Книгата на пророк Исая Приветства ви радио-телевизионен център „Гласът на надеждата



Дата21.01.2018
Размер66.26 Kb.
#50806
ТипКнига
… Дойдете сега да разискваме…

… Денят Господен наближи…

… Господ ще ви даде знамение…

… Той ще бъде освещение…



Книгата на пророк Исая

Приветства ви радио-телевизионен център „Гласът на надеждата“.

В ефир е програмата „Великите пророци на Библията“ от студиото на Александър Болотников.

Тях ги наричат „Големите пророци“ – Исая, Еремия и Езекиил. Автори на най-големите книги в Библията, трудни за разбиране от съвременния читател, но без които съвременният облик на Свещеното писание е невъзможен.



Тринадесето предаване – „Пророк Исая и неговото време“

Вече говорихме, че книгата на пророк Исая условно се разделя на три части. Всяка част е с определен ракурс и ни показва характера и действието на Месия. „Книгата на царствения Младенец“ се фокусира на раждането на Месия. „Книгата на страдащият Раб“ – на Неговите страдания. Третата и последна част се нарича „Книга на помазания Победител“ и получава названието си от Исая 61:1, където е написано: „Духът на Господа Бога е върху Мене, защото Господ Ме помаза да благовестя на бедните…“.

Помня, преди 19 години ми се наложа да вляза в спор с един равин, който ме упрекна, че съм предал вярата на отците си и повярвал в Исус, като Месия на Израел. И когато го попитах: „Кой тогава е Месия?“, той замислено и многозначително ми отговори, че има достатъчно много Месии в Библията. Действително, думата Mashiah на български се превежда като Помазаник. Даже в самата книга на пророк Исая 45:1 е записано: „Тъй казва Господ на Своя помазаник Кир…“. Книгата Левит говори за помазани свещеници, на иврит - koen Mashiah. Точно както koresh Kyr Mashiah. Изглежда разумно. Кой тогава е Месия? Или това понятие просто е размито. Работата е в това, че равинът си има причина да изтълкува така Свещеното писание. За голямо съжалени, през последните 1900 години еврейският народ е преживял твърде много разочарования, свързани с някой, наричайки се Месия.

Така в 135 г. сл. Хр., почти столетие от разпъването на Исус, на историческата сцена излиза човек, наречен Симон бар Касиба. Той възглавява въстанието на юдеите против римската окупация. Духовноят лидер на еврейския народ по това време, рави Акива, сменя името му от „бар Касиба“ на „бар Кохба“. „Bar” означава „син“, „Kochba” на арамейски е „звезда“.

Наистина, още в последните глави на книгата Битие Яков, благославяйки децата си, споменава за звезда, която ще се издигне от Яков и ще излезе от Израил. Равините винаги са тълкували този текст като месианско пророчество. Бар Кохба, Син на звездата. Удивително съвпадение. 130 дълги години по-рано, когато Спасителят на истината дошъл на света, появата Му била съпроводена от звезда.

Този Син на звездата довел еврейския народ до страшна катастрофа. Въстанието му претърпяло съкрушително поражение. В Юдея дошъл римският император Адриан с войските си и предприел тактика за изпепеляване на земята. Практически напълно изселил всички евреи от изконната им територия. Именно след въстанието на бар Кохба еврейският народ напълно изгубил историческата си родина. Въстанието на бар Кохба изиграло отрицателна роля и в много други аспекти на историята, както за юдеите, така и за християните. Израилевият народ се поддал за пореден път на разочарованието, повярвал в този Месия. За голямо съжаление такива Месии имало достатъчно.

Например в 18 век, на запад от Украйна, се обявил човек, наричайки се Шабатай Цви. Това име също е символично. Shabatay - даващ шабат, мир. Zvy е названието на обещаната земя, прекрасна страна. Този човек се нарекъл Месия и събрал около себе си десетки хиляди онеправдани евреи, украинци, поляци, белоруси, унгарци и румънци, които страдали и особено в Украйна, заради войните за независимост, предвождани от Богдан Хмелнитски. Този човек казал, че ще заведе еврейския народ в обещаната земя. Проблемът бил в това, че Израил, тогава наречен Палестина, се намирал на територия, принадлежаща на Османската империя. Когато тези огромни тълпи народ стъпили в пределите на владението на турския султан, Месия бил арестуван, заведен в двореца на султана и му било казано: „Или ще приемеш исляма или ще ти отсечем главата“. И Месия приел исляма. Това е още един пример за голямото страшно разочарование.

Ето защо, когато в началото на 90-те години на 20-ти век лидерът на Любавическите хасиди – Менахим Менделн Шнирсон, бил обявен за Месия, твърде много евреи вече не възприели това на сериозно. Но много негови последователи и до сега твърдо вярват, че роденият в град Николаев, Менахин Менделн Шнирсон, умрял 1994 г. е велик учител, равин, цар, Машиах и даже Бог. Ето защо събрали се на погребението му, много хора, в продължение на три дена чакали на гроба му и не се завърнали по местата си.

След тези събития в юдаизма за Месия говорят много внимателно. Много равини даже твърдят, че Месия въобще не е нужен. Бог Сам ще спаси Израел. Но така ли е това? Книгата на пророк Исая 61:1 е уникален: „Духът на Господа Бога е на Мене, защото Господ Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да изцелявам съкрушени по сърце, да проповядвам на пленени освобождение и на затворници – отваряне на тъмница, 2. да проповядвам благоприятната Господня година и деня за отмъщение от нашия Бог; да утеша всички тъгуващи, 3. да възвестя на тъгуващите в Сион, че тям вместо пепел, ще се даде украшение, вместо плач – елейна радост, вместо отпаднал дух – славна одежда; и ще нарекат силни с правда, сад на Господа за Негова слава“.

„Той Ме е помазал“. Думата „помазал“ – Mashah, е еврейски глагол, от който произлиза съществителното Mashiah, произносимо на много европейски езици като Месия, преводимо на гръцки като „Христос“, на руски/български като „Помазаник“. Но уникално е, че в Библията твърде много хора са се помазвали - първосвещениците, царете. Било задължително условие. Всеки цар бил помазан с елей, първосвещеникът – също. Но тук става друго. Този Помазаник не е помазан просто с елей. Той е помазан с Духа на Господа, Бога. И това прави Помазаника уникален. Не е ли удивително, че когато Исус дошъл в родния Си град Назарет, в синагогата, Той прочел това пророчество. Обикновено ние не си представяме как това е станало. В традицията на синагогите за онова време, основната част от богослужението била четене на откъс от Свещеното писание. Четял се откъс от Тора – Моисеевото петокнижие, а също и от пророците. След което, четящият от пророческите книги, трябвало да изнесе не голяма проповед за наставление. Очевидно Исус бил известен в Назарет. Първо, Той бил един от малкото за такива места хора, Който можел да чете. Бил грамотен. Второ, Общината Му се доверила. Не на всеки, срещнат за първи път, се доверяват да излезе пред цялата Община за четене на библейски текст. На Исус била дадена такава възможност. Изследвайки древния порядък за четене на библейските книги - а те били два – имало ежегоден цикъл и тригодишен, може да се открие, че книгата на Исая 61 гл. се четяла в тригодишния цикъл за изследването на Тора. Чели са я в месец сиван на втората година, т.е., приблизително в края на май, началото на юни. Знаейки това, можем да установим точната дата кога Исус се оказал в синагогата в Назарет и чел тези думи. Прочитайки думите на пророк Исая, всички погледи били отправени към Него. И наистина, всички очаквали Той да изнесе проповед. И той я изнесъл. Това била кратка проповед. Той посочил Себе Си: „Днес се изпълни това Писание, което чухте. Аз Съм този Помазаник“.

Действително, това пророчество е фундаментално пророчество, едно от трите фундаментални пророчества, които говорят за Месия. Много често в Библията - в книгата на пророк Исая и Псалмите има текстове, които в евангелията и другите апостолски книги, са наречени месиански, т.е., говорещи за Месия. Но много от тези текстове са достатъчно сложни и често са оспорвани от много опоненти на юдаизма. Но в Свещеното писание има три фундаментални текста, два от които се използват и в евангелията, и тези текстове не са оспорвани в юдаизма. Исая 61 гл. е един от тези текстове.

Първо, тази чат ни дава конкретно определение за ролята на Месия и Неговата служба. Тук веднага възниква въпрос, който юдеите често задават: „Ако Исус е дошъл, да предположим, че той е Месия… Е, и какво? В света нищо не се е променило“. Но тук е указана ролята на Месия при Първото Му пришествие. Бог изпраща Месия „да благовестява на нищите, да изцелява съкрушените по сърце, да проповядва на пленените освобождение и на затворниците – отваряне на тъмница“. Всички тези изрази, както в християнството, така и в юдаизма се разбират в духовен смисъл. Това е ролята, за която дойде Исус на тази земя първия път. Той не дойде, за да съди света и да го измени. Но дойде, за да измени вътрешния ни свят, да повлияе на духовното ни състояние. Ето защо това е първата отправна точка. Има Месия и каква е функцията Му. Тук еднозначно се говори за това, че Бог обезателно ще изпрати Своя Mashiah, Своя Помазаник и чрез Него ще спаси света от греха, отваряйки на затворниците тъмницата на греха. Тази тъмница освобождава всички от това бреме.

Вторият много важен текст, в който се говори за Месия, също е упоменат в евангелията и е записан в книгата на пророк Михей 5:2. Тук най-напред се казва, че Владиката на Израел ще се роди във Витлеем, т.е., дава се точното месторождение на Месия. Но ние знаем, че от началото на втори век, до ден-днешен, Витлеем не е еврейски град. Днес Витлеем е 100% арабски град и принадлежността му на арабите не оспорват даже най-радикалните религиозни сионисти. И затова, ако трябва да очакваме раждането на Месия, то не може да стане в бъдещето? То е можело да се случи само тогава, когато в този град, Betlechem, още живеели юдей, а също и потомци на Давид. Този текст ни говори също, че този израелев Владика произлиза от Вечният по дни, което подбужда много юдейски коментатори да се съгласят с факта, че Месия има божествен произход. Между другото, тук, съгласно Исая 61:1, Месия има божествен произход.

Давидов псалм 64 подчертава много интересно явление. Ето какво е казано тук от псалмопевеца: „Ти обикна правдата и намрази беззаконието, затова, Боже, Твоят Бог Те е помазал с елей на радост повече от Твоите съучастници“ Пс. 44:8.

Точно, конкретно, тук е записано: „помазал“ – Mashah. Съвсем същият глагол. „Помазал Те е…“, после следва (Йелохим) Боже, Твоят Бог“. Фактически Бог е помазал Бога. Тези думи са отражение на ехото от Исая 61:1 „… защото Господ Ме помаза да благовестя на бедните…“.

Тук Исая преминава в първо лице. Много често във втора и трета част на книгата си пророк Исая говори от 1-во лице, подронващ практически сам себе си, функциониращ просто като уста на Бога. Също в 50:6 Исая говори: „Гърба Си подложих на биещите и страните Си – на удрящите; лицето Си не скривах от поругание и заплюване“.



Разбира се това не се е случило с Исая. Но това стана с Този, Който съзнателно Се принесе в жертва, за да проповядва освобождение на пленените в греха, да събере всички изкупени заедно за великото Си царство, преди да дойде в славата Си.




Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница