Книгата на пророк Исая Приветства ви радио-телевизионен център "Гласът на надеждата"

В Еремия 18:7-11 пророкът казва следните думи:

Какво се случва тук? За какво говори Исая, предсказвайки ни съдбата на Израил?

За това ни дава отговор Исая 2-ра гл.

“Словото, което било във видението на Исая, Амосов син, за юдеите от Ерусалим. "И ето, в последните дни планината на дома Господен ще бъде поставена начело на планините и ще се възвиси над хълмовете, и ще потекат към нея всички народи. И ще тръгнат много народи, и ще кажат: Дойдете и ще възлезем на планината Господня, в дома на Бога Яковов, и Той ще ни научи на Своите пътища, и ще ходим по пътеките Му; защото от Сион ще излезе законът и от Ерусалим - Словото Господне" Исая 2:2, 3.

Какво се случва тук? Исая описва свръхестествено събитие, което трябвало да се случи.

"Планината на дома Господен". Това е планината Мория.

В 970 г. пр. Хр. тук, на тази планина, цар Соломон построил своя храм - едно от чудесата на света, където идвали всичките народи за поклонение.

Знаем историята на савската царица, която се удивила на това, което ставало там и прославила Всевишния Бог на фона на това езичество, което процъфтявало в Израил по време на служенето на Исая. Пророкът произнесъл Божие слово, за планината Мория. Тя не е много висока. Ако разгледате плана на Ерусалим, планината Мория е по-ниска от окръжаващите я Елеонската планина и планината Скопус. Фактически, за да стигне до храма поклонникът от Юдея, Самария, или Галилея, трябвало да се добере до гребена на Елеонската планина, а после да се спусне в дефилето на потока Кедрон и след това лека-полека от потока да се изкачи на Храмовата планина. И тогава, преди влизането през входа на Храмовата планина, Елеонската планина се възвишава зад него. Това е малко противоестествено в сравнение с езическите култури. Обикновено в езическото разбиране главният храм винаги се е намирал на най-високата планина.

Сещам се за известния Партенон в Атина, който и до сега извисява колоните си над столицата на съвременна Гърция.

Но Божият храм е някак си закътан между по-високите окръжаващи го планини. Бог гледа по-иначе. Бог казва, че планината е домът Господен, трябва да се възвиши и да стане по-висока от останалите планини, на които за съжаление, в миналото предаване беше споменато, че народът принасял жертвоприношенията си.

В действителност по времето на Исая в Израел местата, където се покланяли на лъжливите богове, се намирали по-високо от Божия храм. Исая казва, че Божият храм трябва да се издигне. И чак след това, към него ще потекат всичките народи.

Най-голямата разпространена грешка е разбирането за това, че Старият завет, част от който са тези пророчески книги, е адресиран изключително за евреите. От тези думи на пророк Исая виждаме, че това изобщо не е така.

Това са ключови думи от плана за спасение, който е изложен от библейските пророци. Точно както е изложен в Изх. 13 гл. Казано ни е, че от Египет е излязло множество от разноплеменен народ и точно така пророк Исая говори, че Божият храм, построен от Соломон, е място на поклонение за целия свят. Тук трябва да дойдат всички земни племена, да признаят Божия закон и да ходят по закона на Якововия Бог, Който е Творец на небето и земята и сътворил човека по Свой образ и Свое подобие. За това говори Исая, показвайки Божията цел - защо Бог избра израилевия народ.

Днес много често хората говорят, че избирането на израилевия народ в някаква мярка е аналогично на хитлеровия нацизъм и национал-шовинизъм. До край не разбират, че думата "привилегирован" ("избран") в Тора е свързана с думата "свещенство". С други думи, в книгата Изх. 19:5, 6 израилевият народ трябвало да стане царство свещеници. Свещеници, не само извършващи някакви обреди, но свещеници, които посвещават по-голямата част от времето

на другите за изучаване на Божието слово и разпространението му. Това трябвало да направи израилевият народ. За целия свят. Това била неговата задача. Точно заради това Бог дал на Израил именно земята Ханаан. Земя, която по онова време се намирала в центъра на известния тогава близко-източен свят. Всички търговски пътища се пресичали и минавали през ханаанската земя. Било невъзможно да се мине по друг път от Месопотамия за Египет или от Мала Азия за Египет. Точно тази Божия планина се намирала в центъра. И тогава се открили удивителни перспективи.

Исая 2:4 говори:

"И ще съди Той народите, и ще изобличи много племена; и ще прековат мечовете си на рала, и копията си - на сърпове: народ срещу народ не ще вдигне меч, и няма вече да се учат на война".

Днес страдаме от десетки локални и нелокални конфликти, отнемайки живота на десетки и стотици хиляди души. Даже още не са зараснали раните от Втората световна война, в която загинаха 50 млн. души. Още е свежа в паметта ни угрозата от ядрената война, която би увлякла цялото човечество в тотално унищожение.

Но Исая предсказва, че Всемогъщият Бог може да направи така, че "народите да прекроят мечовете си на рала и копията си - на сърпове". И ще спре народ срещу народ да вдига меч. Благодарение на какво?

Този текст много често се цитира. Но ние можем да го осъзнаем до край само в контекста на тази пророческа вест, която ни дава пророк Исая във 2-ра, 3-та и 4-та глави на книгата си. При изучаването на пророческите книги е много важно да се разбере къде е границата на тази или онази пророческа проповед. Защото тази проповед звучи разбираемо само в контекста. Пророк Исая започва с оптимистична нота, показвайки грандиозна перспектива - тази цел, която Бог поставя пред израилевия народ. Цел за завоюване на целия свят за Господ. Цел за пренасяне на благата вест за Божието спасение на целия свят.

Но възможно ли е това без послушанието на Израил?

"О, доме Яковов! Дойдете и ще ходим в Господня светлина" Исая 2:5.

Възможно ли е осъществяването на някаква цел, ако тези, на които се възлага основната отговорност за изпълнението на тази цел, не са отговорни хора?

Помня моето разочарование преди 20 години. Как аз, бидейки ученик, постъпих в Организацията на октомврийчетата, Пионерската организацията и Комсомолската организация. Аз вярвах в тези идеали за построяването на комунизма. Свято вярвах в тях. Но за съжаление видях и другата страна. Видях как много ръководители, партийни лидери на СССР, не вярваха в това, в което вярвах аз, а използваха наивността на хора като мен, за да извлекат лична изгода.

Ето защо в ст.5 Бог призовава Израил.

В действителност, преди да подбудим всички народи да отидат на Господната планина, трябва сами да ходим в Господната светлина. Случва ли се това? За съжаление не! Нека прочетем по-надолу, за да разберем какво става.

"Но Ти отхвърли Своя народ, дома Яковов, защото те възприеха много от Изток: и магьосници си имат както филистимци, и общуват със синове на чужденци" Исая 2:6.

В Тора Мойсей категорично забрани това, което е написано в книгата на пророк Исая 2:6. Забранено било на магьосниците и чародеите да обитават на територията на Израил. Забранено било встъпването в близък контакт и още повече да се женят за представители от езическите народи.

Стих 7-ми продължава:

"И изпълни се земята му със злато и сребро, и съкровищата му брой нямат; изпълни се земята му с коне и колесниците му брой нямат. Изпълни се земята с идоли, те се покланят на изделие от свои ръце, на това, що са техни пръсти направили" Исая 2:7, 8.

Тези думи, намерили място по времето на цар Соломон, са своего рода реминисценция(смътен спомен) от златния век.

Както пише за това пророка в

3Цар.10:21 "… в дните на Соломона среброто не се смяташе за нищо".

Имало толкова много, че изобщо не се ценяло. Имало много злато. Бил икономически разцвет. Соломон изпращал кораби с продукция, която произвеждала израилевата земя - маслини, зърно, грозде. Изпращал ги в Африка, доставял злато и други екзотични товари. Но всичко това довело до гордост. Книгата Второзаконие категорично забранява на царя да купува за себе си коне за кавалерия, а още повече за колесници. Преди всичко забраната е свързана с това, че Бог не искал израилевата армия да води настъпателно въоръжаване. Но за съжаление тук е записано, че Соломон купувал и коне, и колесници. 3Цар. описва как той строил крепости. Например, крепостта Мегидо се нарича "Градът на колесниците". И в противовес на това става откат. Назад. Земята се напълнила с идоли. И това произвежда страшни последствия.

