Книгата се финансира по бкздЖет "4000" политически и информационни дейности на депутатите от еп греъм Уотсън „Силата на словото"

Книгата се финансира по бкздЖет "4000" - политически и информационни дейности на депутатите от ЕП

Греъм Уотсън „Силата на словото"

Пребод от английски проф. д.ф.н. Донка Александрова

Издателска къща „Култура 99" ISBN 978-954-90045-5-7

Ораторът Греъм Уотсън за либералната идея

„Красноречивият оратор...е този, чиято реч,

Ученият и писателят творят в тишина. Но за поли­тика живото слово и изящният изказ, в който гласът, погледът, усмивката и всички останали компоненти на невербалното общуване доизграждат съдържанието на речта и в неделимо цяло разкриват адекватно дъл­бочината на мащабната политическа идея, е conditio sine qua поп.

За Греъм Уотсън, първия британски либерален демок­рат, избран в Европейския парламент (1994 г.), полити­ческата реч притежава свой собствен Живот. Нейно­то съдържание, език и структура се определят от „им­перативите на случая". Ораторът владее виртуозно принципите на реторическата теория, силата на аргу­ментацията и метафоричното мислене. Това обаче, което грабва вниманието както на слушателя, така и на специалиста по политическа комуникация, е че топ е не само говорител, но и живата съвест на европей­ските либерални демократи. Лидерът на Алианса на ли­бералите и демократите в Европейския парламент из­питва удоволствие да изпраща послания в Европейския парламент поради свободата на духа и възможността

да участва в процеса на създаването на историята. И ако е прав Шекспир, че животът е театър, от което приозтича, че ние Всички сме актьори или зрители, на Уотсън съдбата на Европа е отредила една от главни-те роли.

Той съзнава, че публиката масово не харесва полити­ците (а ние, българите често си мислим, че това си е само наш, роден нихилизъм1.). В същото време не забравя нито за миг, че словото му е предназначено за аудитория от 500 милиона души - населението на 27 страни членки на Европейския сък>з. Той е убеден, че да се общува с чле­новете на ЕП и особено с гражданите на ЕС на родните им езици е „задължително условие за лидера на една пар­ламентарна група". Нещо повече - той се стреми да се идентифицира с националната аудитория, когато го-вори пред съответните форуми: в Турция се позовава на Кемал Amamюpk и максимата му. „Никога не се стра­хувай да казваш истината!"; в Египет цитира юриста Казим Амин и писателя Навал Ал Садави, за да подчер­тае, че положението на жените в арабската цивилиза­ция трябва да се промени и те да участват равноправ­но в политическия живот; към българското правител­ство се обръща със съвет да работи по-активно за преодоляване на слабостите в сферата на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност. Всички критични нотки са изказани с тон на съпричастност и доброжелателност.

Следвайки максимата на Марк Фабий Квинтилиан, че най-добрата импровизация е подготвената, Греъм Уотсън отделя значително време за подготовка на ре­чите си - за четене и писане, т. е. за набиране на аргу-

ментативен материал от философски, правни, медий-ни и други източници. Харизмата на този безспорно вдъхновен оратор произтича главно от свежите поли­тически и социални идеи, както и от стоицизма и дели­катността, с които ги отстоява. Не по-малък принос към ораторските му успехи имат широката обща кул­тура, аналогиите с произведения и герои от световна­та класика, чувството за хумор, както и неповтори­мият му усет за това кое, кога и как ще „повиши адре­налина на аудиторията".

Греъм Уотсън е сред малцината крупни действащи политици, които съчетават призванията на проповед­ника и на учения - изследовател на политическите про­цеси. Автор е на седем книги, посветени на либерализ­ма и неговото бъдеще в глобалния свят. Сред тях са: „Либералите в диалога между севера и юга" (1980), „Към властта на десетте" (2000), „Либерализъм и глобализа-ция" (2001), „Либералният език" (2003), „Либерална де­мокрация и глобализация" (2006), „Поглед 2020 - Либера­лизъм и глобализация" (преведена на български език от Мариела Баева и екип, София, 2003).

Повечето от речите са произнесени в Европейския парламент - „В горнилото на дебата". Тематично те са изключително разнообразни, но подчинени на три ос­новни линии: либерализма, Европа и глобалния свят. Жан­рово включват: 1) иновационни речи, предлагащи нови решения на проблемите; 2) коментари на текущи съби­тия; 3) отношение - реакция към изказвания на евроде-путати; 4) формат на представяне „въпроси - отгово­ри"; 5) интервюта пред СМИ; б) пресконференции и др. Осъзнавайки своята отговорност като президент на

mpemama no Влияние парламентарна група в Европей­ския парламент (след Европейската народна партия и Партия­та на европейските социалисти), Греъм Уотсън винаги кон­солидира мненията на членовете на групата, когато има разногласия и търси изход в обединяването на те­мите. Така не достига до противоречия с колегите от собствената си група в парламентарната зала и не прави внушения за разногласия и недобросъвестна под­готовка на груповите решения.

Говорейки за либерализма, Греъм Уотсън разкрива за­дълбочено неговите същностни характеристики в ис­торически и теоретичен план, но винаги достатъчно популярно и образно. „Либерализмът е философия, казва той, способна да мине над различията в културната област и да прегърне плурализма чрез освобождаване на индивидите от теокрация, потисничество, бедност и социален натиск"(от речта „Никога не се страхувай да казваш истината"). В своята „Програма за Европа" посочва ка­то основна политическа цел комбинирането на „иконо­мическия динамизъм със социалната справедливост и отговорността към околната среда; за разширяване, отваряне и демократизиране на Европейския съ!оз; за използване на статута на Европа като глобален стра­тегически играч с цел глобализацията да работи в пол­за на цялото човечество" (от речта Активизиране на Евро­па"). Тези практически цели са продукт на плодотвор­ното сплитане на „трите философски нишки на либе­ралното мислене": 1) класическият либерализъм, с него­вия акцент върху достойнството и правата на инди­вида, защото топ е „единствената мярка за хуман­ност"; 2) икономическият либерализъм с неговата пози-

ция, че свободният пазар е най-мощният инструмент в борбата срещу бедността, а кредото на Адам Смит е: „нашата най-свещена собственост е собствеността, която всеки притеЖава чрез своя собствен труд"; 3) со­циалният либерализъм, който създава възмоЖност за развитие на индивида. Именно социалният либерализъм отстоява стойността на братството и свободата, на солидарността и справедливостта в обществото.

Мечтата за единна, модерна и силна Европа - in uno plures (единство в многообразието) следва либералната идея от Щутгартската декларация (1976 г.), която провъзгласява решението на либералите да се защита­ват и пропагандират човешките права и свободи; през създаването на Европейската харта за основните пра­ва, Агенцията за човешките права във Виена; до учре­дяването на Европейския парламент. Съвета на Евро­па; Европейския съд. Всички тези постиЖения на либера­лизма действително потвърждават констатацията, че днес Европа е по-либерална от всякога. Заслуга зато­ва имат преди всичко функционери като Уотсън, чий­то девиз е: „Да бъдем честни в думите и делата си".

Глобализацията и потребността от обединяване на усилията, на което е посветена мисията на Европей­ския съкзз, подготовката на един бъдещ Световен пар­ламент са сред основните теми в ораторското твор­чество на Греъм Уотсън. Той усеща пулса на времето и реално посочва онези предизвикателства и заплахи, пред които е изправен светът: растящото население на земята; бедността и глада: войните; меЖдурели-гиозното напреЖение меЖду исляма, кздаизма и хрис­тиянството; промените в климата и замърсяването

на природата. Ораторът предупреждава, че нито ед­на дър>кава не би могла да се спраби сама с Всички тези заплахи. Неговият поглед е устремен към бъдещето на Европа и света. В тях няма място за унифицирането и погазването на духовната независимост на Всички на­роди, на техните културни, верски, етнически и лич­ностни специфики, а за истинска „глобализация", т. е. за всестранно сътрудничество, постигнато чрез разумна дискусия за Европа и света - такива, каквито ги Же­лаят граЖданите.

Лидерът на европейските либерали не се страхува да слоЖи пръст в раната и да предупреди за политичес­ките грешки. В същото Време оценките му за настоя­щи и бъдещи политически събития вклкзчват диалек-тическо единство от позитиви и негативи както на предпоставките, така и на произтичащите следствия на политическото действие. Той съчетава прекия кри­тичен тон - когато трябва да се отрече недалновид­на и дори вредна практика, с толерантността и ува-Жението към решенията и позициите на партньора или опонента.

Европейският либерален лидер не се поколеба да кри-тикуВа отношението на френския президент Никола Саркози към имигрантите (по поВод на факта, че като биВш министър на Вътрешните работи на франция топ е депортиран 25 000 нелегални имигранти). Греъм Уотсън е убеден, че Ев­ропа трябва да отбори своите граници за имигранти­те, поради няколко причини: 1) Населението на стария континент намалява и се нуЖдае от свеЖите сили на икономическите имигранти; 2) Включването на имиг­рантите в Живота на Западна Европа ще ускори интег-

рацията на демократичното общество; 3) Необходи­мо е да се пренесе опитът на най-добре интегрирана­та мултикултурна дърЖава - Канада, която от 100 го­дини се ръководи от либерално правителство.

Греъм Уотсън негодува срещу двойните стандарти в политиката на някои дърЖави-членки в Европейския съ(оз. В речта си „ОсвобоЖдаване на европейския по­тенциал" той подлага на унищоЖителна критика раз­минаването меЖду думите и делата на френското и германското правителства. Той казва: „франция и Гер­мания проповядваха преданост към растеЖа и Пакта за стабилност. На практика обаче показаха пренебре-Жение. ПренебреЖение към идеята, че Европа заслуЖаВа доверие. ПренебреЖение към всички, които играят по правилата. ПренебреЖение към нуЖдата да се осъщес­тви на практика конвергенцията."

Ораторът не спестява разочарованието си от фак­та, че спрямо войната в Ирак европейската общност не е била единна и решенията на ООН са били пренеб­регнати. Той е убеден, че само консенсусът и единство­то на европейските дърЖави по отношение на външна­та политика ще запазят и издигнат ролята на Евро­пейския съкзз, за да се осигурят мирът, демокрацията и благоденствието в света, особено в бъдещия глобален свят. И заявява директно: Не аргументът на силата (ad baculum - Д.А.), а силата на аргументите в един свобо­ден, разумен и равноправен дебат могат да осигурят мъдрото решаване на проблемите през XXI век.

Една от гаранциите за това, че XXI век ще бъде „век на либерализма", Греъм Уотсън виЖда във факта, че в Европа има министър-председатели либерали; либера-

лите са в правителствата на десетки европейски страни; либерали са били начело на Европейския парла­мент и Европейската комисия; повече от сто члена на Европейския парламент са либерали; девет от евроко-мисарите са либерали. Като балансьори на властта в ЕП либералите изграЖдат проевропейска политическа философия, посветена на „латентната мощ на полити­ческия център". А това означава нормализиране на по­литическия Живот, коалиране меЖду леби и десни, лип­са на политически догматизъм, но и проява на полити­чески еклектизъм.

За да осъществят мечтата си за ефективен и отво­рен Европейски съкзз, либералите създават Програма от десет точки, която предвиЖда изграЖдането на ед­на икономически по-силна Европа; по-зелена Европа; ед­на Европа, следваща федералната традиция; една Евро­па, която е по-отговорна и по-отворена към своите граЖдани; Европа, която ще инвестира повече в изсле­дователска и развойна дейност; която приема сериоз­но регионалното управление (от речта „ГотоВи за старт").

Ораторът прилага сполучливо контрастния паралели-зъм, когато иска да подчертае просперитета на бъде­ща Европа (на XXI век) в сравнение с Европа на XX век: отиващата си Европа, тази на XX век, натовари поли­тическия език с уЖасяваща лексика: световни войни, тоталитаризъм, расизъм, геноцид, престъпления сре­щу човечеството, докато идващата Европа - тази на XXI век, според категоричната убеденост на оратора, ще бъде отдадена на словното богатство на либера­лизма - на свободата, толерантността, демокрацията, реформите и човешките права. Тези думи - ценности на

либерализма, според Уотсън ще освободят човешкия потенциал, потенциала на еврапейските политически институции, европейската икономика, европейските технологии и в крайна сметка - глобализацията (от реч­та „ОсвобоЖдаВане на европейския потенциал").

След като е заявил, че именно либералните демокра­ти и реформаторите са в състояние да променят всичко, ораторът илкхтрира твърдението си със съ­четание от две въздействащи реторически фигури: повторението на началото на няколко последовател­ни фрази (обикнат похват на Греъм Уотсън) - „анафора" и струпването на многобройни факти, които като гра­душка засипват опонента - „конглобация": „ Ние напра­вихме промените в опазването на околната среда... Ние променихме нещата, свързани с разширяването... Ние предизвикахме промените в икономическата ре­форма... Ние гласувахме за по-нататъшно отваряне на европейския пазар на услуги... Ние поискахме Акта за правата... Ние помогнахме за създаването на Европей­ската конституция." След този порой от доказател­ства логически идва изводът, който недвусмислено предава увереността на оратора в бъдещето на либе­ралната идеология: „За либералите историята е една постоянна борба срещу предразсъдъците - религиозни, етнически, расови, свързани с пола и други. За европей­ските либерали Европейският съкзз е оръЖие в тази борба." (от речта „ОсВобоЖдаВане на европейския потенциал"). Социолозите най-често определят либералните пар­тии като малобройни образования, сплотени около ха-ризматична личност. Същото обвинение се отправя и от противниците на Европейския съкзз, които твър-

дят, че топ е изкуствено създадена формация, без соб­ствен „demos", в случая електорат, тъй като отделни­те нации запазват своята идентичност. Греъм Уотсън опровергава подобни твърдения като посочва „евро­пейската улица", т. е. многобройните протестни де­монстрации, онези милиони единомишленици, които отхвърлят „в един глас през главите на своите препи-ращи се правителства" войната в Ирак.

Верен на прословутото шотландско чувство за ху­мор (да си спомним, че българската „столица на хумора"- Габро-Во е побратимена с шотландския Абърдийн), Греъм Уотсън разказва кратка история. В нея смехът се прелива с гор­дост от находчивостта и морала на една шотланска девойка. Непохватен кавалер на конференция на Либе­ралното и радикално младеЖко дви>кение на Еропейска-та общност (LYMEC) в Дания отвеЖда симпатията си сред природата, където двамата попадат на съвокуп-ляването на бик и крава. ОкураЖен от наблюдаваната сцена, младеЖът прошепва на момичето: „Мисля, че да се прави това би било забавно!" Следва остроумен и неочакван отговор: „Давай! В края на краищата крава­та си е твоя!"

Пламенната защита на равнопоставеността меЖду половете като условие за реална демокрация намира израз и в хумористичната поанта на речта „Никога не се страхувай да казваш истината": „Докато петелът е този, който кукурига, благата неизменно се дават от кокошките".

Греъм Уотсън не подминава темата за антиамери-канските настроения в Европа и света и мнението на мнозинството от европейците, че „администрацията

на Буш е толкова опасна за международната стабил­ност, колкото и Северна Корея." В същото време той се противопоставя на „търговската война", привърЖе-ниците на която искат Европа да прилоЖи търговска санкция в размер от 2,2 млрд. евро на САЩ като репре­сивна мярка за митото на Буш върху вноса на стомана. Независимо че отмъщението би било справедливо, то е непоследователно и вредно за „моралната стойност на свободната търговия", която е в интерес не само на крупните търговци, но и на всички граЖдани. Европа и САЩ не трябва да вокзват, заклкзчава ораторът, за­щото изповядват общи демократични ценности.

Ораторът изисква от политиците да прецизират своя език, който да бъде еднакво чуЖд на популизма и на моментната меЖдународна конкзнктура. В противен случай думите им наподобяват защитата на „евтин адвокат", заклкзчава Греъм Уотсън, коментирайки сло­весната тактика на Берлускони, който говорейки от името на Европа, спестява на руския президент нели-цеприятните моменти, свързани с полоЖението в Че-чения и ареста на Михаил Ходорковски.

Значителна част от речите на Греъм Уотсън пре­търпяват трансформация и от политически се прев­ръщат в исторически по силата на своята проблема­тика и перспектива. Някой моЖе да го обвини в уто-пичност, поради мечтата му за един хармоничен, рав-нопоставен и благоденстващ свят. В действителност ораторската проза на този влиятелен политик пот-върЖдава идеята на Мишел фуко, че властта е сноп от отношения и правила, които за даден период и дадено общество форматират границите и формите на оно-

ва, което може да се каже; на самия разговор; на исто­рическата памет; на противодействието и приспосо­бяването (М. фуко, .Думите и нещата"). Греъм Уотсън не само е убеден, но и на практика потвърждава мисълта, че властта действа чрез дискурса, защото самата по­литическа реч е стратегически властови инструмент. Когато преди повече от две хилядолетия древният атински мъдрец Сократ казвал на учениците си: „Гово­ри, за да те видя!", очевидно е имал предвид силата на Живото слово, независимо, че отричал ползата от со-фистите и техните реторски школи. С настоящия текстуален анализ моята цел беше да проникна в „све-тая светих" на лидера на европейските либерали - не­говата идеология, политически прозрения и личностни качества. Привлече ме неговият афинитет към „Живия, интелигентен и добронамерен дебат" и Желанието му да чете в Европейската конституция повече подтек-ста, отколкото текста. Дали опитът ми е бил успе­шен могат да каЖат слушателите, бъдещите българ­ски читатели, а и самият Греъм Уотсън. По-ваЖното в случая е съдържанието на тази книга - прекрасните ре­чи, които ще ви направят съпричастни към съвремен­ната история на Европа и света. "Включете" въобраЖе-нието си, за да „чуете" цялата им хармония и сила.