Книгата откровение 1: 10 "Господният ден", на гръцки език "кириаки хемара"

Във второто междинно видение апостолът вижда едно голямо множество, "което никой не може да наброи" от всички народи пред Божия престол и пред Агнето: изкупените от Адам всички народи и от всички племена. В тези две видения на Йоан бяха показани две групи спасени: запечатаните и голямото множество. И апостол Павел пише за две групи: възкръсналите и преобразените живи (I.Солунци 4:15-17). Тези две междинни видения отговарят на въпроса: Кой може да устои? - а именно запечатаните и голямото множество. Двете групи са спасени чрез великата жертва на Исус на Голгота (7:10,14), които ще бъдат пред престола на Бога и Му служат в храма денем и нощем (7:15-17).

Когато Агнето отвори "седмия печат, настъпи мълчание на Небето за половин час" и Йоан видя 7-те ангела, стоящи пред Бога, на които се дадоха 7-те тръби (81,2). С тръба и рог в стари времена се призоваваше за бой (Еремия 4:9-21). Съдът на тръбите тук в Откровението са Божият отговор на молитвите на светиите, на вярващите, които са в голямо утеснение на земята (8:3,4). Така както във времето на Стария Завет Бог допускаше филистимците, амаличаните, моавците, едомците, асирийците, халдейците и други народи да нападат Неговия народ, така Той наказа и останалото християнство в дните на Новия Завет чрез езическите народи. Първите четири тръби са Божиите съдби над отпадналите християни на западно-римската империя.

Първата тръба показва нахлуването на вестготите в западно-римската империя. През 396 г.сл.Хр. под предводителството на Аларих те предприеха своя завоевателен поход и през 410г. завладяха Рим, плячкосаха го и продължиха своя опустошителен поход през южна Галия към Испания.

Втората тръба се изпълни при похода на вандалите под ръководството на Гензерих. Както готите, така и вандалите бяха изтласкани от хуните. През 406 г.сл.Хр. те прекосиха р.Рейн, нахлуха в Галия, завладяха Испания, прехвърлиха се в Северна Африка през 423г. и оттам вече завладяха през 455 г. Рим.

Гензерих унищожи за един ден през 457 г. в пристанището Картаген римската флота. Също така и общата флота на Рим и Константинопол, наброяваща над 1000 кораби и 100000 моряци и войници, беше напълно унищожена от вандалите чрез горящи кораби.
ОТКРОВЕНИЕ 8:10,11

Изпълнението на третата тръба се вижда в нахлуването на хуните, което предизвика през 375 г. великото преселение на народите. През 450 г. техния цар Атила потегли от Унгария с 700000 души, прекоси Рейн, но беше отблъснат в кървавата битка при Шалон сюр Марн през 451 г. Когато през 453 г. Атила умря внезапно, хуните изчезнаха от световните събития. Пророчеството говори за "пелин" като символ на страданията и смъртта, предизвикани от хуните там, където е паднала звездата, "голямата звезда".

При затръбяването на 4-тия ангел бяха поразени светилата на римската власт на управление, а именно: "слънцето" - император. Когато Одоакър, водачът на херулите се обяви за цар и свали последния император на Рим, Ромулус Августулус през 476 г.сл.Хр. "луната" - втората по важност служба на консула, съществуваше все още (до 534 г.) и споменатата в пророчеството под символа "звезди" служба - символизиращи сената - угасва в 522 г.

Изразът "една тръба" трябва сигурно да опише постепенното изчезване на тези държавни институции в римската империя.
ОТКРОВЕНИЕ 9:1-12

Петата тръба: арабите. Тя намира своето изпълнение в мохамеданството, представено символично чрез "падащата от небето звезда" (9:1). Чрез германите и хуните Бог беше наказал отпадналото християнство в Западната Римска империя. Но и Източното християнство беше узряло и в Божиите ръце мохамеданите бяха наказателната рота за падналото християнство в Източната Римска империя. Мохамеданството е учение, носещо развала, фалшиво библейско учение, то не е религия изобщо, защото не учи и не предлага спасение от греха и не познава Спасител. Учението на Мохамед е учебна система, която познава Исус, но не вярва в него като Божий Син от вечността, а само Го признава като човек и славен пророк. Безгрешният Божи Син Исус е бил подчинен на грешника Мохамед. Без учението за спасение мохамеданството не е никаква религия, а само една социална система, едно братство. Мохамед наистина е имал откровения, но те не са били от Божествен произход. Пророчеството ги обозначава като "дим от пропастта, като дим от голямата пещ" (9:2). Йоан вижда мощните арабски конници, символизирани като скакалци (9:3). Но те не биваше да повреждат растителния свят, а само човеците, които нямат Божия печат, а именно идолопоклонниците и почитателите на образи (9:4). Те не трябваше да убиват човеците, а да ги мъчат, а именно пет месеца. Като пророческо време 5-те месеца трябва да се разбират като 150 години (9:5), т.е. от 622 год., годината на бягството на Мохамед от Мека в Медина до 772 год., годината на основаването на халифата в Багдат. Петте месеца пророческо време намираме още веднъж (9:10). Многобройни тълкуватели виждат началото на тези 150 год. в деня на битката при Бефум, близо до Никомедия - на 27.07.1299 год. Това беше първата атака на турците срещу Източната Римска империя. В края на тези 5 пророчески месеца, през 1448 г., един нов император на Византия, Константин Палеолог, потърси разрешение от турския султан Мурад II за да се качи на престола. Той получи короната на 06.01.1449 г., след като му беше дадено желаното разрешение от султана. Източната Римска империя беше загубила своята независимост и беше вече зависима от мохамеданите. Петте месеца пророческо време свършиха на 27.07.1449 год. - началото на шестата тръба.

С развързването на 4-те ангела последва за много векове отново неудържимо нашествие на мохамеданите (9:13,14). Още в 1453 г. Константинопол беше завладян, а по-късно и големи части от Северна Африка. През 1529 год. турците бяха пред Виена и едва след поражението при втората обсада на Виена през 1683год. турската вълна започна бавно да се оттегля. Час, ден, месец и година: много тълкуватели разбират като пророческо време от 391 години и 15 дни (9:15). Изчислено от 27.07.1449 г.(началото на шестата тръба), това довежда до 11.08.1449 г. През онези дни вниманието на света беше насочено към турските събития. На 11.08.1840 г. турският аташе Гифат бей предаде на египетския паша Мохамед Али един меморандум. Турция се подчини на 4-те велики сили: Англия, Австрия, Прусия и Русия. В това събитие може ясно да се познае точното изпълнение по време на пророчеството. Турция загуби своята независимост и стана зависима от 4-те велики сили, така както в началото на шестата тръба източно-римската империя загуби своята независимост и стана зависима от турците (виж обясненията към Откровение 9:10) - огън, дим, жупел (9:17,18) се тълкуват като огнестрелни оръжия и артилерия, които намериха приложение в онова време - "... за да избият". Чрез настъплението на турците и кръстоносните походи бяха избити милиони хора. Също и монголците бяха жестоки завоеватели, като най-жесток между тях е бил Тимурленк. Той нареди да бъдат погребани живи 4000 арменски конници. През 1387 год. той заповяда да изградят кули от 70000 персийски глави, а през 1401 г. в Багдат трябваше да се издигне пирамида на победата от 90000 човешки глави. Обаче християнството за съжаление не извлече поуки от ужасните престъпления на мохамеданите през миналите векове, както ясно е изразено това в пророчеството (9:20,21).

Другият силен ангел, който стои на небето и земята, има да предаде една вест по море и суша, която е от всемирно значение (10:1,2), която в своите пророчески части е била запечатана до края на времето, а именно, малката отворена книжка в книгата на пророк Данаил (Данаил 10:2 и 12:4). Ангелът говори за време и потвърждава с клетва, че не ще има вече бавене (10:6). Това означава краят на всички пророчески времена, а именно 2300 денонощия (Данаил 8:14) през 1844 г. След тази година няма повече пророческо време. Тази вест е проповядвана в първото адвентно движение през годините 1840-1844. Макар да няма повече определено пророческо време, трябва все пак да има дни на 7-мия ангел, а именно дните на края на времето от 1844 г. В тези дни на 7-мия ангел ще се изпълни тайната на Бога (10:7). Тайната на Бога е спасителния план, който ще бъде изпълнен чрез проповядването на последната спасителна вест. Опитността на Йоан в малката книжка отговаря на опитността на вярващите в първото адвентно движение 1840-1844 год. Когато те чуха вестта за скорошното Пришествие на Исус, тя им беше сладка в устата като мед, но горчива беше опитността им, когато Исус не дойде, както те очакваха (10:8-10). Отчитането на времето беше правилно, но те се бяха излъгали в събитието. В своите изследвания на пророчествата те бяха ръководени от Божия Дух, защото те разбраха, че трябва да продължат да проповядват вестта (10:11).

Йоан получава тръстика и указание да измери с нея храма, олтари и поклонниците (11:1). Това е призив към Божия народ да се занимае с небесното светилище и първосвещеническата служба на Исус. Измерването на поклонниците обаче, посочва на изследователния съд в Небето (Евреи 8:1,2, Откровение 14:7) Божествената мярка е Божият свят закон в Светая Светих на небесния храм (11:19). Дворът, извън храма, е земята. Него Йоан не трябва да измерва, защото той е "даден на народите", които ще тъпчат светия град. Светият град е Ерусалим, в случая символизиращ Божия народ, Божията църква (11:2).

42-та месеца съответствуват на време, времена и половин време от Данаил (виж обясненията към Данаил 7:25).

"Двамата свидетели", които биват обозначени като двама месияни и двата светилника (11:4) са Писанията на Стария и Новия Завет, т.е. Свещеното Божие Слово. Те трябва да пророкуват 1260 дни = години, облечени във вретище (траурно облекло)(11:3). Отпадналата църква изгаряше не само Библии, но и читателите на Библиите. През 1211 год. само в Страсбург бяха изгорени 80 читатели на Библии. Хиляди бяха умъртвени, защото вярваха повече на Божието Слово, отколкото на човеци.

"Звярът", който към края на 1260-те години "възлиза от бездната" в този контекст символизира френската революция. "Той ще вярва с двамата свидетели", ще ги победи и ще ги убие (11:7).

На 26.11.1793 г. чрез указ, издаден в Париж, беше премахната религията. Библиите бяха изгорени. "Труповете на двамата свидетели" лежаха по улиците на големия град. "Содом" е символ на нравствения упадък, а "Египет"(11:8) - на отричането от Бога и на непослушанието спрямо Божиите заповеди (Изход 5:2). Точно такова беше духовното поведение по време на френската революция. След 3 1/2 дни (години) през юни 1797 год. бяха отново премахнати ограниченията относно религията. "Жизнено дишане от Бога" влезе в двамата свидетели и те "възлязоха на Небето в облак" (11:11,12). По онова време се основаха библейски дружества и Божието Слово се разпространи по целия свят на над 1000 езика. Йоан сравнява френската революция с "един голям трус", който представлява 1/10 част от старата Римска империя (Данаил 7:7,24) и на папския Рим, "големия град". Френската революция, чиито отражения се забелязват и сега, беше един Божи съд над падналото християнство. "Останалите" се уплашиха и стреснаха от ужасните събития на френската революция. Искрените отдадоха и отдават и сега слава на Небесния Бог (11:13).

"Седмата Тръба" (начало 1844 год.) показва в пълнотата на времето окончателното приключване в Небето и на Земята. Огромно е ликуването и радостта на ангелите в Небето във връзка с обявяването на приключването, че "световното царство" е станало царство на Нашия Господ и на Неговия Христос Помазаник (11:15). 24-те старейшини благодарят на Бога, че Той царува (11:16,17). Тогава идва великия ден на Божия гняв и на "разгневяването на народите". Между народите владее войнствен дух. И по-рано е имало много войни, но те са били войни между отделни царства и държави. Но сега всеки се бори срещу всеки. Целият свят е във вълнение. Дошло е времето да се съдят и мъртвите и да се даде наградата на Божиите слуги и на пророците и да се унищожат онези, които се надигат против Бога и които са погубили земята (11:18). В отворения храм на Небето може да се види "ковчегът на Божия Завет" (11:19). Ковчегът е само един предмет, който съдържа същественото, така че съдържанието е важното: светият Божи закон. Чрез проповядване на тройната ангелска вест (14:6-12; Матей 24:14) вниманието на хората се насочва към небесното светилище, към първосвещеническата служба на Исус и към светия Божи закон. Християните не бива да бъдат доведени до закостеняло законничество, но те трябва да разберат, че светия Божи закон в небесния храм е непроменим от човеци и че той е израз на Неговата свята воля и мярка на Неговия Божествен съд (Псалм 89:34,35). Сега все още е благодатно време и ние все още имаме един застъпващ се Първосвещеник, Исус; затова трябва да пристъпваме с радост към престола на благодатта (Евреи 4:14-16).

"Голямо знамение на Небето". Една чиста жена като символ на църквата на Стария и Новия Завет. Слънцето е символ на по-голяма светлина и на по-голямата яснота на Новия Завет, на Евангелието, а луната - символ на Стария Завет, на сочещия на Христос церемониален закон. 12-те звезди символизират 12-те апостоли и 12-те племена на духовния Израил (Откровение 12:1). Змеят е сатана (20:2). Седемте глави са седемте форми на управление на Рим, земната сила на сатана и 10-те рога, са царствата, които възникнаха при разпадането на западен Рим. Главите имат корони, знак на господство и една от главите, имперският Рим, царуваше и владееше. Римската империя, когато се роди Спасителят Исус Христос и пророчеството показва усилията на сатана да унищожи Христос веднага след Неговото рождение (12:3,4; Матей 2:16). Роденият като човек Божи Син ще "пасе" и "управлява всичките народи със желязна тояга". Грабването и занасянето "при Бога, дори при Неговия престол" сочи върху възнесението на Исус (12:5). Макар крайната победа да е сигурна, пророчеството все пак показва, че църквата ще бъде преследвана през един продължителен период от 1260 години - 538 г. до 1798 г.сл.Хр. (12:6) (виж обясненията към Данаил 7:25).

"Третата част от небесните звезди" са ангелите, които се присъединиха към бунта на сатана в Небето и бяха изхвърлени на земята (12:4).
ОТКРОВЕНИЕ 12:7-12

Михаил (=кой е като Бог) - това е Христос като предводител на ангелите, Който се бори срещу сатана и неговите демони (12:7). Христос е Победител и сатана и неговите ангели биват хвърлени на земята (12:8,9). Големият измамник на цялата Вселена и населената земя (икомения) е много разгневен на Божията църква, понеже знае, че му остава малко време (12:12). Сега ние живеем в края на тази велика борба. Утеха за Божиите чада е небесното изказване, че "те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез Словото на своето свидетелствуване"(12:11).

Когато след своето поражение в Небето сатана видя, че "е свален на земята" и че не може повече директно да напада Божия Син, той започна да преследва Божията църква (12:13). Църквата побягна в пустинята на мястото, което Бог й беше приготвил (12:14). Даденото време в 12:14 съответствува на това, дадено в Откровение 12:6 (виж забележките и към Данаил 7:25). В библейският символичен език водите представляват народи и мощни войски, с които сатана преследва Божията църква (12:5, Еремия 47:2, Откровение 17:15). Чрез кръстоносни походи, чрез йезуитски армии и мохамедански турци, сатана се опитваше да унищожи в пустинята Божията църква. "Но земята помогна на жената" - т.е. на църквата в планините на Европа, в самотните гори и долини се укриваха верните Исусови последователи.

Но на църквата се помогна и чрез откриването на Америка и чрез Реформацията (12:16). Преследваните се изселиха в Северна Америка, за да могат да живеят там със своята вяра. Чрез тази помощ Бог запази Своята църква от пълното унищожение. Тъй като сатана не успя да унищожи Божията църква в пустинята, неговата ярост нарасна и той започна да воюва особено срещу "остатъка"; "които пазят Божиите заповеди и имат свидетелството на Исус" (12:17). "Свидетелството на Исуса е Духът на пророчеството" (19:10). Само една църква, а именно тази, която в последното време ще проповядва тройната ангелска вест на всичките народи, има тези белези.
ОТКРОВЕНИЕ 13:1-10

Звярът, който излиза от морето и който има 10 корони на роговете си, е следващата след римската империя власт, т.е. този звяр символизира папския Рим (13:1). Германите, представени чрез роговете, чрез великото преселение на народите като Божии инструменти причиниха падането на Римската империя и изградиха собствени царства върху територията на Западната Римска империя. Звярът показва характерните качества на Вавилонската империя, Мидо-Персия и Гърция (Данаил 7:1-7). Змеят, символ на сатана, който обаче представя и езическия Рим, му даде "силата си, престола си и голямата си власт" (Откровение 13:2).

Император Константин премести през 330 г.сл.Хр. седалището си в Константинопол и предостави престола на Римската империя на епископа на бившия имперски град. Пророчеството за "смъртоносната рана" се изпълни, когато генерал Бертие влезе през 1798 г. с френската армия в град Рим и заведе папата като пленник във Франция, където наскоро след това той почина. "Но смъртоносната му рана оздравя" (13:3) - беше поставен нов папа. През 1929 г., по силата на Латеранския договор, беше наново призната и политическата власт на папството, която му беше отнета през 1870 г. Макар след пленяването на папата през 1789 год. да изглеждаше като че ли папството е изчезнало, то пророчеството показва, че "всички ще му се поклонят", с изключение на верните последователи на Исус, чиито имена са записани в книгата на живота на Агнето. Това най-голямо разгръщане властта на звяра чрез поклонение на всички, е все още предстоящо и предстои в бъдещето (13:4,7,8). Даденото време и борбата със светиите и победата над тях (13:5,7) вече е пророкувано чрез малкия рог в Данаил 7:25.

Богохулството се проявява в дързостта да се присвоява име, което подобава единствено на Бога: "Свят Отец", "Заместник на Божия Син", и "Неговата скиния". Тази сила изгради своя храм на земята и по този начин отклонява вниманието на хората от небесното светилище и го насочва към себе си. Небесната примирителна служба на Исусовата жертва се заменя чрез литургии: "и на живеещите в небето". Изпълнението може да се види в претенцията да може да се прощават грехове, а също в това да се приписва властта на Мария, която подобава единствено на Христос (13:6).

Вторият звяр, който възлиза от земята, а не както другите зверове от морето, символизира СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ от Северна Америка. "Двата рога" представляват гражданската и религиозната свобода, които намират своя израз в демократично-републиканската форма на управление и в протестантизма. "Агнешката природа" обаче, мами; в "говоренето като змей" се разкрива истинския характер на тази сила (13:11). Чрез задачата на своите свободни принципи тя ще стане толкова нетърпима, както първия звяр и ще съдействува, земните жители да се поклонят на папството (Откровение 13:12). Това означава огромно нарастване на католическото влияние в основаната от германския протестантизъм държава, което никой не е считал за възможно. "Големи знамения" - Северна Америка е родината на модерния спиритизъм, който от там се разпространи по целия свят и днес има над 100 милиона привърженици. "Огън ... от небето" - някои тълкуватели виждат в хвърлянето на атомните бомби над Хирошима и Нагазаки през 1945 г. едно изпълнение на това пророчество (13:13,14а).

Звярът казва на земните жители да направят "образ на звяра", т.е. да направят образ на папството. Този образ е една религиозна нетърпимост и преследваща институция. "Образът на звяра" представлява онази форма на отпадналия протестантизъм, която ще се развие, когато протестантските църкви ще потърсят помощта на държавната власт за прокарване на своите цели (Е.Г.Вайт, "Великата борба"). Всички, които останат верни на Бога, ще бъдат заплашени със смърт чрез указ на втория звяр (13:13б).

"Белегът на звяра". Божият печат е съботата в Божия свят закон (виж обяснението към Откровение 7:2). Белегът на звяра трябва да е знак, противоположен на съботата, също един ден, а именно неделята! (13:16).

"Числото на звяра", "числото на неговото име" (13:17,18). В тази връзка В. Петерс, евангелски лютерански пастор в Муртоа, пише в своята книга "Тълкувание на Откровението", издадена през 1899 год., в Цвикау, между другото, че именно на праведния Христос е било написано на кръста на гръцки, еврейски и латински език: "Исус от Назарет, цар Юдейски". Папата като истински антихрист, се нарича "...Заместник на Божия Син..." - "Викариус филии деи". Истинският Христос беше презрения назарянин. Антихристът иска да има почит и слава от човеци. Неговото седалище е световният град Рим. Той е божествено починалия римлянин: Истинският Христос... изпрати Своите ученици по целия свят да проповядват на всички езици. Но папата, истинският антихрист, признава в своето царство само латинския език като "църковен език" и затова с право го наричат "латинецът", "римлянинът", и "Заместникът на Божия Син", написани на еврейски, гръцки и латински , се съдържат в числото "666", "числото на звяра", и "числото на неговото име":

1."Латинецът", написано на гръцки език:

Това тълкувание на числото 666, намерено в написаните с еврейски букви думи: "римлянин" - дава и М. Лютер в една забележка към Откровение 13:18, която той е написал собственоръчно в един Нов Завет, който е отпечатан през 1530 год. и след това е станал притежание на неговия син Паул Лютер.

След най-ужасното изпитание Йоан вижда 144000 като победители над звяра и неговия образ да стоят с Агнето, с Христос, на планината Сион (14:1). "Те, изкупените от земята, пееха нова песен", която само те можеха да научат. Това е песента на опитността, песента на освобождението от последната борба във Великата битка между светлината и тъмнината, между Христос и сатана (14:2,3). Споменатите тук жени символизират падналите църкви (17:1-5), към които изкупените или никога не са принадлежали, или са се измъкнали от принудата да приемат белега на звяра. "Те следват Агнето, където и да иде" (14:4).

Апостолът вижда "ангела да лети посред небето". Чрез това се оповестява всемирното значение на тази вест. Ангелът символизира Божия народ, който по време на Неговия съд има да благовести на всички народи "благата вест" на спасените чрез Исус Христос. Думата "проповядвам" не предава пълния смисъл на гръцката дума: Благата вест трябва да бъде проповядвана на народите като "радостна вест" (14:6). Вестта, която още от самото начало трябва да бъде проповядвана "със силен глас": "Убойте се от Бога и въздайте Нему слава" трябва да се проповядва в едно време, в което Бог бива незачитан. "Защото настана часът на Неговия съд": споменатият тук съд е съдът в деня на "Пришествието на Исус Христос", тъй като трите ангелски вести са преди Пришествието на Исус.(14:14). Това е изследователният съд, който започна през 1844 год. в края на 2300 денонощия (=години), великият умилостивителен ден, представен сянково в очистването на земното светилище във великия умилостивителен ден на земната първосвещеническа служба (виж обясненията към Данаил 8:14). Едно особено необходимо проповядване е изискването за поклонение пред Твореца, тъй като чрез т.н. "еволюционна теория" Творецът беше отречен (14:7). През 1831 год. Уилям Милер започна да проповядва в Северна Америка края на 2300-та денонощия (= години), завършващи през 1844 год. Още през 1768 год. свещеник Петри беше изчислил в Германия 2300 денонощия, след като Марбургската Библия през 1712 год. и Берлебургската през 1730 год. ги бяха вече споменали. Също в Германия и в Англия и в други страни беше проповядвано времето на съда. Времето от 1831 до 1844 год. е началото на проповядването на първата ангелска вест, която важи и днес и се проповядва по целия свят.

Първата ангелска вест съдържа различни указания за Христос: Исус Спасителят (Колосяни 1:13,14, Деяния 4:10-12, I.Йоаново 1:7) - радостната вест; Исус-Творецът (Колосяни 1:16,17,15,13; Йоан 1:1-3,14) - творение; Исус Законодателят (Яков 2:12,10,11, Неемия 9:11-15, I.Коринтяни 10:1-4) - съдът; Исус Първосвещеникът (Данаил 8:14, Евреи 4:14-16, Откровение 11:19) - съдът.