Книгата на Дона Идън "Енергийна медицина"

Втора чакра се простира от върха на тазовата кост до пъпа. Тя опасва тънките черва и дебелото черво — органите, извличащи от храната необхо­димото за създаването на нови клетки и изхвърлящи излишното. Тази чакра също така обгражда и органите, участващи в зачеването на бебето — утро­ба, яйчници и фалопиеви тръби. Утробата е емблемата на втора чакра; поня­кога овална, друг път кръгла, тя всъщност прилича на утроба дори у мъжете, и това е едно сигурно място, свят, обърнат към себе си, където вашите най-същностни енергии са свободни и необвързани.

Енергията на втора чакра наподобява на аурата, обграждаща тялото. Аурата също има седем слоя. Пластовете на втора чакра са като концентрич­ни сфери, за разлика от последователно подредените слоеве, които виждам в останалите шест чакри. В центъра им се намира защитеното място, същ­ностното „аз", съществуващо още преди нарушаването на целостта — то продължава да бъде чисто, величествено и прекрасно. Чувствам особена по­чит, когато съумея да прекрача през този праг и да проникна в най-съкрове­ното убежище на човека. Често се хващам, че плача от благоговение пред онова, което виждам и усещам, пред историята, която то ми разказва за чо­века. В повечето случаи хората се радват, че са били „видени" от този ъгъл, и ми казват: „Мечтаех си някой да съзре и тази ми страна". Нещо повече, ко­гато започвам да им описвам видяното от мен, хората често си припомнят онази част от себе си, която просто са забравили, своята игривост, невин­ност, доброта или щедрост.

Докато първа чакра е важна за оцеляването на тялото, то във втора се на­мира седалището на душата. Това е може би най-неразбраната чакра от всич­ките седем. Често ролята й се свежда до „къпеща функция" за пикочния ме­хур и червата и до „местожителство" на половите органи. Според моите наблюдения това е само приземният етаж на една огромна къща. Пъпът ви се намира на върха на вашата втора чакра и понеже веднъж вече е бил съе­динителната връв между вас и майка ви, сега е енергийната връв, която про­дължава да ви свързва със съзидателните енергии, подхранващи съществу­ванието.

Втора чакра разкрива благостта на човешката душа, невинната същност, която тя е била, преди да загрубее от премеждията в живота. Когато при ме­дитация хората общуват със своята най-чиста и ценна същност, те често правят контакт с енергията, намираща се в най-дълбокия слой на втора чак­ра. Хората със силно развита втора чакра са склонни да излъчват атмосфе­ра, която кара другите да се чувстват добре, сякаш ги е обгърнала майчина ласка. Подобно на утроба, тази чакра е убежище за околните.

В нашата култура често връзката между втора и трета чакра е проблема­тична. Лаура беше изключително объркана, когато пропътува неколкостотин мили, за да се срещне с мен. Опитваше се да скрие от близките си неп­риятностите, които имаше. Тя беше хронична алкохоличка и животът й бе­ше труден и мъчителен. Пиеше от двайсет години. Лекарят й беше казал, че черният й дроб е почти разрушен, сърцето й е силно увредено, че има и мо­зъчни нарушения. Извън силната си пристрастеност тя беше добра бизнесменка, но от една година нещата й бяха почти пред банкрут. Много от при­ятелите й я бяха напуснали. Дъщеря й също не желаеше да се вижда с нея.

Майка й била пияна през по-голямата част от бременността си. Лаура би­ла алкохолно бебе и привързаността й към алкохола пуснала дълбоки коре­ни в нейната биохимия. Родителите й имали непостоянна връзка, напоявана обилно с алкохол, и в детството на Лаура имало малко радост. Като възрас­тна себеуважението не беше силната й страна и тя постоянно се самообви­няваше за грешките в преценките си и за непрестанното пиене.

Надяваше се, че ще й помогна да възстанови органите си, по-специално черния дроб, и че така ще успее да преобрази живота си. Беше посетила много заведения с подобна цел и много пъти беше спирала пиенето за известно време, но не й достигаше вътрешната мотивация, за да остане трезва. Срамуваше се от това, какво бе направила с живота си, и често изпадаше в депресивни състояния.

Мислех, че ни предстои много работа с нейната трета чакра, където се намираше болният черен дроб, но почувствах, че спасението й се намира във втора чакра. Тази чакра накара дъха ми да спре. Разтърси ме толкова дълбо­ко, че се разплаках. Цветът й беше един от най-чистите и дълбоки индиговосини, които някога съм виждала, което означаваше, че тя бе роден лечи­тел. Лаура притежаваше енергия, която може да лекува хората само с едно докосване. Но този факт беше напълно изолиран от нейното съзнание, час­тично поради настойчивия и силен писък на трета чакра, която я укоряваше какъв лош човек е и колко обидно се справя с живота си. Всичките й органи бяха лениви и нито една от енергиите не течеше нормално. Черният й дроб беше много сериозно засегнат, бъбреците й бяха претоварени, а панкреасът подут, което я правеше хипогликемична, почти страдаща от диабет.

Лаура беше олицетворение на така наречения „ранен лечител". Как само исках да разбере какво съм видяла в нейната втора чакра. Чувствах, че тя може да прескочи бариерата, ако повярва в изключителните си способности за лекуване. Енергийното й поле беше широко и изпълнено със сила, прили­чаше на ласкав майчин скут, така че на околните им трябваше само да се прислонят наблизо, за да бъдат излекувани. Ако видеше това, което имаше, щеше да получи мощен тласък да се освободи от пристрастяването си.

Още от първия сеанс тя успя да почувства красотата на своята втора чак­ра и следващия път, когато работихме заедно, преживяванията й, свързани с нея, бяха още по-силни. Те се превърнаха в извор на радост и успокоение и това й помогна да се мотивира и да поиска да промени живота си.

В недрата на нейната втора чакра видях, че детството, каквото всъщност не е имала, представлява все още огромен енергиен потенциал и само чака да го извадят. Беше тъжно да го наблюдаваш. Освен отровите, които е пое­мала още в утробата на майка си, склонността й към алкохола се дължеше и на факта, че той отслабваше задръжките й и й даваше достъп до усещането за това изгубено детство. Намерила начин да прониква в този изчезнал свят, тя бе станала още по-податлива към въздействието на опиатите и алкохола. Но отварянето на втора чакра по естествен път й осигуряваше същия дос­тъп. Пред нея предстои дълг път, ако реши да възстанови физическото и емоционалното си здраве, но тя започна това пътешествие толкова решител­но, че съм оптимистично настроена относно бъдещето й. Всъщност Лаура е един прекрасен човек за общуване и съвместна работа. Нейната втора чак­ра е едно малко чудо, изпълнено с творчество, жизнерадост и свобода, ра­достта и смехът избухват от нея спонтанно и разчупват бариерите между чакрата и съзнанието й.

Музикантите и артистите често притежават изключителна втора чакра, богата на цветове и със сложна структура, но едновременно с това и много деликатна. Извънредната креативност е и извънредно чувствителна към об­винения и манипулации, особено в детството. Талантливите хора обикнове­но са тормозени от родителите си, стремящи се да ги тласнат към по-висок социален статус, и това често рефлектира в начина, по който тяхното собс­твено его, третата им чакра, манипулира способностите им и ги използва за свои цели. И вместо да вкусят от триумфа на своята креативност, преживяванията на тези личности се натъкват на безмилостния, постоянно осъждащ ги родителски глас, който казва: „Не си достатъчно добър".

Може би най-важният момент за разбиране на втора чакра е, че тя не ви дава смисъла на нещата. Когато искате да схванете смисъла, вие отивате в трета чакра. Втора се ръководи от вярата и упованието в мащабите на по-го­лямата картина. Логиката й е по-скоро артистична, отколкото рационална, детински наивна, отколкото философски умозрителна, плуваща, а не ограни­чена във времето, невинна и доверчива, а не подозрителна, свободна, а не прикована към дълга.

Първите три чакри имат съвършено различно поведение в екстремални ситуации, каквато например е убийството. Хората не убиват с енергията на втора чакра, независимо колко болка, гняв или дълбока фрустрация съдър­жат външните й слоеве. Човек може да изпадне в истерия или да проявява лошото си настроение, но импулсивното убийство се управлява от енергия­та на първа чакра, а планираното, каквото е воюването или отмъщението, се катализира от енергията на трета чакра.

Обикновено оранжевият цвят се приписва на втора чакра, но аз съм виж­дала там и много други цветове, в това число и всички есенни багри и нюан­си. Когато проникнете в центъра на чакрата, можете да видите море от цве­тове. Срещала съм пурпурни, сини, сапфирени и индигови. Виждала съм съ­що и цвета на живота на даден човек — онази част от ауричното поле, ко­ято не се променя от раждането до смъртта. Цветът на живота носи нишка­та на континуитета през целия жизнен път на човека. Понякога този цвят не е точно на човека, а на бъдещето му дете. Това се проявява и при мъже, и при жени.

Енергиите на втора чакра отразяват естествените лечителски способнос­ти на човека. При хора със силен капацитет енергията е обширна, тя се раз­простира като защитна утроба от вибрации навън и другите хора могат просто да седят в нея, подобно на огромен скут. У такива личности синият и индиговият цвят са много ярки. По традиция индигото е цветът на шеста чакра, която се занимава с метафизичните способности. Да имаш индигов цвят във втора чакра е все едно да си духовен на телесно ниво. Сякаш енер­гията на пъпната връв продължава да действа и получава неизвестно как ин­формация от космоса. Умът или егото не са включени активно и именно та­зи отвореност на телесно ниво създава лечебната сила.

Трета чакра. Чакрата на слънчевия сплит е силата, която поддържа ваша­та индивидуална идентичност. Личностното ви его, усещането за това кой сте и кой не сте, се кове от следните енергии: „Това съм аз. Това е онзи, кой­то искам да бъда. Това е начинът, по който желая да ме приемат".

Трета чакра съдържа енергията на потискането и утвърждаването, затова се нарича чакрата на силата. Често обаче истината е по-сложна от смисъла, който носи името. Например трета чакра обхваща зоната от пъпа до гръдния кош и влияе на повече органи, отколкото останалите чакри. Отдясно се на­мират черният дроб и жлъчката. Отляво са далакът, стомахът и панкреасът. В горния край на чакрата е диафрагмата. Бъбреците и надбъбречната жлеза са към гърба. Всеки един от тези органи има свой ритъм и сила на въздейс­твие на общия фон на полето на чакрата. Всеки допринася за сложната зада­ча да се извае различен индивид от безкрайните възможности на нашата нас­ледственост.

Функционирането на всеки орган в тялото има паралел с емоционалния ни живот. Погледнете органите, свързани с трета чакра. Като филтрираща сис­тема, откриваща токсините в кръвта, бъбреците са прототип на нашите стра­хове и предпазливост, на улавянето и отстраняването на опасността. В ро­лята си на фабрика, разрушаваща вредните за организма неща, черният дроб е прототип на самозащитния ни гняв. Като сигнална система, изстрелваща огромни количества енергия в екстремални случаи, надбъбречната жлеза се явява прототип на реакциите ни в състояние на паника, които ни мобилизи­рат в кризисни ситуации. Диафрагмата е органът, който изхвърля от тялото застоялия въздух и може да се разглежда като прототип на приключването и погребването на нещата, излизащи окончателно от нашия живот.

Извън разнообразното влияние на органите, свързани с трета чакра, нашата личностна идентичност се оформя от семейството и културната тра­диция, към която принадлежим. Заобикалящият ни свят въздейства дълбоко на нашата трета чакра. Там се отпечатват всички послания от родителите. Кодират се социалните ни очаквания. Това е мястото, където постоянното разпъване между въпросите „кой съм аз", „какъв искат другите да бъда" и „какъв трябва да бъда" създава едно непрекъснато вътрешно напрежение. Тези конфликти се зараждат в най-ранните стадии на познанието и ни удрят директно в средата на тялото. Чистата и невинна енергия на втора чакра се качва нагоре към трета, където я очаква изпитанието да се сблъска с мно­жество антагонистични сили, които я бутат и дърпат, опъват и свиват, разрушават и възстановяват.

