Книгата на Лудвиг Ерхард „Благоденствие за всички", Университетско издателство „стопанство"
Изтегляне 241.84 Kb.
|
ХРИСТОМАТИЯ ПО СОЦИАЛНАТА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА От книгата на Лудвиг Ерхард „Благоденствие за всички”, Университетско издателство „СТОПАНСТВО”, 1993г. ЗА НОВА ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА На Шести април 2001г. Симеон Сакскобургготски посочи, че благоденствието за българския народ е постижимо в рамките на 800 дни, ако се даде предимство на българския предприемчив дух и трудолюбие. Шест месеца по-късно кандидатът за президент Георги Първанов изтъкна, че ако бъде избран, той ще бъде „социален президент”. По време на последните ИЗБОРИ’2005 в програмите на всички партии беше застъпена идеята за „социална пазарна икономика”. Пред прага на Европейския съюз, когато избираме европейския президент на България, очевидни е дошло времето за един широкопредставителен граждански дебат: доколко имат почва у нас основните принципи на социалната пазарна икономика, така както са дадени от създателя на нейната теория, бащата на германското икономическо чудо, Лудвиг Ерхард в книгата му „Благоденствие за всички” – Библията на социалната пазарна икономика. Ерхард определя няколко основни икономически принципа, няколко основни стълба, върху които се крепи благоденствието за всички в едно пазарно общество. На първо място той поставя потребителя в центъра на народостопанския процес. За него в понятието „потребител” е включен всеки – „от бебето до стареца, от бездомника до лауреата на Нобелова награда, от най-бедния до най-богатия” – всички онези, на които трябва да служи народостопанският производствен процес. Той посочва и пътя, по който става преодоляването на старата социална структура на обществото, генератор на „класово противопоставяне” и конфликти – посредством създаването на една масова покупателна сила, обхващаща широките слоеве на населението. Ерхард заявява, че желае да предизвика „социализация на прогреса и печалбата”; че печалбата има смисъл и значение само тогава, когато служи на социалния прогрес, служи на народа и му носи благополучие. Той иска да гарантира, и постига, приличен и достоен жизнен стандарт за всички слоеве от германското население, и особено за тези, „които без собствена вина, поради болест и старост, или поради това, че са станали жертва на две световни войни, не могат вече непосредствено да участват в производствения процес”. За да се постигне благоденствие за широките слоеве от населението, според Ерхард, безспорно най-подходящо средство е била една всеобхватна, но лоялна конкуренция – другата важна носеща колона на социалната пазарна икономика. За него благоденствието може да бъде създадено само тогава, когато германската икономика е обхваната колкото се може в по-голяма степен от една конкуренция между най-различните производители и търговци, формиращи предлагането. Особено важна за него е ролята на държавата в осигуряване за всеки производител равноправен достъп до свободния пазар. Той обаче посочва и опасността, която възниква при абдикация на държавата от своите регулативни функции върху пазарния механизъм – така нареченият „парадокс на свободата”, според който пазарът, оставен изцяло на самотек, ражда монополистически образувания с криминален и спекулативен характер, които след завладяването му, постепенно ликвидират самия свободен пазар, налагайки порядки, подобни на тези в централизираната тоталитарна планова икономика, но вече под диктата на икономическите групировки, овладяли посредством политическия слугинаж Държавата. Ето защо в продължение на 10 години Лудвиг Ерхард работи върху „Закон за картелите”, наречен от него „Основен закон на социалната пазарна икономика”, приет от Бундестага на 27 юни 1957г., за да се превърне след време в Магна харта на следвоенната Нова Икономическа и Социална Политика. Надеждите за открит дебат върху „Благоденствието за всички български граждани в условията на социална пазарна среда – мит или реалност” през първия мандат на президента Първанов не се състояха. Дали тези надежди ще бъдат оправдани през втория?? Никола Ников. 15.10.2006г. гр. Русе. Тази христоматия е необходима за да се сравни по периоди икономическата политика на българските правителства на Прехода и реалните желони на истинската социално ориентирана пазарна икономическа политика. 1. Дълго време преди да поема икономическия ресор в първото западногерманско правителство, заявих в края на месец август 1948г...., че смятам за погрешни традиционните представи, свързани с предишните структури на доходите и затова ще се въздържам да съдействам за тяхното възкресяване. По този начин исках да отстраня всяко съмнение, че се стремя към реализирането на такова устройство на икономиката, което да осигури благоденствие на колкото си може по-широки слоеве на нашия народ. Изходната точка бе желанието чрез създаване на масова покупателна способност на голяма част от населението окончателно да бъде преодоляна старата консервативна социална структура. Тази остаряла йерархия се характеризираше, от една страна, с тънък горен слой, който можеше да си позволи всякакъв размер на потребление, а от друга, с количествено много широк долен слой с недостатъчна покупателна сила. Преустройството на нашата стопанска уредба трябваше следователно да създаде условията да могат да се преодолеят състоянията на противопоставяне на прогресивните промени, а с това най-сетне и постоянната сподавяна вражда между „бедни” и „богати”. Стр. 7. 2. Средството, което обещава най-голям успех за постигането и гарантирането на всяко благосъстояние, е конкуренцията. Само чрез нея икономическият напредък може да е от полза за всички хора, в качеството им на потребители. Стр.7 3. По пътя на конкуренцията - в най-добрия смисъл на тази дума – се осъществява социализация на икономическия напредък и на печалбата и освен това се поддържа буден личният стремеж към по-големи постижения. Иманентната съставна част на убеждението, че по този начин най-добре може да се постигне нарастване на благосъстоянието, е стремежът на всички трудещи се хора заплатата, която получават, да расте в съответствие с увеличаващата се производителност на труда. За да се постигне тази цел, трябва да бъдат изпълнени важни предпоставки. Стр. 8 4. Заради разширяващото се потребление обаче не бива да забравяме увеличаване производителността на икономиката. Ето защо още в самото начало на тази стопанска политика центърът на тежестта й беше поставен върху експанзията на икономиката, за да може въобще да бъде увеличено предлагането на стоки и по този път да бъде даван постоянен тласък на конкуренцията. Преди всичко целта беше да се създаде възможност за намиране на занятие за растящ брой хора, търсещи работа. Стр.8. 5. Преодоляване цикъла на конюктурата. Необходимостите от създаване на масова покупателна сила, свободна конкуренция и растяща заетост изискват да бъде преодолян стария и считан досега безспорен закон за цикличния характер на конюктурата на икономическото развитие. Както е известно, приемаше се, че постъпателното развитие на икономиката става на ритмично повтарящи се вълни. Около седем години трябвало да трае отрязъка от време, през който се осъществява подемът, високата конюктура, спадът и кризата, докато от нея не се възпламенят отново оздравителните позитивни сили, за да дадат началото на следващия цикъл. През деветте години обаче, през които нося отговорност за германската стопанска политика, все пак стана възможно този закостенял ритъм да бъде взривен и чрез постоянен напредък на икономиката да бъде постигнато съчетаването в едно на пълната трудова заетост и на високата конюктура. Стр. 8. 6. Гарантирането на свободната конкуренция е една от най-важните задачи на държавата, която се основава на либералния обществен ред. Не е преувеличено да се твърди, че един закон за картелите (монополите), основаващ се върху тяхната забрана, ще има значение на незаменима „икономическа конституция”. Ако държавата не успее в това направление, скоро ще бъде свършено и със „социалната пазарна икономика”. Този принцип задължава държавата да не дава на никого от гражданите власт, която би могла да доведе до потискане на индивидуалната свобода или до нейното ограничаване в името на криворазбрани представи за нея. Стр.9. Оставен изцяло на самотек, пазарът ще роди монополистически образувания, които след това постепенно ще ликвидират самия пазар, налагайки порядки, подобни на тези в централизираната планова икономика. Стр. IX 7. „Благоденствие за всички” и „Благоденствие чрез конкуренция” са два неразделно свързани девиза: първият от тях дефинира целта, вторият – пътя, който води към тази цел. стр.9. 8. Несравнимо по-полезно е да се възприеме увеличението на благосъстоянието да става чрез експанзия на производството, вместо в един безплоден спор да се градят надежди за постигане на благосъстояние посредством преразпределение на обществения продукт. С това обаче в никакъв случай не се твърди, че сегашното разпределение на обществения продукт е едва ли не единствено правилното и трябва да бъде вечно... Позоваването на неоспоримия успех на тази политика идва от разбирането, че е много по-разумно цялата налична енергия да бъде насочена към увеличаване на дохода от народното стопанство, вместо да се впримчваме в борба за разпределението на дохода и по този начин да се позволява да бъдем изтласкани извън единствения плодоносен път – този на повишаване размера на обществения продукт. Много по-лесно би било на всеки от нас да бъде предоставено по-голямо парче от тортата, която става все по-голяма, отколкото всеки да се мъчи да получи чрез противопоставяне при разпределянето на една малка торта, защото при втория начина на поведение всяко предимство на един от нас трябва да бъде заплатено с ощетяване на другиго. Стр.10. 9. Конкуренцията срещу егоизма. Дори най-революционното преустройство на нашия обществен строй никога не би позволило личното потребление на една или друга обществена група да порасне даже с малка част от постигнатото реално нарастване, защото именно ако бе направен опит в това направление, той би довел народното стопанство до паралич и стагнация... Всяко желание за по-големи доходи трябва винаги да има за предпоставка по-голяма производителност. Друго, обратно на това, направо казано детско поведение, застрашава с илюзорното си заслепение в крайна сметка даже самите основи на нашия напредък. Стр. 10 10. Както в една здрава икономика на свободната конкуренция на отделния индивид не е позволено да претендира за някакви особени права, така те трябва да се отказват и на обществените групи, които се стремят по този начин към обогатяване за чужда сметка. Стр. 11. 11. Моето постоянно упорство да насочва всички усилия към икономическа експанзия, без да бъде застрашена здравата основа на нашето стопанство и на нашата валута, се основава именно върху убеждението, че по този начин бихме имали възможност да осигурим подходящ, достоен стандарт на живот на всички, които без собствена вина не са в състояние да вземат непосредствено участие в производствения процес: поради старост, болест, или понеже са станали жертва на две световни войни. Стр. 11 12. Ключът към намаляване на данъците. Намаляване на данъчното бреме може да бъде постигнато само ако съумеем да задържим разходите на държавата на сегашното равнище – една и без това значителна сума... Лесно е да се изчисли какво облекчение на данъчното бреме би могло да бъде постигнато, ако се наложи изискваното от мен замразяване на бюджетните разходи и ако развитието на обществения продукт продължи и занапред по подобен начин. Само така е мислимо всъщност едно действително и реалистични решение на потискащия всички ни данъчен проблем. Стр. 12-13. 13. Основните човешки права и свободи в областта на икономиката. Свободата на потребление и свободата на стопанска дейност трябва да се възприемат от всеки гражданин на държавата като ненакърними основни права. Тяхното нарушаване трябва да се наказва като атентат срещу нашия обществен ред. Демокрацията и свободното стопанство образуват едно цяло, както диктатурата и държавната икономика. Стр. 14. 14. Социалната пазарна икономика е немислима без последователна политика на стабилност на цените. Само тя би гарантирала отделни кръгове от населението да не се обогатяват за сметка на други. Напоследък подобни опити са предприети под най-различни форми... Могат да бъдат споменати споразумения между социалните партньори, чийто ефект доведе до там, че повишението на заплатите на работниците изпревари нарастването на производителността и така се влезе в противоречие с основния закон на ценовата стабилност. Този упрек би се отнасял и за предприемачите, ако те по същия повод или от користни подбуди повярват, че ще намерят изход от възникналите проблеми в повишението на цените. Вината би била още по-голяма, ако някой си пожелае да стимулира съзнателно едно инфлационно развитие с цел да придобие способността да върне при по-леки условия получените кредити. Далеч съм от мисълта да изкажа такова подозрение, още повече, че за всекиго би трябвало да е ясно, че даже един опит да се действа в тази насока може да доведе до политическа катастрофа. .. Профсъюзите също би трябвало да анализират активната си политика по въпроса за заплатите, когато тя обективно води до повишаване на цените, за да преценят дали чрез нея не осигуряват възможност за гешефти на безотговорни спекуланти. Стр. 14. 15. Скъпоструващи пирови победи. Разиграването и налагането на различни силови позиции е заплаха за демокрацията. Затова трябва да се намери задоволително решение на проблема за подреждането на организираните групови интереси в общата рамка „държава – народ”. Тази още нерешена задача напоследък подтиква с нарастващ темп все повече социални групи да изискват като цяло от народното стопанство повече от това, което то е в състояние да направи за тях или да им даде. Но в очите на знаещия от гледна точка на днешния ден всички постигнати по този начин успехи са само пирови победи, които всеки отделен гражданин заплаща чрез леко покачване на цените, реално и поминутно, и то буквално до последния пфенинг. Не е утеха, а по-скоро срамота, че споменатите съмнителни успехи се постигат до голяма степен за сметка на тези слоеве от населението, които поради слабост на обществените си позиции не са в състояние да наложат вижданията си чрез подобен масиран натиск. Последните покачвания на цените са почти изцяло следствие на пренебрегването на всички предупреждения да се спазва определена мярка. Вместо това навсякъде се постъповаше в противоречие със здравия разум. Време е да се върнем отново към него с цел осигуряване на стабилно бъдеще на нашата млада демократична държава, време е да се върнем отново на пътеката на разума. Чрез това искане се сливат в едно цяло икономическата и социалната политика. стр.15. 