"Иди в скалата и скрий се в земята от страх пред Господа и от славата на Неговото величие" Исая 2:10.

"Защото иде денят на Господа Саваота против всичко горделиво и високомерно, и против всичко превъзнесено - и то ще бъде унизено" Исая 2:12.

Стих 19 "И ще влязат човеците в скални пещери и в земни пропасти от страх пред Господа, и от славата на Неговото величие, когато се дигне Той да съкруши земята".

Народът бяга от гнева Господен.

Този език ще се използва още и в книгата Откровение при описанието на страшния ден на Божия гняв при Неговото пришествие.

Но защо Исая говори за това сега? Защото рано или късно този ден трябва да настане? И кой може да устои в този ден? Кой може да оцелее в този ден на Божия гняв, ако не се обърне към Бога? А как е възможно, ако народът, на който Бог е поръчал това, не го прави? Ето защо Исая използва тези образи. За да покаже страшните последствия от това, до какво води неизпълнението на народа, заради което той бил избран.

Но след тези грозни думи Бог преминава към конкретно пророчество.

Исая 3:1-4 ни говори за реалната съдба на Израил.

"Ето Господ, Господ Саваот, ще отнеме от Ерусалим и от Юда жезъл и тръст, всяка хлебна и всяка водна подкрепа, храбър вожд и воин, съдия..., ясновидец..., велможа, съветник, мъдър художник... И ще им дам момчета за началници, и деца ще владеят над тях".

Това пророчество се изпълнило в пълна мярка. Това, което говорил Исая, се случило след 140 години, в началото на 6-ти в. пр. Хр. Израил бил управляван от много неопитни и млади царе. Цар Йоаким се качил на престола на 16 години и направил страшни глупости, които довели до там, че вавилонският цар Навуходоносор обсадил Ерусалим. След Йоаким следва неговият подрастващ син Йехония, който въобще не бил в състояние да се справи със ситуацията. И се стигнало до там, че Израил престанал да съществува, и се оказал отведен във вавилонски плен, а градът и храмът били разрушени.

Исая 3:8 ни говори за това:

"Тъй се е рушил Ерусалим и падна Юда…" .

Описано е даже как вратите на столицата въздишат.

Това напомня малко за картината на Верещагин "Апотеоз на войната", когато всичко е пусто.

Портите са най-стабилната част на града и обикновено врагът пробива стената, не портите. Но когато стената е пробита, а градът изгорен, остават портите, абсолютно ненужни никому и те скърцат, движени от вятъра. Това ли е краят? Страшни събития. Четвърта глава продължава тази мисъл, говорейки за страшната съдба на жените, хванали се за един мъж, който да отнеме позора им. Става дума за още един аспект на "Апотеоз на войната", когато врагът, изпитвайки превъзходство от победата, граби града и изнасилва жените. Тези бедни нещастници се опитват да намерят поне един оцелял мъж.

И понеже всички мъже са загинали в битката, търсят поне един, казвайки му:

"Не е нужно да ни задържиш, само снеми позора от нас". Ужасно зрелище.

Ужасна картина. Ужасен упадък.

И точно в този момент Исая сменя темата и говори за спасение.

Исая 4:2-6 "В същия ден Отрасълът Господен ще бъде красив и славен, и плодът на земята изряден, и приличен за избавените измежду Израиля; И останалите в Сион и оцелелите в Ерусалим ще се нарекат свети - всички, които са записани в Ерусалим за живот, когато Господ измие нечистотата на Сионовите дъщери, и очисти кръвта на Ерусалим от сред него чрез дух на съдба, и чрез дух на изгорение. И над всяко жилище на хълма Сион и над събранията му, Господ ще създаде облак и дим деня, а светлина от пламенен огън нощя; защото ще има покрив над всичката слава. И ще има заслон да засенява от пека деня, и да служи за прибежище и защита от бури и от дъжд".

Бог говори за голямото спасение, което ще извърши Неговият Отрасъл. Божието спасение чрез Неговия Отрасъл ще дойде в най-великия момент на упадъка. Но в това има величие и Божия благодат, защото Всевишният няма да ни остави в нашите проблеми.

Даже тогава, когато сме виновни пред Него, Той ни дава Своето спасение.