Трета чакра е единствената, чийто цвят отговаря на традиционните опи­сания. Това е жълтото и съм успявала да различа всички негови нюанси, ко­ито можете да си представите. Нюансите му ми говорят за много неща. Ме­кото, пшеничено жълто например, е индикация, че човекът няма особени де­формации в трета чакра. Яркото, остро жълто пък е разпукваща се енергия, все едно че ръката ми минава през светкавица или ядрен заряд.

Качествата, характеризиращи трета чакра, са почти обратни на онези, определящи втора. Енергията й е по-скоро рационална, отколкото артистична, умозрителна, а не детински наивна, хитра, а не невинна, по-скоро мнителна, отколкото доверяваща се, както и обвързана с отговорности, а не свободно течаща. Ако втора чакра е седалище на детето в нас, трета е домът на конт­ролиращия родител. Ако втора прилича повече на дясномозъчната половина от нашата идентичност, то трета „мисли" подобно на лявото полукълбо. Настройката на трета чакра се различава също така от тази на шеста. Ми­сълта на шеста, макар и по-дълбока, е по-разчленена и церебрална. Трета чакра обхваща нашата идентичност, страховете и нуждите на егото.

Енергията на втора чакра може да бъде откъсната от тази на трета, както и на останалите чакри нагоре. Между втора и трета чакра съществува енер­гийна система, наречена „поток на колана". Това е един от странните канали, описани в Глава 8. Потокът на колана, който обхваща кръста, може да се превърне в една огромна стена над втора чакра, която прекъсва нейната спонтанност, доверие и вяра. Когато това се случи, а то е често срещано яв­ление в съвременния западен свят, човек започва да се измъчва от безмилос­тна ненавист към себе си, самооскверняване, вследствие на опитите на тре­та чакра да оформи идентичност, различаваща се напълно от естественото дете във втора чакра. Щом се възстанови връзката между втора и трета чак­ра, енергията се качва нагоре, поражда се ново усещане за една по-истинс­ка, по-мила и великодушна същност и постепенно осъждането и омразата към себе си се стопява в това познание.

Нямам намерение да пренебрегвам стойността на трета чакра, а само да провокирам прекалената ни съсредоточеност върху нея. От гледна точка на еволюцията на човешката личност, западните култури са водещи в лансира­нето на трета чакра и развиването й до нови нива, позволяващи един безпрецедентен индивидуален порядък. Никога досега в човешката история индивидуалното съзнание и изразяване не е било по-самостоятелно и неза­висимо от груповото съзнание, от традициите на миналото или условията на природата. Това е велик и свещен експеримент, върху който почива бъдеще­то на човечеството, както и съдбата на планетата. Ако ние успеем, земята ще се превърне в рай, който малко хора могат да си представят.

Културата ни обаче е превърнала възхвалата на трета чакра, на егото, в колективна мания и поради това сме загубили достъпа си до източниците, които ни дават останалите чакри. Естествената ни обвързаност с природата и първичните инстинкти, преклонението ни пред невинността на сътворени­ето, любовната ни връзка с природата и другите хора, изразяването на тази любов, способността ни да проникваме в разширени състояния на познани­ето и осъзнаването на връзката ни с космоса са запратени в миналото и под­ложени на унищожение. Като общество може би залагаме на погрешна чак­ра. Същевременно сме извели нашата индивидуалност до измерения, непоз­нати изобщо досега, и това може би също е заложено в един по-широк план. В културен аспект съществува малка вероятност тази ситуация да се проме­ни толкова скоро. Но в личностен план вие имате възможност да установи­те траен баланс между вашите чакри и да ускорите процеса с помощта на уп­ражненията, предложени малко по-нататък в настоящата глава.

Четвърта чакра. Четвъртата или сърдечната чакра се проявява според наименованието си. Човек, при когото доминира тази чакра, се ръководи пове­че от „сърцето" си, отколкото от „главата", от чувствата, отколкото от ми­сълта, от любовта, отколкото от логиката. Хора с добре развита сърдечна чакра „виждат", „чуват" и „усещат" другите през нейния филтър и мотиви­рат преценките си според обичащата й същност. Техните енергии са ориен­тирани към останалите и търсят сърдечен контакт.

Освен сърцето в диапазона на четвърта чакра се намират перикардът, тимусът и белите дробове Сърдечната чакра е седалището на радостта, но и на тъгата, затова се нуждае от защитата на перикарда. Той прилича на огромен сак, който обгражда и предпазва сърцето. Сърцето е единственият орган в тялото, който не може да се защитава сам. Всеки друг орган си има своя за­щитна система, докато сърцето, този безусловен любовник на тялото, из­помпващ с радост жизнените му флуиди до мястото, нуждаещо се от тях, е наистина създадено за любов, а не за война. Перикардът е неговият бодигард, подобен на рицаря, охраняващ своята кралица. Той е и добър личен секретар, предпазващ сърцето от настойчивите претенции на другите орга­ни. Меридианът на тройния енергетизатор например, получава енергия от всички други органи, когато е заплашена имунната система, но перикардът не позволява домогванията му да достигнат до сърцето. Последното се нуж­дае от такава тотална защита, защото при срив само от няколко минути може да настъпи смърт.

Един от проблемите на съвременната култура е, че при много хора сър­дечната чакра е недостатъчно развита, а принципите й са слабо застъпени в повечето институции. Но и да притежаваш голяма сърдечна чакра, която не е в баланс с останалите чакри, също е пагубно. Много хора „обичат твърде силно". Те могат до такава степен да се идентифицират с болката на други­те и да страдат заради тях, че стават емоционално немощни, зависими и в краен резултат не могат да поддържат нормални взаимоотношения. Да оби­чаш толкова силно и толкова да не искаш другия да страда, че чак разумът да не може да ти повлияе, означава да не предоставиш достатъчно пространство на другия да се развива и в крайна сметка и двамата сте осакатени. Израстването на подобни личности изисква не да накарат сър­дечната си чакра да замълчи, а да изградят един по-добър баланс с остана­лите чакри, позволявайки гласът на всяка да бъде чут.

