Книгата откровение 1: 10 "Господният ден", на гръцки език "кириаки хемара"



страница3/3
Дата19.11.2017
Размер444.13 Kb.
#34896
ТипКнига
1   2   3

Първата ангелска вест има за свой център "вечното Евангелие" за спасение от греха и както е дадено по-горе, посочва Исус като Спасител и Творец, като Законодател и Велик Първосвещеник. Още в Еремия 23:5,6 пророкът говори за "праведния Давидов Отрасъл", "Който ще царува като Цар, ще благоденствува и ще върши правосъдие и правда на земята" - "Господ Правда наша" (=наше спасение). Това обещание на нашия Небесен Баща се е изпълнило в Христос, Божия Син. Също и апостол Павел учи, че "Божията правда се достига чрез Христа, чрез вяра в Христа" (Римляни 3:2). Затова и кулминацията в проповядването на тройната ангелска вест (Откровение 14:6-12), като последна Божия милостива покана до всички народи през тези последни дни на края, е : "Господ (Христос) Правда наша (наше спасение)!"

Колко необходимо е проповядването на вечното Евангелие, показва следното съпоставяне:
ОТКРОВЕНИЕ 14:8

Втората ангелска вест: Името Вавилон идва от Вавилонската кула и означава "Божия порта" или "объркване". В Свещеното Писание това име се употребява, за да обозначи различните форми на една фалшива или паднала религия... Силата, която в продължение на толкова векове е управлявала и упражнявала своето господство неограничено над монархиите на християнството, е Рим... Тъй като следва тази вест на предупреждение за съд, то тя трябва да бъде дадена в последните дни, затова тя не може да се отнася единствено за римската църква, тъй като тази църква от много векове е в едно паднало състояние... Много от протестантските църкви следват примера на Рим на съюз - противно на Свещеното Писание - със "земните царе" и държавните църкви чрез своите връзки със светските управления и с други общества, като търсят тяхното благоволение!" (Елена Г. Вайт, "Великата борба", "Едно отхвърлено предупреждение").

Пророчеството във втората ангелска вест намира своето изпълнение в отстъпването на отпадналия протестантизъм от истинското учение на Свещеното Писания. Чрез това, че протестантските църкви и общества отхвърлиха първата ангелска вест, те се превърнаха напълно във Вавилон (духовно объркване). "Виното на тяхното разпалено блудстване" е символ на фалшивите учения, с които Вавилон напои всичките народи (Откровение 14:8).
ОТКРОВЕНИЕ 14:9-13

Третата ангелска вест предупреждава срещу поклонението пред звяра (виж обяснението към Откровение 13:1) и неговия образ (виж обяснението към Откровение 13:13,15) и от приемане на неговия белег (виж Откровение 13:16).

"Щом като дойде изпитанието, ще стане ясно, кой е белегът на звяра". Това е пазенето на неделята. Онези, които продължават да разглеждат този ден като свят, след като вече са чули истината, носят белега на човека на греха, който е бил замислил да промени времена и закони" (Елена Г. Вайт, Адвентен Библейски Коментар, том 7-ми).

Третият ангел дава най-страшното предупреждение за наказание, което някога се е проповядвало от човеци. Който пие от "разпаленото вино на нейното блудстване", от блудстването на Вавилон, той ще и да пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му".

Последните 7 язви ще постигнат поклонниците на звяра и неговия образ, а и след второто възкресение "зверовите поклонници" ще бъдат отново мъчени. Тяхното мъчение обаче, няма да продължи непрекъснато, но тук то означава един определен период на наказание, което ще продължи без прекъсване с пълното унищожение на втората смърт, като ще приключи с нея (14:10,11). Белезите на Божия народ, който ще бъде събран чрез проповядването на тройната ангелска вест са търпение (издръжливост), даже и при смъртна заплаха от страна на звяра, пазене на Божиите заповеди и вярата Исусова, или вяра в Исус. Изискването от Божиите деца послушание от вяра бива засвидетелствувано в пазенето на Божиите заповеди, не е обаче оправдание чрез дела или оправдание чрез делата на закона (14:12).
ОТКРОВЕНИЕ 14:14-20

След тройната ангелска вест пророчеството говори за Пришествието на Христос. Христос е Седящият на облака Човешки Син, "Който носи на главата Си златна корона, знак на Неговото господство, а в едната ръка има остър сърп - инструмент за жертвата". Той идва като Господар на жетварите и жетвата (14:14). Жетвата бива представена чрез две картини: едната е жетва на пшеницата и символизира под узряло жито, събирането на праведните. Другата картина представлява гроздобер: узряло грозде, "хвърлено в големия лин на Божия гняв", който "беше натъпкан" - показва унищожението на невярващите и на нечестивите (14:18-20).


ОТКРОВЕНИЕ 15-та глава

Йоан видя друго знамение, голямо и чудно: седемте ангела със СЕДЕМТЕ ЯЗВИ, с които се изчерпва Божият гняв (15:1). Преди апостолът да опише поотделно ангелите с техните язви, той вижда една друга картина: победителите над звяра (13:1) и над неговия образ (13:14,15), и над числото на неговото име (13:17,18) да пеят върху стъкленото море (15:2).

Те пеят песента на Мойсей и песента на Агнето. Песента на Мойсей е песента на освобождението от египетското робство, а песента на спасението от греха чрез кръвта на Исус Христос - това е песента на Агнето (15:3,4).

След това пророкът видя "седемте ангела", държащи 7-те язви, "Седемте златни чаши, пълни с Божия гняв", излизащи от Божия храм в Небето. "Дим от славата на Бога и от Неговата сила" изпълва храма. Тогава Христос е напуснал Светая Светих на Небесното светилище и приключва Своята милостива посредническа служба. Той повече не е Ходатай за човеците. Благодатното време тогава е приключило завинаги (15:5-8).


ОТКРОВЕНИЕ 16:1-11

Апостолът не дава точното време на изливането на 7-те язви, но от контекста се разбира, че между края на благодатното време и Пришествието на Христос излиза заповедта към 7-те ангела да излеят "чашите на Божия гняв"(16:1). Първата язва причинява опасни и люти рани на "онези човеци", които се кланяха на образа на звяра и имаха неговия белег (16:2). Вторият и третият ангел изливат своите чаши в морето, в реките и водните извори и водата им става като кръв (16:3,4). Четвъртият ангел излива своята чаша върху слънцето и човеците биват мъчени от ужасна горещина. Последствието ще бъде суша, каквато светът още никога не е преживял. Пророчеството казва, че човеците ще похулят Бога. Дори и при вида на тези големи Божествени съдби човеците ще изповядват своята вина. Те не променят своя ум и не отдават на Бога слава (16:8,9). Петата язва засяга престола на звяра (виж обясненията към 13:1). Неговото царство потъмнява. Тъй като освен верния остатък, всички други се покланят на звяра и на неговия образ и по този начин отдават слава на сатана, то по време на петата язва целият свят ще потъмнее! (16:10,11).


ОТКРОВЕНИЕ 16:12-16

Едно от тълкуванията вижда в голямата река Ефрат - в съгласие с Откровение 17:15 Ефратската сила, която е царувала там от много векове до 1818 год., а именно: ТУРЦИЯ, като мохамеданска световна сила. Пресъхването на водите й е бавното оттегляне на мохамеданското нашествие след поражението й пред Виена през 1683 год., докато през 1840 год. Турция загуби своята независимост и стана зависима от Великите сили на Европа. В края на I-вата Световна война Турция загуби всички области при Константинопол и престана да бъде мохамеданска световна империя.

"Царете на изток" са владетелите на изток, т.е. от Азия. Чрез падането на мохамеданската световна империя, за тези владетели се подготвя пътя (16:12). Змеят, звярът и фалшивият пророк са символи на модерния спиритизъм (езичеството), на папството и на отпадналия протестантизъм (16:13).

"Бесовските духове" събират царете на цялата вселена за войната във великия ден на Всемогъщия Бог (16:14) при Армагедон.

Армагедон означава планината Мегидо и се намира в края на голямата долина в Северна Палестина. Още в древни времена край Мегидо се водеше борба от страна на Небето срещу хананейците (Съдии 5:19,20). В наше време от политическите събития се вижда ясно, че в Палестина и изобщо в целия Средиземноморски Близък Изток се кръстосват интересите на трите основни сили : САЩ, Русия и Китай. Цветнокожите народи са се развълнували. Те все още не маршируват, но те се събират за бой в "Армагедон", за борбата против Запада, за битката "на великия ден на Всемогъщия Бог"(16:16, Йоил 4:9-17, Данаил 11:45).

Другото тълкувание вижда в Ефрат един символ на народите, които ще се бият под ръководството на Вавилон срещу Бога. Христос и придружаващите Го са "Царете на Изток"(или от изгрева на слънцето) и битката е борбата, в която народите ще се обединят, за да унищожат Божия народ. И двете тълкувания съвпадат в своето тълкувание с някои символи, особено в това, че Армагедон ще бъде последната война на земята. Исус дава утешаващото обещание, че Той ще дойде "като крадец" и предупреждава Своите верни да бдят и да пазят дрехите си (символ на правдата) (16:15) и да останат постоянно във вярата.


ОТКРОВЕНИЕ 16:17-21

Седмата язва на Божия гняв засяга въздуха, жизнения елемент на хората. Тя е всемирна, обхваща целия свят и с нея приключва Божия съд над последното поколение (16:17).

Едно огромно земетресение унищожава градовете на народите - символично то унищожава безбожния единен фронт на народите и "великия град Вавилон" се разделя на три части, които са съставните му части: модерен спиритизъм (езичество), папство и отпаднал протестантизъм. Разпадат се и силните блокове на народите (16:18,19). Поради катастрофалното земетресение изчезват островите и планините не се намират (16:20) и накрая пада едър град, тежък колкото един талант, който унищожава всичко, върху хулещите Бога човеци (16:21).

Още на Йов Господ беше говорил за града:

"Влизал ли си в съкровищниците за снега или виждал ли си съкровищниците за градушката? Която пазя за време на скръб, за ден на бой и на война?"(Йов 38:22,23).

И за това време на скръб Господ е дал на Своя народ обещанието:"Но Господ ще бъде прибежище на людете Си и крепост на израилтяните!"(Йоил 4:16), а също и в Псалм 91:5-10.

"Няма да те сполети никакво зло, нито ще се приближи язва до шатъра ти!"
ОТКРОВЕНИЕ 17:1-6

Един от 7-те ангела показва на апостола:"Съдбата на голямата блудница", която се провежда при 7-та язва (16:19). Великата блудница е светската църква, която "седи върху много води", т.е. подтиска много народи (17:1, 17:15). Стихът "Земните царе" блудстваха с нея, символизира противната на Писанието връзка между църквата и държавната светска власт. Още в Писанията на Стария Завет на Израилтяните от Бога се обозначава като изневяра, блудство. Тук в това пророчество се показва, че земните жители са опити "от виното"(="учението") на блудството на светската църква (17:2). Йоан вижда една богато украсена жена да седи върху червен звяр. Седемте глави и десетте рога на звяр сочат Рим (виж обяснението към Откровение 12:3). Падналата светска църква бива носена от боговраждебната световна власт (17:3,4). Името на светската църква бива определено като "Тайна: Вавилон великий, майка на блудниците". Под това не трябва да се разбира само папството, но и отпадналия протестантизъм и падналите църкви и общества. Обозначението "Вавилон" включва всички отпаднали религиозни системи и се отнася по-специално до религиозните организации и до техните ръководители, а по-малко до техните членове, които се наричат "много води" и "земни жители"(17:1,15,2,8). "Дъщерите" на тази "майка" са падналите протестантски църкви и общества.


ОТКРОВЕНИЕ 17:7-18

Сам ангелът казва на Йоан "тайната на жената и на звяра, който я носи" (Откровение 17:7). Забележителното за звяра е, че "Той беше, но го няма, но все пак ще дойде"(17:8). Тъй като не е възможно да се дават данни за името, на Йоан само се казва, че "седемте глави са седем хълма": едно ясно указание "градът на седемте хълма е Рим" (17:9).

Едно от тълкуванията вижда в звяра, който "беше" - езическият Рим, който преследваше юдеи и християни и чрез Ирод и Пилат преследваше и уби самия Христос. "И го няма" - това е времето между прекратяването на преследването и започването на папското преследване, когато по времето на император Константин църквата установи връзка с Римската държава и преследваната църква се превърна в мощна държавна църква. "Но пак ще дойде", когато папството преследваше църквата и Рим се появи отново като преследваща сила.

Другото тълкувание вижда "той беше" във преследването чрез звяра и неговите седем глави и "но го няма" - в краткото време между смъртоносната рана на звяра и неговото съживяване, когато през 1798 год. папата беше пленен... "Но пак ще дойде" - когато папата отново беше издигнат (виж обясненията към Откровение 13:3).

"Седемте глави" и "седемте царе"! Едното обяснение вижда в това 7-те форми на управление на Рим. "Петимата са паднали", "преминали са": царе, консули, децемвирати, диктатори и триумвирати! "И единият сега е ": императорът; а другият още не е дошъл: това е екзархатът от Равена, който трябваше обаче, само малко време да остане (17:10).

За други тълкуватели 7-те глави са символи на преследващата сила, която преследваше Божия народ, както във времето на Стария Завет, така и по времето на Новия или се опитваше да го унищожи, или да отстрани неговото религиозно своеобразие: Египет (Изход 14:9-30); Асирия (Санхериб: Исая 36:1-15, 37:3-7, 36:37); Вавилон (пленничеството: Еремия 39:9,10, 52:13-15); Персия (Аман, Естир 3:8,9, 7:4, 9:1-6); Гърция (Антиох Епифан); Рим (преследване на юдеите и християните: Данаил 8:9-12,24,25, Матей 24:15, Лука 21:20-24, Откровение 2:10,13). Още недошлият е екзархът от Равена. Тъй като екзархът господствуваше сравнително кратко време, то в поредицата на тези владетели, папството е всъщност осмият, който е от 7-те (Откровение 17:11, 13:3, Данаил 7:21,25).

"Десетте рога са 10-те царе", които са получили своята власт по времето на Йоан (12:3, 13:1). Те дават своята власт на звяра и воюват против Агнето, като се опитват да изкоренят и унищожат Христовата църква. Но Христос е Господ и на господарите и "Цар на царете" и като такъв Той ще ги победи и ще освободи Своите призвани, избрани и верни (17:12-14).

"Когато защитата на човешките закони се отнеме от тези, които почитат Божия закон, по едно и също време в различни страни в света, ще възникне движение за тяхното унищожение... Сега в часа на най-голямата опасност, Бог ще се намеси, за да освободи Своите избрани" (Елена Г. Вайт, "Великата борба").

Десетте рога и звяра променят своето становище към блудницата - към "голямата блудница". Ако досега я подкрепяха, даже в нейното намерение да унищожат Божиите чада, то сега те я намразват, тъй като виждат, че са измамени от нея и стават Божи инструмент в изпълнението на съда над "голямата блудница" (17:16,17).

Старият Вавилон беше големият град, който се надигна срещу Бога. Затова и обозначението "Вавилон Великий" е много точно и подходящо за всемирните паднали организации в последното време, които се борят срещу Бога (17:18).


ОТКРОВЕНИЕ 18:1-8

Високият вик на силния ангел е повторение и подсилване на вестта на втория ангел от Откровение 14:8, която беше проповядвана най-напред през лятото на 1844 год. Земята, която лежи в най-дълбока духовна тъмнина, бива просветлена от славата на ангела (18:1).

Тази вест, заедно с тройната ангелска вест от Откровение 14-та глава, е последното предупреждение към човеците.

"Жилище на бесовете" е едно особено указание за действията на бесовете (демоните) в падналите църкви чрез спиритизма. Нечисти духове и нечисти и омразни птици са символи на фалшивите учения и на пълната развала и упадък на "Вавилон" от истинските учения на Божието Слово (18:2).

"Обаче Бог има още народ във Вавилон и преди да посети земята със Своите наказателни съдби, тези Негови верни трябва да бъдат призовани да излязат, за да не участвуват в греховете на Вавилон и да не ги сполетят язвите!" (Елена Г. Вайт, "Великата борба") Затова е и викът: "Излезте от нея, люде Мои!" (18:4,5).

Светската църква, напусната от Божиите чада, е докрай в заслепение. Тя се чувствува като сигурно седяща на трона "царица" над народите по земята и затова нейните язви, които приключват с пълното й унищожение, ще дойдат изведнъж върху нея (18:6-8).


ОТКРОВЕНИЕ 18:9-24

Три групи скърбят за Вавилон: първата група са "царете" (владетелите и държавниците) на народите, които са се надявали чрез съюза си със светската църква да получат трайна власт. Сега те трябва да разберат, че чрез божествения съд изненадващо бързо е унищожена властта на светската църква. Те виждат внезапното й падане в един огромен пожар (18:9,10). ВТОРАТА ГРУПА са търговците, които поради разкоша на падналите църкви са имали богата печалба. Друго тълкувание вижда в търговците символ на представителите на духовната търговия на Вавилон, които "са продавали" ученията на светската църква на владетелите на народите (18:11-17а).

Третата група са моряците, изобщо представителите на морския транспорт, а оттук и въобще модерния транспорт по суша, вода и въздух. И те са се обогатили от нейното богатство и благосъстояние, "от скъпоценностите й" (18:17б-19).

Когато пророчеството говори за скърбящите от падането на Вавилон, то тук се споменава и радостния вик от Божия съд над духовния Вавилон". Небесните жители трябва най-напред да се зарадват от победата на Христос и Неговата църква. Светиите са членовете на църквата. Апостолите и пророците са водачите на изкупената с кръв Христова църква (18:20). Символично един силен ангел вдига камък колкото "воденичен камък" и го хвърля "стремително" в морето: символ на унищожаването на светската църква. Духовният Вавилон "няма вече никога да се намери": едно пълно падане като Божествен наказателен съд за нейните грехове, чиито най-голям грях е проливането кръвта на пророци и светии (18:21-24).


ОТКРОВЕНИЕ 19-та глава

Докато на земята плачат за падането на великия Вавилон три групи, то небесните жители следват призива да се радват от унищожението на светската паднала църква. В Небето цари огромно тържествуване от Божествения наказателен съд над голямата блудница, който се изпълнява при самата язва - седмата (17:20, 19:1,2). Изкупени човеци, а именно 24-те старейшини падат и се покланят (19:3-5). След това чрез картината на сватбената вечеря е представено съединението на Исус с неговата църква (19:6-8). Ангелът изговаря едно блаженство над поканените на сватбената вечеря на Агнето (19:9). Когато Йоан пада, за да се поклони на ангела, последният отхвърля това поклонение и се легитимира като "съслужител" на тези, които имат свидетелството на Исус; а именно "Духът на пророчеството". Духът на пророчеството е значителният белег на Божията църква в последното време (19:10, 12:17).

После Йоан вижда "небето отворено" и Христос, символично седящ на бял кон, се явява като "Цар на царете", следван от небесната ангелска войска, за да освободи Своя верен народ, когото искат да унищожат антихристовите и богопротивните сили (19:11-14).

"Един остър меч", Божието слово, излиза от устата Му, за да унищожи с него народите. И "Той ще ги управлява с желязна тояга и ще стъпче лина на лютия гняв на Бога Всемогъщия" символ на битката на великия ден на Всемогъщия Бог (16:12-19) и изпълнение на пророчеството на Исая (Исая 63:1-6).

Друг един ангел извиква всичките небесни птици и ги кара да изядат месата на убитите и на конете. Заслепените от демоните земни владетели са се събрали с огромни войски, без да подозират, че войната е всъщност против Христос и Неговата войска.

"Звярът" (13:1) и "фалшивият пророк" (16:13, т.е. от пропадналия протестантизъм) биват живи хвърлени всред огненото, жупелно езеро като главни виновници (13:11-17, 19:20).

"Останалите" са земните жители, без изкупените (19:21). Тогава ще изпълни Словото в Еремия 4:23-25 "...Погледна на земята и ето тя беше пуста и празна"...
ОТКРОВЕНИЕ 20-та глава

Връзването на сатана. Първо възкресение. Съд през време на хилядата години. Второ възкресение. Последен съд.

Апостолът вижда "да слиза от небето един ангел, да улавя сатана и символично да го връзва за 1000 години"(20:1-3). Сатана е вързан, защото той не може да заблуждава никого, тъй като през това време не се намира никакъв човек върху напълно опустошената земя (Исая 24:21,22; Еремия 25:33).

След това Йоан вижда съдебното заседание в Небето по време на 1000-та години. Той вижда "мъчениците" заради свидетелството Исусово и поради Божието Слово и на онези, "които не се поклониха на звяра"(виж обясненията към Откровение 13:1-3) "нито на образа му" (отпадналия протестантизъм - виж обясненията към Откровение 13:14б,15, 14:9-11) и които не бяха приели белега му в своето мислене и в своето действие (фалшивият почивен ден неделята - виж обясненията към 13:16) и те ще царуват с Христос 1000 години (20:4).

Още Павел проповядваше, че изкупените от Христос ще съдят света и падналите ангели (I.Коринтяни 6:2,3). Исус поучаваше за две главни Възкресения: Възкресението за живот (при Пришествието на Исус) и Възкресението за съд 1000 години по-късно (Йоан 5:29; Откровение 20:5,6).

"След 1000 години сатана ще бъде пуснат за малко време". Това "малко време" му е достатъчно да събере народните маси за един последен безумен опит, а именно за нападение "стана на светиите и обичния град", Новия Ерусалим, който е слязъл от Небето. Но тогава "огън пада от Бога, из небето, та ги изпояжда" (20:7-10).

В друго видение Йоан вижда Бога, седящ върху престола Си и мъртвите да стоят пред престола Му. Книги се разтварят и мъртвите биват съдени по написаното в тях (20:11,12).

Морето, смъртта и гробовете (шеол) предават мъртвите, които са в тях. Накрая в огненото езеро биват хвърлени смъртта и шеол...: това е втората смърт, без възкресение, една вечна погибел. Само, който се намери записан в книгата на живота, ще бъде запазен от огненото езеро (20:14,15).


ОТКРОВЕНИЕ 21-ва глава

Новото небе и новата земя. Новият Ерусалим. В тясна връзка със съда над света, на Йоан се показва новото небе и новата земя (21:1). Един ангел го отвежда на голяма и висока планина и му показва "светия град, новия Ерусалим", "който слиза от Бога, от Небето" (21:2,9,10). Огромни са размерите на този небесен Божи град. Непонятна за нашите представи и за нашето мислене и неописуема с човешки думи е славата на Небесния Ерусалим, на този свят град (20:11-21). Йоан не вижда град, защото "Неговия храм е Господ Бог Всемогъщий и Агнето"(21:22). Градът не се нуждае нито от слънце, нито от луна, тъй като Божията слава го осветява. И Агнето е неговото светило. Неговите врати никога не се затварят, понеже в него нощ не ще има (21:23-25). "Никой няма да има нужда от почивка или да иска да си почине". Там няма да има умора да се изпълнява Божията воля и да се принася хваление на Неговото име. Ние постоянно ще чувствуваме свежестта на утрото и никога няма да стигаме до нейния край!" (ЕГВ, "Великата борба").

В небесния Ерусалим, в този небесен Божествен град, ще влязат само онези, които са записани в Агневата книга на живота! (21:27).
ОТКРОВЕНИЕ 22-ра глава

Реката на живота и дървото на живота. Достоверност на Откровението. Исус идва отново.

В края на дадените в откровението явления ангелът показва на Йоан "реката с водата на живота", "дървото на живота" (22:1,2). Дървото на живота беше и в Едемската градина. Но след като Адам и Ева съгрешиха, Бог изгони човека от рая и "постави на изток от Едемската градина" херувимите и пламенния меч, за да пазят пътя към дървото на живота (Битие 3:24). Сега обаче, на новата земя, в Новия Ерусалим, никакъв ангел не пази пътя към дървото на живота. Пътят към дървото на живота на земята отново е свободен.

"А престолът на Бога и на Агнето ще бъде в него", а именно в светия Божий град (22:3). Жителите няма да имат нужда от светлина, те "не ще имат нужда от светене на светило или от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветлява и те ще царуват до вечни векове!" (22:5).

Виденията са свършили. Ангелът дава на Йоан увереността, че това Откровение е вярно и истинно (22:6). Сам Исус обещава да дойде скоро (22:7). Апостолът получава указанието "да не запечатва думите на написаното в тази книга пророчество, защото времето е близо" (22:10).

Писмото до църквата в Ефес показва, че изпълнението започна още в дните на Йоан (2:1-3).

Исус повтори Своето обещание да дойде скоро заедно с наградата "да отплати на всекиго според каквито са делата му" (22:12). Също и сам Исус говори, че Той е изпратил ангела Си, за да засвидетелствува откровението, което Бог Му е дал пред църквата (1:1; 22:16). По-нататък Исус свидетелствува, че ако някой прибави на думите в това пророчество, Бог ще прибави върху него язвите, написани в тази книга пророческа. И ако някой отнеме от думите на тази пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и от светия град (22:18,19).

Особен белег на последните дни е, че човеците не само прибавят към пророчествата на Откровението, но и към цялото Божие Слово и че не само от Откровението отнемат, но и от цялата Библия. В тази книга и в тази глава на Откровението Исус повтаря за трети път Своето обещание: наистина ида скоро! И Йоан, като говорещ от името на църквата, изразява в своя отговор копнежът на вековете: "Амин! Дойди, Господи Исусе!" (22:20).



Но и изкупените трябва да научат, че божественото "скоро", означава по време нещо друго от това, което хората разбират под думата "скоро". Така, тази значителна пророческа книга завършва, а заедно с нея и всички Писания на Новия Завет и цялата Библия с чудесното обещание на Нашия Спасител и Ходатай Исус Христос да дойде скоро и с вика на копнежа на чакащата Църква: "Амин! Дойди, Господи Исусе!" и с пожеланията на апостола! (22:25).


Каталог: download
download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички"
download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия
download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета
download -> Огнената пещ
download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout }
download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " "
download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките”


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница