци изплува. На новото място често виждали градински паяци и Джоли тичала навън от помещението с писъци на ужас. Всъщност тя се бояла от тарантули, макар и въобще да не видяла такива, и в страха си започнала да си въобразява, че безобидните малки същества, които виждала по килимите или по стените, всъщност са тарантули и заплашват живота й. След три инцидента вече била неутешима, карала всички да се чувстват неудобно с поведението си, а прекият й ръководител не знаел как да се справи с положението. Тя се била доказала като компетентен, мотивиран и лоялен служител, но периодичните й избухвания били недопустими. След като прекъснала една сделка с голям клиент, я уволнили.
Когато дойде при мен, започнах да работя по основната й решетка. Щом енергиите потекоха по основната й решетка, у нея изплува един спомен от минал живот и тя се озова в сцена отпреди 60 години в Мексико, близо до границата с Тексас, някъде по средата на нищото. Спомни си, че е виждала тарантули да покриват пътищата — толкова много, че човек не може да види самия път. Един ден открили най-малкото й дете мъртво на пътя, а телцето му било покрито с тарантули. Направо щяла да умре от ужас и скръб и преживяла остатъка от живота си в ужас при мисълта, че някоя нощ нейното тяло или тялото на някое от другите й деца ще осъмне покрито от тарантули. Натиснах невроваскуларните й точки и тя ми разказа тази история, като хлипаше непрекъснато. Карах я непрекъснато да говори затова и не преставах да натискам точките й, а тя бавно се успокояваше. Накарах я да ми разказва и за сегашния си сърцераздирателен страх от паяци. След три такива сеанса страхът й от паяци направо изчезна, а фирмата отново я назначи на работа.
Много пъти съм усещала присъствие по време на сеанс; когато опиша какво усещане създава, как звучи или как изглежда, пациентът разпознава роднина или приятел, който е починал. После следва полезна информация. Смятам, че в действителност все повече хора интуитивно предизвикват помощ от „другата страна", отколкото признават открито, макар че е възможно широката публичност и впечатляващата информация, която разгласяват такива канали като Джеймс Ван Прааг и Джордж Андерсън, да отварят съзнанието на хората за подобни възможности.
Джийн беше красива и духовита 38-годишна жена с ниско самочувствие. Връзките й с мъже не продължаваха дълго. Тя им играеше роли, опитвайки да се представи не такава, каквато е, убедена, че ако разберат каква е, ще я напуснат. В действителност те са я напускали, защото не са я познавали.
Джийн беше минала през доста терапии и изобщо нямаше интерес към миналото си. Искаше от мен просто да направя „оная енергийна работа", за да се промени модела на връзките й с мъжете. На четвъртото си идване беше болна от грип и искаше само да оздравее, така че онова, което последва, беше пълна изненада. Сякаш самата стая повдигна от нея болната енергия и я замени с усещане за щастие. И двете го усетихме и се засмяхме. Не можехме да се спрем. Не мога да опиша колко странно беше.
— Какво ми правиш? — запита ме тя. — Толкова щастлива се чувствам.
— Не знам — отвърнах.
В този момент усетих присъствие в стаята и чух името „Уелдън".
— Добре — казах, — а сега, кой е Уелдън?
— Баща ми — отвърна изненадана тя.
— Явно много силно сте свързани, защото го усещам чрез твоите енергии.
— Невъзможно! — възкликна тя, но не ми предложи по-нататъшно обяснение, а изпадна в лека възбуда.
Изведнъж се чух как говоря:
— Прости ми, Джийни, задето те оставих. Ти беше единственото хубаво нещо, което оставих. Прости ми. Прости ми.
Усещах, че някой говори чрез мен.
Джийн избухна в сълзи. Най-накрая историята й започна да излиза наяве. Баща й я обожавал и тя била сигурна, че никога няма да я изостави, но бил алкохолик и един ден въобще не се прибрал. Както често става при децата, Джийн си въобразила, че тя е виновна, че нещо не е направила както трябва. Решила, че трябва да е по-хубава, по-добра и по-съвършена, за да може татко й да я „види иззад храстите" някой ден и да се прибере у дома. Той така и не се върнал, а тя не преставала да играе роли пред мъжете, които наистина идвали при нея.
— Джийн — казах й, — той вече не е жив (това тя не го знаеше, но впоследствие се потвърди). Но той се свърза с теб толкова истински и би желал да те направлява през лабиринта на взаимоотношенията ти с мъжете.
Отново щастие изпълни стаята. Този сеанс се оказа повратна точка в нейното себепознаване и в модела на поведение с мъжете, който си бе изградила. Щастието, което изпълни стаята, някак остана у нея и след сеанса, както и усещането за присъствието на баща й. След две години ме покани на сватбата си.
• РАЗМИСЛИ •
Значимите срещи с невидими духове, миналите прераждания и гласовете на починалите, които съобщават информация, която може да бъде потвърдена, всъщност отварят път на човека към метафизичното. Сигурна съм, че душите преминават през други светове, в които ние можем само да надникнем. Те обаче са естествен, макар и неконвенционален, източник на информация. Именно тази информация многократно ми е давала ключ за отключване на целебния процес, дори на хора, отписани като безнадеждни случаи от западната традиционна медицина, независимо от чудесата, които е постигнала.
И така, как възприемам срещите със странните и чудати същества, подобни на Балашийм? В съзнанието ми няма и най-малко съмнение, че тези уникални светове са точно толкова „реални" и истински, колкото и всичко останало в обикновения физически свят, както и принципите, които управляват тях са също толкова ненарушими. Докосването до тези неуловими сфери ми даде едно по-дълбоко разбиране за лекуването, поставяйки болестта сред много по-широкия контекст на пътешествията на душата, и превърна живота ми в невероятно, магическо пътешествие.
Всъщност обичам способността си да навлизам в тези светове. Така се докосвам до по-дълбоки истини и получавам по-верни усещания. Пред мен се разкриват красота и съвършенство. Винаги съм готова за неочакваното и то се появява по най-интересен и възхитителен начин. В такива мигове се изпълвам с благодарност към живота и безкрайните му чудеса. Става ми по-лесно да възприемам съществата като Балашийм и съм по-отворена към финото познание за същността на нещата. Дори само да си представим това магическо пространство, все едно че сме почукали на вратата. Ако активно се стремим към него, все едно сме завъртели ключа. Ако често посещавате тези светове — прониквайки в тях чрез медитация, ритуали, свещени растения, лечителство или спонтанна благодарност — значи знаете, че опитът ми тук да ги обхвана и обрисувам с думи е жалък. Ако ли не навлизате там, чукайте на вратата от време на време през свободните часове от седмицата си и бъдете готови да приемете приключението и загадката.
Макар това да е друга тема от книгата, все пак е свързана с този контекст. Като се настройвате към света на фините енергии, вие не само градите път към по-добро здраве и жизненост, а прекрачвате в друг свят, където само душата прониква иззад булото на заетия ви живот. Дано да живеете сред неговото сияние. Бъдете благословени.
Сканирано, разпознато и предоставено от Спиралата
Сподели с приятели: |