Сърдечната чакра е средната чакра и затова зеленото, средният цвят на спектъра, се счита по традиция за неин цвят. Зеленото предполага сочна, свежа и добре балансирана енергия. Присъствието на смарагдовото зелено в сърдечната чакра означава, че човекът изпраща обич не само към другите, но е в състояние да захранва и себе си. Разбира се, както навсякъде друга­де, и тук се наблюдават други цветове. Златистото е отражение на универ­салната любов, която привлича като топлината на слънцето, макар че за та­кива хора често не е лесно да открият личната любов. Меко розовият цвят се проявява у нежни, мили и любящи натури, които имат способността да съзират добротата у другите хора. Понякога директно около сърцето съм виждала дълбок кафявочервен цвят с кадифени отблясъци. Това е радостна картина, защото издава човек, научил много за любовта и събрал опит от доста прераждания, който, въпреки борбите на сърцето, е постигнал способ­ността да излъчва както универсална любов, така и любов в интимните си отношения.

Сърцето само по себе си е подценен орган в модерния свят. Докато ние сме впечатлени от неговата гъвкавост и еластичност като помпа, според много традиционни култури мисълта произхожда от сърцето, а не от мозъ­ка. Напоследък, за най-голяма всеобща изненада, научаваме, че сърцето съ­що може да мисли. Научни изследвания в университета в Мелбърн доказа­ха, че сърцето разполага със собствена нервна система, която сама, незави­симо от мозъка, взима решения, например колко бърз да бъде сърдечният ритъм. А електровълната, произведена от ударите на сърцето, има 50 пъти по-широка амплитуда и хиляда пъти по-голяма мощ от мозъчната електровълна. Като резултат от тази много по-голяма мощност сърцето е способно да вкара мозъка и другите органи в човешкото тяло в синхрон или в „натоварване" спрямо своя ритъм на принципа, че ако една стая е пълна с часов­ници с махала, то те всички синхронизират тиктакането си с часовника с най-голямото махало. Сърцето може да ни отведе много по-далеч, отколко­то допускаме. По думите на Паскал то „има своите мотивации, за които ра­зумът не знае нищо".

Пета чакра. Ако любовта извира от сърдечната чакра, то изразяването произлиза от гърлената чакра. Тя често се смята за Свещения граал на чакрите, тъй като съдържа информация за всички останали. Енергиите от шес­та и седма чакра минават през пета, отивайки надолу към тялото; а пък енер­гиите на коренната, коремната, чакрата на слънчевия сплит и сърдечната чакра преминават пак през нея по пътя си нагоре към главата. Цялата тази информация се „метаболизира" в свещения контейнер на гърлената чакра — раздробява се и отново се събира във форма, която се превръща във вашия уникален израз.

Щитовидната жлеза, управляваща метаболизма, се намира в гърлената чакра. Метаболизмът включва два процеса — катаболизъм и анаболизъм. Катаболизмът е разграждане на веществата с цел освобождаване на енергия. Анаболизмът е изграждане и обновяване на клетките и тъканите чрез синтез на веществата, като води до натрупване на енергия. Подобно на щитовидна­та жлеза, която чрез процесите на разграждане и синтез поддържа физичес­кото тяло, гърлената чакра разгражда и синтезира енергиите, преминаващи през нея, за да изгради и поддържа енергийното тяло. Посредством гърле­ната чакра ние разговаряме — най-характерната човешка форма на изразя­ване.

Най-често срещаните цветове в гърлената чакра са морскосиньото и тюркоазеното. Подобно на останалите чакри и тази се състои от спираловидни енергии, но за разлика от другите, когато проникна по-надълбоко в енергий­ната й спирала, различавам и отделни енергийни „стаички". Тези „стаички" се разпростират нагоре и надолу по гърлото, като мост, който съединява мо­зъка с торса. Седем колони носят енергиите на останалите чакри през гър­лото, улеснявайки комуникацията и в двете направления. Енергията проти­ча нагоре и надолу по всяка една от тях и едновременно може да се движи нагоре по някои и надолу по други. Трите отделения, или „стаички", в лява­та част на гърлото са катаболични. Тяхното предназначение е да разграждат енергията. Трите отделения от дясната страна на гърлото са анаболични. Те изграждат и синтезират енергията. Седмото отделение, което се намира от­пред, поддържа баланса между тези два процеса и насочва метаболизма. Енергиите, които се кръстосват между лявото и дясното полукълбо, се кръс­тосват и в гърлената чакра.

Двете основни поведенчески затруднения у хората, свързани с гърлената чакра, са неспособността да се говори или неспособността да се мълчи. Говоренето е анаболичен, а мълчанието е катаболичен процес. Ако в катаболичните отделения има твърде много енергия, човекът среща трудности при говорене. Ако пък в анаболичните отделения енергията е повече, човекът не знае кога да замълчи.

За сеанс при мен дойде една много приказлива жена. Тя имаше категорич­ни възгледи, желаеше да ги изложи и беше настойчива в намеренията си. Скоростта и чувството й за такт обаче, се нуждаеха от много корекции.

От години тя боледуваше от гърло. Беше ходила както при лекари, така и при лечители и беше наясно с парадокса — най-уязвима бе онази част от тя­лото й, където се намираше най-силната й чакра. Очевидният парадокс си имаше и директно обяснение. Щом погледнах в гърлената й чакра, видях, че анаболичните отделения (синтезиране, градеж и отдаване) блестяха прека­лено ярко, докато катаболичните й отделения (разпадане, приемане) изглеж­даха слаби и безжизнени.

Тя смяташе, че знае „истината", но не беше в състояние да приеме исти­ната на другите. Анаболичната й същност бе толкова силна, досадна и пла­шеща, че животът й бе лишен от интимност. Тя нараняваше другите с остри и обидни думи, а после ги обвиняваше, че не искат да разберат „истината". Докато я лекувах от болното й гърло, почувствах, че симптомите отново ще се върнат, и й го казах, но тя не пожела да ме чуе. Енергиите в гърлена­та й чакра бяха много ускорени и не се подаваха достатъчно на манипулаци­ите ми. Лично аз нямам силна гърлена чакра и често хората не ме чуват. Тя не ме чу и гърлото й не прие повече лекуване от мен. Заболяването се повтори. Разбрах, че ключът към излекуването й се намираше в сърдечната чак­ра. Последната подхранва гърлената и я изпълва с по-добро чувство за такт, съобразяване и финес. На втората ни среща, въртейки и загребвайки енер­гии от дълбочината на сърдечната й чакра, ги изтеглих и издърпах към гър­лената. Всъщност се надявах, че със засилване на чувството й за загриже­ност ще се тушира импулсът й да залива останалите със своята „истина".

Накарах я да постави и двете си ръце на гърлото, за да почувства по-го­лямото количество енергия от едната страна. В центъра на гърлото се нами­ра подезичната кост. Тя действа като жироскоп и създава равновесие между дясното и лявото полукълбо на мозъка, както и между забавения и уско­рения метаболизъм. Подезичната й кост изглеждаше залепнала в едно поло­жение, подобно на постоянно отворена клапа. Научих я как да внася повече баланс в гърлената си чакра с помощта на опъване и изтегляне на шията и подезичната кост. Най-после темпото и тактичността й се уравновесиха и тя започна да реагира на думите ми.

Подобряването на чувството й за такт й позволи да оставя и на другите време за изказване, както и да претегля собствените си думи и тон. Хората започнаха да я харесват. Сдоби се и с още една полезна придобивка — нео­чаквано отслабване, дължащо се на подобрения баланс в метаболизма. И все пак „черешката в тортата" бе освобождаването й от хронично болното гър­ло.

Друга жена имаше обратния и по-често срещан проблем с гърлената чак­ра — неспособност да се изразява. Вследствие на генетична обремененост, нежелание да нараниш другия, неприязън към излишни вълнения или страх от отблъскване, някои хора имат сериозни затруднения с изразяването на своята истина. Тази жена беше деликатна и мила и притежаваше красив, на­певен глас. Изпълваше се със съчувствие към останалите. Беше справедли­ва и не желаеше да потъпка ничия правда, поради което чувството й за такт често взимаше такива размери, че тя не бе в състояние да каже това, което мислеше или усещаше.

Всъщност тя дойде при мен, защото паращитовидните й жлези не разла­гаха калция. Това е опасно състояние и я готвеха за операция. Най-дълбоки­те слоеве на гърлената й чакра ми разказаха за множество минали прераждания, в които тя е подкрепяла другите в развитието и осъществяването на целите им. Беше прекарала търпеливо много часове като изключително по­магаща и подкрепяща душа.

Калцият предизвиква контракции в мускулите и им дава гъвкавост. Начи­нът й на живот въплъщаваше откритост и екстравертност, но при нея липсваше „гъвкавост". Тъй като тя не даваше на тялото възможност да ус­воява калция, паращитовидните жлези поддържаха една вялост в мускулите й, създавайки впечатление за нормален живот. Калцият се нуждае от взаи­модействие с натрия, калия и магнезия, за да има балансирано влияние и да преминава през клетъчните мембрани. При нея имаше свръхотдаване и мал­ко приемане.

Не бе никак странно, че основните й връзки бяха едностранчиви. Тя зна­еше всичко за живота на приятелите и интимните си партньори и можеше да седи безкрайни часове с тях, когато имаха проблеми, но не допускаше никой близо до себе си. Понеже не желаеше да ги натоварва със себе си, тя ги дър­жеше на разстояние. Това беше един вид егоизъм от нейна страна, но тя не го виждаше от такъв ъгъл.

Работихме върху различни енергийни системи, но източникът на пробле­мите й се намираше в гърлената чакра. Трябваше й време, за да започнат па­ращитовидните жлези да преработват калция и думите да изразяват потреб­ностите й. Пробивът не бе само в химичното й състояние, но и в психологи­ческата мотивация. Способността й да изказва своята истина, да заявява ка­тегорично „не" и да поиска това, което желае, постепенно се балансира. И както често се случва след дълбока вътрешна промяна, тя започна да прив­лича в живота си съвсем различни хора — хора, които можеха да дават, а не само да взимат.

Най-често срещаното увреждане, което притежават много от нас на ниво шеста чакра, е, че сме изпълнени толкова много с нашите абстракции, ментални конструкции и фантазии, че по-фините процеси биват просто изхвър­лени поради претоварване. Нашата шеста чакра може да е доминирана от мисли, които не са балансирани от по-фини пътища на опознаване на света. Да виждаш цветовете на енергиите, да чуваш напътствия от други светове и да бъдеш в телепатична връзка с останалите са все напълно естествени на­чини за шеста чакра за възприемане на света. Индивиди с брилянтни ментални способности и голяма сила в областта на интелектуалното поле на шеста чакра често пренебрегват духовната й страна. Умовете им са такива прекрасни инструменти на интелектуалната магия, че те не признават или използват по-малко познатата и по-смайваща магия.

От друга страна, познавам един мъж, чиито фини способности на шеста чакра са удивително силни. Той ги използва, за да се издържа чрез тях — от­дава психическата си сила, за да служи или впечатлява другите, но при него втора, трета и четвърта чакра не са добре развити. И понеже е събрал око­ло себе си достатъчно прилична свита и умее да търгува с даровете на сво­ята шеста чакра, просто не изпитва потребност да обича или уважава окол­ните. Изградил си е един йерархичен свят, в който винаги заема върховна позиция. Гърлената и коренната му чакра също са силни, няма затруднения в словесния си изказ и добре манипулира другите със силата си, поради ко­ето остава коравосърдечен. Живеем в свят, който създава гурута от хора със силни психични способности, и ние им правим лоша услуга, като не изиск­ваме от тях да отворят сърцата си и да укротят своето его. А освен това пра­вим лоша услуга и на себе си, ако им позволяваме да властват над нашите собствени по-дълбоки извори на познание.

