Книгата "откровението на исус христос"" Съдържание на моята част за разработване: ІІІ. "

Съдържание на моята част за разработване:

1. Изясняване накратко на понятието; белези на “Господният ден”.

2. Примери за “Господни дни” в историята – паралели м/у тях.

3. Последният изминал “Господен ден” – характерни събития.

4. Предстоящият “Господен ден” – връзки с изминалия. (“предпоследният тунел” Е.Г.В)

5. Процеси и събития преди, непосредствено, по време и след “Господен ден”. Откриване на времето, в което живеем… (виж “Явлението “Божий народ””)

6. Как голямата грешка в тълкуването на събитията ще се повтори отново? – (тръби/язви)
ІV. Връзка със светилището – (небе/земя)

5. Юбилейната година. – (още едно основание защо тръбите ще свирят)

6. Бог слиза да прегледа жителите на земята! (в стихиите, преди всеки “Господен ден”)

ІІІ. “ГОСПОДНИЯТ ДЕН”
1. ИЗЯСНЯВАНЕ НАКРАТКО НА ПОНЯТИЕТО “ГОСПОДНИЯТ ДЕН”.
1.1. Връзката - минало - настояще - бъдеще…
Човешката история, вълненията на обществата и народите, не могат да бъдат разбирани правилно без светлината на Библията. От друга страна, народът, който най- добре разбира Библията - Божия народ, би трябвало да е най- наясно с процесите в своята и в световната история.

В Ст.Завет има много текстове, които се връщат назад във времето. – “Бог направи това и това в миналото!” - Има голям смисъл в Ст.Завет, когато гледаме назад, да видим събитията и как Бог е водил народа Си. Това е много силен фокус, но не е единствен за Ст.Завет.

Има й Старозаветен поглед напред. Интересното е, че когато Ст.Завет представя есхатологията (последните събития), представите са били повлияни от миналото. Миналото и бъдещето са събрани заедно. Така Ст. Завет предлага един строго специфичен модел за историята - ЩЕ РАЗБЕРЕМ ДОБРЕ БЪДЕЩЕТО НА БОЖИЯ НАРОД, АКО ВЗЕМЕМ НЕОБХОДИМИТЕ ПОУКИ И ПАРАЛЕЛИ ОТ НЕГОВОТО МИНАЛО.

Според Ст.Завет, историята е започнала от някъде, отива нанякъде и ние сме там в някоя определена точка от нея. Това е възгледа на Ст.Завет, но не и за езическите народи, където историята е циклична! Философията им е затворена в кръг от зависимостта на сезоните и зодиите. Езическият възглед няма цел в историята. Те нямат есхатология в историята. Не предвиждат и край!

Пороците в Израил искаха да увеличат вярата на народа, показвайки, че историята има посока, тя е верига, в която Бог дирижира, доминира събитията. Пророците представяха историята като серия от събития, контролирани от Бога, изразяващи Божия съд и Божието благословение в човешкото съществувание.

Когато израилтяните си припомняха изминалата история на Божия народ- в това припомняне се криеха едновременно и сила и опасност. Силата им бе в обективното обявяване на Божието участие в историята. Израел е народа на Бога, който Той е водил в миналото. Това сме ние! Народа воден в миналото! Това подсилва вярата- нашия народ, т.е. ние, имаме участие в Божиите планове! Но ако постоянно гледаме в миналото, опасността е, че може да се създаде вяра изцяло обърната назад. Ако направим това има опасност да се успокоим, че вече сме постигнали целта на историята. Божията воля е била приета, Божията цел с нас е била осъществена и историята е консумирана. От обърнатия само назад поглед, може да се достигне до извода – “Тогава всичко е наред!”

Старозаветните пророци споменаваха миналата история на Божия народ, но паралелно с това нападаха опасната тенденция да се гледа само назад. Целта им бе да обърнат народа на 180 градуса от това, което е станало в миналото, за да им покажат това, което идва в бъдещето. Гласът на пророка викаше: “Отворете се за новото! Отворете се за новото!” Те призоваваха да се обърне внимание на поуките от миналото с цел погледа да се обърне и народа да види ясно настоящето си и бъдещето. Защото - ИСТОРИЯТА НА БЪДЕЩЕТО Е ПО ПРИНЦИП ТОВА, КОЕТО Е БИЛО В МИНАЛОТО! - серия от събития предвидени и контролирани от Бога. Така пред нас изпъква ясно идеята, че СЪБИТИЯТА В БЪДЕЩЕТО ИМАТ СВОЯ АНАЛОГ ОТ СЪБИТИЯТА В МИНАЛОТО!

ТОВА, КОЕТО ЩЕ СТАНЕ В НАСТОЯЩЕТО И БЪДЕЩЕТО НА БОЖИЯ НАРОД, Е В СИЛНА ЗАВИСИМОСТ, ОТ РАЗБИРАНЕТО, КОЕТО ТОЗИ НАРОД ИМА ЗА СВОЕТО МИНАЛО!

Този специфичен език е езика използван и от класическите и от есхатологичните (апокалиптични) пророци. Кой разделя тези два етапа? - решителното действие на Бога, специален акт на Бога! Така пророците разкриват, че цялата история е контролирана от Бога. Ис.2:2 в “послешните дни”- това са качествено различни дни от настоящето и на движение от І към ІІ. (повторено в Мих.4:1). “Господният ден” е наричан и с други думи - Ис.11:10,11 тук виждаме, че е наречен “ония дни”;”оня ден”. От най- ранните дни на пророците, картината води до “Деня на Господа”- това е чертата - решителното действие на Господа.

Смущава и прави впечатление, че когато “Денят на Господа” наближава, има една спешност в проповядването на пророците - Ис.13:6 денят наближи, близко е - Соф.1:7,14 Имаме спешност. Есхатологията не винаги е до края на времето, а много често до специфичното Божие действие, до чертата.
1.3. Какви са характеристиките на “Господния ден”?
Какво се случва в “Господният ден”? Става промяна - в политическо, икономическо и всякакво отношение, но есенцията е, че “Господният ден” е морален съд, идващ като отговор на човешката моралност и етичност. “Оня ден” е и морално събитие- Божия съд за състоянието на всеки заварен в онова време и неговия морал!

В цялата човешка история имаме няколко “Господни дни”! В тях Бог е действал специфично като е разрушавал това, което е неморално, неправедно, погрешно и е отварял нов период в човешката история или в историята на своя народ. Следователно “Денят на Господа” е изблик на Божията любов към народа Му и света като цяло! Най- силни описания на “Господния ден” в ст. Завет откриваме в Ис.13гл., Йоил 2гл. и Соф.1гл.

Още нещо - Амос 5:18 - не винаги “Господният ден” е светлина за Божия народ. Понякога е тъмнина. Кога? Когато Божият народ е в греховен съюз - тогава “Господният ден” е съд за народа на завета.

“Така, вие не знаете какво искате – им казва Амос – “Господният ден” е тъмнина, не светлина – той НЕ Е това, което очаквате. Предвид греховете в Израил “Господният ден” ще е един ден на съд, а не на слава за народа!”

С тази вест Бог се опитва да промени техния възглед за Господните дни!

Вече видяхме, че Ст.Завет изгради определен възглед у еврейския народ относно бъдещето т.е. разбирането си за бъдещето те основаваха върху миналото. Имаше събития в миналото, които те приемаха като Господни дни т.е. не е задължително да разбираме “Господният ден” като един единствен.

Пример: Пл. Ер.1:12 – контекстът тук е разрушението на Ерусалим от вавилонците. Това е било тогава “Господният ден”. Но той може да бъде образец на онова, което очакваме в бъдещето като “Господният ден”.

Докато в миналото е имало много “Господни дни”, то в края на историята ще има един “Господният ден”! Но всички тези минали “Господни дни” споделят общи цели.

Новият “Господният ден” ще се развива в един нов период като разруши всичко неправедно и несправедливо в социално-политическата и икономическата сфера.

Всичко това се отнася за миналите вече “Господни дни”, но то ще важи и за “Господният ден”, който ни очаква!

Ще погледнем някои от пасажите, в които пророците споменават “Господният ден”:

Ис.13:3,5 – “Аз сам заповядах… идват Моите войни…” – случващото се не е просто едно политическо събитие. Самият Бог присъства там!

Ис. 13:6-8 - ““Господният ден” наближи … лелекайте… сърцето на всеки ще се стопи…” – има един отговор на смут, явно хората разбират че вестите не са добри.

Ис.13:10-13 – “небесните звезди и съзвездия няма да дадат светенето си… слънцето ще потъмнее.. луната няма да свети…” – има знаци в природата.

Ис.13:11,15-22 – “ще накажа света за злината и безбожниците – за беззаконието им..”, по нататък се описва как ще бъдат победени божиите неприятели т.е. накрая Бог ще победи тези, които му се противопоставят.

Йоил 2:11 – Бог присъства в събитието, т.е. то не е случайно

Йоил 2:6 – има отговор на смут

Йоил 2:10 – има знаци в природата

Йоил 2: 7 – Господните неприятели са победени

Софония 1:7 – Господ присъства лично в събитието

Софония 1:10,11 – отговор на смут

Софония 1:15^б – знаци в природата

Софония 1717,18 – победа на Господа над неприятелите

Виждаме, че в Ст.Завет шаблонът е същият; елементите са еднакви, макар, че времето и пророците са различни.

Нека погледнем и в Н.Завет – Матей 24:29-31 - какво намираме там?

- знаци в природата

- Бог присъства

- отговор на смут

НО ИМА и нещо различно. Когато погледнем Исая, Йоил и Софония там в края има победа на Господа над неприятелите. В Матей 24 гл. се говори, че в края ще има всичко това плюс СПАСЕНИЕ!

Онези, които слушаха думите на Исус много добре познаваха Ст.Завет. И те със сигурност са разбирали, че Исус говори сходни неща, но че тук става въпрос за нещо повече от казаното на пророците до сега; че фокуса се измества по-напред от онова, което е било до сега и е само като фон на бъдещите Божии действия, т.е. ако не познаваме фона (Ст.Завет) не можем да разберем думите на Исус!

Но познаването на Ст.Завет не е достатъчно, защото Н.Завет отива по-нататък.

Говорихме вече, че възгледа за бъдещето се основава на станалото в миналото. Така, че Старо-Заветния възглед за “Господният ден” е повлиял на представянето от Н.Завет на идеята за Второто пришествие.

Нека да се върнем и да разгледаме Ст.Завет, за да видим има ли в него нещо, което да е повлияло на пророците в представата им за “Господният ден”.

Като разглеждаме тези повторени описания на “Господният ден” в писанията на пророците, идва ли ни на ум, напомня ли ни нещо, което сме срещали в по-ранни книги на Ст.Завет?

Всъщност по-пълно тази идея за “Господният ден” и нейните елементи могат да се открият в разказите за завладяването на Обещаната земя.

Пример: - Ис. Навин.10:2-10,11-13

- Господ е с народа си

- околните народи са смутени

- чудеса в природата (градушката, слънцето, луната)

- в края неприятелите на Бога са победени.

Това е смисълът на разказа!

Някои изследователи на въпроса казват, че елементи на “Господният ден” има в тези и други разкази за завладявания, описани в Библията (например в историята с Гедеон – тръби и светилници, подобно на притчата в Матей 25гл.). Така, че се получава една приемственост в посока на по-късните пророци и на Н.Завет. Но тези пророци не повтарят автоматично идеята за “Господният ден”, а я приспособяват към своето време; така е и в Н.Завет – следващите надграждат върху миналите. ТАКА, ЧЕ ВСЕКИ ГОВОРИ ЗА “Господният ден” В СВОЕТО СИ ВРЕМЕ И Е ОГРАНИЧЕН ОТ ТОВА ВРЕМЕ, за разлика от Н.Завет.

Ст.Завет има перспективата само на един народ – еврейския, т.е. твърде ограничен поглед за “Господният ден”

В Н.Завет отнесено към целия свят и времето до края, тази перспектива е много по-широка и там (в Н.Завет) есхатологията става по-универсална. Такава универсалност се среща и в Ис. 2:2-4 (и Софония 2 гл.).

Така виждаме, че в Ст.Завет в пророчествата за “Господният ден” локалното и всеобщото, ограниченото и универсалното, са две страни на пророчеството, които се преплитат (сливат).

Пример:

Ис. 13:1-8 – първо това е пророчество за Вавилон т.е. пророчеството има ограничено приложение.

Ст. 19 - отново говори за Вавилон – връща ни отново в ограничения фокус.

Възможен е въпроса: За какво всъщност говори Исая – за Вавилон или за едно световно събитие, което ще разруши всичко постигнато от човека? Ис. 13 гл. изглежда доста объркана. Говорейки за един локален съд, Исая го използва за модел на последния съд в края на времето т.е. местното събитие е като прозорец, през който можем да видим събитията в края на времето.

Пример:

Така, че когато пророците говорят за “Господният ден”, те имат 2 перспективи в ума си.

Това ни помага когато разглеждаме подобни пасажи в Н.Завет.

Например:

Матей 24 гл. – за какво говори Исус там?

Ст. 15-17 – ударението сякаш е върху Ерусалим

Ст. 29,30 – това изглежда да е световно, универсално

Това преплитане на двете перспективи тук ние срещаме още в Ст.Завет.

Когато пророците говорят за местната перспектива, тя дава отговор на световната перспектива; ограниченото дава поглед върху всеобщото.

Исус Христос в Матей 24 гл. проповядва като Старозаветен пророк – падането на Ерусалим е модел чрез който можем да разберем края на света.

Исая

------------------------------------І-------------------------------------І---------------------------------- историята

на Вавилон света

------------------------------------І-------------------------------------І---------------------------------- историята

падането края на

на Ерусалим света

------------------------------------І-------------------------------------І---------------------------------- историята

падането края на

на Ерусалим света

Следователно, Матей 24 гл. следва метода на старите пророчества!

Така и Йоан в цялата книга “Откровение” използва познати неща от Ст.Завет. Той чрез вече познатото от миналото обрисуваше бъдещето, събитията от “Господния ден” в края.

2. ПРИМЕРИ ЗА ОТМИНАЛИ “ГОСПОДНИ ДНИ” В ИСТОРИЯТА

– ПАРАЛЕЛИ М/У ТЯХ И ПРЕДСТОЯЩИЯТ “ГОСПОДЕН ДЕН”
Ето някои “Господни дни” в отминалата човешка история, засегнати в Библията, които имат аналогия с “Господният ден” преди Второто пришествие:

- Изходът на Израилтяните от Египет – селективността на 10^–те язви – 7^-те язви в края, отварянето на Червеното море – отварянето на път към нова земя за верните, завета, спасение чрез кръв, законът. При Изходът Бог отвори Червеното море – в новозаветното време, след средновековното робство – Бог отвори за людете си Атлантическия океан. Бреговете на САЩ станаха обетованата земя, която помогна на жената при преследването й от змея – Откр.12:15,16.

- Изходът от Вавилон – 3^-те указа за възстановяването на Ерусалим; смъртният указ в кн.Естир. От Вавилонско робство Бог изведе людете си с три указа – Ездра.4:16 и в края отново ги извежда от робството на Вавилон с три указа, три ангелски вести – Откр.14:6-12. И в двата случая първият и вторият указ са почти един след друг, а третият изостава във времето – така и ангелските вести.

- Разрушението на гр. Ерусалим от Римляните – илюстрация за края на света

Забележка: Бог заяви, че използва природните сили като оръжия в битки. Това е записано и на много места в псалмите: “Тогава се поклати и потресе земята; основите на планините се разлюляха и се поклатиха, защото Той се разгневи… Положи за Свое скривалище тъмнината, за покров около Си – тъмните води, гъстите въздушни облаци. От святкането пред Него преминаха през облаците Му град и огнени въглени. И гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си, град и огнени въглени. И прати стрелите Си и ги разпръсна. Да! Светкавици в изобилие – и ги смути. Тогава се разкриха коритата на водите, откриха се основите на вселената от Твоето изобличение, Господи, от духането на дъха на ноздрите Ти” (Пс. 18:7, 11-15).

Подобно описание има и в Ис. 20:5-7. Забележете как Бог използва природните сили срещу нечестивите, които атакуват Ариил, т.е. Ерусалим: “А множеството на неприятелите ти ще бъде като ситен прах и множеството на враговете ти – като дребна плява, която се отвява. Да! Това ще стане внезапно, в един миг. Ще има посещение от Господа на Силите с гръм, трус и голям шум, с буря, вихрушка и поглъщащ огнен пламък. И множеството на всички народи, които воюват против Ариил – да!, - всички, които воюват против нещо и против крепостите му, и онези, които го притесняват, ще бъдат като сън, като нощно видение.”

След като в наше време не виждаме Бог да използва стихиите по този начин, лесно е да предположим, че текстовете в псалмите и пророците са само метафори. Един бегъл поглед към библейската история обаче би ни помогнал да разберем, че в миговете, когато се е намесвал най-видимо и мощно в човешките дела, Бог го е правил чрез природните сили.

Потопът е най-ранният пример. Как постигна целта Си? С дъжд, вероятно земетресения¹, а може би и по други начини, които днешните учени могат да обяснят като природни сили. Следващият важен случай е унищожаването на Содом и Гомор. Както и при потопа, причината за унищожението бе греховността на хората, но използваното от Бога средство бе много по-различно. Библията казва, че “Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън” (Битие 19:24). Елън Уайт прави интересен коментар върху това събитие:
Докато слънцето изгряваше за последен път над градовете в равнината, хората си мислеха, че започва още един ден на безбожно нечестие. Всички усърдно правеха планове за работата или удоволствие, а Божият вестител бе осмян заради неговите страхове и предупреждения. Внезапно подобно на гръм от ясно небе падна огнена топка върху обречената столица.²
Изходът на евреите е класически библейски пример за избавление на Божия народ от потисничеството на нечестивите. Тук Божиите оръжия са гръмотевици, светкавици и градушка. Той използва също така жаби, въшки, комари и болести, които също са природни сили, под Негово ръководство.

Дотук видяхме, че господ е използвал следните природи сили, за да накаже нечестивите или да отблъсне атаките срещу народа Му:

Дъжд

Огън

Светкавици

Градушка

Земетресение

Животни и насекоми

Изключително важни за нашето изследване за два текста от книгата на Исая, в които Бог казва, че ще използва слънцето, луната и звездите, за да постигне намеренията Си срещу нечестивите. За да предам цялостния контекст, цитирам нещо повече от текста, в който се споменава за небесните тела. Откъсите, свързани с наказанието на нечестивите, са в курсив, а пасажите, поясняващи как Бог използва небесните тела като оръжие са както в курсив, така и в получерен шрифт:

3. ПОСЛЕДНИЯТ ИЗМИНАЛ “ГОСПОДЕН ДЕН” – ХАРАКТЕРНИ СЪБИТИЯ.

(Адвентното движение – 1798г.-1844г.)
- Природните знамения – поглед към пророчествата

- Надигането на Юга – (Френската революция)

- Миленерната треска - Мечта за нов социален ред

- Определяне на времето – конкретност на пророчеството

- Адвентно движение – ядро и съмишленици; врагове

- Високият вик и реакции с/у вестта

- Голямото разочарование – поради вярата, че Бог скоро ще се намеси

- Остатък – светлина от Бога за следващия “Господен ден”, (тя говори и пише сякаш края е дошъл)

- Север против Юг
4. ПРЕДСТОЯЩИЯТ “ГОСПОДЕН ДЕН” – ВРЪЗКИ С ИЗМИНАЛИЯ.

(“предпоследният тунел” Е.Г.В)

- Надигането на Юга – Мюсюлманския свят

- Миленерна треска- Мечта за нов социален ред

- Определяне на времето – събитието е по- значимо от времето

- Адвентно движение – ядро и съмишленици; врагове

- Високият вик и реакции с/у вестта

- Голямото разочарование – поради вярата, че Бог скоро ще се намеси

- Остатък - Запечатаните – светлина от Бога за “Господният ден”

- Север против Юг
Виждане за двата тунела.

Вярвам, че събитията в края, ще се принципно идентични и опитността на божиите люде подобна с тази на първите адвентисти. Само, че в края няма да има пророк, който боговдъхновено да обясни какво става. В предпоследният тунел имаше светлина и Бог чрез с.Вайт даде светлината и за тогава, и за последният тунел. В авиацията летят и нощем, когато абсолютно нищо не се вижда навън, разчитайки единствено на показанията на уредите. Бог ще изпита вярата ни – какво вярваме, доколко се доверяваме на уредите – Библията и Духа на пророчеството, във време когато самите ни сетива ни ще ни лъжат, поради измамите на Сатана и спиритизма. С.Вайт пише в кн.В.Б. за Нашата единствена защита.

5. ПРОЦЕСИ И СЪБИТИЯ ПРЕДИ, НЕПОСРЕДСТВЕНО, ПО ВРЕМЕ И СЛЕД “ГОСПОДЕН ДЕН”.
Възможно ли е да се предложи принципен модел на човешката история? Има ли основание идеята, че ако успеем да изградим модел на историята на миналото това би било и своеобразен ключ за разбиране модела на историята в бъдещето?
Съществуват ли принципи, по които историята на човешката цивилизация се изменя предсказуемо?
Ако внимателно размишляваме в/у страниците, в/у които сякаш за миг, преди да отпътува, е полегнала човешка история, забелязваме, че две тенденции в организацията на човешкото общество се преплитат като основни и борещи се през хилядолетията.

Едната е идеята за обединение, за една доминираща религия или власт над всички останали, всъщност поробваща всички други. Това е първата идея- в нея няма място за капчица толерантност и плурализъм, на различия. Другата - е идеята за създаване на обществен живот на съжителстване на множество различни религиозни и политически възгледи. Тук място за тоталитарност в суров вид просто няма.

Как да се живее?- Ето това е проблем! И тези две идеи са се сблъсквали непрестанно през отлетелите векове, борещи се за превес дори до днес!

Изразители ту на едната, ту на другата идея са били подред цялата плеяда от световни империи, общества и култури откакто свят съществува до днес. Имената са идвали и са си отивали, но двата основни модела на обществен живот са оставали. В определен исторически контекст единият модел се е оказвал по- успешен от другия, но както ще ни убедят хронологиите, не за дълго. Всъщност, колкото и голямо, и сложно да ни изглежда обществото на човечеството, то все пак е една система, чийто движения, изменения и закони на развитие, остават принципно еднообразни във времето- подобно на голямата Вселена.

Ако използваме библейският език, първата идея можем да я наименуваме с подходящия термин - “Египет” или още “Южното царство”. В Ста­рия за­вет под “юж­ния цар” се е раз­би­рал Еги­пет. А Египет от вре­ме­то на из­хо­да на ев­рейс­кия на­род е ста­нал сим­вол на пок­ва­ра, робство и ре­ли­гия, съ­вър­ше­но чуж­да на ев­рейс­ка­та. В Новия завет, съг­лас­но цър­ков­ния прин­цип под “южен цар” тряб­ва да раз­би­ра­ме си­ла, из­по­вяд­ва­ща рели­гия, дос­та да­леч­на на хрис­ти­ян­с­ко­то мис­ле­не – например като: ислям, атеизъм, комунизъм и др.

Втората идея - би било подходящо да я озаглавим с наименованието - “Вавилон”, или използвайки по- специфичната терминология - “Северното царство”. Под “се­ве­рен цар” евре­и­те са раз­би­ра­ли Ва­ви­лон, а той е бил сим­вол на дръз­ко про­ти­во­пос­та­вяне на Бо­жия ав­то­ри­тет, роб­с­т­во и не­раз­бо­ри­я­та. В Но­вия за­вет Ва­ви­лон става сим­вол на от­пад­на­ло­то хрис­ти­ян­с­т­во, ко­е­то флир­ту­ва със “земни­те ца­ре” – Римо-Католическата, Източно-Православната и в бъдещето протестантските църкви, които ще приемат волята на Римската църква.

Тук трябва да поясним, че самото двойно съчетание “Север- Юг” е стилистичен израз често използван в Библията в символичен смисъл, за да изрази идеята за пълния обхват на цялото земно пространство. Тези модели сякаш са двата срещуположни края на скалата, в/у която се позиционира и варира модела на определено общество - по- близо до единия или до другия модел.

Конфликтът Север- Юг е значим в човешката история. В кн.на пр.”Даниил”, гл.11, от 5 до 39 ст., посочва този драматичен конфликт като основен принцип в историята.

Чрез тази своеобразна въртележка принципно ни е представен метода, по който се изгражда историята на света - посредством конфликта на двата модела “Юг”-“Север”; сблъсък м/у двата основни обществени модела “Египет” и “Вавилон”. Библията не намира за нужно да ни описва историята на всички народи, а по- скоро да ни запознае с историята и конфликтите м/у онези народи, в които е разкрит механизма на историята - принципно валиден и за всички останали народи.

Конфликтът Север- Юг сякаш е зидал човешката история. И не е нужно дори да си напрягаме ума за да се досетим, че в момента доминиращата идея на световната широчина и дължина е Вавилонската идея. Нейните изразители имат проблеми с изразителите на тези от другия модел. Всъщност така е било винаги. Затова историята на хомо- сапиенс е наситена с войни.Само, че терминологично “Север” понастоящем е станал “Запад”, а “Юг” - “Изток”, защото Вавилонският обществен модел е силно развит от западната демокрация и САЩ, а Египетският - предимно в Източните и южните тоталитарни модели.

В епилогът на своята книга “Милениум”, Фелипе Фернандез- Арместо, преподавател по история в Оксфордския университет, прави предсказание, че враждебните тоталитарни системи ще се появят отново:

“Тоталитаризмът, който потъпква личността, премахва разнообразието. Дори и онези, които не се страхуват от реваншизъм на тоталитаризма, са разтревожени и обезкуражени от перспективата светът да става все по- еднообразен. В наши дни редица тенденции предвещават такъв свят: “глобалната култура” е завладяла цялата Земя - еднакви чакални на лещата, вериги за бързо хранене, едни и същи стоки в Мадрас и Маями. “Хомогенизацията” и “конвергенцията” се почитат в Западна Европа като божества, които трудно се задоволяват и пред които народите на Европейския съюз трябва да пожертват своите специфични традиции и вкусове. Модерните комуникационни средства разпространяват едни и същи образи и, най- малкото, усещане за общи преживявания в целия свят. В глобалното селище съседните народи изпитват натиск да се приспособяват един към друг… За най- новата история е характерна концентрираната форма на многообразието; разрастването на колониализма през нашето хилядолетие и настъпилата на негово място контра колонизация, са създали мултикултурни общества, където различни етнически групи, съсредоточават в малки и тесни пространства най- противоположни обичаи, външен вид, начин на обличане, взаимоотношения и битови навици… През следващото хилядолетие инициативата може да е в ръцете на елит пръснат по света, или на няколко кибернетици, които ще са в състояние да формират човешката култура от едно конкретно място посредством милиони модеми… Мултикултурната политика ще събира кръвта от бъдещи кланета. Насилственото скалъпване на границите ще обрича малцинствата на етническо прочистване. Големите държави ще потискат неефективно правата на малцинствата, докато не се взривят от напрежението, натрупано от собствената им политика… Както винаги политиците ще пренебрегват предупрежденията, и се изкушавам да направя извода, че ситуацията в света ще се влошава… Ако например ние сме изправени пред тоталитарен реванш, можем поне да се надяваме, че той ще се осъществи в по- малките държави.”

Интересна перспектива- нали? Дори звучи пророчески. След успеха на единият модел неминуемо идва времето на другия.

Предпоставки за възникването на двата модела - Египет и Вавилон

Животът в древен Египет бил тясно свързан с разливите на р.Нил. Имало три фиксирани сезона в годишния календар на реката: “Наводнение” от средата на юли до ноември, “Появяване” - когато сушата се показвала над водата и семената израствали - от средата на ноември до средата на март и “Течението” - редовното ниво и течение на р.Нил. Причината за този редовен цикъл на реката от една страна са големите езерни резервоари в Източна Африка, които регулирали потока на реката още в горното й течение и от друга страна - редовните мусонни дъждове в етиопските височини, които можели да се предричат с голяма точност, а от там и поведението на реката. От началото на първата Египетска династия царе, годишните доклади за височината на р.Нил се пазели и се правели годишни изчисления за прииждането и вероятната зърнена реколта. След като цял щаб от разбиращи тайните на египетската наука за реките информирал Фараона, за последния не е било трудно да излезе пред народа и да се представи за Бог, който може да заповядва на реката да се разлива или отдръпва в определеното време. В очите на поданиците му със сигурност изглеждало, че Фараон притежава сила да контролира природата и нейното плодородие. Така се е оформил тоталитарният обществен модел тип “Египетски”, при който върховната власт била съсредоточена в/у една политическа сила, в/у една религия - абсолютизма.

Живота и земеделието в Месопотамия също било свързано с разлива на реките Тигър и Ефрат, но за разлика от Нил те са непредвидими. В ниска Месопотамия пълноводието е през май и юни, когато топенето на снеговете съвпадне с максимума на пролетните дъждове, но не винаги тези две явления съвпадат, което прави наводненията непредсказуеми. Можем да си представим стотиците различни храмове във Вавилон и предсказанията на техните жреци викащи към техните богове за да дадат разлив на реките. Разбира се понякога някои познавали, но общо взето месопотамските управители не са могли така сигурно да се позовават на предсказанията от жреците на само една религия. Затова имиджът на източния ръководител не е бил никога тъй силен както този на Фараон. За да спечелят и задържат одобрението на народа, управителите са били принудени да толерират една твърде голяма и разнообразна формация от множество религии и богове, като никоя от тях не притежавала абсолютна сила. Така за пръв път е направен опит да се оформи друг тип общество, нуждаещо се от закони и спогодби даващи права на всички политически и религиозни сили.

Разбира се, в лицето на Вавилонските, Персийските и Гръцките, Римските и Западно Европейските царе едва ли можем да забележим изчистен и ясно изкристализирал модел на толерантност или търпимост към различното, на разделяне на държавната от религиозната власт, но по- скоро от тук започва идеята, зародиша, малкото семенце на новите обществени взаимоотношения, което все повече ще се развива и открои в бъдещето. В общественият модел на древна Гърция, можем да видим и корените на възникналото по- късно демократично общество - съвременната развита форма на “Вавилонския” модел.

Библейският разказ за възникването на двата модела е описан в Бит.11:1-9 ни показва, че всъщност Вавилонският модел се е формирал вследствие на осуетен опит да се изгради абсолютен и авторитарен модел на управление тип “Египетски” над цялата земя. Божията намеса довежда или по- скоро допусна да се достигне до обществен модел тип “Вавилон”, като един по- омекотен вариант, имащ известна толерантност към различните възгледи и вярвания. Може би като подкрепа на твърдението, че Вавилонският модел е всъщност един недоизграден Египетски модел на управление е факта, че символът на Египет е завършената пирамида, докато на Вавилон е пирамида без връх, пресечена пирамида, зикурат, чийто връх е бил разрушен от Бога.

В кн.П.Пр. на стр.70 се казва “Като доказателство за Божието неодобрение светкавици от небето разрушиха горната част на кулата и я събориха на земята”.

От тогава символът на Вавилон е незавършената пирамида.

И в двата модела общото е, че в основата им стои една и съща идея - управление, което не почита Бога и оспорва Неговото владичество…

Отношението им към статуквото на Божия народ определя и тяхното историческо битие и обществен модел. Едното царство се опълчва с/у другото и това се явява вид помощ за Божият народ пъшкаш под игото на, оня който го владее.

Когато Египет надделява над Вавилон – настъпва анархия, езичество, триумф на тъмните сили, на атеизма и безбожието. Божият народ пъшка в робство.

Когато Вавилон надделява над Египет – Вавилон се възгордява и самозабравя и което е най- странното, тръгва по пътя на Египетския модел – да въвежда хегемонията си във вид на единен световен ред в завършен вид, в завършена йерархия и тогава рухва, пада, чрез редица събития задвижени от Провидението.

Не по- малко любопитно е, че кръщелниците на тези две тенденции в живота на обществото - Древният Египет и Вавилон - са просто отдавна залезли- купчина камъни, останки и руини насред обширни пустини. И като, че ли само бдителното око на историка, потръпва от мисълта, че залезът на древните Египет и Вавилон са като прокобно предсказание за участта и на нашите съвременни цивилизационни форми на обществен живот, защото нещата принципно си остават същите въпреки, че историческата епоха е друга.
Библейските пророчества предсказват края на моделите “Египет” и “Вавилон”
Явлението човешка история става още по- колоритно и интригуващо, когато есхатологичните библейски пророчества ни посочат момента на сливането на двете сякаш вечно борещи се идеи в една определена точка от времето. Библията нарича този момент на сливане - края на света, момента когато явлението “Божий народ” завзема световното царство!

Времето на края, например, е описано в Дан.11:40-45. Ето литературната структура на текста:

А. Югът атакува Севера - (ст.40а)

Б. Северът атакува Юга - (ст.40б-41)

А1. Северът атакува Юга - (ст.42,43а)

Б1. Югът се съюзява със Севера срещу “светия хълм”; победа свише, край на Коалицията “Север- Юг” - (ст.43б-45)

Картината е ясна: В края на човешката история вече има само един лагер - древната мечта на строителите на следпотопната кула е станала реалност. За първи път в историята на човечеството има осъществен нов световен ред открай до край - обединено управление на всички власти по земята. Вавилон е станал Египет над цялата земя. Според Дан.2гл. и Откр.15гл. “всички земни царе”, а според Дан.11гл.- Севера и Юга, т.е. всички земни сили, се обединяват за първи път в човешката история за една обща битка - срещу Божия трон, с/у Божия народ. Вече няма граници за нетолерантността - тя е в глобален размер. Не ще има повече земя за Божия народ, не ще има неутрална територия. За пръв път всички, цялата земя е поставена под контрола на една и съща богопротивна власт.

Ние имаме аналог в историята на това, какво става когато две крайности се обединят (фарисеи и садукеи) - някой непременно бива разпънат! - И това е в центъра на човешката история - едно разпятие, една личност - Исус Христос! Но интересно, Библията посочва, че в точката, когато най- после воюващите от хилядолетия модели се обединят, явно с цел за да разпънат явлението “Божий народ” - този път противно на очакванията - на кръст е разпъната самата коалиция, за да се отвори пътя за триумфа на Божия народ завинаги.

По всичко личи, че живеем във време когато постепенно земята е завладявана от Вавилон, когато Египетските тоталитарни системи все повече ще губят в битката с Вавилон. В последствие Вавилон ще се надигне и самозабрави. След това Бог ще съди Вавилон за греховете му и ще настъпи пророкуваният от пророците “Господен ден”.

Най- естественото заключение е да обобщим, че Бог в безкрайната Си мъдрост ръководи по такъв начин световната история и процеси, щото живеещите да могат да разбират настоящето и бъдещето, вземайки в предвид поуките от изминалите вече събития.

Този пълен контрол на Бога над световните събития е специално акцентуван и в книгата Откровение.

(тръби/язви)

- Погрешни тълкувания – тръби/язви

- Две Движения

-

5. Юбилейната година. – (Или още едно основание защо тръбите ще свирят отново)

В цялата си история адвентистите от седмия ден са твърдели, че годишните пролетни празници на евреите са образ на онези събития от спасителния план, които са свързани с първото идване на Христос, а есенните празници отговарят на събитията от спасителния план, предшестващи второто идване. Пролетните празници са Пасха и Петдесятница, а есенните – Празника на тръбите, Деня на умилостивението, символизиращ последния съд, и Празника шатроразпъване, символ на второто идване на Христос и живота в Божието вечно царство.

В книгата Левит 25гл. се говори и за още едно специално свирене на тръбите. В Юбилейната година, на 10^-ия ден от 7^-ия месец, по времето на деня на умилостивението – Йом Кипур, трябваше тръбите да свирят по цялата Израилева земя.

Левит 25:8-13 “Да си изброиш седем седмици от години, седем пъти по седем години, та, като ти мине времето на седем седмици от години, тогава, на десетия ден от седмия месец, да накараш да се затръби с възклицание; в деня на умилостивението да накарате да се затръби из цялата ви земя. И да осветите петдесетата година и да прогласите освобождение из цялата земя на всичките й жители; това ще ви бъде юбилей, когато ще се върнете, всеки на притежанието си, и ще се върнете, всеки при семейството си. Петдесетата година да ви бъде юбилейна година; през нея да не сеете, нито да жънете самораслото, нито да берете нерязаното лозе. Защото това е юбилей; той нека ви бъде свет; от полето да се храните с произведеното от него. В тая юбилейна година да се върнете, всеки на притежанието си.”

Смисълът на това специално тръбене бе да се освети петдесетата година и да се провъзгласи освобождение из цялата земя на всичките й жители. Всеки род да се върне в притежанието си и всеки човек при рода и семейството си. В тази юбилейна година Бог щеше да храни людете Си по специален начин, без човеците да сеят – 20-22^-ри ст. - една особена грижа – над запечатания народ.

Само в Юбилейната година имаме съчетаване на тръби и съд над живите в деня преди да приключи окончателното умилостивение. Откр.11:15-18. Какъв юбилей! Ще свирят тръби по цялата земя! За много люде и народи, езици и царе – Откр.10:11.

Една двойна роля на тръбите – първо: предупреждение за приближаващия съд (тип на деня Йом Кипур), и второ: предупреждение, че след съвсем кратко време ще настъпи Юбилейната година – земята ще бъде върната на Собственика й – Христос, Който ще я сподели като наследство и за праведните - Йоан.14:1-3. Индиректно, тръбите съобщават и за началото на съда над живите – за да може всеки да направи избор и да получи наследството си според делата си. Откр.22:12

Тръби свирят за да предупредят света, че на мъртвите изследователният съд вече им е определил наследството, и сега процесът продължава с живите, които трябва да направят своя избор и да им се присъди наследство. В деня на умилостивението Бог заповяда да се прогласи освобождение из цялата земя на всичките й жители – ст.10^-ти. Всъщност, малко преди това освобождение и връщане да се случи, по време на деня на умилостивението - съда, който започна на 22.10.1844г., още преди да е свършил, ще трябва по цялата земя да свирят тръбите и да се прогласи предстоящото освобождение от Господа – Христос започна с думи за освобождение Своята мисия на земята – Лука.4:16-19

В книгата В.Б.гл.24,стр.260, пише:

“Христос, както е заявено от Даниил, ще получи от Древния по дни в небето “владичество, слава и царство”; ще получи новия Ерусалим, столицата на Неговото царство, “приготвен като невеста, украсена за мъжа си” (Даниил 7:14; Откр. 21:2). След като е приел царството, Той ще дойде в славата Си като Цар на царете и Господ на господарите, за да изкупи народа Си и Неговите изкупени “ще насядат с Авраама, Исаака и Якова в небесното царство”, на Неговата трапеза, в Неговото царство (Матей 8:11; Лука 22:30) - да вземат участие в сватбената вечеря на Агнето…

Същата символична картина е използвана за сватбата в притчата в Матей 22 глава, където е представено ясно, че изследователният съд се провежда преди сватбата.”

В тази година Бог връщаше земята на притежателите й. Всичко това, би трябвало да е тип на оригиналното връщане на земята на Исус, преди да дойде втори път. Христос ще върне земята Си и ще я даде на своите приятели праведните, както пише в Пс.37:29 и на много други места в Писанието.

Индивидуално и колективно благодатно време

Хвърлянето на кадилницата ни помага да разберем разликата между индивидуалното и общото благодатно време. През 34 г.сл.Хр., когато бяха вече отхвърлили Христос и евангелието окончателно, евреите престанаха да бъдат Божи избран народ. Тяхното колективно благодатно време като народ бе завършило и Бог вече не ги закриляше като нация. Четиридесет години по-късно Господ допусна римляните да унищожат града им и да ги разпръснат по всички краища на земята.

Въпреки това през последните две хиляди години отделни евреи са имали възможност да приемат Исус и да получат опрощение на греховете си и ново сърце. Милиони са го направили. Ясно е, че краят на колективното благодатно време за евреите не прекрати тяхното индивидуално благодатно време.

Убеден съм, че това е полезна аналогия за разбиране на двата символа за края на благодатното време, свързани с тръбите. Първият символ – хвърлянето на кадилницата – отбелязва края на колективното благодатно време за света, а вторият – отворената врата на Светая Светих в небесното светилище – ознаменува края на благодатното време за отделните личности, след като всяко човешко същество е взело окончателно решение.

Начало на Божиите предупредителни наказания

Какво е значението на идеята, че благодатното време ще приключи за света като цяло, макар че ще продължи за отделните личности? Краят на колективното благодатно време за евреите ще ни помогне да отговорим на този въпрос. Когато колективното (национално) благодатно време приключи за евреите, на римляните бе разрешено да унищожат града и народа им. По същия начин краят на колективното благодатно време за света, отбелязано чрез хвърляне на кадилницата и началото на тръбите, ще отвори пътя за ужасни бедствия над света. След хвърлянето на кадилницата насетне Бог ще ограничава в по-малка степен Сатана и природните сили.

Истина е, че ако бъдат проучени по-отблизо, тръбите показват правилността на това тълкуване, тъй като първите четири тръби опустошават природата. Хвърлянето на кадилницата на земята подсказва, че в известен смисъл светът не разполага вече с Божията благосклонност. Става очевидно, че прагът на Божието търпение е достигнат. Преди този период Бог е пазил земята от ужасните бедствия, описани чрез тръбите, но когато кадилницата е хвърлена, Той оттегля закрилата Си и тези страшни събития започват да се случват.³

Вярвам, че Както очаква да види образа Си върху своите Люде, преди да дойде (“Притчи Христови”, стр. 69), така Бог чака земята да стигне до известна степен на злина, преди да започне да наказва. Когато тази степен бъде достигната, Той ще оттегли закрилата Си и язвите ще дойдат.

6. Бог слиза да прегледа жителите на земята! (в стихиите, преди всеки “Господен ден”)
Това ни напомня за времето на Късния дъжд и Високия вик. Ако по времето на Петдесетница падна мирото от помазването на Исус за първосвещеник – Светия дух бе излят в/у учениците в горницата в Ерусалим, то сега – по време докато съда още заседава, отново ще има празник, на който Исус ще бъде помазан за собственик на наследството Си – новия Ерусалим. Това с.Вайт е описала в кн.В.Б. глава “В Светая Светих”. Според Дан.7:13,14 Исус влиза при Отец (Стария по дни) и му се дава владичество, слава и царство.

Този момент на помазване като цар е описан и в Евр.1:8-12 Мирото, подобно на Петдесетница пак ще се стече до земята, и момента ще бъде отбелязан чрез мощното изливане на Късния дъжд в/у верните по земята. Това падащо от небето масло е, което не достига на 5^-те неразумни девици от притчата в Мат.25:1-13. Те имат малко от маслото, но нямат виждането и разбирането за това, което става, дух не им стига. Това е и момента на пресяването на двете групи очакващи Младоженеца.

Аз вярвам, че тръбите ще свирят отново. Идва юбилейната година. С.Вайт също пише по този въпрос в кн.”Опитности и видения”, гл.”Следващи видения”.

В кн. Изх.19^-тагл. е разтърсена планината Синай, защото Господ там ще слиза,

В Деяния 2^-рагл. – е разтърсен цял Ерусалим,

Сега предстои Господ да слезе при второто си идване и е разтърсена цялата планета земя. Както при Синай и Петдесетница, отново ще има звук и хората ще бъдат в недоумение - Деян.2:6(а)+Лука.21:25(б), и отново ще падне огън като знамение от небето. С.Вайт има две видения за огън, който пада от небето в края на времето, докато все още има благодатно време. Тя говори за едно удивително бедствие, което ще разтърси цялата земя.

Тези разтърсващи земята събития, описани в първите 4^-ри тръби, са и последното слизане на Божия Дух преди Бог да унищожи нечестивите. Вие разказахте, че така Бог е слязъл и преди потопа, преди унищожението на Содом и Гомор, преди идването на Вавилонците в кн. Езекиил, и изобщо преди всеки Господен ден в човешката история.

1 Виж Адвентен библейски коментар, т. 4, стр. 214, коментара върху Ис. 29:1.

2 Библията заявява, че “всички извори на голямата бездна се разпукнаха” (Бит. 7:11), което подсказва, че може би земетресение е пропукало големи подземни пещери и водни пътища (виж също Бит. 2:6).

3 Някои ограничения остават, тъй като всеки път дадено бедствие засяга само една трета от земята, една трета от морето или една трета от човечеството. Когато благодатното време приключи окончателно, Божият гняв ще се излее непримесен с милост чрез последните седем язви и тогава опустошението няма да е само частично. Б.а.

Каталог: SDABG.NET-IZDANIA -> SDABG.NET%202005 -> SDABG.NET -> VESTITE%20OT%20OTKROVENIE -> Revelation%20matherials
Revelation%20matherials -> кои са те?” Поздрави… няколко души повдигнаха въпроса за 144 000 в кн. Откровение. Откр. 14: 1-5
Revelation%20matherials -> Слава на Исус Христос! + С. П. Дни
Revelation%20matherials -> Тълкувания на книгата откровение
Revelation%20matherials -> Книга за нас, между нас ще се види голямо съживление и пробуждане. Ние не разбираме напълно поученията, които тя ни предава, въпреки увещанието да я изследваме и изучаваме
Revelation%20matherials -> Слава на Исус Христос! + Т. Откр
Revelation%20matherials -> Четвъртата тръба
Revelation%20matherials -> Апокалипсис-сега!
Revelation%20matherials -> Книга за нас (кн. Откровение), между нас ще се види голямо съживление и пробуждане. Ние не разбираме напълно поученията, които тя ни предава, въпреки увещанието да я изследваме и изучаваме

Изтегляне 263.5 Kb.

Сподели с приятели: