Книгата на пророк Исая 4



Дата22.12.2018
Размер83.86 Kb.
… Той ще бъде за освещение…

… денят Господен наближи…

дойдете сега, та да разискваме…

…Господ ще ви даде знамение…



Великите пророци на Библията

Александр Болотников

Книгата на пророк Исая - 4

Приветства ви радио-телевизионен център „Гласът на надеждата“. В ефир е програмата „Великите пророци на Библията“ от студиото на Александър Болотников.

Тях ги наричаха „големите пророци“ – Исая, Еремия и Езекиил. Автори на най-големите книги от Свещеното писание, без които съвременният облик на Библията е невъзможен.

Предаване четвърто – “Пророк Исая и неговото време“.

„Защото ни се роди дете, син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му, и името Му ще бъде Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира“ Исая 9:6

Тези думи са записани в девета глава на книгата на пророк Исая, стих шести и са известни на всеки християнин. Те са повод за много християнски химни, изпълнявани в рождественските дни. Исая 9 гл. е част от голямата пророческа поема, която се простира от 7-ма до 9-та глави в книгата на пророк Исая. В предната тема говорихме за раждането на Емануил. За това, как в дните на Ахаз, това не можело да се изпълни, защото Ахаз си избрал друг фарватер в политиката. Той решил да следва асирийския цар и построил жертвеник на Бога на Ашур, който поставил в Божия храм. Именно поради това младенец, с името „Бог с нас“, Емануил, не се родил във времето на Ахаз. Не можел да се роди по времето на Ахаз, защото Ахаз отхвърлил Божието присъствие. Вместо Емануил се ражда Махер-шалал-хаш-база. Тичай за корист, бързай за грабеж. Интересното е, че със същите думи Исая описва събитията, предхождащи раждането на сина му, наречен Махер-шалал-хаш-база.

„Защото преди да се научи детето да вика „татко мой“ и „майко моя“, богатството на Дамаск и користите на Сирия ще се занесат пред асирийския цар“ Исая 8:4.

Същите тези думи се отнасят за историята с Емануил, където в Исая 7:16 се казва: „…Защото преди да се научи детето да отхвърли лошото и да избира доброто…“.

Но в дадения конкретен случай, ако за Емануил се говори в контекста на историята на Юдея, южното царство, където Исая показва, че Емануил ще дойде само тогава, когато Юдея ще бъде опустошена, което ни насочва към събитията, станали преди 150 години, тук имаме съвършено друга ситуация. „Богатствата на Дамаск и користите на Самария…“ – тук става дума за северното царство. В 8-ма гл. с изреченията, с думите си, Исая се обръща не към Юдея, а към Израел, който е постигнат от страшната трагедия, записана в 4 Цар. 17 гл. Ето за какво се говори тук:

„В дванадесетата година на юдовия цар Ахаз се възцари над Израиля, в Самария, Осия, син на Ила и царува девет години. Той върши зло пред Господа, обаче, не като израилевите царе, които бяха преди него. Против него възлезе асирийският цар Салманасар, комуто Осия стана слуга, като му даваше десятък. А след време асирийският цар откри заговор в Осия, защото той бе пратил човеци до египетския цар Сов и не беше дал данък на асирийския цар, както беше правил всяка година; затова асирийският цар го затвори и върза в тъмница. А асирийският цар нашествува цялата земя и като отиде в Самария, обсаждаше я три години. В деветата година на Осия, асирийският цар превзе Самария, отведе Израиля в плен в Асирия и засели ги в Ала и в Авор при реката Гозан, и в Мидските градове“ 4 Цар. 17:1-6.

Това ни казва историята за съдбата на десетте израелеви колена. Затова много често ми се случва да се сблъсквам с въпроса, който задават хора, не знаещи съдържанието на Свещеното писание и питайки всеки евреин „Ти от кое коляно произлизаш?“.

4 Цар. 17 гл. говори еднозначно, че не е останало никой, освен Юдовото коляно.

Всички останали колена били отведени, преселени чак на територията на Мидия. Мидия е източен Иран, граничещ с Афганистан. На тяхно мястото по-късно били преселени други народи от различни места, в частност намиращи се на територията на съвременен Ирак и Иран, и по такъв начин се образувала самарийската народност. Тази съдба предсказал пророк Исая. И обяснил причината за тази ситуация. В Исая 8-ма гл. пророкът адресира Божието слово към десетте израелеви колена.

„Строшете се, народи, бъдете разломени. И чуйте всички, които сте в далечни страни! Опашете се, но ще бъдете разломени; опашете се, но ще бъдете разломени. Съветвайте се помежду си, но съветването ще се осуети; говорете дума, но тя няма да устои, защото Бог е с нас“ Исая 8:9,10.

Интересно, не е ли истина каква иронията има тук? В началото на пророческата си реч Исая искал Бог да бъде с Израел, но сега имаме друга ситуация – „Бог с нас“. „Бог с нас“ не, за да ни помогне, а за да ни накаже. За да извърши Бог това наказание, което Той замислил. Затова никакви планове, които те правели, нямало да се осъществят.

„Да не наречете „съюз“ всичко, което тия люде наричат „съюз“. И да се не боите от това, от което те се боят, нито да се плашите. Господ на Силите – Него осветете; от Него да се страхувате и пред Него да треперите“ Исая 8:12, 13.

Тези парадоксални думи говорят за една много важна истина. Макар че Бог наказва народа Си, Той все пак призовава този народ да се обърне към Него. „Господ на Силите – Него осветете; от Него да се страхувате и пред Него да треперите“. С други думи, Исая казва, че трябва да пренасочим фокуса на страха си към обстоятелствата на Бога, от Когото преди всичко трябва да се боим и да почитаме. В 19-ти стих Исая продължава мислите си:

„И когато ви рекат: Допитайте се до запитвачите на зли духове и до врачовете, които шепнат и мърморят, отговорете: Не трябва ли един народ да се допита до своя Бог? Ще прибегне ли до мъртвите, заради живите?“ Исая 8:19.

Интересно е какво се е случило в живота с първия израилев цар – Саул. Когато той пренебрегна Божието послушание и Бог го остави, за да продемонстрира нагледно необходимостта Саул да си отиде от израилевия престол и да даде възможност на Давид да заеме мястото. Но Саул не пожела това. Той преследва Давид. И в края на живота си, под гнета на обстоятелствата, той решава, че ако Бог не е с него, трябва да отиде при ендорската врачка, за да му извика духа на мъртвия Самуил. Тук Исая конкретно говори: „… когато ви рекат: Допитайте се до запитвачите на зли духове и до врачовете , които шепнат и мърморят…“.

Това е контраст, защото му беше казано свише: „Господа Бога слушайте и не се обръщайте към всички тези отвъдни сили!“. Към кого и за какво трябва да се обръщаме?

„Допитайте се до закона и откровението. Ако те не казват като това слово, няма в тях светлина. И ще се скитат те по земята, жестоко угнетени и гладни; и във време на глада ще се лютят, ще хулят своя цар и своя Бог. И ще се вглеждат нагоре, и ще поглеждат към земята; и ето – скръб и мрак, гъста тъмнина; и ще бъдат хвърлени в тъмнината…“ Исая 8:20-22.

Ето резултата от това, че хората се обръщат не към своя създател. Рано или късно, получавайки тъмнина вместо светлина, повярвали не в Божия закон, не в Божието откровение, а в думите на врачове, чародейци и магьосници, хората ще ходят в мрак и депресия. Тези думи Исая отправя към жителите на северното царство на Израел, което било унищожено само по една причина. Още 10 в. пр. Хр. цар Еровоам, Наватовия син, получил управлението над 10-те израелеви колена, се изплашил, че ако народът, тези десет северни колена, продължат да ходят в храма, намиращ се в Ерусалим, на територията на Юдея - вече враждебно настроена държава, тогава скоро ще настъпи краят на неговата власт. И тогава той решил да създаде нова национална религия. Решил да направи две телета – едното поставил на север – в Дан, а другото поставил на южната граница - във Ветил. И сега тези златни телета трябвало да станат богове на излезлия от Египет израилев народ. Ето до какво довела тази национална религия. Тя довела до пълен упадък, развала, разруха и плен. Но както винаги, когато Исая говори за онези страшни последствия, които очакват всички отстъпили от Господа, той показва изход от създалото се положение. За Бог няма безизходно положение. Ако сме готови да Го слушаме, Той е готов да ни спаси и в най-тежката ситуация. Затова тук, в 22 стих, Той преминава от много песимистична към оптимистична нота. Това е един от примерите, когато трябва да следваме пророческото изречение по литературна структура, вместо по стихове и глави, които са направени в средните векове, и които днес имаме в Библията. Вижте как мисълта се сменя тук.

„Но не всякога ще има мрак там, дето той е сгъстен. Предишното време унизи земята Завулонова и земята Нефталимова; но послешното – ще възвеличи крайморския път, отвъд Йорданската страна, езическа Галилея. Народът, който ходи в тъмнина, ще види голяма светлина; върху живеещите в страната на смъртната сянка ще блесне светлина“ Исая 8:22-9:1, 2.

Ето как ни показва Исая тази картина. В резултат на асирийското нашествие, което унищожило десетте израелеви колена, хвърлило тази земя в мрак и тъмнина. Интересно е, че Завулоновата земя и Нефталимовата земя – тези две колена, които живеели в крайния север на израелската земя, около Галилейското море, били подложени на първия удар на асирийската армия. Те се намирали в най-тежко положение и на тях, народ – ходещ в тази тъмнина, Господ изпраща светлина. В Галилея. По-надолу пише:

„Ти ще умножиш народа, ще увеличиш радостта му. Той ще се весели пред Тебе, както се веселят пред жетва, както се радват при дележ н плячка. Защото ярема, който му тежеше, който го поразяваше и пръчката на неговия притеснител – Ти ще съкрушиш, както в деня на Мадиам“ Исая 9:3, 4.

Тук Исая асоциира тези думи със събитията, записани в книгата Съдии, когато Израел се намирал под окупация на мадиамците и Гедеон, заедно с войните си, избавил израелския народ от игото на окупаторите. Тези две територии се намирали под окупацията на Асирия и тук е представено избавянето от тази окупация. Защо?

„Защото Младенец ни се роди – Син ни се даде; властта е на раменете Му и ще Му даде име: Чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира. Неговата власт и мир безкрай ще расте върху престола на Давида и в царството му, за да го утвърди Той и да го укрепи чрез съд и правда отсега и до века. Ревността на Господа Саваота ще извърши това“ Исая 9:6, 7.

Отново виждаме как Господ решава проблемите на Израел. Точно както в предните глави, когато Исая предрекъл тежката разруха в Израел и предсказал разрушението на Ерусалим. Изходът от положението винаги бил съпроводен с появата на Спасителя, Отрасъла Господен. Точно така е и тук, в тази глава. Решение на проблема на Израел, хвърлен в тъмнина, разруха, глад и бедност се оказва само раждането на Младенеца на Давидовия престол. Този Младенец има особени имена – чуден Съветник, Бог крепък (El- Gevor), Отец на вечността и Княз на мира. Това обикновени имена ли са, в корените на който е думата „el“ – Бог? Действително, много често този аргумент се използва, за да се покаже, че и днес има много хора, в името на които се съдържа думата „бог“. Например в 1 Цар. 1 гл. се споменава за човек с името Ел-Кана, което означава „Бог ревнител“. Той е бащата на Самуил. А тук El-Gevor е също човек. Но забелязваме и някой конкретни интересни факти.

Първо, абсолютно всички юдейски коментатори са единодушни, че този Младенец, Който ще се утвърди на Давидовия престол и ще спаси Израел, е Месия и син на Давид.

Второ, съвременникът на Исая, пророк Михей, описва много интересно характеристиките на бъдещия израелски цар.

Мих. 5:2 и Исая 9:7 са два паралелни стиха. Единствените стихове в Библията, които говорят, че в Израел ще има особен цар – Месия.

Ето какво казва Мих. 5:2 „И ти, Витлеем Ефратов, малък ли си между хилядите Юдини? От тебе ще ми излезе Оня, Който трябва да бъде Владика в Израеля (следва много интересен текст) и Чийто произход е от край време, от вечни дни“.

Интересно, че и този Младенец от книгата на Исая 9:7 също носи името „Отец на вечността“. Чий произход може да бъде отначало, от дните на вечността? Такива думи могат да се кажат само за Бога. Интересното е, че с това са съгласни даже много юдейски равини. В частност, известният юдейски мидраж Танхума говори за това, че преди да са сътворени небето и земята, името „Месия“ вече е съществувало. Тези думи са в унисон с текстове от книгата Откровение 3 гл., която говори „Агнеца, заклан преди създанието на света“.

Известният средновековен библейски коментатор, авторитетен сред юдейските кръгове, равин Соломон, син на Исах, когото наричат Раши, пише за текста от книгата на пророк Мих. 5:2, че както пророк Исая, така и пророк Михей, говорят за раждането на Месия, сина Давидов, който съществува от вечността, преди създанието на слънцето и звездите. Книгата на Михей ни помага по-точно да разберем кой е този Владика, роден в Израел. Той назовава точното място на раждането Му – град Витлеем.

Преди 20 години известният равин Менахин мен ден Шнерсон беше провъзгласен за Месия. Тогава лично на мен ми стана съвсем ясно. Този човек беше роден в Украйна, град Николаевка - почти не във Витлеем, само на 1500 км. от Витлеем. Интересен е фактът, че днес Витлеем е арабски град. Въпреки всички въпроси и спорове, които днес се водят между арабските палестинци и израелтяните по повод територията на Витлеем, същият никога не е предмет на претенции на еврейското сионистко лоби. Никой от религиозните сионисти не се опитва да се засели там. Записано е, че последно евреи са живели във Витлеем в 1 в. сл. Хр. Само защото е трябвало там да се роди Месия и това е единственото време, когато Месия можел да се роди на тази земя.







База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница