Книгата "Насаме с нобелисти"
Изтегляне 140.03 Kb.
|
| Димитър КОСТАДИНОВ
ИЗ “НАСАМЕ С НОБЕЛИСТИ” (1964 - 1995) Книгата “Насаме с нобелисти” започнах да сътворявам от 1964 г. – когато бях в 10-и клас на някогашната Грудовска (сега Средецка) гимназия, Бургаска област. Разбрах още тогава, че такава книга ще бъде в няколко части. Издадох първата част в 1995 г. Сега имам готови за издаване още три части. Поместените тук стихотворения са част от излязлата през 1995 г. книга. Връщам се към нея много често с умиление и с убеждение, че все някога, още когато съм жив, тя ще види “бял свят” – може би самостоятелно, може би с неиздадените досега ІІ, ІІІ и ІV част от “Насаме с нобелисти”. А може би и „Насаме с нобелисти” с много от държавите, които са получили повече от 15 Нобелови награди.
“Предчувствията на поетите са забравените приключения на Бога." Елиас КАНЕТИ Езикът ни замлъква, излитне ли Душата… Любовното ни чувство – подгонено от злата и кривогледа завист – убежище ли дири? А може би изгубени в нощта на суетата, сами си дебнем сянката… А Тя като секира Краката ни подсича и силата ни свлича, агонно ни премята със съсък на змията. Не иска и да знае, че Тялото ридае – Езикът се вдървява, а Тялото ридае… …Трева в ухото шепне – светулково и нежно. И Бог ще ни прикъта в Душата си безбрежна! 1970; 1987 КОЙ ПЪТ ДА ХВАНА? “...два-три пъти някой му извика да спре...” Клод СИМОН Кой път да хвана – пътят през Фландрия? Лесно се язди по път край жита: огън сияе – Дух саламандров, диша земята без суета! Сребърен трепет, синьо сияние, идолно чиста любов – и криле, митологични криле ме отвличат! ...Облак над мене – кой път да хвана?! Някой от Коня ми юздата свлича… 1969; 1987 АСТМАТИКЪТ “За да живееш под това задушаващо небе, трябва или да се измъкнеш, или да останеш на мястото си.” Албер КАМЮ Астматикът се смее задавено – лошо слуша, но чува гърдите си. Болестта му го прави злонравен, ексцентричен, ревнивец и необщителен… Рейва поглед навътре – в Душата си. Календарните дни му са втръснали. А велможната алчност душен въздух ли прати, Милосърдие там как да търси, юдов смях щом го пристяга за гушата със удушващи пръсти?! 1970 БОЛКА “Изплачи освободената тежест на страха.” Нели ЗАКС Нощем Поетът плаче – и…иска да се простреля… Едем с печалния свършек в отвъдните тайнства дали ще намери? Любов дали ще намери или шанс за Живот новокръщелен?! Или и в Рая ярост и страх задкулисни превръщат небесните страсти в сладки химери?! За Вечен Живот без преследване всеки човек си мечтае. А дебнене вълчо, лисичо и змийско и в Рая навярно го втриса?! Какво на Поета тогава остава на себе си да пожелае: самотен до гроба, но на Слово с небесни прозрения с Добруване даром да се ориса! 1966; 1982 ОПОВЕСТЯВАНЕ “Всички пътища водят към една и съща точка – до оповестяването на това, което сме." Пабло НЕРУДА Поезията е любовна мъка – като Христос орисана. На кръст разпъната разлъка – не банкнотно задкулисие. Евакуираш ли се в нея – като бездомник след война – роб няма в теб да залинее или да стене сатана. Убежище за Добрината. За слепия – амвонно слово. Дихание от светлината на Слънцето! И довод, анатемосал зли ласкатели с лечителна отрова… 1972 БРЕЗОВА ГОРА “Във брезова гора, където пеят птици...” Иван БУНИН Излита като пеперуда – лек и нежен – ветрецът, отпочинал снощи в брезова гора! А птиците извиват мелодия годежна, навикнали да се разбуждат от сватбена зора… Билкари край гората свеждат билкови очи… Усойницата се спотайва в буренака гъст – мълчи
…И ако някой си изпати, той няма да се паникьоса. На брезова гора ветрецът ще го докосне с билки росни… 1983 ФАКТ “Когато един факт е факт, той си остава и не може да се промени вече.” Луиджи ПИРАНДЕЛО Любене до медоносен унес… И ехо от любовен смях! ...Пират и пълководец, слуга и господар, индус, италианец, банкер и сиромах, разведен и ревнивец, развейпрах и скъпар, актриса и слугиня, студентка и царица, набожна просякиня, принцеса и вдовица, дама от хайлайфа, девица по случайност, евангелистка кротка и проститутка в отчаяние… Любене до медоносен унес! И ехо от Любовен смях: ощастливени Дух и Тяло – не някакъв божествен грях! 1977 ВЕТРЕЦ СРЕДНОЩЕН “За твоята усмивка мисля.” Еудженио МОНТАЛЕ Единствено от твоята усмивка МОМЧЕ съм пак край бистрата река… Очаквах те – с най-нежната завивка на сенокосните звезди… Ръка, танцуваща като ветрец среднощен, аз имах – и косите ти пилеех люлян със звуците на птици нощни! Единствен бях – с Душа на брат Орфеев… …Съзнавам днес – любовната екстазност
…Каква измама – на Волността съм поданик, а станах роб със Дух на странен бродник! 1972; 1981 МЪДРОСТТА НА ВСЕВИШНИЯ “Нейде отгоре самотно бръмчи пчела.” Михаил ШОЛОХОВ Мъдростта на Всевишния е в нас самите – Шифрограма с многопосочни мистерии. Огромното небе ни гледа с очите ни: Любовното Доверие е негова Прерия, оросена от миглите на звездите! …Хубаво е да се живее с Мъдростта на Всевишния – ограмотеното Пространство край нас да въздиша волно, непоробено – като пчелинова вишня! 1966 СМОКИНЯТА “…всеки ден е една раздяла, една прекрасна раздяла.” Ярослав САЙФЕРТ Ялови дървета край морето – колкото си искаш... Смокинята – жена моряшка – със пръстите на риска адажио засвири! И с устните на вятъра отваря всички брави интимно и свободно – до забрава! …Фиаското на Любовта Смокинята не знае. Елейно унесна и мъдра – не окаяна – ръцете на Художник има и душата на Поет… Тъй нежна в зимното си тяло – сама извайва тя по него гъделно-умело СЪРЦА БЕЗЧЕТ: нейни дълги-дълги и очакващи раздели! Или... любовния си делничен късмет?! 1985 ЛЮБОВ ГОЛЯМА “Любов, любов, ти си голяма само когато има бягство и раздялалл.” Сен-Жон ПЕРС С Любов от поглед пръв се дава всичко, което може да даде жената на мъжа или обратното… Едно и също никога не може да е: да си укротител на пантери в цирка или актьор на висша акробатика. Немилостиви са жените към изтънчени мъже, а от бруталните ги хваща любопитното безсъние… Жената е жена, когато с цялата си страст е обладала саблената страст на мъж с копитно-огнен нрав. О, Щастие! – да бъдеш между гъвкавите хълмове на сенокосната отмала с божествено усещане, че Господ те поръсва от купола небесен с росен здравец за Дълголетие и Здраве! …Наивност или Праведност всевишна е любовното ни бягство и раздяла край пълното с познание и приключения море? Пиратството на власт и на пари в Душата на любовните игри дали ще може себе си с илюзии добре да разбере? Един ли мъдър капитан с гемията си е потъвал, един ли сенокосец сръчен от пепелянка е ухапван?! Рибар пристанищен или пират потаен, пастир несретен, зъл ловджия или свиреп касапин – със тях ще укротиш ли, О, Господи, жената побесняло-влюбена – или сама ще укроти беса си тя с пепелянково себезахапване?! 1974 ДОБРОТО „Бодли и страхове очакват тези, които се оставят съдбата да ги влече!" Мигел Анхел АСТУРИАС Маска няма Мъдрецът. Но мълчи ли, аз зная Ин и Ян в него шепнат тайнотите на Рая. …Гибел е да размахваш като сабя езика си, еднорък да превърнеш милост който очаква… …Лакомията сплашва със свистене камшиково. А Доброто добрува не със човка на сврака. А Доброто добрува със доброто си име – страх от него не идва, нито страх ще го сплаши. Трубадур е Доброто – със Душа херувимна: усет има за Риска – щом отрова във чаша раболепни велможи велзевулно предложат и над свои глави, и под свои подножия… …А Доброто добрува през пустини бодливи. Страх от нищо То няма… И във мене е живо! 1983 АПОКАЛИПТИЧНА НОЩ “…времето е като притча – лети и би могло да изгори.” Борис ПАСТЕРНАК Божествен сън, но и тревога от страх неземен носи здрача… Потъва тялото в бърлога. Чакали погребално плачат. Агониите на Живота на тъмно ли са най-блажени? Със унес на море при отлив Душите ни сиротно стенат. Тайга и джунгла, леден полюс и страшна жега сред пустиня… Ездач пред грохнал кон се моли. А биволи вулкани ринат –
…Но кой ли може бесовете на апокалиптична нощ академично да изследва и да намери цяр вълшебен, когато и Луната бледа от смъртен стронций е обсебена?! 1988 МЪЖЕСТВО И ПОБЕДА “Мъжество и победа ни се даряват само когато сме готови на жертви.” Александър СОЛЖЕНИЦИН Страданието е най-добрия съмишленик на нашето Мъжество и Победа! Обикаляме с него гузни души, но и души непорочни. Лабиринти да минем от човешки несгоди – като икона от храм то ни гледа… Жест милосърден е страданието – и достойнство с безсрочие. Етика има във него – не етикетно-изкусни лъжи. Никой не може да ни измами за трийсет сребърника да го продадем и да го пуснем сред змийско котило с отровни змии да гъмжи… Цензурно дълго мълчание по-добре – отколкото с рицарски шлем идолно вирнат да е носа ни от временна власт и заслепено тщеславие. …Новината от нас ще е проклятие, ако носим вина пред Иисус, че Страданието ни пращи от сатанинско здраве! 1972 ГЪРЧИ СЕ МОРЕТО “…една лодка полетя неудържимо напред и собственикът й задърпа въдиците с бясна скорост.” Ръдиард КИПЛИНГ Рибари със лодки в чисто море! Кой може до такова море да ме спре
Пърхат гларуси – и те ще опитат от нея, люшнали делтапланни криле като заложници: излитат лениво нагоре… Докога ще оцелеят? …Неудържима е кръвта ни – стене в Тялото като отровени вълни. …Гърчи се морето с болка от античовешки вини! 1974 ОПИТЪТ “Ние разбираме света погрешно и решаваме, че той ни заблуждава.” Рабиндранат ТАГОР РАЗБИРАМ: Опитът в Живота не се придобива лесно. Тайните божествени не са само в светкавица блеснала, ангелското гукане на гълъби не е само в сърцето на Дева Мария. Гарвановото гракане не е само в тялото на мъртвия,
Орловите нокти не са само в алчността на велможа-мракобесник… …РАЗБИРАМ: Опитът в Живота е Тайнство Небесно. 1973 АТАВИСТИЧНА ОРИС “Всяка музика идва от сърце и трябва отново да достигне до сърце.” Герхард ХАУПТМАН Гог и Магог ли ни сграбчват за гушата, Ерос на плаж ли развратно ни мята?! …Радар отвъден всичко подслушва. Хилаво Здраве изригва Земята. Адска безредица ври във кръвта ни, рият в Душата ни диви копита – диво ни тъпчат, диво ни ритат! …Храма на Детството кой ще ни върне – Ангелски чистият усет за литване: усет, при който очите са сърнени – плахи и нежни, не зверско-копитни?!... …Тягостно-тъжни, до гибел отчаяни, Музика има в Сърцата ни още – ангелогласа и нежна – за баене: Нежност лечебна за орис лоша. 1989 СЪЖАЛИ МЕ, ХУДОЖНИКО “Художнико, ти, който си ме нарисувал..." Хуан-Рамон ХИМЕНЕС Художник не ме е рисувал. И не зная как уморената ми усмивка ще нарисува… Ангелогласо запявах – сред бухалов мрак, но на бухалов мрак не слугувах. Росата очаквах – с очи озвездени авлига в своя песен я люшваше! Мъниста се нижеха в билките! …В мене Окото на СЛЪНЦЕТО нежно се гушваше – Надежда небесна за Окото на Сърцето ми… Храмно запявах. От храмно Небе изворно бликваше Жива вода! Можех и пиех колкото исках езернобистра вода-свобода! …Нож ми забиха бухали слепи, елейно когато се носих в Безкрая. Съжали ме, Художнико – нарисувай ме в Рая! 1980; 2007 САМ В МЪГЛАТА “Странно – в мъглата да бродиш.” Херман ХЕСЕ Хищници в мъглата – колкото искаш. Едри, проскубани – стръвници стари. Ръфат жертвите си като огризки, метнати от влакове в пусти междугария… …Аз съм сам в мъглата. Сам! Никой не иска в мен да повярва. Хищници има – без грях и без срам ехо ръмжащо премятат с мерак, сеят омрази, лъжи и гаври... …Елейно си спете – аз и сам много Души ще избавя от гарвани! 1981; 1993; 2007 МАМА “Ти мислиш, че само сега си на небето, но небето е навсякъде…” Морис МЕТЕРЛИНК - Мамо, ти наистина ли си на Небето – или невидимо край нас ни упътваш във всички несгоди? А може би си цветята на гроба с прашец, нежно докосван от пчели? Мамо, по-съвършени ли стават нашите Души в отвъдната Природа? А ние сами ли сме си виновни – или по-висши сили от нас ни диктуват да бъдем тук – на Земята – завистливи, алчни и зли? - Разумът, синко, на земния човек е като кукувица – радва, хитрува и мързелува. А Душата му в Тялото е щастлива понякога колкото кръгло сираче. Друго е на Небето – няма робство и завист, и нито шпионки-очи зад девет секретни брави… А покрай вас ли? Там сме всякога, усетим ли да налитате помежду си както на плодна градина налитат вредни гризачи – ту унесени в парична орисия, ту от алчноокост покрусени… …Евтино всичко е Тука – нито купуваме и нито продаваме. Живеем от своите възможности да общуваме с извънземни душени хлябове… И секретни брави нямаме – и нямаме нужда от власт, войни и слава… Времето тук не тиктака наперено с разврата алчноок на тайни завеси… А ние – ангелогласо уверени – на Времето пеем приспивни песни… 1989; 1992 РАДОСТ “Когато и да наминеш, ще се радвам да те видя.” Джон ГОЛСУЪРТИ Днес, утре, вдругиден – побързай! Жадни са устните ми за твоите устни! …Гъделът на Любовта не е само в целувката дръзка.
ЛЮБОВТА
…Ушите ти – огнени миди! И тях намирам.
…И Страстта с невидима сладост ще ни люшне пак радостни, дръзки и млади!… 1972; 1991 РЕКА СРЕДЕЦКА “Влече ме всичко тук...” Сюли ПРЮДОМ Слънчево се гмуркам в река Средецка! Плувам… Пръските ме вдигат – Небесен Глас дочувам: “Родей се със Дъжда, със Житото и Птиците!
…Дихание край мене – със билкова целебност! Око в СЪРЦЕТО имам – волно и вълшебно! Мирта е реката ми – гальовно-вечен жребий… 1964; 1989 САМОИРОНИЯ “Не моите заслуги са малки, а човешката признателност.” Хенрик СЕНКЕВИЧ Хумор, ирония, самоирония… Самоирония – сигурна броня. Егида подбрана – не да тревожа. Нежна закрила от невежи велможи. Крипта във мене с магическа сила. Ек от Небето целебно в Душата ми. Врата катедрална – достойна закрила и почит мъдра към Вяра, Надежда, .Любов… …Чакри, отдавна пробудени в мене – крилати! И аз съм на всичко готов! 1994 ЩАСТИЕТО “Човек не скучае, когато има грижи.” Анатол ФРАНС Аз цял живот пиша “Книга на Щастието”… Нежна Свобода и Нежна Закрила ангелогласо ми пеят в Душата! И страстно тичинки въздигат Пчели с Добродетелна Сила… …Орфееви звуци, Орфееви мисли: Л Е Т Е Н Е свободно и космописно! …Феникс е Щастието – никой не може Росата и Розата да му отнеме! …А О Г Ъ Н Я Т?! Той ли – той не тревожи: нежно възкръсва, небесноземен – Светло Безсмъртие в Безкрайно Време… 1995 Каталог: wp-content -> uploads -> 2014 2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии 2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово 2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година 2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура 2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил 2014 -> 1. Do you live in Madrid? A 2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г 2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116 Изтегляне 140.03 Kb. Сподели с приятели:
|