16. В средата на XX век икономиката е най-тясно преплетена със съдбата на държавата, и обратно, отношението към всяко правителство и към държавата се влияе непосредствено от успеха или провала на икономическата им политика. Тази вътрешна взаимозависимост между политика и икономика не позволява да се мисли „на парче”. Както икономистът трябва да се чувства отговорен за съществуването на демократичната държава, така и политикът трябва да признава изключителното значение на икономическото битие на народите и да действа по съответния начин. Стр. 16. 17. Инфлация при замразени цени парализира икономиката. В онези следвоенни години ставаше все по-очевидно, че е обречен на провал опитът чрез замразяване на зените и чрез дирижиране на икономиката да се спре инфлацията, която беше следствие на едно много тревожно финансиране на военното производство в периода межди 1933 и 1939г. и преди всичко на разходите за воденето на войната в рамер на около 500 млрд. райхсмарки. Ние преживяхме феномена на „инфлация при замразени цени”. Прекомерно голямото количество пари в обръщение правеше невъзможно всяко административно управление на икономиката. Оборотът почти не протичаше, или се осъществяваше в много малка част по каналите на търговията на едро и дребно. Все по-големи количества стоки се трупаха в складовете като свръхзапас и само малка част от тях поддържаше изтънялото производство чрез компенсационни сделки. Бяхне се върнали обратно в условията на примитивното натурално стопанство. Стр.18-19. 18. Големият шанс. И ето, че в средата на 1948г. на германците им „помаха с ръка” големият шанс. Неговата обосновка беше в съчетаването на паричната реформа с една също така решителна стопанска реформа, за да се подготви заслужен безславен край на административното управление на икономиката, започващо от производството и стигащо до последния потребител, управление, което със своето безсмислено пренатоварване на хората показваше, че напълно се е откъснало от действителността. Малко са днес тези, които знаят какво голямо количество смелост и чувство за отговорност бяха необходими, за да се предприеме тази крачка. Известно време по-късно французите Жак Рюеф и Анре Пиет дадоха следната оценка на резултата от едновременното провеждане на икономическата и паричната реформа: „Черният пазар изчезна мигновенно. Витрините бяха пълни до пръсване със стоки, фабричните кумини пушеха и по улиците сновяха камиони. Навсякъде вместо мъртвата тишина на руините – дрънчене и тракане на строителни площадки. Но ако самият обхват на това съживяване беше учудващ, още по-учудваща беше неговата внезапност. Във всички сфери на икономическия живот то започна като по команда от деня на паричната реформа. Само очевидци могат да предадат буквално мигновенното въздействие, което тази реформа имаше за напълване отново на складовете и изобилието по витрините В разстояние само на два дни магазините се отрупаха със стоки, фабриките започнаха отново да работят. Вечерта преди деня на реформата германците все още блуждаеха безсмислено по улиците на градовете, за да си набавят оскъдни допълнителни хранителни продукти, продавайки нещо. На следващата сутрин те вече мислеха единствено как сами да си произведат тези продукти. Вечерта преди реформата на техните лица бе изписана безнадежниостта, на следващия ден една цяла нация гледаше с надежда в бъдещето.” стр.20. 19. Въвеждането на пазарната икономика в Германия, това почти уникално историческо начинание, бе осъществено само с няколко закона и с безкомпромисна решителност. Най-важният закон е приетият на 24 юни 1948г. „Закон за основните принципи на регулиране на икономиката и на ценовата политика след паричната реформа”. С този закон на директора на Управлението за икономика беше дадено правото директно или индиректно да изпрати в кошчето за буклук наведнъж стотици предписания по контрол върху икономиката и ценообразуването. В рамките на прилагане основните принципи на мен ми бе възложено „да взема необходимите мерки в областта на контрола върху икономиката” и „да определя конкретните стоки и услуги, които трябва да бъдат освободени от ценови предписания”. За мен това означаваше да бъдат отстранени колкото се може по-бързо и колкото е възможно повече предписания по управлението на икономиката и ценообразуването. Стр. 21. 20. Строгите предписания на американските и английските контролни инстанции изискваха тяхното безусловно разрешение, преди да се предприеме каквато и да било промяна в съществуващите предписания за ценообразуването. Но това, за което съюзниците не бяха помислили, бе, че на някого въобще може да му хрумне не да променя предписанията, а просто да ги отмени. Да се допусне толкова много смелост от един германец толкова скоро след края на войната – това не се включваше в начина на мислене на една управа малко след такава величествена победа. Стр. 20-21. 21. Неправилно ориентиране на данъчната политика. Необходимостта да се инвестира, която бе наложена от ценовата политика, намери отражение в данъчното законодателство. Закон 64 от 20 юни 1948г, на Военната управа предвиждаше сравнително благоприятни възможности за намаляване на облагаемите суми чрез изключване на инвестициите от тях, както и чрез редица други отстъпки. Но вместо това по-добре би било реално да се намаляват данъчните ставки. Този път на данъчно законодателство беше продължен и когато то премина обратно в компетенциите на германските институции. Постоянно се създаваха нови стимули за инвестиции, а така също чрез данъците се възнаграждаваше и извънаредния труд – доходите, получени за дейност в извънработно време, оставаха без данъчно облагане. Тези импулси представляваха желано допълнение към най-после отново продобитата радост от труда, изтъквана още по-силно от факта, че има какво да купиш със заработените с труд пари, че можеш свободно да си определяш начина на живот. Стр. 27 22. „Огледалото” на цените и „Програмата за всекиго”. Усилията на Управлението за икономика, насочени към стабилизиране на цените, намериха отражение в периодичнот6о публикуване на едно „огледало” на цените, изготвяно съвместно с представителите на индустрията, търговията и профсъюзите. Което трябваше да покаже коя цена на даден артикул може да се смята за обективно обоснована при съответното калкулиране на всички ценови фактори... Накрая трябва дая споменем и „Законът против прекомерното завишаване на цените”, обнародван на 7 октомври 1948г. и даващ повод за оживени парламентарни дебати чак до наши дни... Ценовата корекция в смисъл на установяване на равновесие при променено номинално равнище се оказа нещо необходимо, дори неизбежно. Оттам нататък „ножицата” между цените и покуп;ателната сила на населението започна да се затваря все по-осезаемо, правейки това в полза на потребителя... Тов3а спадане на цените... показа ясно на потребителите очебийното превъзходство на пазарната икономика в сравнение с всички форми на държавно регулиране... Индексът за издръжка на живота за четиричленно работническо семейство в Обединената стопанска зона (1936 =100)) беше паднал от 166 през 4-тото тримесечие на 1948г. (при средногодишно равнище за 1949г. 160) на 149 през юли 1950г. Демонстрацията на падащите цени поради това беше още по-впечатляваща, ьащото през същия период заплатите нарастваха. Стр. 36-37. 23. Господство на потребителя. Натискът на падащите цени доведе до възникването на феномен, който се бе съхранил само в далечните спомени на германските потребители. Клиентът отново стана господар на пазара, обособи се един вид „пазар на покупателя”... Консуматорът изведнъж стана сдържан. Вследствие на понятното очакване утре или вдруги ден може да купи нещо по-евтино, той се научи отново внимателно да претегля нещата. Това разбиране на потребителя е задължително необходимо за нашето по-нататъшно развитие, защото как без тази „сурова школа” биха могли да се пропъдят от главите така здраво вкоренилите се там разбирания за господството на продавача, които всъщност са напълно чужди на пазарната икономика. Възникването отново на „пазар на купувача” естествено имаше своите последствия. Инвестициите за рационализация на производството взеха превес. Някои престави, които под знака на „пазара на продавачите” се считаха за вечна истина, се оказаха преходни и погрешни. Статистиката на развитието на производството ясно отразява тази историческа фаза. От декември 1948г. до юли 1950г. индексът на производителността на труда на час се увеличи от 70,3 на 89,0 (1936 = 100). По-обхватна основна ряационализация на производството се извърши преди всичко в тези отрасли, където натискът на конкуренцията сатана особено осезаем... Не е необходимо специално да се посочва, че едва тези големи успехи в рационализацията на производството направиха възможни отбелязаните повишения на заплатите, без при това да се застраши стабилността на цените. (стр.38-39) 24. Наследството на измамната пълна трудова заетост. Под въздействието на тези обективни фактори бе неизбежно превръщането на безработицата в много сериозан проблем. Това следствие на новта стопанска политика, което без съмнение бе неприятно, даде най-сетне „желания” довод тя да бъде окончателно „проклета” такава реакция е типична за липста на търпение, нещо, което много хора демонстрират, когатом става дума за обективни обусловени продължиутелни процеси. Аз все повтарях, че не е в интерес на германския работник и на германския народ като цяло, ако въпросът за трудовата заетост се превръща в самоцел, и че за гарантирането на хубаво бъдеще е от значение да се създадат сигурни работни места, т.е. работни места с висока ефективност. Тогавашната безработица порасна от нулевото равнище на измамната пълна заетост в дните преди паричната реформа до 760 000 души в края на 1948г. Нарастването на безработицата продължи през цялата 1949г. даже и през лятото... При това прирастът на безработицата съвсем не би бил чак толкова голям, ако не се появяваха постоянно все нови и нови желаещи да се трудят, значителна част сред които бяха от потока бежанци... За запознатият с нещата този огромен поток на нови хора, търсещи работа, говореше не против, а в полза на свободната пазарна система, защото доказваше колко много са тези в Западна Германия, за които трудовата дейност отново бе придобила смисъл, нещо повече, бе станала необходимост. През същия период бе направена друга важна крачка, която едва ли отстъпва по своето значение на паричната реформа в средата на 1948г. Това е преходът към фундаментално различна външнотърговска политика, която съзнателно излагаше германската икономика на влиянието на международната конкуренция. Във връзка с това, за по-голяма пълнота на изложението, трябва да се припомни и за 20-процентовата девалвация на DM от 19 септември 1949г., след което курсът на марката към долара се промени от 3,33 на 4,20. Тази девалвация намери своето отражение в развитието на външната търговия.... По какъв наистина кардинален начин се промени ситуацията през първите 15 месеца от встъпшването в длъжност на Първото федерално правителство! Между октомври 1949г. и декември 1950г. стана възможно утрояването на експорта. Както се и очакваше обаче, либерализирането на външната търговия доведе и до толкова силен скок на вноса, че въпреки повишението на износа платежният баланс беше пасивен. Но вносът не отиваше само за задоволяване на разтящото потребление, той беше абсолютно необходим като източник на суровини, които след преработката да станат продукти, годни за износ. Този процес обаче изискваше време и здрави нерви... Ето как към бедите, свързани с безработицата, се добавиха и грижите около пасивното салдо на нашия външнотърговски баланс. (стр. 39-41) 25. Разширяването на кредита като универсално лекарство? При тази обстановка стопанският министър не би трябвало да продължава да наблюдава нещата, без да се намеси. Неговата диагноза беше: развитието на икономиката е затормозено, наличните производствен и сили не се използват оптимално. Въпреки че индексът на промишлената продукция се увеличи..., то от гледна точка на равнището на безработицата бе оправдано да се предположи, че вънтрешноикономическата ситуация прави разумна една възможно най-либерална кредитна политика, придружена от други мерки за разширяване на производството. И ето, че моята уж дефлационна политика бе подложена на повсеместна критика. Настояваше се за разширяване на кредита, като при това твърде ясно се разкриваше, че тези критици са все по-склонни да изтикат на заден план желанието за парична стабилност. Така скоро се оформи единодушен хор от яростни критици, като се почне от опозицията и се стигне до съюзническите власти, които в ожесточената „война на меморандуми” също желаеха да дадат предимство на пълната заетост пред поддържането на стабилността на нашата валута... Така почти всички сили се приготвиха за решаваща война срещу германската пазарна икономика, забравяйки, че само посредством повишаване производителността и чрез свободна конкуренция при едновременно гарантиране на стабилна стойност на парите, ние бихме могли да заздравим достатъчно позициите си на световния пазар, за да създадем някаква основа за доставки там на конкурентноспособни стоки. Про тива трябва да се има предвид, че населението на Западна Германия чувствително се бе увеличило. Аз се обявих с голяма твърдост срещу такава принудителна, изкуствена експанзия... За мен обаче нямаше никакво съмнение, че една лекомислена експанзионистична политика неминуемо би застрашила не само стабилността на валутата, но ако се погледне в по-далечна перспектива, и регулирането на платежния баланс... Ето как обаче, въпреки всичките евтини съвети активността на западногерманската стопанска политика бе внимателно дозирана, за да може, от една страна, да бъдат наистина предотваратени последствията от масовата безработица, от друга страна обаче, да не бъдат застрашени постигнатите резултати, особено в осигуряването на вътрешната стабилност на нашата валута, нещо, което направи възможно завръщането на Германия на световния пазар. В онези бурни дни бе важно да се съхрани твърдостта на духа, да не се прави всичко, което се препоръчваше от истински и фалшиви „приятели”. Да, тогава аз се виждах принуден да използвам някои „военни хитрости”, за да устоя на непосилния политически натиск за прилагането на мерки, които бяха опасни и можеха да ни отклонят далеч от поставените цели. (стр. 42-44)
Моят стремеж бе да не се отклоня от тясната пътека между дефлацията и инфлацията. Каталогът на различните видове ефективна помощ, оказана по онова време от стопанското министерство и от емисионната банка, показва, че модерната пазарна икономика е напълно в състояние да се противопостави на наченките на една рецесия, без при това да застраши валутната стабилност. Ето как бяха внимателно притеглени предприетите тогава мерки за регулиране на икономическата конюктура. В края на март 1949г. Банката на провинциите разхлаби силно „затегнатия” кредитен кран, фиксирайки тогавашния кредитен таван на равнищетъо на кредита от края на октомври 1948г. От 1 юни 1949г. нормите на минималните резерви на банките бяха намалени от 15 на 12%, а за тези, които дотогава бяха установени на 10% - съответно на 9%. На 27 май 1949г. и на 14 юли 1949 г последва понижение на дисконтния лихвен процент с по ½%, т.е. той бе намален от 5 на 4%. В края на лятото на 1949г. на финансовите институции бе дадена извънаредна помощ за рефинансиране в размер на 300 млн. DM, предназначени за дългосрочни производствени инвестиции. На 1 септември беше предприето още едно снижение на нормата на задължителните минимални резерви на банките, както и на лихвените проценти по срочните и безсрочните влогове. По-късно, през зимата натискът на масовата безработица направи необходимо едно по-нататъшно засилване на експанзионистичната стопанска политика. Бе дадено съгласие за оказване на финансова помощ в полза на една програма за създаване на работни места, както и за подпомагане на жилищното строителство. През април 1950г. Федералното правит6елство взе решение за намаляване и връщане на данъци, за да оживи и по този начин потреблението и да намали бремето, лежащо върху икономиката... именно за тази данъчна реформа съюзниците отказаха първоначално да дадат одобрението си. Стр. 44-45. 27. Покачването на цените. Въпреки стремителната възходяща тенденция покачването на цените у нас все пак бе по-слабо, отколкото в другите западни държави, благодарение на удивителната еластичност на икономиката. За съжаление не можеше да се избегне засягането на потребителя от повишенията. Индексът за издръжка на живота упорито се покачи...даже на 170 в края на 1951г. (1938г. =100, потребителска „кошница” от 1949г.)... малцина бяха склонни да повярват, че свободата на потребление, която за мен означава една от най-важните основни човешки свободи, би могла да надживее тази криза. Стр. 47. В тази ситуация.. враговете на пазарната икономика сключиха съюз с вечно нерешителните. Дори икономически образованите хора гледаха на връщането към регулирана икономика като на нещо неизбежно...Не беше учудващо, че опозицията в лицето на ГСДП правеше тогава всичко, което човек би могъл да си представи, за да отстрани нежеланата от нея стопанска политика. Но много озадачаващо и крайно опасно за по-нататъшното здравословно развитие беше това, че политиката на пазарна икономика се ползваше вече само с частична подкрепа даже от собственото си правителство и от управляващата коалиция и дори трябваше да се бори там с прояви на скрита или открита вражда. Годината 1951 предложи потискаща картина на раздор в лагера на правителството и на коалицията, водещ до невъзможност да се извършат необходимите действия. Единствено благодарение на силата, която съществува иманентно в социалното пазарно стопанство, тази либерална икономическа система успя да премине успешно през изпитанията на времето и да бъде спшсена... С колко различни представи трябваше да се сблъска по онова време министърът на икономиката ? Колко много бяха всичките тези планове, кмоито се дискутираха: желанията на финансовото министерство да се изкопира английската данъчна система; предложения да се назначи един извънареден валутен комисар,л за да може откъм тази страна да бъдат орязани пълномощията на министъра на икономиката и т.н. Планираше се даже отделен „Стопански кабинет”..., а към края на 1951г. идеите стигнаха до създаването на едно свръхминистерство, в което министърът на икономиката би бил обречен на безплодна дейност. В тази обстановка на объркване и заблуди ставаше все по-трудно да се прокарват правилни идеи. Така пропадна и моят план за преодоляване на „тесните места” в снабдяването със суровини чрез осъществяване на отдавна просрочените корекции в цените. Прокарването на една друга идея – в добивната промишленост най-напред да бъдат вкарани инвестиции...- се проточи месеци наред, докато този законбе приет от Бундестага едва на 31 декември 1951г. Към всички тези трудности се добавиха и атаките и намесите от страна на американските служби, които съкратиха помощта по плана „Маршал”, противопоставиха се ... при основаването на Европейския платежен съюз(ЕПС) и забавиха освобождаването на крайно необходимите средства от т.нар. насрещни фондове. Ръководителят на мисията за Германия по плана „маршал” нарече германската данъчна система „най-несоциалната в света”, а към това трябваше да се добави и постоянният натиск на САЩ да въвеждат предписания в духа на командната икономика, за да бъдат по този начин оторизирани да си набавят и изнесат по-ценни материални блага. На дневен ред бе борбата с междунаридната служба за Рурската област относно най-важната дефицитна стока – въглищата. Трябваше да бъдат изтърпяни и особено остри разправии с Обединението на германските профсъюзи, чието Федерално ръководство след месеци наред взаимно изпробване на силите изведнъж реши да прекъсне сътрудничеството във всички органи на стопанската политика. Този списък би могъл да са продължи, обхващайки почти всички възможни институции и организации до началото на 1952г., т.е. до момента, когато и за непросветениете станаха очевидни необходимостта и възможността да бъде продължено пазарното развитие на икономиката. Промяната се изяви особено чрез два факта. В края на 1951г. Германия вече не само не беше заплашвана от опасността да прескочи кредитния лимит в рамките на ЕПС, но по отношение на това обединение Западна Германия за първи път стана страна кредитор. В същото време се успокои и ценовият климат . стр.48-50 28. Покачването на производството поражда „тесни места” в икономиката. Данните за размера на производството отразяват трескаво развитие: общият индекс на производството(1938г.=100) се покачи в рамките на една година от 107,6 през юни 1950г. на 130,9 през юни 1951г. , а през сезонния ноемврийски пик достигна 147,8. Особено трайно спечелиха отраслите, произвеждащи инвестиционни стоки ( от 108,4 на 164,1), докато секторът на производителите на стоки за потребление пострадаха от всеобщото въздържане на купувачите – там господстваше една истинска стагнация. Но индексът все пак тръгна нагоре през юни 1950г. и до ноември 1951г. той нарастна рязко от 101,9 на 148,4. Беше напълно логично, че това бурно развитие ще доведе до появата на „тесни места” в икономиката, които от психологическа гледна точка бяха в състояние още повече да повишат всеобщата невротичност, а от материална гледан точка – да предизвикат спъване на производството. Тези „тесни места” бяха особено забележими там, където пред бързото разширяване на производствените капацитети бяха поставени естесвени или структурни ограничения. Това се отнасяше най-вече за въгледобива... Въпреки, че до края на 1950г. все пак се създаде възможност за реализирането на още едно по-нататъшно 15%-но увеличение на производството, на фона на цялостното икониомическо развитие изоставането се увеличаваше все повече. Подобно бе положението в производството на чугун и стомана. Но дали наистина в тези случаи ставаше дума за грешки на пазарната икономика? Даваше ли това състояние на нещата основание да се откажем от нашата либерална стопанска система? Някои се горещят над „тесните места” в суровинната промишленост, но прднамерено забравят, че именно в тези отрасли бюрокрацията триумфираше и че там бяха напълно преустановени функциите на пазара, по-специално свободното ценообразуване. Естествено тези тесни места не позволяваха да се бездейства. Въпреки множеството препятствия в приемането на Закона за инвестиционната помощ, при изпълнението на закона притеснените суровинни отрасли получиха непосредствено кредитни средства в размер на един млрд. DM. Стр. 51-52. 29. Търговският баланс е отново пасивен. Покачване на доходите на населението. Покачването на производството да голяма степен бе предизвикано от подобрение на доходите на населението. Увеличението на заплатите на чиновниците и служителите се придружаваше от увеличение на доходите на работниците и пенсионерите, от изплащане на компенсации за загубите от войната. Пзарът се прояви като годен да поглъща големи количества стоки при снижаващи се цени. Готовността на потребителите да консумират повече се характеризираше не само с увеличавщите се покупки на традиционни консумативни стоки, но главно с повишаващото се търсене на дълготрайни предмети за бита. Жаждата за по-висок жизнен стандарт, която между другото се проявяваше и в растящо желание за туризъм, намираше все повече реална, бих казал напълно реална основа. Стр. 64. Споменатата притъпена склонност към инвестиране беше резултат от факта, че волята за разширяване на производствените капацитети беше отстъпила на заден план пред желанието за рационализиране на производството. Уравновесената стопанска ситуация позволи в следващия период по-нататъшно съкращаване на въведените по време на корейската криза ресрикционни мерки. След като на 29 май 1952 г. се отказахме от високия дисконтен лихвен процент, равен на 6% и го намалихме с 1%, по-късно последваха оше четири други снижения, докато накрая на 20 май 1954г. беше достигнато твърде ниското за германските икономически условия равнище от 3%. Каталог: resources resources -> Списък на издадените сертификати за продукти resources -> Bg европейски икономически и социален комитет resources -> Старогръцки легенди и митове resources -> Bg европейски икономически и социален комитет resources -> Търг на 17. 09. 2008 г. – Акценти кирил Шиваров 1887-1938 г resources -> Информация за номинираните фирми и личности Фирма “Лидер 96” resources -> Георги Андреев българия или мафията ? II resources -> Програма по европейска интеграция към Центъра за европейски изследвания и информация в София и в програма по публична администрация в американските университети „Джорджтаун" и „Джордж Вашингтон" resources -> Нашия народ, нашата територия, нашия начин на живот – е моя Първостепенна мисия и конституционен дълг.” Уилям Клинтън, Президент на сащ Изтегляне 241.84 Kb. Сподели с приятели:
|