Книгата на пророк Исая Приветства ви радио-телевизионен център „Гласът на надеждата

… Денят Господен наближи…

… Господ ще ви даде знамение…

…Той ще бъде освещение…

Приветства ви радио-телевизионен център „Гласът на надеждата“.

В ефир е програмата „Великите пророци на Библията“ от студиото на Александър Болотников.

Тях ги наричат „големите пророци“ – Исая, Еремия и Езекиил. Автори на най-големите книги от Свещеното писание, не много леки за разбирането от съвременния читател, но без които съвременният облик на Библията е невъзможен.

Може ли Бог да отмени това, което е предсказал, вместо да се наложи да се сбъдне? Много често в Библията срещаме думите, говорещи за непроменимостта на Бога. Може ли Бог да отмени бедствието, предсказано за едно или друго царство? Пророк Исая демонстрира това в книгата си с нагледни примери. И показва при какви условия това може да се случи.

В Исая 7 гл. четохме за това, как цар Ахаз отказа да приеме знамението от Господа, когато се намираше в тежка ситуация. Четохме, как Ахаз отказа да приеме Емануил, заради което Исая произнесе Божията присъда над Давидовия дом и Израил. В Исая 7:17 конкретно е написано: „Но Господ ще напрати върху тебе и върху народа ти, и върху дома на отца ти дни, каквито не са дохождали, откак Ефрем се отдели от Юда – ще напрати асирийския цар“.

Наистина, вече говорихме за това, че в 9 в. пр. Хр. мощното царство, което издигнали Давид и Соломон, се разпаднало на две държави – южна и северна. Израил – северната и Юдея – южната. Това била най-голямата и най-страшна криза за израилевия народ. И сега пророк Исая предрича, че ще настъпи подобна криза, и Бог непосредствено ще изпрати асирийския цар.

Говорейки, че Асур е оръдие на Божия гняв, Исая повтаря тази мисъл в 10-та гл. Действително, когато Господ сключил завет с Израил, той обещал благословения. И най-голямото благословения била защитата от враговете му. Когато израилевият народ отстъпел от завета, Господ снемал тази защита. Точно за това Асур, враг на Израел, бил оръдие на Божия гняв. Защото много често бива такава ситуация, когато в гнева Си Господ отстъпва, снема защитата Си. Това е едно от проявленията на Божия гняв. Интересно, че това пророчество започва да се изпълнява няколко десетки години по-късно, още през живота на Исая. За това е написано в 4 Цар. 18:13 „В четиринадесетата година на цар Езекия асирийският цар Сенахирим потегли против всички укрепени градове на Юда и ги превзе“. Тези думи са пряко изпълнение на пророчеството, записано в Исая 7-ма гл.

18 стих продължава по-рано прочетената от нас мисъл.

„И ето, в него ден Господ ще даде на мухата, която е при устието на Египетската река и на пчелата, която е в асирийската земя, и ще долетят и ще заседнат те всички по запустели долини и по скални пещери, и по всички трънаци, и по всички дървета“ Исая 7:18, 19.

В 8-ма гл. е записано, че „Господ ще напрати върху него бурните и големи води на реката - асирийския цар… и ще се надигне тя във всичките си ръкави… и ще нахлуе по Юдея, ще я наводни и високо ще се подигне – ще стигне до шия…“ Исая 8:7, 8.

Така цар Езекия, възкачил се след смъртта на Ахаз, се освободил, когато асирийските войски напълно окупирали територията на Юдея и абсолютно недокоснат останал само Ерусалим. Получава се интересна картина. Пророчеството прозвучало по времето на Ахаз, но фактически изпълнението му се изпълнило по времето на Езекия. Интересно е да отбележим, че когато четем историята на Израил и тя ни разказва за всеки цар, авторът на 2 и 3 Царе веднага уточнява: „Той вършеше това, което бе право пред Господа“, а за друг цар: „Той върши зло пред Господа“. За Езекия подобно нещо не е написано. Казано е, Езекия сменил нечестивия Ахаз и по-нататък изведнъж е казано как той започнал да схваща проблемите след 14-годишно управление. Работата е в това, че вече знаем как Ахаз се заклел във вярност на асирийския цар, как приел вярата на асирийския цар и поставил жертвеник. Във всичко проявявал лоялност и плащал данък. Езекия решил да не прави това. Но тръгнал по не особено добър път.

Това винаги било проблемът, намерил място в израилевата политика. Израил бил много малка държава, а след като 10-те колене били отнети от него, само държавата Юдея по площ, примерно, била с размери от юг до север - някъде 50 км., а от запад до изток - не повече от 20 км. Виждате, че територията била много малка. Но именно на тази територия ставали много бурни събития. Юдея била фронтовата линия, по която се водила войната между двата титана на древния Близък изток – Асирия и Египет. Египетската власт постепенно отслабвала, а асирийската – постепенно укрепвала. Но за да стигнат до Египет, за асирийските царе не било възможно да минат по никакъв друг път, освен по пътя през Юдея. Ето в какво се криел въпросът: Ще бъде ли Юдея съюзник с Египет? А от това Египет бил доста заинтересован, защото на него му било нужно да създаде буферна държава, предполагайки, че на асирийските войски, придвижвайки се до поречието на Нил, ще им бъде достатъчно далеч. И когато възникне въпрос за провизии, въпрос за снабдяване, те са далеч от базите си. Ще узурпират Юдея и там ще заседнат. Затова египтяните били много заинтересовани Езекия, синът на Ахаз, да промени ориентацията си, да смени фарватера си и да стане фарватер на египетската политика.

Естествено, за Асирия това било проблем. Ахаз бил плащал на Асирия данък. Бил наплашен, че асирийският цар завоювал Дамаск и Самария. За малката държава Юдея било много тежко да плаща данък. 4 Царе 17 гл. разказва, че когато асирийската войска приближила и обкръжила Йерусалим, и асирийският цар отстъпил, Езекия трябвало да снеме всичкото злато от храма в Ерусалим и да му го занесе и даде. Това говори, че Юдея се намирала в крайно бедствено икономическо положение. Нещо подобно става в много страни и когато страната е настигната от икономическа криза, налага се да се разплати със старинни предмети на изкуството и други национални постижения. Така направил и Езекия. А това говори, че селското стопанство било в упадък и икономически народът бил крайно, крайно беден. По такъв начин било невъзможно налозите да покрият размера на данъка, който трябвало да дават на Асирия. Затова, може да се каже, предложението на Египет било съблазнително, когато Египет им казал: „Аз ще ви покровителствам. Но най-важното – може и да не ми плащате“. За Египет това било много важно. В предната лекция казахме, че Исая пророкувал за вътрешни междуособици в Египет. Т.е., Египет не бил в добра форма. Армията му не била в добра форма. Египетската армия винаги се състояла от наемници, които обикновено наемали от Либия. Но за това трябвало да платят, след вътрешните междуособици по онова време, икономиката на Египет не била най-добрата. Затова за Египет не бил нужен някакъв данък. Това, което му било нужно, било обещанието на Езекия за поддръжка на войската. Благодарение на това празно обещание, Езекия спрял да плаща данък на асирийския цар. Естествено, това предизвикало гнева на асирийския цар и той, отправяйки се към Египет, решил едновременно да разреши въпроса и с Ерусалим. Тук не е нужно да споменавам хрониките на Сенахирим, които били намерени при разкопките на двореца му в Ниневия. В тези хроники се говори как Сенахирим превзел Газа, Ашкелон и Ашдот. Независимо от Библията, това е още едно важно историческо потвърждение на фактите, които се съдържат в Библията. В миналата лекция казахме как Исая предрекъл унищожението на филистимците. Това било направено от асирийския цар Сенахирим. След това Сенахирим отделя част от войската си под управлението на един от военачалниците си, на име Рабсак, за да се отправи към Ерусалим. Всички градове на Юдея вече са превзети – а те не са толкова много. Там са Лахис и още някои други градове, принадлежащи на Юдея. Но държавата е много малка. Ерусалим е разположен на планинска местност и тук е изпратен отделен експедиционен корпус от 180 000 войници. Толкова души в Ерусалим няма – вече не говоря за войници. Силите недвусмислено са неравни.

Интересно как в пророческата си книга Исая разказва за това. Частта от 36-та до 39-та глави от книгата на пророк Исая е една от двете части на пророческата книга, където авторът преминава към повествувателна проза. Ето какво се казва там:

„Тогава асирийският цар проводи Рабсака с голяма войска от Лахис в Ерусалим, при цар Езекия; и той се спря при водопровода на горния водоем, по пътя за нивата на тепавичаря“ Исая 36:2.

Тук са използвани думите „нивата на тепавичаря“. Веднъж вече тези думи бяха употребени. Именно там преди няколко десетки години Исая посрещна братовчед си Ахаз, когато Ахаз се приготвял за отбрана от северната си съседка и нейния съюзник Дамаск, които се опитвали да прехвърлят неговия режима на друг човек, който би могъл да бъде съюзник в коалицията против Асирия. Именно там, на тепавичарската нива, Ахаз казал: „… няма да искам и няма да изкушавам Господа“ и вместо това, целунал нозете на асирийския цар. Тук се срещнал с асирийските войски и Езекия. При портите на града, на най-уязвимото място при отбраната на Ерусалим. Мястото, от което можели да си доставят вода от двата водоема, намиращи се под стените на Ерусалим - от потоците Кедрон и Гийон, които се сливали в Силоамския басейн. Ако там бъде спряна водата, градът няма да издържи дълго. Затова Рабсак, знаейки, че това място е слабо при отбраната на Ерусалим, се отправил натам. Но Рабсак направил още нещо. Рабсак започнал да говори за това, как не били спасени самарийците от техния бог, как не бил спасен Дамаск - от неговия бог и да се надсмива над Господа, Бога израилев, казвайки:

„Де са боговете на Емат и Арпад? Де са боговете на Сепарваим? Спасиха ли те Самария от моята ръка? Кой от всичко богове на тия земи спаси земята си от моята ръка? Та нима Господ ще спаси Ерусалим от моята ръка?“ Исая 36:19, 20.

В Ерусалим настанало гробно мълчание. Предизвикателство било хвърлено не само върху политиката на царя, предизвикателство било хвърлено към Самия Бог. Тук за Езекия настъпил решаващ момент. Ще тръгне ли по пътя на баща си Ахаз? ще говори ли с надменност: „Няма да изкушавам Бога“?

Днес такава тактика се използва много често – такава престорена вежливост по отношение на Бог. Защо трябва да се молим за това или за онова? Защо да безпокоим Бога? Знаете ли, когато става дума за житейските неща, в очите на много хора даже се оказва нормално, Бог да е толкова недосегаем, толкова далечен, щото разбира се, как е възможно да Го безпокоим за различни житейски въпроси.

Но тук Езекия се оказал притиснат до стената. Трябвало да направи избор. Избор на страната на Бога или без Бога. Интересно как хрониките на Сенахирим показват този момент. Писателите, които описват тази история, когато Рабсак обсадил Ерусалим, пишат: „Както птица в клетка взех този Езекия и го хванах в моите примки“. Действително, ситуацията била много, много непривлекателна. Какво направил Езекия? Тук на сцената излиза пророк Исая:

„И рече им Исая: Тъй кажете на вашия господар: Тъй казва Господ: Не бой се от думите, които чу, с които Ме хулиха слугите на асирийския цар. Ето, Аз ще пратя в него дух и той ще чуе вест, и ще се върне в земята си, и Аз ще го поразя с меч в неговата земя“ Исая 37:6, 7.

Тези думи са съзвучни с думите, които Исая донесъл на Ахаз, бащата на цар Езекия: „Гледай и бъди спокоен! - Казал Исая на Ахаз. – Довери се на Господа!“. Но Ахаз надменно казал: „Няма да изкушавам Господа!“.

„… и помоли се Езекия пред лицето Господне, и каза… Приклони, Господи, ухото Си и чуй; отвори, Господи, очите си, и погледни…“ Исая 37:15, 17.

Езекия се обърнал към Господ и не отишъл в пътя на баща си. И Господ отговорил на молитвата на Езекия. След молитвата на Езекия „… излезе ангел Господен и погуби в асирийския стан сто осемдесет и пет хиляди души…“.

За една нощ.

„… На сутринта станаха и ето, всички – мъртви тела“ Исая 37:36.

Интересно, че тази история много добре е известна от историческите документи, но много секуларни историци продължават да твърдят, че асирийската войска била поразена от някаква епидемия. За една нощ – сто осемдесет и пет хиляди души? Никога подобни нещо не се е случвало. Даже при най-страшната епидемия от чума. Това бил само Господ, Който виждайки, че синът не ходи в пътища на баща си, отменил пророчеството, което дал по-рано. Разбира се, не го отменил съвсем. В 8-ма гл. е казано: „… ще стигне до шия…“. Така се и случило. Асирийската войска стегнала Ерусалим в пръстен и буквално притиснала шията на Езекия при водата. Но Езекия последвал Господ и Му се доверил. И Господ не забавил да му се притече на помощ.

За гордият Сенахирим, когото хрониките наричат „възлюбен на великите богове“, е написано: „Върна се с позор в Ниневия… и беше убит от двамата си сина“.