Книгата на пророк Исая

….Наближава денят Господен…

…Той ще бъде освещение…

… Господ ще ви даде знамение…

Приветства ви радио-телевизионен център „Гласът на надеждата“. В ефир е програмата „Великите пророци на Библията“ от студиото на Александр Болотников.

Тях ги наричаха „големите пророци“ – Исая, Еремия и Езекиил. Автори на най-големите книги в Свещеното писание, най-трудните за разбиране, без които съвременният облик на Библията е невъзможен.

Шесто предаване – „Пророк Исая и неговото време“.

На какво основание можем да се доверяваме на Библията за това, което говори. Защо трябва да вярваме на нейните пророчества? Пророк Исая дава отговор на този въпрос в книгата си, разказвайки за съдбата на много древни цивилизации.

В Исая 13 гл. имаме пророчества за различни цивилизации от древния свят. Цикълът на пророческите си изречения Исая започва с разказ за съдбата на Вавилон.

„И Вавилон, красота на царствата, гордост на халдейците, ще бъде съборен от Бога, както Содом и Гомора“ Исая 13:19.

Сред древните цивилизации Вавилон заема възможно най-първото място. Вавилон е мястото, където са се зародили астрологията, математиката, селското стопанство и други области, за които днес твърде много знаем. След Междуречието се зародила цивилизацията в Египет, а после и цивилизацията на Мала Азия. Тези три точки на древния Близък изток – Междуречието, което се намира между реките Тигър и Ефрат, течащи през територията на съвременните Ирак, Сирия и Иран; Египет и делтата на Нил; и Мала Азия - на територията на съвременна Турция, където се намирала държавата на древните хети, днес са признати за люлка на световните цивилизации. Вавилон бил културна, духовна и религиозна столица на древното междуречие. Но за него е казано:

„… не ще се засели никога и в него не ще има жители от рода в род; няма арабец да разпъне шатъра си, и овчари със стадата си там не ще пладнуват“ Исая 13:20.

Наистина, за Вавилон са писали древните гръцки историци и други документи, които били намерени в средните векове, и особено по време на епохата на възраждането. Но този славен древен град бил крайно труден за намиране от археолозите. Оказало се, че арабските водачи не искали да отидат на това място. Така било буквалното изпълнение на това, което написал пророк Исая 2400 години, преди да започнат да търсят руините на древния Вавилон. Наистина, когато тези развалини били намерени, това, което останало от древния град, поразило въображението на учените. Но независимо от това, пророчеството на Исая било изпълнено буквално. И до сега у арабите има суеверен страх от тези места и нито веднъж там не било застроено никакво селище. Още преди завоюването на Персия от Александър Македонски – в 331 год. пр. Хр., хората започнали да изоставят това място и тухлите на този древен град започнали да се разпадат. Интересно, че в началото на 90-те години на миналия век, иракският диктатор Саддам Хюсейн решил да възроди предишната слава на Вавилон. И така в частност, той се обявил за цар Навуходоносор. Решил близо до древната вавилонска кула да построи авиобаза, където скрил съветските МИГ-21 и 23. Наричайки се „цар Навуходоносор“, той насочил ракетите си СКАТ към Израел. Какво се получи от всичко това, всички прекрасно знаем.

Отново пророчеството на Библията остана до край неизпълнено. Никой не се засели на това място. Саддам Хюсейн вложи на това място милиони от нефтените си долари, но всичките отидоха напразно.

Защо Исая говори за Вавилон? Защо е необходимо? В 740 год. пр. Хр., когато пророк Исая започнал службата си, за Вавилон никой не се и сещал. Тази територия се намирала под властта на великата Асирийска империя, която била сериозна заплаха за Юда и Израел. Когато четохме предните глави в книгата на пророк Исая видяхме, че Исая нееднократно предсказвал, че Юдея и Израел ще загинат от ръката на Асирия. Това пророчество се изпълнило. Северното Израилево царство било завладяно от асирийския цар Салманасар, който разрушил столицата му Самария и отвел десетте племена в плен.

Но защо тук Вавилон? Защо Исая започва новото си пророческо изречение, в което говори за съдбата на филистимците, моавците, сирийците, египтяните. Всички те са били вечните древни врагове на Израел. Но той започва да говори за Вавилон, който между другото, по времето на пророк Исая, не бил между враговете на Израел, а се опитвал да завърже дружба с Юдея. По-късно ще разберем, как вавилонският управител Меродах-Валадан изпратил свой пратеник при цар Езекия, за да уреди с него съюзнически отношения против общия враг Асирия. Врагът на моя враг е мой приятел. Независимо от това Исая пише за Вавилон и започва думите си, думите на пророчеството си малко по-различно.

„Пророчество за Вавилон, което изрече Исая, син Амосов. Дигнете знаме на гола планина, издигнете глас, махнете им с ръка да навлязат през княжеските порти“ Исая 13:1, 2.

„Княжеските порти“, „Баб-ило“ - това е произходът на името на Вавилон. Така се е наричало това място – „Врата на боговете“, люлка на езическата философия. Всичко, което днес знаем за езичеството, произлиза от Вавилон. Сегашните, станали популярни през 80-те години водещи знания, взети от хиндуизма и будизма, които така изкусно Рерих, Блаватская, Глизовская смесили с известни идеали и философии с руското православие. Всичко това се оказва, че има вавилонски корени. Индийската религия при по-близко разглеждане без заобикалки произлиза от вавилонската религия.

Ето защо, макар че Исая говори за разрушението на буквалния Вавилон, тези пророчества се изпълняват. Например Исая 13:17 „Ето, Аз ще дигна против тях мидяните…“.

Да, това пророчество буквално се изпълнило в 539 год. пр. Хр. 200 години преди изпълнението пророк Исая предсказал кой ще завоюва Вавилон. По-късно, в 45 гл. на книгата си пророк Исая назовава името на мидо-персийския цар Кир, чиято войска минава под вратите на Вавилон, след като построява отводен канал за река Ефрат. Исая предсказва точно историческите събития. Всички тези факти са потвърждение на това, че Библията казва достоверната историческа истина, въпреки че Исая повече фокусира вниманието си на друго. Вижте как описва завоеванията на Вавилон в началото на 13 гл.

„Ридайте, защото денят Господен е близък, иде като разрушителна сила от Всемогъщия“.

Голям шум е по планините… Господ Саваот преглежда готовата за бой войска“ Исая 13:6, 4.

Пророкът ни рисува картина, която се отличава от това, което се е случило при завоюването на Вавилон от персийците. Макар че края на втората част на 13 гл., започвайки от ст.14, виждаме как Исая дава конкретни факти, случили се в историята на Вавилон, но в началото на главата, описва нещо повече, нещо по-различно. Вече сме се сблъсквали с подобен литературен стил.

Когато изследвахме Исая 11 гл., където пророкът говори за това, как Месия ще измени напълно съществуващият свят забелязахме, че отначало ни е описана частта, където се променя светът при Второто пришествие на Месия, а после е дадено описание на това, как Всевишният събира Своя народ, остатъка от народа Си при първото пришествие на Месия, давайки на всички втори шанс за прощаване на греховете.

Точно същата литературна инверсия използва Исая и тук. Отначало той показва глобалните събития, а после преминава към локалните исторически моменти. Нека разгледаме как глобално Исая описва съдбата на Вавилон.

„Ето, денят Господен иде лют, с гняв и пламнала ярост, за да обърне земята в пустиня и да изтреби от нея грешниците й“ Исая 13:9.

Оказва се, че между съдбата на Вавилон и съдбата на грешния свят, между тези две понятия Исая поставя знак равенство. Защо? И повече от това, обърнете внимание на описанието от ст.10.

„Звездите небесни и светлината не дават от себе си светлина; слънцето се помрачава при изгрева си и месечината не сеяе със светлината си“.

Всички тези образи се използват по-късно в Апокалипсиса на Йоан за описанието на Второто пришествие на Исус. За описанието на Великия съден ден на Господ Саваот. При това тук имаме Вавилон.

Нека погледнем Вавилон от друга страна. Вече казахме, че невидимият Вавилон се нарича „Баб-ило“, врата на боговете. И тук е употребено това име. В миналото Вавилон никога не е бил политически център в Близкия изток. И повече от това, ако погледнем само на два кратки периода. Град Вавилон бил столица отначало на древното вавилонско царство по времето на Хамурапи – в началото на второто хилядолетие преди нашата ера, а после на новото вавилонско царство – по времето на цар Навуходоносор, при преминаването от шесто към пето столетие до нашата ера. През всичкото останало време Вавилон изпълнявал изключително религиозни функции. Там била съсредоточена езическата философия. Когато археолозите започнали да изкопават древни документи, те открили как древните вавилонски митове приличат на това, което е написано в Библията. Но това сходство е само първоначално и достатъчно лъжливо. Днес много често може да се чуе такава теория, че вавилонската история за потопа прилича на библейската. Наистина, във вавилонският мит за потопа имало човек на име Утонапищим. Той е своего рода аналог на библейския Ной. Той наистина построил плавателен съд, в който той и неговото семейство се спасили от водната стихия. Но нека видим какво е станало в действителност.

Ето какво пише вавилонската история за потопа, която е част от Епасагил Гамеш. Обяснява ни се за това, че върховните небесни богове станали твърде шумни от това, че хората се размножили по земята и им пречели да спят. Затова покровителят на гърма и мълниите Ен-Лил решава да унищожи тези хорица с потоп. Как картината на бога от вавилонския мит се различава от картината на библейския Бог! Бог, Който, както е написано в книгата Битие, погледнал на тази грешна земя - в руския превод се казва „разкаял се“ – но тук не става дума за разкаяние. Древно-еврейският корен nacham изразява дълбока въздишка, която човек прави, когато го били сърцето. Бог сам съобщил на Ной, че след 120 години светът ще бъде унищожен с потоп и му дава пълния план на ковчега, който по размерите си е достатъчен, за да съдере всички желаещи да се спасят от потопа. Само хората да повярваха, че такъв ще има.

Но какво е написано във вавилонските митове? Съгласно вавилонската легенда за плановете на Ен-Лил научава изобретателно-мъдрият и проникновен бог Енки, който тайно нощем, скришом от всички небесни богове отива при Утонапищим и му разказва за плановете на Ен-Лил. Интересно е да отбележим реакцията на Ен-Лил. Оказва се, че след потопа, описание за който има също и във вавилонските митове, които свидетелстват при това, че действително е имало потоп и народите знаят за него, но знанието и интерпретацията на това знание са ключов проблем. И когато Ен-Лил открил спасилия се Утонапищим, заедно с неговото семейство, той решава да ги накаже. И ги наказва не с нещо друго, а с вечен живот. Виждате ли каква ситуация се получава?

В Библията вечният живот, безсмъртието са това, което човекът е изгубил съгрешавайки против Бога. Според вавилонската философия вечният живот е наказание на боговете. От самото си начало вавилонската идеология е построена така, че при всеки ключов момент да показва и противостои на това, което е написано в Библията. Ето в какво се заключава съдът над езичеството. Много често ние не разбираме до край какво е това езичество и си мислим, че това е вяра в много богове. Но езичеството не е многобожие. Ако прочетете внимателно древните вавилонски митове и в частност, митът за сътворението – Атрахазис, можете да откриете – оказва се, че боговете правят магии. Оказва се, че с помощта на всички тези заклинания, според вавилонските митове, бил създаден този свят. Затова ние много ясно и добре разбираме от къде се вземат днес всички тези заклинания и произведения, известни на запад като Хари Потър, където постоянно се използва апарат за магьосничества и заклинания. Но възниква въпрос: Защо вавилонските богове правят магии? И тук е основната тайна. Още учените от XIX век показаха, че както в древния Египет, така и в древния Вавилон, има върховно божество. В древен Египет това върховно божество се нарича Нечер. Много наши слушатели и зрители чуват английската дума nature - натура, природа. А не се ли говори днес постоянно за окръжаващата среда? Природата се погрижила, природата създала. Природата не е някакъв обезличен бог. За това се говори и във вавилонската философия. Къде се обръщат вавилонските богове? Обръщат се в света на чародеите. От тук те черпят силата и ресурсите си, знаейки определени заклинания или манипулации, с които могат да променят и манипулират този на никого до край непознат бог.

Ето защо Библията ни показва Бог, в личността на Исус, Който дойде, за да покаже на всички Отца. Богът, Който Библията описва е личен Бог, лично заинтересован. Богът на Вавилон е далечен, непознат и безличен.