Западните хора се отличават с енергийните си съзвездия в шеста и седма чакра. Енергиите на шеста чакра у тях са претоварени и задръстени от мис­ли. Шеста чакра може да блокира седма, като я замърси със свръхпоток от неясна ментална енергия. При култури, които не са толкова обвързани с ин­телекта, съответно по-фините пътища на познание не са затормозени от по­добна ментална бъркотия, не съм се сблъсквала с такъв проблем.

Като ментална сила шеста чакра е най-порочна, когато се превърне в оръ­дие на завист, страх, алчност или властолюбиви игри, които се разиграват на ниво трета чакра. Индивидът е абсолютен убеден в изкривените възпри­ятия и разбирания на своето его и действа напълно мотивирано спрямо тях. Но погрешната чакра предизвиква удари. Обикновено в много отношения егото израства и набира своя опит в условия на изпитания и грешки и кол­кото по-ясна и диференцирана е шеста от трета чакра, толкова повече тя служи като сигнална лампа в развитието на егото, а не като защитник на не­говото безумие.

Често наричат шеста чакра трето око. Това е точката, която се намира между веждите, точно над моста на носа, и много култури я асоциират с ду­ховното развитие. У много хора третото око е силно, но остава спящо, ся­каш клепачът му е затворен. Когато по-малката ми дъщеря, Донди, беше в прогимназията, третото й око внезапно се „отваряше" и след час по матема­тика тя не можеше да спи по цяла нощ. Лежеше в леглото и си „мислеше", но когато наблюдавах енергиите й, не изглеждаха изобщо като мисловен процес. Третото й око сякаш излъчваше лазерен лъч, през който тя се фоку­сираше и скачаше от една омагьосана сцена към друга. Подобно на енергий­на тръба, която я отвеждаше едновременно към познати и непознати карти­ни. Докато лежеше в леглото, тя попадаше в дома на някой учител или ста­ваше свидетел на събитие, случващо се някъде много далече, за което нау­чавахме на следващата сутрин в новините.

Силното й и живо въображение, съчетано с отварянето на третото око, беше доста затормозяващо, когато трябваше да остане неподвижна. Повече ме интересуваше как да й осигуря време за сън, отколкото да подсилвам ду­ховното й развитие. Казвах й:

— Донди, затвори си третото око, иначе никога няма да можеш да спиш добре. Сложи си пръста върху невидимия му клепач, ето тук (в средата на челото), и леко натисни, за да го затвориш.

Щом го направеше, енергийният тунел изчезваше и тя можеше да спи. Няма нищо чудно, че духовната страна на шеста чакра се нарича трето око. Тя не само подсилва „виждането" през булото на мистерията, но в мно­го отношения и действа като око. Аз го усещам като кръг или фуния, през която виждам образите сякаш насън, но много по-ясни. Обикновено това става, когато съм поела грижата за някого, а той има неприятности. Или ми­нути преди някой да ми позвъни по телефона, виждам лика му. Много хора имат подобни предчувствия, но, поради потока от ментални стимули в шес­та чакра, не са се научили да ги разграничават. С упражняване обаче, трето­то око може да достигне „телевизионен" екран 20/20 см.

Моята шеста чакра няколко пъти ми е спасявала живота. Около 1978 г., докато бях още в Сан Диего, заведох дъщерите ми в Църквата на наука за съзнанието, за да чуят Тери Коул Уитъкър. Службите се проведоха в стария театър в долния град на Сан Диего. Бях паркирала през един блок. Докато отивахме към колата, един мъж вървеше плътно до нас. Нямах никаква при­чина за безпокойство, човекът може би също току-що бе излязъл от служба­та. Внезапно чух кристално ясен вътрешен глас, който предупреждаваше мен и дъщерите ми да побързаме към колата, да влезем и да заключим вра­тите. Почувствах необходимост да подканя момичетата да побързат, защото вървяха бавно. Изведнъж сърцето ми заби ускорено и знаех, че това има не­що общо с мъжа. Усетих, че ситуацията е опасна за живота, макар че мъжът не правеше нищо, с което да предизвика моята тревога. Имаше приятна вън­шност и изглеждаше мил и любезен.

Колата ми беше в малка странична уличка, но театърът се виждаше. Бях пъхнала ключа в ключалката, когато видях, че мъжът идва към мен. Вътреш­ният глас ми подсказа да извикам към някого, все едно отговарям на прия­тел. Извиках силно за поздрав в посока към театъра, макар и да не познавах никого. Това накара мъжа да се премести малко встрани, сякаш някой го наблюдаваше. За миг влязохме в колата и заключихме вратите. Той се приб­лижи и поиска да отворя вратата. Потеглих светкавично, чу се само писъкът на гумите. Буквално усетих, че избегнахме смъртта, но се чувствах като след лош удар. Минахме покрай един полицай и аз го стопирах с ръка. Опи­сах му мъжа и му казах, че някой може би се намира в опасност. Полицаят си записа телефонния ми номер и обеща да проучи нещата.

Същия ден в следобедните новини излъчиха бюлетин за намерено в исте­рия малко момиченце, на няколко мили от театъра. Тя отвела полицая до мястото, където лежала майка й, брутално убита. По новините показаха и мъжа, който току-що бе арестуван. Малко след новините ми се обади поли­цаят и ме попита дали бих отишла в участъка, за да разпозная заподозрения. Отговорих, че ако арестуваният е мъжа, показан току-що по телевизията, то­ва е той. Полицаят попита дали съм сигурна. Бях сигурна. Момиченцето съ­що разпозна мъжа.

Друг път, след завръщането ми от семинар в Англия, не можех да възста­новя равновесието си. Случваше ми се понякога, особено ако бях пътувала продължително. Дългите полети със самолет направо взривяват седма чак­ра. Отчасти това става поради дългото откъсване от земята, а отчасти пора­ди бързото преминаване през времеви зони. След като се прибрах вкъщи, установих, че ми е трудно да стоя в сградата, изпаднах в енергийна клаустрофобия. Отидох с колата си до Червените гори, близо до брега на Орегон, и останах на къмпинг. През цялата нощ виждах лицето на една жена от кур­са ми в Англия. Тя ми беше ядосана, защото искаше индивидуален сеанс при мен, но програмата ми не го позволи. Сега я виждах да идва към мен по ете­ра, като ме викаше, викаше ме отчаяно, молейки и пледирайки. Какво става­ше?! Изведнъж почувствах, че напускам тялото си, бях издърпана от тази жена през коронната чакра. Разбрах, че трябва да мобилизирам цялата си во­ля, за да остана вътре, и се хванах буквално за едно дърво, за да се заземя към планетата Земя. Когато се прибрах вкъщи, научих, че същата нощ же­ната е загинала при автомобилна катастрофа.

За разлика от изживяванията на шеста чакра, където чувах гласове, спа­сяващи вероятно живота ми, отварянето на седма чакра може да ви погълне тотално. Ако тези два инцидента бяха опитности само на шеста чакра, може би все още щях да виждам Кадафи или да чувам жената. Но понеже отваря­нето беше през седма чакра, аз се потопих изцяло в ситуацията, моята душа беше въвлечена в нея. Преживяванията на седма чакра могат да ви издърпат директно през върха на главата. Обикновено ще намерите пътя обратно, но може да бъде страшно, даже опасно, затова не пожелавам на никого внезап­но или насилствено отваряне на седма чакра. Аз лично го обичам. Това из­живяване ми дава възможност да почувствам единение с всеки и всичко в природата. Там няма интелектуално знание, но има абсолютен покой и ра­дост от живота и разбирате, че всяко нещо под небето си има своя причина и красота.

Медитацията, молитвата и ритуалите са по-безопасни, но също сигурни начини за отваряне на коронната ви чакра и задълбочаване на познанието ви относно духовната връзка с космоса. Това е работа на енергийно ниво. Следват методи за изчистване, балансиране и засилване на вашата система от чакри.

• Работа с чакрите •

Често разказвам за чакрите, предимно по време на моите занятия, защо­то тяхната енергия най-лесно може да се усети. Повечето хора чувст­ват сякаш ръката им се движи през нещо осезаемо, дори когато за първи път работят с чакрите, а някои дори виждат вихри от въртяща се енергия. Кур­систите може да видят цветове за първи път, когато чистят собствените си чакри. Обикновено цветовете се появяват зад очите им, независимо дали са отворени или затворени. А това съвпада и с моите визии. И двамата вижда­ме едни и същи цветове, аз отвън, те отвътре.

Ако се чувствате вяли и лениви в живота, бъдете сигурни, че и енергиите в чакрите ви са такива, затова е важно да знаете, че можете да ги почистите. Чистенето на чакрите премахва токсичните енергии, както скорошните, та­ка и дълготрайните, и тялото ви получава по-добри възможности за адапта­ция към условията, с които се сблъсквате. Основната разлика между рабо­тата с меридианите и работата с чакрите се състои в това, че колебанията в меридианите реагират на състоянието ви през деня, докато при чакрите са­мо повърхностните слоеве реагират по този начин. Щом започнете да рабо­тите с по-дълбоките нива, предизвиквате промени и лечебен ефект в такава дълбочина, каквато трудно бихте си представили.

Чакрите управляват ендокринната система, така че балансирането им води до балансиране на хормоналното ви ниво, както и на вашите емоции. За много хора работата с чакрите води до променено състояние на съзнани­ето или чувство за контакт с висшите сили. Не е възможно да се предскаже докъде точно ще доведе сеансът с чакрите, защото тяхното чистене е свър­зано с твърде голямо наследство от миналото, както и с множество спомени. Но колкото повече работите с енергията на чакрите, толкова по-надълбоко отивате и горните слоеве започват да се хармонизират с по-чистите недра от сърцевината. Ако чистите и хармонизирате чакрите си редовно, ще започне­те да усещате ефекта на натрупването.

По принцип всяка чакра се балансира поотделно. Може да работите с всичките седем или да се концентрирате върху онези, които се нуждаят от специално внимание. Можете да тестувате енергийно всяка чакра, за да установите основната й линия на функциониране, но пак искам да ви внуша, че е добре също така да свикнете да проверявате енергиите интуитивно. Ако затворите очи и се съсредоточите върху всяка чакра поотделно, ще се нау­чите да усещате дали тя е добре балансирана, както и дали органите, свър­зани със зоната на чакрата, са лениви, напрегнати или болезнени. Постепен­но ще започнете да виждате цветовете на чакрите и даже да разбирате какво ви казват. Понеже движението на енергията прави чакрите осезаеми, съсре­доточаването на вниманието ви върху вашите или нечии други чакри е чуде­сен начин да развиете способностите си да виждате и усещате енергиите.

1. Легнете. Допрете външната страна на китките си, като ръцете са опънати нагоре към тавана (фиг. 32 а).

2. Партньорът ви два пъти потупва лекичко със средния си пръст чак­рата, която ще се измерва.

3. След потупването партньорът ви прокарва и двете си ръце, като дланите му гледат навън, между вашите, под китките (фиг. 32 б).

4. Партньорът ви се опитва да раздалечи вашите ръце, а вие оказвате съпротива.

Така се тестуват всичките седем чакри. Онези, при които ръцете оказват слаба съпротива, се чистят, балансират и засилват.

Фиг. 32. Енергийно тестуване на чакрите

Можете и сами да изчистите, балансирате и засилите чакрите си, но повече­то хора предпочитат да го направи партньор, докато те си почиват. Партньорът също така играе ролята на заземяваща антена, а енергийният обмен между два­мата увеличава въздействието на техниката. Познавам много хора, които за­почват деня си, като сами се справят със своите чакри и според тях е прекрас­но усещането за движението на енергиите. Някои въртят чакрата, както е опи­сано тук. Други усещат енергиите си и интуитивно решават на коя чакра да обърнат внимание. Балансирането дори само на една чакра, особено ако тя е най-слабото звено във веригата, засилва цялостната система от чакри.

Ще опиша процеса на работа с партньор, а самостоятелното чистене е идентично (време — 3 до 9 мин за чакра):

1. Легнете по гръб. Партньорът ви изхвърля всичката излишна енер­гия от ръцете си, като енергично ги тръска.

2. Започнете от коренната чакра. Накарайте партньора си да постави ед­ната или и двете си ръце — отворени, с дланите надолу, върху чакра­та и да започне да прави кръгове, на около 10 см разстояние, обрат­но на часовниковата стрелка. Представете си, че сте поставили часов­ник върху чакрата с лицето нагоре, за да определите коя е обратната посока. Правете бавни кръгове, по ширината на тялото или по-малки.

3. След като партньорът ви изтръсква хубаво ръцете си, започва да прави кръгове по посока на часовниковата стрелка поне наполови­на от времето на въртене в обратната посока.

4. След това партньорът ви отново изтръсква ръцете си, премества се върху следващата чакра и започва с движения, обратни на часовни­ковата стрелка, както е посочено в точка 2. Обикновено започвате с коренната чакра и се движите нагоре, през всичките седем чакри. Направете точки 2 и 3 за всяка чакра.

5. Ако работите с мъж, като стигнете до коренната чакра редът се обръща— първо правите движения по посока на часовниковата стрелка. Движенията по посока на часовника изчистват енергиите на коронната чакра, докато обратните ги хармонизират повторно. Но седма чакра при жените обикновено се върти в нормалната посока.

Тъй като енергиите на чакрите следват ръката, всичките седем слоя започ­ват да се въртят в една и съща посока, разбиват енергийните блокажи и оси­гуряват фината енергия за рото-коренното лечение. Ръката служи като маг­нит, който с движението си издърпва застоялите или токсични енергии. Вре­мето, необходимо за всяка една чакра, е строго индивидуално, но по моя пре­ценка въртенето обратно на часовниковата стрелка трябва да продължи поне три минути. Ако се случи да почувствате, че енергиите ви са твърде възбуде­ни, сменете посоката и след малко състоянието ви отново ще се нормализира.

Въртенето обратно на часовника разбърква енергиите в чакрата и изваж­да навън токсичните. Въртенето по посока на часовника ви помага да прик­лючите, като създава усещане за хармония в енергиите на чакрата. Повече­то хора се чувстват по-добре, когато използват лявата си ръка за изваждане на енергиите (движение, обратно на часовниковата стрелка), а с дясната ги хармонизират отново (по посока на часовника). Аз лично не усещам разли­ката и обикновено използвам и двете си ръце за всяка посока.

Ако получите главоболие, докато чистите чакрите си, то идва от движени­ето на токсичните енергии нагоре по гръбначния ви стълб. Това не е опасно и можете да им помогнете по-бързо да излязат от тялото, като приложите ко­ронното издърпване (фиг. 7). Всъщност при работа с човек, склонен към гла­воболие, започнете от седма чакра и отивайте надолу.

Гушкане и люлеене на чакрата. Чувството на благодарност е полезно за здравето. Благодарността вдига енергията и чрез нея можете да настроите ед­на или всички чакри като канали. Например поставете ръцете си над вашата трета чакра, доближете лакти до тялото и прегърнете и залюлейте чакрата, като че ли е бебе. Изпратете там мисловното си око и дишайте дълбоко. Из­лъчете благодарност и признателност. Щом третирате тялото си като свещен съд, каквото е в действителност, то винаги отговаря и реагира. Отворете се за всякакво преживяване. Чакрата на слънчевия сплит е толкова свръхактивирана в нашата култура, че е добре да използвате именно нея, докато свик­вате с тази техника. Особено ако се почувствате измъчвани от вътрешен глас, който ви упреква за това, което сте направили, трябвало е да направите или сте го направили грешно, залюлейте слънчевия си сплит, сякаш приспивате малко бебе. Даже казвам „ш-ш-т", сякаш успокоявам бебе. Силите, които ви карат да се преценявате или да оценявате някой друг, ви помагат да оцелеете и затова следва да сте признателни на трета чакра, като същевременно я сти­мулирате към еволюция. По този начин можете да изразите своята благодар­ност и да полюлеете която и да е чакра и тя ще ви отговори.

Свързване на две чакри. Един начин да разберете личната си еволюция е, че докато вие израствате, комуникацията между вашите чакри става по-открита, ясна и дълбока. Сърдечната ви чакра например, вероятно се нуж­дае от защитните енергии на слънчевия сплит, а гърлената може да има пот­ребност от повече подкрепа от съзидателната страна на втора чакра. Естес­твено е за енергиите на чакрите да си взаимодействат, всяка чакра се възполза от качествата на другата.

Когато поставите дясната си ръка върху една чакра, а лявата върху дру­га, след около три минути енергиите започват да се обединяват. Често хора­та казват, че това усещане напомня на изживяването по време на дълбока молитва. То ги кара да ценят и почитат тялото си, пробужда тяхната призна­телност и създава чувство, че качествата на двете чакри взаимно се допъл­ват. Ръцете ви може да започнат леко да бръмчат, подобно на енергиите, и да си взаимодействат. Сякаш са се превърнали в амперен кабел.

— Какво ще кажеш да помогнеш на мама да не плаче повече?

— О, да! — ентусиазирано и с усмивка отговори момченцето.

Казах му да прави това, което правех и аз — да върти широки кръгове с ръцете си над всяка чакра. Той го направи и ми каза:

— Чувствам го!

— Браво! Ти наистина ще й помогнеш! — окуражих го аз.

Детето беше силно развълнувано. Всеки ден й правеше кръговите махове, когато тя оставаше в своята тъга. Щом я видеше помръкнала, отиваше до нея:

— Мамо, дай да ти оправя чакрите!

Това поддържаше непрекъснато контакта между майка, дете и чакри, а ви­дът на малкото момче, което с радост й даряваше помощта си, повдигаше ду­ха й невероятно силно. Жената повери ежедневното почистване на чакрите на своя четиригодишен син и това й помогна да се справи по-успешно с раз­вода си. Като видя настъпилата в нея промяна, мъжът й доброволно и за все­общо облекчение оттегли иска си за настойничество.